Литература смешно ли е съставяне на повествователен разказ по нагледни опори

1. 
   Смешно ли е – съставяне на повествователен разказ по нагледни опори
   
2. 
   Весели истории – разпознаване на дума и изречение в потока на речта
   
3. 
   Моята весела история – словесен анализ на изречение по графична схема
   
4. 
   „Пъстър Великден” – К.Иванова – възприемане на приказка
   
5. 
   В книжарницата – проект за книжка
   
6. 
   В библиотеката
   
7. 
   Обясни ми защо – сложни съставни изречения със съюз защото
   
8. 
   Играя със звукове и букви
   
9. 
   Кои звукове и букви откри
   
10. 
    „Слънчовото цвете” – К.Писарски – възприемане на приказка
    
11. 
    Кое е цветето на Слънчо – съставяне на текст разсъждение по словесна асоциация
    

1. 
   Числото десет
   
2. 
   Великденска украса
   
3. 
   Групиране
   
4. 
   Кой не е от групата?
   
5. 
   Сравняване
   
6. 
   Измерване с педя и крачка
   
7. 
   Редици
   
8. 
   Пъстра оградка
   

Наближаваше Великден. Поляните се изпъстриха с цветя, а мама Зайка седеше в своята къщичка и тъжно въздишаше.

• 
  С какво да зарадвам моите малки зайчета за Великден? – чудеше се тя.
  
• 
  Сетих се! – извика радостно мама Зайка, защото изведнъж и хрумна блестяща идея. – Моите зайчета ще се зарадват много на пъстро боядисани великденски яйца.
  

• 
  Мила Пъструшке, ще ми дадеш ли яйчица за моите малки зайчета? – помоли мама Зайка. – Искам да ги зарадвам за Великден.
  
• 
  Разбира се, че ще ти дам яйчица, Зайке – засмя се Пъструшка.- Не само ще ти дам яйчица, но заедно с моите пиленца ще ти помогнем да ги украсиш.
  

Малките зайчета вечеряха, след това се мушнаха в меките креватчета и сладко заспаха. Тогава мама Зайка скри яйчицата в градината в гнездо от мека трева и също си легна.

Сутринта, щом станаха от сън, зайчетата заподскачаха весело:

• 
  Ура! Днес е Великден!
  
• 
  Днес е Великден и аз имам изненада за вас! – погали ги мама Зайка по дългите ушлета.
  
• 
  Каква е изненадата? – завикаха едно през друго зайчетата.
  
• 
  Потърсете в градината!
  

• 
  Мамо-о-о! – провикнаха се те след малко и се хвърлиха да прегръщат мама Зайка. – Изненадата ти наистина е страхотна!
  
• 
  Радвам се, че яйчицата ви харесват! А сега ще отидем на гости на Пъструшка и пиленцата, които ми помогнаха да ви зарадвам с пъстрите яйчица.
  

Слънчето обичаше всички свои планети, но най-много синьо-зелената Земя. Щом се събуди, грабва далекогледа и го насочва към планините, към моретата и езерата. Една сутрин, както си гледаше с бинокъла, тежко въздъхна. Майка му чу въздишката и го попита:

• 
  Обиди ли те някой?
  
• 
  Никой не ме е обидил, майко – отговори слънцето. – Мъчно ми е дето на Земята всеки има свое Цвете, а пък аз си нямам. Бабите имат Бабин зъб, вятърът – цвете Ветрогонче, Ежкова главица, Заешки уши. Искам и аз свое цвете!
  

• 
  Най-хубаво е онова цвете, за което сам се грижиш. Ако пожелаеш истински, и ти ще имаш свое цвете на Земята.
  
• 
  Искам! Много искам! Но как ще стане това? – едва не проплака слънцето.
  
• 
  Не виждаш ли колко семена плуват във въздуха! Улови си няколко и ги посей на Земята. Грижиш ли се за тях, ще имаш най-хубавото цвете.
  
• 
  Благодаря ти, майко! Много ти благодаря! Хей, Вятърко!... Вятъркооо! Духни по-силно… Още! Още! Още по-силно… Довей ми семена за най-красивото цвете. За моето цвете – извика радостно слънцето.
  

Слънчо събра цяла шепа.

• 
  Благодаря ти, Вятърко! – рече той и притисна семената до зачервената си буза. – Моите семенца. От тях ще поникне цветето ми. Най-хубавото цвете на Земята… И най-нежното.
  

• 
  Ще се грижа непрекъснато за тях. Най-напред ще затопля семената, за да не им е студено, след това, като поникнат и се разлистят, пак ще ги грея – обеща то.
  

• 
  Никак не ми харесват… Едни такива тънички. И защо не растат повече? – ядосваше се.
  
• 
  Не е достатъчно само да се топлят, момчето ми! – отново дочу съвет от майка си. Те искат и вода. Цветята обичат да се къпят…
  
• 
  Благодаря ти, майчице! – зарадва се слънцето. – Ей сега ще помоля вятъра да ми довее други семена. Вятъркооо… Вятъркооо…
  
• 
  Хайде, литвайте, семена мои! По-скоро! Наближава лятото… Аз зная вече как да се грижа за вас. Облачетата са мои приятели. Поискате ли да пиете вода, начаса ще ги повикам и те ще ви напръскат като с лейчица. Стане ли ви студено – аз съм насреща. За минутка ще ви стопля…
  

• 
  Съневам ли?!... Та това е… приказка! Една чудесна приказка! Урааа! Аз си имам свое цвете! Толкова се радвам. Обаче… Обаче то си няма име! Как ще се нарича това цвете?
  
• 
  Много просто – отговори майка му. – Щома като цветето си е твое, ще се казва Слънчовото цвете! А може би … Може би най-добре да се нарича слънчоглед! Я виж колко мило те гледа. То е благодарно за твоите грижи към него. Не откъсва поглед от тебе.
  

До ден-днешен слънчогледът е верен на своя приятел – слънцето. От ранна сутрин та чак до залез той му се радва, изпраща му милион признателни целувки и усмивки.