1. Десетилетия, белязани от преврати, атентати, бунтове, белязани от нова война и от все пак неумиращите надежди за едно ново национално възраждане
а/ време на подчертан идеен сблъсък и на несигурност в обществения живот
- крах на редица илюзии след националната катастрофа след Първата световна война
- войната прокарва нови делитбени линии в обществото
б/ широко разпространение на идеята за радикална промяна на „стария свят”
- кървавите сблъсъци от 1923 и 1925 година – изблик на социалното недоволство
2. Литературен живот – белязан от противоречиви и разнообразни естетически търсения
а/ време, в което се утвърждават редица нови таланти
б/ време на остри полемики относно „посоката и целите” на националната литература
в/ време, в което основните сюжети на националната ни литература продължават да търсят и да намират реализация в многобройни художествени творби от различни жанрове
съдбата на родовия свят
съдбата на националната общност
осмисляне на нестихващите бунтове на социалното недоволство
търсене на универсални човешки ценности
ІІ. Обща характеристика на културния и литературния живот
Времето на войните
а/ българската литература изживява трудни моменти и нови ценностни преориентации
редица писатели заминават на фронта, а други пък са мобилизирани към военни ведомства и издания
повечето литературни издания спират да излизат - някои от тях успяват да подновят съществуването си едва след войните
по фронтовете загиват писателите Димчо Дебелянов, Илия Иванов – Черен, Стамен Панчев, Владимир Мусаков, Владимир Летов /на фронта край Дойран е ранен Гео Милев/
основни трибуни за публикации стават официозни и патриотично настроени издания като сп. „Отечество”, сп. „Войнишка библиотека”, сп. „Военни известия” и други
Войната в литературата
а/ една част от писателите приема патоса на войната, като го отъждествява с реализацията на националните идеали
Иван Вазов, „Под гърма на победите”
Кирил Христов – „На нож”, „Победни песни”, „Огнен път” и др.
б/ създават се и редица елементарни шовинистични текстове, които призовават единствено към насилие, кръв и мъст
в/ като естетически и нравствен контрапункт на шовенистичните текстове се явяват „фронтовата” лирика на Дебелянов, „военните” разкази на Йовков и др.
Въздействието на войната върху индивидуалните творчески и човешки търсения
а/ войната като носител на поредния крах на националните идеали
б/ войната като ценен социалнопсихологически опит, като катализатор за търсене на нови пътища за духовно обновяване и за национално културно строителство
статията Иван Мешеков „Ляво поколение”
„опитът в окопите” има решителна роля за промените в индивидуалистичните нагласи
войната - възпитаване в реалното
понятието „родина” - усложнено и противоречиво
„Всевиждащите” духовни водачи – Славейков, Яворов, П. Ю. Тодоров – са се оказали „слепи водачи”
митът за силната личност е банкрутирал
все по-остри са моралните терзания на младата интелигенция
ІІІ. Литературни направления
Символизъм - постсимволистичен етап в развоя на българската поезия
символизмът не „умира” с войните
цяло десетилетие – от 1922 до 1931 г. – сп. „Хиперион”, издавано от Теодор Траянов и Иван Радославов, всячески се стреми да удържи водещи позиции за новоромантическите и символистичните тенденции
30-те години - появяват се поетически сборници, изцяло издържани в духа на символистичния канон – сборниците „Златно синьо” на Иван Мирчев и „Елен и гора” на Иван Хаджихристов
естетически търсения на „преобразувателите” на символизма – от Гео Милев и Христо Смирненски до Атанас Далчев и Асен Разцветников
Експресионизъм - най-дръзките естетически провокации през периода
драматично и трагично отразява кризиса на ценностите и на съзнанието от времето на Първата световна война
сп. „Везни” - Гео Милев и Чавдар Мутафов в редица статии осмислят експресионистичното движение
редица творби, написани в експресионистичен маниер – техни автори освен вече споменатите Гео Милев и Чавдар Мутафов са Ламар, Николай Марангозов, Марко Бунин и др.
„бунтът на експресионизма” идва с желанието да каже истините за този жесток и неприютен свят: светът от вчера, светът на привидното спокойствие и сигурност си е отишъл безвъзвратно
потънал в масата, човекът е изгубил своята самоличност - станал е маска, зад която няма автентичен живот, нито автентичен език
експресионистите искат не просто да покажат нещата, а да ги внушат по максимално ефективен начин - естетизирането на грозното и поетиката на шока
Диаболизъм - интересен щрих към панорамата на модерното изкуство в България
а/ представители - Светослав Минков, Георги Райчев, Чавдар Мутафов, Владимир Полянов
б/ същност
синтез на романтическите традиции и на новия интерес към „поетиката на ужаса” в литературата от края на 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век
противопоставяне на традиционното реалистично изображение, което е съсредоточено главно върху изображението на бита и проблемите на социалния живот
в/ цели:
да се надникне максимално дълбоко в психиката на човека,
да се проследят нишките на неговите страхове,
да се осмисли призрачността на съществуването му
г/ в основата на изобразителния интерес на диаболизма са:
- човекът като безпомощна играчка в ръцете на тайнствени сили
- човекът, който стои на прага на смъртта, и не е способен на никаква активност
Изводи от противоречивото съжителство на модернистичните тенденции
а/ те се раждат като отклик на желанието и необходимостта да се потърсят нови художествени средства и форми, чрез които да се осмислят състоянието на света и участта на човека
б/ различните модернистични направления винаги съществуват в диалогични отношения помежду си ІV. Литературни общности
Същност
сформират се около някое изздание от автори, които са обединени от общи естетически възцгледи, от общи обществено-политически ангажименти или просто от приятелски отношения
Кръгът „Мисъл” - най-яркият пример за литературна общност, която развива свои възгледи за литературата и обществото и се опитва да ги наложи в публичното пространство
Кръгът писатели около сп. „Златорог”
повече от две десетилетия списанието се изживява като законодател, който формира и определя литературния вкус
има амбицията да продължи традициите на сп. „Мисъл” и действително се превръща в средище на високата култура
Кръгът „Стрелец”
шумно прокламира своите представи за литературата, дефинира целите и задачите си, но просъществува за кратко време
двете издания, които са свързани с това обединение, са в. „Изток” и в. „Стрелец” / развиват идеи за ново духовно и културно възраждане, за преосмисляне на отношенията родно – чуждо/
Литературната задруга „Хиперион”
общност, основана на естетическите възгледи
работи за утвърждаване на делото на символизма
Издания, които обединяват своите сътрудници предимно на идейно-политически принцип
„Червен смях”
„Нов път”
„Наковалня”
в. „Звезда”
в. „Нова литература”
в. Работнически литературен фронт”
в. „Кормило”
вестник „Развигор” – съществува благодарение на приятелските отношения на Елин Пелин и професор Александър Балабанов
V. Писателите – модели на гражданско и творческо поведение
1. Писателите
- не са само представители на едно или друго литературно направление
- всеки творец се стреми да бъде различен, да бъде оригинален, да има свой собствен и неповторим облик
2. Отношението на твореца към проблемите на обществото, в което безспорно се вписва и ролята и функциите на изкуството - Един от основните водораздели в литературата ни след войните
а/ една немалка част от българските писатели се ангажират пряко със социалната конфликтност – те виждат в литературата специфичен „инструмент” за социално въздействие, средство, с което да участват в разгръщащите се полемики за ценностите
творческото и гражданското поведение на писатели като Гео Милев и Антон Страшимиров - не се поколебават да защитят представите за истината и справедливостта
Христо Смирненски, Никола Вапцаров - израз и на естествения човешки стремеж към един по-различен и справедлив свят, свят на мечтаното равенство, в който богатите и силните няма да притежават опасната си власт
в най-крайните си варианти този подход подчинява литературата на идеологията, призовава я да бъде „оръжие” в битката на идейно-политически интереси
Това е характерно за творческото поведение на редица писатели като Георги Бакалов, Димитър Полянов и др.
„Кормиловски спор” от 30-те години - „правилната идейност” е смятана за най-важната в едно произведение от някои участници в спора
б/ втори – условно обобщен – тип творческо поведение: да се прави политика със средствата на литературата, е предателство към самата същност на изкуството
изкуството е средство за въздействие, но когато му се припишат утилитарни задачи, то се превръща в пропаганда
Владимир Василев категорично се противопоставя на желанието да бъдат подчинени безропотно творците на идеологическите доктрини
Литературата като хуманизиращ фактор – доказателство е творчеството на писатели като Йордан Йовков, Атанас Далчев, Елисавета Багряна и много други /тяхното творчество говори за самотата, страданията, страха, но и за волята, за надеждите, за поривите/
VІ. Проблеми и сюжети – родината, обществото, човекът
Интерес към съдбата на родината и родното
а/ осъзнати са огромните различия, които така са ни „различили”, че вече не можем да познаем единното си българско лице
травмата от изгубения единен облик на българина - редица творби на Гео Милев, Антон Страшимиров, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев и др.
засилен интерес към историческия роман - в миналото се търсят автентичните корени на общността, онези периоди от нейното романтично „детство”, в които тя е познавала много повече силата, отколкото слабостта
трагичните периоди от миналото се разчитат като своеобразен нравствен коректив – ето какви са нещата, които са ни довели до разделението, до слабостта /Стоян Загорчинов, Орлин Василев, Крум Велков и др./
б/ осмисляне на родното в неговото отношение с „чуждия” свят
- новата епоха също носи своите предразсъдъци, но вече не е така апокалиптично настроена по отношение на чуждия свят
- тя е по-открита, по-диалогична, усвоява различни традиции и се поддава на различни въздействия
- литературният кръг „Стрелец” - обявява се за нов синтез между своето и чуждото, за плодотворно събиране на различни духовни начала
Интерес към проблемите на обществото
а/ обществото е арена на сблъсък, зона на прекалено лични интереси и несправедливи закони
б/ прощаване с илюзията, че обществото може да бъде „поправено” с помощта на моралистични заклеймявания срещу пороците и несправедливостта
това предопределя и волята за създаване на един нов утопичен свят, управляван според други морални критерии и обществени закони
поемата „Септември” на Гео Милев - дава най-яркия синтез на апокалиптичните утопични настроения
в/ литературата - „огледало” за кризата в обществото и в общественото съзнание, в което могат да се наблюдават различни реакции, решения, призиви, опити за спасение
Съдбата на човека в литературата
а/ човекът, изправен пред Несправедливия свят
отделният индивид е вписан в строго определена мрежа от отношения и
приповдигнатите утопични визии са резултат от вярата, че освобождението на човека е наистина близко, предстоящо /образите на героя освободител, „великана Прометей”, който ще пресътвори с вълшебните си действия света/
б/ Човекът, изоставен в Механизирания град
отделния индивид като пленник, но не на злите сили на капитала и „жълтия метал”, а на принципното отчуждение в модерния свят
образът на града като проекция на анонимността и демонизма
човекът е престанал да бъде субект на своите действия, той е играчка в ръцете на механизирана и отчуждена действителност
еманципирането на човека е много по-трудно, защото механиката на живота е унищожила емоционалния му потенциал, свела е до минимум неговите духовни пространства
делничното – разгледано в подобна смислова плоскост: всекидневието обикновено е равнозначно на скуката и безсмислието, а героите са безнадеждно встрани от истинските събития
в/ човекът, застинал пред Екзистенциалния страх
индивидът - в контекста на принципната трагичност на битието
смъртта прозира във всички кътчета на света и прави принципно безсмислени усилията на живота
самият живот е интерпретиран като сън, събуждането от който не означава връщане в реалността /когато границите между реално и нереално са вече размити, няма никакво значение, къде и кога ще се събудиш/
подобни идеи развива българският диаболизъм /близка като концептуално решение, но много по-богата като художествено внушение е и поезията на Атанас Далчев/
VІІ. Жанрови търсения и решения – наблюдава се жанров демократизъм, където има място и за лирическата поезия, и историческия роман, и за повестта и късия разказ, и за поемата
Най-големите успехи безспорно са в областа на лирическата поезия и на
разказа
Роман - изявите се движат в широкия диапазон от реалистичната епическа традиция до психологическите търсения и провокативните модернистични експерименти
историческият роман бележи голям читателски успех
интересни творби:
„Между пустинята и живот” на Николай Райнов
„Братя” на Добри Немиров
„Хоро” на Антон Страшимиров
„Бялата пътека” на Орлин Василев
„Дилетант” на Чавдар Мутафов
„Чифликът край границата” на Йордан Йовков
„Солунският чудотворец” на Фани Попова – Мутафова
„Ден последен – ден Господен” на Стоян Загорчинов
„Татул” и „Снаха” на Георги Караславов
„Поручик Бенц” на Димитър Димов
Повестта – постига интересни художествени завоевания
„Мъничък свят” на Георги Райчев
„Жетварят” на Йордан Йовков
„Земя” на Елин Пелин
„Легенда за света София” на Стоян Загорчинов
„Детето” на Владимир Полянов и др.
4. Налагат се нови майстори на разказа наред с утвърдените имена на Елин Пелин и Антон Страшимиров Йордан Йовков
Георги Райчев
Ангел Каралийчев
Светослав Минков
Владимир Полянов
Константин Константинов
Людмил Стоянов
Илия Волен и др.
своите първи сборници с разкази издават: Емилиян Станев, Павел Вежинов и др.
Христо Смирненски, Христо Ясенов, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Атанас Далчев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров и др.
в края на 30-те и началото на 40-те години се изявява едно ново талантливо поетическо поколение: Александър Вутимски, Валери Петров, Александър Геров, Иван Пейчев, Радой Ралин, Богомил Райнов, Веселин Ханчев, Блага Димитрова и др.