Литературен живот след края на і-та световна война -/20-30 г



Дата01.01.2018
Размер106.93 Kb.
#39507
ЛИТЕРАТУРЕН ЖИВОТ СЛЕД КРАЯ НА І-ТА СВЕТОВНА ВОЙНА -/20-30 г./

І. Облик на времето след І-та световна война

1. Десетилетия, белязани от преврати, атентати, бунтове, белязани от нова война и от все пак неумиращите надежди за едно ново национално възраждане

а/ време на подчертан идеен сблъсък и на несигурност в обществения живот

- крах на редица илюзии след националната катастрофа след Първата световна война

- войната прокарва нови делитбени линии в обществото

б/ широко разпространение на идеята за радикална промяна на „стария свят”

- кървавите сблъсъци от 1923 и 1925 година – изблик на социалното недоволство

2. Литературен живот – белязан от противоречиви и разнообразни естетически търсения

а/ време, в което се утвърждават редица нови таланти

б/ време на остри полемики относно „посоката и целите” на националната литература

в/ време, в което основните сюжети на националната ни литература продължават да търсят и да намират реализация в многобройни художествени творби от различни жанрове

  • съдбата на родовия свят

  • съдбата на националната общност

  • осмисляне на нестихващите бунтове на социалното недоволство

  • търсене на универсални човешки ценности


ІІ. Обща характеристика на културния и литературния живот

  1. Времето на войните

а/ българската литература изживява трудни моменти и нови ценностни преориентации

  • редица писатели заминават на фронта, а други пък са мобилизирани към военни ведомства и издания

  • повечето литературни издания спират да излизат - някои от тях успяват да подновят съществуването си едва след войните

  • по фронтовете загиват писателите Димчо Дебелянов, Илия Иванов – Черен, Стамен Панчев, Владимир Мусаков, Владимир Летов /на фронта край Дойран е ранен Гео Милев/

  • основни трибуни за публикации стават официозни и патриотично настроени издания като сп. „Отечество”, сп. „Войнишка библиотека”, сп. „Военни известия” и други




  1. Войната в литературата

а/ една част от писателите приема патоса на войната, като го отъждествява с реализацията на националните идеали

  • Иван Вазов, „Под гърма на победите”

  • Кирил Христов – „На нож”, „Победни песни”, „Огнен път” и др.

б/ създават се и редица елементарни шовинистични текстове, които призовават единствено към насилие, кръв и мъст

в/ като естетически и нравствен контрапункт на шовенистичните текстове се явяват „фронтовата” лирика на Дебелянов, „военните” разкази на Йовков и др.


  1. Въздействието на войната върху индивидуалните творчески и човешки търсения

а/ войната като носител на поредния крах на националните идеали

б/ войната като ценен социалнопсихологически опит, като катализатор за търсене на нови пътища за духовно обновяване и за национално културно строителство

  • статията Иван Мешеков „Ляво поколение”

  • опитът в окопите” има решителна роля за промените в индивидуалистичните нагласи

  • войната - възпитаване в реалното

  • понятието „родина” - усложнено и противоречиво

  • Всевиждащите” духовни водачи – Славейков, Яворов, П. Ю. Тодоров – са се оказали „слепи водачи”

  • митът за силната личност е банкрутирал

  • все по-остри са моралните терзания на младата интелигенция


ІІІ. Литературни направления

  1. Символизъм - постсимволистичен етап в развоя на българската поезия

  • символизмът не „умира” с войните

  • цяло десетилетие – от 1922 до 1931 г. – сп. „Хиперион”, издавано от Теодор Траянов и Иван Радославов, всячески се стреми да удържи водещи позиции за новоромантическите и символистичните тенденции

  • 30-те години - появяват се поетически сборници, изцяло издържани в духа на символистичния канон – сборниците „Златно синьо” на Иван Мирчев и „Елен и гора” на Иван Хаджихристов

  • естетически търсения на „преобразувателите” на символизма – от Гео Милев и Христо Смирненски до Атанас Далчев и Асен Разцветников




  1. Експресионизъм - най-дръзките естетически провокации през периода

  • драматично и трагично отразява кризиса на ценностите и на съзнанието от времето на Първата световна война

  • сп. „Везни” - Гео Милев и Чавдар Мутафов в редица статии осмислят експресионистичното движение

  • редица творби, написани в експресионистичен маниер – техни автори освен вече споменатите Гео Милев и Чавдар Мутафов са Ламар, Николай Марангозов, Марко Бунин и др.

  • бунтът на експресионизма” идва с желанието да каже истините за този жесток и неприютен свят: светът от вчера, светът на привидното спокойствие и сигурност си е отишъл безвъзвратно

  • потънал в масата, човекът е изгубил своята самоличност - станал е маска, зад която няма автентичен живот, нито автентичен език

  • експресионистите искат не просто да покажат нещата, а да ги внушат по максимално ефективен начин - естетизирането на грозното и поетиката на шока




  1. Диаболизъм - интересен щрих към панорамата на модерното изкуство в България

а/ представители - Светослав Минков, Георги Райчев, Чавдар Мутафов, Владимир Полянов

б/ същност

  • синтез на романтическите традиции и на новия интерес към „поетиката на ужаса” в литературата от края на 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век

  • противопоставяне на традиционното реалистично изображение, което е съсредоточено главно върху изображението на бита и проблемите на социалния живот

в/ цели:

  • да се надникне максимално дълбоко в психиката на човека,

  • да се проследят нишките на неговите страхове,

  • да се осмисли призрачността на съществуването му

г/ в основата на изобразителния интерес на диаболизма са:

- мистиката

- ужасът от отвъдния свят

- раздвоението

- лудостта и смъртта

- демонизирането на всекидневието

- човекът като безпомощна играчка в ръцете на тайнствени сили

- човекът, който стои на прага на смъртта, и не е способен на никаква активност


  1. Изводи от противоречивото съжителство на модернистичните тенденции

а/ те се раждат като отклик на желанието и необходимостта да се потърсят нови художествени средства и форми, чрез които да се осмислят състоянието на света и участта на човека

б/ различните модернистични направления винаги съществуват в диалогични отношения помежду си
ІV. Литературни общности

  1. Същност

  • сформират се около някое изздание от автори, които са обединени от общи естетически възцгледи, от общи обществено-политически ангажименти или просто от приятелски отношения

  1. Кръгът „Мисъл” - най-яркият пример за литературна общност, която развива свои възгледи за литературата и обществото и се опитва да ги наложи в публичното пространство

  2. Кръгът писатели около сп. „Златорог”

  • повече от две десетилетия списанието се изживява като законодател, който формира и определя литературния вкус

  • има амбицията да продължи традициите на сп. „Мисъл” и действително се превръща в средище на високата култура

  1. Кръгът „Стрелец”

  • шумно прокламира своите представи за литературата, дефинира целите и задачите си, но просъществува за кратко време

  • двете издания, които са свързани с това обединение, са в. „Изток” и в. „Стрелец” / развиват идеи за ново духовно и културно възраждане, за преосмисляне на отношенията родно – чуждо/

  1. Литературната задруга „Хиперион”

  • общност, основана на естетическите възгледи

  • работи за утвърждаване на делото на символизма

  1. Издания, които обединяват своите сътрудници предимно на идейно-политически принцип

  • Червен смях”

  • Нов път”

  • Наковалня”

  • в. „Звезда”

  • в. „Нова литература”

  • в. Работнически литературен фронт”

  • в. „Кормило”

  • вестник „Развигор” – съществува благодарение на приятелските отношения на Елин Пелин и професор Александър Балабанов


V. Писателите – модели на гражданско и творческо поведение

1. Писателите

- не са само представители на едно или друго литературно направление

- всеки творец се стреми да бъде различен, да бъде оригинален, да има свой собствен и неповторим облик

2. Отношението на твореца към проблемите на обществото, в което безспорно се вписва и ролята и функциите на изкуството - Един от основните водораздели в литературата ни след войните

а/ една немалка част от българските писатели се ангажират пряко със социалната конфликтност – те виждат в литературата специфичен „инструмент” за социално въздействие, средство, с което да участват в разгръщащите се полемики за ценностите

  • творческото и гражданското поведение на писатели като Гео Милев и Антон Страшимиров - не се поколебават да защитят представите за истината и справедливостта

  • Христо Смирненски, Никола Вапцаров - израз и на естествения човешки стремеж към един по-различен и справедлив свят, свят на мечтаното равенство, в който богатите и силните няма да притежават опасната си власт

  • в най-крайните си варианти този подход подчинява литературата на идеологията, призовава я да бъде „оръжие” в битката на идейно-политически интереси

    • Това е характерно за творческото поведение на редица писатели като Георги Бакалов, Димитър Полянов и др.

    • Кормиловски спор” от 30-те години - „правилната идейност” е смятана за най-важната в едно произведение от някои участници в спора

б/ втори – условно обобщен – тип творческо поведение: да се прави политика със средствата на литературата, е предателство към самата същност на изкуството

  • изкуството е средство за въздействие, но когато му се припишат утилитарни задачи, то се превръща в пропаганда

  • Владимир Василев категорично се противопоставя на желанието да бъдат подчинени безропотно творците на идеологическите доктрини

  • Литературата като хуманизиращ фактор – доказателство е творчеството на писатели като Йордан Йовков, Атанас Далчев, Елисавета Багряна и много други /тяхното творчество говори за самотата, страданията, страха, но и за волята, за надеждите, за поривите/


VІ. Проблеми и сюжети – родината, обществото, човекът

  1. Интерес към съдбата на родината и родното

а/ осъзнати са огромните различия, които така са ни „различили”, че вече не можем да познаем единното си българско лице

  • травмата от изгубения единен облик на българина - редица творби на Гео Милев, Антон Страшимиров, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев и др.

  • засилен интерес към историческия роман - в миналото се търсят автентичните корени на общността, онези периоди от нейното романтично „детство”, в които тя е познавала много повече силата, отколкото слабостта

  • трагичните периоди от миналото се разчитат като своеобразен нравствен коректив – ето какви са нещата, които са ни довели до разделението, до слабостта /Стоян Загорчинов, Орлин Василев, Крум Велков и др./

б/ осмисляне на родното в неговото отношение с „чуждия” свят

- новата епоха също носи своите предразсъдъци, но вече не е така апокалиптично настроена по отношение на чуждия свят

- тя е по-открита, по-диалогична, усвоява различни традиции и се поддава на различни въздействия

- литературният кръг „Стрелец” - обявява се за нов синтез между своето и чуждото, за плодотворно събиране на различни духовни начала


  1. Интерес към проблемите на обществото

а/ обществото е арена на сблъсък, зона на прекалено лични интереси и несправедливи закони

б/ прощаване с илюзията, че обществото може да бъде „поправено” с помощта на моралистични заклеймявания срещу пороците и несправедливостта

  • това предопределя и волята за създаване на един нов утопичен свят, управляван според други морални критерии и обществени закони

  • поемата „Септември” на Гео Милев - дава най-яркия синтез на апокалиптичните утопични настроения

в/ литературата - „огледало” за кризата в обществото и в общественото съзнание, в което могат да се наблюдават различни реакции, решения, призиви, опити за спасение


  1. Съдбата на човека в литературата

а/ човекът, изправен пред Несправедливия свят

  • отделният индивид е вписан в строго определена мрежа от отношения и

зависимости и именно тя определя неговото битие

  • съществуващият свят е част от един лош сценарий, който трябва да бъде променен

  • приповдигнатите утопични визии са резултат от вярата, че освобождението на човека е наистина близко, предстоящо /образите на героя освободител, „великана Прометей”, който ще пресътвори с вълшебните си действия света/

б/ Човекът, изоставен в Механизирания град

  • отделния индивид като пленник, но не на злите сили на капитала и „жълтия метал”, а на принципното отчуждение в модерния свят

  • образът на града като проекция на анонимността и демонизма

  • човекът е престанал да бъде субект на своите действия, той е играчка в ръцете на механизирана и отчуждена действителност

  • еманципирането на човека е много по-трудно, защото механиката на живота е унищожила емоционалния му потенциал, свела е до минимум неговите духовни пространства

  • делничното – разгледано в подобна смислова плоскост: всекидневието обикновено е равнозначно на скуката и безсмислието, а героите са безнадеждно встрани от истинските събития

в/ човекът, застинал пред Екзистенциалния страх

  • индивидът - в контекста на принципната трагичност на битието

  • смъртта прозира във всички кътчета на света и прави принципно безсмислени усилията на живота

  • самият живот е интерпретиран като сън, събуждането от който не означава връщане в реалността /когато границите между реално и нереално са вече размити, няма никакво значение, къде и кога ще се събудиш/

  • подобни идеи развива българският диаболизъм /близка като концептуално решение, но много по-богата като художествено внушение е и поезията на Атанас Далчев/


VІІ. Жанрови търсения и решения – наблюдава се жанров демократизъм, където има място и за лирическата поезия, и историческия роман, и за повестта и късия разказ, и за поемата

  1. Най-големите успехи безспорно са в областа на лирическата поезия и на

разказа

  1. Роман - изявите се движат в широкия диапазон от реалистичната епическа традиция до психологическите търсения и провокативните модернистични експерименти

  • историческият роман бележи голям читателски успех

  • интересни творби:

    • Между пустинята и живот” на Николай Райнов

    • Братя” на Добри Немиров

    • Хоро” на Антон Страшимиров

    • Бялата пътека” на Орлин Василев

    • Дилетант” на Чавдар Мутафов

    • Чифликът край границата” на Йордан Йовков

    • Солунският чудотворец” на Фани Попова – Мутафова

    • Ден последен – ден Господен” на Стоян Загорчинов

    • Татул” и „Снаха” на Георги Караславов

    • Поручик Бенц” на Димитър Димов




  1. Повестта – постига интересни художествени завоевания

  • Мъничък свят” на Георги Райчев

  • Жетварят” на Йордан Йовков

  • Земя” на Елин Пелин

  • Легенда за света София” на Стоян Загорчинов

  • Детето” на Владимир Полянов и др.


4. Налагат се нови майстори на разказа наред с утвърдените имена на Елин Пелин и Антон Страшимиров Йордан Йовков

  • Георги Райчев

  • Ангел Каралийчев

  • Светослав Минков

  • Владимир Полянов

  • Константин Константинов

  • Людмил Стоянов

  • Илия Волен и др.

  • своите първи сборници с разкази издават: Емилиян Станев, Павел Вежинов и др.




  1. Поезията - много силно присъствие, особено през 20-те

  • утвърждават се поемата, баладата

  • Христо Смирненски, Христо Ясенов, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Атанас Далчев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров и др.

  • в края на 30-те и началото на 40-те години се изявява едно ново талантливо поетическо поколение: Александър Вутимски, Валери Петров, Александър Геров, Иван Пейчев, Радой Ралин, Богомил Райнов, Веселин Ханчев, Блага Димитрова и др.









Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница