Ловно рибарско дружество Плевен

"Ловно - рибарско дружество - Плевен" отдавна е заело своето достойно място в обществения живот на гр. Плевен. Следвайки и доразвивайки традициите от десетилетия, то е доказало необходимостта от такава структура в гражданското общество. Ръководейки се от устава и спазвайки законите на страната, Дружеството успешно работи за популяризирането и опазването на видовото и растително многообразие в Република България.

Плевенското ловно дружество е основано през 1891 година под името "Ловец". Липсват протоколи от учредяването му и собствен Устав, но от архивни документи се знаят имената на част от основателите му. Това са Иван Доков - учител, който станал и председател, Кънчо Мошев - лозар, Ламби Петров - аптекар, чехите Цибулски и Моцак, Цветан Карагашки, Въльо Чалъков и други. Снабдени с билети за лов са били 41 човека. Известна е част от дейността им - борба с хищниците и бракониерството, организиране на състезания по стрелба по стъклени топки и живи гълъби по специално изработен правилник. На оригинална снимка от 1894 година членовете на дружеството, вече повече от 80 човека, със семействата си празнуват 1 май. На I ви ловен конгрес Плевенското дружеството е представено от пълномощника Димитър Даскалов. След конгреса през 1899г. Плевенското дружество "Ловец" се обявява за клон на софийското, приема името "Сокол" и устава му. С протокол N1 от 28.04.1899г. се избира Настоятелство в състав председател Бочо П.Лачев , подпредседател Петър К.Иванов, секретар Илия Хр.Конов, касиер Христо Попов, библиотекар Атанас Цветанов, иконом Иван Колев, съветници Иван Ив.Донов, д-р А.Друмев, стрелчески комитет Ал.Моцак, кап.Христев, Ив.Желязков, поручик Дандуков.

В периода до I световна война организацията създава и укрепва своите структури, въвежда законност в лова. Най-дейни са ловните групи в селата Гривица, Згалево, Опанец, Беглеж, Бохот, Каменец, Одърне, Буковлък и други - общо 31. Председатели на дружеството са били Петър Хинков и Христо Попов. През 1902г. с Протокол N3 от 02.11. се взема решение "да се направи едно знаме от хубав зелен плат и герб "Сокол" и стойността му да не надвишава 60 лв." Първото знаме, заедно с протоколите на заседанията на Настоятелството от 1899г. до 1912г. се съхраняват и до днес в музея на Дружеството. Всяка година всички ловци са провеждали гонки срещу вълци последователно в местностите "Качица" - Буковлък, "Дрян", "Къбелското", Кацамунския и Ламбиевския орман, Беглежката и Вълчитрънската гора.

През 1910 г. за пръв път известният български природоизпитател и ловен деец плевенчанина Алекси Петров влиза в Настоятелството на дружеството. През същата година в сп."Ловец" се публикува и първата хумореска "Лигитимации" на Янко Димитров - Торос с което се поставя началото на неговата книжовна ловна и риболовна дейност.

През 1914 г. Алекси Петров е избран за председател на Дружеството, но неговия организаторски талант блясва едва след годините на Iва световна война. Той и Плевенското дружество стават инициатори за свикване на VII конгрес на ЛСО в В.Търново за излизане от застоя наложен в ловната организация. През 1920г. е избрана комисия в състав Алекси Петров, Вацлав Стрибърни, Борис Димитрашев, Петър Монов, Христо Попов и Янко Димитров - Торос за създаване на ловен музей. Това са хората, сплотили около себе си ловците от Плевенското дружество в един златен период за ловното движение и издигнали Дружеството до водещите в ЛСО.

На 25 ХII 1923г. се открива I вия ловен музей в България, като за целта Алекси Петров предоставя за помещения родната си къща, в която се разполагат 480 експоната от българската фауна . Присъства целия УС на ЛСО, представители на министерството на земеделието и на дружествата в страната.

През 1927 г. за председател е избран Петър Монов, който с малки прекъсвания остава на тоя пост до 1947г. Период, през който Плевенското дружество е с най-голям авторитет в ЛСО. През 1928г. Янко Димитров - Торос е избран за секретар на ЛСО, а Алекси Петров развива активна научна и обществена дейност, участва в създаването на проекта за Нов закон за лова и Устава на Съюза. В Дружеството се създават постоянните ловни развъдници "Дрян", "Преки дол", "Усоето", "Кривокрой", "Дългина".

През 1930г. Дружеството закупува къщата на богаташа Мецоолу в центъра на града за ловен дом - музей. С дарения и доброволен труд по безплатни проекти на инж. Маринов се построява Ловния дом, с което се изпълни голямата мечта на плевенските ловци. Освещаването му става на 2.ХII.1934г. при голямо тържество. Приветствия поднасят Георги Шишков - председател на ЛСО, секретаря Иван Сокачев, кмета на града и проектант инж. Маринов. От името на Дружеството отговаря председателя Петър Монов Тодоров, който просълзен успява само да каже: "Благодарим от сърце, благодарим, благодарим.......!"

През 1934г. Плевенското дружество "Сокол" се регистрира в Плевенския окръжен съд /Протокол N10/31.III.34г./ и представя искане пред общинските власти за около 200 дка. в м. Майтапа за изграждане на стрелбище, ловна хижа и ловен парк. На 22.III. 1935г. с протекциите на кмета на града инж. Маринов посоченото място "Сараджа поляна" в м."Майтапа" - Кайлъка е одобрено, но чак на 12.06.1939г. с Протокол N10 на Плевенската община мястото се дава. През 1939г. Плевенското ловно дружество и ловна България загубват писателя, ръководителя и ловеца Янко Димитров - Торос. За да се увековечи паметта му УС и редакцията на сп."Ловец" подемат инициативата да се съберат средства - дарения - и да се издигне бюст-паметник в двора на Плевенския ловен музей. Паметникът е изработен от плевенския скулптур Ангел Спасов и открит тържествено на 12.05.1940г. от председателя на организацията Георги Шишков.

В годините до 1944г. 712 дружествени членове обединени в 34 дружини успяват с доброволен труд да построят фазанария и стрелбище в Кайлъка. Липсват архивни документи за Плевенското рибарско дружество. Но такова е имало, тъй като на I учредителен конгрес в София, Плевенското дружество е имало представител. /в. "Рибарски преглед" 1929-30г. бр.1/. Дружеството е имало и авторитет, след като плевенчанинът Алекси Петров е бил редактор на в."Рибарска защита" и член на постоянното присъствие. Пак в този вестник от 15.03.1933г. бр.4 се вижда, че Никола Икономов - председател на Плевенското рибарско дружество е бил избран в бюрото за ръководство на IV конгрес на БРС. От 42 до 45г. касиер - секретар е бил Христо Кабакчиев, от 44-45г. председател е Бараков. На 22.ХII 1945г. се събират Настоятелството на Ловното и Рибарското дружества на съвместно заседание с единствена точка - обединението на двете организации. На 10.11.1946г. традиционната вечеринка прераства в ловно-рибарска, ежегодно провеждана до наши дни. Пръв Председател на обединеното Ловно-рибарско дружество Плевен е Георги Кънчев, избран на 01.07.1947г. След него председатели са били д-р Драгомир Петев , Георги Узунов, Петър Райков, Иван Панов, Петър Зъмчев, Печо Тишев, Савчо Стефанов, Петър Чушкаров, Радослав Данчев, Симеон Боев, а от 1994 г. - Илия Славейков.

Ловностопанската си дейност дружеството е започнало с охрана на дивеча, подпомагане на яребицата през зимата, регулиране на хищниците чрез хайки, както и на броя на ловните излети. Голяма роля за поставяне на ловностопанската дейност на научни основи имат публикациите на Алекси Петров и Вацлав Стрибърни. Под тяхно влияние се преминава от ползуване към стопанисване на дивеча. През 1947г. се доставят първите четири елена - лопатара и пускат в м.Кайлъка. През 1952г. се създава и първата моторизирана група за борба с бракониерството и хищниците, разселват се първите фазани и кеклици в "Кайлъка", с.Къртожабене и с.Беглеж. От 1957 до 61г. са създадени 76 ремиза, изгражда се през 1962г. първата фазанария на Дружеството в м."Комудара", в която за две години са излюпени и доотглеждани 1800 фазана. След премахване на полетата за свободно и индивидуално ловуване, засилване на контрола /за периода 1959-61 са съставени 266 акта по лова и 700 по риболова/ и подхранване на дивеча, през зимата към 1967г. двойно се увеличава запасът на яребицата и заекът. Продължава разселването на фазани - през 1965 и 66 година са пуснати 2500 броя, а през 1967г. - 8000 броя. След първото ловоустрояване и бонитиране през 68г. в Дружеството годишно се разселват по 8-9000 броя фазани. От 1969г. започва да нараства броя на сърните, за да стигне своя максимум през 1988г. - 2100 броя на 53800 ха годна площ. От 1990г. всички ловностопански райони /31броя/ са ловоустроени. Добро е днес състоянието на популацията на сърната / с отлични трофейни заложби/, дивата свиня и благородния елен. Висока е числеността на чакала. В регулирането числеността на хищниците Дружеството има традиции, за 40 г. ловна дейност Минко Донков има 7086 лисици, 186 диви котки, 640 пора, 8 чакала. За последните 15 години след построяване на ФС "Дрян" /80-84г./ в Дружеството са разселени 70000 фазана.

Рибостопанската дейност е насочена към опазване и подпомагане на ихтиофауната, зарибяване, осигуряване на водоеми за спортен риболов. През 1952г. е първия опит за зарибяване на р.Вит и Бейковото блато. На 22 юли се пускат 10000 броя шаранчета с.Търнене и 5000 броя в с.Крушовица от рибарниците на ГНС в "Кайлъка". По идея на Петър Зъмчев и Пано Панов през 1957 г. започва строителството на собствени рибарници, които 63г. са изградени и зарибени. През 1963 г. са разселени 248000бр., 64г. - 677000, 65г. - 930000 на територията на ОС на БЛРС. През 1967г. ДСП "Рибовъдство" предава на Дружеството язовирите в "Скобелев парк" и "Кайлъка" за спортен риболов. Река Чернелка и яз. "Кайлъка" до 1990г. се зарибяват освен с шаран и с 10000 броя пъстърва - годишно. Корекцията на р.Вит и влошените екологични условия налагат отделяне на средства за бентове и прагове по реката, изкуствени гнезда в язовирите, насочване към други видове риба за зарибяване - амур, толстолоб, щука, едногодишен шаран. За последните 15 години са спасени 400000 броя шаранчета от речните разливи и пуснати обратно в реката. С 20000 броя гол унгарски шаран са зарибяват езерата около р.Вит, образували се в бившите баластиери.

Спортната дейност е с традиции.

В музея на дружеството се пази оригинална, изработена в града машинка за изхвърляне на стъклени топки, с която дружеството е организирало състезания през 1892 -93г. Но масовото развитие на ловната стрелба, първите отбори и участия в състезания са от 1949г., когато се открива първото Дружествено стрелбище в м."Кайлъка". Успехите на дружествените отбори вървят паралелно с модернизиране на базата. През 1953г. стрелбището в Кайлъка е разширено и оборудвано с 15 машинки, а през 1966г. е построено ново в м. "Витска елия" - комбинирано скийт, трап и бягащ заек, което през 1986г. се превръща в комплекс от две стрелбища за скийт и 2 за трап с 34 машинки с автоматично управление. Модерната база е залог за бъдещи успехи. Началото на риболовния спорт със спининг /кастинг/ в Плевен е 1948г. На 28 юли 1953г. се излъчва отбор който представя дружеството в съюзните състезания и се класира на 2ро място. В отбора са Христо Панов, Георги Славчев и Йордан Алтимиров. 1961г. Борислав Серафимов става световен шампион в Германия в дисциплината 15г.тежест. През 1967г. е открита първата в системата на БЛРС лагер-школа за деца и юноши по риболовна техника. Такава школа и днес работи в с.Ясен. Дружеството има пълни отбори във всички категории, разполага с специална площадка за кастинг в Ловно рибарския комплекс "Витска елия" с добра материална база за практикуване на този спорт. Традиционни са състезанията по улов на риба. Първите успехи на Национално ниво са от 1961 г., а плевенските състезатели намират място и в представителните отбори. Едно от първите е и училището за състезатели по улов на риба, организирано от Любомир Станев.

СВЕТОВНИ И ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОНИ ПОКАСТИНГ - змс Борислав Серафимов, змс Красимир Недков, змс Михайл Ценов, мс. Иван Петков, мс Дафинка Христова, кмс Мария Красимирова, мс Магдалена Димитрова.

БАЛКАНСКИ ШАМПИОНИ ПО ЛОВНА СТРЕЛБА - мс Радушка Драганова, мс Бисерка Христова

РЕПУБЛИКАНСКИ ШАМПИОНИ ПО ЛОВНА СТРЕЛБА - кмс Жана Лесова, кмс Таня Марковна, кмс Ивайло Константинов, кмс Иван Йорданов, кмс Сашо Патев, кмс Лиляна Краева , кмс Мичка Стамчева, Георги Славчев - участник в Европейско първенство по ловна стрелба.

УЧАСТНИЦИ В НАЦИОНАЛНИТЕ ОТБОРИ ПО УЛОВ НА РИБА - кмс Любомир Станев, кмс Роза Василева, кмс Николай Станев, кмс Анжела Вутова, кмс Александър Великов, мс Маргарита Пройнова, мс Гюлбие Бояджиева, кмс Илияна Георгиева, кмс Виктория Атанасова, кмс Ваня Венциславова, кмс Страхил Карамфилов.

В последните десетилетия бурно развитие бележи кинологията. В екстериорни изложби на всички нива Дружеството е водещо при породите курцхар и пойнтер / развъдчици Сашо Златанов, Стоян Попов/, ягдтериери, фокстериери и уелски териери. Дружеството е с традиции в организирането на зонални, Национални /САС/ и Международни /САСIВ/ изложби. Станислав Ботев е многократен национален първенец в изпитанията на кучета за подземен лов. През 1997г. за пръв път в България се провеждат полеви изпитания за кучета работещи със стойка, по европейския стандарт - "Сен Хуберт" и "Филд Трайс". Заръката на основателите на Дружеството "да се строи стабилно, за идните поколения" е намерила реализация в материалната база, която притежава днес Плевенското дружество. Красива и функционална е административната сграда в центъра на града /на мястото на ловния дом от 34г/, построена през 1972г. с площ от 500 м2, в която е разположена новата експозиция на Ловния музей, открита през 1991г., кафе-клуб на ловеца и риболовеца, администрация. През 1998г. окончателно е завършен и узаконен ресторант "Ловна среща" в Кайлъка, основите на който са положени още 1939г. През 1982г. в м."Комудара" е преустроена старата фазанария и се открива модерен волиер с тунелно отопление за 5000 бр. фазани, а правото за ползване на 14 дка. земя около волиера се запазва с решение на МЗХП от 1995г. Дружеството стопанисва 230дка в м."Витска елия" в която са изградени:стрелбищен комплекс - 1984г., полигон за подземници - 1992г., 15дка рибарници - 1997г. и площадка за кастинг - 1997г; 138 дка в м."Дрян" в която през 1984г. е построено ФС "Дрян" с капацитет 50000 бр. фазани. Големи са заслугите в по-новата история на Плевенското дружество на : Петър Чушкаров -дългогодишен член на ЦС на БЛРС, председател на ОС и ЛРД-во - по негова инициатива и ръководство е построено ФС "Дрян"; Петър Пърчанов - ловен деятел от 1944г. - за изграждането на първото стрелбище в Кайлъка и развъждане изкуствено на фазана; Петър Зъмчев - дългогодишен председател на ЛРД-во - за изграждането на ФС "Комудара" и рибарниците в м."Витска елия", запазва и обновява Ловния музей; Печо Тишев - председател на дружеството - за борбата с бракониерството; Борис Ценов - за развитието на кастинг и улова на риба; Благой Попов - деятел, за основаването и утвърждаване на ловната кинология; Цачо Николов - за организационното укрепване на дружините; Коста Петров - проектирал безплатно цялата съвременна материална база на Дружеството и дружините.

II Актуално състояние към 31.12.1999 година

 Дружеството е на територията на Плевенска и Пордимска общини и в него членуват 4781 човека, в т.ч. 860 ловци и 3921 риболовци. Ръководен орган е Управителен съвет, състоящ се от 63 члена. Оперативен орган за управление е Настоятелството, състоящо се от 11 човека. Председател на дружеството / на обществени начала/ е г-н Илия Паскалев Славейков, а щатен ръководител - Ангел Иванов Ангелов. Ловно-рибарско дружество - Плевен е регистрирано по ЗЛС с решение N 1754 на Плевенски окръжен съд от 02.02.1999 година Регламентираната му дейност по ЗЛС и ЗРС, която има стопански характер е отделена във фирма, регистрирана по търговския закон - "ЛРД Плевен" ЕООД с решение N 1456 от 30.11.99г. на Плевенски окръжен съд. Персонала на дружеството с постоянни трудови договори е 20 човека. Переспективните направления от нашата работа, които в обозримо бъдеще ще имат реален социален ефект сред членовете ловци, риболовци и гражданите на общината и областта са:

- риболовните училища за деца до 14 години " Детето риболовец може и без дрога". Дружеството финансово е обеспечило годишното обучение на 500 деца.
- пилотен проект по лицензиране на фазановото стопанство съгласно стандартите на Европейската общност
- Финансирането на ремонтите и строителни дейности се осъществява от СЛРБ сред спечелен от Дружеството конкурс. Това позволява износ на фазани и реинвестиране на печалбата в разселването на птици на територията на община Плевен и Пордим.
- стимулиране на частната инициатива в стопанисването на дивеча и рибата и управлението на Дружеството чрез привличане на частния капитал в поддръжката и разширяването на материалната база на сдружението, която освен за социални нужди / спортно
- състезателна дейност, лова и риболова като хоби, екология/ има и комерсиален характер / ресторанти, стрелбища, рибарници и др./
- развитие на спортно-състезателната дейност в т.ч. кастинг / риболовна техника/ и ловна стрелба - като олимпийска дисциплина с цел модернизиране и доизграждане на съществуващата високоспециализирана база / Спортно
- състезателния комплекс "Витска елия"/.

- взаимодействие с други неправителствени организации с цел оптимизиране на информацията по целите и изискванията на проектите финансирани от български и европейски фондове.

- представяне в обобщен вид на трудностите, които срещат нашите членове