Lung cancer: present state of the problem



Дата23.12.2016
Размер54.23 Kb.
#11390

Обзор/Overview

Lung cancer: present state of the problem (Dr. Georgi Baichev, MD, DSc, Oncology Center – Pleven)


 

БЕЛОДРОБЕН КАРЦИНОМ - СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОБЛЕМА

Г. Байчев

Онкологичен център, МБАЛ -Плевен

 

 

Abstract: Lung cancer is the most common cause of death from malignancy in the United States and Europe. Only 12.4% of the cases in Bulgaria are diagnosed in the early stages of the disease.



The aim of this review is to present the current understanding of the disease from diagnostic, therapeutic and prognostic point of view. Lung cancer is easier to prevent (smoking is the predominant risk factor) than to cure.

Key words: lung carcinoma, epidemiology, treatment

 

Белодробният рак (БР) е един от най-разпространените карциноми в човешката патология и е водеща причина за летален изход от онкологични заболявания при мъжете. Честотата на заболяването непрекъснато нараства, като в Европа е приблизително 135 000 новооткрити случаи годишно, 23 000 от които се жени. Карциномът на белият дроб се открива най-често на възраст между 40 и 70 години, с пик между 50-60 годишна възраст. В структурата на злокачествените заболявания в България през 1996 г. относителният дял на БР е 20,7% при мъжете и 3,7% от карциномите при жените. (1,3,6,)



Особено тревожен е факта за трайна тенденция през годината да умират повече пациенти от регистрираните новозаболели. Това изисква задълбочено интерпретиране на причините, защото тази статистика на практика дискредитира досегашните усилия у нас в борбата с рака на белия дроб. Анализът на ситуацията през 1996 г. сочи, че само 12,4% от пациентите се диагностицират в I и II стадий, а 14% от случаите се регистрират по смъртни актове, т.е. те имат преживяемост. В годината на диагностицирането умират 38% от новозаболелите, а до хирургическо лечение достигат едва 9% от случаите.

От етиологична гледна точка на първо място се приема ролята на канцерогенния ефект на тютюневия дим, като риска се увеличава пропорционално на количеството изпушени цигари. Установено е, че дължащата се на тютюнопушенето смъртност от БР е 65 000 екзитуса годишно при мъжете и около 27 000 при жените. (2)

Ранната диагностика, точно стадиране и изборът на оптимално лечение при болните с белодробен карцином понастоящем представляват определено предизвикателство за лекаря-онколог.

Клиничната картина варира и в много случаи напомня на други белодробни болести. Ето защо диагностицирането на БР без данните от образните методи и от комплекса инструментални и морфологични изследвания е невъзможно. Най-честите симптоми са кашлица, болка в гръдния кош, хемоптое и диспнея. При около 1/3 от случаите с БР първите прояви са свързани с метастазирането на основното заболяване (чернодробни, костни, мозъчни, надбъбречни и др.) или са проявата на паранеопластичния синдром. Само 6% от болните са без оплаквания по времето на установяването на диагнозата. (7)

При съществуващо съмнение за белодробен карцином следващата стъпка трябва да бъде морфологичното му доказване. Разликите в биологичната природа, протичане и прогноза налагат разграничаването на две големи клинични групи: (2,3,4)

1. Дребноклетъчен рак (small-cell lung cancer- SCLC). Около 25% от всички БР. Характеризира се с бърза туморна пролиферация и голяма фракция делящи се туморни клетки. Клинично се проявява с бърз растеж и кратък период на изява на симптомите. В ¾ от случаите се установяват екстраторакални метастази в момента на диагностицирането на основното заболяване.

2. Недребноклетъчен рак (nonsmall-cell lung cancer- NSCLC). Представлява хетерогенна група съставена от различни хистологични видове. Най-чест от тях е спиноцелуларния карцином (30-35% от всички БР), който се разполага обикновено централно. Аденокарциномът (30-33%) и недиференцираният едроклетъчен карцином (10-15%) обикновено са с периферна локализация.

При групата на NSCLC преди определянето на лечебната тактика е особено важно точното стадиране на заболяването. Основните методи, които се използват за морфологично потвърждаване на диагнозата и локално и системно стадиране са:

- неинвазивни (образни): конвенционално рентгеново изследване, компютърна томография, и томография, ултразвуково изследване, различни радиоизотопни изследвания на белия дроб.

- инвазивни: бронхоскопия с биопсия, трансторакална перкутанна или трансбронхиална тънкоиглена аспирационна биопсия, плеврална пункция, торакоскопия, медиастиноскопия.

Стадия на заболяването се определя по TNM класификацията на UICC от 1987г. и нейната нова ревизия от 1997 г. Клиничният стадий се основава на предлечебните изследвания и определя операбилността на тумора, а след хирургичния (патоанатомичен) стадий се базира на анализа на тъканите взети при торакотомията и определя необходимостта от адювантно лечение и прогнозата (3,8)

Хирургичното лечение (лобектомия или пулмонектомия с лимфна дисекция на медиастинума) има най-големи шансове за успех при I и II стадий на NSCLC, когато тумора не е разпространен повече от бронхопулмоналните лимфни възли. При този тип карциноми в зависимост от стадия на заболяването самостоятелно или в различни комбинации се прилагат и лъче- и лекарствена терапия. Лъчетерапията подобрява локорегионалният контрол на заболяването и има добър палиативен ефект върху симптоматиката, но повлиява слабо преживяемостта на пациентите с локално авансирал нерезектабилен NSCLC. Извън клиничните проучвания обикновено се назначава комбинирана химиотерапия, най-често цисплатина с етопозид, винкаалкалоиди, гемцитабин или таксани, при която се отчита степен на отговор от 25-50%. Независимо от тези резултати средната преживяемост на лекуваните пациенти все още остава ниска. (9)

Водещ терапевтичен метод при SCLC е комбинираното цитостатично лечение, като с палиативна цел може да се включва и лъчетерапия.

Прогностичните фактори, насочващи към добра прогноза са заболяване в ранен стадий, добър пърформанс статус, липса на загуба на телесна маса (< 5%), женски пол, възраст и хистологичен вид. При недребноклетъчния карцином се проучва значението на някои нови прогностични фактори, свързани с биологичната характеристика на тумора- невроендокринна диференциация, онкогени, растежни фактори и пролиферативна активност.

Независимо от въведените нови диагностични методи и съвременната оперативна техника (съдови и бронхиални протези, екстракорпорално кръвообращение, пластика на гръдна стена и др.), въпреки постиженията на лъчетерапията и новите химиотерапевтични препарати ранното откриване на заболяването е благоприятно за отделния индивид, но далечните резултати за популацията като цяло са все още песимистични. Пет годишната преживяемост след лечение на I / II стадий NSCLC в американски статистики варира от 22 до 61%, за III А стадий-от 9 до 25%, а за III В- от 3 до 8%, докато общата преживяемост у нас е едва около 1% (5,8).

За неблагополучията в борбата с белодробния рак в България съществуват обективни и субективни причини. В най-общи линии те могат да се сведат до следното:

- обективна причина е самата биология на заболяването. Белодробният карцином особено SCLC е високо агресивен, метастазира често и в почти всички органи и тъкани на човешкото тяло.

- липсата на ефективна първична профилактика. Така например нашия закон срещу тютюнопушенето е един от най-добрите в света, но е печално известно неговото спазване.

- въпреки известния скептицизъм, смята се че ежегодното извършване на белодробна рентгенография и цитологично изследване на храчка са задължителни при високорискови групи (мъже-пушачи на възраст над 45 години)

- ако всички специалисти, занимаващи се с това заболяване не са запознати с текущите световни стандарти и алгоритми, то пациентите може и да не получат най-добрите съответни лечебни подходи. От това следва, че приемането на международно признатите норми на добра клинична практика и участието в мултицентрични клинични проучвания е неотложна задача пред българската онкологична общност.



 

Книгопис:

  1. 1.      Кирова Г, С. Сергиева, Д. Дамянов и кол. Мястото и ролята на съвременните образни методи при диагностицирането и стадирането на белодробния карцином. Клинична онкология, 2000, 7, 1, 3 -17

  2. 2.      Петров Д. Белодробен рак. В: Клинична хирургия, том II , Ст.Баев (ред.) Знание ЕООД, Ст.Загора, 1998, 125 -132

  3. 3.      Тенев В, Д. Дамянов. Белодробен рак. В:Онкология 2001, И.Черноземски, Т.Шипков (ред.), Сиела, София, 2000, 304 -335

  4. 4.      American Thoracic Society / European Respiratory Society. Pretreatment evaluation of non-small cell lung Cancer. Am J Respir Crit Care Med, 1997, 156, 1, 320-32

  5. 5.      Bunn PA. To treat or not to treat NSCLC patients? Current perspectives. Oncology, 1999, 13, 9, supp. 4, 9-15

  6. 6.      Cancer incidence in Bulgaria - 1996. Oncology, 1998, 38, supp. I

  7. 7.      Ferguson MK. Diagnosis and staging of non-small cell lung cancer. Hemato Oncol Clin North Am, 1990, 6, 1033-68

  8. 8.      Keller SM. Multidisciplinary therapy of non-small cell lung cancer: a surgeon’s perspective. Bristol-Myers Squibb Comp, Princeton, 1998, 1-34

  9. 9.      Monnerat C, TL Chevalier. Chemotherapy for non-small-cell lung carcinoma, a look at the past decade. Ann Oncol, 2000, 11, 773-776

 

 
Каталог: files -> OBZORI
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
OBZORI -> Аспирационна цитология от папилата и дуктален лаваж при пациентки със заболявания на млечната жлеза
OBZORI -> Консултация и терапевтични подходи при жени в менопауза
OBZORI -> Цитологична диагностика на заболявания на млечната жлеза
OBZORI -> Биопсия на синтенелни лимфни възли при малигнен меланом Г. Байчев
OBZORI -> Поведение при секреция от млечната жлеза
OBZORI -> Хормонозаместителна терапия и заболявания на гърдата
OBZORI -> Оценка и поведение при жени с повишен риск за развитие на карцином на млечната жлеза


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница