Любомира Петрова Звезда



Дата25.01.2018
Размер48.38 Kb.
#51506
Любомира Петрова
Звезда
Най-често чуваше за себе си, че е хладен. Е и? Звездите са такива. Факт. Какво можеш да очакваш от аристократ като него и то четвърто поколение! Роднините му произхождаха от далечните Алпи - загадъчни, горди, студени и недостижими.

Отдавна беше в телевизията. Усещаше какви ли не погледи. И ръце. Женските бяха за предпочитане. Макар че и мъжките… Като се замислиш!... Беше му забавно да се забива в какво ли не. И оплаквания нямаше - нито от журналистките, нито от блондинките в публиката, нито от готвача, с когото работеше. Дори момичето по честотата го привеждаше в ред с такава любов... Обичаше да го четкат. Хладен, съвършен, величествен и остър, будеше у околните страхопочитание, но в никакъв случай омраза. Беше забелязал, че хората сами се стремят към него. Обясняваше си го с произхода, с блясъка, с моженето си. Нямаше достоен съперник в екипа. Това признание го чу точно от шеф готвача. Повече не му трябваше. Работеше до пълно изтощение и винаги беше в готовност да се справи с всяко предизвикателство. Можеше да те скастри така хубавичко, на тресчици да те направи, да те смели. Искаш ли да се заиграваш с него?!

Още няколко минути до ефир. Току-що момичето по чистотата го подготви. Изпита такова удоволствие. Така хубаво е някой да се погрижи за теб, дори и да му е платено за това. Да се погрижи!...

Не погледна сценария. С неговия опит импровизацията е изключителна. Да, щеше да има гости, някакъв експеримент. Още по-добре! Секунди до ефир. Прожекторите го заляха с бяла светлина. Сцената блестеше като сребриста рибешка кожа. Чу познатата музика, видя в мониторите шапката на предаването. Мислено си каза, че е номер едно, че е острието на шоуто.

Беше вече в ръцете на асистентката. Всичко – постарому. Или не съвсем. В полусън сякаш чу: „И сега, дами и господа, ще видите какво ще се случи с нашия добър помощник!" Усети нещо като гъдел, после го захапа болката - в него се впиха хищни метални зъби и хиляди лакоми погледи. Огъна се, нямаше смисъл да се бори. За първи път усети провала. Учудващо, но не съжаляваше. Една звезда не може да съжалява. Никога - това е равносилно на самоубийство!

Докато се гънеше под бялата светлина, чуваше все по-далечната музика и забавения и удебелен глас на асистентката: „Видяхте, че той не може да се справи с парчето метал, въпреки произхода и опита си! А сега следва нашата изненада. Новият нож! „Монд 007” – ново поколение! Той не може да бъде надраскан, огънат или пречупен. Поръчайте на телефон…”

Последното, което чу, бе някакво глухо „дрън”. Разбра, че е паднал в металното кошче за отпадъци. После светът потъна в тъмнина
Обожание

Крис се завря в тихата уличка. Стори му се, че е без изход. Поогледа се, за да уточни дали не греши за точното място на фризьорския салон, който търсеше. Кимна със задоволство.
Падаше ситен дъждец. Неприятната мокрота се лепваше бързо по дрехите на минувачите. Крис усещаше влагата и по себе си. Струваше му се досадна. Сякаш бе напръскан с пулверизатор за овлажняване на стайни саксии. Пфу, неприятно! Огледа се в една локва. Наистина си беше за подстригване. Знаеха го и той, и Лори. Нямаше да си позволи да я чака повече, за да го заведе на фризьор. Както всички жени, тя бе разсеяна. Другият й основен недостатък бе, че поддържаше имидж на бедна сътрудничка в офис, очакваща месечната финансова фиеста. Последната представляваше почти винаги малко избухване и кулинарна вакханалия в тъпата пицария. Парите на момичето обаче свършваха бързо и Крис го усещаше по закъснелите и постни обеди и вечери. Справяше се сам като излизаше да хапне на улицата, но трябваше ли, след като живееше с нея? Иначе не се държеше лошо към него. Ласкава и енергична, бе мила дори на сутрешните им квартални кросчета, които ужасяваха бабките от квартала.

Крис така се беше задълбочил в житейския си анализ, че щеше да изтърве салона. Пред него се шмугна доста непочтително забързан зализан мъж. Крис отдалече усети неприятния ванилов мирис, който излъчваше долнопробният му гел за коса. „Все едно, че се е отъркалял във ваниловия крем на Лори, който купува от „Макс”!” - каза си той. Някои хора просто си умираха да вонят на кухня.

Крис се възползва от Зализания забързан и дори не натисна дръжката на вратата. В салона беше коренно различно в сравнение с нацупения дъждовен следобед навън. Подобното на клуб шикозно помещение бе притеглило към себе си плачещо за подстригване, къдрене, боядисване, освежаване на фасадата мъжко-женско общество. Крис се загледа в накацалите по фотьойлите особи. Жените бяха погълнати от новите търговски оферти, както винаги обещаващи „вълнуващи резултати след две измивания".

Катя подстригваше едно парче вляво, а неговият Ило стоеше свободен. Крис усети погледа му и пулсът му се учести. Отдавна харесваше Ило. Дори сънуваше меките му нежни ръце, по-чувствени дори от тези на Лори. Обожаваше дъха му, галещ и ухаещ на мента. Чувстваше се толкова уютно, когато Ило се навеждаше по-близо до него. Нямаше значение как подстригва, каква е цената, важно беше удоволствието, което носеше фризьорът. Крис често се хващаше, че мисли за него дори когато е с Лори. В началото изпитваше угризения, после те се удавиха в пресладкия шербет, в които потъваше всеки път при досега с Ило. Лори никога нямаше да го разбере, а и най-вероятно щеше да й стане криво. Най-малкото!

- Ей! Крис! Ела, момче! Затъжих се... Сам ли си? Как си, приятел?

Крис харесваше тази фамилиарност, тя го правеше уверен и в същото време се чувстваше уязвим пред Ило. Отправи се към него и се настани на стола пред огледалото. „Трябва да направя нещо за него..." - помисли си Крис и близна Ило по ръката.

- Ей, момче, как те изпусна Лори? Гледай, каишката ти май е с номера й. Сега ще й звънна - да си те вземе... Не тъгувай, приятел, тя ще дойде! Ама си за подстригване!...

Крис продължаваше да гледа е обожание, докато фризьорът сваляше с острата ножица кичури от гъстата му черна козина
Каталог: koo -> bul
bul -> Новите книги и техните букви (Как традиционни и модерни урочни похвати водят учениците към новото знание)
koo -> Програма "развитие на човешките ресурси"
koo -> Всички категории Всички допуснати
koo -> Вариант №1 за матура по география и икономика
koo -> Социализация и приемственост на децата от подготвителна група
koo -> Бдп изкуството на уменията
bul -> Урок по български език и литература и география Таня Лазарова и Таня Стойнова соу „Георги Брегов град Пазарджик
koo -> Графично изграждане на образи чрез илюстративно рисуване в подготвителна група
bul -> Урок върху разказа „една българка" на иван вазов аделина Симитчиева, оу „Проф. Иван Батаклиев"


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница