М 1: 50 000 картен лист к-35-87-а (Ардино)

Изтегляне 1.29 Mb.

страница	1/13
Дата	01.02.2018
Размер	1.29 Mb.
	#53062
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 13

ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
КЪМ ГЕОЛОЖКАТА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

М 1:50 000

КАРТЕН ЛИСТ
К-35-87-А (Ардино)

Б. Йорданов, С. Саров¹, С. георгиев¹, в.вълков¹,

е. балканска¹, в. гроздев,

Н. Марков¹, Р. Маринова¹.
С участието на К. КОЛЧЕВА², Б. БАНУШЕВ³, Д. Синьовски³
Редактори: Б. Йорданов, С. САРОВ

¹ НИИ „Геология и геофизика“ АД

² СУ „Св. Климент Охридски”

³ МГУ „ Св. Иван Рилски “
СОФИЯ 2007

ЗАДАЧА „СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ГЕОЛОЖКА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В М 1:50 000 ЗА РАЙОНИТЕ НА РИЛО–РОДОПСКИЯ МАСИВ, ЗАПАДЕН И ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН И КРАИЩЕ–ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ”

възложител – Министерството на околната среда и водите

изпълнител – Консорциум Геокомплекс ООД

по Договор № 425/20.07.2004г.

Българска национална геоложка служба

Печат „Унискорп” ООД

Съдържание

1. ВЪВЕДЕНИЕ 7

2. ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТ 10

3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ ТЕРЕНИ 14

3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ 14

3.2. ЦЕНТРАЛНОРОДОПСКИ МЕТАМОРФЕН ТЕРЕН 14

3.2.1. Ардинска литотектонска единица 15

3.2.1.1. Обща характеристика, разпространение и граници 15

3.2.1.2. Литология 15

3.2.1.3. Структурни особености 17

3.2.1.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите 18

3.2.2. Старцевска литотектонска единица 18

3.2.2.1. Обща характеристика, разпространение и граници 18

3.2.2.2. Литология 19

3.2.2.3. Структурни особености 23

3.2.2.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите 24

3.3. Източнородопски метаморфен терен 25

3.3.1. Боровишка литотектонска единица 25

3.3.1.1. Обща характеристика, разпространение и граници 25

3.3.1.2. Литология 26

3.3.1.3. Структурни особености 27

3.3.1.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите 27

4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ 29

4.1. ПАЛЕОГЕН 29

4.1.2. Крумовградска група (неподелена) (KgGPc-E2) 31

4.1.3. Ивановска група 32

4.1.3.1. Подрумченска свита (PE3) 33

4.1.4. Теригенен комплекс 34

4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3) 35

4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE3) 36

4.1.6. Свободиновска вулкано-седиментна група 37

4.1.6.1. Лисичарска свита (LiE3) 37

4.1.6.2. Пъдарска свита (PdE3-Ol1) 40

4.1.7. Кърджалийска вулкано-седиментна група 41

4.1.7.1. Зимовински вулкански комплекс 42

4.1.7.2. Подковска свита (PkOl1) 45

4.1.7.3. Пирокластично-варовикова задруга 46

4.1.8. Пясъчниково-брекчоконгломератна задруга (scgOl1) 47

4.1.9. Нановишки вулкански комплекс 48

4.1.9.1. Чифлишки вулкански подкомплекс (CfOl1) 48

4.1.10. Кисел тензионен комплекс 50

4.1.10.1. Устренски вулкански подкомплекс (UsρOl1) 50

4.1.11. Загражденски вулкански комплекс (ZψdOl1) 52

4.2. КВАТЕРНЕР 56

4.2.1. Холоцен 56

4.2.1.1. Алувиални наслаги на руслови и заливни тераси (aQh) 56

5. ТЕКТОНИКА 57

5.1. Развитие на представите 57

5.2. структури в метаморфните терени 58

5.2.1. Регионални структури 58

5.2.1.1. Зони на срязване 58

5.2.1.2. Подутини 61

5.2.2. Структури с локално значение 62

5.3. тектонски СТРУКТУРИ в ПАЛЕОГЕНСКАТА ПОКРИВКА 62

5.3.2. Понижения от началото на късноалпийското развитие на областта 63

5.3.3. Второразрядни структурно-тектонски зони 65

5.3.3.1. Североизточнородопска структурно-тектонска зона 65

5.3.3.2. Момчилградска структурно-тектонска зона 68

5.3.4. Други тектонски структури 70

5.3.4.1. Трансзонални тензионни зони 70

5.3.4.2. Разломни структури 71

5.4. Геодинамични аспекти на тектонско развитие 72

6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ 74

6.1. Метални полезни изкопаеми 75

6.1.1. Черни метали 75

6.1.2. Цветни метали 75

6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали 77

6.3. Твърди горива 77

6.4. Строителни материали 77

6.5. Термални води 77

7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ 78

7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови) 78

7.2. Процеси и явления с непрекъснато действие 79

7.3. Процеси с непрекъснато действие, водещи и до внезапно (рисково) явление 81

8. ФЕНОМЕНИ НА геоложкото и културно НАСЛЕДСТВО 82

ЛИТЕРАТУРА 83

Научни публикации 83

Фондови материали (ф) 91

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Геоложката карта включва картен лист К-35-87-А (Ардино) с площ 385 km², разположен в Южна България.

В морфографско отношение площта попада в източната част на Западнородопската подобласт (Централни Родопи). Разделена е от долината на р. Арда на два дяла – Преспански и Жълти дял. От Преспанския дял са включени югоизточните му периферни склонове, дълбоко разчленени от р. Малка Арда и притоците ù, стъпаловидно понижаващи се на изток към долината на р. Арда от 1 300 m до 500 m. Релефът е среднопланински (вр. Вешката – 1310 m) с добре развити билни заравнености. Жълти дял е монолитен дъговиден асиметричен рид, изтеглен в североизточна посока. Северната му част, която попада в площта, се характеризира със среднопланински релеф (вр. Алада – 1241 m), интензивно разчленен от притоците на р. Арда.

В хидрографско отношение площта е част от Егейската отточна област. Отводнява се от долинната система на р. Арда в средното ù течение. Формира всечена каньоновидна долина с отток към Долнотракийската низина. Същата морфология имат и долините на големите ù притоци – р. Малка Арда и р. Егридере.

Изследваната площ се характеризира със сравнително сложен и разнообразен геоложки строеж. В изграждането му участват скалите на Централнородопския метаморфен терен – Ардинската и Старцевската литотектонска единица, и на Източнородопския метаморфен терен – Боровишката литотектонска единица, ограничени от екстензионни зони на срязване. В най-източните части се разкриват палеогенски седименти от състава на: Крумовградската, Ивановската група и теригенния комплекс; Свободиновската и Кърджалийската вулкано-седиментна група; скалите на Нановишкия вулкански комплекс, както и на Устренския вулкански подкомплекс и Загражденския вулкански комплекс.

В рамките на площта попадат части от първоразрядните късноалпийски тектонски единици – Централнородопския и Източнородопския метаморфен терен.

Представен е северозападният („Устренски”) фланг на Галенитската тензионна зона с Давидковски клон и малка част от южния ограничителен контур на Загражденската тензионна зона.

В рамките на Източнородопското комплексно понижение са застъпени части от второразрядните Североизточнородопско и Момчилградско комплексно понижение. В основата на първоразрядната структура присъстват фрагменти от панизточнородопските Крумовградско и Припекско съставно понижение. Североизточнородопската комплексна структура включва непредставителни части от т.нар. Ранилистко понижение и Източнородопската рифова бариера, съответно постилащо и обрамчваща периметъра на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Момчилградската комплексна структура е представена от югоизточните дистални зони на Нановишкия вулкан. Застъпени са малки участъци от внушителната трансзонална (треторазрядна) Кърджалийска депресия.

Рудният потенциал на района е сравнително висок. Металните полезни изкопаеми са представени от кварц-полиметални орудявания с присъствие на сребро и злато: Ардинското рудно поле и рудоносните площи – Праховска, Мусево-Паспалска и Контилска. Неметалните полезни изкопаеми са от графит, мусковит, фелдшпат и перлит. Строителни материали – гнайси, мрамори и риолити, се разработват кариерно. Термоминерални води има при с. Баните.

Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи

- Местоположение на картния лист

По отношение на геоложката опасност районът може да се разглежда като относително опасен. Сложният геоложки строеж, дълбокото разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия, са предпоставка са възникване на процеси и явления, създаващи рискови ситуации.

Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Ардино, Златоград, Джебел, Крумовград, Маджарово и Кърджали“. Полевите работи са проведени през периода август – ноември 2004 г. с ръководител С. Саров и картировъчен екип в състав: метаморфен терен – С. Саров, Е. Войнова, М. Овчарова; палеогенски скали - Б. Йорданов, В. Вълков, С. Георгиев, Д. Камбуров, Е. Раева; неоген-кватернерни отложения - Р. Маринова; полезни изкопаеми - Н. Марков. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад (Саров и др., 2005ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са посочени в съдържанието, част от тях са извършители на картировачните работи.

Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкия университет – петрографски описания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия”), възрастови определения (Д. Синьовски); в Софийският университет - петрографски изследвания (К. Колчева). Консултанти към проекта са: по метаморфните терени – Ж. Иванов; по вулкано-седиментните скали – Й. Янев.

Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (Саров и др., 1998ф, 1999ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.

Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от С. Сарова, И. Георгиева, П. Петров, Р. Климова, Л. Московска под редакцията на С. Саров и Б. Йорданов. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.

Изтегляне 1.29 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 13