М а г и с т ъ р с к и п р о г р а м и 2015 р у с е 2015 г


МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА ЛИНГВОДИДАКТИКА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ



страница8/9
Дата03.09.2016
Размер1.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА

ЛИНГВОДИДАКТИКА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

(АНГЛИЙСКИ ЕЗИК)


Магистърската програма има за цел да подготви висококвалифицирани специалисти в областта на ранното чуждоезиково обучение, които:

  • да притежават задълбочени знания по лингвистика, културознание и методика на ранното чуждоезиково обучение;

  • да имат отлични знания по английски език;

  • да умеят да използват съвременните интерактивни и мултимедийни технологии в обучението по английски език в начална училищна степен;

  • да умеят да анализират и предлагат оптимални решения за конкретните проблеми при усвояването на английски език от деца в началното училище;

  • да притежават умения и стратегии за учене през целия живот и за научноизследователска работа;

  • да могат да мултиплицират усвоените знания и умения в областта на чуждоезиковото обучение на работното си място.

Обучаващите се ще получат знания за: съвременните езиковедски теории; фонетиката и лексикологията, морфологията и синтаксиса на английския език; приложението на културознанието в обучението по английски език на деца от I-ви до IV-ти клас. Ще бъдат в състояние да интегрират интерактивните и мултимедийните технологии при преподаване на чужд език в начална училищна степен, както и да анализират учебния процес в класната си стая и да предлагат оптимални решения за преподаването и усвояването на английски език на деца от началното училище. Завършилите придобиват умения за самостоятелно учене през целия живот, които ще им помагат при професионалното им развитие.

За обучението могат да кандидатстват притежаващите бакалавърска степен по професионал­ните направления: Педагогика и Педагогика на обучението по ….

Формата на обучение е задочна, с продължителност три семестъра.

Завършилите получават професионална квалификация начален учител по английски език.

Дипломиралите се могат да се реализират в началния етап на основното образование като учители по чужд език, учители възпитатели и педагози. Те могат да работят като учители по английски език на деца от първи до четвърти клас в държавни и частни училища, в частни езикови школи и във всички видове институции, които предлагат ранно чуждоезиково обучение.

МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА

ЛИНГВОДИДАКТИКА В ПРОГИМНАЗИАЛНИЯ ЕТАП

(АНГЛИЙСКИ ЕЗИК)


Магистърската програма има за цел да подготви висококвалифицирани специалисти в областта на чуждоезиковото обучение, които:

  • да притежават задълбочени знания по лингвистика, културознание и методика на чуждоезиково обучение;

  • да имат отлични знания по английски език;

  • да умеят да използват съвременните интерактивни и мултимедийни технологии в обучението по английски език в прогимназиален етап;

  • да умеят да анализират и предлагат оптимални решения за конкретните проблеми при усвояването на английски език от ученици от V до VIII клас;

  • да притежават умения и стратегии за учене през целия живот и за научноизследователска работа;

  • да могат да мултиплицират усвоените знания и умения в областта на чуждоезиковото обучение на работното си място.

Обучаващите се ще получат знания за: съвременните езиковедски теории; фонетиката и лексикологията, морфологията и синтаксиса на английския език; приложението на културознанието в обучението по английски език на деца от V-ти до VIII-ми клас. Ще бъдат в състояние да интегрират интерактивните и мултимедийните технологии при преподаване на чужд език в прогимназиален етап, както и да анализират учебния процес в класната си стая и да предлагат оптимални решения за преподаването и усвояването на английски език на ученици от пети до осми клас. Завършилите придобиват умения за самостоятелно учене през целия живот, които ще им помагат при професио­налното им развитие.

За обучението могат да кандидатстват притежаващите бакалавърска степен по професионал­ните направления: Педагогика и Педагогика на обучението по ….

Формата на обучение е задочна, с продължителност три семестъра.

Завършилите получават професионална квалификация учител по английски език (V–VIII клас). Могат да се реализират в прогимназиалния етап на основното образование като учители по чужд език, учители възпитатели и педагози. Те могат да работят като учители по английски език от пети до осми клас в държавни и частни училища, в частни езикови школи и във всички видове институции, които предлагат чуждоезиково обучение на ученици във възрастовата група 11-15 години.



МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА

СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИСТИКА И ОБРАЗОВАНИЕ

Целта на обучението в магистърската програма Съвременна българистика и образование за придобиване на ОКС „магистър” е да се разширят и задълбочат теоретичните и теоретико-приложните филологически знания на студентите магистри върху широка културологична и антропологична основа, както и да се развият техните професионални умения за работа в сферата на образованието по български език и литература, на културата и масовите комуникации.

Задължителните учебни дисциплини, включени в учебния план, обогатяват филологическите знания на студентите и задълбочават тяхната хуманитарна мисъл, което подпомага формирането на нов тип специалисти с повишена гражданска активност и с разширени възможности за професионална реализация в епохата на медии, компютри и интернет, когато се променят интензивно личностните характеристиките на съвременния българин, неговата менталност и социален праксис, ценностната му система.

Включените избираеми учебни дисциплини съдействат за увеличаване компетентностите на обучаваните студенти съобразно техните индивидуални предпочитания.

За обучение в магистърската програма се приемат кандидати, притежаващи бакалавърска степен в професионално направление Педагогика на обучението по… (Български език и история; Български език и чужд език; Български език и…).

Срокът на обучение по магистърската програма е два семестъра в задочна форма. Завършилите успешно получават диплома за ОКС „магистър” с професионална квалификация Магистър по българистика.

Получената подготовка позволява на завършилите магистри да се реализират като преподаватели в средните и във висшите училища, като редактори в средствата за масова информация, издателства и електронни издания, като сътрудници в библиотеки, архиви, музеи и обществени институции, както и да продължат обучението си в образователната и научна степен „доктор”.

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
СПЕЦИАЛНОСТ ПРАВО

(обучение след висше образование)

Целта на обучението по специалност Право (след висше образование) е да се отговори на потребността от създаване на условия за непрекъснат академичен диалог и придобиване на юридически познания от специалисти с различни професии, които проявяват подчертан интерес към повишаване или промяна на професионално-квалификационната си област.

Обучението се извършва срещу заплащане и договор между студента и Университета. То се провежда в задочна форма на обучение по учебния план за специалност Право, с продължителност 5 години (10 семестъра) и завършва с полагане на три държавни изпита.

За обучение по специалност Право могат да кандидатстват лица, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ с успех не по-нисък от


Добър (3,50).

Сферите на професионална реализация на успешно завършилите специалисти са в органите на държавното управление, в икономическия живот и фирмената организация, в научната и културна сфера, в адвокатурата, в синдикалната сфера и трудовите правоотношения, в политическата сфера и дейността на различните партии.

Учебният план е построен върху конфигурация от дисциплини, формиращи следните професионални знания и практически умения на завършилите:

- теоретични основи и базисни принципи за възникване и използване на правото като нормативна система за управление на обществените отношения;

- теоретични знания за правните институти и приложението им в практиката;

- методологически основи за организационно развитие на правната система и правните институти;

- специфични знания и умения в нормотворчеството, тълкуването и прилагането на правните норми;

- способности за практическо решаване на юридически спорове, казуси и моделиране на правни решения;

- умения за използване на информационна техника в правоприлагането.

Гаранции за реализиране на посочените цели са фундаменталната и специализираната теоретична подготовка, осигурена от съвременното съдържание на отделните дисциплини; акцентът върху инструменталната и аналитичната подготовка чрез използване на изследователски методи, техники и процедури; компютърната грамотност за работа с актуални пакети приложни правни програми.

За получаване на квалификация юрист студентите трябва да положат успешно изпити по всички задължителни дисциплини, включени в учебния план и определения брой задължително избираеми дисциплини. Обучението завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки.

Успешно положилите трите държавни изпита получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация юрист на образователната и квалификационна степен "магистър" и придобиват юридическа правоспособност след стаж и полагане на държавен практико-теоретичен изпит в съответствие със Закона за съдебната власт.




КОНКУРС ЗА ПРИЕМ В СПЕЦИАЛНОСТ ПРАВО

(след висше образование)

Входящата изпитна процедура се състои от Единен приемен изпит (ЕПИ) по български език и по история на България, които се провеждат в един ден с обща продължителност пет часа.

ЕПИ по български език е във вид на тест и се състои от две части – обща част и специална част. Общата част обхваща 20 въпроса по български език и езикова култура. Специалната част обхваща 40 въпроса по български език и литература под формата на тест, състоящ се от тестови задачи с множествен отговор. Целта е да се провери правописната и пунктуационната култура на кандидат-студентите, а също и знанията им по българска литература.

Изпитният тест се състои от две части.



Първата част включва задачи, чрез които се установява доколко кандидат-студентът владее общите правописни правила на съвременния български книжовен език (ятов преглас; вмятане и изпадане на гласни; редукция на гласни; уподобяване на съгласни; удвояване на съгласни; слято, полуслято и разделно писане на сложни и съставни думи; правопис на съчетания от съгласни в думите и др.). Обръща се внимание още на лексикалната и на граматическата правилност на речта (синоними и антоними; фразеологични словосъчетания; членуване с пълен и кратък член на съществителните имена от мъжки род, единствено число; членуване на еднородни части; употреба на главни и малки букви; бройна форма на съществителните имена от мъжки род; по-особени случаи на съгласуване по число и др.). Проверява се също в каква степен кандидат-студентът е овладял правилата за употреба на препинателните знаци в простото и в сложното изречение.

Втората част съдържа задачи, посредством които се установяват знанията на кандидат-студента за литературнотеоретичните понятия и за изучавани в училище автори, творби и факти от българската литература.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Игнатова-Цонева, Д. Български език и речева култура. Русенски университет „А. Кънчев”. Русе, 2013.

  2. Официален правописен речник на българския език. С., БАН, 2012.

  3. Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С., БАН, 2011.

  4. Учебници по литература за XI и XII клас, одобрени със заповед на Министъра на образованието и науката.

ЕПИ по история на България се състои само от специална част във вид на тест и има за цел да установи знанията на кандидат-студентите по отношение на важни исторически събития, дати и личности от различните периоди на българската история. Това дава възможност да се провери доколко задълбочено кандидат-студентът познава учебния материал по История на България, изучаван в средните училища като задължителна или профилирана подготовка в X, XI и XII клас.

Кандидатстудентският тест се състои от 40 задачи, към всяка от които има предвидени 4 отговора, в това число един верен. Включените въпроси са структурирани в 4 раздела от областта на:



  • Първа българска държава;

  • Втора българска държава;

  • Османски период и Българско възраждане;

  • Трето българско царство.

КОНСПЕКТ:

  1. Траки, славяни и българи

  2. Поява и укрепване на Българската държава на Балканите

  3. Териториално разширение на България през първата половина на ІХ век

  4. Покръстване на българите

  5. Създаване на старобългарската писменост и книжнина

  6. Могъщество на Българската държава и културен разцвет (края на ІХ и първата четвърт на Х век)

  7. Залезът на Първата българска държава (927-1018)

  8. Българските земи под византийска власт

  9. Възстановяване и укрепване на България (1185-1197)

  10. Могъщество на България при Калоян и Иван Асен ІІ

  11. Политически упадък на България при приемниците на Иван Асен ІІ

  12. Падане на България под властта на Османска Турция

  13. Еретически учения в средновековна България

  14. Българският народ под турско владичество (ХV-ХVІІ в)

  15. Същност и съдържание на Българското възраждане

  16. Движение за новобългарска просвета

  17. Борбата на българите за църковна независимост

  18. Начало на организирана революционна борба

  19. Националноосвободителното движение в края на 60-те и началото на 70-те години на ХІХ век

  20. Априлското въстание

  21. Руско-турската война от 1877-1878 г.

  22. Възстановяване и уредба на Българската държава

  23. Съединението на княжество България и Източна Румелия

  24. България в края на ХІХ век (1886-1899)

  25. Нацоналноосвободителното дело на българите от Македония и Одринско 1878-1912)

  26. България в началото на ХХ век

  27. България в периода на войните (1912-1918)

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Здравкова, Зл. История на България. За студенти и кандидат-студенти, Силистра, 2002.

  2. Андреев, Й. Българските ханове и царе VІІ-ХІV в. С., 1988.

  3. История на България. Авторски колектив: И.Божилов, В.Мутафчиева, К.Косев, А.Пантев, Ст.Грънчаров. С., 1993.

  4. История на България. Авторски колектив: Г.Бакалов, П.Ангелов, Цв.Георгиева, Д.Цанев, Б.Бобев, Ст.Грънчаров. С., Булвест, 2000.

  5. История на България, Авторски колектив: Ив.Лазаров, Пл.Павлов, Ив.Тютюнджиев, М.Палангурски. Слово, Велико Търново, 1998.

  6. История на третата Българска държава. Авторски колектив: Д.Саздов, М.Лалков, Тр.Митев, Вл.Мигев, Р.Мишев. С., 1993.

  7. Учебници по ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ за Х, XI и XII клас, одобрени от МОМН.

  8. Българската национална доктрина. С.,1996.


ФАКУЛТЕТ ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНИ ГРИЖИ
МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА

КЛИНИЧНА СОЦИАЛНА РАБОТА

Магистърската програма има за цел да осигури профилирана и задълбочена подготовка по социална работа с клинична ориентация. Тя е съобразена с приоритетите в стратегическото планиране за развитие на социалните услуги и с нарастващата потребност от висококвалифицирани специалисти по социални дейности с клинична подготовка.

Обучението се реализира по два учебни плана:


  • за дипломирани в специалността с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по професионално направление Социални дейности - задочна форма на обучение, 2 семестъра;

  • за дипломирани в специалности с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по професионални направления Психология, Обществено здраве, Здравни грижи и по специалност Социална педагогика от професионално направление Педагогика - задочна форма на обучение, 3 семестъра. За тях е включен изравнителен семестър с шест задължителни учебни дисциплини с основополагащо значение в областта на социалните дейности.

Задължителните дисциплини осигуряват базова подготовка по: социална и здравна политика на Европейския съюз; клинична психология; диагностика в клиничната социална работа; методология на изследователската дейност; експертиза в клиничната социална работа; медикосоциална работа при хора с психични и соматични заболявания и терминални състояния; управление на проекти.

Избираемите дисциплини осигуряват профилиращи знания и умения по: стратегии за управляване на случай в клиничната социална работа; медико-социална рехабилитация на хора с увреждания; психосоциални интервенции при нарушения в социалната адаптация, зависимости и насилие; супервизия в клиничната социална работа; антидискриминационни и антипотискащи перспективи в клиничната социалната работа; етични основи на клиничната социална работа; интеркултурни комуникации; съвременни информационни технологии в социалната и здравната сфера. Факултативните дисциплини разширяват подготовката на студентите по: социален маркетинг; потребителско поведение; кинезитерапия; ерготерапия. Практическата подготовка е организирана в практикум в институции за социални дейности и в здравни заведения.

Професионална реализация на дипломираните магистри: аналитичен специалист по социални дейности и приложен специалист социален работник в: областната и общинска администрация към Изпълнителна агенция ”Социално подпомагане”; в заведения за социални услуги в общността и специализирани институции; домове за медико-социални грижи за деца; многопрофилни болници за активно лечение; психиатрични болници; центрове за психично здраве; центрове за подпомагане на хора с алкохолни и наркоманни проблеми; заведения за лишаване от свобода; пробационни служби; структури на Държавната агенция за закрила на детето; неправителствени организации, осъществяващи социални дейности; преподавател по социални дейности в образователни институции. Магистърската степен дава възможност за продължаване на обучението в докторска степен.

МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА

ЕРГОТЕРАПИЯ В ОБЩНОСТТА

Магистърската програма има за цел да подготви висококвалифицирани специалисти със задълбочено разбиране и познаване на отражението на дейностите върху здравето и благополучието на човека и компетентност да прилагат научнодоказани и иновативни методи за пълноценно социално включване на хората с увреждания и в неравностойно положение. В съответствие с Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот магистърската програма допринася за задълбочаване на познанията и критическо разбиране на стратегиите за развитие на общностите, развиване на умения за самоусъвършенстване и учене през целия живот, както и професионална отговорност за спецификата на ерготерапевтичната работа с деца и лица с психосоциални проблеми в общността.

Учебният план е разработен на две нива:


  • за притежаващи ОКС “бакалавър” по специалност Ерготерапия – с продължителност 1 година (2 семестъра) в задочна форма;

  • за притежаващи ОКС “бакалавър” от други специалности в област на висшето образование Здравеопазване и спорт и от професионални направления Педагогика, Психология и Социални дейности – с продължителност 2 години (4 семестъра) в задочна форма.

Специалистите с професионална квалификация магистър ерготерапевт имат възможност за професионална реализация във всички специализирани институции и услуги в общността, както и като експерти в общински и национални социални служби и неправителствени организации. Те могат да заемат управленски длъжности, да координират проекти, да предоставят консултантски услуги. Магистърската степен дава възможност за продължаване на обучението в докторска степен.

ФИЛИАЛ СИЛИСТРА






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница