М. Дж. Необходими пояснения

Тази история е базирана на по-голямо експериментално произведение построено на модулен принцип. Откъсът е част от приключенията на Мари (ударението е на и-то) „Зеления Дракон” включени в модула „Игра на сенки”. Сюжетната линия „Корсари” (представена тук в съкратен вариант) служи като „система за пренасочване” на героите по основните разклонения.

• 
  Участват четирима основни герои, с които може да се играе. Схемата е построена така, че действията на всеки един от тях оказва влияние върху останалите трима, но не като в обичайните ролеви групи. Тук всеки герой си има собствен набор от приключения. Понякога съдбата ги среща и читателят решава дали да си помагат или да си противодействат.
  
• 
  Някои модули (приключения) могат да бъдат изиграни от гледната точка на различни основни герои. При преиграване се получава интересната ситуация читателят да „види” предишните си действия през погледа на друг персонаж.
  
• 
  На определени ключови места е възможно временно да се изостави първоначалния герой и играта да продължи с друг.
  
• 
  Понякога действията на помощните персонажи могат да се управляват от читателя. Причината да има такива избори е добавянето на вариативност при преиграване. Тази опция никога не поставя читателя в положението да играе „сам срещу себе си”. Ако играчът намира тази възможност за неудобна трябва винаги да прави първия даден преход. Това е основният вариант.
  
• 
  И най-накрая… едни и същи (донякъде) ситуации се развиват в две различни реалности - средновековен фентъзи свят и неговия високо технологичен „космически” еквивалент. Според замисъла това са самостоятелни игри, но тук там има „пресечни точки”.
  

Играта прилича на всички измислени и играни игри и по някакъв начин е комбинация от всички тях. Особеното при нея е, че действията на играчите са видими на игралното поле… така както си ги представя самия играч. Основата за победа е не толкова извършването на поредица „правилни ходове”, а в способността да се убеди противника (и публиката), че се случва това което играчът си представя. Необходима е силна воля, гъвкаво въображение и много усилия да се победи в подобен сблъсък.

Затова успехите в Играта се смятат като сигурен показател за способностите на играча да се справя в реалния свят. Пред победителите се отварят всички врати, а Шампионите се ползват с редица привилегии.

Понеже не всеки има необходимия талант, а всички искат да играят, съществуват огромно количество „помощни средства”. Дали ще ги наречем биомеханични технологии, магически амулети, информационни чипове или сборници със заклинания, не е толкова важно. Всички те действат и са от полза само и единствено в присъствието на Арбитър.

Накрая трябва да споменем, че с течение на времето Играта се е разделила на четири големи категории, наричани форми: „Призоваване”, „Окупация”, „Дипломация” и „Ресурси” – всяка със свои особености и правила.
Арбитър. Неподаващо се на описание „устройство” създадено специално и единствено за целите на Играта. Някои смятат, че Арбитърът се е появил първи, а Играта е само следствие от неговото съществуване. Първоначално му предназначение е било да контролира спазването на Договорените правила и да води Общ Регистър на срещите.

В наши дни има огромно количество „Арбитри”, които служат само като средство за визуализиране на схватките – много от играчите нямат необходимия за това талант, но имат големи амбиции.

Сега, при така наречените официални срещи, ролята на „безпристрастен съдия регистратор ” се изпълнява от човек свързан по особен начин с Арбитъра.

В играта думата Арбитър се използва за човек съдия и за устройство „Арбитър”. От текста става ясно какво е значението, но трябва да се има предвид, че някои герои си служат с двусмислици - говорят уж за едното, а имат предвид другото.

В настоящето „Договорените правила” се определят от организатора на турнира. Участниците, ако искат да бъдат допуснати до игрите, трябва да приемат Договора.

Сега играчи с такава сила няма. Игрите без Арбитър са много атрактивни и все още „забранени”, но само на думи. Понякога местните власти ги използват като средство за „попълване на бюджета” от глоби - и толкова.

Тук историите малко се разминават:

… в света на магията Мари дълго време е послушница в „Храма на Лунната богиня” и има всички шансове да стане една от Висшите жрици. Когато таланта й на играч става очевиден, Мари напуска храма и се отдава изцяло на Играта.

… в техновселената Мари прекарва няколко години в „Училище за Преориентиране”. После за известно време е извадена от Единния регистратор (това означава, че е „извън закона” или мъртва). Поради големият й талант в Играта, правата й са възстановени частично или по-просто казано Мари на практика е „собственост” на човека уредил „пререгистрацията”.

Въпреки, че на пръв поглед изглежда, а често и се държи като 16 – 17 годишно момиче, Мари наближава 30-те.

Причината за тази нейна „особеност” е отчасти наследствена, но главно поради…

… престоя и обучението в Лунния Храм – магическия свят.

… незаконна генетичната манипулация довела до отстраняването й от регистъра – техновселената.

Мари е решителна, импулсивна и склонна към взимане на прибързани, емоционални решения. Живота й е подчинен на две основни цели. Страстното желание да бъде „Шампион на Играта” и мечтата някой ден да възвърне доброто име на баща си.

Прякорът „Зеления дракон” идва донякъде от вида на любимия й „психо-боец”, донякъде от една тайна... която Мари все още не е готова да сподели. Достатъчно е да споменем, че може да „призовава” дракона си без помощта на Арбитър. Тя би могла да проведе без Арбитър и цяла Игра, но само в категориите „Призоваване” и „Окупация”. Останалите все още не са й по силите.

Колония Тархлейм. Орбитален град Тролхайм.

Мари по много убедителен начин печели предварителния Зонален Турнир на орбиталния град. Провежда разговор с Главния съдия-Арбитър и разбира, че за да продължи в Елиминациите трябва да спечели най-малко десет Регистрирани победи от Майсторски клас (Мари има само три). Или да се представи „задоволително” в турнир срещу играч с ранг Шампион. Тя настоява да разбере какво значи „задоволително представяне”. Съдията отказва да й даде точен отговор. Единственото, което изкопчва от него е: „Арбитърът ще реши”.

В малката колония Тархлейм само един човек може да „достави” Шампион и това е нейният „покровител” или ако щете „собственик”. Мари не обича да разговаря с него и мрази да го моли за услуги, но сега…

… дежурният администратор на хотела недоволно проследи с поглед шумно влетялата фигура. Пак тоя бяс Мари естествено. На никой друг в многозвездния, луксозен „Льонфейрия” няма да му хрумне да се появи пързаляйки се по перилата на централното стълбище. Тия стълби, бяха само за украса и колорит на фоайето и една от забележителностите на хотела. Гостите ги намираха за забавни, но избягваха да ги използват. Тръбоасансьора е къде по-бърз… а обичайните наклонени рампи по-малко уморителни.

- Ей, Брок, какво те е вкиснало пак – провикна се Мари като забърза към администратора.

Оня моментално залепи на лицето си фалшивата служебна усмивка и леко се поклони.

- Какво ще обича, госпожицата?

- Госпожицата иска да знае какво е бъгнало Хиперлинкът в стаята й. Проклетията въобще не бачка!

- Нима! Ще наредя на Поддръжката да провери… но бих ли могъл да предположа, че пак сте преместили апарата… не е ли вероятно отново да сте измъкнали куплунга на кабела.

- Уф! Писна ми от архаичната ви техника. Ти си интелигентен човек Брок… въпреки, че не ти личи. Кажи ми на кого е притрябвало субпространствен Хиперлинк да изглежда като допотопен… ъ-ъ-ъ… как беше…

- Думата, която госпожицата опитва да си спомни е телефон. Повечето от клиентите ни го намират за много забавен.

- Да кажеш на клиентите си, че са тъпаци! Все едно, трябва спешно да се свържа с господин Перон, Рикебийон, номер…

- Господин Перон не се намира в резиденцията си в Рикебийон. Господинът е отседнал в нашия хотел в „Кралският апартамент”. Уважаемият господин… а-хм – администраторът с досада завъртя очи към тавана и въздъхна тежко.

След едно бързо „А-ха… добре…” Мари по най-неподобаващ, за такова престижно място, начин беше хукнала назад.

„Пак по стълбите” – недоволно промърмори администраторът – „Нарочно ли го прави? Ех, жалко, че има такъв влиятелен покровител и трябва да се отнасям към нея любезно и с уважение… вместо да й дам един добър урок”.

* * *

В луксозния „Кралски апартамент” един възрастен мъж търпеливо очаква появата на Мари. Тук и сега мъжът беше избрал да се нарича с името Перон. Преди много време и на други места той беше имал различни имена. Някога беше един от Шампионите на Играта, но освен Арбитъра едва ли някой щеше да си го спомни.

Въпреки, че може да ходи без никакви проблеми, мъжът предпочита да прекарва времето си в старомодно инвалидно кресло, задвижвано от обикновен електрически двигател.

Мъжът беше стар, много по-стар отколкото изглеждаше и отколкото някой можеше да си представи. Поколения наред неговия род беше управлявал колонията. Сега всичките му роднини спяха в хибернатора загубили желание за живот, но нямащи смелост да се откажат завинаги от него. Единствен той все още си намираше причини да отлага неизбежното и колебаещата се пред вратата жена беше една от тези причини.

- Влизай вече, момиче - тихо произнесе мъжът - зная, че си пред вратата и зная, че можеш да ме чуеш. Хайде, не карай стария човек да чака.

Навън Мари възкликна недоволно. Всеки път се получаваше така. Старецът винаги усещаше, че е наблизо. И този глух глас звучащ направо в главата й… едновременно вбесяващ и плашещ.

Докато отваряше вратата и влизаше все още не можеше да реши какво да прави…

… ще бъде ли уместно ако поиска от покровителят си да организира среща-двубой с Шампион (премини на епизод 4).

… дали да помоли Перон да й разреши едно пътешествие до мегаполиса Рикебийон и многобройните му турнири (премини на епизод 6).

… може би трябва просто да изчака и да разбере защо старецът се е довлякъл чак до тук (премини на епизод 8).

Пътнически лайнер „Страмера”. Система „Тархлейм”. Междупланетно пространство.

Мари беше решила да проспи няколко часовия полет, но се оставя да бъде въвлечена в серия игри от весела групичка младежи. Подведени от тийнейджърския й вид и държание момчетата флиртуват съвсем открито. Правят го толкова забавно и ненатрапчиво, че Мари с удоволствие приема неумелото им ухажване.

Играят някаква елементарна версия на „Окупация”. Нямат никакви познания в Играта и се справят само с помощта на прости биочипове и импланти. Мари, която може да ги разбие без никакви усилия, се забавлява като имитира „оспорвана” съпротива. По средата на „епичната битка”, уж случайно, някой подхвърля, че „победителят взима новото гадже”.

Става много забавно когато Мари печели три последователни победи и най-сериозно заявява, че според уговорката има право да си избере един от тях. Избухва ожесточен спор, после Мари е обявена за „Кралица на игрите” и „Главен съдия” със съмнителната привилегия да получи като награда целувка от победителя в следващата битка, играна вече без нейно участие. Хлапетата по най-очарователен начин „забравят”, че тя трябваше да избира. Всичко е само игра и закачки и Мари се забавлява страхотно с все по-оригиналните им опити да „свалят мацето”.

Точно в разгара на веселбата към тях се приближава един от офицерите на лайнера и съобщава, че „Совалката очаква госпожица Мари Бьорн”.

Усмивките на младежите увяхват. „Сега ли намери да се появиш, проклетнико” - промърморва един без да гледа към офицера

- Ама вие сериозно ли й се вързахте, бе деца - хили се оня. - Очаквате да победите Мари „Зеления Дракон”… ще се спукам от смях.

- Мари Борн… ама разбира се - скача едно от хлапетата - Моля да ни извините за шегите, не бяхме сериозни… ние а-хм…

- Да ме обидиш ли се опитваш - хвърля му смразяваш поглед Мари. - Пък аз сер-р-иозно помислих, че ме харесвате. - казва и започва да се смее на смутените им физиономии.

- Стига де, беше ми много приятно с вас. Сега наистина трябва да тръгвам.

- Ъ-ъ… мога ли да ви помоля за…

- Може! Целувка или автограф… но само едното!

- А… о-о-о… ами… автограф – смутено избъбря момчето. Оглежда се трескаво и като не намира нищо подходящо отлепя импланта от ръката си. - Ето тук…

- Ако пиша на това ще го повредя - смее се Мари.

- Майната му на импланта! Ще си купя друг.

След като се разделя с неочаквано приятната компания Мари във великолепно настроение се отправя към ненавистния прием.

Частна космическа яхта на сенатор Вилебергер. Кръгова орбита около газовия гигант Мьолбрехт. Минути преди първия виртуален двубой

В този момент на Мари съвсем не й е до смях. Самочувствието й е паднало до точката на замръзване. Цялата подготовка на Играта е най-откровен опит да я провалят. Всъщност сенаторът води някаква завоалирана игра за престиж и надмощие срещу Перон, но от това на Мари не й става по-леко.

Няма за къде да отлага повече, а така не й се излиза от „гримьорната”. Предстои прословутата тройна среща и другите две участнички вече са по местата си. Централна зала на яхтата е оформена като три клиновидни сектора около кръгла арена. По традиция всеки играч има свой „цвят”. Пак според традицията всеки би трябвало да разполага със закрита „бойна площадка”. Сега такова нещо няма. Шоуто преди всичко - беше обявил в началото самодоволния Вилебергер.

Докато Мари се колебае нека накратко да се запознаем с противниците й или „партньори в едно приятелско състезание” - пак думи на сенатора.

Анита „Елф”, висока и стройна с изящно лице и великолепна фигура е заела зеления сектор, оформен като горска поляна. Вярна на прякора си, Анита разиграва ролята си на елф. Облечена в ефирна туника с избродирани сребърни лози, тя обикаля около насядалите по тревата „поддръжници” и прави малки, но ефектни трикове-илюзии. Всеки, поне малко запознат Играта, веднага би разпознал миниатюрния „Арбитър” забоден като украшение в косата й. Публиката обаче предпочита да се наслаждава на грациозната й разходка-танц. Всъщност Анита „Елф” е танцьорка и не е особено опитен играч, а присъствието й тук очевидно е само за „украшение и контраст”.

Вторият сектор е оформен в наситено синьо и златно. Величествена „тронна зала” неусетно преминава в илюзия за пустиня. Там е владението на Мойрини „Всемогъщия Джин” - поне така я представя сенатор Вилебергер сам издокаран с пъстър халат и тюрбан.

Мойрини в сини шалвари с богата бродерия, отворено тясно елече и проблясващи при всяко помръдване гривни е безучастна към околната врява. По-ниска и с по-пищни форми от Анита, но излъчваща същата притегателна сила, тя стои на границата на сектора си като по-красиво и по-привлекателно превъплъщение на митичните джинове.

„Ще изглеждам като недоразвито хлапе пред тия” тъжно си помисли Мари докато ги наблюдаваше. Секторът й е оформен като „поле от застинала лава”. Опушени черни скали с мътно проблясващи оранжево-червени линии. Сценичният костюмът „любезно предоставен от организаторът” се свежда до няколко флакона с червен телесен грим, коронка с къси опалови рогца, дълги над лактите черни ръкавици, голямо триъгълно парче прозрачен плат с дълги ресни и обувки оформени като малки копитца. Толкова.

Дребното червено дяволче срещу Красивия елф и Величествения джин - просто и ясно внушение.

- Какви са тия боклуци, бе! - беше първата й реакция миг преди да изрита навън „мазника” представил се като гримьор и да захвърли подире му глупавия „сценичен костюм”.

В този объркан век на свръхинтелигентни компютри, послушни машини и космически пътешествия хората продължават да мечтаят за приказки и вълшебства. Ето и сега. Вилебергер е организирал пътешествие до газовия гигант Мьолбрехт известен с причудливите си облачни образувания - „… красиви и недостижими като сън…”, а забавлява гостите си с приказни герои и съвсем елементарни интриги.

Мари не може повече да се помайва. Трябва да набере смелост и…

… (ако имаш код ТАКТИКА, без код ШАМПИОН, премини на епизод 9)

… (ако имаш код ШАМПИОН, премини на епизод 11)

… (ако имаш код ИЛЮЗИЯ, премини на епизод 13)

Без да усети Перон е произнесъл последните думи на глас.

- Няма значение. Сигурна ли си, че можеш да победиш Шампион. Нали знаеш, че такъв двубой е в пет рунда. Четирите основни форми плюс една комбинирана.

- Как така четирите форми? „Дипломация” не може да се играе с по-малко от шест участника. Какво е комбинирана форма? Аз мислих за двубой в „Призоваване”.

- А разправяш, че си готова. Защо реши, че Шампионът ще се съгласи само на един двубой.

- Ами не знам… мислих, че ти ще го уредиш…

- Мари… Мари… винаги успяваш да ме развеселиш, момиче – смее се Перон. - Аз може да управлявам, колония Тархлейм, ама не съм всемогъщ…

- Управляваш колонията, хайде стига бе! Защо тогава не искаш да ми върнеш регистрационния чип. Все казваш, че Главният Надзорник не позволява.

- За чипа ли искаш да спорим или те интересува Шампионски турнир?

- Шампиона - бързо решава Мари - чипът и без това няма да ми го дадеш току така.

- Правилно решение. Обаче не си обърнала внимание какво ти каза съдията: „…трябва да се представите задоволително в турнир срещу играч с ранг на Шампион…” - това бяха думите му. - Означава турнир с участие на Шампион и че ти трябва да събереш определен брой точки специално срещу него. Колко точно не мога да кажа… Арбитърът ще го реши.

- Я чакай… от къде знаеш, ние разговаряхме насаме при активирано защитно поле.

- Всеки с методите си - загадъчно се усмихва Перон - да не се разправяме повече. Намерил съм твоят Шампион.

- Как така? Кога…

- Аз имам ранг на Шампион отдавна беше, но докато съм жив ще съм в регистъра на Арбитъра. Ако сключим една сделка…

- О-о-о… не ти вярвам! Пак ме разиграваш. Какъв Шампион си ти? Играл ли си въобще някога?

- Разбира се че съм играл. - възмутено казва Перон - Прочети в регистъра.

- Трънки! В регистъра са единствено псевдонимите на играчите. Само Арбитъра знае, кой е човекът зад тях. Сега ще ми дадеш някое име и ще разправяш, че си ти. Ха!

- Умно момиче. Пробвай ме!

- Не ми викай момиче… какво сега ли? Нали заминавам за тъпия прием на сенатора.

- Имаш време. Едно бързо „Призоваване”. Ето Договорните правила: един психобоец, една екипировка и право на една трансформация. Без специални терени. И нека ограничим размера на бойците до 5 инча. Арена ще е тази маса, не искам да изпотрошим всичко.

- Да изпотрошим ли, че това са само илюзии?

- Някакво колебание ли усещам… Страх ли те е?

- Какви ги разправяш! Разбира се, че не ме е страх…

... давай да почваме. Готова съм! (премини на епизод 7)

… ама ти само ме разиграваш. Не искам да играя с теб! – избъбря Мари и млъква нацупено. Готова е да се разплаче от яд, но мисълта че може да се изложи точно пред Перон, кой знае защо я ужасява. (премини на епизод 18)
4.

- Здравей, мое дете. Какво й има на вратата?

- Коя врата… нищо няма на вратата… а, разбрах… бях се замислила. - в присъствието на Перон Мари винаги е малко несигурна. - И не ме наричай дете, колко пъти трябва да те моля!

- Ами тогава не се дръж като дете.

- Не се държа като дете… какви ги разправяш?

- А пързалянето по перилата какво е… а тичането по коридорите…

- Уф! Оня мръсник Брок ли ме натопи? Голям е сухар. Ти защо си тук? – опита се да извърти разговора Мари - Нали разправяше, че ще гледаш турнира по Хиперлинка. Знаеш ли, Арбитъра каза…

- Знам какво ти е казал Арбитъра! - прекъсна я мъжът - Тук съм защото така искам и не ме интересува администратора! За последен път те предупреждавам, престани да използваш илюзии извън срещите! Ще си докараш неприятности.

Разговора определени не тръгна в добра посока. Мари беше решила да се държи „мило и почитателно”, но обръщението „мое дете” винаги я кара да излиза от кожата си.

„Как е разбрал за илюзията? Лоша работа… ще има да ми опява сега. Какво да правя? – трескаво помисли Мари.

„Мисли за Играта, само за Играта! Чудя се дали наистина може да уреди среща с Шампион? Нищо няма да ми стане ако се поумилквам на стареца. Ох, не ги обичам тия работи… (запиши код БИТКА и премини на епизод 8).

„Ама за какъв се мисли тоя! Да не ми е баща! - Мари с усилие преглътна последните реплики. Стисна устни и нацупено изгледа Перон. - „Добре… да видим кой е по-голям инат. Щом си тук значи си намислил нещо.” (запиши код ИЛЮЗИЯ и премини на епизод 8)