М и н и с т е р с к и с ъ в е т национална комисия за борба с трафика на хора случаят Мария

Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я

М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т

НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА

Работела като сервитьорка в България, но финансовото й положение не било много добро. Ето защо, когато неин познат й предложил възможност да започне работа в 4-звезден хотел в Англия или в друга държава, където набирали готвачи и сервитьори, се съгласила. Човекът, към когото познатият й се обърнал за уреждане на въпроса, гарантирал пред семейството на Мария, че тя ще получи гражданство в чужбина и че няма да има никакви проблеми. Освен това винаги можела да се върне, ако работата не й хареса.

Изпратили Мария сама, но до Валенсия, където трябвало да я чака някой. Чакали я четирима, които я закарали не в хотел, а в апартамент и нагледно й обяснили за какво е изпратена там. Мария нямала пари за връщане до България. Казали й, че трябва да си ги изработи. Достатъчно било на първо време да седи на бара и да пие чаши с клиенти.

В клуба видяла румънки, които били буквално пребивани от сутеньорите си, за да им дават всичките си пари. Едно от момичетата на 19 години било с изкуствено чене, защото му избили всичките зъби. Видяла бременни българки, които продължавали да проституират. Една от българките проституирала в осмия месец, защото сутеньорът не й позволявал да прекъсне. Клиентите давали повече пари и казвали, че сексът с бременна жена бил по-хубав.

Сутеньорите следели Мария – с кого говори, какво прави. После дошъл първият клиент. Попитал я колко взема, защото колкото вземело момичето от клиента, толкова трябвало да остави той и на клуба. Наричало се плаца. “Ако даде 50 евро на момичето, трябва да даде още 50 евро и на клуба. За чаша питие, ако те почерпи клиент, сумата е от 15 до 30 евро. Тази сума също се дели наполовина с бара”, обяснява Мария.

Така се започнало. След това изпратили Мария в друг клуб. Казва, че момичетата там били от България, Румъния и Парагвай. Изискванията към тях били високи. Ако едно момиче занесе 200 евро на вечер, т.е. ако е обслужило петима клиенти - това означава, че въобще не е работило. Имало момичета, които били буквално обезобразени от редовните пребивания. От побоищата лицето на едно от момичетата било изкривено като след мозъчен удар. Момичето било непълнолетно и за да дойде, приятелят й извадил пълномощно от майка й, която нищо не подозирала.

Сутеньорите вадели по над 5 хиляди евро от момиче на месец и трябвало да изпращат 80 % от парите обратно по веригата в България. Те обаче често лъжели, че няма работа и изпивали парите или купували с тях наркотици. Много от момичетата без наркотици не можели да работят в този ад.

Изпратили Мария по реда в друг град. Там тя се запознала с клиент, който й помогнал да избяга. Вярва, че той е бащата на детето й и иска да заличи миналото от съзнанието си. Единствената й приятелка била българка, избягала от сутеньора си преди две години. Тя обаче не смеела да се върне в България. Понеже била непълнолетна, когато я трафикирали, сутеньорът й правил фалшиви паспорти – първо италиански, а после гръцки. Сега тя не смеела да направи опит за връщане от страх, че ще я обявят за криминална.

Не всяко трафикирано момиче обаче има късмета на Мария да се отскубне от престъпния октопод. Тони например е дошла в Лондон от България с редовна бизнесвиза, но бизнесът се оказал предлагане на сексуслуги. Живее в апартамент с още три момичета, сводника и брат му. Единият от братята се запознал с нея в България. Държал се мило и тя се влюбила. Един ден й казал, че има познати в Лондон с ресторанти и хотели и лесно щял да намери работа. Уредил визата й и така пристигнали. Тук й прибрал паспорта и я заплашил, че ако се оплаче в полицията, там ще я приберат като незаконна. Водел я по адреси при клиенти и прибирал парите, като непрекъснато я биел за подчинение.