М и н и с т е р с к и с ъ в е т национална комисия за борба с трафика на хора случаят Анна



Дата30.12.2017
Размер22.37 Kb.
#37763

Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я



М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т

НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА






Случаят Анна

Анна е пристигнала в Англия преди три години с редовна туристическа виза. Приятелка на семейството я посъветвала какво точно да направи. В Лондон подала документи за бизнес виза с надеждата да се устрои на работа. Плановете й били да учи и да се издържа като работи. Те обаче бързо се изпарили.


Казва, че я извели от заведение, където била с приятели, набутали я в кола с четирима мъже и я отвели в апартамент на неизвестен адрес. Първо я изнасилил главният от четиримата трафиканти. Това бил сводникът, албанец, когото Анна нарича пимп /на англ. – бел.а./. В продължение на няколко месеца той я принуждавал да обслужва мъже за пари, а самият той многократно се възползвал от тялото й, като всеки път контактът за нея бил еднозначен на изнасилване.


Останалите трима мъже контролирали бизнеса. Отначало я разкарвали на адреси – по осем часа на смяна /шифт/, без почивка. По две момичета работели на ден, често ги сменяли. Обикновено момичетата трябвало да изкарват по 300 лири на ден. Тези пари с екскорт можело и да бъдат изработени, но в апартамент това ставало по-трудно. Пимпът поставял норма и ако момичетата не се приберели с точните пари, ги пребивал.


Анна си казала, че трябва да се опита да бъде силна, за да оцелее. Иначе ще бъде унищожена.


Сменила много и различни места – апартаменти, сауни, агенции за екскорт. Навсякъде имало и българки, най-вече в сауните. “Работещите момичета” не се задържали дълго на едно място. Сменяли ги непрекъснато, за да предлагат все нова и нова плът на клиентите, а и от някои съображения за сигурност.

Анна казва, че в такова положение само в Лондон са поставени поне хиляда българки. “Отворете вестника “Дейли спорт” и ще разберете колко такива работни места има в Лондон. Там са всичките им телефонни номера”, насочва ни момичето.


Със заплахи към нея и родителите й в България сводникът избил от главата й всички намерения за бягство. Казвал, че в телефона й има поставен механизъм, който ще покаже във всеки момент къде се намира. Когато й разрешавал да се обажда в България, тя трябвало да лъже. “Вместо да споделя, аз бях поставена в положение да лъжа най-близките си хора за ситуацията, в която се намирам, за да им спестя неприятностите – това е свързано с такова огромно напрежение!”
Един ден Анна все пак успяла да избяга. Укрила се от сводника си при други момичета. Те били в същата ситуация, но с фалшиви гръцки паспорти, които полицаите приемали за редовни. Едното от момичетата повикало полиция на адреса. Когато служителите на реда обискирали мястото, намерили Анна без документи и я арестували по емиграционни причини.


Служителите на емиграционната служба проверили в Хоум офиса и установили, че Анна е имала редовно издадена бизнес виза. Поради контрола, под който е била поставена от трафикантите обаче, не е могла да я получи. За жалост срокът на визата й изтекъл две седмици преди полицаите да я намерят. Попитали я има ли специални причини, поради които не иска да се завръща в България и тя разказала всичко, от първия ден на пристигането си. Вярвала, че това ще е краят на мъките й. Имала шанса да попадне в “POPPY Project”.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница