М о т и в и към присъда №24 от 07. 02. 2011 г по нохд №225 от 2009 г по описа на рс-гълъбово

Св.Н.Д.К. ***. Подс.А. и св.Н.К. се познават и поддържали близки приятелски отношения.

На 16.03.2009г. св.К. ***, когато подс.А. й се обадила по телефона, че е по работа в гр.Гълъбово -със свои познати и поискала да се срещнат в гр.Гълъбово. В около 16.00 часа, същия ден, св.К. ***, където я чакала подсъдимата. Св.К. поканила подс.А. да остане да пренощува в дома й. Съпругът на св.К. ***, за да останат вечерта двете приятелки сами – за да се видят. Вечерта, подсъдимата А. и св.К. *** през нощта подсъдимата А. останала да нощува в жилището на св.К..

След като се върнали от заведението, подс.А. попитала св.К. какво й е подарил съпругът й за 14 Февруари и за 08 Март. По този повод, св.К. извадила златните си накити – около 200 /двеста/ грама, които съхранявала в дървена кутия, която държала в метална, незаключена каса в стаята, в която подс.А. нощувала и й ги показала, като й разказала - кое от къде е купувано през годините, за какво и по какъв повод. След като св.К. показала златните си бижута на подсъдимата, тя ги върнала в кутията, а нея отново прибрала в касата, без да я заключи. Св.К. отишла в другата стая и оставила подсъдимата да спи.

Сутринта на 17.03.2009г. св.К. станала рано и изпратила дъщеря си на училище и отново легнала да спи. В около 09 часа, подсъдимата събудила св.К. и й казала, че бърза да си тръгва, тъй като последната й била обещала да я закара с автомобила си до гр.Тополовград. Уговорили се св.К. *** след това и до с.Срем, защото нямало автобуси. Подс. А. обяснила на св.К., че първо иска да отиде до гр.Тополовград - за да си вземе багажа, от мъжа с който живеела на семейни начала и да го занесе до дома на родителите си в с.Срем.

По време на престоя си в дома на св.К., подс. А.А. взела със себе си дървената кутия, в която се намирали златните накити.

Двете тръгнали с автомобила на св.К.,***, от където подсъдимата взела черен сак с багаж и го оставила в колата. При поставянето на сака, нещо издрънчало и св.К. попитала подс.А. какво е това, а тя й отговорила, че са парфюмите й. Св.К. закарала подс.А. до дома на родителите й в с.Срем и там заедно с майка й обядвали. Тогава подс.А. поискала св.К. ***, като й обяснила, че е на работа - нощна смяна в пекарна – в същия град. В около 16 часа св.К. оставила подс.А. *** и се прибрала в гр.Гълъбово.

След като се разделила със св.К., подс.А. посетила магазин за бужута в гр.Тополовград, собственост на ЕТ „АИ-АД-Ангел Янчев”. В магазина по това време на работа била св.Е.Ж.А.. Подс.А. обяснила на св.А., че иска да продаде златни бижута. Показала й бижутата и св.А. ги претеглила. Теглото на бижутата било около 200 грама, но св.А. нямала в наличност необходимата сума и не купила бижутата.

На 17.03.2009г. през нощта подс.А. била на работа в пекарната в гр.Тополовград, собственост на „Симит” ООД. Заедно с подсъдимата – в една смяна, на работа били и св.К.М. и св.К.С.. По време на работната смяна, подсъдимата А. показала част от златните бижута на двете си колежки и им обяснила, че са нейни. Св.М. и С. претеглили златните накити в присъствието на подс.А. и установили, че са с общо тегло над 200 /двеста/ грама. Подс.А. им споделила, че е решила да продаде златото и да си купи преносим компютър – лаптоп.

На 18.03.2009г., подсъдимата А., посетила заложна къща на ЕТ „Джиботи-Ел-Ж.Ж.”*** и продала на управителя – св.Ж.Ж. част от златните накити – 85,7 грама. За тези накити подсъдимата получила сумата от 1630,00 лева. Същия ден - 18.03.2009г., подсъдимата посетила и заложна къща, собственост на „Лабиринт-4” ООД в гр.Ямбол и продала друга част от златните бижута - 63.20 гр., за сумата от 1200лв.

Пострадалата Н. К. на 20.03.2009г разбрала, че подс.А. е взела златните й украшения и на 21.03.2009г. подала жалба до РУ на МВР-Гълъбово. Св.Н.К. се обадила по телефона на подс.А. и поискала да й бъдат върнати бижутата. Подс.А. заявила, че не е взимала никакви бижута и не знае за какво става дума.

Св.К. започнала да посещава заложни къщи в близки до гр.Гълъбово градове, като смятала, че подс.А. ще се опита да продаде бижутата й. При посещението й на 24.03.2009г. в гр.Ямбол, в две заложни къщи - на ЕТ „Джиботи-Ел-Ж.Ж.” и на „Лабиринт-4” ООД, св.Н.К. разпознала част от своите бижута и сигнализирала служители полицията.

Видно от заключението на вещото лице, общата стойност на златните накити възлиза на 9877.69лв./девет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и 69 стотинки/.

Съдът изцяло кредитира заключението на съдебно - икономическата експертиза, изготвена в съдебното производство и приобщено и прието в хода на съдебното следствие. Заключението на вещото лице е обективно, обстойно и подкрепящо се от показанията на всички свидетели. Вещото лице разясни при изслушването си в съда, че е извършил и проучване на пазара на ювелирни изделия и е определил цената на златните накити, съобразявайки и стойността на изработването им.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно – графологическа експертиза: Подписът, положен след реквизита „Залогодател” в долната лява част на Договор за залог №253/18.03.2009г. и сключен между А.Х.А. ***, не е положен от А.Х.А. с ЕГН ********** – подсъдима по настоящото дело, изхождайки от сравнителните образци от подписи. Подписът, положен след реквизита „Продавач” в долната лява част на Договор за покупка от 18.03.2009г. сключен между А.Х.А. и „Джиботи-ЕЛ-Ж.Ж.”***, е положен от А.Х.А. с ЕГН ********** – подсъдима по настоящото дело. Подписът, положен след реквизита „Декларатор” в долната дясна част на Договор за покупка от 18.03.2009г., сключен между А.Х.А. и ЕТ „Джиботи-ЕЛ-Ж.Ж.”*** е положен от А.Х.А. с ЕГН ********** – подсъдима по настоящото дело.

Съдът изцяло кредитира заключението на съдебно - графологическата експертиза, изготвена в съдебното производство и приобщено и прието в хода на съдебното следствие. Заключението на вещото лице е обективно, обстойно и подкрепящо се от останалите доказателства. Вещото лице е категорично при изслушването си в съда, че подписът, положен в договора от 18.03.2009г. между А.Х.А. и ЕТ „Джиботи-ЕЛ-Ж.Ж.”, е положен от подсъдимата А..

Относно заключението си, че подписът, в Договор за залог №253/18.03.2009г. между А. А. ***, не е положен от подсъдимата, вещото лице обясни, че е използвал сравнителни образци от подписа на същата - от досъдебното производство. Вещото лице поясни при изслушването си в с.з., че не знае как подсъдимата се подписва – не е взел сравнителен материал от нея, а е използвал подписите, които тя е положила в протоколите за извършени следствени действия.
Предвид обстоятелството, че съдебното заседание по делото бе отлагано многократно, заради здравословното състояние на подсъдимата А.А., съдът назначи комплексна съдебно – медицинска експертиза. Видно от заключението същата, от представената медицинска документация е видно, че А.Х.А. през последните четири години е с регистрирани следни заболявания: 1.Хронично възпаление на женските тазовите органи; 2. Изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на лакътната става; 3. Пневмония без уточнен причинител; 4. Увреждане на нервни коренчета и плексуси; 5. Хиперфункция на хипофизата; 6. Глаукома. 7. Вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото.
Видно от изготвеното от тях заключение, тези заболявания не се обострят от стресови ситуации. Пневмонията, като възпалително заболяване на белите дробове може да наложи спешно болнична лечение и при адекватно и своевременно лечение следва да бъде излекувана без усложнения. Изкълчването, навяхването и разтягането на ставата и ставните връзки представлява травматично инцидентно увреждане на ставата и ставните връзки, което не изисква болнично лечение. Бъбречно каменната болест е регистрирана през 2009 година и няма данни за развитие след м.септември 2009г. Глаукомата и хиперфункцията на хипофизната жлеза са диагностицирани през 2007г. и след 2008г. Няма медицински документи, удостоверяващи развитието на заболяванията. Увреждането на нервните коренчета и плексуси е регистрирано еднократно при консултация с личния лекар през 2008г. Хроничното възпаление на женските тазови органи, поради хроничността си не изисква хоспитализация по спешност. В повечето случаи хроничното възпаление на женските тазови органи се провежда амбулаторно и същото не възпрепятства участието на пациента в наказателен процес.

Вещите лица бяха категорични – при изслушването си в с.з., че описаните заболявания не са пречка А. да се явява в съдебни заседания и да участва в съдопроизводствени действия.

Съдът изключи от доказателствената маса, въз основа на която, прие за установена изложената фактическа обстановка веществените доказателства – 1 /един/ брой компакт диск със запис.

Разпоредбата на чл.105, ал.2 НПК категорично поставя забрана в процеса да се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условия и ред, предвидени в Наказателно процесуалния кодекс и императивно предвижда, че доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в процесуалния закон.

Относно вещественото доказателство - 1 /един/ брой златен медальон с образа на Нефертити, с тегло 0.84 грама, съдът приема, че същото безспорно е част от отнетите от подсъдимата А. и продадени от нея - в заложна къща ЕТ “Джиботи-Ел-Ж.Ж.”***, златни накити. Св.Ж.Ж. с протокол за доброволно предаване /л.д.17/, е предал въпросния медальон с обяснението, че го е закупил с договор за покупка от А.А.. Въпросния медальон, обаче, не е включен в съставения от св.Н.К. подробен списък на отнетите й вещи /л.д.42/. В този списък - под № 17 и № 18 фигурират подобни предмети, именувани „висулки”, които обаче са различни по тегло с предадения от св.Ж. медальон. Съдът счита, че въпросната вещ не е предмет на обвинението, видно от обвинителния акт, където липсва вещ с подобно тегло. Св.К. в показанията си бе категорична, че приложения по делото златен медальон е неин и е част от отнетите й бижута. Това мотивира съдът, на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК да постанови вещественото доказателство - златен медальон с образа на Нефертити, с тегло 0.84 грама да бъде върнато на Н.Д.К. с ЕГН **********.

Св.Ж.П.Ж. и св.И.Й.Б. описаха механизма на залагане и купуване на злато в заложните им къщи – с писмен договор, от лица, които задължително представят лична карта, от която лична карта вписват данните в договорите за покупко – продажба.

Показанията на св.В. - и тези от досъдебното производство, и тези дадени на съдебното следствие, са изключително объркани, противоречиви и не кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства. Констатираните противоречия са следните:

1.Св.В. в разпита си на досъдебното производство твърди, че е закарал подсъдимата до гр.Ямбол през м.Март 2009г. В показанията си в хода на съдебното следствие, св.В., пък, категорично твърди, че е закарал подсъдимата до гр.Ямбол преди края на м.Февруари 2009г.

2.Св.В. в разпита си на досъдебното производство твърди, че срещата между него и подсъдимата - в казиното в гр.Тополовград е била след обед, а в показанията си в хода на съдебното следствие, св.В., пък, категорично твърди, че срещата между тях е била в 09.10 часа сутринта.

3.Св.В. в разпита си на досъдебното производство твърди: „…Не видях, а и не ме интересуваше къде ще ходи и дали се е обаждала на сестра си…”. В показанията си в хода на съдебното следствие, св.В. заяви, че когато е закарал подс.А. ***, той лично е видял сестра й, която я е посрещнала.
На следващо място, съдът обсъди и обясненията на подсъдимата А.А., отчитайки обстоятелството, че същите, освен че са доказателствено средство са и средство за защита, което тя упражнява по свое усмотрение – както и когато намери за нужно. Затова достоверността на обясненията й, относно фактите от предмета на доказване следва да бъде оценявана на общо основание - в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. Обясненията подс.А. в настоящия случай изцяло са насочени към отричане на нейното участие в деянието. Подс.А. заяви, че не е отнемала златни накити от св.Н.К.. Съдът намира, че обясненията на подсъдимата А.А. - в насока отричане извършване на деянието, се явяват изолирани от останалите писмени и гласни доказателства по делото, не се подкрепят от тях, напротив, напълно бяха оборени, поради и което съдът приема, че са изцяло нейна защитна позиция по делото.

Версията лансирана от подсъдимата А., че е показвала на колежките си – св.К.М. и св.К.С. сребърни бижута и че те лъжат, твърдейки, че им е показала златни бижута – с аргумент, че и завиждат за младата възраст не се споделя от съда. Обясненията й се явяват изолирани от всички останали писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и не кореспондират с формалната логика.

Св.К.М. и св.К.С. бяха категорични, че подс.А. им е показала множество накити, между които - масивни синджири от бяло-жълт метал, приличащ на злато, като на единия е имало медальон с изображение на светец. Описаните по този начин бижута съвпадат по голям брой признаци с описанието на св.Н.К. на собствените й бижута / арг.л.д. 42, точки 7 и 8./. В тази връзка, следва да се посочи, че св.И.Й.Б. работещ в заложната къща на „Лабиринт-4” ООД в гр.Ямбол, в показанията си твърди, че подс.А. му е продала златни бижута, между които: „…голям синджир с медальон от бяло и жълто злато в средата с изображение. Не мога да си спомня дали изображението беше на Исус Христос или Богородица, но имаше някаква икона.”

Твърденията на подс.А., че в заложни къщи е продавала собствени златни накити – обеци и масивен синджир са в противоречие с показанията на св.Х.Ж.А. – баща на подсъдимата. Св.А. категорично заяви за дъщеря си: „…тя няма злато. А. имаше от някъде обеци, които са й били подарени два-три месеца преди да я оперират. Носеше е и един синджир, който е бил на брата на мъжа й Г., но тя го носи една седмица, но не беше златен.”. Обстоятелството, че подс.А. не е притежавала и носела златни накити в големи количества бе потвърдено и от св.К.С. и св.К.М.. които заявиха, че никога не са я виждали да носи златни накити, освен вечерта, когато им е показала около 200 грама.

Съдът не дава вяра на твърденията на подс.А., че не е носила златни накити за продажба в магазина за злато на св.Е.Ж.А.. Те са в пълно противоречие и бяха оборени от показанията на св.Е.А., която подробно описа по специфични белези златните накити, които подсъдимата й е предложила да закупи. Нейните показания, пък бяха подкрепени от показанията на св.Д.Д., който заяви, че св.А. му е разказала посещението на подс.А. *** с искане да продаде множество златни накити.

Горното мотивира съда да не кредитира с доверие обясненията на подс.А. и да приеме, че те са изцяло нейна защитна позиция по делото.

В настоящия случай, подсъдимата А.Х.А. е осъществила изпълнителното деяние отнемане в двете му части – прекратила е фактическата власт на собственика - св.Н.К. върху вещите, предмет на престъплението - отнела е чужди движими вещи – златни накити на обща стойност 9877.69 лева и е установила своя трайна фактическа власт върху тях – имала е възможност да се разпорежда с отнетите вещи като със свои – така, както намери за добре, което всъщност е и направила, залагайки ги и продавайки ги в заложните къщи, собственост на “Лабиринт-4” ООД гр.Ямбол и на ЕТ “Джиботи-Ел-Ж.Ж.”***.

Престъплението е довършено, тъй като е настъпил вредоносният резултат - т. е. кражбата е завършена, понеже извършителят – подс.А. е прекъснала владението на св.Н.К. над движимите вещи и е установила над тях свое владение.

От установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на подсъдимата А.А., се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено от нея виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала и пряко е целяла тяхното настъпване.

Съгласно първия принцип, в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години - за престъплението по на чл.194, ал.1 от НК.

С оглед спазването на втория принцип, съдът, при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимата, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата А.А., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, от което следва извода, че деянието й има инцидентен характер, тежкото й здравословно състояние, а като отегчаващи – липсата на критичност към деянието, високата стойност на отнетото имущество и обстоятелството, че деянието е извършено от нея по особено дързък и циничен начин – възползвайки се от гостоприемството на своята приятелка – св.Н.К..

При определяне на наказанието, съдът не констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното, от типичната за този вид престъпления.

Преценявайки всичко това, настоящият съдебен състав счете, че на подсъдимата А.А. следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – под средния размер предвиден за престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, съдът определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца. Намирайки, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 4 /четири/ години.

Ето защо осъди подсъдимата да заплати на Н.Д.К. с ЕГН ********** сумата в размер на 9877.69лв. /девет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и 69 стотинки/, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, а на Държавата – Държавна такса върху уважената част от гражданския иск - в размер на 359.11 лева /триста петдесет и девет лева и 11 стотинки/, която да се внесе по сметка на Районен съд - Гълъбово.