М о т и в и към присъда от 10. 11. 2014г., постановена по внохд №167/2014 г по описа на сoс, но, II въззивен състав



Дата25.02.2018
Размер143.55 Kb.
#59101
М О Т И В И

към присъда от 10.11.2014г., постановена по ВНОХД № 167/2014 г. по описа на СOС, НО, II въззивен състав
С присъда № от 18.02.2014 г. на Районен съд - гр. Е. П. , постановена по н.о.х.д. № 317/2013 г. по описа на същия съд, подсъдимият М. Е. М., роден в гр. Е. П. , Софийска област на ******г., българин, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, живеещ в с. Г. М. , обл. С. , ж. к. „**“, бл. , вх. *, ет. , ап. **, неосъждан, ЕГН: ********** е признат за невиновен за това, че на 22.09.2012г., около 18:40 часа по земен горски път в гориста местност „Р.“ в землището на с. Г. М. , обл. Софийска, с посока на движение от ловна хижа към военно формирование 28860, Г. М. , управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „Ямаха“, модел YFZ 450 без регистрационен номер, с номер на рама JYACJ05C14A004163 с концентрация на алкохол в кръвта си над ,2 на хиляда, а именно ,3 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 1658 от 24.09.2012г. на МБАЛ „Св. А.“ гр. С. , поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление чл. 343б, ал. от НК.

За да постанови присъдата си, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият е управлявал на посочената дата и място описаното по-горе моторно превозно средство и че от субективна страна е извършил деянието умишлено.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпил протест от РП – гр. Е. П. , съдържащ оплакване за нейната неправилност и постановяването й в противоречие със събраните по делото доказателства. В допълнително писмено изложения, представителят на държавното обвинение поддържа, че е неправилен изводът на съда за липсата на елемент от обективната страна на деянието, а именно управление на моторно превозно средство. Неправилен бил изводът, че деянието не е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл, какъвто следва да е налице, за да е съставомерно то по чл. 343б, ал. от НК. Допълва, че този извод на съда се основава само на показанията на свидетелите, дадени в съдебно заседание на 22.01.2014г., но не и прочетените такива по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. , т. 2 от НПК, дадени от същите свидетели в хода на досъдебното производство. Посочва, че внимателната преценка на доказателствата сочи, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което му е повдигнато обвинение. Изтъква, че показанията на св. Р. М. и Е. М. – дъщери на обвиняемия, следвало да бъдат преценявани с оглед тяхната заинтересованост, предвид близката им родствена връзка с подсъдимия. Отделно от това същите съдържали противоречия и били нелогични. Обръща внимание на показанията на св. Денчев, който в хода на досъдебното производство заявил, че подсъдимият многократно е изявявал желание да кара мотора и въпреки неколкократните откази от страна на св. А., се качил на мотора, който бил подпрян на дърво пред хижата. Твърди, че от изложеното може да се направи извод, че показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие не съответстват на останалите събрани по делото доказателства, в частност на химическата и автотехническата експертизи. Иска от съда да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца като на основание чл. 66, ал. от НК да отложи същото за срок от три години. Предлага на основание чл. 343г от НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година като на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което същият е бил лишен по административен ред от това право да бъде приспаднато.

Подсъдимият и защитникът му не са подали писмено изложение в срока по чл. 322 от НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция С. окръжна прокуратура поддържа протеста и иска от съда да отмени обжалваната присъда и да постанови осъдителна такава като наложи на подсъдимия съответно наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия оспорва протеста. Твърди, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда и иска същата да бъде потвърден. Посочват, че по делото било безспорно установено, че подсъдимият не е управлявал мотора. Позовава се на заключението на вещото лице по допуснатата в хода на въззивното съдебно следствие техническа експертиза. Допълва, че следвало да бъдат взети предвид и обясненията на подсъдимия, които съответствали на казаното от разпитаните свидетели. Отделно от това, твърди, че посоченото моторно превозно средство не било управлявано по път, отворен за ползване по смисъла на чл. и чл. 2 от Закона за движението по пътищата.

С. окръжен съд, след като обсъди изложените в протеста съображения, както и доводите на страните във връзка с данните по делото и след като сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 314 от НПК, намира следното:

Въз основа на доказателствата, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие и след съвкупния им анализ, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

На 22.09.2012г. подсъдимият М. Е. М. с дъщерите си Р. М. и Е. М. и свидетелите Д. Д., В. К., Д. А. се намирал на хижа в местността „Р.“ („Ч.“). На място имало и други хора, тъй като поводът за събирането бил годишнина от създаването на ловното сдружение. Подсъдимият М. отишъл на хижата около 10:00 часа, тъй като бил обещал да помогне при организацията. След като преминали предвидените мероприятия, около 14:00 часа всички присъстващи седнали да се почерпят с храна и напитки. Св. А. бил пристигнал с мотоциклет марка „Ямаха“, модел YFZ 450 без регистрационен номер, с номер на рама JYACJ05C14A004163. Дал го на св. Д. да го покара, след което последният го спрял на едно дърво в близост до хижата. Подсъдимият приготвял храната. Същият бил употребил алкохол – ракия. В хода на разговора между него и св. Д. и А., той многократно изразявал желание да кара мотора, но последният отказвал да му го предостави. Въпреки това, св. А. склонил и подсъдимият се качил на мотора, който бил подпрян на дървото до самата хижа. Подсъдимият М. запалил мотора, изфорсирал го, изминал около 10 метра и се ударил в дърво, заобиколено от храсти като вследствие на това паднал в тях.

В хода на събитията, около 18:30 часа на поляната пред хижата пристигнал св. В. К., натоварил палатки и седнал на масата да хапне, с гръб към пътя, който води към поделението. В това време чул зад гърба си суматоха и че децата на подсъдимия М. започнали да викат. Станал, притичал по черния път и видял, че встрани от пътя, в храстите лежи подсъдимият, който имал кръв по главата. Качил го в колата си с помощта на дъщерите му – св. Е. М. и Р. М. като последната също се качила в колата и го закарал във ФСМП гр. Е. П. . Там подс. М. бил качен в линейка и закаран в гр. С. . На място, в УМБАЛ „Св. А.“в 20:00 часа на 22.09.2012г. е била взета кръвна проба от подсъдимия, за което е съставен и представен по делото протокол за медицинско изследване.

Видно от заключението на вещото лице по представената и приета като доказателство по делото химическа експертиза № 1658 от 24.09.2012г. на МБАЛ „Св. А.“ гр. С. , изследването на взетата кръвна проба установило наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия М. в количество от ,3 промила.

В хода на въззивното съдебно следствие е допусната, изготвена и приета комплекса съдебно-медицинска и химическа експертиза, вещите лица, по която са установили, че количеството алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на деянието, изчислено по формулата на Видмарк е било ,5 промила.

Извършен е оглед на местопроизшествието, обективиран в протокол за оглед от 22.09.2012г. Видно от последния на 52,30 метра от югоизточния ъгъл на ловна хижа Ращане е открита единична следа от преминаване на гума с широчина 10 см, а на 56,50 метра – повалено дърво с диаметър см. По пътя от ж.п. гара към учебен център „Ч.“, пред товарния портал на военно поделение 28860 е намерен мотоциклет марка „Ямаха“, модел YFZ 450 без регистрационен номер, с номер на рама JYACJ05C14A004163.

От заключението на изготвената, изслушана и приета от районния съд съдебна автотехническа експертиза, на която съдът се доверява изцяло, се установява, че причината за настъпване на ПТП не е от технически характер и че същата се дължи изцяло на субективните действия на водача на мотоциклет „Ямаха“ с органите на управление и спиране на мотоциклета, вследствие на което той е изгубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство.

С оглед приетото от първостепенния съд, че подсъдимият не е управлявал МПС, в хода на въззивното съдебно следствие е изготвена, изслушана и приета нова автотехническа експертиза. Вещото лице по нея, дало компетентно и пълно заключение по изрично поставените въпроси, установява, че мотоциклетът не може да бъде приведен в движение посредством „изфорсирване“, докато двигателя работи и при положение, че не е включена предавка на скоростната кутия. Допълва, че най-лесно и удобно манипулациите по привеждане на мотоциклета в движение се осъществяват в седнало положение. Най-после изтъква, че разстоянието от 40 метра от мястото, на което се е намирал подсъдимият М. до храстите, в които е паднал не може да бъде изминато, ако той не е бил върху мотоциклета, управлявайки го, а само е стоял до него, държейки го за ръкохватките.

Подсъдимият М. Е. М. е роден в гр. Е. П. , Софийска област на ******г. и живее в с. Г. М. , обл. С. , ж.к. „**“, бл. , вх. *, ет. , ап. **. Не е осъждан, със средно образование. Води се на отчет като водач на МПС в ОПП - СДВР - С. и притежава валидно СУМПС. Има наложено едно административни наказание за извършени нарушение по ЗДвП. Липсват отрицателни характеристични данни за личността му. Като доказателство по делото е приета представената от работодателя му характеристика, която до определя като добър и отговорен човек.

Гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд прие за установена по несъмнен начин въз основа на следните събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: изцяло от показанията на свидетелите Д. А. (л. 13 от ДП), Д. Д. (л. 54 от ДП) и В. К. (л. 15), дадени в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. , т. 2 от НПК, както и частично (в частта им, в което същите съответстват на изложеното пред разследващия орган) от установеното от тях в хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанция, от протокола за оглед на местопроизшествие (л. 9 – 12 от ДП) и приложения към него фотоалбум, от протокол № 116 /29.11.2012г. за извършена автотехническа експертиза (л. 17-19 от ДП), протокол за химическа експертиза № 1658/24.09.2012г. (л. 23-24 от ДП), , справка за съдимост (л. 25 от ДП), препоръка от „Балкан Специал“ ООД от 27.11.2012г. (л. 30 от ДП), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 31 от ДП), справки от сектор КАТ, С. област (л. 34 и л. 37 от ДП), протокол за доброволно предаване от 15.10.2012г.

Въззивният съд се доверява изцяло на показанията на свидетелите Д. А. (л. 13 от ДП), прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. , т. от НПК от въззивния съд в с.з. на 10.11.2014г., Д. Д. (л. 54 от ДП), прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. , т. 2 от НПК от първоинстанционния съд в с.з. на 22.01.2014г. и Васил Кирилов (л. 15), дадени в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. , т. 2 от НПК от първоинстанционния съд в с.з. на 05.11.2013г, тъй като същите пресъздават събитието по логически последователен, достоверен, обективен и безпристрастен начин. От друга страна, тези показания са дадени в кратък период от време, непосредствено след събитията, в момента, в който свидетелите са имали най-ясен спомен за случилото се и е било възможно да предадат непосредствените си възприятия за отделните етапи от случката. В подкрепа на изложеното, впечатление прави фактът, че в същите свидетели в хода на съдебното следствие пред първата и пред въззивната инстанция, заявяват, че не си спомнят много от подробностите във връзка с инцидента.

С оглед изложеното, съдът само частично дава вяра на показанията на тези трима свидетели, дадени в хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанция - в частта им, в която същите съответстват на изложеното пред разследващия орган. Непълнотите и противоречията им (в частност липсата на спомен за това подсъдимият да е изразявал желание да управлява мотоциклета и да го е управлявал) с изложеното от тях, непосредствено след случилото се, съдът оценява с оглед изминалия дълъг период от време и зародилото се у свидетелите желание да оневинят подсъдимия. Следва да се отбележи, че изложеното от свидетелите в хода на досъдебното производство последователно се подкрепя и от останалите събрани по делото писмени доказателства – а именно двете изслушани и приети, съответно в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие автотехнически експертизи.

Показанията на посочените свидетели, съпоставени с останалите събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин обстоятелствата, които са от значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, а именно факта на управлението от страна на подсъдимия М. на инкриминираните дата, час и място на моторно превозно средство, извършената проверка за алкохол. Тук е мястото да отбележим, че вещото лице Ц., заяви в хода на въззивното съдебно следствие, абсолютна невъзможност разстоянието от 40 метра от мястото, на което се е намирал подсъдимият М. до храстите, в които е паднал да бъде изминато, ако той не е бил върху мотоциклета, управлявайки го, а само е стоял до него, държейки го за ръкохватките. Поради което и несъстоятелно е позоваването от страна на защита на заключението на вещото лице с довод, че подсъдимият не е управлявал мотоциклета.

От друга страна, съдът не дава вяра на обясненията на св. М.. Същите съдът възприема изцяло като негова защитна версия. Показанията на св. Р. М. и Е. М., съдът прецени от гледна точка на роднинската им връзка с подсъдимия и опитът им да подкрепят казаното от него. Житейски нелогично е твърдението на подсъдимия, че се опитвал да проведе на дъщерите си „образователна беседа“ за опасността от моторите, доколкото от показанията на св. Е. М., личи, същата да е добре запозната с механизма и начина на функциониране на мотоциклета. Впечатление прави, също така опитът на двете свидетелки да обяснят наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия с факта, че същите са промивали раните на устата му с ракия. От една страна изложеното е в пълно противоречие с възприетото от приетата по делото химическа експертиза № 1658 от 24.09.2012г. на МБАЛ „Св. А.“ гр. С. и изслушана в хода на въззивното съдебно следствие е комплекса съдебно-медицинска и химическа експертиза, относно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на деянието, на които съдът се доверява изцяло. От друга страна, твърденията на свидетелите – насочени първоначално към опровергаване на факта, че същият е употребил алкохол и след това, че е управлявал мотоциклета – сочат на опит да бъдат въведени повече от една защитна версия.

Въззивният съд кредитира изцяло и възприема за достоверни данните, установени от представеното писмено доказателствено средство – химическа експертиза № 1658 от 24.09.2012г. на МБАЛ „Св. А.“ гр. С. . Протоколът за химическо изследване е изготвен по надлежния ред, съобразно определените в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС норми и представлява годно доказателствено средство по смисъла на чл. 114 от НПК.

Въззивният съд не намери основания да не даде вяра на заключението на приетата от районния съд съдебно-медицинска експертиза, тъй като същата е компетентно изготвена и с оглед на останалите доказателства по делото не поражда съмнение относно достоверността на съдържащите се в нея данни.

Останалите събрани и приобщени от районния съд към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, въззивният съд кредитира изцяло, като намира, че същите са единни, непротиворечиви и кореспондиращи си с гласните доказателства по делото, на които съдът даде вяра.

При така възприетата за установена фактическа обстановка, въззивния съд направи следните изводи от правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка се установява по несъмнен и категоричен начин от гледна точка на изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, че подсъдимият М. Е. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б ал. от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От всички доказателства по делото, събрани в хода на проведено пред първостепенния и пред настоящия съд съдебно следствие, преценени в съвкупността им, се установи, че подсъдимият е осъществил с поведението си всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. от НК. Същото е такова на просто извършване. Изпълнителното му деяние се свежда до управляване на моторно превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над ,2 на хиляда. Същото е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние. Обществената опасност на транспортните престъпления, се обуславя от непосредствения обект на засягане, а именно обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта и охраната на здравето и живота на хората при управление на моторни превозни средства.

Въпросът за установяването на авторството на деянието в настоящия случай е неразривно свързан с установяване на самото деяние. Това е така доколкото подсъдимият не отрича да е бил на мястото на инцидента, не отрича и че вследствие на неговите действия се е стигнало до реализиране на инцидента, но твърди, че не е управлявал мотоциклета. Последното съдът намира са установено по безспорен и категоричен начин от показанията на св. А. и св. Д. по съображения изложени по-горе в настоящото изложение. Същите безпротиворечиво се подкрепят от заключението на вещото лице по изслушаната в хода на въззивното съдебно следствие автотехническа експертиза.

Що се отнася до наличието на алкохол в кръвта като елемент от състава на престъплението по чл. 343б ал. от НК, законодателят е установил минимална граница за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца - ,2 промила, очертаваща наказателната му отговорност. В този смисъл, точното й определяне е от съществено значение за ангажиране на наказателната отговорност на обвиненото лице по предвидените за този престъпен състав признаци от обективна и субективна страна. Видно от събраните по делото доказателства, кръвната проба от подсъдимия М. е взета на 22.09.2012г. в 20,00 часа и е предоставена за изследване в специализираната лаборатория на датата 24.09.2012 г., т.е в рамките на предвидения в чл. 15, ал. от Наредба № 30/27.06.2001 г. срок от 72 часа от вземането й.

С оглед въведените от подсъдимия и св. М. твърдения в посока, че във времето след инцидента до вземането на кръвната проба, по пътя към ФСМП, подсъдимият е приемал алкохол – а именно дъщеря му му е премивала раните на главата (и устата) с алкохол, съдът възприема заключението на вещите лица по допуснатата в хода на въззивното съдебно следствие съдебно-медицинска експертиза. Същата установява количество на алкохол в кръвта към момента на осъществяване на деянието по-голямо от установеното по-късно при химическия анализ на взетата кръвна проба. Още повече, че всички свидетели, установяват, че на събирането се е употребявал алкохол, а сам подсъдимият признава че изпил около 100 гр. ракия.

По изложените съображения, съдът достигна до извод, че са били осъществени всички признаци от обективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. от НК, а именно осъществено от страна на подсъдимия управление на МПС след употреба на алкохол.

За пълнота, с оглед изложеното от защитата, че подсъдимият не е управлявал мотоциклета по път отворен за обществено ползване, следва да се отбележи, че фактическият състав на чл. 343б, ал. от НК не поставя такова изискване. Въпреки това, видно от представения и приет като доказателство по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 22.09.2012г., управляваното от подсъдимия моторно превозно средство мотоциклет марка „Ямаха“, модел YFZ 450 без регистрационен номер, с номер на рама JYACJ05C14A004163 е намерен по пътя от ж.п. гара към учебен център „Ч.“, пред товарния портал на военно поделение ******. Последният, макар и черен път, без съмнение представлява такъв за обществено ползване по смисъла на цитираните от защитата разпоредба на ЗДвП. Отделно от това, несъстоятелен е доводът на защитата за това, че на такъв път не важат правилата и разпоредбите на закона за движение по пътищата, тъй като съгласно ал. 3 на същия член този закон (а именно ЗДвП) се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други разпоредби е определено друго". Данни за последното по делото не са налице.

От субективна страна, съдът намира, че подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване – знаел е че е употребил алкохол, но се е качил да управлява мотоциклета въпреки това и въпреки неколкотократното изрично противопоставяне на св. А.. В случая умисълът се извежда от наличието на обективния факт, че подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал МПС.

По вида и размера на наказанието:

Основно изискване за вида и размера на налаганото от съда наказание е то да съответства на конкретните особености на извършеното престъпно посегателство и неговия извършител, така че целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК да бъдат постигнати в максимална степен.

В настоящия случай, осъщественото от страна на подсъдимия М. е с невисока до средна степен на обществена опасност, предвид факта, че от извършеното липсват настъпили други вредни последици за трети лица. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчита факта, че подсъдимият е неосъждан и добрите му характеристични данни. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени липсата на критичност към извършеното.

По изложените съображения съдът определи на подсъдимия наказание в размер, близък до минималния, при баланс на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно четири месеца лишаване от свобода като прецени, че същото не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно, поради което и отложи неговото изпълнение за срок от три години на основание чл. 66, ал. от НК.

Отделно от това, на основание чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимия кумулативно и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години, считано от датата на постановяване на присъдата. Съобразявайки, че подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред със заповед от 06..2012г. съдът зачете на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, за което подсъдимият е бил фактически лишен от възможността да управлява МПС.

По разноските:

С оглед изхода от делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК разноските по делото следва да бъдат възложени на подсъдимия.



По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове: 1.
2.


Каталог: Acts -> Съдебни%20актове%20по%20Наказателни%20дела -> Съдебни%20актове%20постановени%20през%202015%20година -> 02-Февруари-2015
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202015%20година -> Мотиви по н о. х д. №625 по описа на Софийски окръжен съд за 2015 година
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202015%20година -> О п р е д е л е н и е номер двадесет и трети март Година 2015 гр. София в и м е т о н а н а р о д а софийският окръжен съд, Наказателно отделение, Първи състав На двадесет и трети март Година 2015 в закрито заседание
02-Февруари-2015 -> Мотиви по нохд №449 / 2014 год по описа на софийски окръжен съд


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница