М о т и в и към присъда по нчхд №71/2014 г по описа на Б. Ски районен съд



Дата05.10.2018
Размер193.32 Kb.
#83768
М О Т И В И
към присъда по НЧХД №71/2014 г. по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Производството по делото е образувано с разпореждане от 29.11.2014г. на Председателя на Районен съд – гр.Б. по подадена тъжба от И.Н.И.,ЕГН **********,***,П.И.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване с.Н.,област Софийска, ул.”Любен Каравелов” №8,Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес за призоваване с.Н.,област Софийска, ул.”Любен Каравелов” №8 и Д.Н.И.,ЕГН **********, с адрес за призоваване с.Н., област Софийска, ул.”Любен Каравелов” №8 срещу подсъдимата Р.И.Т., ЕГН **********,с последен известен адрес ***, с обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 209, ал.1 от НК вр. чл.218в, т. 2 от НК,за това че в периода от 21.05.2008 г. до 21.07.2008 г. в с. Н., област Софийска и гр.Б., област Софийска, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у брат си Н.И.Д., бивш жител ***, че ще му върне в срок от един месец получената на няколко пъти в продължение на около два месеца в заем от същия сума в размер на 59600.00 евро и с това му е причинила имотна вреда в размер на 59600.00 евро, като причинената вреда е в големи размери.Поддържат в тъжбата си,че са наследници на Н.И.Д., б.ж. на с. Н., Софийска област, а подсъдимата е тяхна зълва и леля - негова сестра и през 2008г. решили да развиват частен бизнес в областта на животновъдството, а именно - да купят място и изградят ферма за отглеждане на животни,като за целта тъжителката И.Н.И.,която отговаряла в най-голяма степен на изискванията на банката, сключила договор за ипотечен кредит с Банка ДСК" ЕАД, в изпълнение на който на 13.05.2008 г. с нотариален акт №110, том ІІ per. № 2243, дело № 291/2008 г. на нотариус № 371 по регистъра на НК Данаил Главинов родителите и П.И.К. и Николай Демов И. учредили за обезпечаване на кредита договорна ипотека в полза на „Банка ДСК" ЕАД върху собствения си недвижим имот в с.Н.,Софийска област, а именно : урегулиран поземлен имот XII-536, находят се в кв. 70 по плана на с.Н., Община Б., Софийска област, с урегулирана площ от 760 кв.м., с уредени сметки по регулация, при съседи : улица, УПИ V-536, УПИ VI-536 и УПИ ІУ-536,заедно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м.Тъжителите твърдят,че на 14.05.2008г. кредитът бил усвоен, като отпуснатата сума от 59 600 евро била преведена от „Банка ДСК" ЕАД по сметка на тъжителката И.Н.И. като титуляр на кредита,като още същия ден тя превела получената от нея сума по сметка на баща и, за да се разпорежда с нея. Тъжителите заявяват,че около седмица след това подсъдимата, която по това време имала спешна нужда от пари за разрешаването на семеен проблем, свързан с необходимостта от погасяване на задължение от непозволено увреждане на мъжа, с който живяла на семейни начала по това време и която научила, че им е отпуснат голям банков кредит, се примолила на покойния им наследодател и неин брат да и даде част от тази сума на нея, с обещанието да я върне в срок от един месец и успяла да го убеди, че ще им върне парите в едномесечен срок, и подведен от това й обещание, той се съгласил и и предоставил част от получената в заем сума,но наскоро след това подсъдимата заявила, че сумата не и е стигнала, че и трябват още пари и така на няколко пъти в продължение на един - два месеца същият и предоставил цялата сума от 59 600 евро, която бил получил по сметката си, получена от тьжителката И.Н.И. по банковия кредит.Тъжителите твърдят в тъжбата си,че подсъдимата не върнала на наследодателя им нищо от дължимата сума дори и след като изминал срока от един месец, в който била обещала, че ще стане това и от този момент той започнал непрекъснато да подканя подсъдимата да му върне парите, но това не се случило и по този повод отношенията на цялото им семейство с подсъдимата се изострили, виждайки че същата не прави нищо дори за частично погасяване на задължението си, вкл. и не приела предложението им да погасява задължението си, като заплаща вноските по кредита към „Банка ДСК" от името на тьжителката И.Н.И., в размера и срока, предвиден в кредита. По този повод се стигнало до скандали и спречквания, докато през м. октомври 2010 г. подсъдимата изчезнала от гр. Б., без да е уведомила никой от близките си за намеренията си и за новия си адрес,при което на няколко пъти оттогава опитвали да се свържат с нея по мобилния и телефон, но същата не разговаряла с тях и прекъсвала повикванията и повече от година подсъдимата е в неизвестност и не знаят местонахождението и. Тъжителите осъзнали факта, че вероятно сестрата на наследодателя им от самото начало, дори преди да и дадат парите, не е имала намерение да им ги връща, техният покоен сега наследодател се притеснил и това състояние, усилено и от възникналия пожар в имота, който предоставили в обезпечение на банката, довело и до кончината му на 11.12.2010г.Тъжителите твърдят,че за тях вече няма съмнение, че подсъдимата ги е измамила още в деня, когато и предоставили първата сума от общо дадените 59 600 евро и че в действителност тя още тогава е имала намерение да извлече имотна облага от отношенията си с тях, като се обогати с дадената и сума, както и, че поведението и преди това е една постановка, която е имала за цел подсъдимата, възбуждайки и поддържайки у тях заблуждението, че дадените и суми ще им се върнат без усложнения и забавяне, в действителност, използвайки това им заблуждение, да се обогати с изплатената и от покойния им наследодател сума,като свидетелство за това е укриването на подсъдимата, която и понастоящем е с неизвестен за тях адрес.Тъжителите считат,че с действията си подсъдимата е осъществила и от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК, като за извършеното престъпление подали тъжба до Районна прокуратура – гр.Б., но с постановление от 11.05.2011г. по преписка вх. № 415/2011г. на БРП, оставено в сила с постановление от 02.06.2011 г. по преписка вх. № 2167/11г. на СОП, прокуратурата отказала да образува наказателно производство по посочените текстове от закона, приемайки, че казусът попада в хипотезата на чл. 218в, т.2 от НК, „тъй като се касае за частно имущество, а пострадалият Демов е роднина по съребрена линия от втора степен на Т.,при което наказателното производство следва да се възбуди по тъжба на пострадалия, в конкретния случай от неговите наследници."Това обусловило правния им интерес от предявяване на настоящата тъжба по съдебен ред.Тъжителите поддържат,че от действията на подсъдимата претърпели имуществени вреди в размер на предоставената на подсъдимата и невъзстановена от нея сума от 59 600 евро, за които, на основание разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от НПК, предявяват граждански искове за имуществени вреди за всеки един от тях от по 14900 евро, общо в размер на 59 600 евро срещу подсъдимата, които молят да бъдат приети за съвместно разглеждане в наказателното производство,а също молят да бъдат призовани на съд с подсъдимата и след установяване основателността на тъжбата им, да бъде постановена присъда, с която да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 218в, т. 2 от НК и и бъде определено наказание "лишаване от свобода" при условията на чл. 54 от НК, при отегчаващи вината обстоятелства, което тя да изтърпи ефективно, както и да бъде осъдена да им заплати сумата по предявения граждански иск за имуществени вреди съобразно наследствените им права, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и да им се присъдят направените по делото разноски.

С определение в съдебно заседание на 15.12.2015г. съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените граждански искове от тъжителите И.Н.И. ***, П.И.К. ***, Г.Н.И. *** и Д.Н.И. *** срещу подсъдимата Р.И. ***, за обезщетение за причинените им имуществени вреди от престъплението за всеки един от тях от по 14 900.00 евро или общо в размер на 59 600.00 евро, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателно им изплащане и ги е конституирал в процеса като граждански ищци.



В съдебно заседание тъжителката И.Н.И. лично, и чрез повереника си адвокат Г. Д.,а П.И.К., Г.Н.И. и Д.Н.И., чрез повереника си адвокат Г. Д. молят да бъде постановена присъда, с която да бъде призната подсъдимата Р.И.Т. за виновна в извършването на престъпление по чл.210 ал.1, т.5 от НК, вр.чл.209, ал.1 от НК, вр.чл.218б т.2 от НК, за което е привлечена като подсъдима и да бъде определено наказание в рамките на предвиденото от закона при условията на чл.54 от НК, както и да бъде осъдена да заплати на тъжителите сумите по предявените граждански искове за причинените им имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски, на следните основания: Считат, че по делото независимо от съвкупността на събраните доказателства се установява необходимостта за доказване на този вид престъпление, са налице данни, които обосновават изхода и доказват, че подсъдимата е виновна в извършване на деянието. Делото се разглежда в нейно отсъствие, което също по никакъв начин не улеснява доказването, тъй като по този начин са лишени от възможност да бъде изложено в наказателното производство нейната теза или нейната позиция във връзка с обвинението и да бъдат събрани доказателства и от тази гледна точка. Считат, че по делото е безспорно от фактическа страна, че са налице писмени данни, че е опуснат заем в размер на 59 000 евро от „Банка ДСК” на семейството на тъжителя, и в частност като подходящо лице според изискването на банката се явява И.И.. Считат,че се установява от показанията на свидетелите, макар формално, че същата е получила сумата и я е дала на баща си за семейния бизнес, който са осъществявали. Считат, че се установи и не е спорно и обстоятелството, че тази сума така или иначе е била предадена на подсъдимата в резултат на нейно искане и молба, тъй като е имало нужда, във връзка с погасяване на някакви задължения, както се разбра от показанията на свидетелката, за лицето, с което е живяла във връзка с непозволено увреждане. Заявяват,че като косвените доказателства в тази насока следва да се ценят освен показанията на свидетелите, които твърдят, че е налице такова предоставяне на сумата и наистина след това е видно, че заема не е погасяван. По-късно малко след това бащата на тъжителите И., Г. и Д., който е съпруг на П.К. – Н. Д., който е брат на подсъдимата, е починал, което в случая се установява и от показанията на разпитаната свидетелка Д. Г. Ц., и преди това той и семейството със заплаха и принуждение са правили опити да принудят по някакъв начин подсъдимата да върне дадената и сума, но това не се е случило и към настоящия момент.Адвокат Г.Донков заявява,че тук възниква въпроса, ако приемем, че от обективна страна предаването на сумата, факта на невръщането, ако се приеме, че са установени, възниква въпроса от субективна страна, за наказателно-правната измама, и се налага да се прави разграничение с гражданско-правна измама, и един от мотивите да се откаже да се образува НОХД, тъй като първоначално, а и първо и естествено след този случай, тъжителите са подали жалба в прокуратурата с искане да се образува производство от общ характер за престъплението измама. След известно разследване прокуратурата е подкрепило мотивите си, че са налице гражданско правни последици и втория мотив, че пострадалият Н. Д. е починал. Прокуратурата казва, че за да се приеме, че има рутина измама, това се преследва по частен път, което е обособило в последния момент на изтичане на срока, да се подаде настоящата тъжба от пострадалите към подсъдимите, тъй като прокуратурата няма как да се произнесе по дело от частен характер. Разликата между наказателно-правната измама и гражданско-правната измама е дали дееца изначално преди да получи съответно имуществено право – в случая парични суми, има намерението да изпълни задължението си обикновено за връщане на тази сума, което получава и задължението и което поема, но това е с договор за заем и още от началото няма да изпълни и единствено цели да формира у лицето, от което ще получи това, че ще му бъде възстановено и ще го мотивира да изпълни това задължение и да му се предостави съответната имотна облага, т.е. подсъдимата не е имала никакво намерение да изпълни задължението си за връщане на тази сума независимо, че и днес разпитаната свидетелка каза, че тя е декларирала, че ще връща сумата, като по-скоро това деклариране е, че тя е обещала да я върне като отиде да работи в Гърция и това е било елемент от формулировката да и бъде предоставена тази сума, а не някакво реално изпълнение и най-малкото става въпрос за една сериозна сума. Установи се от показанията на свидетелите, че подсъдимата по това време, когато получава сумата не е работила, нито е имала доходи от други източници, за да върне или да има увереността да може да върне тази сума. С работа също е много трудно да се върне такава сума, но не се установи тя да е имало такова намерение. Фактът, че след това известен период тя е била в страната, правени са опити, видно от днес споменатото от свидетелката, по пътя на заплахи, да се върне тази сума, тя не е предприела нищо да връща парите и тя е нямала намерение да ги върне и по данни на всички свидетели тя е заминала в Гърция и вече не се е връщала в родното населено място в с.Н. и вече са загубили всякакви контакти. Адв.Г.Д. заявява,че реално намерение при нея, за да може да се твърди, че е за гражданско-правно отношение, не е имало и реално намерение да върне тази сума, а всички обещания, че ще я върне, ще замине да работи в чужбина не се е получило въпреки, че е заминала и това е елемент и част от това, което е характерно за престъплението „измама”, да се формира едно заблуждение в лицето от което се търси измамата, и че тази молба и задължение, което поема да върне сумата, ще бъде осъществено реално и то да бъде достатъчно мотивирано до там, та да даде тази сума. Това е обяснение на факта, че наистина покойния и подсъдимата са брат и сестра, и при тези близки родствени отношение е по-лесно едно такова мотивиране да успее и става въпрос за значителна сума, и няма съставена никаква документация във връзка с предаването на тази сума. Наказателното производство допуска, когато се касае за измама, това предаване на материални блага да се установи със свидетелски показания, и дали ще са косвени, събрани такива, то те са достатъчно да установят, че сумата е предадена на подсъдимата, и тя е успяла да въведе в заблуждение своя брат и е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъпление, което сме и повдигнали. Моли да бъде постановена осъдителна присъда и да бъде осъдена подсъдимата да заплати сумата по гражданските искове, ведно със закона лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумите, както и направените разноски по делото.

Защитникът на подсъдимата Р.И.Т.– адвокат Б.М., в съдебно заседание заявява,че иска да се уточни умисъла за престъплението,като в случаят не е налице и няма специална цел да въведе пострадалия в заблуждение.Заявява,че от свидетелските показания се установи,че подсъдимата е имала нуждата от финансови средства, които не са били за нея и това го казват свидетелите, със същата сума тя за себе си не е допринесла за по-доброто си имотно състояние, а била в нужда да помогне на свой приятел и не е била със специалната цел да въведе в заблуждение за какво са и били парите, и не е налице прекия умисъл, да въведе в заблуждение своя брат и да осъществи имотна облага за себе си.

Подсъдимата Р.И.Т. не се явява в съдебно заседание, нередовно призована и не взема отношение по предявеното и обвинение за извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.5 от НК вр. чл.209,ал.1 от НК вр. чл.218в,т.2 от НК.Съдът е дал ход на делото при условията на задочно производство – чл. 269, ал.3, т.2 и т.4, б.”а” от НПК, с оглед на обстоятелството, че подсъдимата Р.И.Т. не е намерена по постоянен и настоящ адрес ***, а също и на посочения адрес в с.Глава и местоживеенето и в РБългария не е известно и не е установено след щателно издирване и макар и от справката от ОДМВР-София да няма данни за излизане от страната след 24.09.2010г., по данни на нейни близки същата е в чужбина – работи в Гърция, като местоживеенето и там не е известно и това няма да попречи за разкриване на обективната истина .

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

Тъжителите И.Н.И., П.И.К., Г.Н.И. и Д.Н.И. са законни наследници Н.И.Д., б.ж. на с. Н., Софийска област, съгласно удостоверение за наследници №003207/05.01.2011г.,издадено от кметство с.Н.,област Софийска,като П.И.К. е негова съпруга,а останалите трима – негови деца,а подсъдимата Р.И.Т. - негова сестра и тяхна зълва и леля,съгласно удостоверение за съпруг/а/ и родство до първа степен №17/10.01.2012г., издадено от кметство с.Н.,област Софийска.

През 2008г. тъжителката И.Н.И. по повод развиване на частен бизнес в областта на животновъдството от родителите и, сключила договор за ипотечен кредит с „Банка ДСК" ЕАД, в изпълнение на който на 13.05.2008г. с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №110, том ІІ per. № 2243, дело № 291/2008 г. на нотариус № 371 по регистъра на НК Д. Г.,и бил отпуснат ипотечен кредит в размер на 59600 евро,със срок за издължаване 360 месеца,като родителите и П.И.К. и Н. Д. И. учредили договорна ипотека за обезпечаване на кредита в полза на „Банка ДСК" ЕАД върху собствения си недвижим имот в с. Н., Софийска област, а именно: урегулиран поземлен имот XII-536, находят се в кв. 70 по плана на с. Н., Община Б., Софийска област, с урегулирана площ от 760 кв.м., с уредени сметки по регулация, при съседи: улица, УПИ V-536, УПИ VI-536 и УПИ ІУ-536,заедно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м. На 14.05.2008 г. кредитът бил усвоен, като отпуснатата сума от 59 600 евро била преведена от „Банка ДСК" ЕАД по сметка на И.Н.И. като титуляр на кредита,видно от извлечение от „Банка ДСК” за показване на заем.

През м.май и юни 2008г. И.Н.И. превела част от получената от нея сума по сметка на баща си, за да се разпорежда той с нея,като в тази връзка на името на Н.И.Д. били открити сметки с налични средства в BGN.

Подсъдимата Р.И.Т., която по това време имала спешна нужда от пари за разрешаването на семеен проблем, ,като разбрала, че е отпуснат голям банков кредит на семейството на брат и,му се примолила да и даде част от сумата, като обещала да я върне в срок от един месец и след като го убедила,същият и предоставил част от получената в заем сума. Искането за предоставяне на суми под претекст,че не и достигат парите,се повторило на няколко пъти и Николай Демов на няколко пъти в продължение на един - два месеца и предоставял парични средства от взетия заем.Подсъдимата не върнала взетите на заем суми от наследодателя на тъжителите след срока от един месец, в който била обещала, че ще стане това.Николай Демов настоявал пред подсъдимата на няколко пъти да му върне парите, но това не се случило и отношенията им се изострили и от притеснение,че дъщеря му не може да обслужва кредита и ще се стигне до продажба на имота им,той починал на 11.12.2010г.Подсъдимата Р.Т. *** без да уведоми близките си за новия си адрес и до момента е в неизвестност,като някои от близките и считат,че работи в Гърция.


Тъжителката И.Н.И. сезирала с тъжба Районна прокуратура – гр.Б. за извършено от Р.И.Т. престъпление по чл. 210, ал. 1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК, но с постановление от 11.05.2011г. по преписка вх. № 415/2011г. на БРП, оставено в сила с постановление от 02.06.2011г. по преписка вх. № 2167/11г. на СОП, прокуратурата отказала да образува наказателно производство по посочените текстове от закона, приемайки, че се касае за приложение на чл. 218в, т.2 от НК, тъй като става въпрос за частно имущество, а пострадалият Д. е роднина по съребрена линия от втора степен на Т.,при което наказателното производство следва да се възбуди по тъжба на пострадалия, в конкретния случай от неговите наследници.

Съдът приема, че както от обективна, така и от субективна страна не се доказа подсъдимата Р.И.Т. да е осъществила състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 209, ал.1 от НК вр. чл.218в, т. 2 от НК, за което следва да понесе предвидената в закона наказателна отговорност.



От обективна страна не са осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението от подсъдимата, а именно : в периода от 21.05.2008 г. до 21.07.2008г. в с.Н., област Софийска и гр.Б., област Софийска, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудила и поддържала заблуждение у брат си Н.И.Д., бивш жител ***, че ще му върне в срок от един месец получената на няколко пъти в продължение на около два месеца в заем от същия сума в размер на 59600.00 евро и с това да му е причинила имотна вреда в размер на 59600.00 евро, като причинената вреда да е в големи размери.За да е осъществено престъплението „измама” е необходимо от обективна страна дееца с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага да е възбудил и поддържал заблуждение у някого и с това да е причинил на него или на другиму имотна вреда.От събраните по делото доказателства не се установяват измамни действия от Р.И.Т. по отношение на брат и Н. Д..От показанията на св.М. И.И.,който живее на семейни начала с тъжителката И.Н.И. се установява,че познава тъжителите и подсъдимата Р.Т. от 10-11 години,като уточнява,че с И. се познава от 12 години и оттам познава и родителите им,както и покойния наследодател на тъжителите Н. И., който е баща на И.. Свидетелят установява,че през 2008г. били с И. *** при баща и Николай на гости,като И. изтеглила заем, но го дала на баща си да си купи крави, за да може да ги гледа в селото и Р.Т., която му е сестра разбрала, че е изтеглил заема, отишла при него и два-три дни му се молила да и даде парите, че имала проблеми и до 10-15 дни ще му ги върне и той изтеглил сумата от банката и и дал цялата сума от 59000.00 евро. Свидетелят уточнява,че И. превела парите от заема по сметка на баща си,като това станало в „Банка ДСК”. Свидетелят твърди,че присъствал на разговор, когато Р. разговаряла с Н.,а също и в Б. когато и дал цялата сума в банката. Св.И. пояснява,че И. изтеглила сумата и я прехвърлила по сметка на баща си Н. и той изтеглил парите и ги дал на ръка на сестра си Р.Т.. Св.И. заявява,че на прехвърлянето на парите не е присъствал, а на разговора,когато тя/Р./ казала на брат си, че има големи проблеми, че ще я осъдят и такива работи, да и даде парите и до един месец ще ги върне и той и ги дал на ръка. Свидетелят заявява,че не знае Р. какво е правила с тези пари, но Николай постоянно ходел и я молил за тези пари, и да каже каква е причината, да не му връща парите, тъй като тези пари са взети с ипотека на къщата. Свидетелят твърди,че получавали писма от съдия изпълнител на адреса в с.Н.,които били адресирани до И. и той като е гледал писмата и се притеснил и починал.Св.И. установява,че Р.Т. в момента се намира в Гърция, в Атина и работи там,като заявява,че не е връщала пари. Свидетелят установява също,че когато Н. ходил до сестра си да си иска парите, като и е казал, че ще вземат къщата, и тя е казала само „добре, ще ги върна”. Свидетеля установява,че от хора от с.Н. разбрал, че Р.Т. си идвала в България за малко и си е купила къща в с. Глава и след това пак се е върнала в Гърция. Св.Мирослав И. уточнява, че подсъдимата е казвала, че чака от няколко места пари и преводи от Гърция и така днес-утре той чакал да му върне сумата и същата не е отричала,че ще върне парите.Съдът намира показанията на свидетеля за вътрешно противоречиви,непоследователни и в противоречие с останалите доказателства относно размера и начина на предаване на паричната сума от Н.Д. на сестра му Р.Т..От така изложените показания не може да се направи извода за размера на сумата,която Н. Д. е предал в заем на сестра си Р.Т. и къде е станало това предаване.Първоначално свидетелят установява,че след настоятелните молби от страна на сестра му Р.Т., след като научила, че е изтеглил заем, да и даде парите, че имала проблеми и до 10-15 дни ще му ги върне,Н. Д. изтеглил сумата от банката и и дал цялата сума от 59000.00 евро,а впоследствие твърди,че присъствал на разговор, когато Р. разговаряла с Н. ,а също и в Б. когато и дал цялата сума в банката. Свидетелят И. уточнява,че И. превела парите от заема по сметка на баща си,като това станало в „Банка ДСК” и той изтеглил парите и ги дал на ръка на сестра си Р.Т.,като пояснява,че И. изтеглила сумата и я прехвърлила по сметка на баща си Н. и че на прехвърлянето на парите не е присъствал, а на разговора,когато Р. казала на брат си, че има големи проблеми, че ще я осъдят и да и даде парите и до един месец ще ги върне и той и ги дал на ръка.Обстоятелството,че Н. Д. е дал сумата 59 000 евро еднократно на сестра си Р.Т. се опровергава от приложените писменни доказателства по делото,а именно : извлечение за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. от „Банка ДСК” ЕАД,от което е видно,че към 15.05.2008г. Н.И.Д. е имал налични 50 000.00 лева,като на 23.05.2008г. е изтеглил сумата 50 002.22 лева/с начислена лихва 2.22 лева/ и е закрил влога си по сметка:/06/0000000015579108 в BGN; извлечение за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. от „Банка ДСК” ЕАД ,от което е видно,че към 30.05.2008г. Н.И.Д. е имал налични 27 000.00 лева,като на 05.06.2008г. е изтеглил сумата 27 000.75 лева/с начислена лихва 0.75 лева/ и е закрил влога си по сметка: /06/0000000015654424 в BGN; извлечение за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. от „Банка ДСК” ЕАД ,от което е видно,че към 05.06.2008г. Н.И.Д. е имал налични 12 000.75 лева,като на 13.06.2008г. е изтеглил сумата 12 001.28 лева/с начислена лихва 0.53 лева/ и е закрил влога си по сметка : /06/ 0000000015673174 в BGN.Не се установява приживе Н.И.Д. да е имал на влог сумата 59 600 евро,която да е преведена от дъщеря му И.Н.И. по негова сметка в „Банка ДСК” ЕАД и същият е имал няколко влога в лева,като общата сума,която е изтеглил при закриване на влоговете си е била 89 004.25 лева.От показанията на св. С. Р. Т. също не се установява каква парична сума в заем е дал наследодателя на тъжителите Н. Д. на сестра си Р.Т..Свидетелката твърди,че познава тъжителите, тъй като е приятелка на Д.Н.И. и с него живеят на семейни начала и имат две деца, който е един от тях и знае също бащата на И., който починал,както и неговата сестра подсъдимата Р.Т..Св.Т. заявява,че Николай Демов действително е дал на Р. пари, като тя никъде не работела и нямало как да ги върне,а след това изчезнала в чужбина и от нея нямало вест. Свидетелката установява,че наследниците на Николай са правили опити да си търсят парите, но не могли да открият Р.Т. и категорично заявява,че не може да каже за каква сума става на въпрос и не знае колко пъти и е давал пари и какви суми,но знае,че е казала на свекърва и П. преди да замине, че няма да ги връща.

Свидетелката Д. Г. Ц. първа братовчедка на майката на тъжителката И.И. заявява,че познава тъжителите и подсъдимата Р.Т., която е сестра на Н., който е покойния баща на И.. Твърди,че живеят на една пряка. Заявява,че те имали стока и говорили в тях, че ще теглят заем. Постоянно ходела у тях. Николай имал много крави и прасета и искали да направят по-голям обор за животните. Заложили си къщата и направили ипотека. Николай и И., и семейството изтеглили голяма сума пари от банката някъде към 50 000 -60 000 хиляди евро. Това да е било 2008 година. Когато бащата на И. хванал Р. и я затворил в къщата и казал, че ако не върне парите ще я убие. Даже имало и полиция у тях тогава. Като изтеглили парите, след това дали парите на Р., че А., който е приятеля на Р., и който работели заедно в „Кремиковци”, веднъж както идвал от Б. към с.Н., на барчето при градинката на „Гърнев” блъснал едно момче с кола, момчето починало, и след това Алито и Р. дошли при Николай у тях за някаква сума за кръвнина, но не знае точно каква сума. Два пъти или три пъти им даваха сума, но каква сума, те си знаят. Сумата не може да я каже.Свидетелката твърди,че знае, че парите са от И., която е теглила заем и са дадени на Р.. Бащата на И. затворил Р., за да му върнат парите, а те изтеглили парите заради стопанството, но тя казала, че ще ги върне и ще отиде в Гърция да работи, и ще ги върне, и оттогава до днес не я виждала и не е идвала в селото. А. също не го е виждала.Твърди,че може да си е идвала подсъдимата, но тя не я е виждала,както и,че подсъдимата я няма повече от година или две, може да е от 2008-2009 година да я няма.Заявява,че подсъдимата не е връщала пари, защото в съвета има съобщение от съдия изпълнител, че им взимат къщата и цяло село знаят, че им взеха къщата и е на продажба, за да я продадат.Твърди,че подсъдимата идвала постоянно и тя била там един ден и тя говорела с баща и, да и даде парите, за да не влезе А. в затвора, и той и каза, че ще и помогне, но си иска парите, че е заложил къщата. Свидетелката твърди,че броене на пари не е видяла, не е видяла и да ги дава. Тя е казала, че ще върне парите. Не е отричала, че е взела парите. В началото подсъдимата казала, че ще ги върне,и от тогава не ги е давала. Но щом им взимат къщата, не знае дали е върнала парите. Питат и разпитват да върне някакви пари и да внесат в банката да не вземат на децата къщата.

Съдът приема,че както от писмените доказателства,така и от разпита на свидетелите не се доказва по несъмнен начин налична ли е имотна облага за подсъдимата Р.Т. и в какъв размер и съответно причинена ли е на Н. Д. имотна вреда и в какъв размер.Не се установи също Р.Т. да е възбудила и поддържала заблуждение у брат си Н.И.Д.,че ще му върне получената в заем сума/с неуточнен размер/ в срок от един месец от получаването и,тъй като видно от показанията на свидетелите И. и Т. същата е имала намерение и не е отказвала да върне парите.От обективна страна не се доказва осъществена измама от Р.Т. по отношение на брат и Н.И.Д..

От приложената по делото преписка с вх. №415/2011г. по описа на БРП и приложените към нея доказателства: постановление от 08.08.2011г. на прокурор при Апелативна прокуратура – гр. София;постановление от 02.06.2011 г. на прокурор при Софийска окръжна прокуратура; жалба от И.Н.И.; известие за доставяне; постановление от 11.05.2011г. на прокурор при РП - гр. Б.;докладна записка от инсп. Вл.Ангелов при РУП - Б.; постановление от 17.02.2011г. на прокурор при РП – гр. Б.; тъжба от И.Н.И.; нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 110, том ІІ, рег. № 2243, дело № 291/2008г.; извлечение от справка за показване на заем на „Банка ДСК”; обяснения от И.Н. Н.; обяснения от П.И.К.; докладна записка от мл. ПИ Васил Найденов при РУП - Б.; призовка, се установява,че е отказано образуването на досъдебно производство,тъй като не е осъществено престъпление по чл.209,ал.1 от НК и в конкретния случай се касае за договорни отношения,които не са от компетентността на РП-гр.Б. и са от частноправен характер и следва да се реализират по реда предвиден в ГПК и ЗЗД относно договор за заем.Прокурорът заключава,че и да се приеме,че към момента на вземане на заема Т. не е имала намерение да върне парите на Демов,тъй като измамата е извършена от роднини по съребрена линия,съгласно чл.218в от НК се касае за престъпление от частен характер,което се преследва по тъжба на пострадалия и не са налице условия за образуване на досъдебно производство от прокурора по реда на чл.49,ал.1 от НПК.


От субективна страна също не се установи деянието да е извършено от подсъдимата при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК, а именно да е съзнавала общественоопасния му характер,да е предвиждала настъпването на общественоопасните последици и да е искала и целяла настъпването им.Не се установи подсъдимата да е действала с користна цел и да не е имала намерение да връща получената в заем сума на брат си Николай Демов, респективно на наследниците му,въпреки поетото обещание да се издължи.

В предвид на изложеното съдът призна подсъдимата Р.И.Т. за невиновна, в това в периода от 21.05.2008 г. до 21.07.2008 г. в с.Н., област Софийска и гр. Б., област Софийска, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудила и поддържала заблуждение у брат си Н.И.Д., бивш жител ***, че ще му върне в срок от един месец получената на няколко пъти в продължение на около два месеца в заем от същия сума в размер на 59600.00 евро и с това да му е причинила имотна вреда в размер на 59600.00 евро, като причинената вреда да е в големи размери, при което я оправда по обвинението за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 209, ал.1 от НК вр. чл.218в, т.2 от НК вр. чл. 26, ал.1 от НК.



По предявения граждански иск.

Съдът счита, че не се доказа по безспорен начин извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 209, ал.1 от НК вр. чл.218в, т. 2 от НК от подсъдимата Р.И.Т. а именно в периода от 21.05.2008 година до 21.07.2008 година в с. Н., област Софийска и гр. Б., област Софийска, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудила и поддържала заблуждение у брат си Н.И.Д., бивш жител ***, че ще му върне в срок от един месец получената на няколко пъти в продължение на около два месеца в заем от същия сума в размер на 59600.00 евро и с това да му е причинила имотна вреда в размер на 59600.00 евро, като причинената вреда да е в големи размери.С оглед недоказване на обвинението съдът приема,че предявените граждански искове от И.Н.И., П.И.К., Г.Н.И. и Д.Н.И. срещу подсъдимата Р.И.Т., за обезщетение на причинените им имуществени вреди от престъплението за всеки един от тях от по 14900.00 евро или общо в размер на 59600.00 евро, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателно им изплащане, са неоснователни и недоказани и не следва да бъдат уважени.



Съдът отхвърли предявените граждански искове от И.Н.И. ***, П.И.К. ***, Г.Н.И. *** и Д.Н.И. *** срещу подсъдимата Р.И. ***, за обезщетение на причинените им имуществени вреди от престъплението за всеки един от тях от по 14900.00 евро или общо в размер на 59600.00 евро, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателно им изплащане, като неоснователни и недоказани.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си по НЧХД №71/2014г. по описа на Б.ски районен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница