М о т и в и към присъда по нохд №5/2010г по описа на рс с

Приет за съвместно разглеждане в наказателния процес е предявеният от Х. М. К. и И. Р. К. - двамата от с.Г. граждански иск в размер на 67749.61лв. солидарно срещу двамата подсъдими, като обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2009г. до окончателното изплащане. Конституирани са като граждански ищци и частни обвинители Х. М. К. и И. Р. К. - двамата от с.Г.

В съдебно заседание прокурорът счита, че със събраните по делото доказателства обвинението е доказано по категоричен начин. Предлага на всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от шест години, като се зачете времето на държането под стража на осн. чл.59, ал.1 от НК. Намира гражданският иск за доказан по основание и размер и счета, че следва да бъде уважен.

Повереникът на гр.ищци и ч.обвинители – адв. М. намира за установена по несъмнен начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Събраните по делото доказателства водели на извод, че именно двамата подсъдими са извършители на престъплението, в което са обвинени. Моли за налагане на справедливо наказание и моли да бъде уважен граждански иск в предявения размер, като доказан.

Гражданските ищци и частни обвинители - Х. К. и И. К. се присъединяват към казаното от повереника си.

Защитникът на подсъдимия – адв.С. намира, че по време на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на неговия подзащитен. В. не бил уведомен и призован за датата на разпита на св.Г. пред съдия. Бил нарушен принципа на всестранно и обективно разследване. Според него, св.Г. не правилно е привлечен, като свидетел по делото и само въз основа на неговите показание е повдигнато обвинение. Прокуратурата следвало него да привлече като обвиняем, защото се установило по несъмнен начин, че той е участвал в извършване на престъплението. Показанията на този свидетел били вътрешно противоречиви и неубедителни. Той искал да даде показания, после да ги помени. Друг път пък полицейска защита и оплакване за отвличане. По същество намира изложената фактическа обстановка в обвинителния акт противоречива, свързано с описаното два пъти проникване в къщата на пострадалите. Не се установило категорично има ли отвличане на Г. или няма. Не се установило също по какви критерии и начини са оценявани вещите, предмет на престъплението. Моли за справедлива оправдателна присъда.

Подсъдимият В. не се признава за извършител в престъплението, в което е обвинен.

Подсъдимият Г. не признава да е участвал в кражбата, за която е обвинен.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. А. В. е българин, български гражданин, не е женен, не е осъждан, със средно специално образование е, безработен е, роден е на ….г. в гр.С. и живее в с.Д. , с ЕГН **********.

От началото на лятото 2008г. до м.01/02 на 2009г. подсъдимият Г. ходил да тренира фитнес към спортния клуб в гр.К., чиито собственик бил св.А. Първоначално Г. идвал с автобус, а след това го карал негов приятел – св.К. с лекия си автомобил. Г. идвал с В., като К. и В. го чакали в някое от заведенията на близо. В началото отношенията между Г. и А. били служебни, но след това станали близки приятели. Случвало се след тренировките по някога да ходят да се почерпят в близко заведение. Случвало се също Г. да иска от А. парични заеми за дребни суми, около 150-200лв. А. обаче не му давал, защото имал разходи по детето си. Един ден Г. поканил А. на рожден ден на негов приятел, който бил в ресторант в гр.К., намиращ до гарата в града. А. отишъл със съпругата си. Той видял, че там се била събрала вече компания от около десетина човека, между които и двамата подсъдими и К. Там А. се запознал със св.Г., който всички наричали “малкия”, защото видимо бил по-малък на години от тях. А. се почувствал неудобно, че е на празник на човек, който вижда за първи път, но Г. го успокоил, като казал че си е направил сметката. На св.К. направило впечатление, че Г. имал посинено око и нещо зъбите му били избити, но не разбрал от къде са нараняванията. Сервитьорка в същото заведение на рождения ден на Г. и на неговата маса била св.Й. Тя от преди познавала Г. и двамата подсъдими, защото често идвали да пият кафе, почти всеки ден. Г. поръчвал ястия, пиене и накрая й платил сметка от 150лв. в банкноти по 10 и 20лв. Тя забелязала, че на рождения ден Г. имал рана на устната. Същата вечер Г. поръчвал на певицата песни и давал по 10лв., както и на оркестъра. Г. ухажвал Й. и искал да му стане гадже, като на същата вечер й предложил да й подари мобилен апарат “Самсунг”. Тя отказала. Свидетелката забелязала, че той има и друг мобилен апарат “Сдни – Ериксон”.

След този рожден ден компанията от двамата подсъдими, Г. и К. ходили в същото заведение. Тогава сервирала св.В., която познавала тези хора, знаела с какво се занимават и от къде са, защото почти всеки ден си пиели кафето там. Тя станала близка с подсъдимия Г., като искала мобилният му телефон за да си прехвърля музика от него. Случило се също – около м.03.2009г. Г. да й плати сметката на нейния телефон в размер на 34лв., която сума все още не била върнала. Направило и впечатление, че тогава Г. плащал сметките на компанията, когато консумирали в заведението и извадил пачка с банкноти от по 20лв. и 10лв. Пачката била с дебелина около 1.5/2.0см. Това било един, два месеца след рождения ден на Г., на който тя била на смяна в ресторанта с колежката си– св.Й., но обслужвала други маси.

Около месец и половина след кражбата двамата подсъдими и Г. отишли до гр.К. за да се срещнат със св.А.. Г. му се бил обадил и го помолил да му помогне. Тримата били с лек автомобил. Със св.А. се срещнали на паркинг пред казино в града. Преди да дойде А., В. извадил из под седалката си един буркан с бижутата, които преди това били в мраморната кутия и извадил от него сивия мъжки часовник с кръгъл циферблат. Подал го на Г. и казал да го изхвърли, защото не струвал нищо. Г. изхвърлил часовника в парк между ж.п. линия и казиното. Г. и В. изсипали бижутата от буркана във вестник. Г. се срещнал с А. и като му подал вестника с увитите бижута го помолил да ги заложи в гр.К., защото му трябвали пари. Обяснил, че не може да свърши това в гр.С. , защото много хора го познавали и му било неудобно. А. разтворил вестника и там видял 2 или 3 дамски златни пръстена, една златна дамска гривна и едно дамско колие, което му се сторило по-масивно и дълго, с плетка като топчета. Във вестника имало също 2 или 3 монети със жълт цвят, гравирани. След това Ангелов се размислил и решил, че ще му пострада авторитета ако заложи нещата и 4, 5 дена след това се обадил на Г. да си ги вземе обратно, като му се извинил и му обяснил ситуацията. Така и направил, като върнал на Г. увитите във вестник бижута и монети, във вид, в който ги бил получил.

Св.Г. останал да живее в с.Г. в къщата на родителите на Г. и да работи там в гатера му. Г. не му плащал много, но му осигурявал подслон и храна, за които не плащал нищо. От парите от кражбата и ценностите, той нищо не получил и повече не ги видял. Г. останал при Г. около два месеца. Двамата подсъдими нанесли побой над Г., като от това му насиняло около и му разбили устната преди рождения му ден за да не разкаже за кражбата. След това двамата го заплашвали в това число и по мобилния телефон, което било причината той да напусне работа при Г.. Г. се страхувал от двамата подсъдими и отишъл до св.Б. за да иска да го закриля. Г. разказал за кражбата и за извършителите. Б. познавал двамата подсъдими и предложил на Г. да остане в гатера му да работи и там да живее, докато се успокои. Няколко месеца след това, Б. посъветвал Г. да разкаже на полицията за случая. След като Г. вече не бил при него, Б. получил съобщение по мобилния си телефон от Г., че бил отвлечен в с.Г. и го молил за помощ. Б. отишъл на посоченото от Г. място и видял, че той бил вече освободен и натоварен в патрулен полицейски автомобил.

Междувременно – на 01.06.2009г. в РУ на МВР – С. се получил сигнал от св.Г., че е отвлечен и държан в ресторант по пътя за М. в дясно от В. К. и бащата на Г.. Дежурният се свързал с полицая за района на Г. – св.В. и той заедно с негови колеги и два полицейски патрула тръгнали към описаното място. Първоначално на мястото пристигнал В., но Г. го нямало там. Те тръгнали да се връщат и видели в другия патрулен автомобил, който бил с техният Г. Това било точно на асфалтовия път М. – Г. . Полицаите откарали Г. в управлението. Той бил изплашен и казал, че отвличането му било заради показанията му във връзка с кражбата.

По молба на Г. от 01.07.2009г. му е осигурена полицейска защита с постановление на прокурор при РП-С. от същата дата, която да се изрази във физическа охрана от органите на РУ на МВР – С. по чл.123 от НПК. Мярката за полицейска защита е отменена на 20.07.2009г. с постановление на прокурор, считано от 21.07.2009г. по искане на Г. от 17.07.2009г.

Видно от протокол за оглед на местопроизшествието от 01.06.20009г., ведно с фотоалбум, същото се намира в парк, между железопътна гара и казино, посочено от Г. Г., роден на 31.01.1991г. Паркът е с растителност от храсти, дървета и трева. На разстояние 2м. от бордюра на алеята, северно в посока към ж.п. линията и на 25м. перпендикулярно от мислената, спусната от входната врата на казиното в посока север е намерен 1бр. мъжки часовник “QQ” с метална верижка, сребрист на цвят с кръгъл и черен на цвят циферблат.

Видно то протокол за разпознаване на 03.06.2009г. 1бр. мъжки часовник “QQ” с метална верижка, сребрист на цвят с кръгъл и черен на цвят циферблат е разпознат от св.И. К., като часовникът който му е откраднат от къщата в с.Г. на 21/22.01.2009г.

Според заключението от съдебно-морфологичната експертиза представените за изследване обекти: №1 влакна, иззети при оглед от 23.01.2009г. от винкел на първия етаж на тераса, представляващ простор на запад на 23см. от началото на винкела; №2 снопчета от власинки, намиращи се върху винкел на 34см. от началото на винкела на къщата и №3 влакна, иззети при оглед на 23.01.2009г. от парапета на втория етаж от западната страна на 11см. от ръба на сглобката представляват снопчета от бели полиакрилнитрилни и бели вълнени моновлакна, които имат сходни морфологични признаци – вид цвят и дебелина. Не са използвана багрила за оцветяване на представените моновлакна.

Според заключението по съдебно-оценителната експертиза стойността на отнетите вещи е 2158.80лв., получена след справка с търговската мрежа на пазарните цени на златни и сребърни бижута към 21.01.2009г. с процент на овехтяване, а левовата равностойност на 7000евро към момент на извършване на кражбата е 13690.81лв.

Според заключението по съдебно – психиатричната експертиза С. Г. е психично здрав, като по време на извършване на престъплението е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Според заключението по съдебно – психиатричната експертиза Г. Г. е психично здрав и може да възприема правилно фактите от обективната действителност, както и да дава достоверни обяснения за тях. Няма данни за наркотична зависимост.

Подсъдимите Г. и В. не са осъждани. Те имат лоши характеристики – контактуват с лица от криминалния контингент. Г. е женен, а В. не е женен. Г. няма трудови доходи, а получава доход от наем. В. работи и получава трудови доходи.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св.И. К., К. и К., дадени в съдебно заседание на 30.03.2010г.; от показанията на св.Р. К., А., Й. и В., дадени в съдебно заседание на 22.06.2010г.; от показанията на св.Г., дадени в съдебно заседание на 02.11.2010г. и от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания по ЧНД №216/2009г. на РС-С. , л.75 до л.77, том І към делото; показанията на св.Б., дадени в съдебно заседание на 16.11.2010г.; от показанията на св.В., дадени в съдебно заседание от 01.12.2010г.; както и от писмените доказателства: протокол за оглед на местопроизшествието от 22.01.2009г., ведно с фотоалбум, протокол за допълнителен оглед на местопроизшествието от 23.02.2009г., ведно с фотоалбум, протокол за оглед на местопроизшествието от 01.06.2009г., ведно с фотоалбум, разписка от 07.12.2009г. към протокол за доброволно предаване от 03.06.2009г., протокол за претърсване и изземване от 02.06.2009г.; протокол за претърсване и изземване от 02.06.2009г.; протокол за претърсване и изземване от 18.06.2009г.; протокол за претърсване и изземване от 14.08.2009г.; протокол за разпознаване на лица и предмети от 03.06.2009г., ведно с фотоалбум; протокол за разпознаване на лица и предмети от 08.06.2009г.; протокол за разпознаване на лица и предмети от 08.06.2009г.; протокол за следствен експеримент от 03.07.2009г.; ведно с албум; протокол за доброволно предаване от 03.06.2009г., ведно с албум; справка от Управителя на „Б.-3С СОТ” ООД; справка за съдимост на С. Г., характеристична справка на С. Г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на С. Г., справка за съдимост на А. В., характеристична справка на А. В. и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на А. В..

Съдът вярва на показанията на всички разпитани по делото свидетели, като кредитира и показанията, които са приобщени чрез прочитане на св.Г. по ЧНД №216/2009г. на РС-С. , тъй като са логични и последователни. Вътрешно единни са, а също и не противоречиви едни с други. Съдът не откри заинтересованост от изхода на делото при тези свидетели. Разгледани по отделно и в съвкупността си, съдът преценява като установяващи по несъмнен начин обвинението срещу двамата подсъдими. Показанията на св.И. К., Х. К. и Р. К. са продължени от показанията на св.Г., както тези дадени на съдебното следствие, така и тези от досъдебното производство пред съдия. Тези свидетели дават еднакво описание както на етажността на къщата, така и разположението на стаите, терасите и механизма на извършва на кражбата. Последното обстоятелство се подкрепи от извършения основен и допълнителен оглед на местопроизшествието от 22.01.2009г. и 23.02.2009г., когато са иззети влакна и изследвани по морфологичната експертиза. Механизма на извършване на кражбата се потвърди и от извършения следствен експеримент. Показанията на тези свидетели са единни и по отношение на предметите на престъплението – движимите вещи и пари, както и тяхната обща стойност. Последното пък се подкрепи от съдебно-оценителната експертиза. Показанията на св.Г. са единни и с показанията на св.А., Й., В., Б. и В. за желанието на двамата подсъдими да се разпоредят с вещите и парите от кражбата. Що се отнася до това, че фактическата обстановка по обвинението е такава, каквато я разказва св.Г., съдът не намира за нарушение на обективността в процеса. В крайна стека точно Г. разкрива кражбата. Той посочва нахождението на един от предметите на престъплението – мъжки часовник, който е намерен и приобщен като веществено доказателства по делото по предвидения в НПК ред. Този часовник е разпознат от неговия собственик. Действително по време на съдебното следствие Г. сочеше, като причина да не отговаря на зададени от страните и съда въпроси – страх от двамата подсъдими. Съдът вярва на този свидетел както за изпитаното притеснение от отговор на въпроси, така и за страха му. Подкрепиха се думите му за нанесен от двамата подсъдими побой преди неговия рожден ден и след извършване на кражбата, както от писмените, така и от гласните доказателства. Св. Й. и К. сочат, че им е направило впечатление, че Г. е бил с насинено око и разбита уста на рождения си ден.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

С деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, като на 21/22.01.2009г. в с.Г. , обл.С., от втория етаж на къща, находяща се на ул. , е отнел чужди движими вещи: 1бр. златен мъжки пръстен, с плочка от горе, с изобразени букви "ИК", ръкописни от 10гр., 14 карата на стойност 315.00лв.; 1бр златен мъжки синджир от 2гр., 14 карата на стойност 60.00лв.; 1бр. златна плочка с изобразена ръкописна буква "И", с бяло камъче от 3гр., 14 карата на стойност 89.00лв.; 1бр. златен дамски синджир, "Картие", със закачено на него сърце с детелина, общо от 6гр., 14 карата, на обща стойност 189.00лв.; 1бр. златна халка с надпис "И." от 5гр., 14 карата на стойност 158.00лв.; 1бр. златна гривна с инкрустации от горната страна, изразяващи се във вълна, с камъчета от 8гр., 14 карата на стойност 252.00лв.; 1бр. златна мъжка гривна, представляваща захванати един за друг масивни елементи, представляващи буквата "X” от 25гр., 14 карата на стойност 787.00лв.; 1бр. сребърна дамска гривна, кръгла, с изографисани цветчета от 4гр. на стойност 11.20лв.; 1бр. сребърна гривна, тип верижка от 2гр. на стойност 5.60лв.; 1бр. сребърен дамски пръстен с форма на роза от 3гр. на стойност 8.40лв.; 1бр. сребърен дамски пръстен с форма на осморка от 2гр. на стойност 5.60лв.; 1бр. сребърен дамски пръстен с форма на лист от 2.5гр. на стойност 7.00лв.; 1бр. сребърен синджир с тънка усукана плетка, дълъг от 6г. на стойност 16.80лв.; 1бр. сребърна пендара с диаметър 5см. от 10гр. на стойност 40.00лв.; 1бр. мъжки часовник "QQ", с метална верижка, сребрист на цвят, кръгъл циферблат, на стойност 54.00лв.; 1бр. дамски часовник "Касио", метална верижка, златист на цвят, с кръгъл циферблат на стойност 31.50лв.; 1бр. мраморна кутия с размери 25см./15см. с дълбочина 10см., без крачета, със сребрист обков от страни на стойност 23.50лв. и пари: сумата от 51 900.00лева и сумата от 7000.00евро с левова равностойност 13 690.81лв., или всичко вещи и пари на обща стойност 67 644.41лв. от владението на Х. М. К. и И. Р. К. - двамата от с.Г. , без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на преграда /повредена врата на терасата/, здраво направена за защита на имот и е извършена след като се е сговорил предварително за нейното осъществяване, като кражбата не представлява маловажен случай и е в големи размери.

Съдът не споделя сочените от адв.С. нарушения на процесуалните правила при водене на досъдебното производство, свързани с непризоваване на обвиняемите за разпита на свидетел пред съдия. Внимателното запознаване с материалите на досъдебното производство сочат, че то е образувано на 23.01.2009г. и водено срещу неизвестен извършител. Първоначално с постановление от 01.04.2009г. на прокурор е спряно наказателното производство, тъй като извършителят не е установен, като с постановление от 01.06.2009г. на прокурор наказателното производство е възобновено, тъй като е открит св.Г. и има необходимост от провеждане на действия по разследването, а именно: разпит на свидетел. Г. е разпитан на 01.06.2009г., като разпита е приключил в 11.02ч. По искане на разследващия полицай този свидетел е разпитан и пред съдия на 02.06.2009г. по ЧНД №216/2009г. на РС-С. , като съдебното заседание е започнало в 11.00ч. и приключило в 12.12ч. Към този момент все още привлечени лица като обвиняеми няма. Така на В. специално не може да е нарушено правото на защита, като не е призован за разпита на св.Г. пред съдия, тъй като не е бил страна в наказателния процес. За първи път С. Г. и А. В. са привлечени в качеството на обвиняеми на 02.06.2009г., като постановлението на прокурор при РП-С. е предявено на Г. в 17.05ч., а на В. в 17.45ч. От 02.06.2009г. е и искането на РП-С. за вземане спрямо тях на мярка за неотклонение „задържане под стража” до РС-С. . Г.Г. е поискал от РП-С. с молба от 03.09.2009г. да бъде разпитан от съдия, тъй като дал неверни показания под силен натиск и страх по дознание №23/2009г. Направено е искане от разследващ полицай до РС-С. за разпит на св.Г. пред съдия. Насрочено е заседание по ЧНД №360/2009г. на РС-С. на 04.09.2009г., като производството е прекратено, тъй като свидетелят не е намерен на адреса му и не е осигурен. За този разпит са уведомени двамата обвиняеми.

По отношение на другия аргумент на защитника на В., а именно че Г. е извършител на престъплението, в което е обвинен подзащитният му, съдът също не споделя. Настоящото производство е образувано по внесен от РП-С. обвинителен акт срещу В. и Г., като те двамата са обвинени в престъплението, което е предмет на разглеждане. Дали прокуратурата е следвало да повдигне обвинение и на друго лице или само на друго лице е въпрос, който настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда. Това няма отношение към въпросите, които съдът решава с настоящата присъда.

С гласни доказателства се установи времето, мястото на извършване на престъплението. Св. И. и Х. К. и св.Р. К. са категорични, че нощта на 21 срещу 22.01.2009г. първите двама от тях не са били в жилището си – втория етаж от къща, находяща се в с.Г. и на 22.01.2009г. са установили в около 18.00ч., когато са се прибрали от работа липсващите вещи и пари – предмет на престъплението. Същата нощ св.Р.К. е чул шум на втория етаж, но тъй като не е знаел, че семейството на синът му – св.И. К. няма да нощуват в къщи си е помислил, че Хр. К. простира. И. и Х. К. са излезли от домът си в около 7.00ч. на 21.01.2009г. за да отидат на работа, като същият ден в около 16.00ч. И. К. се е върнал за да вземе камера и не е имало взломно влизане в жилището им. От тогава до момента на откриване на кражбата сем.К. не са били в жилището си.

С показанията на св.Г. се установи и авторството на престъплението, а именно че Г. и В. са извършители на кражбата. Г. в разпита си пред съдия на досъдебното производство – 02.06.2009г. и по време на съдебното следствие – 02.11.2010г. разказа логично и последователно за случая. Ролята и действията на двамата подсъдими по извършване на деянието, механизма на проникване в жилището и техните по нататъшни действия с разпореждане на предметите на престъплението. Видно то заключението по съдебно – психиатричната експертиза Г. е психично здрав и може да възприема правилно фактите от обективната действителност, както и да дава достоверни обяснения за тях, както и няма данни за наркотична зависимост. Съдът не разкри заинтересованост на този свидетел от изхода на делото. Така няма причина съдът да се осъмни в неговите показания, относно това кой е извършител на кражбата. Показанията на свидетеля в това число и за авторството на деянието са дадени преди всички други действия по разкриване на извършителите. Въз основа на тези показания се извършват огледите на местопроизшествията, разпознаванията и следствения експеримент. Разпитват се посочени от него свидетели. Освен това показанията на Г. се потвърждават и от извършения на 03.07.2009г. следствен експеримент за механизма на проникване в жилището – място на престъплението. Показанията на този свидетел са подкрепени и от извършения оглед на местопроизшествието от 01.06.2009г., при който е намерен и иззет 1бр. мъжки часовник “QQ” с метална верижка, сребрист на цвят с кръгъл и черен на цвят циферблат. Този часовник е разпознат от св.И. К., като негов, видно от протокол за разпознаване на лица и предмети от 03.06.2009г. Показанията на Г. се подкрепиха и от съдебно – морфологичната експертиза на намерените и иззети влакна при огледа на местопроизшествието от 22.01.2009г. и 23.02.2009г., установяваща, че обектите представляват снопчета от бели полиакрилнитрилни и бели вълнени моновлакна, които имат сходни морфологични признаци – вид цвят и дебелина. Не са използвана багрила за оцветяване на представените моновлакна. Прави впечатление, че експертизата е назначена и вещото лице е дало заключение преди да се извърши разпита на Г. Преди този момент са и иззетите влакна от парапета на терасите на къщата на сем.К.. Така Г. не е могъл да знае, че са намерени такива обекти и какви са те по своята морфология, за да сочи на 02.06.2009г., че В. е бил с бели ръкавици в момент, когато се е изкачил по парапетите на терасите до жилището на пострадалите от кражбата при нейното извършване.

Подсъдимите не доказаха противно на изложеното в обвинителния акт. Те не ангажираха доказателства за това какво са правили и къде са били на инкриминираната дата. Единственото, което безпротиворечиво се установи с писмени доказателства, е че В. е бил дежурен по график в “Б. 3С”ООД от 8.00ч. на 21.01.2009г. до 08.00ч. на 21.01.2009г., като след този час на 21.01.2009г. през деня, и нощта срещу 22.01.2009г. не е бил на работа по график, а Г. не е бил зает с дейност по трудов договор.

С показанията на св.Г., И. и Х. К. се установиха вещите и парите – предмет на кражбата принадлежността им от сем.К.. Г. разказа са приблизително същата сума пари, която е отнета от сем.К., каквато е посочена от пострадалите. Той описа и вещите, макар по родови белези, без подробности, такива каквито са посочени от двамата пострадали. Основно Х. К. точно и последователно посочи тези вещи и пари. Това е разбираемо, тъй като двамата със съпруга са имали традиция в семейството тя да се грижи за финансите. Освен това накитите в кутията за бижута са повечето дамски. Освен това житейски логично е, жената в семейството повече да е запозната както с финансите, така и с накитите на съпрузите.

Стойността на отнетите вещи се установи от съдебно оценителната експертиза, дала пазарната стойност на движимите вещи към 21.01.2009г., след проверка в търговски обекти с овехтяване и левовата равностойност на 7000евро към момент на извършване на престъплението. Общата стойност на отнетите движими вещи и пари е 67 644.41лв., което определя и големите размери на кражбата. Съгласно тълкувателно решение №1/30.10.1998г. на ВКС по т.н.д.№1/98г. на ОСНК при определяне квалифицирания признак "големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата. За Република България установената минималната работна заплата към м.01.2009г. е 240лв.

Кражбата се установи, че е извършена чрез повреждане на преграда, здрава направена за защита на имота, а именно повредена е вратата на терасата, от където е проникнато в жилището, чрез избиване на механизма за заключване, което се установи от показанията на св.Х. и И. К., както и извършения оглед на местопроизшествието от 22.01.2009г.

От субективна страна подсъдимите са действали при форма на вината пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопастния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са целели тяхното настъпване. Двамата подсъдими предварително са се сговорили за извършване на кражбата – времето на извършването, мястото, начина и средства за осъществяването на деянието.

При индивидуализиране на наказанието за всеки от подсъдимите, съдът съобрази наличието на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало – двамата не са осъждани. Съдът съобрази и отегчаващите вината обстоятелства за всеки от подсъдимите – лоши характеристики, безкритично отношение към деянието използване на непълнолетно лице – св.Г. при извършване на кражбата. Така при превес на отегчаващи вината обстоятелства, съдът наложи наказание на всеки от подсъдимите “лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим.

На осн. чл.59, ал.1 от НК, съдът зачете и приспадна за всеки от подсъдимите от определеното наказание времето, през което на В. и на Г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно от 02.06.2009г. до 18.11.2009г.

Не се установи безпротиворечиво от събраните по делото доказателства подсъдимите да са отнели от владението на сем.К. на инкриминираната дата и място чужди движими вещи: 1 чифт златни обеци - халки, с диаметър 3см. от 3гр., 14 карата на стойност 94.00лв. и 1бр. сребърен синджир с тънка плетка от халки от 4гр. на стойност 11.20лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е извършена чрез повреждане на преграда /повредена врата на терасата/, здраво направена за защита на имот и е извършена след като са се сговорил предварително за нейното осъществяване, като кражбата не представлява маловажен случай и е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК и двамата подсъдими са оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК за тези вещи. Няма доказателства тези вещи да са били в кутията за бижута към момент на тяхното отнемане от Г. и В. и изобщо такива накити да са притежавали техните собственици. Х. К. не спомена в показанията си тези две вещи, след като за другите даде сравнително точно и изчерпателно описание по вид на материала, грамаж и чистота на пробата на златото.

Във връзка с предявения граждански иск за причинени от престъплението имуществени вреди солидарно от подсъдимите, съдът приема следното:

Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо.

Съдът е постановил веществените доказателства: 1бр. мъжки часовник "QQ", с метална верижка, сребрист на цвят, кръгъл циферблат да бъде върнат на неговия собственик-И. Р. К. от с.Г. след влизане на присъдата в сила и 1бр. картонена кутия - червено бяла на цвят с надписи "Horse"; 1бр. метална кутия с надпис "Nescafe Classic" с поставени в нея:1бр. монета, сребриста на цвят с номинал 5лева - 1894г., диаметър 37 мм; 1бр. монета, сребриста на цвят с номинал 100лева - 1934г., диаметър 34 мм;1бр. сребриста монета с номинал 5 лева - 1930 г., диаметър 23 мм;1бр. монета, от бял метал с надпис „ІТАLІA 1940 - 50 - С", диаметър 24 мм;1бр. сребриста монета от 2 лева - 1925г., диаметър 22 мм; 4бр. монети, сребристи на цвят, потъмнели, пробити, с по един отвор на всяка в единия край, с диаметър 27 мм; 3бр. монети, жълт метал, арабски, пробити в единия си край с една дупка, с диаметър на монетите: 26мм, 24мм, 22мм; 2бр. монети с номинал 50 стотинки, 1937год.; 12бр. монети от бял метал, част от които потъмнели, пробити в единия си край с различен диаметър - от 15 мм до 18 мм; 1чифт обици, кръгли, с арабски мотиви, а отзад с флорални мотиви, жълт метал, с метален елемент отзад за поставяне на ухото; 1бр. кръст от потъмнял метал с дължина от 42мм и ширина от 30мм и 1бр. червена кутия, квадратна, за бижута, плюшена отвън да бъдат върнати на техния собственик – Е. Л. К. от след влизане на присъдата в сила.

Съобразно чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно в полза на РС – С. сумата от 2703.62лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят в полза на РУ на МВР – С. направените разноски в размер на 436.76лв. на досъдебното производство и в полза на РС – С. направените по делото разноски в размер на 97.00лв., за свидетели и вещи лица през съдебната фаза на процеса.