М о т и в и по присъда №20/20. 05. 2011 година, постановена по нохд №243/2011 година на Софийски окръжен съд



Дата16.06.2017
Размер218.22 Kb.
#23681



М О Т И В И
по присъда № 20/20.05.2011 година, постановена по

НОХД № 243/2011 година на Софийски окръжен съд

С. окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А. Г. М. за две престъпления, извършени в реална съвкупност - за това, че на 07/08.01.2010 година в с. Р., махала „Калината” умишлено и с особена жестокост е умъртвила в дома му П. Б. Х. –престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, във вр. чл. 115 НК и затова, че на 09.01.2010 година от същия този дом е извършила кражба на вещи и пари на обща стойност 1 907,83 лв. – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

Проведено е съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК като подс. М. признава всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие за тези факти да не се събират доказателства в съдебното следствие.

Отказано е приемането за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения от сина на починалия Х. – И. П. Б. срещу подсъдимата М. граждански иск за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер общо на 100 000 лв.

В съдебни прения прокурорът поддържа обвинението изцяло и съобразявайки се с обстоятелството, че съдебното дирене е проведено по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, а подсъдимата е с чисто съдебно минало, съдействала е за разкриване на обективната истина, предлага измежду алтернативно предвидените наказания за престъплението по чл. 116 НК да бъде избрано като съответно на деянието наказанието лишаване от свобода, което да бъде определено в размер на 18 години и съответно, след редуцирането му с 1/3 съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК да бъде наложено на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода” за срок от 12 години.

По отношение на наказанието за второто престъпление - кражба – прокурорът предлага да бъде определено наказание от 9 месеца лишаване от свобода и с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК да бъде наложено на подсъдимата наказание от 6 месеца лишаване от свобода, а като общо най-тежко наказание за двете престъпления – да бъде определено наказанието от 12 години лишаване от свобода, от които да се приспадне предварителното задържане на М. предвид разпоредбата на чл. 59 НК.

Служебният защитник на подсъдимата също пледира за налагане на наказание при приложение на по-благоприятния за М. закон, действащ към момента на извършване на деянията, за които й е повдигнато обвинение, като се отчете, че подсъдимата не е осъждана, съжалява за извършеното, както и че от момента на задържането й на досъдебното производство е съдействала и е направила пълни самопризнания за извършеното. Защитникът счита, също така, че при определянето на наказанието следва да се отчете и фактът, че извършването на престъплението по чл. 116 НК до известна степен е било улеснено от психичното заболяване на подсъдимата, за което са налице доказателства по делото, както и от изпитото голямо количество алкохол в деня на извършване на убийството.

Подсъдимата М. признава фактите в обстоятелствената част, съжалява за извършеното и моли да й бъде определено по-ниско по размер наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Пострадалият П. Б. Х., роден на 13.07.1948 г., бил с постоянен адрес в гр.С. , ж.к. „Надежда”, но от седем-осем години живеел сам в своя къща-вила в село Р., махала „Калината”. Той бил пенсионер, но работел в охранителна фирма „Б.” ЕООД - град С. .

На 07.01.2010 г. П. Б. Х. бил в град С. на Централна жп-гара. По същото време там била и подс. А. Г. М., която се разхождала. Двамата се срещнали. П. Х. я заговорил, като й предложил да я почерпи кафе. След като се запознали и подс. М. изпила кафето си, П. Х. я поканил на гости във вилата му в с.Р.. Подс. М. се съгласила.

Двамата се качили във влак на 13-ти коловоз с направление - С. – М. и с час на тръгване 20.15 ч.

Подсъдимата М. била облечена с анцуг – долнище черно, горнище черно и червено на сиви ивици, под него със синя блуза и обута с черни обувки. П. Х. бил облечен с панталон – черен, блуза с дълъг ръкав- черен цвят и шушляково яке – сив цвят.

Подс. М. и П. Х. слезли на ЖП-спирка село Л. в 20.50 ч. Двамата продължили пеша по черен път към местността „Калината” в село Р. , като стигнали до вилата на Х..

Имотът представлявал едноетажна сграда, в която от входната врата се влизало в помещение – тип кухня. В ляво от него се намирала дневна стая, а в дясно - спално помещение.

П. Х. отключил входната врата на вилата и двамата с подс. М. отишли в дневната стая. Седнали на дивана в стаята и вечеряли като употребявали и алкохол – водка. Разговаряли за приятел на подс. М., който бил таксиметров шофьор, а именно свидетеля С. Д.. Докато провеждали разговор П. Х. предложил на подс.М. да правят секс. Подсъдимата първоначално отказала, но после се съгласила. П. Х. се съблякъл и останал по сиви на цвят слипове, а подс.М. била само по синята си блуза.

След като осъществили полов акт на дивана, П. Х. отишъл в спалнята и си легнал. Подс.М. продължила да пие и слушала музика. След около час тя взела от масата нож с дървена дръжка, с обща дължина 23 см и с дължина на острието 13 см., /обект № 1 иззет в протокол от 09.01.2010 г. л.38-48/ и отишла в спалнята. Лампата светела, а П. Х. лежал по гръб на леглото, само по слипове и без да се е завил.

Подс.М. приближила до леглото и с ножа го наръгала шест пъти в областта на гръдния кош и корема. П. Х. се опитал да се защити с лявата си ръка, в резултат на което получил дълбока порезна рана в областта между палеца и показалеца.

След това подс.М. оставила ножа на шкафче в същата стая и облякла Х. с анцуг – синьо на цвят горнище и долнище – сиво на цвят, отишла в дневната стая и заспала на дивана.



На следващият ден - 08.01.2010 г. подс. М. слушала музика, употребила алкохол и спала.

На 09.01.2010 г. около 09.30 ч. тя си тръгнала от вилата, откъдето взела следните вещи: 1бр. ръчна чанта, черна на цвят, с надпис „ЕNZO NORI Reklaim Progress Ascend”, 1 бр. кафява на цвят пластмасова кутийка със запалка в нея, 1 бр. прашка, с черна на цвят пластмасова ръкохватка; 1 бр. портативен телевизор марка "CROWN", модел „СLСD -801В 8" ТFТ LСD Соlor АТV/ Моnitor", ведно с 1бр. адаптор; 1бр. газов пистолет Марка Sig Sauer, Р239, Р.А.К", саl. 9мм. Р.А.Кnall 08044; 1бр. газов пистолет № А 571618, сal.9мм.; кафяв кожен кобур; 1бр. бутилка водка марка “Flirt” от 700 ml.; 1бр. калкулатор с черен кожен калъф Марка “Big apple UK -1051G”, 1бр. пластмасов шублер Марка "SWISS MADE"; 1бр. метален флакон, с газ марка "Ziрро", 2бр. пакетчета с надпис "Аулин 100", 3 бр. бульончета марка "Маги"; 1 бр. нокторезачка марка "Solingen", 1 бр. сгъваемо червено джобно ножче с лъжица и вилица, 1 бр. сгъваемо джобно ножче; 1бр. черна кожена чантичка марка “travelite"; 1бр. кафяво-червен на цвят калъф за документи с надпис "Auto Heitz", 1бр. портфейл червен на цвят, 1 бр. парфюм марка "Refan" от 53 ml, 1бр. парфюм марка " Refan " от 30ml., на 1 бр. бормашина, марка "Akita" модел "bulstat" 831664480, "S&К LTD", 1бр. метално фенерче зелено на цвят, 1бр. метален чук с дървена дръжка, 1бр. метална ролетка с надпис "Stanley" от 5м., 2бр. ключове, 1бр. ключодържател и дистанционно, 1 бр. буркан лютеница марка " Олинеза", 6 бр. парчета наденица 1 бр. водка марка “Flirt” от 700мл., 2бр. ключодържатели сини на цвят с надпис “Мtel”, 1бр. телбод, 1бр. метална вилица с надпис "18/10 YNAY" 1 бр. клещи, марка "Gerber", 2 бр. ножове със сини дръжки; 2бр. кутии цигари "Victory" -синьо 1бр. мобилен телефон марка "Nokia", модел "3120", 2бр. мобилни телефони марка "Nokia", модел „1600", 1бр. дистанционно-черно на цвят с 4бр. бутони, 1 бр. бяло на цвят дистанционно управление със сгъваема антена, 1бр. дървена кутийка с 2бр. чекмеджета, 1бр. ръчен часовник марка "Q&Q", 1 бр. пластмасов ключодържател, 1 бр. сгъваемо джобно ножче с ключодържател и верижка на него, 1 бр. ръчен часовник марка "СК"; 1 бр. фигурка от бял метал , 1бр. метална свирка, 8 бр. квадратно - ромбоидни фигурки от бял метал, 1бр. метален ключодържател на стойност 0.50лв.; 1бр. брошка, 1бр. бутилка червено вино марка „Мерло” от 2л., 1 бр. дистанционно, марка "Sony", 1бр. яке, 1 бр. детско шушляково яке, 1бр. яке, 1бр. долнище от пижама; 1бр. фенер 1 бр. прободен трион, марка "Акita", 1бр. касов апарат марка "Daisy Micro", 1 бр. чук с дървена дръжка, 3 бр. консерви, 1 бр. смядовска луканка, 1бр. калкулатор, 1бр. кухненска щипка, 1бр. ножица, 4бр. пластмасови запалки, 1бр. пластмасова рулетка марка "BQSHCH" от 5м, 1бр. пакетче солети "Хрус-Хрус", 1бр. черен кожен портфейл, както и сумата от 393.11лв. /триста деветдесет и три лева и единадесет стотинки/; 1бр. банкнота от един долар с номер Е5 076495 5F, с левова равностойност към курса на БНБ към 09.01.2010 год. -1.37 лв.; 1бр. пластмасова запалка, 1бр. дамски несесер, 1брой метален чук с дървена дръжка, или всички пари и вещи са на обща стойност 1 907.83 лв.

Подс. М. отишла на жп-спирката в с.Л. , купила си билет за влак с направление за град С. , тръгващ в 11.15 ч. Билето-продавачката - свидетелката Л. Г. - видяла подс. М. да се качва във влака, като носела чанти.

Същият ден, около 11.00 ч., св. Л. Н., съсед и приятел на П. Х., отишъл до вилата му. Видял, че входната врата е леко открехната, извикал по фамилия Х., но не чул отговор. След това той влязъл във вилата и отишъл в спалнята. Видял Х. да лежи по гръб с леко заголен корем, пипнал му дясната ръка, която била студена, при което разбрал, че е умрял. Излязъл навън и се обадил на тел.166 и изчакал идването на служители на полицията.

На местопроизшествието бил извършен оглед, впоследствие - и допълнителен, при които са били намерени и иззети веществени доказателства, които са били обекти на изследване в описаните по-долу експертни заключения.

Докато се извършвали оперативно-издирвателни мероприятия, подс. М. се разходила до центъра в гр.С. , след това отново хванала влак и пристигнала около 17.15 ч. в село Л. , носейки чантите с описаните по-горе вещи и тръгнала отново в посока към вилата на Х.. В близост до нея била засечена от служители на РУП – С. . При проверка на чантите, сред вещите в тях, били намерени документи на името на П. Х. за които подс. М. не могла да обясни как са попаднали при нея /том 1, л.163 и л.164-168/.

Подс. М. предала с протокол за доброволно предаване от 09.01.2010 г. /том 1, л.251-254/ три броя чанти, с подробно описани вещи, на които е извършен оглед на веществени доказателства /том 1 л.142-147/ и фотоалбум /том 1 л.148-162/.

Извършен бил оглед и аутопсия на трупа на П. Б. Х.. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп 1/2010 г. /том 2 л.4-11/ причината за смъртта на П. Б. Х. са прободно- порезните наранявания, проникващи в гръдната и коремната кухини с увреждане на жизнено-важни органи – сърце, бял дроб, черен дроб и довели до остра масивна кръвозагуба.

Според заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /т.2, л.16-18/ при аутопсионното изследване на трупа на П. Б. Х. са установени следните травматични увреждания, които условно могат да бъдат разделени в две групи:

1/ шест прободно-порезни рани на гръдния кош и корема, които са групирани в две анатомични области - лявата половина на гръдния кош и горната трета на предната коремна стена; една порезна рана на лявата ръка в областта между палеца и показалеца.

Констатираните наранявания на гърдите и корема са причинени в резултат на мушкащи удари със значителна сила с предмет с остър връх и режещ ръб – нож, като за силата на въздействието сочат охлузванията и кръвонасяданията в зоната на ръбовете на кожните рани и дълбочината на раневите канали.

Установеното порезно нараняване на лявата ръка между първи и втори пръсти е получено в резултат на действието по допирателната на предмет с остър режещ ръб, какъвто е и ножът.

2/ увреждания, причинени от действието на твърди тъпи и ръбести предмети. Същите морфологично са два вида

- такива с неправилна форма, локализирани в областта на шията, гърдите и корема;

- охлузвания с линейна форма, с подчертана дължина и малка ширина- драскотини, локализирани в ляво от пъпа и по лявата мишница.

Последните се дължат на действието по допирателната на твърд ръбест предмет с ограничена контактуваща повърхност, какъвто представлява и острият връх на ножа.

Останалите охлузвания са причинени от контакт с предмет с неравна контактна повърхност, при направление отдолу нагоре, видно от посоката на забелване на епидермиса по краищата им.

3. Установените прободно-порезни наранявания в областта на лявата половина на гръдния кош са групирани в ограничена анатомична област, със сходно направление на раневите канали и наличие на кръвонасядане на меките тъкани по тяхното протежение, което сочи, че същите са прижизнени и са нанесени в бърза последователност при взаимно разположение на телата на пострадал и нападател лице в лице или нападател леко в ляво от пострадалия при положение, че нападателят е нанасял ударите с дясната си ръка, спрямо направление на раневите канали, отчетено при изправено анатомично положение на тялото. Възможно е уврежданията да бъдат получени и при положение на пострадалия легнал по гръб и леко надясно и нападател над и дясно странично от пострадалия.

Прободно-порезните наранявания в областта на корема, предвид тяхната локализация в ограничена анатомична област и еднакво направление на раневите канали, дават основание да се приеме, че са нанесени при два бързи последователни удара с прободно-порезното оръжие. В аутопсионнния протокол не е отразено наличие на кръвонасядания на меките тъкани по хода на раневите канали, описано е наличие на - 550 мл изляла се кръв в коремната кухина, вследствие прерязаната долна празна вена, което като морфологична находка дава възможност за следните две възможности:

1/ Тези две наранявания да са причинени в сравнително кратък интервал след прободно-порезното нараняване на сърцето, вследствие на което е реализиран бърз спад в кръвното налягане и бързо развитие на сърдечна тампонада, които определят липсата на изразени кръвонасядания по хода на раневите канали на коремните наранявания и малкото количество кръв в коремната кухина от значителното прерязване на магистрален кръвоносен съд- долната празна вена. Възможно е при нанасянето на тези удари, лицето все още да е било живо.

2/ Описаните две прободно-порезни рани на корема са причинени в кратък срок след нанасянето на нараняванията в гръдният кош и настъпване- на смъртта на пострадалия.

4. Причината за смъртта на П. Б. Х. е сърдечната тампонада от излива на кръв в околосърдечната торбичка, развила се на базата на прободно-порезното нараняване на сърцето, като в генезата на смъртта е взела участие и установената кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо, видно от констатираната морфологична находка.

Установените ножови наранявания не са от естество да причинят значителни по своя интензитет и продължителност болки и страдания, тоест смъртта на лицето предвид темпа на нейното настъпване и характера на нараняванията не е причинена по особено мъчителен за пострадалия начин.

Установеното порезно нараняване на лявата ръка е с характеристиките на защитно такова, като се е получило при опит за захващане и отнемане на оръжието, което дава основание да се твърди, че между пострадалият и нападателя е имало елементи на борба. След причиняване на уврежданията пострадалият е могъл да оказва съпротива и да извършва активни действия с бързо намаляваща интензивност, като е могъл да разбира състоянието в което се намира.

Видно от съдебно-химически експертизи № А-23/2010 г. и № 19/2010 г. /том2,л.12,13/ в изследваната проба кръв, взета от трупа на П. Б. Х. е доказано наличие на алкохол с концентрация – 2,40 на хиляда и не е доказано наличието на други летливи редуциращи вещества /метанол и ацетон/ както и наличие на Алкалоиди /синтетични и опиеви наркотични вещества/, барбитурати, салицилати, фенотиазинови, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, при прегледа на А. М. са установени кръвонасядания и охлузвания на дясната ръка, лява ръка, десен крак и седалището, а във иззетия влагалищен секрет не са открити сперматозоиди. Последното, обаче, не изключва възможността за извършено полово сношение /том 2, л.23/.

Видно от СМЕ на ВД № /2010 г. /т.2 л.61, 62/ в представеният за изследване обект № 1 /2 бр. тампони с влагалищен секрет, иззети от д-р Г./ не се доказва човешка сперма по микроскопския метод.

Обект на изследване на СМЕ на ВД № 45/2010 г. /том 2, л.67,68/ е бил иззетият с протокола за оглед на местопроизшествие от 09.01.2010 г. нож, по който е открита човешка кръв.

Видно от заключението на СМЕ на ВД № 50/2010 г. /том 2, л.72-77/ по представените за изследване обекти № 1 /горна част на дреха/, /блуза/, 3 /дънки/, 4 /панталон/, 5 /калъфка/, 8 /чорап/, 9 /покривка/, 12 /анцунг/, 13 /блуза/ и 15 /обувки/ /всички иззети при протокол за оглед и допълнителен оглед от 09.01. и 10.01.2010 г./, е открита човешка кръв.

Според заключението на ДНК-експертиза № 10 /ДНК-108 /том 2, л.95-99/ ДНК профилът, определен за изследваната кръв по ножа, обект №1, показва пълно съвпадение с ДНК профила на П. Б. Х., обект №4.

Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен П. Б. Х., е: 1 на 10 687 000 000 000.

Тези данни съставляват категорично доказателство, че изследваната кръв по ножа (обект № 1) произхожда от П. Б. Х..

По ноктите от дясната ръка на А. М. (обект №2), е установена смес на биологичен материал от две лица от женски и мъжки пол в различно съотношение. Алелите с по-висок интензитет формират ДНК профила, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на А. Г. М., (обект №5). Алелите с по-нисък интензитет показват съвпадение с алели в съответните локуси на профила на П. Б. Х. (обект №4). В нито един от локусите на получения по обект №2 смесен ДНК профил не се наблюдават алели, които да не присъстват в съотвените локуси на ДНК профилите на А. Г. М. (обект №5) и П. Б. Х. (обект №4).

На местопроизшествието (видно от протоколи за оглед на местопроизшествие и допълнителен оглед) са иззети дактилоскопни следи, които са изследвани в дактилоскопна експертиза – Протокол 2/27.01.2010 г. /том 2 л.119-122/. Според заключението дактилоскопна следа № 9 и 10, иззети от метален шкаф в хола са идентични с дактилоскопния отпечатък на палеца на лявата ръка на подс.А. М..

Видно от представеното за изследване на назначената техническа експертиза /т.2 л.139-143/ вещественото доказателство, предназначено за опаковане на прободен трион марка „Akita” с изписан на него надпис „JIG SAW, JS-55C, IMPACT DRILL Z1j-GR-13, 500W Bulstat” най-вероятно е предназначено за опаковане на прободен трион марка „Akita” с изписан на него надпис „JIG SAW, JS-55C, IMPACT DRILL Z1j-GR-13, 500W Bulstat: 831664480”, открит в багажа, с който подс. М. е била задържана.

Вещите и парите, отнети от подс. М. и описани подробно в протокол за оглед на веществени доказателства /т.1 л.143-147/ според заключението на съдебно-оценителната експертиза са на обща стойност 1907,83 /хиляда деветстотин и седем лева и осемдесет и три стотинки/ /том 2, л.170/.

П. Б. Х. е бил разведен, имал двама сина - свидетелите И. П. Б. и Б. П. Х., които са и негови наследници, съгласно удостоверение /том ІІ л.173/.

Според съдебно-психиатричната и психологична експертиза /том ІІ, л.32-41/ подс. А. Г. М. страда от лека умствена изостаналост. Личностово разстройство. Алкохолна съобусловеност.

Психичното й състояние, обаче, позволява правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите от действителността, както и да дава показания, които да отразяват правилно и вярно обективната действителност.

Подс. М. може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както по време на извършването на инкриминираните деяния, така и по настоящем.

В резултат на проведено лечение в психиатрично отделение на Затвора в гр.Ловеч и предвид представени епикризи /том 2 л.196, 197/ и медицинско удостоверение /т.2 л.193/, експертни решения /т.1 л.235-237/ е назначена и допълнителна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /т.2 л.47-55/.

Според допълнителното заключение / т.2 л.59/ експертите не намират основания за промяна на заключението относно вменяемостта и свидетелската годност на освидетелстваната М.. Заболяването й не представлява продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието й, интелектуалният дефицит е лек. Няма възприятно-представни нарушения, а интелектуално-паметовите й способности са напълно достатъчни, за да участва в наказателния процес и да дава достоверни показания.

Не може да се обсъжда физиологичен афект относно емоционалното състояние на подс. М. по време на деянието /л.59,том 2/. При подс. М. има обусловена от заболяването й изразена емоционална лабилност, склонност към афективни отреагирания и агресивни действия. Прагът й на фрустрация е много нисък, така че и незначителен по същността си, слаб по интензитет дразнител може да предизвика несъразмерно силна емоционална реакция. Предвид това експертите приемат, че по време на деянието подсъдимата е била в раздразнение, но обусловено от емоционалната й лабилност.



Фактическата обстановка се доказва от събраните в хода на досъдебното производство писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествието – допълнителен /т.1 л.90-93/ и фотоалбум /т.1, л.101-112/, протокол за оглед на труп /т.1, л.144-116/, фотоалбум /т.1, л.119-132/, протокол за оглед на веществени доказателства /т.1, л.133-134/, фотоалбум /т.1, л.135-142/, протокол за оглед на веществени доказателства /т.1, л.143-147/, фотоалбум /т.1 л.148-162/, обяснения на подс. М. /т.1, л.177, 180-182, 185-188/, показанията на свидетелите: Л. Н. /т.1 л.189-190, 218-224/, А. П. /т.1 л.197, 198/, С. П. /т.1 л.202, 203/, Р. И. /т.1 л.207, 208/, С. Д. /т.1 л.212-214/, Л. Г. /т.1, л.217/, К. К. /т.1 л.225-227/, Б. Х. /т.1 л.228, 229/, И. Б. /т.1 л.230, 231/, Г. Г. /т.1 л.232-234/, П. Х. /т.1, л.241-243/, Г. М. /т.1, л.244, 245/, копия от експертни решения /т.1, л.235-237/, протоколи за вземане на сравнителни образци /т.1 л.246-250/, протоколи за доброволно предаване /т.1 л.251-260/, съдебно-медицинска експертиза на труп /т.2, л.4-11/, съдебно-химически експертизи /т.2, л.12,13/, съдебно-медицинска експертиза /т.2, л.16-18/, съдебно-медицинска експертиза /т.2, л.23/, съдебно-психиатрична и психологична експертиза /т.2, л.32-41/, допълнителна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /т.2, л.47-55/, съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства /т.2, л.61-62, 67, 68,72-77, 82-84/, протокол за доброволно предаване /т.2, л.79/, ДНК – експертиза /т.2, л.95-99/, дактилоскопна експертиза /т.2, л.119-122/, техническа експертиза /т.2, л.139-143/, съдебно-оценителна експертиза /т.2, л.160-170/, удостоверение за наследници /т.2, л.173/, препис – извлечение от акт за смърт /т.2, л.179/, писмо от ГДИН /т.2, л.190/, медицинско удостоверение /т.2, л.193/, епикризи /т.2, л.196, 197/, справка /т.2, л.201/, справка за съдимост /т.2, л.202А, 202Б, 204А, 204Б/, декларация /т.2, л.206/, разписки /т.2, л.209-213/, протоколи за изготвяне на ВДС и веществените доказателства - 2 бр. тампони с влагалищен секрет, иззет при преглед на лицето А. Г. М., 3 бр. СD, със записи от видеокамерите на Централна гара – С. , кухненски нож; дънков панталон; долнище от анцуг; горнище от анцуг; покривало на легло; дистанционно устройство; бяла мъжка тениска; нишковиден обект; един брой патрон, два броя карти; 2 бр. дактилоскопни следи, иззети от врата; 3 бр. дактилоскопни следи, иззети от метален бял шкаф; 10 бр. дактилоскопни следи, иззети от бял шкаф, находящ се в хола; 4 бр. дактилоскопни следи, иззети от хладилник; 2 бр. дактилоскопни следи, иззети от бяла чаша с дръжка; 1 бр. дактилоскопна следа, иззета от прозрачна стъклена чаша; обтривка от аналната област, нокти от лява и дясна ръка, дактилоскопни отпечатъци и косми от трупа на П. Х.; вълнено родопско одеяло; 2 бр. билети за БДЖ от 07.01.2010 година; пластика за сим карта; 10 бр. дактилоскопни следи; картонена кутия с надпис "Виброшлайф Ф 13 ТW; 5бр. угарки от цигари; парче, изрязано от подплата на диван; парче, изрязано от тапицерията на възглавницата на дивана; 4 бр. ножчета за прободен трион; 4 бр. стъклени водни чаши и 1бр. чаша за ракия; калъфка от възглавница; хавлиена кърпа; бяла салфетка; черен чорап.

Подсъдимата А. М. е родена на 24.05.1985 г. в гр.С. , завършила е основно образование в 3-то помощно училище в гр.С. , ж.к. „Надежда”. Не е омъжена, не работи. Има сестра и починал в хода на наказателното производство брат. Не е осъждана и е оказала съдействие за разкриването на обективната истина по делото.


ОТ ПРАВНА СТРАНА


По обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115 НК

Авторството на подсъдимата М. в убийството на П. Х. се доказва по несъмнен начин и категоричен начин от самопризнанието й, което не е изолирано, а се подкрепя от откритите на местопрестъплението нейни дактилоскопни следи, наличието под ноктите на дясната й ръка на локуси от ДНК профила на П. Х., наличието на кръв по предадените от нея дрехи, с които е била облечена, както и от заключенията на съдебно-медицинските и ДНК експертизи. Показанията на свидетелите П. и свидетелките И. и С. – първите двама, възприели пряко и непосредствено обстоятелството, че подсъдимата се качва на 07.01.2010 година на Централна гара – С. на влака заедно с пострадалия Х. и двамата слизат заедно на спирка Л. , като се отправят в посока към обитаваната от Х. вила, а вторите две – че подсъдимата е била на спирка Л. на 09.01.2010 година и е отпътувала с влак към С. , установяват по несъмнен начин, че в периода от 07.01.2010 година до 09.01.2010 година подсъдимата е била в района на село Р., където се намира и махала „Калината”.

От обективна страна е настъпил предвиденият в основния състав престъпен резултат – умъртвяването на пострадалия П. Х.. От заключенията на съдебно-медицинските експертизи се установява и непосредствената и пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимата – нанасяне на шест удара с ножа, открит на местопрестъплението, разположени в две анатомични области – лявата половина гръдния кош и горната трета на предната коремна стена - и смъртта на П. Х..

От заключенията на съдебно-медицинските експертизи се установява и че от обективна страна деянието на подс. А. М. осъществява един от различните предвидени от законодателя по-тежко квалифициращи го признаци –убийството да е извършено с особена жестокост.

Дължината на раневите канали на констатираните при аутопсията прободно-порезни рани на гръдния кош и горната трета на предната коремна стена варира от 6-7 см до 13-14 см, а ножът, с който са причинени, е с дължина на острието 13 см. Същевременно всички наранявания са прижизнени, групирани са в две ограничена анатомични области, със сходно направление на раневите канали и са нанесени в бърза последователност и със значителна сила. Доказателства за употребената от подсъдимата изключителна сила е рана № 1, при която раневият канал, който е с дължина 13-14 см, преминава през гръдната мускулатура, цялата дебелина на 2-ро ребро и 2 междуребрие, през горния дял на левия бял дроб, през перикардната торбичка, като завършва в сърдечната мускулатура в областта на сърдечния връх, в предната част на междукамерната преграда. Именно това нараняване е и причината за смъртта на П. Х., тъй като е довело до сърдечна тампонада, предизвикана от излива на кръв в околосърдечната торбичка като в генезата на смъртта е взела участие и установената кръвозагуба.

Съпоставката между дължината на раневия канал на рана № 1 и дължината на острието на ножа, с който Х. е бил умъртвен, налага и изводът, че той е бил забит до дръжка в тялото на пострадалия, за което се изисква особена сила, след като е прерязал и костта на второ ребро. С подобна сила е нанесен и ударът, причинил рана № 5 в областта на корема на пострадалия, при който дължината на раневия канал е около 12-13 см, а ножът е проникнал последователно през предната коремна стена, левия дял на черния дроб, преминал е покрай малката кривина на стомаха, през дебелината на задстомашната жлеза и е достигнал в просвета на долната куха вена, прерязвайки през 2/3 от обиколката й по предната й повърхност.

Броят, бързината и силата на нанесените удари, средството, с което са нанесени (нож) и обстоятелството, че те са били насочени към две различни анатомични области, засягайки жизненоважни органи каквито са сърцето, белия и черния дроб и магистрален кръвоносен съд - налагат единственият възможен извод – за проявена от подсъдимата М. изключителна жестокост, ярост, ожесточение, злоба и отмъстителност.

Независимо, че подс. М. страда от психично заболяване – лека умствена изостаналост, личностово разстройство, алкохолна съобусловеност, тя (според заключенията на тройните съдебно-психиатрични експертизи) е вменяема – разбирала е свойството и значението на извършеното и могла да ръководи постъпките си, както по време на извършване на деянието, така и понастоящем. Констатираното психично заболяване не представлява продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, интелектуалният й дефицит е лек, няма възприятно-представни нарушения, а интелектуално-паметовите й способности са напълно достатъчни за да участва в наказателния процес и да дава достоверни обяснения.

От субективна страна съдът намери, че деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл – тя е съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване, като е съзнавал както факта, че умъртвява П. Х., така и обстоятелството, че извършва убийството с особена жестокост.

Деянието не е извършено от подсъдимата в състояние на физиологичен афект, който представлява бурна емоционална реакция на фона на нормална емоционална реактивност, предизвикана от силен и внезапен дразнител, съпроводена с вегетативни симптоми и стеснение на съзнанието. Подс. М. е емоционално лабилна, склонна към афективни отреагирания и агресивни действия, има много нисък праг на фрустрация, което се дължи на заболяването й, така че и незначителен по същността си, слаб по интензитет дразнител може да предизвика при нея несъразмерно силна емоционална реакция.

По изложените съображения съдът намери, че с деянието си подс. М. е осъществила всички признаци от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115 НК.
По обвинението по чл. 194, ал. 1 НК

Авторството на подсъдимата и във второто деяние, в което е обвинена, се доказва от самопризнанието й, което също не е изолирано, а се подкрепя от откритите в нея три чанти с вещи (дрехи, храна, електроуреди и инструменти, газови пистолети, алкохол, парфюмерия, пари, документи и дребна покъщнина), индивидуализацията на тези вещи (чрез показанията на св. Л. Н.) като такива, които са собственост на починалия към датата на отнемането им П. Х., от откритите на местопрестъплението нейни дактилоскопни отпечатъци, както и от характера на част от вещите – документи, издадени на името на П. Х..

След кончината на Х. всички тези вещи и пари - 393,11 лв. и 1 ЩД – всичките общо на стойност 1 907,83 лв. са явяват наследство на синовете на пострадалия Б. П. Х. и И. П. Б. и в този смисъл – чужди на подсъдимата движими вещи. Тъй като те са били взети от подс. А. М. на 09.01.2010 година при напускането й на вилата на П. Х., в този момент тя е прекъснала владението на наследниците върху тези вещи и е установила върху тях своя фактическа власт, с което е осъществила и изпълнителното деяние по тяхното отнемане. От обективна страна – това е станало без съгласието на Б. Х. и И. Б., а подсъдимата е имала намерението да се разпорежда с тях като със свои.

Както бе посочено по-горе, подс. М., въпреки психичното си заболяване – е вменяема – могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.

По изложените съображения съдът намери, че с деянието си подс. М. е осъществила всички признаци от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.



ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

При решаване на въпроса какво конкретно наказание измежду предвидените в санкционната част на нормата на чл. 116, ал. 1 от НК да бъде наложено на подсъдимата М., съдът намери, че то следва да бъде лишаване от свобода, тъй като убийството е осъществено при наличието само на един квалифициращ признак – с особена жестокост – а начинът на извършването му не го отличава съществено от другите подобни по вид престъпления.

При определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата М., оказаното от нея съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство, като отчете, че в голяма степен тя е била улеснена в извършването на деянието и от психичното й заболяване. Тези обстоятелства, обаче, съдът счете, че не съставляват нито многобройни, нито смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимата М. до такава степен, че и най-лекото предвидено от закона наказание да е несъразмерно тежко. За това съдът прие, че справедливото наказание, което следва да бъде определено за извършеното от М. убийство е лишаване от свобода в минималния предвиден в санкционната част на нормата на чл. 116, ал. 1 НК размер – 15 години. Ръководейки се от разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали с една трета определеното по чл. 54 НК наказание и наложи на подсъдимата наказание от 10 години лишаване от свобода.

За да процедира по посочения начин, съдът прие, че най-благоприятна за подсъдимата е сега действащата редакция на чл. 58а, ал. 1 НК (ДВ, бл. 26/2010 година), която при алтернативно предвидени санкции, какъвто е настоящият случай, изцяло изключва налагането на най-тежката санкция „Доживотен затвор без право на замяна”, заменя „Доживотния затвор” с „Лишаване от свобода” от 20 до 30 години, а когато се налага наказание „Лишаване от свобода” - то определеното наказание задължително се намалява с 1/3. При старата редакция на чл. 58а НК (ДВ, бр. 27/2009 година) бонусът, който подсъдимия получава за своето процесуално поведение – да се разгледа делото му по реда на съкратеното съдебно следствие – е в невъзможността на съда да му наложи при алтернативно предвидени наказания най-тежкото измежду тях, но не и да го намали с някаква част или пък да определи наказание по реда на чл. 55 НК.

При определяне на наказанието за престъплението по чл. 194, ал. 1 НК съдът отново взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимата, оказаното от нея съдействие при разследването на престъплението, психичното й заболяване, което я определя като човек с нисък праг на фрустрация, обстоятелството, че доброволно е предала откраднатите вещи, както и факта, че те не са с някаква голяма стойност – общо за 1 907,83 лв. Всички тези факти бяха преценени от съда като смекчаващи отговорността на подсъдимата, без да бъдат оценени като многобройни или смекчаващи я до такава степен, че и най-лекото предвидено наказание - три месеца лишаване от свобода, да се явява несъразмерно тежко.

Преценявайки обществената опасност на деянието и на подсъдимата, отчитайки посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства от една страна и като отегчаващо отговорността обстоятелство – че кражбата е извършена от дома на непогребания покойник, умъртвен от самата нея – съдът намери, че следва да определи наказание (при липсата на законово определен минимум в санкционната част на нормата) близко до възможния минимум от три месеца – а именно девет месеца лишаване от свобода, които съдът намали с 1/3, съобразно нормата на чл. 58а, ал. 1 НК и наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода.

Тъй като в конкретния случай се касае за извършени от подсъдимата две престъпления в реална съвкупност, съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК, определи подс. М. да изтърпи най-тежкото измежду наложените наказания „Лишаване от свобода” – това, за убийството на подс. П. Х. в размер на 10 години лишаване от свобода, като постанови те да бъдат изтърпени на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНС в затвор при първоначален строг режим на изтърпяване.

Съобразявайки се с разпоредбите на чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК съдът приспадна от определеното общо най-тежко наказание както времето, през което подс. М. е била задържана за 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 НПК, така и времето, през която е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 10.01.2010 година.

Съдът прие, че с така определеното общо най-тежко наказание, биха се постигнали целите, визирани в чл. 36 НК и не е нужно, въпреки че се касае за извършени две тежки умишлени престъпления, то да бъде увеличавано по реда на чл. 24 НК.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи на подсъдимата сторените в хода на досъдебното и съдебното производство (заплатените възнаграждения на явилите в съдебното заседание, но неизслушани поради провеждането на съкратеното съдебно следствие вещи лица) разноски в размер общо на 3 183,11 лв.

Нито едно от веществените доказателства не подлежи на отнемане по реда на чл. 53 НК, поради което съдът постанови дрехите, които подсъдимата доброволно е предала, да й бъдат върнати след влизането на присъдата в сила, различните веществени доказателства, по които има биологични следи или те самите имат характер на биологични веществени доказателства, дрехите на убития Х., дактилоскопните следи, включително и средството за престъплението (кухненски нож) след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, а вещите, които са били предмет на кражбата и не са били върнати от прокурора при приключване на досъдебното производство – да се върнат на наследниците на П. Х. – Б. П. Х. и И. П. Х.. Съдът постанови трите диска, съдържащи записи от охранителните камери на Централна гара, да останат към делото в срока на неговото съхраняване.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Т. Грозданова)
ЧЛЕН-СЪДИЯ:

(Хр.Х.)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница