М о т и в и по присъда №34/11. 12. 2013 година, постановена по



Дата23.10.2018
Размер187.2 Kb.
М О Т И В И

по присъда № 34/11.12.2013 година, постановена по

НОХД №386 по описа за 2013 година на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С. е повдигнала обвинение пред съда на подс.К. П. П., за това, че за времето от 01.15 часа до 01.45 часа на 05.02.2012г. в гр.Б. , обл.Софийска, на площад „С.”, пред клон на „Централна кооперативна банка”АД, като непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, по непредпазливост причинил смъртта на К. Р. И. от гр.Б. , вследствие на умишлено нанесена чрез удари с ръце и крака тежка телесна повреда – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, придружена с травматичен кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, довело до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, като деянието е било извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с тежки обиди към извършителя и по адрес на покойната му майка – „да ти еба майката”, „ ще еба майка ти в устата бе, лайно”, „ще й пръсна гъза от ебане”, като смъртта е настъпила в 23.00ч. на 22.03.2012г година – престъпление по чл.124, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.128, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Проведено е съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК като подс.П. признава всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и дава съгласие за тези факти да не се събират доказателства в съдебното следствие.

В съдебни прения прокурор Михайлова от СОП сочи, че направеното самопризнание от подсъдимия напълно кореспондира с доказателствата по делото; основният свидетел Вутов е възприел пряко поведението на подсъдимия, когато е нанасял ударите върху пострадалия, и неговите показания се подкрепят от показанията на свидетелите Иванова и Николов. Твърди се, че подсъдимият П. към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; а поведението му е било провокирано от противоправното поведение на пострадалия И., като подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение, вследствие отправени по отношение на неговата покойна майка обиди от страна на пострадалия.

Иска се по отношение на подсъдимия П. да бъде постановена осъдителна присъда, съобразена с неговите добри характеристични данни, като бъде наложено наказание лишаване от свобода съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок. Иска се по отношения на подсъдимия П. да бъде наложено и допълнително наказание, а именно за периода от лишаването от свобода, определен от съда, да бъдат постановени и задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Защитникът на подсъдимия П. - адв.М. от САК, пледира при определяне на наказанието да бъде взета предвид крехката възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието, и раздразнението, причинено от пострадалия, който в пияно състояние псувал и обиждал на майка подсъдимия. Сочи се, че подсъдимият не е искал да причини смъртта на И., подчертава се чистото му съдебно минало и липсата на криминални регистрации, като се смята, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с наказание обществено порицание – в какъвто смисъл се иска постановяване на съдебния акт, тъй като по-високо наказание би имало репресивна роля спрямо дееца, а наказанието не трябва да бъде репресиращо, а с възпитателно въздействие.

Подсъдимият П. в съдебни прения поддържа казаното от защитника. В последна дума изразява съжаление за постъпката си, както заявява, че не е искал да причини смъртта на И..


Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 04.02.2012г. подсъдимият К. П. посетил пицария „Верона” в гр.Б. , в която работела сестра му – свидетелката Десислава Петкова. Свидетелката Петкова имал връзка интимна връзка с управителя на пицарията – свидетеля Александър Василев, и подсъдимият провел разговор с него, в хода на който изпили по две бири и решили да посетят кафене „Сити”, находящо се в централната част на града. В кафене „Сити” двамата консумирали алкохол, като подсъдимият изпил две чаши уиски.

Около полунощ те решили да посетят пиано бар „Мерелин”, който също се намирал в центъра на гр.Б. . На входа на заведението свидетелят Василев видял свои познати и се разговорил с тях, като се разделил с подсъдимия П., а последният от своя страна около 01.15 часа на 05.02.2012г. тръгнал пеша по централната част на гр.Б. и се намирал в района на пиано бар „Мерелин”, находящ се на пл.”С.”.

По същото време – около 01.10 – 01.15 часа пострадалият К. И., който бил употребил алкохол в компанията на свидетелите Красимир И. и Васил Данчев, посетил денонощен магазин - в гр.Б. , на ул.”П.Евтимий”№33, където на работа бил свидетелят Росен Костадинов. Пострадалият И. поискал от свидетеля Костадинов цигара и той му дал, но забелязал, че пострадалият е пиян и се държи неадекватно - като се смеел безпричинно, а от ръката му течала кръв, и тогава го изгонил от магазина. На излизане пострадалият зацапал дръжката на вратата и стъклата на стелажите в магазина с кръвта.

След това пострадалият К. И. отново на два пъти влязъл и излязъл от магазина, в период от около 10 минути, след което напуснал района на магазина и се отправил пеша през централната градска част в посока на бар „Мерелин” и клона на банка „ЦКБ”АД. Когато стигнал пред входа на бар „Мерелин”, той бил посрещнат от свидетеля Васил Томов, охранител в заведението; последвал кратък разговор между двамата, при който пострадалият отново поискал цигара, а свидетелят го отпратил, без да му даде.

Пострадалият се придвижил към намиращия се наблизо клон на банка „ЦКБ”АД и го подминал, като около 01.30 часа се срещнал с подсъдимия П., който вървял сам. Пострадалият започнал да отправя обидни думи и изрази към подсъдимия с думите: „да ти еба майката”, „ще еба майка ти в устата бе, лайно”, „ще й пръсна гъза”. Тези тежки обиди предизвикали у подсъдимия П. състояние на силно раздразнение предвид факта, че майка му била починала преди около една година, вследствие на което подсъдимият се отправил към пострадалия и започнал да му нанася многобройни удари с ръце и крака. Пострадалият паднал по гръб на земята, която била покрита със сняг, и подсъдимият започнал да му нанася удари с крака и ръце в корема, гърдите и главата, което продължило в период между две и три минути.

Свидетелят Деян Вутов, който живеел в апартамент в центъра на гр.Б. , находящ се на пл.”Освобождение”№14, вх.Б, ет.4, бил събуден от виковете на пострадалия и на живущи в близките сгради, които започнали да викат на подсъдимия П. да спре побоя. Свидетелят Вутов излязъл на терасата на апартамента, откъдето имал пряка видимост към площада и мястото, където се намирали пострадалият и подсъдимият. Свидетелят Вутов се намирал в приятелски отношения с подсъдимия П. и след като го разпознал като лицето, нанасящо ударите, му извикал да спре, но подсъдимият не го чул и продължавал да удря с ръце и крака пострадалия. Междувременно и свидетелката Паола Иванова, която живеела в апартамент в центъра на града, находящ се на пл.”Освобождение”№5, вх.В, ет.2, също чула виковете откъм площада и погледнала през щорите на прозореца, след което излязла на терасата и също като свидетеля Вутов забелязала как подсъдимият П. удря пострадалия И., а после влязла обратно в апартамента, за да се обади на тел.112.

Когато свидетелят Вутов разбрал, че подсъдимият П. не го чува, и в 01.34:34 часа му позвънил от телефонен номер 0889040625 на мобилния телефон, ползван от подсъдимия, с номер 0885344777. Когато връзката била осъществена, свидетелят казал на подсъдимия: ”защо го биеш”, „сега ще сляза”, и двамата се уговорили да се видят до блока, където живеел свидетелят Вутов.

След като се срещнали, подсъдимият П. и свидетелят Вутов отишли пред намиращото се наблизо кафене „Младост” и постояли там не повече от няколко минути, след което решили да отидат до мястото на инцидента. Когато отишли, заварили К. И. да лежи на земята в снега. Свидетелят Вутов проверил дали пострадалият има пулс, след което казал на подсъдимия П., че е жив, диша и има пулс. Тогава подсъдимият П. нанесъл удар с крак в главата на пострадалия, а действията му били забелязани от свидетеля Николай Николов, който излязъл от пиано бар „Мерелин”, за да изпуши цигара извън заведението. Свидетелят Николов се приближил към подсъдимия П. и свидетеля Вутов и им извикал, а те бързо се отдалечили в посока към Кооперативния пазар, а след това към жилището на подсъдимия П.. Свидетелят Вутов и подсъдимият П. провели разговор, в хода на който подсъдимият помолил свидетеля след като се прибере в дома си, да погледне през терасата и да му съобщи по телефона дали пострадалият не е починал, и се разделили.

Междувременно свидетелят Николов се приближил към пострадалия И., забелязал множество разкъсно-контузни рани по главата му, проверил пулса и установил затруднено тежко дишане, след което се обадил на спешния телефон и поискал оказване на спешна медицинска помощ. На мястото пристигнали екипи на МВР и „Бърза помощ”, като пострадалият бил транспортиран до ВМА - С. .

В 02.50:34 часа свидетелят Вутов се обадил на подсъдимия П. (от телефонен номер 0889040625 на мобилния телефон, ползван от подсъдимия, с номер 0885344777) и му съобщил, че на мястото на инцидента има полиция и линейка, а на въпроса на подсъдимия дали пострадалият е жив отговорил, че не знае.
От заключението на СМЕ, изготвена от д-р Зл.Колев, се установява, че на К. И. са причинени контузии (натъртване) и разкъсно-контузни рани по горните клепачи на очите, в лявата околоорбитална област и по долната устна на устата, причинявали временно разстройство на здравето неопасно за живота; счупване на носните кости с разместване, лекувано по оперативен път (репозиция на костите), което счупване реализира медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота; избиване на централните горни резци, което има за последица затрудняване на дъвченето и говоренето; и черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на челната кост вляво, представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина, и контузия на мозъка, придружена с травматичен кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, съпроводена с коматозно състояние, като травмата представлява постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота.
След продължително лечение във ВМА – С. на 22.03.2012г. в 23.00 часа пострадалият К. И. починал, въпреки оказаната адекватна специализирана медицинска помощ.

Установява се от заключението на СМЕ, изготвена от д-р Г.Димитров, че при огледа и аутопсията на К. Р. И. са налице, както следва: кръвонасядания по лицето и по главата челно-преднотеменно, двустранно слепоочно и в дясно задслепоочно и задно страничнотеменно; разкъсно-контузни рани на горните клепачи и на долната устна и предверието на устата; раздробено счупване на носните кости с кръвоизлив от носа и в решетъчния лабиринт; кръвоизлив в левия горночелюстен синус; избиване на централните горни зъби; тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в непълно счупване на челната кост и счупване на долната част на челния синус, контузия на мозъка в ляво челно-слепоочно, масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; тежък оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял с кръвонасядане на меките тъкани в областта; контузия на гръдния кош с последвали плеврални изливи двустранно, наложили евакуация; умерено изразена коронаро и аортосклероза; фиброзни промени на белия дроб, по-изразено в дясно; двустранна бронхопневмония; кератит с перфорация и енуклеация на стъкловидното тяло на лявата очна ябълка; декубитални изменения в лопатковите области на гърба, в кръстцовата област и на петите. Описаните травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да са получени при побой, каквито данни има в медицинската документация.

Установява се от същото експертно заключение, че смъртта на К. И. се дължи на остра дихателна и сърдечносъдова слабост, настъпила в резултат на усложнение на черепно-мозъчната травма – тежък оток на мозъка с вклиняване на тонзилите, и на развилите се, на базата на черепно-мозъчната травма с коматозно състояние и последвалото принудително залежаване, възпалителни промени в белия дроб – двустранна бронхопневмония, т.е. смъртта на 22.03.2012г. е в непрекъсваща се причинно-следствена връзка с получената на 05.02.2012г. черепно-мозъчна травма.

В кръвта на К. И. е установена по газхроматографски метод концентрация на етилов алкохол – 2,6 промила, отговаряща на тежка степен на алкохолно опиване.


От заключението на съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият П. не страда от психични заболявания и не се води на диспансерен отчет; към 05.02.2012г. не е бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, бил е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение, провокирано от поведението на пострадалия.
Фактическата обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия П., събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Вутов, Петкова, Василев, Красимир И., Данчев, Костадинов, Иванова, Николов, Томов, медицински документи, протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум, протокол за доброволно предаване, заключенията на назначените в досъдебното производство съдебно-медицински експертизи и съдебно-психиатрична експертиза, писма и справки от мобилни оператори, писмо от ЦКБ АД с приемо-предавателен протокол и оптичен диск, писма от Община Б. и Столична община, които са в синхрон по между си, взаимно се допълват и не се откриват каквито и да е било противоречия между тях.

Съдът изключи като доказателствени средства протоколите за изготвяне на ВДС, събрани чрез специални разузнавателни средства, поради факта, че тези веществени доказателствени средства, в които са отразени извънсъдебните признания на подсъдимия с подробности за начина на извършване на деянието, не съдържат необходимите и признати гаранции за упражняване на правото му да не дава обяснения по факти, които биха го уличили в извършването на престъпление, и на правото да твърди, каквото намери за уместно в своя защита.

Подсъдимият К. П. П. е роден на 27.04.1994г. в гр.Б. , ЕГН**********, българин, български гражданин, в момента студент в І-ви курс в Лесотехническия университет, неженен, неосъждан, с добри характеристични данни, без противообществени прояви до момента – установено от писмените доказателства характеристика и справка за съдимост.


ОТ ПРАВНА СТРАНА


Авторството на подсъдимия в престъплението, в което е обвинен, се доказва по несъмнен и категоричен начин от самопризнанието на подсъдимия, което не е изолирано, а се подкрепя от останалите гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство (по-специално от показанията на свидетеля Вутов, който е пряк очевидец на деянието), и от заключенията на назначените в досъдебното производство експертизи, сред които с относително най-голяма тежест са заключенията на СМЕ, установяващи травмите по тялото на пострадалия И. и механизма на тяхното причиняване - дължат се на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да са получени при побой, а смъртта на И. се сочи в непрекъсваща се причинно-следствена връзка с получената при побоя черепно-мозъчна травма.

Отсъствието от доказателствената съвкупност на доказателствените средства протоколи за изготвяне на ВДС, събрани чрез специални разузнавателни средства, изключени от съда по причините, посочени по-горе, не води до съмнение относно авторството на деянието.

Не се установява по делото в извършване на престъпното деяние да са взели участие и други неустановени лица, каквито доводи навежда защитата на подсъдимия в съдебни прения. Действително свидетелят Костадинов забелязал, че от дясната ръка на пострадалия И. тече кръв, но не и увреждания от вида на инкринимираната телесна повреда, при което съдът приема, че макар да е възможно неустановени лица действително да са имали физическо съприкосновение с пострадалия, то това е станало в един по-ранен момент през същата нощ, преди извършване на деянието, предмет на обвинителния акт.

Субективната страна на престъплението по чл.124 от НК обхваща две форми на вината - умисъл към по-близкия и лек резултат (телесната повреда) и непредпазливост към по-отдалечения и по-тежък резултат (смъртта). Поради това, разликата между умишленото убийство и умишлената телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смъртта на пострадалия, се състои в различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат, като последното може да бъде обективно извлечено само и единствено от поведението на дееца (в случая подсъдимия П.) и осъществените от него действия.

От обективна страна подсъдимият П. е осъществил с действията си изпълнителното деяние по нанасяне на тежка телесна повреда на К. И. - чрез удари с ръце и крака причинил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, придружена с травматичен кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Непосредственият резултат от деянието е изразен в така описаната телесна увреда, а в причинно-следствена връзка с увредата е настъпилият по-далечен резултат – смъртта на пострадалия И..

В конкретния случай, подсъдимият П. е нанесъл побой над пострадалия, изразяващ се в множество удари с ръце и крака по тялото и главата му. Начинът на нанасяне на ударите, техния брой и силата им – някои безспорно силни (поради причинените счупвания на кости, вкл. челна кост), но други сравнително слаби (причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота), средството, с което са били причинени (ръце и крака), и обстоятелството, че подсъдимият е поискал от свидетеля Вутов да му съобщи какво се е случило с пострадалия след раздялата им същата нощ, показват, че по време на извършване на деянието подсъдимият не е действал със съзнанието, че ще причини смъртта на И. (още повече, че пострадалият е бил мъж в зряла възраст), а че ще увреди здравето му.

От обективна страна чрез нанесените удари в главата и тялото на пострадалия, подсъдимият е оказал такова физическо въздействие върху здравето му, което е поставило началото на причинно-следствен процес, който от своя страна е бил от естество да му причини само увреждане на здравето, като обикновено това въздействие само по себе си не води до летален изход. Също от обективна страна прекият резултат от деянието на подсъдимия се явява причиняването на пострадалия на тежка телесна повреда - черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, придружена с травматичен кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Вследствие именно на това телесно увреждане е настъпил и отдалеченият и по-тежък резултат - смъртта на жертвата. Следователно от обективна страна са налице и двата съставомерни резултата - телесната повреда и смъртта на пострадалия, като по-тежкият от настъпилите резултати (смъртта) се намира в пряка причинно-следствена връзка с причиненото преди това увреждане на здравето на пострадалия, и именно това увреждане на здравето е поставило началото на негативния процес на усложнения в здравословното състояние на жертвата, който процес по-късно обективно е довел и до смъртта.

Описаната тежка телесна повреда според настоящия съдебен състав е била причинена от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Това е така, защото нанасяйки удари в такъв жизненоважен орган, каквато се явява главата на пострадалия, подсъдимият П. безспорно е предвиждал увреждането на здравето на пострадалия вследствие на тези удари, съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, и е целял, а не само е допускал причиняването на телесната повреда. С други думи казано, умисълът на подсъдимия за причиняване на телесна повреда е бил конкретизиран до степен той да е искал именно причиняването на конкретната черепно-мозъчна травма на пострадалия, като в тази връзка съдът отчете характеристиките на нанасяните удари (силни), средството, с което са били нанасяни (с твърд тъп предмет, какъвто се явяват кракът и ръката) и областта, в която са нанасяни (в главата). Следователно, счита съдът, подсъдимият П. безспорно е имал в съзнанието си представи и е предвиждал настъпването на конкретизирана тежка форма на увреждане на главата, а по този начин и на здравето на пострадалия И., като е искал настъпването именно на такова по форма увреждане. В подкрепа на този извод на съда е и фактът, че ударите са нанасяни от подсъдимия и по времето, през което жертвата е лежала на земята и не е имала възможност за активна защита.

По отношение настъпилата смърт на пострадалия И. подсъдимият П. е действал по непредпазливост във формата на небрежност, тъй като той се е съгласявал с причиняването на телесна повреда и в частност на тежка телесна повреда на И., като при това не е предвиждал възможното настъпване и на смъртта му, но с оглед на конкретните обстоятелства, на житейския си и социален опит е бил длъжен и е могъл да предвиди и този резултат.

Макар и непълнолетен, подсъдимият П. не е бил ограничен в своите действия от интелектуален дефицит, щял е да навърши след около три месеца пълнолетие, при което не може да се приеме, че не е разполагал с достатъчен за извършване на адекватна преценка на конкретната ситуация житейски опит. Видно от заключението на експерта по изготвената съдебно-психиатрично експертиза, подсъдимият П. по време на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Подсъдимият П. към момента на извършване на деянието се е намирал в състояние на силно раздразнение, което е било предизвикано от пострадалия И. с тежка обида – пострадалият, който бил в състояние на тежко алкохолно опиянение, се обърнал към подсъдимия и по адрес на покойната му майка, използвайки репликите „да ти еба майката”, „ ще еба майка ти в устата бе, лайно”, „ще й пръсна гъза от ебане”. Употребените от пострадалия реплики изпълват съдържанието на признака «тежка обида», вложено в закона, а противоправното поведение на пострадалия отключило афективните процеси в психиката на подсъдимия и станало причина за нанасянето на побоя. Установява се от заключението на вещото лице, изготвило СПЕ, че обстоятелството, че майката на подсъдимия е починала, и фактът, че същата вечер подсъдимият употребил алкохол (бил в състояние на средна степен на просто алкохолно опиянение, при което се наблюдавало доминиране на възбудни над задръжни процеси), довели до изпадането му в състояние, в което емоционалните изживявания доминирали над волевите задръжки. Тогава подсъдимият решил да накаже пострадалия, оставайки безразличен към факта, че той е във видимо нетрезво състояние – което и сторил, без да цели настъпването на смъртта му.

По изложените съображения съдът намери, че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият К. П. е осъществил всички признаци от обективната и субективна страна на престъплението по чл.124, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.128, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК.


ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

Институтът на съкратеното съдебно следствие в хипотезата по чл.371, т.2 от НПК задължава съда да индивидуализира наказанието при условията по чл.58а от НК.

За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, а тъй като по време на извършване на деянието подсъдимият К. П. е бил непълнолетен (на 17 години), в конкретния случай следва да бъде отчетена и редукцията на наказанието лишаване от свобода съобразно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК – а именно лишаване от свобода до две години.

Преди да се занимае с въпроса какво конкретно наказание следва да бъде наложено на подсъдимия П., съдът изследва въпроса за наличието или липсата на смекчаващи или отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства; и специално се спря на доводите на защитата за наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства – за каквито се изтъкват крехката възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието, раздразнението, причинено от пострадалия, който в пияно състояние псувал и обиждал на майка подсъдимия, факта, че подсъдимият не е искал да причини смъртта на И., чистото съдебно минало и липсата на криминални регистрации.

Действително, счита съдът, в конкретния случай са налице изтъкнатите от защитата обстоятелства, които обаче са отчетени от законодателя при определяне на предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия П. деяние (с изключение на чистото съдебно минало и липсата на криминална регистрация) – както в разпоредбата на ал.2 от чл.124 от НК, така и в разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК. Поради това би било недопустимо същите обстоятелства да бъдат ценени и в насока дали да се приложи в случая разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като те не предпоставят по-ниска лична опасност на дееца в сравнение със случаите, визирани в закона.

От друга страна, както вече бе коментирано по-горе, деянието е извършено от подсъдимия П. във възраст, сравнително близка до пълнолетието. Следователно не може да се приеме, че същият не е разполагал с достатъчно житейски и социален опит, или че тази непълнолетна възраст е била до такава степен определяща за поведението му, щото той да е в състояние да преценява реакцията си на отправените тежки обиди като единствено адекватна и възможна в случая. В подкрепа на този извод на съда е и заключението на СПЕ, видно от което подсъдимият П. по време на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки своето непълнолетие.

При така приетото от съда за смекчаващи отговорността обстоятелства могат да бъдат отчетени единствено чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия, както и изразеното от него съжаление от извършеното.

Съдът отчете, че в настоящия случай са налице редица отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, каквито са проявената упоритост и интензитет на нападението (след връщането му на местопроизшествието заедно със свидетеля Вутов, подсъдимият П. отново нанесъл удар с крак в главата на пострадалия И., който продължавал да лежи на земята, неадекватен и без да псува); обстоятелството, че телесните увреждания са нанесени и когато пострадалият се е намирал в беззащитно състояние (паднал на земята); и алкохолното опиване на подсъдимия (според експертното заключение бил в състояние на средна степен на просто алкохолно опиянение, в което сам се поставил).

Следователно, счита съдът, липсват кумулативните предпоставки за прилагането на чл.55 от НК спрямо подсъдимия, а при преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе, съдът прие, че е налице превес на отегчаващите такива, а личната обществена опасност на дееца е висока. Това е така, защото въпреки добрите характеристични дани за подсъдимия, неговото поведение през процесната нощ, макар и представляващо изолиран случай, и липсата на волеви задръжки го определят като импулсивна и податлива на характеристиките на конкретните житейски ситуации личност – до степен на готовност за физическа саморазправа.

При така изложеното се налага изводът, че наказанието по отношение на подсъдимия П. следва да бъде определено над средния предвиден от закона размер, и по-специално в рамките на баланс от среден към максимален размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Следваната процедура по чл.373, ал.2 от НПК предпоставя редукция на този размер при условията на чл.58а, ал.1 от НК с една трета - до една година лишаване от свобода.

Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от една година и три месеца. Този срок, счете съдът, ще бъде достатъчен да бъдат изпълнени целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК, а именно - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин подсъдимият, който е млад човек в началото на жизнения си път, ще има възможността да участва активно в учебния процес (същият е студент в І-ви курс), а наказанието ще има възпитателно въздействие спрямо него. Едновременно с това под угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание подсъдимият ще се въздържа занапред от противоправно поведение. В тези си граници, намери съдът, наказанието ще е и справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия П. деяние, и ще гарантира в личен план достатъчно време той сериозно да преосмисли поведението си.

Съдът счете, че поисканото от представителя на СОП допълнително наказание, а именно за периода от лишаването от свобода, определен от съда, да бъдат постановени и задължителни периодични срещи с пробационен служител, ще се отрази негативно на подсъдимия предвид обучението му, и наказание пробация не следва да бъде определяно.


ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Веществените доказателства - 1бр. мъжко яке от плат в светъл зелено-кафяв цвят, 1 бр. черно мъжко портмоне с преграда, 1бр.тъмно-синя кутийка с изображение на котка, 1бр.обеца от бял метал, 2бр. обеци от жълт и бял метал, 1бр. дамско колие от жълт и бял метал и 1бр. гривна от бял метал – всички предадени с протокол за доброволно предаване от 05.02.2012г., и 1бр. шапка с козирка – иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 05.02.2012г., съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на наследниците на К. Район И. – Валя Динкова Райкова и Михал Динков Р..


Веществените доказателствени средства – изготвени в резултат на използваните специални разузнавателни средства, следва да останат към делото в срока на неговото съхранение, след което да се унищожат.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия П. и сторените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 933,00лв.


По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ:

(Ан.Игнатова)






Каталог: Acts -> Съдебни%20актове%20по%20Наказателни%20дела -> Съдебни%20актове%20постановени%20през%202013%20година -> 12-Декември-2013
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202013%20година -> Мотиви по присъда от 22. 07. 2013г., постановена по внохд №292/2013г по описа на Софийския окръжен съд
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202013%20година -> Мотиви към присъда, постановена по н о. Х д. 200/2013 г по описа на Софийския окръжен съд
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202013%20година -> Мотиви по Присъда №17 от 18. 06. 2013 година, постановена по нохд 31/2013г по описа на Софийския окръжен съд


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница