Мадарският конник античен паметник



Дата17.09.2016
Размер157.42 Kb.
#9871
МАДАРСКИЯТ КОННИК – АНТИЧЕН ПАМЕТНИК

Така изглежда Мадарският конник от снимка, правена фронтално през 2006 г.


Настоящата репрезентация е опит за кратко изложение на резултатите от собствено проучване на характера и евентуалното време на създаване на релефа Мадарския конник, а също така възникналите противоречия с изследването на Археологическия инсти­тут при БАН от 1954 г. Резултатите от изследването са публикувани в сборника „Мадарският конник, проучвания върху надписите и релефа”, БАН, 1956 г. В сборника със свои материали участват Веселин Бешевлиев, Иван Венедиков, Велизар Велков, Георги Михайлов, Тодор Герасимвов и Станчо Станчев. Тезата на авторите е, че паметникът е изграден в началото на осми век и изобразява триумф на владетеля Тервел. Това изследване отхвърля алтернативните становища на Карел Шкорпил, Георги Баласчев, Стамен Михайлов и Димитър Крънджалов за античния произход на релефа.


Тук ще защитим тезата, че паметникът е изграден през античността, а в осми век при една втората намеса е преустроен или „реставриран” с някои добавки.

При първото изграждане са оформени фигурите на конника и коня, кучето и лъва, надписите под конника.

По-късно, по естествени причини са разрушени задният десен крак на кучето и дясното стъпало на конника.

При повторната намеса са обградени с контур (жлеб) фигурите на коня, конника и кучето, като фигурите на конника и кучето и надписите около конника (без надписите под конника) са боядисани със слой червена замазка. Последният факт е потвърден както през 1954 г., така и от изследванията на катедра „Реставрация” на НХА.



Рисунка, показваща оцветяването на релефа според изследванията на проф. В. Тодоров, НХА


При втората намеса е разрушена главата на лъва.

Тук ще изброим фактите, чиято неправилна оценка е довела до груби фактически грешки в датирането, а също и коментар за елементи, останали без внимание:



1.Контурът. Контурът, наричан от Герасимов и Станчев жлеб огражда плътно фигурите. Огражда и задния крак на кучето. Но кракът не е цял. По този по­вод Герасимов1 в изследването на БАН пише: „…ще трябва да кажем и няколко думи и за задния десен крак на това изображение. За наша изненада той е представен от скулптура като ампутиран крак. Липсва долната му част. Че кракът не е бил първоначално цял (курсиват мой, б.а.) и впоследствие отчупен …..показва жлебът (контурът б.а.), който повтаря профила на дадения, като отрязан до бута крак на кучето. Тази странна особеност остава за сега една загадка на която днес не може да се намери един правдоподобен отговор - (кур­сивът мой, ПГ).

Правилниятотговор е, че имаме наслагване на дейности правени по различно време - жлебът около коня, кучето и около остатъка от десен заден крака е правен по-късно, когато кракът вече е бил раз­рушен от водата, изтичаща от карстов отвор над него. Левият заден крак, макар и не така цял, е ограден от такъв жлеб.

Жлебът, кучето, конникът и буквите около конника са оцветени в червено, следователно жлебът и буквите са правени по едно и също време.

2.Високото седло. Фактът касае становището на БАН за наличие на „високо седло” под и зад конника. Поводът не е наличие на такова, а следният факт: зад гърба на конника минава пукнатина, предизвикала откъсването на част от скалата. Именно в дълбоката нишата, образувана на мястото на несъществуващата вече скала минава жлеб със специфична форма, който според Герасимов и Станчев изобразява задния край на „високо седло”, въпреки че под конника ясно личи ниско седло.

Пукнатина, в дъното на която е изрисуван контурът на несъществуващо седло;

на втората фигура с 3 е показано оригиналното седло

И Станчев, и Герасимов, всеки по свой начин интерпретира този факт: първият рисува високо седло с триъгълен профил, вторият преминава директно от обемно към плоско изображение. Станчев нарича оригиналното седло под конника покривка, въпреки констатацията му, че под него съществува втора покривка, която Станчев също отбелязва. Приемането на късно създадения контур като седло при наличие на оригинално е повод за по-късна датировка на релефа - масовото използвано седло в античността е ниското седло, което е и изобразено под конника. Веднъж вече отбелязахме, че контурът е по-късен. Фактът за съществуването на контура на мястото на откъснатата скала още веднъж потвърждава този факт.


„Високото седло” според Станчев и Герасимов


3.Надписите. Герасимов и Станчев не обръщат внимание на бележката на Шкорпил, че ако надписите и релефа са от времето на Тервел, то надписа на Тервел щеше да е на централно място, при надписите под коня, а не добавка между краката на коня. Шкорпил пише: „Още при първия поглед се вижда, че надписът няма никаква връзка с релефа и че той е писан и между краката на коня и под десния му крак… Не е мислимо художникът да е избрал за своя величествен паметник напукан вече площад в скалните стени от един и същ състав на дължина 400 м. Двете пукнатини са се появили вече в историческо време, когато релефът вече е съществувал, вследствие на което стената между тях излезе няколко сантиметра навън. Надписът обаче е писан, когато пукнатините са съществували, което ясно личи при горния край вдясно“2.

Надпис 1 („между краката на коня”) е определен като надпис на най-ранния владетел – Тервел (705–707); останалите надписи са определени като надписи от времето на Кормисош (716 и 762) и Омуртаг (814–831). Остава открит въпросът – ако надпис 1 е на Тервел, защо не е на централното мястото, кдето са на надписи 3, 4 и 5, а е „дописан в ъгъла”? Или мястото там е било вече заето? От чии надписи?


Герасимов и Станчев пропускат да забележат и факта, че част от надписа е разположен на мястото на ниша, образувана отново от липсващо парче скала. Става въпрос за част от буквата А от преписа на Шкорпил, показана със стрелка.

Препис на Шкорпил, който отбелязва буквата А на мястото на липсващо парче скала;

снимка на Фехер 1924 г., където буквата също личи.

Препис и снимка по Бешевлиев 1954 г., Буквата А съшо личи, но не е регистрирана в преписа.


Тези факти потвърждават тезата на Шкорпил: Двете пукнатини са се появили вече в историческо време, когато релефът е съществувал,…. надписът е писан, когато пукнатините вече са съществували.“





4.Фигурата на ездача. Приемайки априори, че паметникът е изображение на Тервел, изследователите не обръщат достатъчно внимание на фигурата на ездача и правят грешни изводи за някои елементи от изображението на конника. Открояването на фигурата на конника направено по-долу от общия фон на скалата показва, че фигурата е на жена. Като най-общи характеристики подчертаващи женственост са дългата коса и шия, женствените гърди и рамене. Подробният анализ показват недвусмислено, че по облекло и аксесоари изображението носи белезите на античната богиня Артемида. А те са:

  • дрехата на ездача, аналогична на пола или хитон.

  • начина на яздене – богинята е седнала странично на коня.

  • наличие на диадема в косата.

  • дамски пояс на кръста, наметало.


5.Пола или шалвари. Стойката на ездача. Върху торса на коня е очертана долната част на дрехата на богинята. За нея Станчо Станчев пише: „Успоредно с контура на конския корем, върху плоската му страна личи ръб от правоъгълни зигзази, които очертават долния край на широка пола.” Според Станчев за тази „надиплена дреха (указано със стрелки) пишат Кацаров, Фехер, Шкорпил, Баласчев, Миятович. Такъв тип надиплена дреха са дрехите на Бендида и Артемида. Античният гръцкият тип дрехи обикновено са именно надиплено парче плат, употребявано по различен начин.

За тази дреха Тодор Герасимов пише: „Бедрото и кракът са очертани от успоредни дълбоки бразди, които изпъкват от тъмното им оцветяване, дължащо се на лишеи. Широкият силует на тази част на тялото на конника ни дава право да предполагаме, че той е бил представен като облечен в широки ориенталски панталони (шалвари).


Вероятно това са виждали Станчо Станчев и Тодор Герасимов, което наричат

„надиплена пола” и „шалвари”.
Тази пола, широко паднала надолу, този „широк силует на тази част на тялото”, тези широки „шалвари” повдигат един друг въпрос – не са ли и двата крака на богинята от дясно на коня, което и създава илюзията за широки „шалвари” (последната фигура от поредицата)? Тялото, полуобърнато към нас, дясната ръка изтеглена назад, лявата ръка изнесена напред, също говорят в полза на тази хипотеза 3. Богинята е полуобърната, краката и са изненсени напред. Дясното стъпало, което е към нас е пред-ставлявало изпъкналост в релефа и поради тази причина е било разрушено по естествен начин. По-късно при очертаването на контура е подчертано съществуващото вече положение – отчупен крак, (както в случаят с крака на кучето) за който отчупен крак пишат освен Шкорпил Кацаров4, Баласчев5, Вс. Николаев6, Д. Крънджалов7. Този отчупен крак Герасимов и Станчев определят като стреме.

Двете снимки на това „стреме” показват една необичайна дебелина на скобата на стремето, което потвърждава тезата, че това не е стреме, а отчупено стъпало на крак. Двете стъпала са допрени едно до друго, дясното е по-ниско, което съответства на естествено отпуснатия десен крак от изображението. Ако проследим внимателно изображението се вижда, че предната част на видимото стъпало е доста по към стената, отколкото петата, т.е., те се разминават в пространството, който факт подчертава и Тодор Герасимов8 : „Върхът на обувката е издълбан по-навътре от страничната плочка на стремето.” Бих добавил - и пета. Този факт потвърждава тезата, че видимият в момента крак е ляв, а приеманият за стреме елемент е част от липсващия десен крак.

Като яздещи коне по описания начин са изобразявани богините Епона и Енодиа, приемана и като Артемида; Артемида е изобразявана като яздеща бик или елен, и само на един релеф (Бяла Черква) е изобразена яздеща кон.


Релефът от Бяла Черква, Енодия на кон с факли, Епона на кон с колан през ръката





6. Диадемата в косата на фигурата. Шкорпил пише: „Над главата на конника се забелязват две почти изтрити черти, образуващи в горната част на главата триъгълник, може би…. някаква остроъгълна украса на главата.”9. Тодор Герасимов и Станчо Станчев цитират казаното от Шкорпил, но оставят казаното без коментар, което премълчаване е необясним акт.






На посочените снимки ясно личи, че горния край на косата на конника е пристегната от диадема, състояща се от лента и челен елемент. Друга възможност е лентата с фигурата над нея да представляват т.н. тракофригийска шапка от типа показан по-долу.

С тракийска шапка е изобразявана Бендида, а Артемида и Диана са с пристегната с лента или диадема коса.





Бендида, Атис и Танит с „тракофригийски” шапки

7. Поясът от фигурата. Обикновено Артемида е изобразявана с пояс от плат, чийто дълъг край минава през рамото на богинята или и двата са оставени да висят свободно надолу, както е и на римските монети от Марцианополис, Деултум (Дебелт) и Сердика.

Монетите позволяват пространствена свобода на изобразяване и коланът е изобразен развяващ се. Предназначението на колана е да носи колчана със стрели.

Пояс с висяща част надолу се забелязва и на фигурата от релефа. Този факт в специализираната литература е отбелязан с изречението: „конникът е облечен в дълга дреха, препасана в кръста”.10 Дългият край на колана вместо през рамото минава зад богинята и преметнат през дясната ръка пада свободно надолу.

Висящият пояс при Артемида е наследство от дрехите на архаичната Бендида, от чиято кожена дреха има висяща надолу лента.


9. Лъваът от релефа. Обикновено Артемида е изобразявана придружавана от куче, държаща в скута си сърне или хванала елен за рогата, понякога с насочена към него стрела. С животно в скута си, лъвче, е изобразявана и Кибела.


Фигури на Артемида с еленче и Кибела11 с лъвче

Кибела е изобразявана с лъвове до трона, символизиращи закрила. Лъв е изобразен и на релефа от Мадара със същата функция. Герасимов показва и следната възстановка на изображението на лъва.


Реконструкцията на лъва според Тодор Герасимов, студията на БАН

Тази реконструкция не отчита реалностите на обекта. На изображението по-долу на фиг, 1 е показано профил на сечението на релефа от Станчо Станчев, минаващо през корпуса на коня, лявото задно копито и лявата лапа на лъва. От профила е видно, че под туловището на коня е издълбана ниша, дълбока 40 см., и кракът на коня има дори обратен наклон. За какво е била необходима тази ниша? На фиг. 2, там, в дъното на нишата се вижда очертание, което заедно с „изрисуваното” ухо всъщност очертава темето на главата на лъва. Тази ниша, реално дълбока 60 см е била необходима, за да може да бъде скулптурирана обемно главата на лъва, така, както е показано на фиг. 3. Следователно, сферичното тяло от чертежа не е главата на лъва, както е прието. Ако сечението минаваше през това тяло, щеше да бъде фиксирана още по-голяма дълбочина на нишата, защото тялото е най-изпъкналата точка от релефа. Тодор Герасимов правилно е посочил мястото на дясната лапа на лъва, но не е идентифицирал мястото на главата. На фиг. 3 в дясно е показан същият профил, но заснет на копието в археологическия музей.

Защо е разрушен лъвът? След завладяване на Балканския полуостров от Рим голяма част от населението се изселва отвъд р. Дунав, където по-късно е образувана и т.н. Стара Велика България. Войната на населението, населяващи тези земи с Империята никога не е спирала. Лъвът е бил символ на много от римските легиони, лъвът е олицетворявал Империята и неговото разрушаване е символичен жест на победа.

Монета с изображение на Дакия със знамената на V и XIII легион (символи орел и лъв),

Монета с изображемие на Мизия със знамена на IIII и VII легиони (символи бик и лъв).

Изображения върху щитовете на воините от римските легиони

Фалховари, Траки, Тервинги (Notitia dignitatum, 380 г.)

10. Сферичното тяло под лапата на лъва. За това тяло, което Герасимов и Станчев приемат като глава на лъва, проф. Д. Крънджалов пише: „Това е по-скоро преобърната урна с вода, символ на божествения извор, добавен към релефа на Тракийския конник“. Д. Крънджалов, има предвид многобройните релефи на Тракийския конник от показания по-долу тип – лъв пред конника с лапа, поставена върху преобърнат съд (кратер, урна) с изтичаща от него вода.

На повечето релефи, които има предвид Крънджалов, лъвът е с лапа върху керамичен съд с изтичаща вода – конникът поднася дар на извора, пазен от лъва.

Това, което може със сигурност да се каже за обекта под лапата на лъва от релефа е, че той има определено полусферична, леко удължена форма, не личи да е предвиждан отвор като на съд. Подобна форма обаче, сферична или крушовидна, без отвор, притежават и доста от изображенията от релефите на Тракийския конник, но от тях изтича вода.

Обектът е изнесен напред, което означава, че от скалата е отнет слой, за да бъде оформен, следователно обектът не е случайно образувание, а е направен съзнателно. Тук бих предложил още един вариант, потвърждаващ, че обектът под лапата на лъва е съд с изливаща се вода.


Под скалата, оформяща „обърнатия съд“, съществува характерна неравност. Тази неравност е силно изветрена, тя е пред заличаване, но при направения оглед се оказа, че съществува и би могла да се приеме като остатък от изображение, представляващо изливаща се вода. Тя ясно личи и от последните изображения – поглед отдолу и фронтален поглед от скелето.

Като символ в орфическата традиция на обърнатия кратер (урна) се приписва особена мистична роля, асоцииран е с идеята за „животворната вода“, „извор на живота“ (и свързаната с тях идея за безсмъртие), представяна е като „свещен очистителен символ“12, „ извор на душите на всички живи същества“13. В конкретния случай кратерът е символ на божествения извор на здраве и живот от светилището в Голямата пещера, който се намира под релефа на Мадарския конник и където са намерени релефи на Асклепий, Трите нимфи. Преобърнатият кратер, от който изтича вода, е символ на извор, но той е символ и на извор на живот; там, където тече вода, животът не секва.

В горния смисъл казаното е препратка и към името на местността, където е изграден релефът – Мадара. Модар е дума за майка в персийския език, Мадер, Матер, Mother, Mutter, Мать са с явен индоевропейски произход14. Maître е дума за майка при древните пелазгийски народи15. Ако насочим вниманието си единствено към групата лъв – обърнат съд, то паметникът би могъл да бъде наречен и паметник на майката, на извора и неговия пазител. И Кибела, и Бендида, и Артемида са олицвтворение на представата за Великата Майка, т.е., релефът е паметник на Майката и нейния пазител, лъва.


11. Копието на конника. Според Тодор Герасимов и Станчо Станчев на релефа съществува „очртано добре копие, забито в лъва” и сцената изразява триумф над владетеля над лъва.

Интерес представлява едно изображение на Артемида-Диана и глиган, пронизан от стрела, върху римска монета на Гета от 64 г.пр.Хр.16


На реверса глиган пронизан от стрела, под него стилизирано куче


Съпоставянето с изобразеното на релефа сочи – предметът над лъва е стрела. Артемида е изобразявана като грижовна майка на елена, но и като заплашваща го със стрела. Стрелата е атрибут на богинята, тя е начин за указване на нейната природа – владетел на живота. В този смисъл и тогава, когато става въпрос за символика е безпредметен въпросът – пронизан ли е лъвът със стрелата или не?

Колаж с фигурата на лъва от паметника на незнайния войн.

И Герасимов, и Станчев обръщат внимание на предмета непосредствено зад дясното рамо на конника, определяно от Каниц като колчан, а от Шкорпил като край на копие. Предметът е полуразрушен от минаващата пукнатина, но за него Станчев пише: „Не може да се допусне, че при снемането на фона майсторът е оставил това място изпъкнало, ако не е искал да изобрази някакъв предмет.”

Често богинята е изобразявана с клонче в ръка, вероятно това е и предмета който тя държи в дясната ръка.



12. Кучето от релефа е неизменен атрибут и на Бендида, и на Артемида и съответства на ловното куче изобразено в Александровската гробница.

Самата богиня често е наричана „ловджийката” и е определяна като богиня на лова и дивата природа.
13. Предмета в лявата ръка на богинята. Идентификацията на релефа като релеф на Артемида-Бендида дефинира предмета като лък, който богинята държи за единия край. Вторият, по-малко възможен предмет това е факел, известен от някои изображения и на Бендида, и на Артемида.
Реконструкцията. След всичко казано релефът на Мадара – Майката след една реконструкция би изглеждал така:



БЕЛЕЖКИ

1  Герасимов Тодор, Мадарският конник, проучвания върху надписите от релефа, 130.

2 Шкорпил, К. Мадаро-Могиланското плато. – Byzantioslavica (Praha), IV, 1932, кн. 1, с. 125.

3  Тук мненията ни по въпроса с В. Тодоров се разминават: „Трудно мога да приема, че Бендида е седнала по женски на коня. Това твърдение си остава за твоя сметка.” Същественото в тази фраза е, че Тодоров приема конника като Бендида.

4  Г.И.Кацаров, Скалният релеф при Мадара, Сб. Мадарският конник, София, 1925 г., 27 БАН, София.

5  Г. Баласчев, Старотракийски светилища и божества,

6  Вс. Николаев, Памятник Ахаменидского (персидскага) владичества в Европе, Bizantinoslavica Х 1949, 42-58.

7  Крънджалов Димитър, Мадарский всадник, Ceskosovenska etnografie, I, Praha, 1953

8  Герасимов Тодор, Мадарският конник, проучвания върху надписите от релефа, 124

9 К.В.Шкорпил, Памятники в окрестностях Абобскои долиньI, IRAIK, Х, 400:”Над главата на конника се забелязват две почти изтрити черти, образуващи в горната част на главата триъгълник, може би …. Някаква островътха уктаса за глава”.

10  Поредица Чудесата на България (в-к Стандарт) кн.6: „Шуменска стража”, авт. Колектив Г.Майсторски, Б.Борисов, Ст.Дончева, М.Георгиева, С 2011.

11 1. Staatliche Antikensammlungen, Munich; 2. 350 пр. Хр., Британски музей, Беотия; 3.Altes Museum, Berlin, Germany .

12 По Евсевий.

13 Proclus in Timaeum E, prooem., III, r. 169; Diehl, Orphic. Fr. 140.

14 Намиращият се в Афганистан скален релеф на конник е наричан Мадар.

Името Мадар произлиза от персийската дума за майка „модар“. Така го наричат местните – майка. http://www.epochtimes-bg.com/201402/14050918.html Мадер, Матер, Материя, Mother, Mutter – имат общ индоевропейски корен.



15 Чертков, А. Д. О языке пелазгов, населивших Италию. М., 1855, с. 71.

16http://www.coinarchives.com/a/lotviewer.php?LotID=680023&AucID=1253&Lot=452&Val=2aa29078ed714422a63570de98cbec98


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница