Мадлен I б клас стефи I б клас теди II б клас петър еленков II б клас

През 1862 г. заминава за Сърбия и постъпва в Първата българска легия в Белград. При боевете на легията с местния турски гарнизон проявява голяма храброст и ловкост, заради което получава прозвището Левски.

През пролетта на 1863 г. се прехвърля в Румъния. В Белград участва и във Втората българска легия 1867-1868 г. След разпускането на легията прави опит да мине с чета в България и да вдигне въстание в Средна Стара планина, но за жалост е арестуван от сръбските власти и хвърлен в затвора в Зайчар.

Той достига до идеята за пренасяне на центъра на подготовката на национална революция вътре в страната и да се престъпи към изграждане на революционни комитети в българските земи, които да се превърнат в главните революционни огнища.

В края на 1868 г. и през 1869 г. той предприема две обиколки из България. Започва да основава революционни комитети. По този начин организира народа за бъдещо въстание. Подкрепян е от българското общество в Букурещ и от либералната група ,,Млада България”. С проявена хитрост и ловкост много пъти се измъква от преследването на турската потеря. Въпреки явната опасност за живота му, той се отправя към Ловеч, за да прибере и запази архивите на организацията, а след това да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. е заловен, чрез предателството на поп Кръстьо, в Къкринското ханче. Отведен е за разследване в Търново. Изправен е пред специален съд в София. Той поема цялата отговорност за дейността на вътрешната революционна организация. По такъв начин не позволява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт чрез обесване, което се осъществява на 18 февруари 1873 год.

Делото на този велик българин ще остане завинаги в паметта на народа и в сърцата ни. Поклон, Апостоле!