Магическият преход

ПРЕДГОВОР

Тайша Абелар е една от трите жени, обучавани спе­циално от няколко магьосници в Мексико под ръководс­твото на дон Хуан Матус.

Описвал съм години наред своето обучение при него, но никога не съм писал нищо специално за тази група, на която е член Тайша Абелар. Имаше негласна уговор­ка между всички, които бяха под настойничеството на дон Хуан, че за тях няма да се говори нищо.

Повече от двадесет години ние спазвахме това спора­зумение. И макар че бяхме работили и живели в тясна близост, ние никога не бяхме разговаряли помежду си за личните ни изживявания. Всъщност никога не бе имало възможност да споделяме какво по-конкретно бе правил с всеки от нас дон Хуан или останалите магьосници от неговата група.

Това положение не се дължеше само на присъствието на дон Хуан. След като той и групата му напуснаха све­та, ние продължихме да го спазваме, защото нямахме никакво желание да използваме енергията си, за да пре­разглеждаме което и да било от предишните споразуме­ния. Насочвахме цялото време и енергия, с които разпо­лагахме, към това да затвърдим в себе си нещата, на ко­ито дон Хуан така старателно ни бе обучавал.

Дон Хуан ни бе обучавал на магия като прагматично усилие, посредством което всеки от нас може да възпри­ема енергията непосредствено. Той бе твърдял, че за да възприемаме енергията по този начин, ние трябва да се освободим от нормалната си способност за възприятие. И задачата да се освободим и да възприемаме пряко енергията изискваше всичките ни способности и време.

Схващането на магьосниците е, че параметрите на нормалното възприятие са ни били наложени като част от нашата социализация, не насила, естествено, и все пак като нещо задължително. Един от аспектите на тези задължителни параметри е интерпретационната система, с която сетивните данни се преработват в смислови еди­ници и социалният ред се представя като интерпретаци­онна структура.

Нормалното ни функциониране в рамките на социал­ния ред изисква сляпо и предано придържане към всич­ките му правила, като никое от тях не допуска възмож­ността за непосредствено възприятие на енергията. Дон Хуан например твърдеше, че е възможно да се възприе­мат човешките същества като енергийни полета, наподо­бяващи големи, заоблени яйца с белезникаво сияние.

За да можем да постигнем разширяване на възприяти­ето, ние имаме нужда от вътрешна енергия. Затова проб­лемът да се открие достъп до вътрешната енергия, за да може да се използва тя за изпълнението на тази задача, е ключов въпрос за учениците на магьосниците.

Обстоятелства, присъщи на нашето време и място, позволиха сега на Тайша Абелар да пише за своята под­готовка, която беше подобна на моята, но все пак с дос­та различия. На нея писането й коства доста време, за­щото тя първо трябваше да усвои магическите средства за писане. На мен самият дон Хуан Матус ми бе възло­жил задачата да пиша за неговото магическо знание. И той самият бе определил нагласата, с която да изпълня тази задача, като ми каза: „Не пиши като писател, а като магьосник." Той имаше предвид, че трябва да го правя в това състояние на повишено осъзнаване, което магьос­ниците наричат сънуване. На Тайша Абелар й костваше много години да усъвършенства своето сънуване до сте­пен да го превърне в магическо средство за писане.

В света на дон Хуан магьосниците в зависимост от основния си темперамент се делят на два взаимно до­пълващи се вида: сънувачи и прикривачи. Сънувачи са тези магьосници, които имат вродената способност да навлизат с лекота в състояния на повишено осъзнаване, като контролират сънищата си. Тази способност се раз­вива с трениране в едно изкуство — изкуството на съну­ването. Прикривачи, от друга страна, са тези магьосни­ци, които по рождение са предразположени да боравят с факти и са способни да навлизат в състояния на повише­но осъзнаване, като манипулират и контролират собст­веното си поведение. Обучението при магьосници прев­ръща тази естествена способност в изкуство на прикри­ването.

И въпреки че всеки член от групата магьосници на дон Хуан познаваше напълно и двете изкуства, те все пак се разпределяха към единия или другия вид. Тайша Абелар беше в групата на прикривачите и обучена от тях. Книгата й носи белезите на нейната изумителна подготовка като прикривач.

страктния полет", защото представлява реене от страна­та на конкретното, физическото към страната на разши­реното възприятие и безличните абстрактни форми.

Тези магьосници проявиха интерес да ме подготвят за извършването на този абстрактен полет, за да мога да се присъединя към тях в основните им занимания.

За мен университетското обучение се превърна в със­тавна част от подготовката ми за магическия преход. Водачът на групата магьосници, с която бях свързана, нагуалът, както го наричат, беше личност с подчертан интерес към задълбочени академични знания. Затова всички, които бяха под неговите грижи, трябваше да развиват способността за абстрактно, ясно мислене, кое­то може да се придобие само в съвременния универси­тет.

Като жена аз бях дори повече задължена да изпълня това изискване. Поначало жените още от ранно детство са възпитавани да зависят от мъжете, членове на нашето общество, за да могат изобщо да си представят и подх­ванат някакви промени. Магьосниците, които ме обуча­ваха, имаха много твърдо мнение в това отношение. Те смятаха, че е абсолютно необходимо жените да развиват интелекта си и да разширяват способността си за анализ и абстракция, за да могат по-добре да схващат света око­ло себе си.

Подготовката на интелекта освен това е чиста проба магьосническа уловка. Като държат преднамерено ума зает с анализ и разсъждения, магьосниците са свободни да изследват безпрепятствено други области на възприя­тие. С други думи, докато рационалната страна е заета с формалните изисквания на академичното изследване, енергетичната или нерационалната страна, която магьосниците наричат „двойника", се заема да изпълня­ва магическите задачи. По този начин е по-малко веро­ятно, че подозрителният и аналитичен ум ще се намесва или дори забелязва какво става на ирационалното ниво.

Като противовес на академичното ми развитие беше разгръщането на способността ми за осъзнаване и възп­риятие: двете заедно развиват цялостното ни същество. Работейки заедно като едно цяло, те ме изведоха от този възприеман като даденост свят, в който съм родена и за който съм социализирана като жена, и ме въведоха в но­ва сфера на по-големи способности за възприятие от те­зи, които бе натрупал в мен нормалният свят.

Това не означава, че обвързването ми със света на магьосниците от само себе си бе достатъчно, за да оси­гури успеха ми. Притеглянето на всекидневния свят е така силно и постоянно, че въпреки най-усърдната си тренировка, всички практикуващи се озовават отново и отново насред най-унизителен ужас, глупост и самосъ­жаление, сякаш нищо не са научили. Моите учители ме предупреждаваха, че аз не съм изключение. И че само непреклонна борба, минута след минута, може да проти­водейства на естественото ни, но затъпяващо упорство да оставаме непроменени.

След като внимателно разгледах крайните си цели, аз заедно с моята група стигнах до заключението, че трябва да опиша подготовката си, за да изтъкна пред търсещите непознаваемото колко е важно да се развива способността да възприемаме повече, отколкото с нор­малното си възприятие. Това разширено възприятие трябва да бъде трезв, прагматичен, нов начин на възп­риемане. То в никакъв случай не бива да бъде просто продължение на възприятието на света от всекиднев­ния ни живот.

Събитията, които разказвам, отразяват началните ета­пи на подготовката ми за прикривач. Тази фаза включва прочистване на обичайния начин на мислене, поведение и светоусещане със средствата на традиционните магьоснически похвати, един от които, наречен „прег­лед", трябва да приложат всички начинаещи. Като до­пълнение към прегледа аз бях обучена на серия практи­чески упражнения, наречени „магически движения", ко­ито включват различни движения и начини на дишане. И за да се осмислят и свържат тези практики, аз бях обу­чавана в съпътстващите ги философски обосновки и обяснения.

Целта на всичко, на което бях обучавана, бе преразп­ределяне на нормалната ми енергия и разгръщането й по такъв начин, че да може да се използва за извънобичай­ни постижения на възприятието, които се изискват в ма­гическата подготовка. Идеята зад тази тренировка е, че когато чрез прегледа се разградят затвърдените модели на старите навици, мисли, нагласи и чувства, човек без никакво съмнение вече е в състояние да натрупа доста­тъчно енергия, за да живее според новите постановки, съдържащи се в магьосническата традиция, и да си ги доказва, като възприема непосредствено една различна реалност.