Магистърска програма "Държавни и общински финанси" дипломна работа на тема: " анализ на дефицитното бюджетно финансиране" Дипломантка: Научен ръководител: град Свищов 2006

ІІ. Кратка правно – фактическа презентация на дълг като инструмент за задоволяване на обществени нужди и балансиране на държавния бюджет.

Държавният дълг става законово обоснован чрез решение на правителствата, обикновено подкрепени с решения на съответния парламент. Структурата на бюджетния дефицит определя четири нива при последователно включване на главните направления от разходите по дълга, при което се формират следните базови категории:

1. 
   Бюджетно салдо – несъответствието между приходите и разходите в рамките на бюджетния период.
   
   1. 
      Бюджетен суфицит /излишък/ - ако величината на бюджетното салдо е с положителен знак.
      
   2. 
      Бюджетен дефицит – ако величината на бюджетното салдо е с отрицателен знак. Примери за това изобилстват в бюджетната практика през последните години, което е показателно за структурата на дълга формиран през предходните периоди;
      
2. 
   Вътрешен бюджетен дефицит – формира се като бюджетно салдо и се редуцира със сумата на плащанията по вътрешния дълг за бюджетния период;
   
3. 
   Касов бюджетен дефицит – към сумата на вътрешния бюджетен дефицит се прибавят и задълженията по обслужване на външния дълг за периода;
   
4. 
   Общ бюджетен дефицит – към калкулирания до тук дефицит се прибавят и не разплатените задължения от предходни години;
   

Ролята на държавата в икономиката е процес, чието познаване е основа за вземането на правилни решения в областта на дефицитното финансиране. Тук възниква въпросът за ресурсната осигуреност на публичните и т.нар. смесени блага. Публични са онези блага, при които няма конкуренция при потреблението. При тях приносът на всеки данъкоплатец не би могъл да се разграничи, както и степента, в която всеки член на обществото потребява от тях. Държавата е призвана да поддържа и финансира благата като определя за основен принципа на равен достъп и социална солидарност.

На този принцип държавния бюджет преразпределя приходи от данъци за поддържане на националната полиция, армия, пожарна и аварийна безопасност, гражданска защита, понякога здравни услуги и други. У нас такова благо е и образованието, макар да съществуват и частни обучителни институции.

Друг пример за необходимостта от поддържането на общи блага са големите инфраструктурни обекти, обществени пътища, големите водни съоръжения, национални паркове и забележителности и други.

С оглед опазване на националната сигурност, държавната администрация, националното богатство и публичните блага държавата търси, респективно осигурява, средства за реализирането на публични проекти и финансирането на основните държавни функции.

В случаи когато държавата не може да осигури изграждането или функционирането на големи инфраструктурни обекти – магистрали, пътища, плажове и други – тя организира концесии т.е. отдава възможността за изграждане и експлоатация на такива обекти на големи частни инвеститори като не се отказва от правото си на собственост върху обекта. Същия става държавен след изтичане срока на концесията.

Но като цяло, дори и в този случай, е необходимо държавата да разполага с определени средства за организация и контрол на тези дейности.

В правния свят съществуват дейности и държавни механизми, чието финансиране е изцяло за сметка на държавните приходи. В това число освен органите на реда са държавния законодателен орган, правителството и неговата администрация и не на последно място съдебната власт.

Когато осигурените приходи в държавния бюджет не могат да покрият разходите правителството е принудено да прибегне до емисията на дълг за запазване задоволяването на обществените нужди.

Държавния дълг като инструмент за задоволяване на обществени нужди и балансиране на държавния бюджет играе особена роля при структурирането на бюджета по време на рецесия, война, големи природни катаклизми /пожари, суши, наводнения/, и бедствия и кризи /рецесия в производството, криза на управлението, преход към пазарна икономика …/. При екстремни ситуации като тези, трудно биха могли да се справят дори и богати държави.

Ситуацията в нашата страна и лавинообразното нарастване на държавния дълг идва именно в края на 80-те и началото на 90-те, когато вече е трудно да се прикрие неконкурентноспособността на нашата икономика и неефективността на планово дирижираното държавно производство – мотивацията е нулева, потреблението – на границите на вътрешната задоволяемост.

Държавният дълг е единствения начин да се въздейства стратегически за промяна статуквото.

Актуален е проблемът за финансирането и в момент като настоящия, когато голяма част от населението бедства от огромните наводнения, които нарушиха стопанския цикъл, разрушиха комуникации, пътища, засегнаха бизнеса, много хора останаха без покрив, хиляди декари земеделска продукция е унищожена.

Ако икономиката не е способна с минимална външна помощ да се справи със ситуацията, неминуемо правителството ще трябва да прибегне до финансиране чрез донори под зоркото наблюдение на Международния валутен фонд.

Теоретичните и фактически постановки споменати в част трета са изложени единствено с цел доказване на дълга като инструмент за задоволяване на обществени нужди в определени условия.

Теорията и практиката доказват, че в условията на лимитирани ресурси и неотложни обществени потребности правителствата са склонни да заемат.

Ако няма натрупани достатъчно спестявания става немислимо възникналата потребност на бъде задоволена чрез вътрешно финансиране; още повече за вътрешното спестяване се конкурират и частните и държавните заематели, докато международните капиталови пазари на практика разполагат с неограничен финансов ресурс, цената на която се определя както от размера и срока на дълга, така и от кредитния рейтинг на кандидатстващата държава.

ІІІ. Анализ на структурата, величината и динамиката на държавния дълг на Република България

Развитието на финансовите системи е процес, чиято сложност не може да бъде обхваната в едно единствено аналитично изследване. Приложени в практиката, често теоретичните модели се оказват непълни и неработещи. Определянето на изходни условия и ограничители е задължително условие за конструирането на моделите за държавния дълг.

През 1878 – 1944 г. реалната загуба на българската икономика по външните задължения на държавата, най-вече от репарациите по линия губеща страна от войните, възлиза на 6296 млн. златни лева. 31% от тази сума получават Германия и Австрия, 24% - Франция, 20% - Англия, 19% - Италия и останалите 6% - Русия, Турция, Югославия, Румъния и САЩ. /изп. проф.Чолаков/. Тези дългове възникват както от заеми на правителството, така и по силата на наложените репарации. Най-силната отличителна черта на тези дългове е тяхната структура, а именно – главницата представлява едва 10% от сумата, а останалите 90% са лихвени плащания и други разноски.

След 1944 година в условията на планово развитие на икономиката и държавна собственост върху производствените фактори, държавният кредит се смята за излишен инструмент, защото свободните парични средства на населението и предприятието са на разположение на държавата в лицето на ДСК и БНБ. Част от спестяванията на населението се използват за балансиране на бюджета /и тогава са били издавани ДЦК с различен купон и минимална доходност/, като официално бюджета е приключвал без дефицит. До 1955 година се сключват няколко вътрешни държавни заема.

Използването на външно финансиране, както вече споменах, представлява навременна и безспорно положителна възможност за стимулиране на икономическия растеж, периодично подновяване на технологиите, инвестиции в научни изследвания и по този начин нарастване на конкурентноспособността на икономиката. Чрез външното заемане може да се компенсира недостига на вътрешен ресурс в националната икономика и да се осигурят средства за вноса на съвременни производствени технологии.

Като резултат от привличането на външни заеми се натрупва външен дълг към чуждестранни кредитори, които до средата на 80-те години не представлява проблем за българското правителство. Дотогава външният дълг възлиза на 5 млрд. долара, което представлява 22% от БВП на страната за посочения период. За същия период с валутните приходи от експорта на стоки и услуги страната покрива без особени затруднения плащанията по дълга. Към края на осемдесетте години картината се изменя значително. В националното стопанство се появяват симптоми, които намаляват значително динамиката на растежа. За да се неутрализира този спад и отчасти, за да се запази статуквото, без да се дава дори минимална информация на широката общественост се прибягва до свръх привличане на чужди заеми и то предимно към частни кредитори наречени Лондонски клуб и Парижки клуб. Заемите се използват предимно за внос на зърно, горива, индустриални стоки и технологии. За кратък период от време дългът нараства чувствително, като парадоксалното в случая е, че паралелно с това правителството демонстрира “широка благотворителност” към бедстващите държави от Третия свят. Безвъзмездните помощи буквално валят към Африка за сметка на нарастващите дългове на държавата, които обаче не са така публично оповестявани. На теория социализма процъфтява, на практика капитализма в държавите кредитори благоденства. На фона на нарастващите проблеми по дълга се оформя значителен спад в експорта и нарушаване на връзки с традиционни пазари, което допълнително затруднява посрещането на разходите по обслужването на дълга. България започва да търси рефинансиране за покриване на старите си задължения. Международните институции официално регистрират тревожни данни за състоянието на българския външен дълг, които обаче не достигат до широката общественост в страната. До края на 1989 година външният дълг на България вече надхвърля 11 млрд. долара.

Политическите и икономически реформи са неизбежни. Политическата реформа се опитва да постави на дневен ред решаването на дефицитните проблеми, проблемите на икономиката, собствеността, производството, дори и на личността. През 1990 година настъпват определени обстоятелства, които водят до стопяване на валутния резерв, дълбока икономическа и политическа криза, липса на международно доверие, спад на експортните постъпления, “износ” на значителни валутни капитали – бягство зад граница; големи падежи по външните заеми.

Кредитния рейтинг на България е на последния стадий поради доказано нестабилната икономическа и политическа система.

Държавата изпада в абсолютна изолация.

Единствените склонно да помогнат и то само при изпълнение на поети стриктни ангажименти, остават Международния валутен фонд и Световната банка. Това са авторитетни световни финансови институции, доказали нееднократно ефективността на своите споразумения при финансирането на държави в криза под определени условия. Така например, когато през 1982 година Мексико обявява мораториум върху плащанията си по външния дълг тогава правителството на САЩ и МВФ осигуряват кредитиране в замяна на провеждане на дирижирана от МВФ регулираща политика. Тези практики като цяло водят до по-бързо намаляване на рисковата експозиция на банките кредитори. Подобна ситуация възниква в средата на 80-те в още редица страни от Латинска Америка, през 1987 год. в Бразилия и Чили. Важно последствие от тези мораториуми е бързото развитие на вторичен пазар за покупко-продажба на дългове. Като цяло мерките на МВФ оказват благоприятен ефект върху обслужването на дълга.

В България започват преговори по редуциране и преструктуриране на външния дълг. Официално преговорите започват през 1992 г. и довеждат до предварително споразумение с Лондонския клуб до края на 1993 и окончателно такова на 28/11/1994 година. В него се обхваща редукция и преструктурирането на дълг от 6,2 млрд. долара главницата или оригинален дълг от 1,9 млрд. долара просрочени и неизплатени лихви. Споразумението предвижда два основни метода за редукция на дълга:

1. 
   Обратно изкупуване – България прави откупуване на своя дълг при определена цена /25,8125 цента за долар и съответните лихви/, което възлиза на малко повече от ¼ от номиналната стойност на дълга. Това споразумение се постига за около 20% от дълга.
   
2. 
   Облигации с отстъпка – емитират се от държавата длъжник дисконтови облигации, които се издават в замяна на дълга. За всеки долар се издава облигация с 50% дисконт от номинала и лихва по нея – 6 месечен LIBOR+13/16 годишно. Обезпечението на главницата е с 30 годишни американски облигации, а на лихвите – с краткосрочни ниско лихвени ценни книжа деноминирани в долари. По този начин се преструктурира 63% от дълга. Допуска се замяна срещу собственост на основната на номинална стойност на облигацията. Тук може да се направи изводът, че договарящата страна кредитор се стреми да осигури по-кратка, но сигурна погасяемост на лихвените плащания.
   
3. 
   Облигации с начално намалени лихвени плащания /отново същия стремеж/ - емитират се ДКЦ, при които 1 долар дълг се заменя срещу облигация със същия номинал, но със значително по-ниска лихва през първите 7 години /тук се предоговарят само лихвите/. Лихвите се променят както следва: първите 2 години – 2%, в третата и четвъртата години - 2,25%, на петата година – 2,5%, на шестата година – 2,75% и на седмата година – 3%, за да достигне нивото на пазарната лихва през осмата година – 6 месечен LIBOR +13/16 годишно. Преструктурираният по този начин дълг възлиза на около 23%. Допуска се възможност за замяна на собственост в размер на 50% от номинала.
   

По отношение на лихвите в споразумението с Лондонския клуб се предвижда възобновяване на плащанията по натрупаните и неплатени лихви от 1,9 млрд. долара, но под условие да се направи една първоначална вноска в размер на 715 млн. долара преди или по време на подписване на споразумението. За лихвите се предвижда:

• 
  63,8 млн. долара - плащане в реални пари;
  
• 
  223,3 млн. долара - обратно изкупуване;
  
• 
  1614,7 млн. долара – емисия на облигации срещу дължимата лихва.
  

Лихвите по тези облигации се формират на пазарен принцип, но не могат да бъдат обезпечени със собственост.

Основен резултат от така подписаното споразумение и направена сделка е фактическото намаляване на дълга и даването на ясни сигнали към световната икономика, че България би могла да бъде достъпно и по-сигурно място за правене на бизнес. Логично през последните години се наблюдава подобрение в платежния баланс, което отчасти се отдава и на затегнатата политика по отношение на митническия контрол чрез наемането на външен агент за контрол на митниците.

В текущата сметка резултата е очевиден – намаляват лихвите в капиталовата сметка – намаляват главниците.

Замяната на дълг срещу собственост е удобен инструмент за привличането на капитали, които са изтекли от страната, а повишаването на международното доверие води до покачване цената на облигациите, емитирани по външния дълг на вторичния пазар и стимулиране на притока на свежи инвестиции към страната.

Следващата таблица показва структурата на договорения дълг

Каталог: razni
razni -> Бизнес план на "вертен" оод софия
razni -> Past participle
razni -> Функция за определяне на знак, цяла и дробна част на реално число