Магистърска програма „Фирмен контролинг и счетоводен мениджмънт" дипломна работа на тема: „ Управленски форми за управление на фирмата" Дипломантка: Научен ръководител: доц д-р

СА „Д. А. Ценов” – гр. Свищов

Катедра „Мениджмънт”

Магистърска програма „Фирмен контролинг и счетоводен мениджмънт”

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

„Управленски форми за управление на фирмата”

Дипломантка: Научен ръководител:

……………………………………., доц. д-р

Фак. №М0………….


Фундаменталните принципи на съвременната икономика предполагат частна собственост и конкуренция като условия за ефикасна стопанска дейност. В България досега липсваха и двете условия. Те са в процес на създаване. Ударението, обаче се поставя само върху частната собственост и либерализацията на търговията, с което се подменя създаването на конкурентни пазари. Разбира се, либерализацията на търговията е важна, но нейните ефекти не могат да се проявят напълно без конкурентна икономика. А либерализацията без конкурентна икономика води до злоупотреби във взаимоотношенията между стопанските партньори. Защото започва да действа законът на силата (и монополната позиция), а не силата на закона.

Поставянето на приватизацията във фокуса на трансформацията се аргументира с мотивацията. Смята се, че приватизацията е единственият механизъм, способен да създаде икономическа мотивация за ефикасна стопанска дейност. Приватизация е необходима, но тя сама не е достатъчна, за да създаде ефикасен мотивационен механизъм. Това е вярно за семейната фирма, но не е вярно за средните и големи компании, в които има разделение между функциите на собствеността и на управлението. То не е вярно и при качеството на приватизацията в България.

Управляващите действат в пазарна среда, в която потребителите не се интересуват от вида на фирмата производител на стоката. За купувача са важни само качеството и цената на стоката. А качеството и цената зависят главно от конкурентната среда, в която производството протича и продукцията се реализира. Купувачът купува дадена стока не защото предпочита един или друг вид собственост на фирмата производител, а понеже приема качеството и цената на нейната стока. За него няма значение дали фирмата производител е частна или държавна.

Световната практика предлага хиляди примери на добре управлявани държавни фирми и лошо управлявани частни фирми в развитите и особено в развиващите се страни. Също толкова вярно е и обратното. Фирмите фалират не поради вида на тяхната собственост, а заради лошо управление. Между собствеността и качеството на управлението има причинно-следствена връзка, но тя е по-слаба от причинно-следствената връзка между натиска на конкурентната среда и качеството на управлението. И най-добрата частна фирма е склонна към злоупотреба с монополното си положение, ако липсва конкурентна среда.

Върху качеството на управлението въздейства и натискът на мотивирани групови или обществени интереси в рамките на закона – работещите в предприятието, живеещите в района на предприятието, общинските власти в същия район, профсъюзите, бюджетът – като получател на данъци и осигурителната система – като получател на осигурителни плащания. Доставчиците на предприятието и другите му партньори също са заинтересовани то да работи добре и оказват конструктивен натиск върху неговите управленци.

България има нужда от модерна икономика, способна да постига догонващо развитие през следващите години и десетилетия. Никой и с нищо не е доказал, че най-важна черта на съвременната икономика е 100%-ната частна собственост. Ако се съди по световния опит и особено – от успешния европейски опит, опита на Япония, Китай, страните от източна и югоизточна Азия, Чили и много други новоиндустриализирани държави, най-съществените характеристики на бъдещата модерна икономика са две – смесена икономика (с преобладаващ частен сектор, особено в производството на продукти и услуги) и високо конкурентна среда. Такава следва да бъде и българската икономика, за да постигне успешно догонващо развитие.

Днес повече от всякога обществото и стопанският живот в условията на преход към пазарна икономика, се нуждаят от ясни теоретико-методологически постановки и конкретни практически указания в областта на управлението на предприятията. Приватизацията, преструктурирането, привличането на чуждестранни инвеститори и законодателното регламентиране на конкретни условия поставят в нова непозната среда многообразните вече по форма на собственост стопански субекти – предприятията. Това поставя пред управляващите предизвикателството за овладяване и използване на такива управленски подходи, методи и умения от теоретично и практико-приложно естество, които биха им позволили да управляват предприятието ефективно.¹

В периоди на динамична промяна и цялостна трансформация на социалната среда и на обектите за управление, неизбежно възниква криза в управлението. Тя е свързана с липса на организационен опит за работа в новите условия; непознаване на новите динамичните процеси, които влияят при вземане на решенията; явната нерационалност да се заема механично чужд опит; нуждата да се прилагат демодирани подходи за управление  на съществуващите остарели организационни форми; рутина, навици, управленски стил и начин на мислене, които не се променят паралелно с бизнес-средата. При оценка на алтернативите за прилагане на нови подходи, методи и техники за управление трябва да се има предвид следното:

1. 
   Динамичното развитие налага висока активност на  промените и процесите на трансформация  на управлението. На практика темповете на промяна и броя на трансформациите са много по-бързи от смяната на поколенията мениджъри. Дори когато те владеят върхови за времето на своята квалификация управленски техники, съвременните условия ги провокират непрекъснато с възникването на  нови проблеми. Те може да бъдат решени единствено чрез  съвременни авангардни и принципно нови решения. Модерното управление на фирмата може да се реализира само от мениджърски екипи с висока квалификация, които работят в условия на непрекъснатост на организационно-управленските иновации.
   
2. 
   Добрата организираност на действията, ясните правила на игра и свободата на избора са взаимно обвързани, а определянето на мярата между тях е преди всичко научен проблем. Определянето на основните параметри на поведение и оцеляване на пазара зависят от управленската култура и умение на ръководството да се ориентира и адаптира към изискванията и въздействието на средата. Управленската култура е важна за отделния ръководител, но това понятие в голяма степен се превръща в характеристика за цялата организация.
   

В зависимост от мястото, на което фирмата се намира в жизненият цикъл на своето развитие могат да се определят 12 основни стратегии, които да се прилагат според обстоятелствата последователно или като се игнорира някой от тях:

1. 
   Концентрация – най-обикновената за текущият бизнес стратегия. Прилага се в началният период на развитие на фирмата.
   
2. 
   Развитие на пазара – прилага се при насищане на пазара.
   
3. 
   Развитие на продукта – стратегията е свързана с жизненият цикъл на продукта.
   
4. 
   Иновация – нов или съвършено подобрен продукт.
   
5. 
   Хоризонтална интеграция – тя защитава фирмите от появата на нови пазари и елиминира конкуренцията.
   
6. 
   Вертикална интеграция.
   
7. 
   Джойнт венчър – това са фирми със смесено участие, кооперативен аранжимент. Например Скандинавските аеролинии САС през 1946г. – Дания 2/7, Норвегия 2/7, Швеция 3/7 – основаха многонационален съюз. ВОЛВО.
   
8. 
   Концентрична диверсификация – включва събиране на бизнес на фирми с технологии, пазари, продукти. Идеалният случай е комбинирането на фирми с висока печалба и технологични възможности и нисък риск.
   
9. 
   Конгломератна диверсификация – концерн. Най-често се прилага между фирми с твърде висок или твърде нисък касов поток.
   
10. 
    Съкращаване – намаляване на обема на бизнеса на фирмата.
    
11. 
    Отнемане – да се намери купувач на авоарите на фирмата.
    
12. 
    Ликвидация – да се продаде бизнеса на части и рядко целия.
    

Това означава предприятията да преодолеят техните бизнес проблеми и да се опитат да оцелеят в реалните пазарни условия в нашата страна.

На тази основа водещата изследователска теза в настоящата дипломна работа може да бъде формулирана, както следва: „Управленските форми за управление на фирмите”. За обект на изследването се определят основните видове управленски форми, а именно: мениджмънт-контракт, франчайзинг, лизинг, джойнт-венчър, пълно снемане на права, а за основен предмет тяхната същност, начин на прилагане, положителни и отрицателни страни.

Ще анализираме твърдението, че мениджмънт-контракта е едно от най-добрите средства за фирми, имащи проблеми едновременно с мениджмънта и технологиите. Франчайзингът или джойнт-венчърът следва да се използват при проблеми, възникващи едновременно в технологията и връзките на предприятието с държавните институции. Пълният отказ от пряка намеса на държавата или известно още като пълно снемане на права, може да се приложи при проблеми в мениджмънта, технологията и връзките с държавните институции.

Ефективността от избирането на посочените или други управленски форми до голяма степен зависи още от уменията на екипа в микромащаб и от конкретната политико-икономическа ситуация в макромащаб.

Тук трябва да подчертаем, че в случаите на особено тежки проблеми (слабо или нерационално управление, неефективна или неконкурентна технология, остарели или неефективни системи и процедури на взаимодействие, институционални проблеми, заложени във взаимовръзките с правителството и др.) посочените по-горе управленски форми могат да се приложат в следната последователност: отказване на държавата, джойнт-венчър, лизинг-аренда, франчайзинг и мениджмънт-контракт. При наличието на политическа възприемчивост обаче държавата може да приложи обратния ред, като започне от мениджмънт-контракта. В този случай е задължително да се разработи правителствена идеология за приватизацията.

При тези обстоятелства целта на дипломната работа е да се обосноват основните управленски форми, които се прилагат в развитите страни за бизнес проблеми като отношение и взаимовръзки с държавната собственост и контрол, да се обоснове и конструира методически инструментариум за анализ и оценка на анализираните форми и да се приложат теоретико-методическите постановки като се представи анализ и оценка на управленските форми при различни фирми.

С оглед на така формулираните теза, обект, предмет, цел и задачи разработката е структурирана в три параграфа. В параграф първи се представя мениджмънт-контракта, пълното снемане на права. В параграф втори се анализират формите лизинг, лиценз и джойнт-венчър. В параграф трети се обосновава франчайзингът на основа на теоретико-методически постановки, представен чрез примера на фирма „Санита” АД Варна.

В заключението се извеждат основните резултати от магистърският проект. Формулират се изводи и препоръки, както и възможни насоки за допълнителни изследвания по дискутираният проблем.

1. 
   Мениджмънт-контрактът и пълно снемане на права
   

1. 
   Мениджмънт-контрактът
   

Действителният избор на тези различни управленски форми зависи от:

• 
  ефективността на избраната управленска форма;
  
• 
  ясната представа за избраната управленска форма и възможностите за присъствието й в подсистемите и комуникациите на управленската система;
  
• 
  политическата възприемчивост на избраната управленска форма.
  

Мениджмънт-контрактът обхваща бизнес отношенията, които са подложени на влиянието както на политическата, така и на стопанско-икономическата обстановка в периода на действието му. Това обстоятелство изисква при прилагането на тази управленска форма да се отчита влизането на определени фактори, които са от особено значение за ефективността на мениджмънт-контракта в периода на преход към пазарна икономика. Необходимо е първо стопанската дейност да бъде доходна чрез перспективите й за оцеляване. Т.е. доверителят следва да направи предварителен анализ на бизнеспроблемите – маркетинг, пазари, търговски отношения, конкуренция и др. и да определи своите цели като има предвид възможностите си при съществуващите проблеми. Той трябва да дефинира бизнес програмата на предприятието, определена за целият срок на договора за управление или поотделно за всяка година, в съответствие със стратегията на неговото развитие. След това той трябва да изследва влиянието на обкръжаващата среда, което е от определящо значение за развитието на всяко предприятие и до голяма степен мотивира възможностите за реализация на поставените цели. Това изследване в макроаспект има две основни направления:

• 
  бизнес среда – съвкупността от икономическите условия в страната;
  
• 
  политическа среда – характеристиките на изпълнителната власт и социалното развитие.
  

• 
  Дейността на предприятието трябва да бъде доказана чрез перспективите му за оцеляване. Собственикът следва да направи предварителен анализ на бизнес проблемите; да дефинира своите цели, съобразявайки се с възможностите си в условията на съществуващите проблеми.
  
• 
  Околната среда има голямо въздействие върху развитието на всяко предприятие и мотивира възможностите за реализация на поставените цели.
  
• 
  Личностни фактори, характеризиращи взаимоотношенията собственик-мениджър. От особена важност е оптималната мотивация за единство в целите на страните и максималното съдействие за достигането им.
  
• 
  Степента на свобода, изразена в управленска власт и правомощия, които собственикът е склонен да предостави на мениджъра. Технология за разработване на бизнес проекти.
  
• 
  Съобразяване на бизнес проектите с реалните условия – бизнес проектите следва да бъдат пазарно-ориентирани и съобразени с целите на собственика. Тяхната разработка включва два раздела:
  Раздел І-анализ на предприятието, Раздел ІІ-стратегия за развитие на предприятието. Оформянето на двата раздела може да включи следните направления:
  А. Пазарен анализ и стратегия – към това направление трябва да се отнесат:
  
  • 
    установяване на настоящи потребности и степента на тяхното задоволяване.
    
  • 
    перспективността в развитието на потребностите, степен на продаваемост, групи потребители, видове пазари, възможности за иновации, мащаби на производство, конкурентноспособност на продуктите, поведение на пазарите и пр.
    
  • 
    техническа характеристика на продуктовата структура.
    
  • 
    пласментни възможности – крива на реализация съпоставима с обема на производство и скоростта на реализацията, възможност за сервизно обслужване след продажбите, иновации, реклама и пр.
    

• 
  материалното и финансовото обезпечаване със суровини, материали и горива, собствени и заемни капитали и пр.
  
• 
  технологично обезпечаване – състояние на прилаганите технологии, възможностите за “ноу-хау” в технологичната област и пр.
  
• 
  кадровото обезпечаване – ниво на квалификация, възрастовата структура, образователно равнище и възможност за повишаването му и т.н.
  
• 
  информационно обезпечаване.
  

• 
  състоянието на техниката за осигуряване на безопасност и добри условия за труд.
  
• 
  влиянието на производствената дейност върху околната среда и поведение на обществото спрямо него.
  

• 
  заетостта и перспективите за откриване на нови работни места;
  
• 
  социалните отношения и поведението на мениджъра спрямо тях;
  
• 
  взаимоотношенията с легитимните синдикални организации;
  
• 
  колективните трудови договори.
  

• 
  мениджмънт-контрактът е най-ефективен, когато преобладават управленските проблеми, налагащи взаимстване и внедряване на подходящи управленски умения в установените проблемни места за преодоляване на финансови, технически, административни и маркетингови трудности. Ефективността му се изразява не само в предоставянето на управленски умения, но и в изграждането на стопанска култура;
  
• 
  мениджмънт-контрактът осигурява трансфер на умения в областта на управлението на мениджмънт-екипи;
  
• 
  изборът на мениджъра е едно от най-важните условия за ефективността на мениджмънт-контракта; той изисква точна технология за оценка на екипа или личността;
  
• 
  ефективността на тази форма на управление зависи до голяма степен и от правомощията, които се предоставят чрез него.
  

• 
  предприятието е изправено пред фундаментални проблеми, които са свързани с мениджмънта и технологиите;
  
• 
  броят и разнообразието на рисковите фактори в политически и икономически аспект са прекалено сложни;
  
• 
  заложените в предприятието бизнес дейности не са много сложни.
  

Възниква обаче въпросът: възможна ли е демонополизация с административни мерки? Този въпрос поражда дискусии в икономическия и политическия елит на страната. При наличие на преобладаваща държавна собственост неговото решаване по този начин е затруднено, тъй като държавното демонополизиране без ускоряване най-вече на процеса на приватизацията не може да създаде условия за реален пазар.

Втората основна цел на мениджмънт-контракта е осигуряване на ръководството и управление на новите структурни формирования адекватни на пазарните условия. Известно в това отношение е мнението, че всички бизнес операции могат да се сведат в крайна сметка до три елемента – хора, продукти, печалба и че на първо място стоят хората. Определянето на мениджъри е фундамент на управленската дейност. Той е изходната позиция за формирането на съвременна организационна структура на управление на предприятието. Ето защо изборът на мениджър в дадено направление или на топ-мениджър – изпълнителен директор, е стартова позиция в кадровите и управленските реформи. В този смисъл мениджмънт-контрактът не може да се идентифицира с избора на директор или управител тъй като това е договор за „ноу-хау” на управленски умения, включващ в себе си реформа и подбор на екип, подход и средства, адекватни на реалните условия, създаващи възможност за изграждане на пазарни механизми и отношения между стопанските структури.

Трета цел – стабилизиране на икономическото състояние и извеждане на държавните и общинските предприятия от състоянието на стагнация до ниво на реална ефективност. Тази цел не може да се отнася до всички съществуващи в момента икономически субекти, понеже има предприятия, които могат да се стабилизират, но има и такива, които трябва да се ликвидират. Обратно казано, мениджмънт-контрактът не може да бъде лекарство за „икономическите трупове”.

На преден план в тази посока изпъква необходимостта от законова и нормативна осигуреност на деструктурирането в държавния сектор. Фактическото му осъществяване и реализиране обаче зависи пряко от успешното функциониране на новите структури и тяхното управление.

Като цяло можем да кажем, че при мениджмънт-контрактът известна, с опит фирма предоставя мениджърското ноу-хау на друга фирма, която доставя капитала. Фирмата лицензодател извършва експорт на мениджърски услуги. Например "Хилтън" предоставя управление на хотелите по целия свят. Meниджърският контракт е метод с малък риск за навлизане на нов пазар. Чрез него се получава печалба още от началото. Споразумението е много привлекателно, ако фирмата, сключваща контракта, има възможност да закупи акции в управляваната от нея фирма малко по-късно.

2. 
   Пълно снемане на права – пълен отказ от пряка намеса на държавата
   

Намесата на държавата подпомага организираността на стопанството, което се проявява и чрез отстраняване дефектите на пазара. Последното намира предметен израз в нормативното регулиране на стопанската дейност. Държавата допълва пазарната саморегулация и придава стабилност на икономическата система преди всичко като подкрепя развитието на социалните и културните дейности. Социалната държава е симбиоза между класически пазар и класическа държава. Тези две страни са несъвършени алтернативи.

Причините за намесата на държавата в икономиката трябва да се търсят в същността на пазарната система. Като всяка сложна система нейната интегралност зависи от свойствата и компонентите, които я съставляват, и от тяхното взаимодействие. С промяната на един или друг компонент организираността на системата се изменя, ефектът може да бъде положителен или отрицателен.

В случай, че приемем държавата като пазарен субект (а в наши дни тя все повече се утвърждава като такава - елемент на пазарната система), то намесата й трябва да засили организираността на системата, да приведе и подреди в определен ред нейните елементи, а не да ги разстрои и с това да внесе хаос във функционирането на икономиката. Тя трябва да действа конструктивно, а не разрушително.

Проблемът не е просто в намесата на държавата, а в мярата на това нейно поведение. Негов критерий е необходимостта по-ефективно да функционира системата като цяло и по-пълно да се удовлетворяват обществените потребности.

Този общ критерий следва да се съгласува с главното на пазарната система – задоволяване на обществените потребности по законите на пазара. По такъв начин до голяма степен се притъпяват и разрешават противоречията на пазара, отстраняват се неговите дефекти.

Пазарът е безспорно постижение на човешката цивилизация. Неговият принос е неоспорим. Стремежът към по-добра изгода (максимизиране на печалбата) в рамките на пазарната система принуждава производителите да не консервират техниката, а да я развиват в съответствие с най-новите достижения на научно-техническата мисъл.

Пазарът създава условия за високоефективно производство. Всеобщата конкуренция е предпоставка за това, да преуспява този, който най-бързо и най-добре се приспособява към промените на потребителското търсене и най-ефикасно внедрява новостите на научно-техническия прогрес и с това снижава разходите на труд.