Магистърска програма „публичен мениджмънт и политики”

4 часа

Обща рамка: превръщане на “екзистенциалните проблеми” във формални “дилеми на решението”.

Техники за оценяване на състоянието на клиента. Експертни методи за дефиниране на проблема. Статични и динамични елементи на дефиницията на проблема и техния произход. Рамки на намесата на експерта-анализатор в дефиницията на проблема.

От дърво на целите към дърво на решенията: методи за схематизиране на дефинирания проблем в матрица и дърво на решенията. Елементи на матрицата (цели, въздействия и последици). Елементи на дървото на решенията (“възли”, стойности на резултатите (V) и приписаните им вероятности p и p-1). Значение и измерване на “очакваната стойност” на резултатите (EV – Expected Value). Техниката “алтернативата без действие”. Общи практически съвети за сполучливо изграждане на дървото на решенията с оглед събирането на данни, използване на чужд опит, използване на аналогии и т.н. Методът “скициране” (Back-of-the-envelope approach) като първоначална стъпка за оформяне на дървото на решенията.

Количествените и качествените мерки от гледна точка на анализа на конкретни политики. Характеристики на количествената информация – достоверност, надеждност, устойчивост и пр. Обичайните грижи при прилагане на количествени методи: измеримост на данните (measurability), определеност (tangibility), независимост от скрити фактори, достатъчност на обемите и наблюдаваните срокове и пр. Предимства и ограничения на сравнението между алтернативи, основано върху очакваната стойност. Разликата между предпочитанията за дадена алтернатива, основани на максималната сметка (ефикасност), максимален социален резултат (ефективност) и максимална подкрепа (приемливост) и необходимостта от едновременно удовлетворение на тези критерии.

Използване и създаване на данни. Нуждата от количествено изразяване и структуриране на неструктурирани (неконтрастни или контрастни неколичествени) данни. Смисълът на експертните оценки при структурирането и количественото изразяване на данни. Видове експертни методи. Водещи принципи и описание на последователните стъпки при метода “Делфи” (The Delphi Technique) и приложението му – предимства и недостатъци. Ускореният метод “Делфи”.

Критерии и практически подходи към тях: техническа осъществимост, политическа приложимост, финансово-икономическа възможност (максимизиране на ползите спрямо разходите, изгода и т.н.), административна оперативност.

Източници на заимстване. Модифициране на заимстваните алтернативи с оглед адаптирането им към конкретната ситуация (адаптивна повторна употреба). Характерни клопки, които следва да бъдат избягвани.

Аналитичният подход при създаване на алтернативи (разграждане на проблема, анализ на частите, повторно изграждане на алтернатива без установен прецедент). Експертният метод за изграждане на нови алтернативни решения чрез техниката “Брейнсторминг” (Brainstorming): описание, сравнение с други основни експертни методи и практическа употреба. Предимства и недостатъци на метода “Брейнсторминг”.

Въпросът за сравнимостта. Доколко сродни могат да бъдат алтернативните политики, които се сравняват? Колко алтернативни политики са нужни за пълноценно сравнение на следващия етап от анализа? Ускорени методи за начална селекция на алтернативи.

Основни принципи за интегрално оценяване на политики. Перспективни (Ex-Ante) и ретроспективни (Ex-Post) оценки.

Смисъл на многоцелевия анализ за комплексна оценка на политиките в рамките на противоположността ефикасност–ефективност. 5-те варианта на многоцелевия анализ предвид броя на целите, степента на измеримост и възможността за парично изражение на очакваните въздействия. Взаимната допълнителност на оценките “разход–полза” (Cost-Benefit) и “разход–ефективност” (Cost-Effectiveness). Матрицата “цели–алтернативи” за съпоставка между комплексните оценки. Техники за оценяване: анализ на документи, интервю, анкета, наблюдение, фокус-групи, контентанализ.

Оценка на резултатите (ползите): критерият “готовност да се заплати”. Най-често използвани типове разходи. Оценка на вложенията (разходите): критерият “алтернативни разходи”. Значение на заключенията от изчислената нетна полза (Net-Benefit) и съотношението разход-полза (Cost-Benefit Ratio). Трите форми на нетната полза: нетна налична стойност (Net Present Value), съотношение разход–полза (Benefit-Cost Ratio) и вътрешна норма на възвращаемост (Internal Rate of Return) – съдържание на тези понятия, основни формули за изчисляването им, техните предимства и недостатъци. Необходимост от отчитане на бъдещите промени в стойността на разходите и ползите: динамика на съотношението разходи–ползи. Ефектът от промените на приоритетите и ценностите с течение на времето, измерван чрез дисконтирането. Дисконтен размер и дисконтов фактор. Формулите за съставна лихва и дисконтен размер. Начини за динамично изчисляване на нетната налична стойност чрез използване на дисконтирани величини на разходите и ползите.

Проблемът с придаването на различни тежести при количествената оценка на въздействието върху различни категории население. Анализът на въздействията (Impact Analysis) и неговите форми. Матрицата “цели–въздействия”. Количествени методи за прогноза на въздействията при попълване на клетките на матрицата. Техники за количествена екстраполация – табулиране на данните (Plotting); корелационен и регресионен статистически анализ (общ смисъл, аналитично значение, основни формули, интерпретация на линейни и геометрични прогресии). Качествени методи за характеризиране на въздействията: теоретични модели на процеси, предвиждане по преценка (“интуитивно”) в научната му форма.

Разликата между критериите за сравнение и подбор на аналитика и вземащия решение.

Необходимост от контролиране на провеждането. Възможности за коригиране на провежданата политика. Рамки на приложението – кога и как се прекратява преждевременно дадена политика.