Магистърска програма Управление на човешките ресурси Курсова работа на тема: Етнически стереотипи и социални дистанции в България Изготвил: Проверил: проф. С. Карабельова специалност
Изтегляне 34.18 Kb.
|
Свързани:
BDS 6550
- Навигация на страницата:
- Курсова работа на тема: Етнически стереотипи и социални дистанции в България
|
Софийски университет „Св.Климент Охридски“ Геолого-географски факултет Магистърска програма Управление на човешките ресурси Курсова работа на тема: Етнически стереотипи и социални дистанции в България Изготвил: Проверил: проф.С.Карабельова специалност София,2020 Съдържание 1.Увод............................................................................................................2 2.Теоретична рамка......................................................................................3 3.Приложна част...........................................................................................5 4.Заключение................................................................................................8 5.Източници..................................................................................................9 Увод В политическия жаргон на България често пъти с гордост се използва понятието „български етнически модел“ като синоним на толерантност към етническите малцинства в страната.Собствената ни представа , че сме толрантни , се формира още от училищната скамейка с популярни цитати : „Израсъл заедно с арменци , гърци и цигани , българинът не намира у евреите никакви недостатъци...“ (Адолф-Хайнц Бекерле) и др. Нещо повече , на фона на острите етнически конфликти в Западните Балкани България основателно бива мислена като „остров на стабилността“ , спомените за т.нар възродителен процес постепенно избледняват. Според Пол Секърд и Карл Бакман произходът на основаните на стереотипите предразсъдъци и дискриминация се крие най-вече във вазимоотношение , в което две групи са с неравен статус.В подобен случай членовете на по-властната група вероятно ще установяват по-благоприятни резултати от гледна точка на наградите и загубите , отколкото на по-малко властната.Дотолкова,доколкото равнището на сравнение на двете групи се определя от едни и същи условия , групата с по-ниския статус вероятно ще се чувства дискриминирана и ще изпитва враждебност и нехаресване към мнозинството. Стереотипизирането ще продължи да се осъществява , независимо дали това е политически коректен или идеологически осъдителен процес , а и ще е съшо толкова рационален , колкото формирането на понятията по принцип.Това,срещу което може и трябва да се възразява , е преувеличаването на стереотипите , особено неблагоприятните , в медийното съдържание.Наистина ирационалното е не толкова формирането на стереотипи , колкото предприемането на сериозни дйствия , например наемането на или уволняването на някого , въз основа едниствено на познанията за груповото членство на човека.В този смисъл е важно да се знае съдържанието на стереотипите , които младите хора в България имат за различните етнически групи в страната. Темата привлече моят интерес , защото изучаването на същността на предразсъдъците спрямо различни етноси у нас е особено актуално , с оглед очертаване на реалните междуетнически отношения.Подобен анализ би осигурил възможност да се търсят пътища за редуциране на дискриминативните аспекти на предразсъдъците , а това ще допринесе за по-толерантни и мирни вътрешни отношения. Изтегляне 34.18 Kb. Сподели с приятели:
|