Май 2014 г. София, България съдържание


Труден достъп до ВО за някои социални групи и нисък дял на завършилите висше образование между хората в трудоспособна възраст



страница3/10
Дата01.12.2017
Размер0.9 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Труден достъп до ВО за някои социални групи и нисък дял на завършилите висше образование между хората в трудоспособна възраст


Въпреки увеличаването на достъпа до висше образование след 1990 г. съществуват социални и етнически групи, при които делът на завършилите висше образование е нисък. Причините са свързани със социални фактори и с все още големия брой на ученици, отпаднали преди завършване на основно и средно образование.

Дори и сред цялото население обаче делът на завършилите висше образование е нисък, което е в противоречие с нуждите на икономиката, която има нужда от квалифицирани кадри, за да се развива.

Повишаването на дела на завършилите висше образование изисква да се преодолеят две сериозни предизвикателства.

Първото предизвикателство е системното намаляване на броя на младежите, завършващи средно образование, които кандидатстват в българските висши училища. Това ни доведе до безпрецедентна ситуация в историята на висшето образование: незапълване на обявени места във висшите училища (така например, през 2013-2014 г. учебна година фактическият прием е бил 63045 души – с над 8000 по-малко от планирания брой). Причините за драстичния спад са комплексни – наред с влошената демографска ситуация, още и: нарастваща образователна емиграция сред младите, затруднен достъп до българските висши училища поради географски и социални бариери, накърнен социален престиж на висшето образование.

Второто предизвикателство е от демографски характер. България е пред прага на демографска катастрофа, поради безпрецедентно застаряване на населението, ниски темпове на раждаемости т.н.

Основните предизвикателства, свързани с достъпа и повишаването на броя на завършилите висше образование са:

2.1.1 Намаляване на броя на кандидат-студентите поради демографски проблеми.

2.1.2 Решаване на проблема с отпадащите в основното и средното образование ученици.

2.1.3 Наличие на социални проблеми, които не позволяват на някои групи да продължат образованието си, а изискват започване на работа веднага след завършване на средното образование.

2.1.4 Въпреки широката мрежа от ВУ съществуват цели области (например в Северозападния район), в които няма ВУ, а социалните възможности не позволяват лесен достъп до ВУ в столицата и големите градове.

    1. Трудности пред качеството и съвместимостта на висшето образование с европейските системи за ВО


Едно от най-важните предизвикателства пред висшето образование в България е поддържането и повишаването на качеството. Наред с недофинансирането на системата за ВО и с проблемите, произтичащи от масовизацията на ВО основните причини за спад на качеството в някои ВУ и професионални направления са следните:

Налице е изоставане на методите на преподаване от иновативните тенденции в практиката и развитието на способностите на студентите, демотивация на младите преподаватели и изследователи, застаряване на академичния състав във ВУ.

Спешна е необходимостта от модернизация на учебните програми. През последните години беше осигурено известно финансиране за стимулиране на обновяването им. Необходимо е тази практика да се продължи и разшири, както и да се стимулира интеграцията на български и чуждестранни висши училища за трансфер на доказали своята ефективност учебни програми по модерни и търсени специалности.

Учебните планове и програми често не са в съответствие с потребностите на пазара на труда и с практиката. Ниското ниво на научните резултати в някои ВУ и професионални направления не позволява използването на връзката образование – наука - икономика.

В много ВУ самоцелно се обявяват несвойствени специалности единствено с цел привличане на студенти към съответното висше училище.

Въпреки че през последните години всички висши училища в България приеха свои вътрешни системи за управление на качеството, контролът върху тяхното прилагане и обменът на добри практики са твърде незадоволителни. В хода на приложението на новите системи се проявиха и други слабости, които следва да се преодолеят още в началото на периода 2014-2020 г.

Процедурите на НАОА за оценяване и акредитация на висшите училища са усложнени. Голяма част от ВУ постоянно са в процес на акредитация. Това изкуствено усложнява процеса, претоварва човешките ресурси, създава допълнителна бюрокрация и в крайна сметка затруднява нормалната работа на висшите училища. Същевременно някои от критериите за акредитация са субективни и не позволяват ефективно оценяване.

Мобилността в образованието и науката от други части на света към европейското пространство е нараснала съществено (днес държавите членки на ЕС привличат около 30% от мобилните студенти в световен план). Такава тенденция обаче не личи в България. Доколкото има входяща образователна мобилност, тя не е продукт на национална политика и междудържавни споразумения, а е плод най-вече на индивидуалната инициатива на чуждестранните студенти. Трудностите в работата за насърчаване на трансграничната академична мобилност са преди всичко финансови и езикови, но са свързани и с неправилното прилагане на Системата за натрупване и трансфер на кредити.

Необходимо е да се разшири привличането на чуждестранни преподаватели и изследователи в университетите. Тази форма на сътрудничество ще улесни мнозинството студенти, които сега са възпрепятствани да участват във формите на външна мобилност, да се запознаят с международни иновативни практики; ще направи висшите училища по-ефективни и ще подобри качеството на предлаганото от тях обучение чрез насърчаване на обмена на учебни материали и улесняване на ефикасното използване на виртуалните университети и образователен софтуер.



Основните предизвикателства, свързани с качеството и съвместимостта на българското висше образование са:

2.2.1 Изоставане на методите на преподаване, демотивация на младите преподаватели и изследователи, застаряване на академичния състав.

2.2.2 Неактуални учебни програми.

2.2.3 Ниско ниво на научните резултати в някои ВУ.

2.2.4 Наличие на несвойствени специалности в някои ВУ.

2.2.5 Слабости при прилагането на вътрешните системи за управление на качеството.

2.2.6 Усложнени процедури за акредитация и наличие на субективни критерии.

2.2.7 Недостатъчна изходяща и слаба входяща мобилност на студенти и преподаватели и формално прилагане на Системата за натрупване и трансфер на кредити.





    1. Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница