“макбет” от Уилям Шекспир Режисьорска експликация на Йонко Цонев



Дата31.03.2018
Размер80.69 Kb.
#64519

МАКБЕТ”



от

Уилям Шекспир



Режисьорска експликация на Йонко Цонев


студент III курс театрална режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов

УИЛЯМ ШЕКСПИР

През 1601г. ,по време на екзекуцията на граф Есекс (приятел и покровител на Шекспир ), в двореца на кралица Елизабет в Англия е организирано голямо празненство. Устроено е и театрално представление –играе се една от комедиите на Уилям Шекспир.


Този образ от живота на Шекспир се е запечатал в съзнанието ми. Непрекъснато го откривам и в творчеството му:

- подготовката на убийството на Дънкан на фона на празненството, организирано в негова чест /”МакБет”/




  • сцената с “мишеловката” /”Хамлет”/




  • нагонът на Анджело и жестокия закон срещу разврата, наложен от него. /”Мяра за мяра”/ и мн.др.



Една абсурдна двойственост, която е съпътствала живота на Шекспир и предопределила по-късната мистерия около неговото съществуване. Не малка част от сегашните му изследователи смятат, че той не е истинският автор на творчеството достигнало до нас, защото намират “историческия” Шекспир човек по-скоро свързан с търговията, отколкото с изкуството. А може би истината е в това, че той е бил и едното и другото. И причината за неговата пресметливост е обществото, в което му се налага да бъде и добър търговец и политик, за да може да бъде поет. Общество, в което враговете са повече от приятелите, а това да избереш на чия страна да застанеш е въпрос не на симпатия, а на оцеляване.

ЕПОХА

Времето, в което живее и твори Уилям Шекспир е свързано с бързото израстване на Англия като търговски и културен център в Европа, развитието на литературата, музиката, живописта, архитектурата. Време, в което работят личности като Франсис Бейкън, Кристофър Марлоу, Бен Джонсън, Спенсър, Грийн и мн.др.

Но това е само представителното лице на тази епоха в Английската история. Съвсем по-друг начин изглежда фона, на който се развива блестящата Англия: пиратство, наемничество, разврат, съзаклятничество.
Множеството пиратски кораби, плаващи под английски флаг и наемниците англичани, биещи се срещу испанците на страната на фламандците вкарали Англия във война с Испания през 1588г.
През 1599г. архиепископът заповядал публично изгаряне на всички произведения, които по някакъв начин пробуждали еротични мисли или подканяли към откровен разврат.
Често пристигащите и заминаващи кораби докарали чумна епидемия през 1590г. а само в периода 1590 – 1606г. били направени три покушения срещу живота на кралица Елизабет и едно срещу наследника и Яков I.

“МАКБЕТ”


Пиесата “Макбет” е написана през 1606г., непосредствено след опита за убийство на тогавашния крал на Англия Яков I, който бил шотландец.
Сюжетът на пиесата е взаимстван от средновековната история на Шотландия.
Шекспир променя някои основни момента от историята за Макбет. Историческият Макбет открито убива неспособния крал Дънкан и управлява успешно в продължение на 17 години, след което е убит от законния наследник Малком. Шекспировия Макбет убива един добър владетел, докато е гост в дома му, след което се превръща в тиран.
Шекспир използва престъплението като отправна точка за едно изследване на “историята на престъпника” – неговото минало, настояще и бъдеще. Той вкарва в сюжета на пиесата си вещици видения, сънища, призраци, като създава структура наподобяваща разрез на съзнанието на убиеца, като това което наистина го интересува е кое поражда нуждата от престъпление.

АКТУАЛНОСТ


В последния век станахме свидетели на една поредица от престъпления – верски кланета, концлагери, тероризъм, разпадане на държави, безапелационното налагане на нечия върховна власт над останалия свят. Тези времена създадоха паметниците на една безсмислена жестокост: масови гробове, пещи за хора и какво ли още не. Създадохме свят, в който честта е заместена от страхопочитание, честността от лъжата. Свят на лицемерие, където все по-трудно стана да познаеш човека до теб – приятел ли е, или враг. Престъплението се превърна в единствения ни шанс да защитим собствените си интереси, за да не бъдем смачкани от чуждите. Това доведе до една нова война, в която открити противници няма, където предателството е основно оръжие.


КОМПОЗИЦИЯ

Това е една история за оцеляването в един свят на войната. Историята на човека, който идва от битка и пътува към следващата, в свят където оцелява най-силният, където сигурността и спокойствието са възможни единствено в смъртта. Където “най-близкият до теб е най със кръв оцапан”. Среда, в която убийството не е престъпление, а възможност да оцелееш, околните са врагове, а доверието - най-сигурният път към смъртта.

В този свят славата и властта се полагат на най-силния и раждат завистта, омразата , лицемерието, предателството.
Всичко това е постоянен източник на напрежение, който води до непрекъснато съперничество.

Предсказанието на вещиците, Кодорската титла, кралската власт – това са поводите за завист на всеки един от героите и това прави от тях съперници на Макбет. Чувството за това постоянно съперничество се настанява в съзнанието на Макбет и се засилва с всяка измината стъпка докато не завземе разрушителни размери.

Така предсказанието, от което не са напълно удовлетворени нито Макбет, нито Банко превръща двамата във врагове. Убийството на Дънкан прибавя Малком и Макдъф. Така малко по малко усещането на Макбет за враждебност от страна на другите се превръща във фобия и врагове се оказват дори мъртвият Дънкан, който “след жизнената огърлица спокойно спи и вече …нищо не може го засегна”; призракът на Банко и накрая собствената му съдба, която овенчава Макбет с “безплоден скиптър”.


В това състояние на постоянна война единственото убежище за Макбет е жена му леди Макбет, но нейното увлечение в плана за убийството на Дънкан създава съперничество дори между тях, което ражда недоверие и подозрителност във възможностите и искреността на другия, вследствие на които връзката между тях се разпада и двамата се озовават сами в един свят достатъчно враждебен, за да ги унищожи.
Тези обстоятелства създават капан, в който неминуемо попада всеки един от героите в пиесата, ставайки жертва на собствените си амбиции и постоянния страх от съперничеството на другия.

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Трите вещици са тези които изграждат материята на този капан. Техните предсказания зареждат Макбет и Банко с вяра в собствените им възможности и създават средата, в която се ражда амбицията. Те се появяват тогава, когато тяхната магия е необходима на героите и изчезват в момента, в който те са готови да продължат сами. Тяхното съществуване е предизвикано от нуждата на действащите лица.



МАКБЕТ


Макбет е войн. Неговото призвание е победата.- тя му носи честта и славата, които си е извоювал. Поражението за него значи смърт.


Този факт определя една основна черта в поведението на Макбет – той е неспособен да губи. Именно това според мен определя както колебанията му преди убийството на Дънкан така и решителността му след това. Така страхът от загубата се превръща в мотор на неговото действие. Това е причината за съперничеството между него и останалите, както и входа към собствения му капан.

Предсказанието на вещиците към Банко е истинският повод за него да действа, защото ако то се изпълни то значи, че Макбет е загубил.Колебанията му преди убийството също идват от този страх – да не изгуби спечеленото до сега, защото победата освен печалба значи сигурност, която той търси за себе си и своето семейство.
Така действието на Макбет се насочва към победа на всяка цена, а загубите, които търпи определят неговата нестабилност и бележат неговия път към саморазрушение. Страхът от загубата за него се превръща в мания и неговата битка постепенно придобива характера на лов на вещици. Всеки се превръща във враг, а победата става все по-невъзможна.

ЛЕДИ МАКБЕТ

Пристигането на писмото на Макбет включва в надпреварата с другите и Леди Макбет, Предсказанието на вещиците и получената Кодорска титла от мъжа й са обстоятелствата, които й позволяват да повярва, че тя може да бъде кралица, а пристигането на Дънкан прави възможно нейното участие в сбъдването на предсказанието. Така тя приема предизвикателството да се бори наравно с мъжа си за постигането на една голяма победа и да докаже, че войната не е само мъжка територия.



БАНКО

Банко също като Макбет е войн свикнал с победите, но също така поставен в положението да бъде вечно втори след Макбет. Така се случва с него и при предсказанието на вещиците, при новината за получената Кодорска титла от Макбет и при обявяването на Макбет за крал. Именно това усещане е моторът на неговото поведение. То поражда амбицията и вкарва Банко в капана изплетен от Макбет.




МАЛКОМ и МАКДЪФ

Това, което обединява Малком и Макдъф е общата им цел – отмъщението.

- Малком загубва баща си и трона си.

- Макдъф семейството и замъка си.

Така те се оказват обединени срещу общия враг – Макбет, от чиято смърт всеки има какво да спечели.

ЖАНР и СТИЛ

Жанра на представлението е трагедия – без да търся в нея елемента на катарзис. Трагичното откривам в пътя към саморазрушение на личността, а не в съчувствието към тази личност; в неудържимия устрем към разрушението и смъртта; в отсъствието на всякакъв изход от насилието, какъвто не откривам дори и във възцаряването на Малком, тъй като неговите средства в крайна сметка остават същите като на Макбет макар и намеренията му да изглеждат добри. Именно в този кръговрат подчинен на насилието се състои трагедията в пиесата “Макбет”, както и нейния протест насочен срещу безсмислието на това насилие, което води след себе си единствено ново насилие.

В стила на представлението ще потърся елемента на съня, или по-точно казано на кошмара, който откривам в структурата на пиесата в появата на вещиците, виденията, предсказанията, призраците; както и да се опитам да придам особената поетичност на действието, заложена още в словото, като създам едно усещане за поезия на смъртта, подобна на мотива “Dies Ire” в музиката.



РАБОТА С ХУДОЖНИКА


Сценографията и костюмите на представлението са съчетание на два образа, важни за действието – образа на войната и образа на съня, обединени с идеята за капан, в който влизат действащите лица. Ще създадем пространство, което да напомня призрачен колизей – оградено с телена ограда кръгово пространство със студен под, в което да се развива действието. Костюмите ще свържем с образа на войника с изключение на тези на вещиците, които ще изградим от лека прозрачна материя, която да носи усещането за привличане и еротика.



ЗВУК И МУЗИКА

Музиката в спектакъла ще подчиня на отношението ми към постъпките на героите като чрез нея се опитам да набележа пътят им към саморазрушение.



Звукът, от друга страна, трябва да бъде подчинен на образа на войната и съня и да допълва внушението за кошмар. В този смисъл звукът във всичките му аспекти гласове, шумове и прочие е изключително важен за действието. Така например вещиците не могат да говорят като нормални хора, нито да издават шум докато се придвижват по сцената.

Тишината играе особена роля в хода на действието, като например в сцената с убийството на Дънкан, когато всеки звук е повод за тревога и безпокойство. Така звуковата картина на представлението трябва да напомня онези сънища, в които дори тишината тежи и е повод за напрежение, а всеки шум е шумът, който издава врага, звукът на войната.




Каталог: projects -> macbeth
projects -> Новини за общините 27. 08. 2014 г. Фокус
projects -> Г бнр безработицата в Ловешко бележи спад за пореден месец
projects -> И радиационна защита
projects -> Програма на С, която генерира и извежда на екрана редица от числа на Фибоначи: от 1 до зададено от потребителя число оценка: 4
projects -> Нсорб до есента ще има единен регистър за хора с психични заболявания
projects -> Г бнр в бургас започва общественото обсъждане на проекта за Парк "Българско Черноморие"
projects -> Новини за общините 11. 06. 2014 г. Бнр 1040 лева отгоре за Йорданка Фандъкова
projects -> Г. Фокус Зам кметът на Добрич арх. Пламен Ганчев: Продължава ремонтът на сградата на дкц-2
macbeth -> Макбет действащи лица


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница