Македония в електоралногеографски образи поглед отвън



Дата11.04.2017
Размер181.36 Kb.
#18939
Македония в електоралногеографски образи - поглед отвън
Румен Янков
Summary: The parliamentary elections in Macedonia (2011) have strengthened the electoral-geographical separation of the country into two main areas. The main Macedonian parties share influence in the larger area - the eastern part of the country. In the more densely populated western part of Macedonia, the electoral map is more fragmented and mostly dominated by political parties of the Albanian population.

Keywords: elections, voters, Macedonia, electoral geography
Повод за започване на настоящето изследване стана съвпадението (2011 г.) на предсрочните парламентарни избори в Македония и на изборите за президент и местни органи на властта в България. Двете страни отбелязват началото на трето десетилетие демократични избори. Периодът изисква актуализация на електоралногеографската картина и позволява по-обективен съпоставителен анализ на електоралногеографските реалности. Извън непосредствения повод, политическата, в т.ч. електоралната карта на съседната страна представлява траен интерес предвид отношенията, общите черти и различията по пътя към изграждане на демократично управление.

Парламентарните избори в Македония за втори път, след тези от 2008 г., се проведоха като предсрочни. Те са четвъртите поред парламентарни избори след подписването на историческото споразумение с политическите представители на албанското население през 2001 г., което рамкира съвременната политическа система на страната. Приетият след споразумението нов избирателен закон въведе пропорционална система вместо съществуващата дотогава смесена система по която се избираше парламента до 1998 г., вкл. При това пропорционалната система в Македония се прилага на регионално ниво. Всеки от шестте избирателни района (основни изборни единици) на страната излъчва по 20 депутати. Избирателната система у нас също е пропорционална, но само при разпределение на мандатите на национално ниво. Избирателните райони включват общини, а те – избирателни места (секции). Според изборният закон, най-голямата отдалеченост на избирателите (адресни данни) от местата за гласуване в градовете е 3 км, в селските територии – до 5 км.

Справедливото представителство изисква равна тежест на гласовете и на този етап тя беше гарантирана от изборното райониране на Македония. То беше направено така, че да осигури много малка разлика в броя на избирателите в шестте района – от 276,7 хил. в “най-малкия” район до 278,4 хил. в “най-големия”, при средно 277,5 хил. избиратели. За центрове на избирателните райони или официално - изборни единици (ИЕ) с номера от 1 до 6, бяха определени съответно: Скопие (община Кисела вода), Куманово, Щип, Струмица, Битоля и Тетово. Общините на столицата попадат в първи и втори район. Равенството на броя на избирателите в ИЕ наложи разделянето на шест административни общини помежду два избирателни района, така, че на практика се получиха 90 избирателни общини. Избирателните секции са общо около 3 хил. или средно над 30 в община и 500 в район.

Въпросът за етническият състав на избирателите в Македония е ключов предвид наличието на множество етнически партии и пряката връзка с изборните резултати. След прекратеното преброяване през есента на 2011 г., за него може да се съди главно от преброяването през 2002 г. Албанците са мнозинство в един избирателен район – Тетовско-Гостиварския и втори по брой в първи, втори и пети избирателни райони. В първи избирателен район, трета етническа група са ромите, във втори – сърбите, в трети и четвърти район турците са втори, а в пети и шести избирателен район – трети по брой. Около 30% от албанското население е от лица под 18 г., т.е. нямащи право на глас. Тази група ще увеличава електоралната си тежест. Според прогнозите, сегашната пропорционална система осигурява на албанските партии 25-28 депутатски места.


Табл. 1. Етническо самоопределение на населението по избирателни райони


Избирателен район (ИЕ)

Македонци (%)

Албанци (%)

Други (%)

ИР 1

Столичен

75

20

5

ИР 2

Скоп.-Кумановски

62

30

8

ИР 3

Щипско-Велески

90

2

8

ИР 4

Струм.-Прилепски

95

1

4

ИР 5

Битолски

75

16

9

ИР 6

Тет.-Гостиварски

20

70

10

(По данни от преброяването през 2002 г.)
При сравняването на две хомогенни в етническо отношение общини, съотв., с македонско и албанско население проличава съществената разлика във възрастовата структура. В община Ново село, напр., с над 99% македонци, населението до 20 г. е 25,9% от населението при средно за страната 29,3% (Преброяване-2002). В близката по брой на населението община Осломей в Югозападен статистически район с над 98% албанци, до 20 г. възраст е 36,7% от населението.

В градската община Карпош (88,5% македонци) от Голямо Скопие под 20 г. са 22,3% от жителите, а в съседната Сарай (91,5% албанци) делът им е 39,0%. Същият е делът на най-младите и в Шуто Оризари (със 60,6% ромско население).

Следствие от демографските процеси е растежът на броят на избирателите, особено в районите с по-компактно албанско население. През 2002, напр., избирателите бяха 1664 хил., или с 30 хил. повече от 2000 г., на парламентарните избори през 2006 г. - 1741 хил., а на изборите през 2008 г. (също предсрочни) достиганаха 1779 хил. д.

Етнодемографски фон е по-важен в македонската вътрешна политика, сравнено с другите балкански страни. Това проличава и в някои аспекти на избирателната система. Към настоящия момент неравномерността в разпределението на избирателите по главните изборни единици вече е очевидна и в известна степен нарушава заложения в началото баланс. Както се вижда от Табл. 2., разликата между броя на избирателите в Тетовско-Гостиварския и Щипско-Велеския избирателен район е нарастнала от хиляда души през 2002 г. на 27 хил. д. през 2011 г. Максималното отклонение от средната стойност се е променило от +0,32% до +4,81% (Избирателният закон допуска до 5%).


Табл. 2. Промяна на броя на избирателите 2002 – 2011 г.

ИР

Гласоподаватели-2002 (хил.)

Гласоподаватели-2011 (хил.)

Промяна (%)

Столичен

278,4

302,9

+8.8

Скоп.-Кумановски

277,7

312,7

+12.6

Щипско-Велески

276,7

291,1

+5.2

Струм.-Прилепски

277,0

292, 6

+5.6

Битолски

277,3

303,7

+9.5

Тет.-Гостиварски

277,7

318,1

+14.5

общо

1664,8

1821,1

+9.4

Най-общата изборна аритметика показва, че при приблизително 1,8 млн. избиратели и 60% избирателна активност, за избирането на един депутат са необходими 9 хил. действителни гласа. Избирателите в чужбина могат да гласуват за три допълнителни мандата. В трите избирателни района в чужбина – Европа и Африка (7-ми), Америка (8-ми), и Азия и Австралия (9-ти) се регистрираха, съотв., приблизително 4600, 1800 и 800 избиратели.

При избора на парламент на страната отсъства минимален избирателен праг за представителство, което дава теоретични шансове на повече партии да изпратят депутати, но математическото разпределение е по метода д’Онт (използван доскоро и в нашата избирателна практика), който дава предимство на по-големите партии. На практика, при последните парламентарни избори осемнадесет участници получиха между 130 гласа и 438 хил. гласа.

В новото македонско Събрание влязоха 98 представители на двете участвали в изборите коалиции, формирани около ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. От 16 самостоятелно участващи партии, до парламента достигнаха три албански (от 7), най-голямата от които е Демократичната уния за интеграция (ДУИ) с 18 депутати.

За сравнение, на парламентарните избори през 2008 г. бяха предложени същият брой кандидатски листи. Представителство получиха големите коалиции, водени от ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ (общо 90 депутати), две от албанските партии – ДУИ, която е бивш и настоящ партньор на ВМРО-ДПМНЕ в правителството, и Демократична партия на албанците (ДПА), както и Партията за европейско бъдеще (Табл. 3).

Всяка от основните коалиции включва “грозд” от неалбански етнически партии – на турците, на ромите и др. В коалиция с ВМРО-ДПМНЕ са, напр., Демократическа партия на турците в Македония, Демократическа партия на сърбите в Македония, Съюз на ромите в Македония, Партия на власите от Македония, Партия за интеграция на ромите и др. В коалиция със СДСМ са Движение за национално единство на турците в Македония, Партия за цялостна еманципация на ромите, Демократичен съюз на сърбите в Македония, Демократичен съюз на власите в Македония и т.н. Други, напр., Партията за европейско бъдеще (на торбешите; в официалната статистика – “бошняци”) и някои от партиите на албанците не са толкова категорично ситуирани чрез наименованието си. Роящите и дублиращи се структури на етническо представяне отразяват преди всичко острата конкуренция между най-големите партии и стремежът им да си осигурят поне частична политическа подкрепа сред малцинствата в страната.



През 2011 г. ВМРО-ДПМН и СДСМ събраха общо 72% от действителните гласове (72% и през 2008 г. - !), а партиите влизащи в парламента – над 90%. За последната достигнала до законодателния орган партия са подадени 30 хил. гласа (2,67%). По-съществен от географско гледище е въпросът за ролята на районите във формирането на партийното представителство на национално ниво.
Табл. 3. Разпределение на мандатите при парламентарните избори през 2008 г. по избирателни райони




к.ВМРО

к.СДСМ

ДУИ

ДПА

ПЕБ*

ИЕ 1

11

5

3

1

-

ИЕ 2

11

3

4

2

-

ИЕ 3

14

6

-

-

-

ИЕ 4

13

7

-

-

-

ИЕ 5

11

5

2

1

1

ИЕ 6

3

1

9

7

-

общо

63

27

18

11

1

* Партия за европейско бъдеще (бошн.)
Табл. 4. Разпределение на мандатите при парламентарните избори през 2011 г. по избирателни райони в Македония




к.ВМРО

к.СДСМ

ДУИ

ДПА

НДП*

ИЕ 1

9

8

2

1

-

ИЕ 2

9

7

3

1

-

ИЕ 3

12

8

-

-

-

ИЕ 4

11

9

-

-

-

ИЕ 5

9

8

2

1

-

ИЕ 6

3

2

8

5

2

общо

53**

42

15

8

2

*Национално демократично прераждане (алб.)

** + 3 от избирателните райони в чужбина
В географски аспект, обобщени, резултатите от парламентарните избори през 2011 г. са следните: в 32 от общините една от трите най-големи партии има абсолютно мнозинство по получени гласове; ВМРО-ДПМНЕ печели с абсолютно или сравнително мнозинство в най-голям брой общини – 57, СДСМ в 10 общини и ДУИ – в 13 общини.

Данните с които разполагаме за миграциите по общини и етноси, не са съвсем пълни, но дават основание да се предполага, че засега не оказват забележимо влияние върху политикогеографската и електорална картина на районите.

Парламентарните избори в Македония от 2011 г. се отличават с по-висока избирателна активност от 63,5% спрямо изборите през 2006 и 2008 г.

Фиг. 1. Избирателна активност по райони (ОИЕ) – 2011 г.


При пространственият анализ на влиянието на основните политически конкуренти използваме два количествени показателя, означени с i1 и i2. Стойностите им изразяват териториалната неравномерност на изборните резултати за партия “х”, сама за себе си. Подбрани са за да дават количествена оценка на “силните” и “слаби” територии на електоралното представяне, абстрахирана от междупартиините пропорции В зависимост от задачата индексите могат да се използват самостоятелно, в комбинация помежду си или с други, напр., дял от действителните гласове в “у”, територии в които партията “x” е първа по получени гласове, територии в които е постигнато абсолютно мнозинство и т.н.

Първият индекс е изчислен като съотношение между гласовете за партия “x” в избирателна община “y” и броя на избирателите в “y”. Като дялово съотношение той е подобен на дела от действителните гласове за една или друга партия по избирателни териториални единици, който най-често присъства в обобщените изборни резултати, но индивидуалните и сумарните за участниците в изборите стойности са по-ниски заради непълната избирателна активност и наличието на недействителни гласове. Показателят i1 отразява оползотвореният потенциал, т.е. каква част от възможната подкрепа – пълен брой избиратели в територията “y”, е получена от партия “х”. Стойностите по показателя са от 0 до 1 (теоретическa възможност при пълна избирателна активност, отсъствие на недействителни гласове и получени 100% от гласовете).

Показателят i2 сравнява нивото на местна подкрепа с нивото на национална подкрепа. Изчислява се като делът на получените гласове от партия “x” в избирателна община “y” от всички действителни гласове подадени в нея се отнесе към делът на получените гласове от “x” от общия брой на действителните гласове при изборите. За разлика от първият индекс, стойността на i2 зависи от нивото на национална подкрепа за партията. Значението 1 означава местна подкрепа равнозначна на средната, 2 – подкрепа два пъти по-висока, 0,5 – два пъти по-ниска от средната и т.н.

Фиг. 2. Представяне на ВМРО-ДПМНЕ – i1


Фиг. 3. Представяне на ВМРО-ДПМНЕ – i2


Почти във всички общини на източните райони – ИЕ 3 и 4, ВМРО-ДПМНЕ достига стойности на подкрепа по i1 над 0,25. Нивата до 0,48 са постигнати при най-висока за страната избирателна активност (фиг. 1.) и отразяват максималното използване на потенциала при средната национална подкрепа за коалицията 39% от действителните гласове. Сравнението по i2 изключва от зоната на най-интензивна подкрепа общините Охрид, Битоля, скопската Бутел, крайстоличната Сопиште и др.

Фиг. 4. Представяне на СДСМ – i1


Ареалите с високи стойности на i1 на коалицията водена от СДСМ са по-ограничени. Те в голяма степен се покриват с ареалите на ВМРО-ДПМНЕ, което показва, че уповаването на етническата поддръжка не е белег само на по-малките партии в Македония. Същевременно това прави двете коалиции остри конкуренти не само в идейно-политически, но и в демографски и териториален аспект.

Представянето на СДСМ по общини е с по-малка вариативност, както по i1, така и по i2. Получените картини на подкрепата при избраните степени на двата показателя почти напълно съвпадат.



Фиг. 5. Сумарно представяне на достигналите до парламента албански партии (i1); горе вдясно - общините в които албанците превишават по брой македонците


Много по-вариативна в регионален аспект е подкрепата за етническите партии на албанците. Тя е тясно свързана с разпределението на албанското население. На фиг. 5. са представени само резултатите на партиите получили депутатски места. Освен разпръсването на гласовете между малки партии, причина за умерените стойности на i1 е традиционно по-ниската избирателна активност сред албанците.

Синтезирането на достоверен и цялостен електоралногеографски образ на Македония за външен наблюдател е трудна задача. Политическите и демографските реалности в страната са сложни, а вътрешнополитическото равновесие, базирано на зачитането и представителството на етническите общности – крехко, несигурно.

Географският анализ изисква на съвременните електорални различия да се прикачат определими географски мерки. Изглежда правилно обобщението да започне с крайните доминанти, които могат да бъдат уловени в многопластовата и динамична електорална карта на Македония. През отминалото десетилетие след Охридското споразумение се дооформиха две рязко отличаващи се в електорално отношение части на страната. Относително монолитната източна част (приблизително 3-та и 4-та ОИЕ) е с поделено влияние на най-големите македонски партии. Западната част е по-силно териториално-политически фрагментирана. Тя е поле на изява и често на надмощие на политическите партии на албанците, но в силна конкуренция, както помежду си, така и със споменатите главни политически сили.

Етнополитическата дихотомия на страната се разкрива и в електоралната география на част от големите градове, и най-вече на столицата Скопие. В агломерацията (Община Скопие) влизат 10 общини - Аеродрум, Бутел, Гази Баба, Гьорче Петров, Карпош, Кисела вода, Сарай, Център, Чаир и Шуто Оризари. Те включват части от градската територия и съседни населени места.

Сегашното състояние на градското райониране е регламентирано със закони от 1976 г. (за градските общини на Скопие), 1996 г. (за местното самоуправление) и 2004 г. (за новото административно-териториално деление). Съставът им донякъде се разминава с традиционните представи за обхвата на града и отделните исторически квартали. Причините са политически. Разширяването на Скопие на запад с общините Сарай и Кондово (23 населени места), напр., увеличи броя на албанското население на голямата скопска община с около 60 хил. д. При това делът му нарастна от 10% на 20,5%, осигурявайки официален двуезичен статут на столицата. Отделно от това, беше обявена нова община Бутел, а старата община Чаир обхвана и други части от центъра, населени с албанци. Така сепарирането оформи 2 градски общини с преобладаващо албанско население – Сарай и Чаир (57,0% по данни от преброяването през 2002 г.), както и трета община с над 20% албанци – Бутел (25,2%).

Изборното райониране на Скопие се опира на административните общини, като община Чаир е разделена на две избирателни общини. Така в ИЕ (район) 1 попадат столичните избирателни общини Аеродрум, Карпош, Кисела вода, Сарай, Център и Чаир-1, а в ИЕ 2 – Бутел, Гази Баба, Гьорче Петров, Чаир-2 и Шуто Оризари. Броят на избирателите при последните парламентарни избори варира от 23-24 хил. в Шуто Оризари и Чаир-2 до над 60 хил. в Аеродрум и Гази Баба. Общият брой на избирателите в столицата при последните парламентарни избори беше 457,7 хил. или ¼ от всички избиратели. Ако електоралната тежест на Скопие за страната е голяма, то в избирателните райони 1 и 2 тя е определяща. В първият, избирателите от съставните общини на Голямо Скопие са 92%, а във втория - 57% от всички избиратели.

Етническите детерминанти на електоралния вот се допълват от същественото присъствие и на други етноси сред столичното население – роми (над 25 хил.), сърби (14 хил.), турци, бошняци и др. Ромите са концентрирани в Шуто Оризари, сърбите – главно в централните райони на столицата, турците – в Чаир и Бутел. Община Чаир е трета в страната по брой на албанците и турците и втора по брой на ромите.

На този етнополитически фон ще “наложим” резултатите от парламентарни избори през 2011 г., които на национално и регионално ниво бяха разгледани по-горе. Формално, ВМРО-ДПМНЕ спечели за пореден път изборите и в столицата, при това в малко по-добро от средното съотношение спрямо СДСМ. Първата коалиция получи 118 хил., втората 97 хил. гласа. Сред фактическите победители се нареди и Демократичната уния за интеграция (ДУИ), която изпревари политическите си конкуренти в общините Сарай и Чаир. Скопие дава над 26% от гласовете за всяка от големите коалиции, схващани като главни идеологически опоненти. В избирателен район 1 най-голям брой гласове за ВМРО-ДПМНЕ са получени в Аеродрум, Кисела вода и Карпош, но в последната община победител е коалицията на СДСМ. В избирателен район 2 най-много гласове за ВМРО дава Гази Баба, но най-голям превес над социалдемократическия съюз е постигнат в Шуто Оризари, факт, по-скоро потвърждаващ устойчивостта на етнополитическата сегментация.

На президентските избори през 2009 г., напр., фаворитът на управляващата коалиция и настоящ президент Г. Иванов, сред столичните общини получи най-силна подкрепа в Гази Баба и Шуто Оризари (над 66% от действителните гласове), а най-ниска в Център и Карпош (46-48%), стоящи зад социалдемократа Л. Фъркоски.

На територията на Голямо Скопие ВМРО-ДПМНЕ спечели парламентарните избори в 6 общини, СДСМ в 2. В две от общините ВМРО-ДПМНЕ има абсолютно мнозинство – Гази Баба и Кисела вода. СДСМ спечели в централната градска част – общини Център и Карпош. В Гьорче Петров, Карпош и Център сравнително добри резултати има Либерално-демократическата партия, в Кисела вода и Аеродрум, друга предимно регионално представена партия – Обединени за Македония.

Сред фактическите победители се нареди и Демократичната уния за интеграция (съюзник в управляващата коалиция), която изпреварва в общините Сарай и Чаир. На горните две общини се падат над 70% от гласовете за албанските партии, подадени в Скопие, като те над 2 пъти превишават гласовете общо за двете водещи коалиции. Както се очакваше, неалбанските гласоподаватели в тях дадоха предпочитание на опозицията. От количествена гледна точка, столицата е с по-малко значение за партиите подкрепяни от албанското население, осигурявайки под 22% гласовете в страната. В Сарай имат сравнително силна изява и по-малките албански партии.

Фиг. 6. Разпределение на скопските общини според резултатите от парламентарните избори през 2011 г.


Електоралногеографската картина на Скопие синтезирано отразява вътрешнополитическите реалности на съвременна Македония. Участието и резултатите на основните политически субекти тук имат особена значимост. Столицата повтаря “в миниатюр” важни черти и символизира на етноелекторалната и етнополитическата диференциация на страната. Тоновете на политическата картина са достатъчно контрастни, разкривайки пъстрата, но съвсем не произволна териториална мозайка от местни предпочитания към основните политически участници.


Източници:
Изборен законик. Службен весник на Република Македонија“ број 51/2011

Македония. Парламентские выборы – 2011 : Электоральная география 2.0 (http://www.electoralgeography.com/new/ru/countries/m/macedonia/makedoniya-parlamentskie-vybory-2011.html).

Попис на населението, домакинствата и становите во република Македониjа, 2002. Книга XIII., Скопjе, 2005.

Регионите во Република Македониjа, 2009., Скопjе, 2010.

Результаты парламентских выборов в Македонии-2011 - Livejournal (http://timbes5.livejournal.com/82943.htm).

Република Македониjа. Државна изборна комисиjа. Архива (http://www.sec.mk/index.php/arhiva).

Република Македониjа. Државна изборна комисиjа – iVote – интегриран изборен информатички систем на ДИК (http://217.16.84.11/Default.aspx).

Статистички годишник на Република Mакедониja – 2011.


доц. д-р Румен Христов Янков

Великотърновски университет

тел. 359 62 672114



e-mail: rumen.h.yankov@gmail.com





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница