Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България

Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България

Българското правителство изпълнява в съответствие с междуправителствена спогодба за техническо сътрудничество между България и Германия проект за създаване на макрорамка за технологично насърчаване. Проектът е финансиран от германското правителство чрез Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ) и се управлява от Франхофер сервисес (Fraunhofer Services GmbH) - водещ германски институт в управлението на научната дейност и технологиите. За целите на проекта партньор на германския консултант за България е Центърът за икономическо развитие (ЦИР).

Крайната цел на проекта е да се разработи макроикономическа рамка за повишаване технологичното ниво на българската икономика и в частност на малките и средните предприятия.

Към настоящия момент успешно е определена общата рамка и е изработен анализ на технологичното развитие на България. Авторският колектив се състои от утвърдени експерти в съответната област, като методологията и голяма част от анализите са разработени от Центъра за икономическо развитие с консултантската помощ и съдействие на Франхофер Сервисес, Берлин.

Анализът е построен на базата на т. н. SWOT (Strengths, Weaknesses, Opportunities and Threats) метод, което в буквален превод означава (силни страни, слаби страни, възможности и заплахи) и цели да покрие информационните нужди на проекта. Той е ключов етап към постигането на основната му цел: „Разработка на макроикономическа рамка за технологично развитие на България“. Поради тази причина формата и съдържанието се различават от класическия SWOT анализ. Слабите страни и заплахите се разглеждат като проблеми, които при добра политика биха могли да дадат нови шансове за развитие на технологиите в България. От друга страна, слабите и силните страни формират наличния потенциал в страната, а заплахите и възможностите предопределят развитието в перспектива. Класическата матрица на SWOT анализа е разместена, за да може да покрие тези нужди, и е представена на фигура 2. В тази матрица съвсем накратко са обобщени и основните изводи от анализа, доколкото е възможно в една таблица да се представи анализ, развит от 12 водещи експерти в повече от 150 страници.

Ф
игура 1. SWOT матрица на технологичното развитие на България

Анализът очертава основните тенденции, наблюдавани в технологичните отраслови групи на българската икономика през последните 3-4 години, като успоредно с това се прави и сравнителен анализ с индикаторите и факторите, характерни за Германия, ЕС и някои страни кандидат-членки за ЕС.

Преследван е подход, който да произведе практически ориентирани резултати и да структурира изложението по такъв начин, че то да обхване, колкото е възможно повече фактори, влияещи върху, технологичното развитие на България. Четири са основните опорни точки на анализа:

1. 
   Значение на технологичното развитие за конкурентноспособността на България и анализ на технологичната среда, вкл. обща технологична среда, информационни и комуникационни технологии, транспортна инфраструктура и енергоинтензивност на БВП.
   
2. 
   Икономически анализ на технологичното развитие на България, сравнена с други европейски страни, вкл.: обща икономическа рамка, външна търговия с високотехнологични продукти и малки и средни предприятия.
   
3. 
   Фактори за технологично развитие, вкл.: национална политика за високи технологии, образование, фискална и финансова среда и национална политика за МСП.
   
4. 
   Анализ на четири перспективни и структуроопределящи технологични сектори, базирани на експертни оценки на водещи български специалисти, вкл. софтуер, микроелектроника, автоматизация и биотехнологии.
   

Авторите са убедени, че сърцевината на икономическия растеж и високата конкурентноспособност на страните са иновативният капацитет и ефективното разпространение на съвременни технологии. Това важи особено за потенциала на страните, за да повишават конкурентноспособността и да постигат висок икономически растеж. Фиг.2 представя графично формирането на икономическата жизнеспособност на една страна. Методологията е разработена от Андрю Уорнер от Харвардския университет и е публикувана в Доклада за глобалната конкурентноспособност 2000 на Световния икономически форум в Давос. Два са основните фактори за постигане на икономическа жизнеспособност на страните, според нея.

Най-значимият фактор е технологичното развитие на базата на потенциала на страната да генерира иновации или на способността й да адаптира нови технологии - технологичен трансфер.

Два са и основните подхода за технологичен трансфер: преки чуждестранни инвестиции в технологични производства или лицензиране. Вторият основен показател характеризира възможността за стартиране на нов бизнес и е свързан най-вече с икономическата, инвестиционната и административната среда.

Ф
игура 2. Механизъм за формиране на индекса за икономическата жизнеспособност

Източник: Global Competitiveness Report 2000

За съжаление Докладът за общата конкурентноспособност от Давос 2000 позиционира България измежду последните от 59 страни по технологично развитие и най-вече по възможности за създаване на нов бизнес. Това й определя незавидното 56-то място по икономическа жизнеспособност. На фиг.3 се вижда че България е изпреварена от Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Турция и Гърция по всички индикатори, докато най-напредналите страни в преход, като Унгария и Полша, заемат значително по-предни позиции ( с около 30 места) изпреварвайки Гърция и доближавайки се до Германия.

Ф
игура 3. Икономическа жизнеспособност - ранжиране на България в сравнение с други европейски страни

Според цитирания доклад най-лошо е положението на България по отношение на стартирането на нов бизнес, а най-добро - по отношение на иновациите. Все пак трябва да се има предвид, че тази негативна за България позиция е формирана на базата на статистически показатели за 1998 г. (последната година, за която е имало сравними статистически данни за всичките 59 страни, участващи в изследването) и анкета сред представители на бизнеса от януари 2000 г., докато през последните две години се забелязва пречупване на негативните тенденции на технологично развитие в България:

• 
  За първи път от много години насам през 1998 г. се забелязва ръст на разходите за НИРД дейност в страната. Този ръст, от порядъка на 18%, е сигурен знак за оживление в областта на изследванията и технологиите.
  
• 
  За периода 1997 – 1998 г. делът на разходите за образование в консолидирания държавен бюджет се стабилизира на равнище около 4%, като за 1999 се забелязва покачване до 4.3 %. Тенденция, която макар и бегло, очертава развитие в областта на българското образование и възможността му да генерира квалифицирани млади специалисти.
  
• 
  През последните години се увеличаване и делът на т. н. високотехнологични услуги (телкомункации, програмно осигуряване и научноизследователска и развойна дейност) в общата БДС. Докато през 1996 г. този дял е около 1,8%, през 1998 той достига около 2,6%. Делът на заетите с НИРД във високотехнологичните услуги от общо заетите в сектор „Услуги“ за същия период нараства от около 28% до около 50%. Въпреки че данните, които служат за база за изчисляване за 1999 и 2000 г. все още не са представени от НСИ, може да се очаква тази тенденция да продължи да се развива.
  
• 
  За първи път от 1996 г. насам през 2000 г. повечето високотехнологични отрасли на промишлеността бележат растеж. Високотехнологичните отрасли „Производство на канцеларска и електронноизчислителна техника“ и „Производство на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника“ имат над 40% растеж през първите 9 месеца на 2000 г. (виж фиг.4) при растеж в преработващата промишленост от 3.6%. Положителен растеж се наблюдава и при някои структуроопределящи средно- и високотехнологични отраслови групи, като производство на химични продукти, електрически машини и апарати и транспортни средства.
  

Източник: НСИ

Повечето от изводите в анализа важат и за секторите, които са изследвани поотделно в нашата разработка. Тенденциите може да се маркират, както следва:

• 
  Софтуерната индустрия в България е силно конкурентноспособна и показва всички признаци за бързо развитие. Основният проблем е емиграцията на специалисти и лошата материална база за информационни и комуникационни технологии в образованието .
  
• 
  Въпреки големия спад в микроелектрониката се наблюдава бързо развитие на определени компании, конкурентноспособни в глобален мащаб. Продуктите им се ползват от световноизвестни фирми на автомобилостроенето, производството на битова техника и др.
  
• 
  Биотехнологиите имат добри традиции в България. Забелязва се и известен подем в тяхното развитие, но капацитетът им за постигане на икономически растеж изглежда недооценен и неизползван.
  
• 
  В производството на уреди и средства за автоматизация се наблюдават негативни тенденции, поради липсата на пазари, нови продукти и лоша конкурентноспособност
  

Тенденции в областта на човешките ресурси

Като основна заплаха за технологичното развитие на страната може да се определи емиграцията на висококвалифицирани специалисти в чужбина. По този показател България е на последното 59-то място от страните, участващи в изследването на Световния икономически форум в Давос. Изключително тревожен е и фактът, че е все по-трудно за българската образователна система, макар и отчасти, да компенсира заминаващите висококвалифицирани специалисти с ново поколение експерти във високите технологии. Материалната база и нивото на квалификация на българските преподаватели не позволяват да се използва модерна информационна и комуникационна техника. Това ограничава придобиването на практически умения, свързани с високите технологии, във висшите учебни заведения и участието в съвместни проекти за НИРД с бизнеса. От една страна, в научните институти и организации остават все по-малко на брой и все по-слабо квалифицирани специалисти, които биха могли да предадат своите знания и опит на завършващите ВУЗ, а от друга - дипломираните до голяма степен не са подготвени за практическа работа в областта на технологиите. Точно тази комбинация от „изтичане на мозъци“, слаба практическа подготовка на младите специалисти и липса на интензивно сътрудничество между университети, научни институти и бизнеса ще се превърне в най-голямата заплаха за ускореното технологично развитие на България.

Могат ли тези проблеми да се превърнат в шансове за развитие? Практиката в едни от най-бързо развиващите се в технологично отношение страни в Европа, като Ирландия и Швеция, показва, че това не е утопия, а напълно осъществим процес. Има възможност при създаването на благоприятна бизнес среда специалистите напуснали страната да се върнат със своите знания, умения и капитали, придобити в чужбина.

Дори и в настоящия момент в средата за развитие на човешките ресурси в областта на високите технологии се наблюдават устойчиви възможности и силни страни. Българското образование в областта на математиката и точните науки все още е на много добро ниво. Според доклада на Световния икономически форум, по този показател България изпреварва страни, като САЩ, Обединеното кралство и др.

Като една от най-важните възможности за технологичното развитие е фактът, че младите хора в България проявяват изключително силен интерес към високите технологии. Например в Техническия университет в София кандидат-студентите, посочили като първо желание специалностите: компютърни системи и технологии - 3836, комуникационна техника и технологии – 1784, а за останалите 32 специалности този показател е между 12 и 530. Минималният бал за класиране е 19,85 и 19,60 (при максимален 21).

Благодарение на новите компании в областта на информационните и комуникационните технологии, работещи преди всичко за платежоспособните пазари в ЕС и Северна Америка, част от специалистите останаха в страната и чрез фирмите, в които работят, предават своите знания на новото поколение български информатици. Българските специалисти в тази област притежават уникална комбинация от хардуерни и софтуерни умения. За съжаление тези процеси не се развиват със същата скорост и в останалите сфери на високите технологии.

Националната образователна стратегия по информационни и комуникационни технологии изразява желанието на държавните органи да подобрят българското образование в областта на новите технологии, но темповете на подобрение на материалната база и квалификацията на преподавателите не са достатъчни, за да се навакса голямото изоставане в миналото.

Технологична среда

Основен проблем за развитието на технологичната среда в България е ниското ниво на разходи за НИРД, съпоставени към БВП – 0.57%. То е по-ниско от повечето страни в преход, но все пак е по-високо от нивото в Гърция и Турция. Много тревожен е фактът, че само 19% от разходите за НИРД са в бизнес сектора при средно ниво за ЕС 64%.

Според анкетата на Световния икономически форум българските мениджъри разбират в по-голяма степен необходимостта от НИРД, от своите колеги в Чехия, Полша, Турция и Украйна, като показателите на България са сходни с тези на Гърция и Унгария. Въпреки това реалните НИРД са ниски. Основната причина за противоречивото разбиране за НИРД като фактор за повишена конкурентноспособност и ниското ниво на такива разходи при бизнеса е, че за разлика от повечето европейски страни в България компаниите не се стимулират по никакъв начин да ги правят и отчитат.

При компаниите, специализирани в НИРД, се забелязват някои позитивни промени, като:

• 
  Заражда се ново поколение малки компании и научни организации от водещи специалисти в съответната област. Основателите в много от случаите са утвърдени експерти с дългогодишен опит в съответната област, отделили се от големите научни и проектантски институти. Тези нови звена се характеризират с гъвкаво управление, иновативно мислене и предприемачески дух, но все още са в началната фаза на растежа си.
  
• 
  Пазарът на продукти и услуги за НИРД, колкото и малък да е, се ориентира все повече към приложните изследвания, целево спонсорирани от външни фирми и организации, за сметка на фундаменталните изследвания от близкото минало, финансирани от държавния бюджет.
  

Въпреки относително високите (двуцифрени) темпове на развитие на новите информационни инфраструктури, като мобилни комуникации и Интернет, България изостава значително, сравнена с останалите страни със сходни показатели. Например ръстът на мобилни телефони, измерен чрез броя на абонатите на сто души, за периода 1997-1998 е впечатляващ - от порядъка на 70%. Означава ли това че България е подобрила своята позиция по този показател в глобален мащаб? Ако се потърси отговорът на този въпрос в годишните доклади за глобалната конкурентноспособност на Световния икономически форум, ще се види, че положението на България не само не се е подобрило в сравнение с останалите 58 страни включени, в изследването, но се забелязва и значително влошаване - страната се предвижва с четири места назад - от 46 на 50 - в изследването на Световния икономически форум. Изпреварват я страни, като: Салвадор, Филипините, Перу и др. Възможностите за развитие на новите инфраструктури са свързани изцяло с въвеждането на нови оператори, отпадането на монопола на БТК и максимална дерегулация на пазара на информационни технологии.

Новите технологии се нуждаят от динамична правна среда. През последните няколко години бяха разработени значителен брой нормативни (проектозакон за високотехнологичните дейности и високотехнологичните паркове, проектозакон за електронния подпис и електронния документ, Национална образователна стратегия за информационни и комуникационни технологии и др.). Тяхното окончателно приемане и прилагане, обаче, се забавя, което води и до забавяне на развитието на новите технологии в България. В страната липсват технологични центрове и паркове, съобразени с европейските и световните стандарти, които да подпомагат научните изследвания на бизнеса и да въвеждат тези стандарти в производството.

Съществена черта на новите технологии, е че те използват по-ефективно и рационално природните ресурси, като при това произвеждат по-висококачествени и скъпи стоки. Логично е да се предположи, че в страните, където се използват по-модерни технологии за преработка и производство, се постига и по-добро съотношение между консумираните енергийни ресурси и величината на БВП.

Оказва се, че България има два пъти по-висока енергоемкост на БВП изразена чрез паритета на покупателната способност от страните, членки на ЕС и ОИСР. Тази разлика нараства и е от порядъка на шест пъти, ако за база се вземе БВП, без да се преизчислява по паритет на покупателната способност. От страните, кандидат-членки за ЕС, България има по-добра величина на този показател само от Румъния, Чехия и страните от бившия СССР. Макар и косвен индикатор, високата енергоемкост на БВП е знак за ниско технологично ниво и лоша ефективност на българската икономика.

Развитие на пазарната среда за високи технологии

Основен извод както на макро- така и на микрониво е, че българският пазар на високотехнологични продукти е силно ограничен и не предлага големи възможности за развитие на местните компании. Повечето от успешно развиващите се високотехнологични компании работят предимно за износ, като се възползват от възможността да продават своите стоки и услуги на един постоянно разрастващ се световен пазар. Докато българските предприемачи в областта на информационните технологии, отчасти и в микроелектрониката, се възползват от тази възможност в известна степен, при биотехнологиите съществуващият потенциал е почти неизползван. В допълнение повечето български производители на информационни продукти се характеризират с гъвкава дистрибуция и предлагат сравнително качествени продукти на конкурентни цени. Като цяло може да се заключи, че във всички високотехнологични сфери потенциалът за производство не се използва пълноценно.

Търговията с високотехнологични продукти в България до много голяма степен е свободна и в страната има търговски представителства на повечето световноизвестни фирми, което определя българския пазар като силно конкурентен, а българските фирми са поставени в сходни пазарни условия с техните чужди аналози. За съжаление при търговията с хардуер има някои признаци на нелоялна конкуренция, изразяваща се с предлагане на по-ниски цени за сметка на избягването на данъци и разпространение на пиратски софтуер. Тези признаци се проявяват предимно при продажбите на не корпоративни потребители (микрофирми и население).

При изследване на данните от външната търговия с високотехнологични продукти за 1997 и 1998 г. се откриват определени благоприятни и неблагоприятни тенденции. Към положителните може да отнесем:

• 
  увеличаване вноса на високотехнологични продукти не само от гледна точка на общата му стойност, но преди всичко като дял от общия внос;
  
• 
  20% увеличение на високотехнологични продукти при общ лек спад на останалия внос;
  
• 
  по-бързо увеличение на вноса на автомобили, МПС, офис оборудване, телевизионно и комуникоционно оборудване спрямо вноса на химични продукти и домакински уреди;
  
• 
  положителен баланс в търговията с високотехнологични продукти за 1997г., 4 пъти по-висок от общия положителен търговски баланс.
  

Към отрицателните спадат:

• 
  спад в общата стойност на износа на високотехнологични продукти;
  
• 
  спад в дела на износа на високотехнологични продукти в общия български износ;
  
• 
  спад в износа на високотехнологични продукти, който надвишава спада в целия износ;
  
• 
  спад в цените на основните български високотехнологични продукти - химичните;
  
• 
  отрицателен баланс в търговията с високотехнологични продукти за 1998 г., съставляващ 70% от общия отрицателен търговски баланс.

  Само 11 технологични продукта се нареждат сред първостепенните 50 български продукта за износ: смазочни масла - 5,32% от целия износ, сода - 1,57%, лекарства - 1,34%. Тези челни 50 продукта съставляват 46% от общия износ, или почти половината от него.

  
  

Нивото на развитие на високите технологии в България може да се характеризира не само чрез износа на високотехнологични продукти, но и чрез тяхното търсене. Над 50% от българския износ през периода 1997-1998 г. са насочени към сложния и взискателен пазар на ЕС. Основни пазари на българските високотехнологични продукти са страните от ЕС, бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа, страните от Балканския полуостров. Делът на ЕС в българската търговия с високотехнологични продукти е сигурен показател за конкурентноспособността на българското производство, като се има предвид, че високотехнологичното търсене на български стоки поставя много високи изисквания към качеството им.

Финансова среда

Основните слабости на банковата система по отношение на кредитирането - консервативността и много рестриктивните изисквания за отпускане на кредити, оказват негативно влияние и върху технологичното развитие. Нещо повече, високотехнологичните фирми имат по-голям „глад“ за финансиране поради по-бързия оборот, по-честата смяна на производствените активи и необходимостта от дългосрочно финансиране на НИРД.

За компаниите от технологичния сектор няма специфични условия за кредитиране. По принцип тази индустрия се нуждае от средносрочно и дългосрочно кредитиране при по-облекчени условия в първоначалния период, докато в настоящия момент над 85% от всички отпуснати кредити са с матуритет до 1 година.

С изключение на големите компании от технологичния сектор за всички останали достъпът до кредити е силно затруднен.

Изключително затруднен е той за новите и нововъзникващите високотехнологични компании. Изискванията на повечето търговски банки са за 2-3-годишна счетоводна история и за декларирана печалба. Практически е невъзможно да се получи кредит само срещу бизнес план. За съжаление и достъпът на нововъзникнали компании до фондовия пазар е невъзможен. Проблем е и все още ниската инвестиционна култура на мениджърите на предприятията. Тези фактори са сериозна пречка за иновативните фирми от технологичните отрасли.

Възможностите пред банковата система в краткосрочен и средносрочен период са свързани основно с повишаващата се конкуренция на банковия пазар и произтичащите положителни тенденции за банковите клиенти и сектора като цяло. С финализирането на банковата приватизация в страната и постприватизационното преструктуриране на банките започва нов етап в развитието на банковата система. Инвестирането в нови банкови продукти и услуги се превръща в тяхна основна задача, тъй като непрекъснатото подобряване на банковата политика и маркетинга са единствените възможности за пазарно развитие. Нормално е новите финансови продукти да бъдат усвоени от компаниите, прилагащи високи технологии. Те са по-склонни и компетентни да приемат новите технологии както в чисто технологично, така и във финансово отношение.

Показателен е фактът, че първата емисия на облигации на Българската фондова борса бе извършена от високотехнологична компания като Прософт АД. През последните месеци се появиха и нов вид ценни книжа, търгуеми на борсата – депозитарни разписки. Сред първите чуждестранни компании,чиито депозитарни разписки се продават на фондовата борса, отново има представител на технологичния сектор - Deutsche Telecom. Тези примери показват, че технологичните компании в България са източник на иновации не само в технологиите, но и при начините на финансиране на своята дейност. Те са и клиентът, който ще подтикне финансовия сектор да стане по-гъвкав.

Фискална среда

Българските законови счетоводни правила, които взаимодействат с данъчното законодателство, се приближават до принципите и стандартите, възприети от страните с развита пазарна икономика. Наред с финансовата стабилност и намалението на корпоративните данъчни ставки това е положителна и важна тенденция.

Основните проблеми във фискалната среда, свързани с високите технологии, може да се определят в няколко направления:

• 
  Високи данъци върху трудовите възнаграждения и вноските за социално осигуряване
  

Много високите данъци върху трудовите възнаграждения и сравнително високите вноски за социално осигуряване, изплащани от работодателя, влияят върху възможността за разкриване на нови работни места и квалификация на служителите.

От друга страна, представителите на бизнеса с програмни продукти казват, че заплащането на висококвалифицирания труд е най-големият разход /не корпоративният данък/. Заплатите са сравнително високи и те открито заявяват, че търсят начини за избягване на тези данъци с цел да сведат до минимум разходите за персонала.

• 
  Данъчно третиране на разходите за програмни продукти
  

Понастоящем няма специални разпоредби относно данъчния статут на програмните продукти. ЗКПО не определя в кои случаи плащанията за трансфера им трябва да бъдат считани за плащане на авторските права и в кои те следва да бъдат третирани като търговски приход.

Тъй като обемът на плащанията за програмни продукти вероятно ще се засилва, ще се увеличава и нуждата от определянето им като търговски приход или авторски хонорар. Това поражда необходимост от специална законова уредба. Следва да се отбележи, че на 29 септември 1998 г. ОИСР издаде преработени Коментари по член 12 на Конвенцията на ОИСР за примерни данъци, касаещи плащанията за програмни продукти. По коментара на ОИСР плащанията за придобиване на частични авторски права (без трансферента да отчуждава напълно авторските права) представляват авторски хонорар. Счита се, че предоставянето на права за използване на програмата без такъв лиценз, е нарушение на авторското право.

• 
  Необходимост от по-нататъшни дискусии по нормите за амортизация
  

Признавайки положителните изменения в правилата за данъчно признатите норми на амортизация, налице е сериозна нужда от тяхното по-нататъшно усъвършенстване, за да бъдат достатъчно адекватни на икономическите реалности.

• 
  Няма данъчни облекчения за инвестиционни покупки и амортизацията се счита за разход само в размер, определен в ЗКПО.
  

Често нормата, прилагана за компютри и програмни продукти (20% годишно по линейния метод), се преценява от съответните търговци като нереалистично ниска. Те считат, че икономическият живот на компютрите и програмните продукти в действителност е много по-кратък. В повечето от развитите страни се прилага ускорената норма на амортизация от 100%.

• 
  Дискриминация на износа на програмни продукти спрямо износа на традиционни продукти по отношение на ДДС
  

Износът на програмни продукти не се признава за облагаем оборот за целите на ДДС. Софтуерните компании, работещи предимно за износ, трудно биха могли да ползват данъчен кредит по смисъла на Закона за ДДС. Тези, които в общия случай се характеризират с най-голям растеж поради бързо разрастващия се международен пазар определят себе си като „наказани“, защото са конкурентноспособни да изнасят интелектуални продукти.

• 
  Нестабилна и непредсказуема данъчна политика
  

Данъчната политика в България често е нестабилна и непредсказуема. Проблемът идва от липсата на възможност за данъчно планиране. Данъчното законодателство се променя често и в много от случаите некоректно. Законите са придружени от тъй наречените правилници за приложение, които разясняват или тълкуват законите.

На два пъти през последните шест години бяха приемани и скоро след това отменяни дългосрочни данъчни стимули за чуждестранните инвеститори. Наистина това не засегна вече вложените средства благодарение на приложените благоприятни преходни мерки. Планирането на някои стратегически инвеститори обаче беше разстроено.

Заключение

Анализът на технологичното развитие на България дава основания да се смята, че през периода 1999-2000 г. до голяма степен негативните тенденции в технологичния сектор се пречупват и се наблюдава известно подобрение на технологичната среда. За съжаление, от една страна, то идва след дълги години спад или изоставане на българската икономика в технологично отношение, а от друга - не може да се свърже със значителни инициативи на държавата в трите основни елемента за постигане на жизнеспособна икономическа среда, осигуряваща устойчив растеж: иновации, технологичен трансфер и улеснено създаване на нов бизнес (вкл. финансиране, фискална тежест, административни бариери и др.). Оживлението в технологичните отрасли дава основание да се смята, че активната политика в технологичното насърчаване би дала допълнителен тласък на технологичното развитие на България в три основни направления:

• 
  По-висока конкурентноспособност на икономическите субекти в страната и привличане на нови инвестиции в технологични производства и услуги.
  
• 
  По-висока заетост на висококвалифицирани специалисти в промишлеността и услугите, а оттам - намаляване на „изтичането на мозъци“.
  
• 
  Постигане на устойчив икономически растеж.
  

1 Изборът на високотехнологични сектори е направен съгласно методологията, използвана от ОИСР [Thomas Hatzichronoglou, Revision of the High Technology Sectors and Product Classification, STI Working Papers1997/2 OECD] и Евростат [Ibrahim Laafia, Eurostt’s statistic in focus: Research and Development, Regional Employment in High Technology, No1/99 CA-NS—99-001-1EN-C].

Каталог: uploads -> publication
publication -> Курсови проекти
publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
publication -> Център за икономическо развитие
publication -> В административното правораздаване целта на концепцията

Изтегляне 182.15 Kb.

Сподели с приятели: