Макрополитиките по отношение на училищното образование в България. Исторически преглед Образователните политики по отношение на българското училище през последните 20-години. Анализ на макрополитиките, по отношение управлението на българското училищно образование (2часа)
Макрополитиките в българското образование имат дълбоки демократични традиции, като се наблюдава техния възход и приемственост в периода след Освобождението до 1944.
Наличието на динамика и приемственост, припознаването на образованието като обществен приоритет е визията на българското народно просвещение от края на IX и началото на XX век.
В първият четвърт век след Освобождението откриваме повече от дузина образователни закони, които ни убеждават във вярата на българското общество в просперитет, чрез образование и просвета.
Основните образователни макрополитики, създадени по това време способстват за икономическия и социален просперитет на младата българска държава. Така българското общество получава широк достъп до училищата, които са били задължителни за всяка община. Политиката по обхвата в училищата е съпроводена от политика по създаване на гражданско общество в следосвобожденска България, общество от граждани „…с нравствено възпитание и необходимите за живота познания…“
И ако първата половина на XX век се характеризира с политика на утвърждаване на гражданското образоване, разцвет на професионалното образование, изграждане на физическа среда и огромен брой училища, които през 1946г. достигат до внушителния брой от 10 500,
то в периода на комунистическия режим наблюдаваме коренна промяна в демократичните принципи.
Липса на стратегия и постигнати резултати в реформиране на образователната система откриваме и след 1991г. През последният четвърт век откриваме един образователен закон, закон който бележи рекорден брой промени и липса на всякаква реформа и развитие на образованието в посткомунистическа България. Основната роля на ЗНП е деидеологизиране на образованието, като заедно с отхвърлянето на партийните идеологии, се утвърждава дефицит от граждански и духовни ценности, минимизира се ролята на възпитателния процес и се неглижира водещата роля на учителя в социализацията и възпитанието на деца и ученици.
Последният образователен закон /ЗПУО/ приет през 2015г. , очакван от цялото българско общество е многократно препоръчван от Европейската комисия и Световната банка.
Многобройни и амбициозни са въведенията в новия закон, а бъдещето ще покаже, дали тези нови политики ще доведат до реформа.
Нова политика за динамично функциониране на закона, предполагаща бърза реформа е идеята да функционира без правилник за неговото прилагане. Поради това законът е широкообхватен, подробен, много добре е изразен стремежът към конкретност и точност чрез дефиниране на основните термини.