Мануела Самек Лодовичи, irs настоящият доклад

ВЪВЕДЕНИЕ

• 
  извършване на сравнителен научен анализ на европейско равнище на наличната информация за икономически свързани въпроси и вида на съществуващите услуги, които се предлагат от центровете за борба с насилието за икономическото овластяване на жените, преживели насилие (със специален акцент върху насилие в партньорската двойка (IPV);
  
• 
  разработване на общи методологии за събиране на данни и тестването им в пилотен опит на европейско равнище с участието на партньорите по проекта;
  
• 
  оценка на събраните данни и предоставяне на по-цялостна и подходяща рамка за финансовата ситуация на потърпевшите.
  

За тази цел дейностите по проучването се състоят от:

• 
  документно проучване, насочено към:
  

• 
  осигуряване на преглед на литературата по ключови термини и въпроси на европейско и международно равнище;
  
• 
  определяне на съществуващите проучвания за услуги за икономическо овластяване в центровете за защита от насилие на равнище ЕС;
  
• 
  определяне на съществуващите добри практики в областта на икономическото овластяване на равнище ЕС и на международно равнище;
  

• 
  документно проучване, насочено към:
  

• 
  определяне на национални подходи към икономическите въпроси/овластяване в рамките на по-широк подход за насилие в партньорската двойка и (евентуално) съществуващите добри практики в областта между партньорите по проекта;
  
• 
  оценка на наличието на системи за събиране на данни в центровете за борба с насилието между партньорите по проекта;
  
• 
  оценка на обхвата на икономическите въпроси/разглеждане на икономическото овластяване в центровете за борба с насилието между партньорите по проекта.
  

• 
  създаване на методологии за събиране на данни, които да се поделят между партньорите и подкрепа в събирането на данни;
  
• 
  анализ на събраните данни.
  

Документното проучване се проведе чрез търсене на свързани статии. Търсенето е направено с помощта на редица списания, глави от книги, статии, политически документи от неправителствени организации, международни и европейски органи и организации от различни бази данни, включително Google Scholar. Търсените думи включват „насилие в партньорската двойка “, „домашно насилие“, „насилие, основано на пола“, „икономическа независимост“, „икономическо овластяване“, „услуги на центровете за борба с насилието“, „услуги за приюти“, „финансова подкрепа“, „икономическа злоупотреба“.

Понятия и определения

През годините са положени редица законодателни усилия на международно равнище за борба с насилието над жените. Като се започне от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW)¹ през 1979 г., която, макар и да не споменава изрично насилието над жените, в своите общи препоръки и по-специално препоръките 12 и 19 уточняват, че Конвенцията включва насилие над жени и отправя подробни препоръки към държавните лица.

През 1993 г. бяха направени някои исторически стъпки за насърчаване и защита на човешките права на жените. По време на Световната конференция по правата на човека², насилието над жените е признато за нарушаване на правата на човека и призова за назначаването на специален докладчик за насилието над жени в Декларацията и Програмата за действие от Виена. Това е допринесло значително за първата Декларация за премахване на насилието над жените³ по-късно през 1993 г., която по същество е първият по рода си международен инструмент, който изрично разглежда насилието над жените и предоставя рамка за национални и международни действия.
По-специално, Декларацията признава насилието над жените като нарушение на правата на човека и посочва признанията за „универсално приложение за жени на правата и принципите, по отношение на равенството, сигурността, свободата, почтеността и достойнството на всички човешки същества“. Декларацията определя насилието над жените:
„като всеки акт на насилие, основано на пола, който води или е вероятно да доведе до физическо, сексуално или психологическо увреждане или страдание за жените, включително заплахи за такива действия, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот“.
Друга победа за правата на жените по отношение на насилието над жените дойде през 1994 г. по време на Международната конференция за населението и развитието⁴, където бяха направени връзките между репродуктивното здраве и насилието над жените. Преминавайки към 1995 г., историческата платформа за действие от Пекин⁵ определи конкретни действия, които правителствата да предприемат, за да се предотврати и да се отговори на насилието над жените и момичетата. Прекратяване на насилието над жените е една от областите на приоритетни действия. Платформата за действие от Пекин дава разширена дефиниция на насилието над жени и включва всички жени от всички етноси и правен статут, включително жените, които са по-уязвими към насилие:
„Понятието „насилие над жени“ означава всеки акт на насилие, основано на пола, който води или е вероятно да доведе до физическо, сексуално или психологическо увреждане или страдание за жените, включително заплахи за такива действия, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот. Съответно, насилието над жените обхваща, но не се ограничава до следното:
а. физическо, сексуално и психологическо насилие, което се случва в семейството, включително побой, сексуално насилие на деца от женски пол в домакинство, насилие свързано с талант, изнасилване в брака, генитално осакатяване на жени и други традиционни практики, вредни за жените, насилие от сродници и насилие, свързано с експлоатация;

б. физическо, сексуално и психологическо насилие, което се случва в обществото, включително изнасилване, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и сплашване на работното място, в образователните институции и на други места, трафик на жени и насилствена проституция;

в. физическо, сексуално и психологическо насилие извършено или толерирано от държавата, където и да се случва“.
През 2002 г. Съвета на Европа⁶ определи насилието над жени като:

всеки акт на насилие, основано на пола, който води или е вероятно да доведе до физическо, сексуално или психологическо увреждане или страдание за жените, включително заплахи за такива действия, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот.

Друга стъпка напред и най-новото развитие дойде през 2011 г. с Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие⁷. Конвенцията е изготвена въз основа на разбирането, че насилието над жени е форма на насилие, основано на пола, което е извършено над жените, тъй като те са жени.
Според Конвенцията на Съвета на Европа: „Задължение на страните е да разгледат изцяло насилието във всичките му форми и да предприемат мерки за превенция на насилието над жени, защита на жертвите и преследване на извършителите. Ако не направят това, то ще бъде тяхна отговорност“. Конвенцията не оставя никакво съмнение: не може да има истинско равенство между жените и мъжете, ако жените търпят сексуално насилие в голям мащаб и държавните агенции и институции си затварят очите.
Съответните определения, предвидени в посочената по-горе Конвенция, са следните:
„насилие над жени“ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физическо, сексуално,психологическо или икономическо увреждане или страдание за жените, включително заплахи за такива действия, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот;
„насилие над жени, основано на пола“ означава насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените.
На последно място конвенцията призова страните да се вземат мерки за овластяване и икономическата независимост на жените, жертви на насилие. Това е от особено значение за страните от ЕС, със ставка на женската безработица над средната за ЕС.
Въпреки че не всички държави-членки на Съвета на Европа или на Европейския съюз са подписали или ратифицирали конвенцията, от голямо значение е фактът, че Европейският съюз я е подписал на 13 юни 2017 г. Европейското гражданско общество заяви, че това е „една забележителна инициатива, в която три европейски институции (Европейският парламент, Европейската комисия и Председателството на Съвета) съвместно са отправили силен призив за действие на държавите-членки, с молба да ратифицират и приложат изцяло Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието наду жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул) и да одобрят присъединяването на ЕС към тази конвенция по смислен начин⁸.“
В същото време, в своята работна програма Комисията е потвърдила ангажимента си да продължи своята работа за насърчаване на равенството между жените и мъжете. Поради това, стратегическият ангажимент за равенство между половете за периода 2016-2019 г. включва пет приоритета, включително увеличаване на участието на жените на пазара на труда и равна икономическа независимост на жените и мъжете и борба с насилието, основано на пола и защита и подкрепа на жертвите⁹.
Този подход бе последван от Европейския парламент и Съвета¹⁰, които определят насилието, основано на пола (GBV), както следва:
Насилие, което е насочено срещу дадено лице поради неговия пол, полова идентичност или полово изразяване, или което засяга непропорционално лица от определен пол, се разбира като насилие, основано на пола. Това може да причини физическо, сексуално, емоционално или психическо увреждане или икономически загуби на жертвата. Насилието, основано на пола се разбира като форма на дискриминация и нарушаване на основните свободи на жертвата и включва насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално посегателство и тормоз), трафик на хора, робство и различни форми на нанасящи вреди практики, като например принудителни бракове, генитално осакатяване на жени и така наречените престъпления на честта. Жени, жертви на насилие, основано на пола и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита, поради високия риск от вторично и повторно виктимизиране, от сплашване и отмъщение, свързано с такова насилие.
Понятията насилие, основано на пола и насилие над жени се използват взаимозаменяемо много пъти в литературата, на практика и в политика. Въпреки това, понятието насилие, основано на пола се отнася до насилие, насочено срещу дадено лице, поради неговия или нейния пол очакванията за тяхната роля в обществото. Насилието, основано на пола подчертава половото измерение на тези видове актове; с други думи и според ООН-Жени¹¹, връзката между подчинения статус на жените в обществото и тяхната повишена уязвимост към насилие. На последно място, насилието над жени засяга непропорционално жените и момичетата заради техния пол и техния биологичен пол. Ето защо, и двете понятия се използват взаимозаменяемо в документа.
Насилието над жени се корени в система от практики и законодателства, които одобряват правата и активните усилия на мъжете да доминират и упражняват контрол върху жените като тяхна собственост¹². Домашното насилие е най-честата форма на насилие над жени. Насилието срещу съпрузи е епидемия на глобални измерения, последствията от която са катастрофални за физическото, емоционалното, икономическото и социалното ниво за жени, деца, семейства и общества по целия свят¹³.
Според Агенцията на ЕС за основните права (FRA) насилието над жени е широко разпространено в Европа и мащаба на насилието от интимен партньор е тревожен. През 2014 г. FRA докладва¹⁴, че 22% от жените са претърпели физическо и/или сексуално насилие във връзка с мъж. Въз основа на същия доклад, практиката показва, че жените често остават в такива отношения, поради тяхната финансова зависимост и тази на децата им. В доклада се отбелязва още, че „жертвите са едновременно икономически и социално уязвими, които се нуждаят от финансова подкрепа, за да напуснат насилствените отношения“. Резултатите от доклада на FRA съобщават, че 39% от жените, които са напуснали насилствен партньор изпитват повече финансови затруднения в сравнение с жените, които не са преживели физическо/сексуално насилие (26%). Програмите за социално включване и икономически облекчения на жертвите са редки, като акцентът е обикновено върху предоставянето на незабавна помощ, като настаняване и правни консултации.
Бяха предприети няколко стъпки на равнище ЕС по отношение на подкрепата на жертвите, като например приемането на директивата за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления¹⁵. Директивата гласи:
... насилие, извършено в близки взаимоотношения, то е извършено от лице, което е настоящ или бивш съпруг или партньор или друг член на семейството на жертвата, независимо от това дали нарушителят споделя или е споделял едно домакинство с жертвата. Такова насилие може да обхваща физическо, психическо или икономическо насилие и може да доведе до физическо, психическо или емоционално увреждане или икономически загуби. Насилието в близки взаимоотношения е сериозно и често скрит социален проблем, който може да доведе до системни психологически и физически травми с тежки последствия, тъй като нарушителят е лице, на което жертвата трябва да може да се доверява. Жертвите на насилие в близките взаимоотношения могат следователно да се нуждаят от специални мерки за защита. Жените са засегнати непропорционално от този вид насилие и ситуацията може да бъде по-лоша, ако жената е икономически, социално зависима от нарушителя или по отношение на нейното право на пребиваване.
Жените и децата, живеещи в среди на насилие, често се сблъскват с капаните на бедността, които могат да попречат на способността им да избягат от това насилие и да възстановят живота си. Според доклад на WAVE, капаните на бедността водят жертвите на насилие и техните деца до социалното изключване. Това е: въздействието на насилието върху здравето на жените; изключване от образование и учене през целия живот; ограничен достъп до пазара на труда, което води до намаляване на икономическите ресурси; зависимостта от публично подпомагане; бездомността; един родител; а за жените мигранти, рискът от депортиране и/или друго изключване от социална помощ и подкрепа поради статуса им на мигранти. Принос към горното имат структурните неравенства, с които се сблъскват жените на всички нива, включително тяхното маргинализирано положение на пазара на труда, продължаващият дисбаланс в заплащането на жените и мъжете, липса на висококачествени и евтини грижи за децата. Тези се изразяват в по-ниски пенсии за жените и по-голяма зависимост от социални помощи, както и други разпоредби за хуманно отношение. Жените, претърпяващи домашно насилие, особено след раздяла, са уязвими на бедност поради много причини. В повечето случаи те са без финансови средства, без място за живеене, а достъпът до пазара на труда е особено труден за тях. Ситуацията е още по-несигурна за жените мигранти, чиито правен статут често се свързва с извършителя и по този начин могат да бъдат изключени от достъпа до обществени ползи и/или риск от депортиране¹⁶.
Въз основа на посочените по-горе някои стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да се изпълни основната цел на проекта, която е укрепване на услугите за подкрепа на жени-жертви, като се акцентира върху обучението и консултантските услуги, които приютите/центровете за жени предлагат на жени-жертви. Важно е първо да се разберат понятията, използвани в академичните среди и политика по отношение на насилие в партньорската двойка и да се определят най-добрите практики, използвани в приюти и центрове за икономическото овластяване на жените, жертви на насилие в партньорската двойка .

Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"

Изтегляне 2.93 Mb.

Сподели с приятели: