Мариана динчева кънева икономико-статистическо моделиране на потребителското търсене на международни далекосъобщителни услуги в



страница1/3
Дата06.05.2017
Размер0.56 Mb.
#20546
  1   2   3
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА
МАРИАНА ДИНЧЕВА КЪНЕВА


ИКОНОМИКО-СТАТИСТИЧЕСКО МОДЕЛИРАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ТЪРСЕНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСЛУГИ В

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
А В Т О Р Е Ф Е Р А Т
НА ДИСЕРТАЦИЯ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ

НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН

“ДОКТОР”

Варна

2008

Дисертацията е разработена в общ обем от 315 страници, в т.ч. основен текст 195 страници, приложения 108 страници, литература 12 страници. Списъкът на използваната литература съдържа 186 литературни източника, в т.ч. 111 на английски и 12 руски. Включени са и 20 международни стандарта и нормативни документи и 36 информационни източника.

Авторът на дисертацията бил докторант на самостоятелна подготовка в катедра “Статистика” при Икономически университет – Варна. В момента работи като главен асистент в същата катедра. Дисертационният труд е обсъден в катедра “Статистика” при Икономически университет – Варна и е насочен за защита в СНС по Икономическа информация и стопанско управление при ВАК.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на …………………...от…………..часа в зала …………….на Университета за национално и световно стопанство – София на заседание на СНС по Икономическа информация и стопанско управление при ВАК.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в канцеларията на отдел “Научни съвети” в УНСС – София, Студентски град “Христо Ботев”.

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от катедра “Статистика” в Икономически университет – Варна на 16.06.2008 г.

Автор: Мариана Динчева Кънева

Заглавие: Икономико-статистическо моделиране на потребителското

търсене на международни далекосъобщителни услуги в

Република България.

Тираж:…………….

Отпечатан в Печатна база …….


СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО

ИКОНОМИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ И СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ ПРИ ВАК

Мариана Динчева Кънева

ИКОНОМИКО-СТАТИСТИЧЕСКО МОДЕЛИРАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ТЪРСЕНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСЛУГИ В

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


А В Т О Р Е Ф Е Р А Т
на дисертация

за присъждане на образователна и научна степен “доктор”

по научна специалност

“Статистика и демография” – 05.02.06


НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:



Доц. Д-р Димитричка Косева

РЕЦЕНЗЕНТИ:

Проф.д-р ик.н. Иванка Съйкова

Доц. д-р Веселка Павлова


ВАРНА

2008

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА

ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Актуалност на проблема
Преходът от индустриално към информационно общество, предопределя особената роля и повишената отговорност на телекомуникационния сектор за съвременното социално-икономическо развитие на страната. Обновяването на телекомуникационната инфраструктура и предоставянето на съвременни телекомуникационни услуги на бизнеса и населението отрежда място на телекомуникационния сектор във фундамента на новата икономика. Телекомуникационната мрежа е основата за внедряване на новите информационни и комуникационни технологии, която позволява да се включват потребители и производители в единно информационно пространство. Модернизацията на телекомуникационната мрежа стимулира трафичната активност на абонатите, които предявяват все по-високи изисквания към качеството на предоставяните им услуги и тази тенденция придобива закономерен характер.

Осигуряването на високо качество на телекомуникационните услуги налага ефективно разпределение на мрежовите ресурси. Основен показател, който се използва за оценка на ефективността на мрежите и системите, е трафикът от далекосъобщителни услуги, който те генерират, приемат и пренасят. Обемът на трафика е един от основните параметри, върху които се базира планирането и изграждането на телекомуникационната мрежа. В този смисъл трафикът в мрежата е един от основните показатели, измерващи търсенето на далекосъобщителни услуги, независимо от техния вид и използване на техническата и технологична среда.



Актуалността на разглежданата проблематика се определя от ролята и значението на телекомуникациите като средство за общуване и взаимодействие между хората. Общоприето е виждането, че днес развитието на телекомуникациите е един от съществените признаци за степента на икономическия просперитет на всяка страна. Международните далекосъобщителни услуги (ДСУ) са част от целия набор услуги, произвеждани и предлагани от телекомуникационните оператори.

2. Обект на изследване

Обект на изследване в дисертацията е съвкупността от основни далекосъобщителни услуги, изразени чрез трафика генериран и приет от обществената комутируема телекомуникационна мрежа (с вградена функционалност) на Република България.
3. Предмет на изследване

Предмет на изследване е търсенето на изходящи международни далекосъобщителни услуги през периода 1994-2005 г., изразено чрез броя на разменените минути ефективен трафик между Република България и основни международни телекомуникационни дестинации.
4. Изследователска теза

Основната изследователска теза в дисертационния труд е, че обемът, динамиката и структурата на трафика от далекосъобщителни услуги, в това число и международни, е резултат от съвкупното действие на икономически, социални, политически и други влияния, които излизат извън рамките на техническите съоръжения. Те определят трафика в телекомуникационните мрежи като социално-икономически процес на общуване между индивидите с достъп до телекомуникационна инфраструктура. До не отдавна доминиращият интерес беше насочен главно към техническите му параметри. Недооценявани и пренебрегвани бяха социално-икономическите, социологическите, социално-психологическите и други фактори . Съществуващите в тази област проблеми изискват холестичен, а не фрагментарен подход към изследване и управлението на този сектор, в това число и при конструирането и използването на модели на факторна обусловеност на далекосъобщителните услуги.


5. Цел и задачи на изследване

Основната цел на дисертацията e обобщаване на теоретико-методологическите аспекти при моделирането на трафика от далекосъобщителни услуги и на тази основа – адаптиране на модел на трафично търсене на международни далекосъобщителни услуги.

За постигането на целта се поставят няколко практико-приложни конкретни задачи:



  1. Критична оценка на теоретико-методологичните и практико-приложни аспекти на статистическите трафични изследвания и разработване на методика за моделиране и прогнозиране на търсенето на международни далекосъобщителни услуги при свързаност “от точка до точка”;

  2. Извеждане на основните зависимости и взаимозависимости между трафика от международни далекосъобщителни услуги и индикаторите на обществения телекомуникационен сектор;

  3. Конструиране на макро-трафична функция и конструиране и оценяване на потребителски функции на търсене на изходящи международни ДСУ, при свързаност “от точка до точка”;

  4. Конструиране и оценка на трафични функции за определяне на въздействието на фактора “външно повикване” върху търсенето на изходящи международни.




  1. Методология на изследване

В изследването е приложен интердисциплинарен подход. В него се включват системния, индуктивния, дедуктивния и съвкупния подходи , методи за анализ на динамични редове, методи за моделиране и други частни статистически методи.

Теоретична база за разработването на дисертацията са основни закони на икономическата теория, теорията на телетрафика, теорията на статистиката, теорията на масовото обслужване и други. Използвани са резултатите от научните изследвания в тази област на Acton, Lago, Larson, Lehman, Lee, Pacey, Taylor, Weisman, Vogelsang и други.

В изследването са взети предвид и нормативните документи на Международния телекомуникационен съюз, на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, Закона за Далекосъобщенията (ЗЕС – 2008), както и Директивите на Европейския парламент и Съвета на Европа относно регулаторна рамка на електронните съобщения, в това число и Директива 2002/22, относно Универсална далекосъобщителна услуга и други.

Конкретната методика, за оценка на търсенето на международни далекосъобщителни услуги, е реализирана чрез VAR-подхода и многомерен коинтеграционен анализ. Методиката е изградена, чрез разгръщане на векторното пространство върху два коинтегреационни вектора, съответстващи на трафичните потоци (от далекосъобщителни услуги) в една национална телекомуникационна мрежа – изходящ и входящ. В рамките на ограниченото векторно пространство, изборът на променливите в отделните коинтегреационни уравнения се осъществява чрез използването на тестове за екзогенност, проверка на някои структурни хипотези, оценки на стохастични грешки и други.

Изследването обхваща дванадесет години от 1994 г. до 2005 г. Изборът бе предопределен главно от обстоятелството, че през този период са осъществени основните технически, технологични, правни и икономически промени в сектор Телекомуникации.

Информационното осигуряване на изследването се базира на месечни, тримесечни и годишни статистически отчети на Научно изследователския институт на съобщенията /НИИС/, на БТК, Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), на Международния телекомуникационен съюз (ITU_T). Използвани са и месечните, тримесечните и годишните статистически отчети на НСИ, както и седмичните публикации на TeleGeography's1. Използвана е информация и достъпна чрез WEB – страниците на отделните организации и телекомуникационни оператори.



  1. Апробация

Дисертацията е обсъдена на три заседания в разширен състав на катедра “Статистика” в Икономически университет – Врана. По темата на дисертацията са публикувани една статия и три научни доклада.
II. ОБЕМ И СТРУКТУРА НА

ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
В съответствие с формулираните изследователска теза, основна цел и произтичащите и задачи, материята в дисертационния труд е структурирана в увод, три глави, приложения и литература. Общият обем на дисертацията е 315 страници, в т.ч. основен текст 195 страници, приложения 108 страници, литература 12 страници. Списъкът на използваната литература съдържа 186 литературни източника, от тях 65 на български, 111 на английски и 12 руски. Включени са и 20 международни стандарта и нормативни документи и 36 информационни източника. В основния текст на дисертацията са включени 21 таблици, 7 схеми и 8 фигури . В 22 приложения са представени обобщени данни с таблици и фигури, които отразяват конкретните резултати от изследванията.

Съдържанието на дисертацията е както следва:



Увод

Глава I. Теоретико-методологически аспекти на статистическото

моделирането на потребителското търсене на международни

далекосъобщителни услуги


    1. Класификация, обхват и измерители на далекосъобщителните услуги

    2. Критичен преглед на статистическите методи за моделиране на трафика от международни далекосъобщителни услуги

    3. Иконометрично моделиране на трафичното търсене на

изходящи международни далекосъобщителни услуги

Глава II. Статистически анализ на трафика от международни

далекосъобщителни услуги и индикаторите на обществения

телекомуникационен сектор


  1. Анализ на динамиката и структурата на трафика от

международни далекосъобщителни услуги

  1. Тенденции в развитието на основни телекомуникационни

индикатори

  1. Зависимости и взаимозависимости между трафика от международни ДСУ и индикатори на телекомуникационния сектор

Глава III. Иконометрични модели на търсене на международни

далекосъобщителни услуги



  1. Макро - трафична функция на търсене на изходящи международни далекосъобщителни услуги

  2. Трафични функции на търсене на международни далекосъобщителни услуги

  3. Иконометрични модели на трафично търсене и “външен фактор”

Заключение

Приложения

Използвана литература

III. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА

ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Глава първа: Теоретико-методологически аспекти на

статистическото моделиране на търсенето на

далекосъобщителни услуги
В Глава първа последователно се разглеждат обхватът, класификациите и измерителите на телекомуникационните услуги. Дискутират се особеностите на далекосъобщителната услуга. Направен е критичен преглед на литературата по проблемите на статистическото моделиране и прогнозиране на трафика от далекосъобщителни услуги и са очертани основните проблеми, които възникват в тази област. Теоретично аргументиран и доразвит е модел на трафична функция на търсене на изходящи ДСУ, между двойка държави, съобразен със социално-икономическата природа на трафика, и с техническите и технологичните промени в телекомуникационните мрежи. Разработена е конкретна методика за оценка на трафична функция, чрез VAR-подхода, съчетан с многомерния коинтеграционен анализ.

В точка 1.1. се разкриват особеностите на далекосъобщителните услуги. Те са дефинирани като колективно използвана услуга, при наличието поне на двама икономически агента, които имат интерес, потребност и достъп до телекомуникационната мрежа. В икономически смисъл “услугите” са определени като “невеществени, икономически стоки, които са произведени в резултат на използването на фактори на производството носещи полза или изгода за нуждаещия се”2. В случая понятието “полза”, се характеризира с няколко особености: първо, очевиден е нематериалният характер на услугата; второ, тя не може да съществува отделно от системата за доставка на услугите; трето, потребителската полза се обвързва с контрола върху обем и качеството в самия процес на нейното използване. Използването на телекомуникационните услуги се отличава от другите видове услуги – материални и нематериални. Най-важните отлики са:

Първо: Използването на телекомуникационни услуги зависи от взаимодействието на поне двама икономически агенти, които са абонати на телекомуникационна мрежа и съвместно ползват услугата;

Второ: По своята същност телекомуникационната услуга представлява една колективно използвана услуга, но само единият от агентите (този който генерира, инициира повикването) поема разходите за нея. Това може да звучи необичайно, защото и двамата извличат полза от информацията, която разменят по време на повикването, но такива са установите правила.

Същността на телекомуникационните услуги се извежда от понятието “телекомуникация” (Telecommunication)3. Под “далекосъобщителна (телекомуникационна) услуга” се разбират дейностите с търговска цел4 по пренасяне, предаване и/или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, глас, звук или информация от всякакъв вид на разстояние чрез проводници, радиовълни, оптична или друга електромагнитна преносна среда, предложени на пазара, предназначени за задоволяване на определени потребителски потребности. Както и дейностите свързани с предоставяне на съоръжения от далекосъобщителен оператор на друго лице, включващи преносни съоръжения и преносна среда, чрез които се осигурява прозрачен преносен канал с определен капацитет между крайни точки на далекосъобщителни мрежи и не включват комутация5 по заявка6,7.

Чрез това определение се изясняват основните елементи на далекосъобщителните услуги:



  • пренос на информация;

  • предоставяне на достъп до инфраструктура и среда за преноса на информация.

Изяснени са участниците на пазара на телекомуникационни услуги в България и сегментите му, според различните критерии при изчисляването на неговия обем. Отчетено е наличието на различни класификации на далекосъобщителните услуги.

За целите на настоящото изследване е използвана класификацията на Международния телекомуникационен съюз8 /ITU/, тъй като чрез нея се отразява най-пълно и детайли дейността на телекомуникационните оператори по отношение на преноса на информация и достъпа до мрежата. В тази класификация е отделено специално място на “Основните услуги”, които са обект на изследване в настоящата дисертация. Те са масово разпространените телекомуникационни услуги, в състава на които е включена гласовата услуга /в това число и международна/, както и достъпът до телекомуникационна мрежа.

Двете части на международната телекомуникационна услуга – пренос на информация и достъп до телекомуникационна мрежа са изяснени на Схема 1.1.29. Чрез нея се “очертава” пътя на едно международно телефонно повикване между двойка държави.


Схема 1.1.2 Инфраструктура на международно

телефонно повикване10

Международните далекосъобщителни услуги са част от големия набор, от разнообразни услуги, предлагани и реализирани на пазара от телекомуникационните оператори. За отчитане на тяхната дейност, както и връзките им с обкръжаващата ги пазарна, демографска и социална среда е създадена система от индикатори (показатели), съобразна с класификацията на услугите и операторите. Системата от “Индикатори на обществения телекомуникационен сектор”11 обхваща следните групи индикатори: Демографски, Икономически, Телекомуникационни, Информационни, Радио и телевизия и Финансови. Всяка една от тях съдържа стойностни и натурални показатели, отразяващи дейността на отделните оператори и сектора като цяло. Установено е, че в съществуващата система от показатели, липсват такива чрез които да се отразят връзките на сектора със социалната сфера. Те са необходим елемент от подобна информационна база, предвид ориентация на телекомуникациите, като средство за общуване между индивидите. Предложено е разширяване на системата, чрез включването в нея на такива, които се отнасят до доходите/разходите на населението; миграцията; туризма; кризисни събития и други. Във връзка с поставените задачи (в конкретни изследвания) се налага известно прегрупиране на индикаторите на ITU, с което да се осигури подходяща информационна основа, която да се използва за статистически изследвания в две насоки. От една страна е оценката на влиянието, което оказва обкръжаваща (икономическа, социална и т.н.) среда върху сектор Телекомуникации и от друга - какво влияние оказва секторът върху средата (Вж. Схема 1.1.3). В настоящото изследване вниманието се фокусира върху комуникационни потоци между отделните абонати на далекосъобщителните мрежи, резултат от действието на обкръжаващата среда. Изяснени са елементите и териториалната архитектура на телекомуникационната мрежа на Република България.

Схема 1.1.3. Индикатори на обществения

телекомуникационен сектор

В анализа са използвани и някои важни, производни статистически показатели, например плътност по население и територия. Основен е “Обща телефонна плътност”12 – измерва осигуреността на населението и бизнеса с телекомуникационна инфраструктура.





По аналогичен начин се изчисляват и показателите за плътност по абонати на клетъчни мрежи, Internet, кабелни оператори и други. Такива се изчисляват и по отделни категории абонати – бизнес, домашни, както и на различни териториални равнища.

Показател, които е свързан с проникването на световната мрежа Internet е броят на Internet Hosts13. Според Международният съюз по телекомуникации в този показател се включва броя на персоналните компютри, които са в директна връзка с Worldwide Internet Network 14. Във връзка с идеята за Информационното общество и готовността на отделните държави към него, въз основа на IH се изчислява показател за плътност:





Internet хостовете, заедно с другите мрежови индикатори участват в инфраструктурата, необходима за международния трафичен обмен. Телефонната плътност и покритието по територия са необходимо условие за предлагането и реализирането на различните телекомуникационни услуги от страна на операторите. Те измерват осигуреността на населението и бизнеса с телекомуникационни услуги в частта им достъп до инфраструктура.

Показателите за плътност са включени в изследването, предвид необходимостта от сравнителни анализи. В този смисъл те са разгледани като структурни елементи на индексите, чрез които пряко или косвено се отразява човешкото развитие, икономическият растеж и степента на развитие на Информационното общество и други. Статистическите показатели, чрез които се характеризира инфраструктура са представени на Схема 1.1.4,



Схема 1.1.4. Инфраструктурни индикатори на обществения

телекомуникационен сектор

Фактическата реализация по предоставянето на съобщителни услуги “завършва” с преноса на трафик през телекомуникационните мрежи и системи. Телефонният трафик от далекосъобщителни услуги е дефиниран като резултат от всички “телефонни” повиквания по снопа вериги, съединителни линии или канали, като се отчита броят и продължителността на всяко едно от тях. Математическият израз на това определение е даден чрез формула 1.1515


  1. ,

където: - обем трафик за определен период [часозаемания (Ch)]; или [минутозаемания (Cm)] или [секундозаемания (Cs)]; n- брой заемания; - продължителност на отделните заемания;

Вниманието в изследването е насочено към “директния”16 телефонен трафик, генериран и приет от абонатите на телекомуникационните мрежи на България и група европейски държави. Представени показатели, чрез които се измерва трафичната активност на абонатите на телекомуникационните мрежи, както и структурата в трафичния обмен на Република България и група европейски държави.

Трафичните потоци, съобразно телекомуникационните мрежи са от фиксирани, мобилни клетъчни мрежи, Internet мрежи, мрежи и кабелни оператори и други. Те са представени на Схема 1.1.5. Установи, се към настоящия момент съществува несъответствие и проблеми при измерването на трафика от фиксираните и мобилните мрежи и останалите видове. Трафикът в първите два вида мрежи се измерва в минути, докато при мрежите за пренос на данни и Internet единицата за обем трафик е KBytes17,18.

Обоснован е изводът, че системата от Индикатори на обществения телекомуникационен сектор, може да се използва като информационна база на статистическото изследване на международни далекосъобщителни услуги. С оглед на темата на изследване в настоящия докторат, тази информация е недостатъчна тя е обогатена и преструктурирана за да може да се използва като концептуална схема за разкриване на връзките между международните далекосъобщителни услуги и факторите, които обуславят тяхното потребителско търсене.



Схема 1.1.5. Трафични потоци в телекомуникационните мрежи

В точка 1.2. на дисертацията е осъществен критичен преглед на статистическите методи за моделиране на трафика от международни далекосъобщителни услуги и са отразени вижданията на известни автори, работили в тази насока. Установи се, че изследванията на трафика в телекомуникационните мрежи, разглеждан като социално-икономически явление, се нуждаят от усъвършенстване и обогатяване както на информационната база, така и на статистическия инструментариум за анализ. В издадените от издадените от Международния телекомуникационен съюз препоръки E.506 и E.50719 се дават общи насоки за моделиране и прогнозиране на международен телекомуникационен трафик чрез използването на приложните статистически методи.

Забележителни в тази насока са и работите на изследователите: Lago20, Yatrakis21, Rea and Lage22 Jean-Michel Guldmann23 и Larson, Lehman, Weisman (1986) )24. Създадени са различни статистически модели на трафично търсене на междуселищни телефонни повиквания25. В техните модели са включени обемът на трафика от съобщителни услуги (като зависима) и различни независими променливи – цена на три минутно повикване, индексът на потребителските цени, дължината мрежата (измерена в километри кабелни трасета); разстояние между отделните централи (по въздушна линия) и други. Larson, Lehman и Wiesman (1990) са първите, които формулират модел, в който е внедрено обратното (известно и като противоположно) повикване. Авторите аргументират необходимостта изходящите и входящи повиквания да се разглеждат като взаимно заместващи се величини. Други автори (Pacey26, Bewley и Fiebig27) насочват вниманието към разграничаване на повикванията на “къси” и “дълги” международни повиквания28. Разграничават се повикванията и според часовите зони – такива в “Часът на най-натоварен трафик” (ЧНТ), или “час пик” и извън него. От прегледа на литературата е установено, че Pacey първи насочва вниманието към оценка на влиянието, което оказват “външните повиквания” насочени към стационарната мрежа, върху трафика от гласови услуги. Оценките му се основават върху наблюдения в телекомуникационните мрежи на САЩ и Канада, както голямата част от научните изследвания по проблемите на трафичните изследвания. Един от утвърдилите се автори Taylor L. D.29 доразвива теоретичната рамка до която достигат цитираните автори на база на “поведението на двама икономически агенти като обобщение на А-абонати и В-абонати съответно от държава-А (страна генерираща трафик) и държава-В (страна приемник на трафик), с пряка свързаност към телекомуникационната мрежа”. В публикациите си авторът доразвива тезата30 да се отчита влиянието на обратното повикване, влиянието на цените, а не индексът на цени.

Общата теоретична рамка на изследването в дисертацията се основава на оценки за трафичното потребителско търсене при свързаност “от точка - до точка”31. Концепцията за трафично търсене е изградена въз основа на “поведението” двама агента32 ( абонати на две телекомуникационни мрежи). Предположението е, че ако съществува “един” икономически агент с достъп до телефонна мрежа33, той индивидуално решава кога и колко повиквания да осъществи за да постигне максимална полза от тях. Информацията се генерира от входящи и изходящи междуселищни34 повиквания. Възприето е становището, че едно телефонно повикване генерира полезност главно поради съдържанието на своята информация. Предложено е “телефонното” повикване да се моделира като производствена функция. Входът на тази производствена функция е повикването, а изходът представлява количеството информация, обменена чрез повикването. По-формално – ако съществуват “двама“ агенти, намиращи се в точките А и В; количеството повиквания в посока от А към В () се означава като , количеството повиквания в обратна посока от B към A ()- с . Моделът е изграден при допускането, че съществува единствено маршрут на междуселищен трафик с крайни точки А и В; и агентът се намира в точка А. Обемът на информация разглежда като на функция от трафика от съобщителни услуги и , т.е.:





Задачата за максимизиране на полезността на агента в точка А, е предложено, от трафичните изследователи, да се решава чрез функцията на Лагранж. В нея като променливи е предложено да бъдат включени - цена на единица полза35 получена по време на разговора; - количество съставна полза от целия разговор; - междуселищен телефонен трафик от точка А към B и от В към А; - цена за единица междуселищен трафик; - информацията, изразена като функция от , и - доход (потребителски)36. В литература се доказва, че пределната норма на заместване между и е равна на ценовия коефициент, т.е. продължителността на повикването се определя от това каква по същество е ползата от него за агент А. Разбира се това е една абстракция и идеализация, която в практиката рядко се среща в този чист вид.

Като резултат от изложените разсъждения е изведена общата форма на уравнението за трафичното потребителско търсене на агент А. Тя е представена във вида:



    1. .

Задачата за максимизиране на полезността на агента в точка В е изведена по аналогичен начин с тази на агент А и общата форма на уравнението на трафичното потребителско търсене на агент В е :



Двете уравнения (1.21) и (1.23) се наричат “Модел на търсене на междуселищни телефонни повиквания”37. Уравнение (1.21.) описва трафичното търсене на агент А като функция от повикванията на агент В, докато уравнение (1.23) описва повикванията на агент В като функция от повикванията на агент А. Оценката на потребителското търсене на повиквания “от точка до точка” изисква тези две уравнения да бъдат едновременно оценявани. Изведена е следната връзка между изходящите и входящите повиквания, а именно:



За (1.24) са изведени два полярни случая:

i) ii) ,

които се използват за дефиниране на основните трафични хипотези38,, относно ефекта на обратно повикване, а именно:



Първо – хипотеза за обратимост на повикванията, при която полезна информацията се генерира само когато има трафик и в двете посоки.

Второхипотеза за реципрочност (стимулиране на повикванията) - всяко съобщение (входящо или изходящо) генерира полезна информация. В този смисъл входящите и изходящите повиквания са заместващи величини по отношение на генерирането на полезна информация.

Моделът DITC се представя тук, защото върху него са базирани по-нататъшните усилия по конструиране на един общ, разширен модел, както и на няколко частични модели. Проблемите, които възникват при моделиране на трафично търсене чрез предлаганото от Lago, Larson, Weisman и др., се свеждат главно до следното:



  • Моделът DITC не отчита закъснялото действие (лагът или инерцията) в общуването между индивидите и тяхната нагласа към използването на отделните трафикоизточници;

  • Моделът DITC не отразява действието на трафичните източници, без които практически не е възможно генерирането и приемането на трафик от отделните индивиди. В този смисъл, моделът отразява само едната страна на ДСУ - трафичното търсене, свързано с “преноса на информация”;

  • При използване на динамични редове, DITC-моделът крие реална опасност от появата на “лъжлива регресия” при наличие на автокорелация; Допълнителен проблем възниква при наличие на периодично повтарящи се колебания, породени от действието на сезонни и дневни ефекти;

  • Не на последно място, трудности възникват и с интерпретацията на получените резултати, свързани с търсената страна B, т.е. с резултатите от второто уравнение;

В точка 1.3. в общ теоретичен план е доразвит и аргументиран модел на трафична функция на търсене на изходящи далекосъобщителни услуги, между двойка държави. Той е съобразен социално-икономическата природа на трафика и с техническите и технологични промени в телекомуникационните мрежи. Предложена е авторска методика за конкретна оценка на трафични функции, чрез VAR-подхода и многомерния коинтеграционен анализ. Тя е валидна за мащабите на национална далекосъобщителна мрежа (ДСМ) и е изградена върху векторното пространство върху на коинтегреационни вектора, съответстващи на трафичните потоци – изходящ и входящ. Обосновано е предложение за подбор на променливите в отделните коинтегреационни уравнения, чрез използването на тестове за екзогенност и структурни хипотези. Чрез тях практически се проверява участието и реалният принос на една или друга променлива в състава на векторното пространство. Подобна емпирична реализация, на предложения теоретичен модел, е продиктувана от спецификата, която лежи в основата на динамичните редове и на трафика от далекосъобщителни услуги, както и от ограниченията свързани това обстоятелство.

Предложеният модел се базира на DITC – модела. Новото в случая е обоснованото разширяване в съответствие с основната изследователска теза. Така моделът на търсене на изходящи повиквания включва две уравнения (1.33) и (1.34):


(1.32)
(1.33)
Уравнението (1.32) определя търсенето на изходящи междуселищни услуги в ДСМ на България (като страна А) към страна В. Второто уравнение - (1.33) определя търсенето на изходящ трафик от ДСУ от чуждестранни абонати, насочени към българската телекомуникационна мрежа. С това представяне се доразвива теоретичната рамка, предложена от Lago, Larson и Weisman, съобразно социално-икономическата природа на трафика и техническите и технологични новости в телекомуникационните и информационни мрежи и системи. Допълнително предимство на модела е, че чрез него частично се отразява и конвергенцията между различните видове услуги и мрежи. В качеството си на държавата източник на трафик е България (BG), като страна A, a отделно взети международни дестинации като страна В (или държава i ). Означения на участващите променливи са39:

  • - минути изходящ трафик от България към държава i през период t;

  • - минути входящ трафик към България от държава i през период t;

  • - средна цена на едно-минутно повикване40 от България до държава i и от държавата i до България;

  • - туристопоток между България и държава i през период t;

  • - обем на ВТСО между България и i през период t;

  • - потребителски доход41 в България и държавата i през период t;;

  • , - население;

  • - фиктивни (булеви) променливи, свързани с екстремни състояния от различно естество в отделните държави;

  • - общ брой абонатни телефонни линии в действие за период t, съответно за България и държавата i (синоним на абонати на PSTN мрежи).

  • - общ брой на действащите абонати на клетъчните мрежи за период t, съответно за България и държавата I;

  • - общ брой на действащите абонати на ISDN мрежи за период t, съответно за България и държавата I;

  • - общ брой телефонни постове за обществено ползване (монетни, фонокартни постове) за период t за съответните държави;

  • - общ брой на Internet хостове за период t, съответно за България и държавата i;

  • - общ брой на Internet потребители за период t, съответно за България и държавата i;

  • ,- остатъчен компонент.

Включването на мрежови индикатори (източници/приемници на трафик) в моделът на търсене на изходящи ДСУ е съобразено с инфраструктура на международните повиквания и възможността за терминиране на трафик между отделните мрежи (вж. Схема 1.1.2). Затова тяхното “присъствие” в един трафичен модел е наложително. Именно чрез тях е възможно да се оцени въздействието на “системата за доставка” на услуги. Това дава възможност и за едно по-цялостно изследване на далекосъобщителните услуги.

Обоснована е потребността в трафичните модели за оценка на потребителското търсене трафикът от ДСУ да се измерва чрез общия брой разменени минути, а не чрез минути трафик на абонатна линия. Тази потребност се налага от факта, че трафикът в телекомуникационните мрежи не се генерира само и единствено от абонати на фиксираните (PSTN ) мрежи, а и от абонати на останалите видове телекомуникационни мрежи – благодарение на новите технологии става възможно неговото пренасяне от една мрежа към друга.

Развитието на мрежите на мобилните оператори въздейства върху гласовите услуги в международен мащаб. За оценка на това въздействие в модела е включен и броят на абонатите на клетъчни мрежи. По принцип те могат да оказват двупосочно влияние върху международния трафичен обмен чрез PSTN мрежите. От една страна това може да предизвика “затихване” на трафика във фиксираната мрежа (в случай, че абонатите се преориентират от PSTN мрежи към GSM мрежи). От друга страна, свързването на мрежите от различен тип предоставя възможност за терминиране на повикванията между тях. То е независимо от принадлежността на абонатите, които генерират, респективно приемат трафик. В този случай бихме наблюдавали една положителна корелация между променливите. Но изводите за това не могат да се правят умозрително и по презумпция за целта са нужни конкретни изследвания и оценки.

Модернизацията на телекомуникационната мрежа и на сектора като цяло може да се разглежда като стимулатор на трафичната активност на абонатите. Търсенето на международни ДСУ е нормално да бъде повлияно от алтернативните на PSTN-канали за връзка – клетъчни телефонни постове и Internet хостове. Трафикът, генериран (приет) от абонати на клетъчни мрежи и тези на Internet, следва да се разглежда като “външно повикване”42 или “външен фактор” в рамките на националната телекомуникационна мрежа. За оценка на въздействието на глобалната мрежа върху търсенето на международни ДСУ се предлага включването в модела и на Internet Hosts43 (IH). Допускаме, че повечето машини са свързани помежду си и колкото по-голямо е проникването на световната мрежа за достъп, толкова повече се използват комуникационните услуги, базирани върху Internet.

Математически спецификацията на модел за оценяване въздействието на “външните” трафични източници, за страна генерираща изходящ трафик (България, като страна A), се представя с няколко функции:

(1.34)


Функцията (1.34.) е структурирана като задача за максимизиране на полезността от информацията по време на разговора на агента в точка А. Тя може да се реши чрез функцията на Лагранж. По отношение на търсената страна, т.е. В – някоя международна телекомуникационна дестинация, функцията добива вида:

(1.36)


Означенията в (1.34.) и (1.36.) не се различават от вече възприетите, с изключение на:


  • - общ брой абонати на ОКТМ в съответно в страна A и страна B (включително абонатни телефонни линии, обществени телефонни постове, ISDN постове, съединителни линии към учрежденски централи);

  • - общ брой “външни” абонати на ОКТМ в страна А и страна В. Те според инфраструктурата на международните повиквания могат да бъдат абонати на клетъчни мрежи, или абонати на други стационарни мрежи, чиито доставчици на услуги използват ОКТМ за пренос на трафик, както и Internet хостовете.

От (1.34) и (1.36) и условията от първи ред е доказано, че освен “внедряването” на обратното повикване в модел на трафично търсене, е необходимо и включването на различните източници на трафик. В изложението е направено уточнението, че задачите за максимизирането на полезността от повикването за двамата агенти (участници в повикването) трябва да бъдат оценявани едновременно.

Съобразно спецификата на трафика от далекосъобщителни услуги и конструкциите (1.34) – (1.36), за оценка на трафичното търсене се предлага конкретна методика, реализирана чрез векторния авторегресионен (Vector AutoRegression -VAR) подход. VAR-подходът, предложеният от Sims44 (и вече утвърдил се в практиката на статистическите изследвания), е обобщение на едномерна авторегресия за многомерните случаи. Всяко уравнение в системата е регресия, оценена по метода на най-малките квадрати за една променлива с нейните лагове и другите променливи в системата. Именно тези удобства на VAR-подхода са отчетени при използването му за конкретно изследване на трафика от международни ДСУ.

Подборът на променливите, включени в конкретна VAR-система, е предложено да се осъществява чрез тестовете за “причинност” на Granger. В случаи, при които между променливите, включени в състава на VAR-система се установи наличие на коинтеграционна връзка, в модела може да се вгради механизъм за корекция на грешките, т.е. той да се доразвие във вид на VECM45-модел. По този начин може да се оцени връзката между променливите в дългосрочна и краткосрочна перспектива. Уточнено е, че необходимо условие за наличие на коинтеграция е наличието на еднакъв порядък на интегрираност между променливите. Или поне трафикът от международни далекосъобщителни услуги да е интегриран от по-висок порядък в сравнение с променливите, участващи в дясната страна на VAR-системата. Като техника за проверка хипотези, относно наличието на коинтеграционна връзка е използван тестът на Johansen46. Този тест позволява да се определи рангът на коинтеграция (количествата коинтеграционни вектори) и видът на коинтеграционните вектори, чрез серия от проверка на статистически хипотези. Тестът на Johansen е многомерен и позволява да се изследват взаимозависимостите между изследваните променливи в рамките на система от уравнения. Това са съображенията, относно неговото използване.

Изказано е мнението, че в реална икономическа обстановка и при конкретно приложение на теста на Johansen за доказване на едно - единствено коинтеграционно отношение е логично да се разглежда като частен случай и да се използва като база при извеждането на варианти на модели за оценка на многомерните сложни дългосрочни зависимости между реално съществуващи процеси. При икономическите задачи, например свързаните с търсенето на телекомуникационни услуги, от особена важност е да се направи избор на множеството от вектори, осмислени от икономическа гледна точка, които реално изразяват дългосрочни връзки между разглежданите променливи. Уточнено е, че при доказване на повече от едно коинтеграционно отношение е необходимо тяхното ограничаване точно до две. Подобно ограничаване на векторното пространство се налага от необходимостта за оценка на двата потока в телекомуникационната мрежа на Република България – изходящ и входящ. За целта е предложено да бъдат тествани ограничителни условия и по отношение на коригиращия механизъм. Предложено е, да се използват структурни хипотези, относно съвместно равенство на нула на няколко коефициента на обратната връзка. Допълнителните ограничителни условия са съобразени с икономическата теория и теорията на трафичните изследвания. Проверката за валидност на ограниченията се осъществява като тест за супер-екзогенност на променливите, отнасящи до страна B, по отношение на трафичния обмен на страна А и обратно. Уточнено е, че посредством използването на структурните хипотези е възможно да се провери доколко международният трафичен обмен на една конкретна страна се определя само и единствено от въздействието на нейните индикатори на обществения телекомуникационен сектор.

Изследователски интерес представляват и стойностите на коефициентите пред променливите и в съответните уравнения. Те се използват при проверката на хипотезите за “обратимост” и “реципрочност” на повикванията в двете посоки. По този повод е необходимо да бъде изтъкнато, че не споделяме мнението на Lago, Larson Taylor и други изследователи, че решението за “реципрочност” или “обратимост” на повикванията може да се взема единствено и само въз основа на знака пред променливата входящ трафик (), в уравнение за изходящ от страна A (). Според нас при вземането на решение, относно ефекта на обратното повикване е необходимо да се отчитат не само знаците на коефициентите пред съответните променливи, но и техните стойности, както и стойностите на коефициентите пред другите променливи като например:доход на лице на население и брой абонати на ДСМ.

Обосновано е решението коинтеграционният подход да се използва и при оценка на въздействието на фактора “външно повикване”. В рамките на коинтеграционните уравнения се предлага да се изследва влиянието на източниците на трафик по двойки държави. Защитава се становището, че съвместното приемане на ограниченията, относно участието на отделните източници на трафик по двете направления-изходящи и входящи, би означавало, че трафикоизточните в държава B са силно екзогенни по отношение на параметрите на дългосрочна връзка на изходящия трафик в посока , а тези в страна A – по отношение на трафика в обратна посока .

В края на глава първа са изведени основните, необходими етапи на реализиране на предложената методика за моделиране (и прогнозиране) на търсенето на (трафик от) международни далекосъобщителни услуги (вж. Схема 1.3.1.). Предложената методика е съобразена с особеностите на трафика от гласови услуги в телекомуникационните мрежи. Систематизира елементите и етапите на процеса на търсене варианти на модела на търсене на изходящи международни. Реализирането й чрез VAR-подхода е едно решение на проблеми свързани с моделирането и прогнозирането на трафичния обмен между две крайни точки на телекомуникационните мрежи и системи. Методиката предлага един по-организиран поглед на изследователите, които са изправени пред задачата да изследват и моделират сложните процеси, обект на анализ в настоящия докторат.


Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница