Марица изток 2



страница1/6
Дата23.10.2018
Размер1.55 Mb.
#94776
  1   2   3   4   5   6
















1.1.Уводна част
1. Име и местонахождение на инсталацията.

ТЕЦ “ МАРИЦА ИЗТОК 2 “ ЕАД

6265 с.Ковачево, община Раднево, обл.Стара Загора
2.Име на собственика или оператора:

ТЕЦ “Марица изток 2”ЕАД

Изп.Директор –инж.Атанас Андонов Димитров
3.Регистрационен номер на разрешителното:

КР 50/2005


4.Телефон, факс и e-mail:

042/662 215; 042/662 000; tec2@tpp2.com


5.Лице за контакти:

инж.Стефка Бонева – Инсп.ООС

042/662 600; stefka@tpp2.com
6.Кратко описание на дейността:

ТЕЦ "Марица Изток 2"-ЕАД е най-голямата топлоелектрическа централа в България. Централата е базова кондензационна, предназначена да работи в основния товаров график на електроенергийната система на страната, разположена е на площ от 164 хектара в Източно-маришкия басейн, на територията на община Раднево, на 60 км югоизточно от гр. Стара Загора. Намира се в извън селищна територия, югоизточно от международен път Е 85. Отстояние от гр. Раднево-20 км. На запад граничи със землището на с.Ковачево, на изток - със с. Маца, на север със с. Радецки. На юг централата граничи със с. Полски градец. Най-близко разположеното селище е с. Радецки на около 3,5 км. В непосредствена близост до централата е язовир ”Овчарица” - защитена територия, обитавана от редки видове птици.


Основната дейност на ТЕЦ "Марица Изток 2"- ЕАД е получаване на електрическа енергия на базата на топлоенергия получена от изгаряне на лигнитни въглища от Източно Маришкия минен басейн.
Подготовката на въглищата за изгарянето и транспортирането им до пещна камера се извършва в прахоприготвящите системи. След склада за въглища, въглищата преминават през дробилка II степен и посредством транспортни ленти постъпват в бункери за сурови въглища. От там те се изгребват с помощта на дозатори за сурови въглища (ДСВ), които благодарение на променливите си обороти осигуряват във всеки един момент необходимото за съответната прахоприготвяща система (ППС) количество въглища. От ДСВ въглищата постъпват в питателите за сурови въглища (ПСВ), които ги транспортират до газозаборните шахти (ГЗШ). Оборотите на ПСВ се променят пропорционално на оборотите на ДСВ, с което спомагат за по-бързото регулиране на производителността на ППС.

В ГЗШ се извършва подсушаване на въглищата от горещите газове, които се засмукват от горната част на пещна камера. Подсушаването на въглищата продължава от постъпването им в ГЗШ от ПСВ до подаването им за изгаряне през праховите горелки.


Мелещите вентилатори (МВ) са предназначени за смилане до прахообразно състояние на въглищата и за транспортирането им, заедно с горещите газове от пещна камера, до праховите горелки. След МВ прахогазовата смес (аеросместа) постъпва в сепаратора, лопатките на който връщат за досмилане по едрите частици обратно на входа на МВ през възвратни клапи. Чрез тези клапи, както и чрез подвижната лопатка на сепаратора, се регулира едрината на въглищния прах, постъпващ в горелките. След сепаратора въглищният прах преминава през прахоконцентратор, който разпределя аеросместа между основните и бридовите (сбросни) горелки.

През основните горелки в пещта постъпва по-голямата част от въглищния прах с неголямо количество сушилни газове. Над всяка една от тях има разположена по една бридова горелка, през която в пещта постъпват по-голямата част от сушилните газове с останалата част най-леки частици въглищен прах.

Обазуваните при изгаряне на горивото газове постъпват на изхода от парогенератора във въздухоподгревател, където подгряват постъпващия въздух. След въздухоподгревателя газовете преминават през електрофилтрите, където се пречистват от пепелните частици. Посредством димни вентилатори газовете се транспортират към единия от двата 325 метрови комина в ТЕЦ "Марица-изток 2”. Димните газове от парогенераторите на блокове 7 и 8 преди постъпване в комина преминават през сероочистваща инсталация, където става пречистването им от серни диоксиди (SO2).

За отделяне и раздробяване на шлака, попадащ на дъното на пещна камера, котлите са снабдени с шлакоотделители и шлакодробилки.

Транспортирането на шлаката, отделяна от котела и отнесената пепел от изнесените въздухоподгреватели (ИВП) и от електрофилтрите (ЕФ) става посредством смивна вода (подавана от смивни помпи), чрез сгуроизвозни канали до Багерна помпена станция, откъдето с багерни помпи сгуропепелината се транспортира до Сгуроотвала. От там, сгуропепелината се изсушава в 3 басейна, като всеки от тях има дренажна система.Дренираната вода постъпва в помпена станция Избистрени води и посредством помпи захранва смивната инсталация в централата. Осушената сгуропепелина, чрез тръбен лентов транспортьор се изнася в насипище “Староселец” за депониране.

Отделената при изгаряне на горивото топлина се използва за подгряване на циркулиращата в екранната система на парогенераторите обезсолена вода до получаване на прегрята пара, която се подава към парната турбина, където получената енергия от разширение на парата до налягане в кондензатора се превръща в електрическа енергия, посредством куплираните към турбините генератори.

Произведената електическа енергия се изнася в енергийната система посредством изградените открити уредби 110 кV на бл.1, 220 кV за бл. № 2 до № 6 и 400 кV за бл. № 7 и бл. № 8, разположени в непосредствена близост до централата.
Първоначално изграждането на „ТЕЦ Марица-изток 2” започва с монтирането на четири блока по 150 МВт (в последствие турбината на блок №2 е подменена с турбина с мощност 165 МВт). Тази част на централата условно се нарича част 600 мВт. Всеки от тези блокове се състои от два котела и една турбина свързани по така наречената схема “дубъл блок”. Новоизградената част на централата, условно наречена част 850 мВт се състои от два блока по 210 МВт (№5 и №6) и два блока по 215 мВт (№7 и №8). Тези блокове са свързани по схемата моноблок: котел-турбина-генератор.

ВПИ: Обезсоляването на водата се извършва в две водоподготвителни инсталации - ВПИ-2 и ВПИ-3 – с брутна производителност по 160 т/ч. Обезсоляването се осъществява по конвенционална технология – варова декарбонизация с коагулация, механично филтруване и йонообменно обезсоляване. Очистването на кондензата на блоковете се извършва поотделно на всеки блок – част 850 MW.

Сяроочистваща инсталация – пречиствателно съоръжение за очистване на димните газове от SO2 , чрез “измиване” с варовикова суспензия. Полученият в контейнери варовик с едрина 0 до 10 мм, посредством роторен изгребвач и лентови транспортьори се подава за съхранение в силозите за варовик. След тях се подава за смилане в три броя барабанно-топкови мелници, с производителност 33 т/ч всяка. Смилането на варовика в мелниците става по мокър способ за получаване на варовикова суспензия, с едрина на твърдото вещество – 25 микрона. Така получената суспензия се подава посредством помпи в долната част на абсорбера тип “пулверизираща колона” От там, рециркулационните помпи подават суспензията в пулверизаторни струйници, които я разпрашават на финна струя и по този начин се получава голяма контактна площ между суспензията и постъпващите, след отделяне на летливата пепел в електрофилтрите, димни газове.

Инсталацията за обезводняване на гипса - производителност 100 т/ч гипс, с 10% влага или 2400 т/ден, при работа на 2-те Сяроочистки, т.е. СОИ 7 и СОИ 8. Полученият гипс е с търговски вид и съдържа 96% CaSO42H2O, 3,5% CaCO3 и 0,5 % CaSO31/2H2O. Гипсовата суспензия от СОИ се подава на вакумни лентови филтри, чрез които се изсмуква водата и се връща обратно в абсорбера. От лентовият филтър, обезводнения гипс постъпва в закрит склад, с вместимост 15400 м3.


7.Политика по околната среда
Политиката по околна среда е насочена към ограничаване на вредното въздействие върху околната среда. Тя е част от общата политика за дейността на централата. Политиката отразява поетите ангажименти от ръководството относно:

  • спазване на приложимите правни и други изисквания по околна среда, в т.ч. и на изискванията на Комплексното разрешително;

  • намаляване, предотвратяване и контролиране на замърсяването на околната среда;

  • определянето на общи и конкретни цели по околна среда ;

  • осигуряване на мониторинг за състояние на параметрите на околна среда от дейностите, осъществени в дружеството;

  • осигуряване прозрачност на резултатите от дейността на дружеството по отношение системата за управление на околна среда;

  • непрекъснато подобряване на системата за управление по околна среда.


8.Организационна структура на предприятието, отнасяща се до управление на околната среда.
В централата има Инспектор по опазване на околната среда и от всеки цех има отговорници по управление на отпадъците.
9.РИОСВ, отговаряща за разрешителното:
РИОСВ гр.Стара Загора

Адрес: гр.Стара Загора

Ул.”Стара планина”2
10.Басейнова дирекция, на чиято територия е разположена инсталацията
Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район

Адрес: гр.Пловдив, ул.”Булаир” №26, ет.5


1.2. Обобщена информация
1.Замърсители, изпускани във въздуха
Замърсяването на атмосферния въздух може да стане, както от организирани, така и от неорганизирани източници.
Основните замърсители на атмосферния въздух, получени при изгаряне, на лигнити от мини “Марица изток”, характеризиращи се с високо съдържание на влага, пепел и сяра, в парогенераторите на „ТЕЦ Марица изток 2” са: пепел, серни оксиди, азотни оксиди, въглероден диоксид.

Улавяне на пепелта от димните газове се осъществява в ел. филтри-руско производство. На всеки блок са монтирани по два електрофилтъра като на “част 600 мвт” са на всеки котел по един, а на “част 850 мвт” са по две секции (практически два независими ЕФ) на котел. При нормална работа на филтрите, емисиите на пепел след тях са в нормите.



Тип на електростатичните филтри в централата

Парогенератор ст. №

Блок №
Тип

Брой полета

Активно сечение m2

1  6

1  3

ЭГА2-58-12-6-4

4

188,2

7  8

4

УГ3-4-177

177

9  10

5  6

ЭГА2-76-12-6-4

246,6

11  12

7  8

ЭГА2-76-12-6-4-У

246,6

Азотните оксиди, емитирани от котлите са под нормата, поради внедрените редица мерки по организация на горенето.

При нормална работа на котлите и добра настройка на горивните уредби, емисиите на СО са малки и винаги в нормите.

За намаляване на емисиите от SO2 на блокове 7 и 8 са монтирани сероочистващи инсталации(СОИ), предстои монтиране на СОИ и на останалите 6 блока.

Димните газове от бл.1 до бл.6 се изхвърлят в атмосферата през комин с височина 325 м. и светъл диаметър на изхода 12,4 м. Очистените от СОИ газове от последните два блока се изхвърлят през комин с височина 325 м. и светъл диаметър на изхода 9,5 м. На двата комина са изградени системи за непрекъснат мониторинг (собствени непрекъснати измервания). Поради започване на рехабилитацията бл.3 с К5 и К6 са включени в съществуващия комин H=180 м.

Основен източник на неорганизирани емисии на прах от централа на твърдо гориво е сгуроотвала. В “ТЕЦ Марица изток 2” има съставена и действа “Програма за ограничаване на неорганизираните емисии прах от сгуроотвала и транспортирането на сгуропепелината до насипище Староселец”.


Замърсяването на приземния слой с пепелина от сгуроотвала е локално и се наблюдава само при сухо и ветровито време.

Въглеподаване

Не са забелязвани особени отвявания на въглищен прах от фигурите във въглеподаването. Евентуалното запрашаване с въглищен прах може да има локален характер и не влошава качеството на атмосферния въздух в населените места.


Варовиково стопанство
Поради факта, че варовикът (с едрина 0-10 мм )се транспортира в затворени контейнери, не се очаква отвяване на прах по време на транспорта, и разтоварването му. При смилането варовикът се смесва с вода и практически не замърсява въздуха с прах.

Гипсово стопанство

Стопанството за подсушаване на гипса не емитира прахообразни вещества. Складът за подсушен гипс е затворено помещение и не предполага отвяване.


2.Замърсители, изпускани във водите.
Съгласно действащата технологична схема в “ТЕЦ Марица изток 2“ се формират следните потоци отпадни води:

– отработени води от охлаждащите контури на блоковете от 1  8 - те са с непроменен основен химичен състав. Основната част от тях се връщат в яз. “Бял кладенец”;

- отпадъчни води се формират от приетата схема за хидроизвоз на сгуропепелния отпадък от котлите в централата (пепел от димните газове, уловена в електрофилтрите и шлака от дъното на котлите).

Хидротранспорта на сгуропепелта се осъществява с помощта на 3 багерни помпени станции. Сгуропепелта се транспортира до сгуроотвала, с три алтернативно работещи басейни, които играят ролята на утаители. От работещия басейн се формират два потока отпадъчни води, които се заустват в преминаващия през територията на централата открит канал - Северен преливен канал .

- Избистрени води, формирани в резултат на протичащите утаителни процеси в басейна и се отвеждат през преливниците му.

- Дренажни води, формирани в резултат на прецеждане на утаената сгуропепелна маса и се отвеждат от дъното на басейна.

- Отпадъчни води от мазутното стопанство се формират от дейностите свързани с товаро-разтоварване, съхранение и използване на течното гориво за нуждите на централата. Съдържанието на нефтопродукти варира в широки граници, като зададената норма е 10 мг/л. след сепарационната мазутна шахта. Заустват се в системата за хидротранспорт на сгуропепелта към сгуроотвала.

- Отпадъчни води от химичен цех се формират главно при регенериране и промивка на йонообменните филтри. Характеризират се с променящ се в широки граници от киселинен до алкален характер в резултат от влаганите за регенерацията кисели и алкални р-ри, съответно на сярна к-на и NaOH. Заустват се в системата за хидроизвоз на сгуропепелта.

- Води от миене на площадките и дъждовни води;

- Води от миене на въглестопанствата (след шламова помпена станция).

Двата потока се характеризират главно с високо съдържание на неразтворени вещества. Заустват се в системата за хидроизвоз на сгуропепелта.

- Отпадъчни води – продувка на оборотния охлаждащ цикъл на 7 и 8 блок, те са условно чисти води и заустват в Северен преливен канал.

- Преливни избистрени води от смивна помпена станция, които се заустват в Северен преливен канал. Характеризират се със състав, аналогичен на този на избистрените и дренажни води от сгуроотвала.

- Отпадъчни води от сяроочистващите инсталации (СОИ) на 7 и 8 блокове. При механично обезводняване на суспензията, филтрата се връща отново в скрубера и само 10 т/ч се отвеждат в системата на сгуропепелоизвоза. Съставът на тези води се определя от разтворимостта на СаSО4 2H2O.

- Битово-фекални отпадъчни води, формирани от хигиенно-санитарните възли на територията на централата. Постъпват в ПСБФВ за биологично пречистване и се заустват в Северен преливен канал.

Северен преливен канал води началото си от яз. “Овчарица”. Предназначен е за отвеждане на високите преливни води от язовира, преминава през територията на централата и стига до язовир “Ковачево”. Това е единствено възможен път за излизане на отпадните води извън централата. В него, както вече беше описано се заустват:

- избистрените преливни и дренажни води от сгуроотвала;

- избистрените води от смивна станция за избистрени води;

- продувачните води от охлаждащата кула на 7 и 8-ми блокове;

- водите след пречиствателната станция за битови нужди;



  • дъждовната канализация.

Северен преливен канал зауства в междинен водоем, от който посредством помпена станция “преливни води” се подава към производствено-пожарен тръбопровод и се използва за:

- противопожарни нужди;

- миене на площадките;

- добавка към системата на хидросгуроизвоза.

На практика всички отпадъчни води, формирани от дейността на централата се включват в затворени цикли:

Отработените охлаждащи води се връщат в яз. “Овчарица”, откъдето отново се захранват охлаждащите контури на ТЕЦ.

Формираните замърсени отпадъчни води от ХВО, мазутно стопанство, миене на площадките и СОИ на 7 и 8 блок постъпват в системата на хидросгуроизвоза към сгуроотвала, от където избистрените води заедно с описаните вече останали води, формирани на територията на централата се заустват посредством Северен преливен канал в междинен басейн, играещ ролята на оборотен басейн, от където се използват повторно за описаните вече нужди на централата.

Осъществяването на затворен цикъл води до евентуално минимално замърсяване и изпускане в яз.”Ковачево”.
3.Замърсители, изпускани в почвата.
През м.Ноември 2005 г. се направи анализ за състоянието на почви на територията на производствената площадката ( базово състояние) по следните показатели:

pH, нефтопродукти, цинк, мед, хром, никел, кадмий, олово и съдържание на обменни йони.Тъй като по условие собствения мониторинг на почви се прави на 3 години, тогава ще се оцени влиянието на горе-споменатите показатели и ако има замърсяване, то ще се идентифицира и съответно ще се предприемат коригиращи действия.
5.Произведени, отработени или използвани замърсители.
Горивата и спомагателните материали, които се използват в производствения процес и се явяват като източници на замърсители във въздуха, водите и почвите са следните:

Въглища, мазут, варовик, сярна киселина, натриева основа, хидразин.

За ограничаване на запрашаемостта от въглища се прилага инструкция за минимизиране на запрашаемостта на въглищата от насипището по време на зареждането и инструкция за минимизиране на запрашаемостта на въглища от насипището. Не се разрешава да се държи повече от две денонощия натрупано гориво на безформени купища. За целта се извършва валиране на фигурите,за да се увеличи компактността им, след оформяне се трамбова (уплътнява )на слоеве не по дебели от 1,5 м, при което се осъществява и шихтовката на въглищата. При трамбоване се минава минимум 3 пъти в една и съща следа до образуване на цялата площ. Горивото се складира във вид на пресечена пирамида със плътност приблизително 0.85.

За мазут натриева основа, сярна киселина, хидразин – спомагателни материали, се съхраняват в резервоари. В случай на разливи или течове се прилагат съответно инструкциите за отстраняване на разливи от мазут и вещества/препарати/, които могат да замърсят почвите и подземните води.

Варовикът се доставя в капселовани контейнери и за взети всички мерки за предотвратяване запрашаемостта на въздуха. При смилането варовикът се смесва с вода и практически не замърсява въздуха с прах.

Стопанството за подсушаване на гипса не емитира прахообразни вещества. Складът за подсушен гипс е затворено помещение и не предполага отвяване.
6. Доклад за генерираните отпадъци.
Вследствие производствената дейност на “ТЕЦ Марица изток 2” се генерират четири вида отпадъци:

- производствени - отпадъци от изгарянето на въглища и мазут в котлите (сгурия и различни по размер пепелни частици), остатъци от мазут при лошо изгаряне, финодисперсна пепел от електрофилтрите, отпадъци от химическата подготовка на водата, утайки от охлаждането и други;



  • строителни - от реконструкция, строителство, изкопни работи, изграждане на пътна настилка, ремонт на производствени съоръжения, разрушени отломъци от фундаменти за машини и съоръжения;



  • битови - от дейността на производствения и обслужващ персонал;




  • опасни - отпадъци, които са отровни, токсични или силно токсични, лесно възпламеняеми, с отровно, дразнещо, вредно и разяждащо действие, с канцерогенен и/или тератогенен ефект и с други неблагоприятни влияния върху живите организми.

Общо взето на площадката на “ТЕЦ Марица изток 2” се генерират предимно значителни количества производствени отпадъци. Строителни отпадъци се получават предимно при ремонти и модернизации и значително по-малко през време на профилактика на съоръженията. Особено големи количества строителни отпадъци се очакват при рехабилитацията и модернизацията на блокове 1-6, подготовката на площадката за изграждане на СОИ и санирането на машинната зала.


Сгуропепелината, основния производствен отпадък, се събира посредством хидротранспорт в сгуроотвала, който се състои от три басейна. Намива се в първия басейн, във втория става изсушаването на намитата пепелина и от третия се извършва изгребването и транспортирането посредством тръбен гумено-лентов транспортьор до насипище “Староселец” за депониране, където се смесва с глина от разкривката на рудник “Трояново 1 “ и гипс, който е крайния продукт на СОИ на блокове 7 и 8 .
Събирането и извозването на отпадъците от ТЕЦ “Марица изток 2” са подчинени на принципа за разделно събиране и съхранение върху определени временни площадки до окончателното им третиране.
Отпадъците от желязо и цветни метали се извозват на определени временни площадки в централата и след това се предават на фирми.
Строителните отпадъци, се извозват с автотранспорт на сметището или това, което е годно за втора употреба се предава в склад „Втора употреба”.
Отработените масла се събират в метални резервоари в Маслено стопанство и се предават за рециклиране на фирма със съответното разрешително.
Шлама се утаява в басейни до цех ХВО и периодично се извозва и изхвърля на сметището.
Различните отпадъци се събират на временни площадки, предназначени за тази цел, намиращи се на територията на централата. Има обособен 4 площадки за временно съхранение на метални и строителни отпадъци, склад за луминисцентни и живачни лампи, склад за оловни акумулаторни батерии.
Събирането на отпадъците е непрекъснато, а извозването им се извършва съобразно действащия регламент в централата за събиране и извозване на отпадъците. По-ритмично се предават отпадъците от черни и цветни метали на лицензирани фирми за претопяване.
Съдовете, в които се събират отпадъците са различни по обем и форма. Разливите се събират в събирателни и сепарационни шахти и след източване се съхраняват в резервоари.
Битовите отпадъци се изхвърлят в кошове, откъдето се прехвърлят в метални контейнери, с които директно се извозват на определеното за целта депо. Няма лицензирани опаковки за отпадъците. Техниката, която се използва за събиране и транспортиране е също стандартна.

Централата е получила разрешение за извършване дейности по събиране и временно съхраняване на производствени и опасни отпадъци, кодовете и шифрите на които са описани в Комплексното разрешително.


Към настоящия момент “ТЕЦ Марица изток 2” експлоатира 2 депа – сгуроотвал за временно събиране на сгуропепелина и гипсов отпадък и сметище за строителни и битови отпадъци при с.Полски градец.
Предстои въвеждане в експлоатация на Депо за твърди, битови строителни и опасни отпадъци, с три профилирани отделни клетки:

  • клетка за битови отпадъци;

  • клетка за строителни отпадъци;

  • клетка за опасни отпадъци;


7.Емисии на шум в околната среда.
Измерване на еквивалентното ниво на шума по границата на площадката е направено през м.декември 2004 г.от РИОСВ-гр. Стара Загора, съгласно план за мониторинг за 2004. Измерванията са направени в 7 пункта и резултатите са отразени в протоколи за промишлени зони. Всички стойности са в диапазон 36,3 – 50.7 dBA и са под допустимите 70 dBA за промишлени зони, определени в Комплексното разрешително. Тъй като съгласно комплексното разрешително замерванията на обща звукова мощност на площадката, ниво на звуково налягане в определени точки по оградата на площадката и ниво на звуково налягане в определени чувстителни на шум места се извършват веднъж на две години, то предстои подписване на договор с акредетирана лаборатория за извършване на необходимите замервания.


2.Докладване на замърсителите в колната среда
2.1 Прагови стойности на изброените замърсители във въздух, води, почви.

Таблица 1. Изпускания по PRTR

Каталог: eea -> main-site
main-site -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително
main-site -> Решение №400-Н0-И0-А0-тг1/28. 05. 2011 г., актуализирано с Решение №400-Н0-И0-А1-тг-1/15. 12. 2011 г. Отчетен период
main-site -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително
main-site -> Доклад по околна среда (гдос) за изпълнението на дейностите за 2009 г., за които е предоставено Комплексно разрешително №355-но/2008 г
main-site -> Решение №116-Н0-И0-А1/2008 г на Министъра на околната среда и водите Отчетен период : Стара Загора, март 2011 г
main-site -> Приложения към техническите спецификации приложение 1 Видове, обект на Обособена позиция 1
main-site -> Приложения към техническите спецификации приложение 1 Видове, обект на Обособена позиция 1
main-site -> Технически изисквания


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница