Мария меранзова смешно отделение



страница6/9
Дата17.10.2017
Размер1.28 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВИ МАСАЛ

ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ЯМ ОХЛЮВИ!


Винаги това ми е бил, още от малък, големият проблем – как да измъквам от черупката му охлюва!

Е, обичам охлюви, дума няма! И как.да извадя от черупката сварения охлюв! С какво ли не пробвах. С вилица, с върха на остър нож, с кукичка на края на дебела тел, а сестра ми дори ми предлагаше собствената си пинсета.

Това беше, като бях малък. А сега като голям проблемът ми още повече се усложни. Вече охлювите не ги ядат на кухненската маса, а в луксозни ресторанти. А там, за да измъкнеш охлюва от черупката му, си има специална щипка.

И така животът ми стана по-лесен. Отида ли в чужбина в командировка, веднага съм на ресторант, и веднага си поръчвам охлюви. Е, тук въпросът вече не е в измъкването им от черупката, а в плащането им. И сега се убеждавам – черупките им да бях събирал и да ги бях коснал на някого за истински охлюви, кой ще ти рови в тях да мами охлюва, сума ти пари щях да изкарам. Нямаше сега да ви разказвам защо съм стигнал до този печален извод… Въпросът сега е в интонацията на изречението: Няма вече да ям охлюви! Тук интонацията е: Жалко, а не обещавам: Няма – твърдо ударено я - вече да ям охлюви! Затихващо – няма вече да ям охлюви.


- Ох, стига вече сме пили смешности, коремът ми се поду от тези кикотения, поднасям ви...
Мон Вагонов се облещи още веднъж:

- Маре, Маре, Марче, Марийче – после се сепна, - ама какво Марийче си, както ти казваше Пепи Великов, тоя знаеш ли кой е, така и няма да разбереш кой е, тайна е, Маро ма, ех, ма Маро, и ние, Маро, сме умни, а знаеш ли коя е Мара Донесена, , ех, ех, че жена е, ех… чак ме захласва и ще си забравя новата реплика от новата пиеса, а тя е:

Млад Левов дълго време слуша без да се обади, но изведнъж нещо се присети:

- Що, бе, и аз имам познати дамички, виж една онзи ден какви небивалици ми наприказва, ама аз нали съм си добра душа, всичките й приказки изслушах, ама и много се смях, я и вие чуйте какви измишльотини се случват на някои, ама тя да не би да ме поднася, мене, щото аз съм си търпелив и услужлив, услужих й с чуването си, да ми разкаже случката си за:



ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРИ МАСАЛ

ЗАДИГНАТАТА БИРА


Купих бутилка чешка бира. Плзен. Как я открих ли? С триста зора и с трийсет лева. Донесоха ми я директно от Чехия. Кой ли? Влчкова Франциска. И тя толкова готина като бирата Плзен. И бая зор видях докато се науча да гълтам гласните, плзен, влчкова, нейсе, вече бутилката с бира е у нас и аз, като научена да гълтам гласни, така и ще си изгълтам чешката бира. Добре, че не се казва – чхска плзенска бира. Браво, я, чхска плзенска бира!

И, разбира се, че я сложих на масата в кухнята. И кой знае защо изведнъж около нея, бутилката де, се завъртяха децата. Друг път не можеш да ги накараш да влезнат в кухнята и да изядат по чиния супа топчета! Та се сетих: едно дете го попитали: ти каква манджа обичаш най-много? Най много обичам да ям топчета! Жената дето го питала, се зачудила… и после се закискала: това ти за супа топчета ли говориш? Айде стига с тия супи и топчета, че ми идва и на акъл, още една дяволия: преди няколко дена в хола ни влезе стършел. Ние живеем на десетия етаж, дето и муха не влиза! Ама на, взе, че влезе доста едър стършел! И сега накъде? Аз ли да се крия, той ли да бяга през прозореца, че откъде другаде мислите, че е влязъл? И глей го ти – жужа, жужа, и хоп – кацна на перваза на прозореца. Тихомълком грабвам лъжица, как се сетих? И го притискам отдалече, беше се заврял в ъгъла. И седя там седмица, и изсъхна! Препарира се!

Правя аз кафе един ден в кафеварката, изливам го в чашата, а утайката под формата на кюфте я

пльосвам в мивката и я разбивам с ръка да мине през тръбата във вид на прах.

И я мачкам яз кафейната утайка, мачкам, но едно топче кой знае защо не става на прах! Вземам го: ама това е изсушеният стършел, ах, тоя мой Влади! Бива ли шеги с такива ужасни чудовища!

Ох, докъде бях стигнала? Отново като всички българи под кривата круша! Не, не ставаше дума за круши, които обичам колкото… о, да, сетих се, плзенската бира, за нея ставаше дума!

Беше си на масата в кухнята… беше, децата, две на брой, не още кой знае колко големи, момичета. Влади е друга бира, момче! Въртя се аз из кухнята, Креми и Вени са застанали една до друга пред мен и се хилят, като ме гледат какво се оглеждам за бутилката с плзенска бира. Усетих аз нещо нередно и викам на Креми: ръцете напред! И тя си подава празните ръце. После повтарям същото на Вени: ръцете напред! Ама и тя ги подава празни. Ами сега, къде отиде бутилката? После двете се изкискват и се обръщат с гръб към мен. Ох, ама те си подавали зад гърба си една на друга бутилката! И после седнахме на масата, те си изядоха топчетата, супата, де, а аз си изпих бутилката с чхска плзенска бира, иначе не е справедливо, аз съм най-голямата!
Мон Вагонов не млъкваше, сега започна да реди думи за Мара Донесена:

- И ти, Маре, какво знаеш за Мара Донесена.

Каро Каров изгледа Мони, поклати съчувствено глава и каза многозначително:

- Ех, Мон, се увличай, де! И какво толкова е станало, Мара та Мара, Мария пак Мария, те, Мариите, са такива - занесени отнесени…

Мон Вагонов отново подскочи:

- Ама тя не се казва Мара Занесена, а Мара Донесена…

Каро Каров тропна по масата:

- Донесена, отнесена, занесена, все Мара. А сега чуй пък аз какво ще ти кажа:


ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТИ МАСАЛ
КАКВО МЕ ГЛЕДАШ?
Утре, 29 септември, имам рожден ден!А ето какво си спомних от миналия ми рожден ден.Сестра ми ми подари спално бельо – за двама. Разгледах чаршафите – жълтокафява разцветка с шарка – тигри в естествена големина! Добре се връзват с разцветката, нали тигрите са пъстри, а и чаршафите са големи! Вечерта смених чаршафите и нахлузих новите – на спалнята - два на дюшека, два юргански, и две възглавници.

Мъжът ми се връща от работа и аз му се хваля с голямата придобивка. Вечеряме сито и си лягаме., кой капнал от умора, кой умрял за сън. По едно време през нощта се събуждам от реплика на мъжа ми: “Какво ме гледаш?” Разбира се, че се обръщам и също казвам: “Ама аз съм с гръб към теб, как ще те гледам!” А той: “Не говоря на теб, а на тигъра! Така се е втренчил в мен, ще ме изяде с очи!” Аз поглеждам неговия, облечен и той с тигровия чаршаф, юрган, и той, неговият тигър не ме изпуска от очи! Нищо, си викам, спокойно, нали главата ми е на възглавницата в тигровата паст, най-много да ме изяде на закуска точно на рождения ми ден!


Тогава Ванчо Робов се изкиска доволен и каза:

- Добър си, Каров, добър си! А, бе, за к’ви охлюви ще ми говори тоя Мони, не охлюви, гъби, бе, гъби…

Мон Вагонов този път тропна яко по масата и викна:

- За к’ви гъби, бе, к’вотник, досега си мълча, а сега ще ми реди песни за някакви си гъби, за к’ви, бе, ама ти к’ви ги дъвчеш?

Ванчо Робов отново се изкиска и през сълзи каза:

- Ето за к’ви, а познай, де:


ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ МАСАЛ
КОЙ ЩЕ ОТИДЕ ЗА ГЪБИ?

ЗАЩО НЕ ОПИТАШ ГЪБИТЕ?

ТАЗИ ТАКА СЛАДКА ГРЕШКА!
Започваше пролетно чистене. Трябваше да се купят гъби. И точно това поръчах. Вече бях разхвърляла къщата и етоо, че гъбите дойдоха. Култивирани печурки! Веднага се залових за тях! Надробих ги, сложих ги в тенджерка, налях вода и сложих масло. И на котлона. Готвя на газ, и започна уханното варене. И вече приготвях масата. Салатка, вино, вино, бяло, разбира се, любимо питие все пак. Разбърквам от време на време гъбите. Ох, пролет е, е, щеше да има пролетно чистене, е, ама по-добре е да си хапнеш гъби с масло, отколкото да ти се откачи ръката от търкане. Гъбите са готови, ох, гъби с масло, ех, любимо ядене, ох, ама че сладка грешка! Сядам и зачаквам. И те идват. И ох, ох, че хубаво мирише! Ама това ли били въпросните гъби? Сядайте, сядайте, ама къде са столовете, ах, ето един. Търси още столове, ама стига с това пролетно чистене! Сядат и опитват гъбите. Ах, ама я прави по-често пролетно чистене, ще те обявим за баш майстор! На употребата на гъбите, ново пролетно почистване, ах, ама и виното е страхотно! Я някой да изтича за още гъби и вино! И същият той виква: чудесно приготвени гъби, и още, ох, ама каква чудесна грешка направих Да нямаше да го ям оня дунапрен! А аз: сега е ваш ред, обръщам се към цялата маса, ти, ти, ти, пролетно чистене и миене на чиниите! И кой ще отиде за гъби?!
Накрая Мон Вагонов не изтрая:

- А, бе, к’вотници, докога ще стърчим тук като побити камъни, краят му не се вижда на тия масали, хубаво ни подхлъзна тоя Марио Мариин с тоя негов месал…

Тогава Мария скочи от високия си стол, разтресе красивата си глава и викна:

- Обявявам закриването на смешното отделение… Осемдесет пъти повтаряме едно и също: смейте се, смейте се, смейте се… А те: край, та край, та край… Е, настъпи вече краят. Има да ревете за мен, но аз казвам


КРАЙ,
вървете да плюскате…
Владо Даров подробно изслуша разправиите на отбора юнаци – смешни изтърсаци и се развесели. И сякаш между другото се провикна:

- Чакайте, чакайте, и кого ще шашнете с тия ваши юрганскогъбени одисеи? Холандците ли? Те пък може и изобщо да не обичат бяло вино, охлюви печурки, не, бе, охлюви и печурки, печурките бяха култивирани, нали, а не охлюви печурки. Ето какво ще ви запитам аз вас:






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница