Марли и спринцовки ще се купуват с централна поръчка



страница1/7
Дата19.07.2018
Размер275.5 Kb.
#75817
  1   2   3   4   5   6   7



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
17.10.2016
Национални вестници



Марли и спринцовки ще се купуват с централна поръчка


Здравното министерство иска да пазарува консумативи на едро за всички болници

Янина Здравкова

Сега  стр. 5  

Имаме идея и най-простите консумативи за болниците - марли, спринцовки - евтините медицински изделия, също да се купуват централизирано с електронен търг, обяви здравният министър Петър Москов. Това значи болниците да подават към МЗ заявки за нужните им количества, а след това през електронната платформа ще се обединяват всички получени заявки за отделните изделия и ще се договарят общи количества.

Идеята обаче не може да се осъществи за скъпите медицински изделия, които се прилагат в ортопедията, сърдечносъдовата и неврохирургията - клапи, клипси, винтове и т.н., при които са най-големите съмнения за огромно завишаване на цените, които след това се плащат от пациентите. "Там преценката какво точно изделие е нужно за конкретния болен е на лекаря и няма как да се договарят големи общи количества", смята Москов.

Не е ясно кога консумативите ще се включат в електронните търгове на МЗ. Очаква се днес да заработи електронната борса за лекарствата, т.е. да бъдат поканени за оферти търговците на лекарства. Заявките на болниците за всички нужни им лекарства са вече в здравното министерство. След като дистрибуторите дадат офертите си за заявените количества, за всяка позиция ще се изберат трите най-евтини оферти и с тези търговци ще се сключи рамково споразумение. След това, когато дадена болница има нужда от съответния медикамент, ще прави обществена поръчка между трите доставчика, с които има рамково споразумение. Очакванията са това да намали цените, на които болниците купуват лекарства, с между 5 и 20 на сто.



Разходите за онкология у нас са над средното за Европа


Страната ни е с най-висок ръст на заболеваемостта на континента

Янина Здравкова

Сега  стр. 2  

6.8% от разходите за здравеопазване у нас отиват за лечение на онкологични заболявания, докато средният процент за Европа е 6 на сто. Данните са от 2014 г. и са част от доклад за достъпа на пациентите до онкологични лекарства в Европа, представен от д-р Нилс Уилкинг от шведския Каролински институт. В САЩ по това перо се отделят едва 5% от здравния бюджет. Има сериозен ръст на парите, похарчени за онколекарства - през 2005 г. те са били 5 евро на глава от населението, а през 2014 г. са вече 17.7 евро. Това обаче е доста под средните 38 евро за Европа.

В България за общо за здравеопазване се харчат само 7.6% от брутния вътрешен продукт - при 10% средно за Европа. И като номинална стойност парите са сред най-ниските в Европа - едва 466 евро на човек годишно.

На този фон България е в дъното на европейската класация по тежест на заболяването, т.е. до каква степен то отнема от качеството на живот. "Страната ви е на 6-о място, което значи, че и смъртността, и заболеваемостта са високи, коментира д-р Уилкинг. Все още обаче няма актуални данни за това каква е преживяемостта от рак у нас, по която се съди за това доколко лечението на болестта е ефективно. Последните са от 2007 г. и сочат, че по това време България е била пак на дъното с едва 40 на сто преживяемост над 5 години на болните. За сравнение, в Швеция процентът е 60 на сто. Очакванията обаче са, че понастоящем у нас хората с тази диагноза живеят по-дълго.

България бележи и един от най-големите ръстове за заболеваемостта в Европа - ако през 1995 г. у нас е имало 250 болни на 100 000 души, то през 2012 г. те вече са около 430 на 100 000. Обяснението обаче е и в по-добрата диагностика, освен в останалите фактори за всеобщия ръст на раковите заболявания - застаряване на населението и подобрено лечение на другите болести, т.е. по-малко хора умират от инфаркт например и така доживяват да се разболеят от рак, поясни шведският специалист.

***


РАЗХОДИ

Расте броят на онкоболните, за чието лечение плаща здравната каса, обяви подуправителят на НЗОК Иванка Кръстева. Не става дума обаче за новозаболели, а за хора, които имат по-висока преживяемост и затова повече пъти търсят лечение, но вече т.нар. втора и трета линия, т.е. по-скъпо и иновативно, допълни тя. Така тя косвено отговори на здравния министър Петър Москов, който няколко пъти в последно време попита как разходите на касата за онколекарства скачат с 16%, при положение че лекуваните болни са намалели с 5 на сто.



Свищовизацията превзе и Медицинския университет-София


Драмите в поредния водещ вуз трябва да са ясен знак за държавата да реши най-после проблемите във висшето образование

Силвия Георгиева

Сега  стр. 14  

В тази история почти няма невинни. Тя е за печалбарството на всяка цена, станало емблема на прехода у нас, но пренесено на академичен терен. Битката за парите на Медицинския университет-София - връх на медицинското образование в България - развихри такива низки страсти и извади на показ толкова позорни тайни на висшето училище, че човек остава в недоумение възможно ли е това да се случва точно с елита, който ни лекува. "Свищовизацията" на висшето ни образование започна да превзема вуз след вуз, и то пред погледа на държавата, която години наред покровителства раздутия прием на студенти и неглижира феодализма в някои висши училища. Моментът изглежда назрял най-после да се внесе ред, но дали това ще стане, зависи от едно втръснало отдавна клише, наречено политическа воля.

Проведеното преди дни в пълна секретност Общо събрание на МУ-София, на което бе избран паралелен ректор, показва ясно как се гледа на законите у нас - като на врата в полето. В правилника за дейността на университета има детайлни разпоредби как точно се свиква подобно заседание - датата на провеждането му се обявява на интернет страницата на учебното заведение, 400-те делегати се известяват с писмена покана, предоставя им се проект на дневен ред и материалите за обсъждане и т.н. Те обаче изглежда са възприети за излишни подробности от организаторите на събитието, тъй като нито едно от тези изисквания не бе спазено. Налични са били единствено поканите, но пък, както свидетелстваха не един и двама професори, те са били раздавани избирателно. Според присъствали на скандалното заседание никой не е гласувал то да бъде закрито, както изисква правилникът. Вярно, никъде няма забрана Общото събрание да бъде охранявано от военна полиция и университетски гардове, отнасящи се брутално с медиите. Изглежда за организаторите е съвсем в реда на нещата и бившият главен секретар, какъвто в момента е проф. Алексей Алексеев, да отнася под ръка урните с подадените бюлетини. И даже МОН да не може да ги изземе от него.

Участниците в тази суматоха са пределно наясно от коя страна на закона се намират. Общото събрание беше проведено на фона на мащабни проверки във висшето училище, които извадиха наяве многобройни нарушения на бившето ръководство - незаконни звена в чужбина, свръхприем, екзотични командировки, съмнителни обществени поръчки, мегазаплати за доверени администратори и пр. На самото заседание председателят на общото събрание проф. Генчо Начев предупреждава делегатите, че сбирката може да се окаже нелегитимна. Но, забележете, хората масово гласували "за" провеждането й. Залогът явно е твърде висок, щом известни лекари, доценти и професори са готови да плюят на името си и да се запишат в този фарс.

Проф. Ваньо Митев не е свищовски Исус. Но също като "пожизнения" ректор на Свищовската академия Величко Адамов очевидно се чувства феодал в своя университет. МУ-София плаща на жена му, дъщерите му, сестра му. Плаща воаяжите му по всички континенти. Когато мандатите на проф. Митев свършват, проф. Митев си назначава нов ректор. Когато новият ректор спре да го слуша, проф. Митев го сваля, без да подбира средствата. И си назначава нов ректор. В масовката участват почти едни и същи хора и гласуват под строй, за когото им се каже. Ясно е, че тук няма печеливши, има само губещи - студентите на Медицинския университет, медицинското образование, което те получават там, и като цяло академизмът у нас.

Как МУ-София се озова в това позорно положение - на грозни сцени, двувластие, лични нападки между светила в медицината? Наивно е да се смята, че никой не е подозирал какво се случва в университета. Никой ли не е анализирал как МУ-София привлича чуждестранни и платени студенти и как увеличава броя им година след година? Възможно ли е никой да не забележи изнесеното обучение на висшето училище например в Швейцария, провеждано не в основни негови звена (примерно факултети), както постановява законът, а в обслужващи звена? Така ли никой не се усъмни в огромните излишъци в университета, с които проф. Митев толкова се гордее? Нямаше ли кой да провери обществените поръчки, печелени от една и съща фирма?

Сегашното ръководство на просветното министерство има желязно алиби - не е управлявало ведомството по време на разкритите злоупотреби. Одити пък не били правени от години, защото звеното било твърде малко и твърде натоварено. Дали въобще някой щеше да се вгледа в Медицинския университет, ако един професор в Германия не се беше усъмнил в бурната му задгранична дейност? Както се видя в последните дни, министерството има достатъчно лостове за въздействие и контрол над университетите въпреки тяхната автономност. За нула време във висшето училище бяха организирани три проверки, а в края на седмицата проф. Ваньо Митев даже беше разпитан в столичното следствие.

Покрай драмите около университета министър Кунева каза и едно важно изречение - че предстоят разговори за промяна на закона за висшето образование. "Искам повече светлина и в този случай със Съвета на ректорите трябва да говорим дали законът е добре балансиран и какво трябва да направим, за да може обществото да е сигурно, че той не създава херметически затворени общности, а че в университетите се създава цветът на нацията. Трябва да сме сигурни, че там атмосферата е чиста", коментира тя. Уви, не чуваме това за първи път, няма да е и за последен. Добри намерения имаше и при предишния случай на самозабравил се ректор - в Свищовската академия. Днешните софийски драми впрочем поразително приличат на събитията отпреди няколко години в Свищов - заключени врати, полицейска охрана, подмяна на ректори, процедурни нарушения. И както тогава, така и сега обещанията сигурно ще просъществуват от ден до пладне, а след това криворазбраната академична автономност ще се върне към обичайното си ежедневие. Европейската комисия отдавна критикува България за липсата на реформи във висшето образование. Те обаче няма да се случат никога в ръцете на несменяеми феодали, ползващи се с благосклонното отношение на всяка власт.








Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница