Марс Червената планета
Изтегляне 354.05 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Спътниците на Марс
- Марс и древните цивилизации
Софийски Университет „Св. Климент Охридски“
Курсова Работа Тема: Марс – Червената планета Изготвил: Димитър Валериев Йотов, фак. № 700534; Специалност:Стопанско управление (английски език), I курс, I група; Преподавател:Албена Антонова; Дата на предаване:16.11.2011г. Съдържание:Съдържание: 2 Увод 2
Атмосфера 6 Състав 7
Въглероден диоксид 7 Аргон 8
Вода 8 Геология 10 Топография 10 Канали 12 Спътниците на Марс 12 13
Фобос 14 Предишни мисии 17 Сегашни мисии 17 Бъдещи мисии 18 Живот на Марс 19 Марс и древните цивилизации 20 20 Сближаване през 2003 22 УводМарс е четвъртата планета от Слънчевата система. Тя носи името на бога на войната от римската митология Марс поради факта, че изглежда червена на нощното небе. За това е наричана още „Червената планета“. Тя има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията астероиди. Символът на планетата е стилизирано изображение на щита и копието на Марс (♂). Марс е земеподобна планета с рядка атмосфера и повърхност, едновременно напомняща за ударните кратери на Луната и за вулканите, пустините, долините и полярните шапки на Земята. На Марс се намира най-високият връх в Слънчевата система - Олимп. В допълнение към географските си особености е и периода на завъртане и сезонните цикли, които са много подобни на Земните. След първото прелитане край планетата, направено от Маринър 4 през 1965 г. се предполага, че на повърхността на Марс има вода. От всички земеподобни планети, Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот. В момента около планетата обикалят три космически апарата: Марс Одисей, Марс експрес и Марс Риконисънс Орбитър. Това е повече от всяка друга планета в Слънчевата система, с изключение на Земята. Повърхността на планетата приютява два марсохода от програмата Марс експлорейшън ровър (Спирит и Опъртюнити). Откритията направени от тези апарати и от изпратените преди говорят, че на планетата някога е имало водна покривка. Наблюденията сочат, че има малки гейзероподобни потоци, който нарязват повърхността. Изследвания, направени от апаратът на НАСА Марс глобъл сървейър, дават доказателства, че части от южната полярна шапка са намалели.
На вид ,,Марс" е червеникаво-кафяв. Общата му повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните континенти, а масата му е 10 пъти по-малка от земната. Денят на Марс е с продължителност, близка до тази на земния — 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди. АтмосфераАтмосферата на Марс е много по-различна от атмосферата на Земята. Има голям интерес към изучаването на нейния състав след скорошното засичане на следи от метан, по които може да се съди за живот на Марс. Марсианската атмосфера е много тънка и атмосферното налягане на повърхността варира от 30 Pa (0,03 kPa) на върха на Олимп до над 1 155 Pa (1,155 kPa) в дълбините на Хелас Планиция, със средно повърхностно налягане 600 Pa (0,6 kPa), което е многократно по-малко от Земното (101,3 kPa). На височина Марсианската атмосфера достига 110 km. Атмосферата на Марс се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород, вода и метан. Марсианската атмосфера е много запрашена, което придава на планетата жълтеникавокафяв цвят, ако се гледа от повърхността ѝ. Информацията от марсоходите на програма Марс Експлорейшън Роувър1 сочи за наличието на прашни частици с диаметър 1,5 микрометра. Структура Марсианската атмосфера се разделя на следните слоеве
СъставМарсианската атмосфера е видима на тази снимка от близко разстояние.  
Въглероден диоксидОсновният компонент в състава на атмосферата на Марс е въглеродният диоксид (CO2). По време на марсианската зима полюсите на планета са в постоянен мрак и температурата пада до такава степен, че около 25% от атмосферния CO2 кондензира на полярните шапки под формата на лед. Когато марсианските полюси отново са изложени на слънчево лъчение през лятото, CO2 сублимира отново в атмосферата. Тези процеси водят до уникални сезонни вариации в атмосферното налягане и атмосферното съдържание около полюсите на планетата. АргонМарсианската атмосфера е относително богата на благородния газ аргон, в сравнение с другите планети от Слънчевата система. За разлика от въглеродния диоксид, аргонът не кондензира в атмосферата и затова неговото количество е постоянно. При изменение на количеството въглероден диоксид в атмосферата, може да настъпят промени и с количеството на аргона в различни места на планетата. 2 ВодаКогато въглеродният диоксид сублимира отново в атмосферата, през лятото се носят силни ветровете на южният полюс, като някои от тях могат да достигнат скорост 400 km/h. Тези сезонни колебания носят големи количества прах и придават на планетата земеподобен вид с наличие на скреж и переста облачност. Тези облаци са фотографирани от Опъртюнити през 2004 г.
ГеологияМикроскопични скални форми, показващи предишно наличие на вода, снимани от марсохода Опъртюнити. 
Наблюдения на магнитното поле на Марс, извършени от апарата Марс глобъл сървейър сочат, че част от кората на планетата е магнетизирана на ивици с променлива полярност, широки около 150 km и дълги около 1000 km по начин, подобен на земните океански дъна. Според теория, публикувана през 1999 г., тези ивици показват наличието на активна геология в миналото на Марс. Ако тя е правилна, това би направило възможно съществуването на атмосфера от земен тип чрез осъществяване на въглеродния кръговрат и би потвърдило наличието на силно магнитно поле, защитаващо атмосферата от космическите и слънчевите лъчения. Дебелината на кората на Марс е около 50 km, а на места достига до 125 km. За сравнение дебелината на кората на Земята е 40 km. Сред най-интересните находки на марсохода Опъртюнити са хематитите на повърхността на планетата: сферични тела с размери от няколко милиметра, намиращи се в областта Меридианната равнина. За тях се счита, че са се формирали на дъното на древните океани преди милиарди години. Открити са и минерали, съдържащи съединения на сяра, желязо и бром. Все по-широко прието в научните среди е схващането, че в миналото в областта Меридианната равнина е имало вода, която се е просмуквала в повърхностните слоеве на кората. Следователно на Марс е имало благоприятни условия поне за известно време за появата и развитието на живот. Марсоходът Спирит от друга страна също открива наличие на минерали, чието формиране може да се обясни само с наличието на течна вода.
През 1996 г. група изследователи на метеорита ALH84001, за който се счита че произхожда от повърхността на Марс, изнесоха доклад в който се описват структури приличащи на микровкаменелости образувани вследствие на жизнена дейност. Оценките на доклада обаче са противоречиви и сред научните среди липсва консенсус относно интерпретацията на резултатите. ТопографияТопографията на северното и южно полукълбо на Марс се различава значително. В северното полукълбо преобладават равнини, оформени под въздействието на потоци от лава, а в южното — високи плата, покрити с астероидни кратери. Гледани от Земята, северните равнини на планетата са покрити с марсиански прах и изглеждат бледи. За разлика от тях червените планини и плата на юг са наситени с железен оксид, придаващ характерния им цвят. В миналото за тях се е смятало, че са континенти и са им дадени подходящи за целта имена, като Арабия Тера („Арабска Земя“) и Амазонис Планиция („Амазонска равнина“). За тъмните райони от повърхността като Маре Еритреум, Маре Сиренум и Ауроре Синус се е смятало, че са морета. Най-тъмната част от повърхността на планетата, гледана от Земята, е Сиртис Майор. 
Топографска карта на повърхността на Марс (НАСА/JPL-Калифорнийски технологичен институт). Виждат се вулканите на платото Тарсис на запад от планината Олимп, „Долината на Маринър“ на изток от „платото Тарсис“ и "Гръцкия басейн" в южното покукълбо. 
Полярните шапки на Марс съдържат замръзнала вода и въглероден диоксид. Диоксидът е под формата на сух лед и се топи през марсианското лято, разкривайки повърхността на планетата.Замръзва отново през марсианската зима. На Марс е разположен най-високият вулкан в Слънчевата система — щитовидният Олимп , висок 27 km. Вулканът е неактивен, намира се в обширната равнина Тарсис, която съдържа няколко други вулкана (виж списък на вулкани на Марс). На Марс се намира и най-големият каньон в Слънчевата система — Валес Маринерис („Долината на Маринър“). Той е дълъг около 4 000 km и дълбок 7 km. Повърхността на планетата е осеяна с множество метеоритни кратери, най-големият от които е Хелас Планиция с покривка от светлочервен пясък Работната група по планетарна номенклатура към Международния астрономически съюз определя именуването на обектите по повърхността на Марс. Тъй като Марс няма морета и океани, дефиниращи морското равнище, както на Земята, за височина 0 m се приема равнището, отговарящо на налягане от 610,5 Pa (6,105 mbar) (0,6% от налягането на земното морско равнище) при температура от 273,01 K (температура на тройната точка на водата).[8] За нулев меридиан на Марс е избран меридианът, преминаващ през малкия кратер Аири-0, намиращ се в Меридианния залив.
КаналиВ миналото, поради убедеността си, че на Марс има живот, някои астрономи създават карти на повърхността му на които отбелязват множество „канали“ — линейни структури, за които се е смятало че са плод на марсианска цивилизация. За картографирането на каналите допринася американския астроном Пърсивал Ловел, който също предполага, че промяната в облика на дадени части от повърхността на планетата е следствие от наличието на растения — източник на вдъхновение за поколения писатели-фантасти. За линейните структури е установено, че са плод на въображението на наблюдателите, или в най-добрия случай — пресъхнали корита на древни марсиански реки. Променящите се цветове на повърхността са следствие на бушуващи обширни пясъчни бури. Спътниците на Марс | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Име |
Снимка |
Размери |
Маса |
Среден орбитален радиус |
Орбита-лен период |
Откри-ване | |
|
Марс I |
Фобос |
|
27,0×21,6×18,8 km |
10,8×1015 kg |
9 377 km |
7,66 часа |
1877г |
|
Марс II |
Деймос |
|
10×12×16 km |
2×1015 kg |
23 460 km |
30,35 часа |
1877г |
Гледан от Марс, Фобос има ъглов диаметър приблизително равен на 12', Деймос — 2' а Слънцето — 21'.
Фобос
Фобос е по-големият и на по-близка орбита спътник на Марс. Той носи името на бога на страха от древногръцката митология Фобос, син на бог Арес и брат на бог Деймос. Фобос е на най-ниска орбита от всички други спътници в Слънчевата система — на 6000 km над повърхността на Марс. Спътникът е и един от най-малките известни. За Фобос е характерно синхронното въртене — той винаги е обърнат с една и съща страна към Марс. Намира се на подстационарна орбита, извършвайки една орбита по-бързо от времетраенето на деня на планетата. Поради тази причина наблюдаван от повърхността на Марс, Фобос изгрява от Запад, за около 4 часа и 15 минути се придвижва на изток през небосвода и залязва на източния хоризонт. За един марсиански ден Фобос изгрява и залязва средно два пъти (през 11 часа и 6 минути). Поради близостта му до планетата Фобос не може да се наблюдава на ширини по-големи от 70,4°. Ниската орбита на Фобос предопределя неговото разрушение в даден момент в бъдещето. Приливните сили на Марс снижават неговата орбита с около 1,8 сантиметра на година. След около 50 милиона години Фобос или ще падне на повърхността на Марс или ще се разпръсне в планетарен пръстен, когато премине границата на Рош, намираща се на 8400 km от центъра на Марс. За подробен анализ виж тази статия. Поради неправилната си форма гравитацията на Фобос се изменя в рамките на 210%, а при добавяне и на приливните сили на Марс — в рамките на 450%.
Силует на Фобос пред Слънцето, сниман от апарата Opportunity на 10 март 2004 г .
Гледан от Фобос, Марс изглежда 80 пъти по-голям на диаметър от Луната при пълнолуние, заемайки 1/4 от небосвода, и 2500 пъти по-ярък от нея при пълнолуние. Наблюдаван от марсианския екватор, Фобос има видим диаметър приблизително равен на 1/3 от лунния.
Наблюдатели на по-големи ширини (но по-малки от 70,4°) ще наблюдават по-малък видим диаметър поради увеличеното разстояние до Фобос. Големината на Фобос по времето на прехода му през небосвода от запад на изток се изменя в рамките на 45% поради приближаването и отдалечаването му от наблюдателя на повърхността. Ъгловият диаметър на Фобос е около 0,14° непосредствено след изгрев и непосредствено преди залез и 0,20° в зенит. За сравнение ъгловият диаметър на Слънцето е 0,35°.
Деймос
За Деймос се смята че е астероид който под въздействието на Юпитер се е отклонил към вътрешната част на Слънчевата система и е бил заловен от гравитационното поле на Марс. Неговата форма е неправилна — размерите му са приблизително 15×12×10 km. Спътникът е съставен от богата на въглерод скала, подобна по състав на C-тип астероид, и лед. На повърхността му се намират кратери, но като цяло повърхността му е загладена порад наличието на реголит, частично запълващ кратерите. Гледан от Деймос, Марс има около 30 пъти по-голям видим диаметър от Луната при пълнолуние и е около 400 пъти по-ярък, заемайки 1/11 от небосвода. ледан от Марс, Деймос има ъглов диаметър от 2,5' и би приличал на бързодвижеща се звезда. Най-голямата му яркост е сравнима с тази на Венера наблюдавана от Земята и имаща ъглов диаметър от 1'; при първата си или последната си четвърт спътникът бе изглеждал ярък колкото Вега. За разлика от Фобос, Деймос се намира на над-стационарна орбита и изгрява от изток и залязва на запад. Поради сравнително близкия орбитален период на Деймос (30,5 часа) и периода на завъртане на Марс (24,5 часа) между две последователни изгрявания и залязвания на спътника изминиват средно 2,7 дни (гледани от екватора). Поради сравнително ниската орбита на Деймос той не може да бъде наблюдаван на ширини по-големи от 82,7°.
Силует на Деймос пред Слънцето, сниман от апарата Opportunity на 4 март 2004 г .
Изследване
Снимка на повърхността на Марс, направена от спускаемия модул на Викинг 1.
Изглед към роботизираната ръка на Финикс.
Марс е изследван от автоматични апарати, между които орбитални модули, спускателни модули и марсоходи, изпратени от космическите програми на СССР, САЩ, Европа и Япония с цел изучаване повърхността, климата и географията на планетата.
Приблизително 2/3 от всички мисии обаче завършват с повреда преди да приключат (а някои дори преди да започнат) планираните задачи. За някои от мисиите са известни точните технически проблеми довели до неизправностите, но за останалата част те остават загадка. В научно-техническите среди шеговито се говори за Бермудски триъгълник намиращ се между орбитите на Земята и Марс.
Предишни мисии
Първата успешна мисия до Марс е тази на Маринър 4, изстрелян през 1964 г. На 14 ноември 1971 г. Маринър 9 става първата космическа сонда, която успешно навлиза в орбита около друга планета, когато влиза в орбита на Марс. Първите обекти, успешно приземили се на повърхността на планетата са съветските сонди Марс 2 и Марс 3 от програма Марс. Изстреляни са през 1971 г., като връзката с двата апарата се губи секунди след приземяването на Марс. През 1975 г. НАСА изстрелва две сонди по програма Викинг. Програмата включва два летателни апарата и две спускаеми сонди, които се приземяват на планетата през 1976 г. Сондите правят първите цветни снимки на Марс и картографират повърхността на планетата толкова добре, че и сега тези снимки се използват.
Съветските сонди Фобос 1 и 2 са изстреляни през 1988 г. за да изучават Марс и неговите естествени спътници. Фобос 1 изгубва връзка със Земята още по пътя към Червената планета, а Фобос 2 успешно фотографира Марс и Фобос, но се поврежда малко преди да изпрати двата спускаеми апарата към повърхността на Фобос.[15]
След провала на Марс Обзървър през 1992 година, НАСА изпраща Марс глобъл сървейър, който влиза в орбита около Марс през 1997 г. Мисията му е пълен успех, като мисията по картографирането на планетата е завършена през 2001 г. Сондата предоставя снимки от повърхността на планетата, показващи наличието на пресъхнали речни корита, които сочат наличието в миналото на водни източници близко до повърхността През 2006 г. е загубен контакта с апарата по време на третата му удължителна мисия, с което сондата е функционирала 10 години. Друг апарат на НАСА — Марс Патфайндър, носи на борда си марсоход, който успешно се приземява в „Долината на Марс“ през лятото на 1997 г. и успява да изпрати множество снимки на планетата.
Космическият апарат Финикс се спуска на северния полярен регион на Марс на 25 май 2008 г. Роботизираната му ръка копае в марсианската почва и потвърждава наличието на вода на 20 юни същата година. Мисията приключва на 10 ноември 2008 г. след загуба на връзка с апарата.
Сегашни мисии
Марс експлорейшън ровър на повърхността на Марс.
През 2001 г. НАСА успешно изстрелва Марс Одисей, който все още е в орбита към началото на 2008 г. Спектрометърът за гама-лъчи е засекъл значителни количества от водород и на реголит. Водородът се съдържа основно в ледовете по повърхността на планетата. През 2003 г. ЕКА изстрелва Марс експрес, състоящ се от орбитален (Марс експрес орбитър) и спускаем модул (Бийгъл 2). Орбиталният модул потвърждава наличието на запаси от замръзнала вода на южния полюс на планетата. За съжаление контактът със спускаемия модул е загубен малко преди кацането му на повърхността през декември 2003 г. счита се, че той се е разбил поради техническа неизправност. В началото на 2004 г. екипът работещ по мисията съобщава, че е открит метан в атмосферата на Марс, а ЕКА оповестява, че е открила полярно сияние на Марс през юни 2006 г.
През 2003 г. НАСА изстрелва марсоходите близнаци Спирит (Дух) носещ означението MER-A и Опъртюнити (Възможност) носещ означението MER-B по програмата Марс експлорейшън ровър. Двата марсохода достигнаха успешно до повърхността на планетата през януари 2004 г. и към март 2005 г. запазват почти пълната си функционалност, надхвърлили многократно очакванията на НАСА за надеждност от порядъка на 3 месеца. Досега двата марсохода са открили ценни доказателства за наличието на вода на повърхността на Марс в миналото.
На 10 март 2006 г. апаратът Марс Риконъсънс Орбитър (МРО) на НАСА влиза в орбита на Марс за да проведе две-годишно научно наблюдение. Орбиталният апарат ще картографира марсиански терени за да търси подходящи места за бъдещо кацане на сонди на повърхността. Според научния екип, МРО е заснел за първи път активни лавини по повърхността на Червената планета.
През февруари 2009 г. космическият кораб Даун прелита покрай Марс за да използва гравитацията му и да се отправи към астероидите 4 Веста и 1 Церера за да ги изследва.
Бъдещи мисии
Руско-китайската сонда Фобос-грунт беше насрочена за октомври 2009 година, но след забавяне се очаква да бъде изстреляна през 2011 г. Мисията планира да се вземе материал от марсианският спътник Фобос. През 2018 г. ЕКА планира да изстреля първият си марсоход ЕкзоМарс, който ще може да сондира 2 m надълбоко в почвата и да изследва за органични молекули.
Руско-финландската мисия МетНет, планира да бъдат изстреляни десетки малки сонди до Марс, които да изградят широкоразпространена наблюдателна мрежа за да се изследва структурата на атмосферата и метеорологичните особености на Марс. Пробна мисия за изпращане на 1-2 сонди е насрочена за 2009 или 2011 година. Възможно е МетНет да бъде изстрелян с Фобос-грунт или сондите да бъдат изстреляни отделно на интервали до 2019 г.
Пилотирани полети до Марс са планирани от САЩ като дългосрочна цел на „Вижданията за космическото изследване“ през 2004 г. според президента Джордж Буш. НАСА и Локхийд Мартин разработват космически кораб Орион, с който се планира да бъдат изстреляни пилотирани мисии до Луната някъде към 2020 г. Те ще бъдат като отправна точка за следващи мисии до Марс.
Европейската космическа агенция се надява да прати хора на червената планета до 2030, най-късно 2035 г. Това ще бъде предшествано от пращането на големи сонди, като ЕкзоМарс през 2013 г. На 28 септември 2007 г., директорът на НАСА Майкъл Грифин заявява, че смятат да пратят човек на Марс до 2037 г.:„през 2057 ще празнуваме 20 години от изпращането на човек на Марс.“
Марсиански метеорити
За няколко метеорита, открити на земната повърхност е известно, че произхождат от Марс. На два от тях са открити признаци на бактериална дейност в далечното минало. На 6 август 1996 г. изданието Солър Систем Рисърч в броя си от март 2004 оповестява, че Кайдунския метеорит, намерен в Йемен, вероятно произхожда от Фобос.
На 14 април 2004 г. НАСА обявява, че скалата наречена „Баунс“ има същото химическо съдържание, Намерена е в Антарктика през 1979 г. Възможно е скалата да е била произхожда от същия кратер, който е изхвърлил и австралийския метеорит.
Живот на Марс
Съществуват доказателства, че в миналото Марс е бил значително по-подходящ за развитието на живот, отколкото в наши дни. Но отговор на въпроса, дали Марс е бил обитаван от организми и дали е обитаван сега, все още няма. Спускаемите модули Викинг провеждат изследвания с цел откриването на биологични процеси, но резултатите не са категорични. За метана в атмосферата на планетата също се счита, че по-вероятно е в резултат на небиологични процеси. Все пак условията на живот там, макар и близки, далеч не са същите, като тези на земята. Ето пример със земното ускорение, което се намира по два начина:
- чрез тяло, хвърлено от определена височина. Знаейки височината Н, от която е хвърлено тялото, и времето t, за което е стигнало до земната повърхност, ние можем да определим ускорението g по формулата:
Сравнение между гравитационното ускорение на повърхността на Земята, Луната и Марс (в м/с²) и в пъти g
|
Небесно тяло |
g, м/с2 |
пъти g |
|
Луна |
1,62 |
0.1654 |
|
Земя |
9,81 |
1 |
|
Марс |
3,86 |
0.376 |
-
Тук T е периодът, а l - дължината на махалото.
с махало по формулата:
Марс и древните цивилизации
В китайската и японската култури планетата Марс е символизирана от знаците 火星 (в превод „Огнената звезда“) като част от петте елемента, традиционно използвани от източните култури за класификация на предметите.
Символът му произлиза от астрологическия символ на Марс
. Представлява окръжност, от която излиза стрела. Това е стилизирано изобразяване на щита и копието на римския бог на войната Марс. Този символ се използва и в биологията за обознаване на мъжкия пол, както и в алхимията като знак на желязото, за което се смятало, че изобилства на Марс, поради червения цвят на планетата, който действително е резултат от наличието на железен оксид.
Допълнителна информация
"Ares Vallis", снимани от марсохода Марс Патфайндър.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос
227 936 637 km
1,52366231 АЕ
Орбитална обиколка
1,429 Tm
9,553 АЕ
Ексцентрицитет
0,09341233
Перихелий
206 644 545 km
1,38133346 АЕ
Афелий
249 228 730 km
1,66599116 АЕ
Орбитален период
686,9601 дни
(1,8808 години)
Синодичен период
779,96 дни
(2,135 години)
Средна орбитална скорост
24,077 km/s
Макс. орбитална скорост
26,499 km/s
Мин. орбитална скорост
21,972 km/s
Инклинация
1,85061°
(5,65° към слънчевия екватор)
Дължина на възходящия възел
49,57854°
Параметър на перихелия
286,46230°
Брой естествени спътници
2 — Фобос и Деймос
|
Орбитални параметри (епоха J2000) | |
|
Голяма полуос |
227 936 637 km 1,52366231 АЕ |
|
Орбитална обиколка |
1,429 Tm 9,553 АЕ |
|
Ексцентрицитет |
0,09341233 |
|
Перихелий |
206 644 545 km 1,38133346 АЕ |
|
Афелий |
249 228 730 km 1,66599116 АЕ |
|
Орбитален период |
686,9601 дни (1,8808 години) |
|
Синодичен период |
779,96 дни (2,135 години) |
|
Средна орбитална скорост |
24,077 km/s |
|
Макс. орбитална скорост |
26,499 km/s |
|
Мин. орбитална скорост |
21,972 km/s |
|
Инклинация |
1,85061° (5,65° към слънчевия екватор) |
|
Дължина на възходящия възел |
49,57854° |
|
Параметър на перихелия |
286,46230° |
|
Брой естествени спътници |
2 — Фобос и Деймос |
Земята се доближава до Марс на разстояние от 80 милиона километра всеки 26 месеца. За земния наблюдател планетата изглежда от жълта до червена в зависимост от орбиталното си положение и сезони. Яркостта на планетата варира значително в зависимост от разстоянието ѝ до Земята. При близък подход със Земята детайли от повърхността ѝ могат да се наблюдават добре с телескоп. Особено видими дори при малки увеличения са полярните шапки.
Сближаване през 2003
На 27 август 2003 г. 9:51:13 по Гринуич разстоянието от Марс до Земята е най-малкото от 60 000 години насам: 55 758 006 km поради факта, че планетата се намира на един ден разстояние от постигане на астрономическа опозиция и на три дни от перихелий. За 2287 г. се очаква още по-близък подход. Тези максимални сближавания на Марс и Земята са незначително по-големи от сближаванията с период от 284 г., за последното от които на 22 август 1924 г. разстоянието е 0,37284 АЕ, сравнено с 0,37271 АЕ на 27 август 2003 г. и очаквани 0,37278 АЕ на 24 август 2208 г.
Силует на Земята, гледана от Марс, ще се наблюдава на 10 ноември 2084 г. На този ден Слънцето, Земята и Марс ще лежат на една права. Ъгловият диаметър на Деймос, гледан от повърхността на Марс, е достатъчно малък, за да се наричат неговите закривания на Слънцето пасажи или силуети, а не затъмнения, както тези на Фобос.
Заключение
Марс е едно истинско предизвикателство за астрономията, физиката, технологиите и човечеството като цяло. От преди много десетилетия човекът е отправял и ще продължи да отправя поглед към Червената планета, воден от нестихващия стремеж за опознаване на неизвестното, за покоряване на новото и за завладяване на още върхове в познанието. Това безкрайно желание за откриване на нови и нови светове е започнало от дълбока древност, изразило се е най-силно по времето на великите мореплаватели и откриването на Америка от Христофор Колумб на 12 октомври 1492 г и е достигнало връхната си точка благодарение на първия човек в космоса - Юрий Гагарин (12 април 1961 г) и на Нийл Армстронг, който на 21 юли 1969 г в 2 часа 56 минути и 20 секунди оставя първите следи по повърхността на Луната. Неслучайно тогавашният президент на САЩ Джон Кенеди определя паметния момент като ,,Една малка крачка на човека, но огромен скок за човечеството". Сегашната цел за космонавтите е Марс. Въпрос на време е да разберем името на следващия велик откривател.
Използвана литература
Енциклопедия Britannica - Том 1: Вселената
Вселена. Голяма илюстрована енциклопедия
Звезди и планети - Илюстрована енциклопедия
Wikipedia, the free encyclopedia
1 Марс Експлорейшън Роувър (на английски: Mars Exploration Rover — Изследователски марсоход) е мисия, състояща се от два космически апарата на НАСА с имена Спирит и Опъртюнити, изпратени на Марс с цел изследване на неговата повърхност и геология. Мисията е ръководена от Пит Тесингер от JPL и Стивън Скуайърс от Cornell University.
2 Последните спътникови наблюдения на Марс показват увеличение на количеството аргон на южния полюс през есента и разсейването му през последвалата пролет.
3 Асаф Хал е американски астроном, който е известен също с това, че успява да определи орбитите на естествените спътници на дурги планети и двойни звезди, въртенето на Сатурн и масата на Марс.
4 Йохан Кеплер е немски математик, астроном и астролог. Той е ключова фигура в Научната революция, протекла през 16-17 век и завършила с труда на Нютон „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“. Кеплер е най-известен със своите закони за движението на планетите, наречени на негово име. Понякога е наричан „първият теоретичен астрофизик“, както и „последния научен астролог“.
5 Gulliver's Travels (1726)
view -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
view -> Тема: Дж. Р. Р. Толкин
view -> Достоверността на един летопис и на един роман
view -> Бизнес план за развитие на интернет клуб „The Net”
view -> Как да улесним учениците с обучителни трудности (дислексия) в процеса на учене на английски език
view -> Тематичен обхват на проектните идеи: България-Румъния
view -> Project overview for
view -> Безжична революция
view -> Курсова работа
Сподели с приятели: