Материали за обучение на адвокати и неправителствени организации По Европейската конвенция за правата на човека и правата
Изтегляне 1.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Нарушения по член 3 в системата за умствени увреждания и заведенията за тяхното лечение
- Физическа имобилизация
- Електроконвулсивна терапия
КПИЕвропейската конвенция за правата на човека е ратифицирана от всички държави-членки на Съвета на Европа. Освен това, всички те са ратифицирали Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията от 1987 г. Конвенцията против изтезанията не установява нови норми. С нея се създава обаче Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказаниe (КПИ). Според член 1 от Конвенцията против изтезанията, КПИ прави “посещения, за да проучи отнасянето към лица, лишени от свобода, с цел осигуряване на по-надеждна защита на тези лица от изтезания и нечовешко или унизително отнасяне или наказание.” Членовете на Комитета са от държавите-членки на Съвета на Европа – всяка държава-членка има по един член, но това лице извършва своята дейност самостоятелно и безпристрастно, а не като представител на своята страна. Работата на членовете на Комитета – обикновено адвокати, лекари и други подобни професии – се подпомага от секретариат в Страсбург. КПИ извършва своята дейност чрез система от посещения – членове на Комитета и на Секретариата посещават различни заведения в дадена страна. Всяка държава-членка е дала съгласие за “извършване на посещения ... на всяко място под нейна юрисдикция, където има лица, лишени от тяхната свобода от държавен орган”.26 Тези посещения могат да бъдат обявени предварително и необявени.27 Правомощието на КПИ за извършване на необявени посещения е уникално и представлява основната му сила. Обикновено при своите посещения КПИ посещава затвори, имиграционни центрове, домове за деца и психиатрични болници. КПИ е посещавал и домове за социални грижи.28 Наскоро КПИ посети за пръв път частно психиатрично заведение.29 Целта на посещенията е да се започне диалог с държавата за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне. След посещението си в страната, делегацията на КПИ изработва доклад, адресиран до държавата. Тези доклади не се публикуват, освен ако държавата не даде изричното си съгласие. Ето защо, докладите обикновено се публикуват понякога две години след посещението, а в някои случаи и по-късно (естонското правителство все още не е дало съгласие за публикуване на доклада за посещението през 1997 г.). Докладите за посещенията на КПИ са достъпни на адрес http://www.cpt.coe.int/en/visits.htm. КПИ кани местните неправителствени организации да изпращат информация, която да му бъде полезна при посещенията. По време на своите посещения, КПИ се среща с длъжностни лица на министерско и местно ниво и провежда срещи с неправителствени организации, които наблюдават спазването на правата на човека. Данните за връзка с КПИ са: CPT Human Rights Building Council of Europe F-67075 Strasbourg Cedex, France тел.: за Франция: 03 88 41 39 39, международно избиране: +33 3 88 41 39 39 факс: за Франция: 03 88 41 27 72, международно избиране: +33 3 88 41 27 72 ел. поща: cptdoc@coe.int Интернет сайт: www.cpt.coe.int Освен че публикува доклади за посещенията си в страните, КПИ издава насоки за отнасяне към различните категории лица. Един такъв раздел е посветен на отнасянето към лица, настанени в психиатрични институции. Тези “основни правила” в годишните доклади на КПИ са публикувани на различни езици на адреса на КПИ в Интернет30 и са включени в настоящите материали за обучение. Нарушения по член 3 в системата за умствени увреждания и заведенията за тяхното лечение Тук трябва да се посочи, че Принципите на ООН за защита на душевноболни лица и за подобряване на грижите за психично здраве съдържат насоки по много от разглежданите по-долу теми.31 Принципите са поместени в ПРИЛОЖЕНИЕ 2 към материалите за обучение. Лоша храна В някои региони, лицата, настанени в болници и големи институции, нямат друг избор освен да се прехранват с блудкава храна, приготвена без консултация със специалист-диетолог. Понякога липсват ножове и вилици, което налага и само лъжици. В някои институции недохранването води до по-ниска продължителност на живота и ранна смърт. Физическа имобилизация Приема се, че понякога се налага физическа имобилизация на лица, които проявяват агресивност и склонност към насилие при остри пристъпи на заболяването. КПИ държи да се осъществява контрол върху използването на имобилизация, поради възможността от злоупотреба и жестоко третиране. В своите “Основни правила” Комитетът подчертава необходимостта от ясна политика по отношение на имобилизацията, както и при опитите за прилагане на имобилизация доколкото е възможно да се прилагат нефизически средства. КПИ изрази своето ясно становище, че използването на средства като кожени ремъци за физическа имобилизация на пациентите е “рядко оправдано и трябва да се прилага след като е било предписано от лекар, или да бъде незабавно сведено до знанието му за одобрение”. По време на посещението си във Финландия през 1998 г., в една психиатрична институция на делегацията беше обяснено, че “в изключителни случаи се налага да се прибягва до средства за физическа имобилизация, като пациентът се фиксира за леглото с кожени ремъци за възможно най-кратък период от време”. Това не предизвика критика от страна на КПИ. Освен това, КПИ препоръчва прилагането на имобилизация да се прекратява при първа възможност. Имобилизацията никога не трябва да се използва като наказание, в интерес на удобството на персонала, или като заместител на подходящи грижи и рехабилитационни дейности, извършвани от достатъчен брой квалифицирани специалисти. В противоречие с насоките на КПИ, в централна и източна Европа продължават да се използват опасни за живота методи за имобилизация, често от неквалифициран персонал. В някои страни, към леглата в психиатричните заведения се монтират метални клетки. КПИ описва легло-клетка в Унгария с размери 2.08 м х 0.93 м, покрито със здрава мрежа и прикрепено към тръбна метална конструкция с височина 1.26 м и отвор с катинар от лявата страна.32 Затвореният в такова легло не може да се изправи и се храни, спи и удовлетворява естествените си нужди в него. Леглата-клетки продължават да се използват в Унгария, въпреки че в доклада си от 1999 г. КПИ настоява “незабавно да се прекрати използването на легла-клетки в психиатричните институции в страната, тъй като те са отречени от съвременната психиатрична практика.” Към септември 2001 г. в 8 от 52 заведения за социални грижи в Унгария все още имаше легла-клетки. В Основните правила КПИ твърди, че не може да има никакво терапевтично оправдание за неколкодневната физическата имобилизация и тази практика е равносилна на жестоко третиране. През 2001 г. съвместна делегация от неправителствени организации (Амнести интернешънъл, Ментал дисабилити райтс интернешънъл и Български хелзинкски комитет) разкриха подробности за дом за социални грижи в България, където шест жени бяха държани, заключени в клетка на открито. В доклада си за България от 1999 г., КПИ разказва, че при посещението си в дома за социални грижи в с. Тертер делегацията е получила много оплаквания от домуващи, че някои от тях са били заключвани и изолирани в “тъмни, мизерни и нехигиенични” помещения с решетки в продължение на няколко дни и нощи. Персоналът не опроверга тези твърдения. КПИ предприе незабавни действия по член 8 алинея 5 от Конвенцията против изтезанията и поиска от българската държава да премахне тези помещения. Впоследствие домът в с. Тертер беше закрит. В доклада за посещението в Латвия през 1999 г. КПИ отбелязва, че когато пациент в Невропсихиатричната болница в Рига започне да буйства, “дежурната сестра понякога връзва крайниците и тялото с платнен колан; в почти всички описани случаи, други болни са помагали на сестрата да държи пациента и да го завърже за леглото. Обикновено тези начини за имобилизация се прилагат за няколко часа. Наскоро обаче е имало един случай, в който, според няколко източника, имобилизацията е продължила повече от два дни”. Становището на КПИ е, че тази практика е равносилна на жестоко третиране. Също така, в доклада си за бившата югославска република Македония от 1998 г., КПИ споменава за твърдения, че пациенти са били държани вързани за леглото в продължение на 2 или 3 дни. КПИ критикува и практиката затворниците да се фиксират към леглата с белезници, когато ги преместят за лечение в болница. Най-сетне, КПИ препоръчва създаването на специален дневник. Според Комитета, всеки случай на физическа имобилизация на пациента (сдържане с ръце, прилагане на средства за физическо ограничаване, изолиране) трябва да се регистрира в дневник, предназначен специално за целта. Записът трябва да съдържа датата на началото и края на мярката, обстоятелствата по случая, причините, наложили дадената мярка, името на лекаря, който я е назначил и одобрил, а също и информация за каквито и да било травми, получени от пациента или персонала”. Създаването на такъв дневник ще направи по-лесен контрола при такива инциденти и ще бъде полезен източник на информация.33 Изолиране Често срещан метод за контрол върху буйстващи или агресивни пациенти е изолирането им в самостоятелно помещение за кратко време, за да се предотврати увредата за тях, останалите пациенти и персонала. КПИ е разработил препоръки за прилагане на изолацията: В модерната психиатрия съществува ясна тенденция към избягване на изолацията и КПИ със задоволство отбелязва, че в много страни то е преустановено. Там, където все още съществува, изолирането трябва да е обект на цялостна и подробна политика, която по-специално да обхване: случаите, при които то се използва; преследваните с него цели; продължителността му и необходимостта от редовен контрол; съществуването на подходящ човешки контакт; нуждата от особено внимание от страна на персонала. Изолирането не трябва никога да се прилага като наказание.34 В някои страни се прилага продължително изолиране като наказание за нарушаване на вътрешните правила в заведението. Използват се единични заключени килии в продължение на месеци, при което пациентът остава до голяма степен без наблюдение. По време на посещението си в Румъния през 1995 г. в психиатричната болница Пойана маре, КПИ видя изолатори без стъкла на прозорците. Не е учудваща високата смъртност в това заведение. В изолатора делегацията видя кофи с мръсно съдържание, малко на брой дюшеци и одеяла с петна от урина и изпражнения. 35 МДАС знае за случаи на пациенти, починали от пневмония, след като са били държани на отворен прозорец, когато температурата навън е била минус 20 градуса по Целзий. В много психиатрични заведения пациентите биват заключвани в пренаселени голи стаи с твърди повърхности през деня без никаква терапия или стимули. Те спят в спални помещения, в които леглата са залепени едно до друго. В много случаи, тези пациенти не са записани като опасни. Тъкмо обратното, много често те се намират в институции, защото се нуждаят от специализирани грижи и лечение. Електроконвулсивна терапия Електроконвулсивната терапия (ЕКТ) е метод на лечение, при което през мозъка преминава електрически ток. Отношението към нея не е еднозначно, но независимо от това се прилага в повечето юрисдикции, най-често при лица, страдащи от сериозна депресия. В повечето страни, тя се прилага с обща упойка (пациентът “спи”) и с мускулни релаксанти, за да избегнат травми. В някои страни и психиатрични заведения обаче, тя се извършва в “немодифициран” вид – т.е. без упойка и/или мускулен релаксант. Немодифицираната форма на процедурата беше осъдена от КПИ през 1995 г.: “немодифицираната ЕКТ е вече неприемлива практика. Освен риска от фрактури и други неблагоприятни медицински последици, процедурата като такава е унизителна както за персонала, така и за самите пациенти.”36 На МДАС са известни няколко случая на немодифицирана ЕКТ в различни страни от централна и източна Европа и централна Азия. За модифицираната форма на ЕКТ в някои случаи има медицински показания. До знанието на МДАС обаче са стигнали случаи на прилагане на ЕКТ на дееспособни пациенти, на които се казва, че ще им бъде направена “сънна терапия”. В този случай, ЕКТ се прилага без съгласие - практика, която сама по себе си може да съставлява нарушение на член 3. Между впрочем, всяка “терапия” приложена без съгласие попада без съмнение в режима на член 3 и може дори да представлява нарушение на неговите разпоредби. Насилие В (засега) непубликуван доклад на КПИ се описва заведение за лица с увреждане на развитието в Естония като “характеризиращо се с вредна култура на насилие, в която дисциплината и контролът са поверени на персонал без необходимата квалификация и той на свой ред възлага много от по-трудните задачи (като справяне с буйстващите или разстроени пациенти) на други пациенти.”37 Обичайна практика в психиатричните заведения е да се използват пациенти като “надзиратели”, тогава когато не могат да бъдат осигурени квалифицирани санитари. Във връзка с посещението си в Естония, КПИ отбелязва, че има данни за малтретиране на пациент от пациент-надзирател. Под “култура на насилие” КПИ може би има предвид, че е било извършвано физическо насилие и произвол от страна на персонала/пациентите, и че домуващите живеят в непрекъснат страх от това насилие, срещу което ръководството не предприема нищо. От гледна точка на жертвата, има ли значение дали насилието е било извършено от пациенти или от персонала? Може ли домуващ в институция с култура на насилие да бъде жертва дори и да не е пострадал физически? Дисциплина В някои заведения са създадени “съвети на пациенти”, чиято цел е група пациенти да носят отговорност за регулиране на нарушения на вътрешния ред. Съветът на пациентите понякога наказва домуващи за нарушения на вътрешния ред. Тези наказания могат да бъдат лишаване от свобода, носене на отличителни дрехи, за да знаят останалите, че лицето е било наказано, или ограничаване на привилегиите. Макар тази практика да не е разпространена в целия регион и КПИ не я е коментирал, МДАС счита, че тя би съставлявала нарушение на член 3. Каталог: sites sites -> Образец №3 справка-декларация sites -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я sites -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 sites -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 sites -> В областта на текстила и конфекцията и опазване на околната среда sites -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година sites -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|