Мъченичеството на Св. Агата Владимир Сабоурин



Дата11.10.2017
Размер68.76 Kb.
#32108
Мъченичеството на Св. Агата

Владимир Сабоурин


Симптоматично за бароковата чувствителност, обединяваща дисциплинарно втвърдяване и „чуплива”1 тревожност, е онагледяването на афективната динамика на диаметралните обръщания чрез фигурите на „борбата на половете”, в чиято традиционна мизогиния се оглежда процеса на дисциплинарно формиране на модерната субектност. „Врагът се сторва като жена, бидейки слаб пред силата и силен в степента на слабостта спрямо него, защото както е присъщо на жената, когато спори с някой мъж, да губи кураж, като отстъпва, щом мъжът демонстрира пред нея непреклонност; и обратно, ако мъжът започва да отстъпва, губейки кураж, гневът, отмъстителността и свирепостта на жената твърде нараства и е тъй без мяра; по същия начин ...” (el enemigo se hace como muger en ser flaco por fuerza y fuerte de grado, porque así como es propio de la muger, quando riñe con algún varón, perder ánimo, dando huída quando el hombre le muestra mucho rostro; y por el contrario, si el varón comienza a huír perdiendo ánimo, la ira, venganza y ferocidad de la muger es muy crescida y tan sin mesura; de la misma manera ...). Ницше би харесал тази генеалогия на жестокостта на слабия. В случая нас ни интересува фигуративното поставяне на афективната динамика на диаметралните обръщания върху сцената на борбата на половете, оголваща едновременното втвърдяване и чупливост на модерната дисциплинарна субектност.

При пристигането в Рим2 през 1538 г., довеждащо до основаването на Ордена на йезуитите една година по-късно, Автобиография съобщава за „пророческо” изказване на Лойола, визиращо предстоящи опасности, свързани с жени. „После, като пристигнаха в Рим, каза на съмишлениците, че вижда прозорците затворени, искайки да каже, че ще се сблъскат там с много противоречия. И каза също така: „Трябва да сме много предпазливи и да не общуваме с жени, освен ако не са известни.” И в тази връзка, по-късно в Рим Маг.стър Франсиско3 беше изповедник на една жена и я посещаваще понякога, за да говорят за духовни неща, и тази жена се оказа после, че е бременна; но пожела Господ да бъде разкрит виновникът на злодеянието. Нещо подобно се случи на Хуан Кодур с една негова духовна дъщеря, която беше хваната с мъж.” Архитектурният образ на „затворените прозорци” при влизането в Рим сплита в себе си традиционен топос на визионерската реторика с материалната плътност на социалноисторическия детайл на еротичната функция на прозореца4 в градското пространство през ХVІ век. „Маравал и Бенямин съвпадат в тълкуването на Барока като отговарящо на чувството за грозяща катастрофа втвърдяване на йерархията и субекта. Неконтролируемият взрив на мизогиния през втората половина на ХVІ и особено през ХVІІ в. обединява в себе си катастрофата и втвърдяването. Прозорецът – и балконът – които през експанзивната фаза на първата модерност, представена в Селестина, са архитектонични застъпници на изобилието и женската инициатива, се превръщат през втората фаза в един от любимите предмети на мизогинния морализъм. ... Многобройни са примерите на полисемантично разрастване на валенцията на думата „прозорец” и на деривативни неологизми.”5 На символично-сакралния праг на влизането в Рим автобиографичното повествование сплита мистично-профетичната визия, от една страна, с амбивалентното усещане на архитектониката на ранномодерното градско пространство, от друга. „И като се намираше един ден – няколко мили преди да достигне Рим – в една църква, и като пребиваваше в молитва, почувства такава промяна (mutación) в душата си и видя (vió) по толкова ясен начин, че Бог Отец му отреждаше място с Христос, неговия Син, че не би посмял да се съмнява в това, че Бог Отец му отреждаше място със Сина си.” (Пак там) При влизането в Града профетичната сентенция за затворените прозорци амбивалентно ще абсорбира в себе си семиотичните редове на мистичната визия6 и архитектониката на ранномодерното градско пространство.


*

През 1520 г. художникът Себастиано дел Пиомбо завършва картината си Мъченичеството на Св. Агата, възложена му от кардинал Джулио де Медичи, който поръчва картината за своя приятел и протеже Ерколе Раньоне (ок. 1491-1527), произведен в кардинал едва на 26 години от папа Лъв Х (Джовани де Медичи), вуйчо на Джулио.7 Адресатът на картината, младият Ерколе, пристига в Рим през 1512 г. със свитата на кардинал Джовани де Медичи и прави бърза кариера в Папската курия като протеже на семейство Медичи. Младият кардинал Раньоне е връстник на Лойола и типичен представител на придворния елит в Рим на Папската курия в навечерието на големите сътресения и реформаторски движения в рамките на ранномодерния католицизъм. Подарената му картина – Мъченичеството на Св. Агата – е емблематична за актуалните през първата половина на ХVІ век социокултурни тенденции в Рим, където Лойола ще се установи през 1538 г., основавайки непосредствено след това Ордена на йезуитите, и ще прекара следващите 18 години до смъртта си на 31 юли 1556 г. Картината представя светицата гола до кръстта в мига преди началото на мъченията. Позата на голия женски торс се обляга композиционно на антична скулптурна фигура, използвана от Себастиано като модел в подготвителна скица към картината. „Пресичането на ръцете на Агата вързани за драпираната колона зад гърба й непосредствено над лактите извиква асоциация с типичните фрактури в античните торсови фрагменти.” (SaS 486) При подготвителната скица Себастиано вероятно е използвал куртизанка за голия женски акт, карайки я да заеме неудобната поза с ръцете зад някаква плоскост, усичаща ги над лактите, измъчено наклонена надясно. Както фрагментите от антични скулптури, така и римските куртизанки (или по-нискостоящи проститутки) са били обичайни модели на картини с християнски религиозен сюжет през първата половина на ХVІ век. „През 1524 г. Еразъм се оплаква от религиозни изображения, в които „светците не са изобразени във форма, достойна за тях – както в случаите, когато художникът, на когото е възложено да нарисува Дева Мария или Св. Агата, понякога използва за модел на фигурите си някоя похотлива малка курва ... подобни изображения ... ни предизвикват по-скоро към похотливост, отколкото към благочестие.” (Цит. по SaS 490) В мига преди началото на мъченията голото женско тяло не е изгубило скулптурната си субстанция, сгрята от топлия цвят на живото женско тяло на някоя римлянка. Усечените над лактите ръце зад гърба обаче и неудобната наклоненост на торса напомнят за предшестващото разрушаване на античната статуя и престоящата болка и осакатяване на тялото.



Средновековната иконографска традиция на циклично-фресковото представяне на живота на светицата извежда на преден план вече осакатеното тяло на мъченицата: блюдото с отрязаните й гърди. Определящи за тази традиция са две изобразителни конвенции: 1) метонимичността на отрязаните гърди и 2) поместването на иконографски централния епизод на отрязването на гърдите в наративен цикъл. Мъченичеството на Св. Агата (1520) на Себастиано дел Пиомбо напуска едновременнно и двете конвенции, изобразявайки мига преди тъмните яки субекти от двете страни на Агата да сграбчат с инструментите си – два различни вида масивни клещи с дълги рамена – зърната на гърдите й. Предстоящото отрязване на малките раздалечени гърди на Агата присъства като алегоричен предмет – голям касапски нож – в долния десен ъгъл на картината. Той лежи, насочен с острието към зрителя, върху каменно блокче с вид на надгробна плоча, върху която се чете, навлизайки вдясно под падащата от ножа сянка, подписът на художника, мястото на направа и датата: sebastianus venetus faciebat rome mdxx. Тялото е едновременно недокоснато в светещата си дюлова топлота и обкръжено от инструментите на предстоящото мъчение. Луфтът между масивните черни клещи и бледо загатнатите зърна вече е минимален. Случващото се е разположено в този клонящ към изчезване луфт между скулптурния интегритет и светеща дюлова топлота на голото женско тяло, от една страна, и очакващото го в следващия миг – и очаквано от мъчещите фигури и зрителя – изтезание, което ще приклещи, осуче, свие, раздроби това тяло. „Тази картина, изглежда, позволява на зрителя да се идентифицира в еднаква степен със светицата или нейния мъчител” (SaS 484). В случая е от значение, че за амбивалентните рецептивни възможности на зрителя на Мъченичеството на Св. Агата говори жена – британската изкуствоведка Жил Бърк. Застиналият миг преди началото на мъчението прави тялото вече някак далечно, изместено в друго пространство, и присъстващо единствено в модуса на обект – точка на приложение, „субект” – на очаквано мъчение и очаквана наслада от мъчението. Скулптурният интегритет на тялото в мига преди раздробяването му сякаш е необходима предпоставка и условие на мъчението и насладата от очакваното мъчение. „В моята душа гърдите ми са недокоснати и ненаранени.” (Цит. по SaS 490) Тези думи на християнската мъченица придобиват ужасяваща плътност в технологиите на модерната дисциплинарна интериоризация на болката и осакатяването на тялото, открити и изобразени през първата четвърт на ХVІ век в Мъченичеството на Св. Агата и Духовни упражнения.

1 Вж. в тази връзка „образцовата новела” на Сервантес Лиценциатът Видриера, където идентичностната тревожност на втвърдената барокова субектност е изведена в „стъклената” обсцесия на героя; дисциплинарното втвърдяване и чупливостта са двете лица на бароковата субектност: лиценциатът Стъкларов.

2 Срв. епизода на пристигането в Иерусалим.

3 Става дума за Франсис Ксавиер, един от съоснователите на Обществото на Иисус през 1539 г. (б. м.).

4 За еротичната функция на прозореца в градската култура на ранната модерност вж. Maravall, J. A. La literatura picaresca desde la historia social (Siglos XVI y XVII), цит. съч., с. 658.

5 Сабоурин, Вл. Произход на испанския пикаресков роман: към генеалогията на реализма, цит. съч., с. 231.

6 „Това е видението, което дава на Лойола най-силен подтик за основаването на йезуитския орден. То му се явява в църквата на градчето Ла Сторта край Рим. ... В резултат на това Лойола решил да наименова групата, която вече бил събрал около себе си, „Обществото на Иисус”.” – Лойола, И. Избрани съчинения, Издателство „Натурела”: без място на издаване, 1998, с. 252 (бел. 26).

7 Сведенията за социокултурния контекст на Мъченичеството на Св. Агата са заимствани от: Burk, J. “Sex and Spirituality in 1500s Rome: Sebastiano del Piombo’s Martyrdom of Saint Agatha”, Art Bulletin, September 2006, Vol. LXXXVIII, No. 3, 482-495. Цитирам тази студия по-нататък в текста със сиглата SaS и съответните страници в кръгли скоби.

Каталог: 222 -> pub
pub -> Фигури на ранномодерния интелектуалец в De vita beata (1463) на Хуан де Лусена
pub -> Владимир Сабоурин Одисей в "Диалектика на Просвещението"
pub -> Дайдо: my lover’s gone владимир Сабоурин
pub -> Понятието за произход
pub -> Негрите в Коментари към царското родословие на Инките Владимир Сабоурин
pub -> Литература от края на двадесети век (Роалд Дал, Тери Прачет, Дж. К. Роулинг)
pub -> Владимир Сабоурин на Бойко Пенчев
pub -> Промискуитет и миноритарен дискурс
pub -> Барух де Спиноза Етика (1677)
pub -> Материалност и трансгресия при Бернал Диас дел Кастильо Владимир Сабоурин


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница