Мъдростта през погледа на съвременни англоезични изследователи

ТРУДОВЕ на НАУЧНАТА СЕСИЯ РУ’2007

В своето историческо съществувание животът на всеки народ се е съхранявал, развивал, организирал и управлявал от устойчива система от морални и етични норми и стандарти, които намират специфичен израз в две големи традиции - религиозната и фолклорната, или казано другояче, във високата и в народната (фолклорната) култура ¹ Именно тези норми съставляват своеобразното ценностно ядро на цялостта, която наричаме национална култура. Сред народа винаги е имало и ще има отделни личности, именни и безименни, действителни и митични, които познават тези норми, постъпват в съгласие с тях, учат другите на тях и са образец за подражание. Такива личности обикновено биват наричани мъдри, а тяхното знание – мъдрост. Тя грижливо се съхранява през вековете в устната традиция, в литературата, в народното творчество и особено в народните умотворения, известни като паремии (пословици и поговорки).

В български език думата мъдрост е станала част от устойчивите съчетания народна мъдрост и народни мъдрости. С първото се обозначават народните умотворения (приказки, басни, пословици и др.), които съдържат някакъв извод, поука или важно наблюдение, взети в тяхната цялост, и практическото знание и житейска опитност, които ги характеризират, а с второто - отделни такива умотворения. Срещаме тази дума и в израза мъдростта на народите, с който най-често се озаглавяват сборници с паремии, сентенции и други поучения на различни народи. Но думата мъдрост е влязла и във високата култура. Например тя и вариантът й премъдрост са едни от много често срещаните думи в Библията ².

Английският превод на съществителното мъдрост е wisdom, а на израза народна мъдрост и варианта му мъдростта на народа - folk wisdom. За разлика от български език в английски този израз няма форми за единствено и множествено число.

Съществителните мъдрост и wisdom са равнозначни на софия (гр. Σοφια). По въпроса за произхода на гръцкото съществително софия в изследването си „Логос и софия (философско-богословская интерпретация)” ³ Виктор Галушко и Наталия Дайнова посочват, че то е производно на прилагателното sophos със значения мъдър, разумен, надарен, даровит, способен, талантлив, умен, възприемчив, буден, съобразителен, досетлив, схватлив ⁴; оттам и значението на софия - мъдрост, разумност, ловкост, способност за изкуство. Авторите казват следното за развоя на значението на софия: „... в древногръцката култура думата софия първоначално е имала етично и приложно съдържание и едва по-късно придобива философско значение – София е изобразявана като Световната душа, тя създава космоса, тя е Идея на идеите (Idea Idearum). Също и в Стария завет името Хокма (София-Мъдрост) наред с първоначалното си етично, религиозно и практическо значение по-късно придобива и космологично съдържание.” ⁵

И така, дотолкова, доколкото от една страна древногръцката култура лежи в основата на съвременната европейска цивилизация ⁶, откъдето е проникнала в отделните национални култури, дотолкова, доколкото Библията и християнската религия допълнително са упражнявали дълбоко влияние върху националните култури на отделните европейски народи и днес представляват неразделна част от тях, и дотолкова, доколкото съществува общ пласт във фолклора , - което включва и паремийното равнище на езика, - на отделните (европейски) народи и следователно и на английския и на българския народ, можем да твърдим, че думите мъдрост и wisdom, които са много тясно свързани с тези три културни фактора, са почти изцяло равнозначни. Първото очевидно доказателство в подкрепа на тази равнозначност е вече споменатото наличие в двата езика на преводни еквиваленти с общо значение софия. Другото, допълнително свидетелство, е съществуването на цял пласт от езика - паремийния, - в който отделните единици (българските и английските народни мъдрости) се характеризират с много голяма общност на водещите културеми. ⁷

От тези уводни бележки може да се заключи, че що се отнася до английския език, думата wisdom заема особено, средищно положение в него. От една страна тя влиза в състава на общофункционалния eзик, но заедно с това принадлежи и към езика на високата култура, важна част от която са и специализираните знания, т. е науката. Както ще видим по-нататък, вече са правени опити тази дума да бъде дефинирана и като понятие.

В тази работа ще се занимаваме именно с този малко изследван проблем: значението на думата wisdom не само като лексикална единица на общофункционалния език, а преди всичко като понятие в научния подстил на английския език, чието съдържание формира ядрото на сложната културема “мъдрост (+)”. Казано другояче, ще ни интересува не толкова речниковото значение на лексикалната единица и значенията на словосъчетанията и устойчивите изрази, в които тя участва, а цялостта от понятийното й съдържание и аксиологическите й стойности. За тази цел ще се спрем на няколко изследвания за мъдростта от съвременни авторитетни англоезични учени от различни области на хуманитарното знание. От ексцерпираните от работите им пропозиции, имащи пряко отношение към мъдростта, ще извлечем съответните културеми, като накрая обобщим резултатите.

Материалът на изследването е взет от единадесет работи на съвременни англоезични изследователи, включени в книгата Understanding Wisdom: Sources, Science, & Society, Warren. S. Brown (ed.), Philadelphia and London: Templeton Foundation Press, 2000. ⁸ (Разбирането на мъдростта. Източници, науки и общество). Между авторите има езиковеди (например Diana Van Lancker и др.), теолози (например Ronald E. Clements, Dianne Bergant), невролог (Warren S. Brown) философ (Nancey Murphy) и други представители на хуманитарното знание. В ексцерпираните глави мъдростта се разглежда от три страни: извори (източници) на мъдростта, научно описание на мъдростта и обучение в мъдрост.

По-долу са изредени имената на тези автори и заглавията на главите.

1. Warren S. Brown. ‘Preface’ (Предговор), с. ix-xii.

2. Warren S. Brown. ‘Wisdom and Human Neurocognitive Systems: Perceiving and Practiсing the Laws of Life” (Мъдростта и неврокогнитивната система у човека: разбиране и практикуване на законите на живота), с. 193-213.

3. Warren S. Brown. ‘A Scientific Study of Wisdom (Or Its Contributing Parts)’ (Научно изследване на мъдростта (или на нейните съставляващи части), с.307-315.

4. Nancey Murphy. ‘A Hierarchical Framework for Understanding Wisdom’ (Йерархична схема за изследване на мъдростта), с. 2-11.

5. Ronald E. Clements. ‘Sources of Wisdom’.(Източници на мъдрост), с. 15-34.

6. Dianne Bergant. ‘Israel’s Wisdom Literature and the Intrinsic Integrity of Creation’ (Литературата на мъдростта на Израел и вътрешната цялостност на творението), с. 103-119.

7. Jeffrey P. Schloss. ‘Wisdom Traditions as Mechanisms for Organismal Integration : Evolutionary Perspectives on Homeostatic “Laws of Life”’ (Традициите на мъдростта като механизми за организацията на организмите. Еволюционистки поглед към хомеостатичните закони на живота), с. 154-191.

8. Diana Van Lancker. ‘A Neurolinguistic Perspective on Proverbs and the Laws of Life” (Невролингвистичен поглед върху пословиците и законите на живота), с. 215-243.

9. John L. Horn and Hiromi Masunaga. ‘On the Emergence of Wisdom: Expertise Development’ (За пораждането на мъдростта. Развитие на експертни умения), с. 246-315.

10. Nancy Sherman. ‘Wise Emotions’ (Мъдри чувства), с. 319-337.

11. Lawrence M. Hinman. ‘Seeing Wisely” (Да виждаш мъдро), c. 411-424.

В тази работа ексцерпираният езиков материал на тема мъдрост ще бъде обект на културематичен анализ. Това предполага първо, извеждането на културемата на всяко от изреченията и второ, обобщаването на така получените резултати. По своята структура значението на културемата “мъдрост (+)” не може да е равнозначно на сбора от значенията на ексцерпираните пропозиции на тема мъдрост, макар и по отношение на съдържанието им да се наблюдава твърде голяма общност. То е по-широко, тъй като се характеризира и с аксиологически стойности. Говорим за културема, а не просто за лексема, тъй като английската дума wisdom има подчертано присъствие както в общофункционалния език - в ежедневната разговорна реч, в народните умотворения, в Библията, в авторските художествени произведения, - така също и в научната литература на английски

език ⁹. Високата семантична плътност на това съществително (честотата, с която се използва в речта или се среща в литературата) сама по себе си може да означава, че то освен лексикална единица е и културема. Според нашето виждане културемата е значима културна същност с определено съдържание и аксиологическа стойност, която се определя на прагматично равнище – т. е. от това, дали даденият текст като цяло изразява и / или внушава положително или отрицателно отношение към това съдържание. Под положително отношение разбираме утвърждаване, препоръчване, одобряване, харесване, хвалене и пр. , а под отрицателно – отричане, критикуване, укоряване, осъждане, нехаресване, осмиване, подигравка и пр. Културната същност най-често е определено човешко качество, проява, или поведение, но може да бъде и нещо друго, например живо същество, абстрактна същност, или предмет. Експлицирането й става по пътя на текстово преобразуване от следния вид: към текста се задава въпросът „Какво утвърждава / отрича този текст?” и му се дава отговор, който съдържа културемата. Елементарен пример за такъв вид текстово преобразуване е задаването на този въпрос към пословицата „Търпение – спасение”, при което в отговор се получава следното изречение: „[Тази пословица] утвърждава търпението”. Съществителното търпение[то] обозначава съдържанието на културемата на пословицата, която изписваме със същата дума. Втората съставка на културемата е нейният знак. Дали той ще бъде положителен или отрицателен зависи от знака на предиката в отговора. В горния случай знакът е положителен. Така се стига до формулирането на културемата „търпението (+)”.

Има обаче особена група текстове, които се характеризират с ирония, сарказъм, или хипербола, например „Поклони се злому като на светому”, „Добрият добро не паща, злият зло го не хваща” и др. под. При тях знакът на културемата може да се определи единствено с помощта на въпроса за установяване на посланието: „Какво (как) ни съветва да правим (да приемаме, да постъпваме, да уважаваме, да харесваме и пр.) / да не правим (да не приемаме, да не харесваме, да не постъпваме и пр.) този текст?” И така, първата пословица само привидно учи хората да почитат злия, както се почита светец, а втората само на пръв поглед съветва хората да не бъдат добри, а напротив, да бъдат зли. Трудността при този тип текстове идва от тяхната втора семантика, която е противоположна на прякото значение на пропозицията. ¹⁰ Тази семантика се установява на един следващ, прагматичен, пресупозитивен, културен план. Веднага трябва да припомним, че културната семантика не представлява проблем за носителите на съответната култура. И така, същинското послание на горните пословици е, „Учат ни да сме критични към несправедливостта в живота” и културемата им съответно е „несправедливостта в живота (-)”.

Културемите могат да се изразяват със съществителни или със синтагми, като например „навременното действие (+)” - за пословицата „Удряй желязото, докато е горещо”. Ако текстът (изречението) – както току-що приведения пример - е метафоричен, т. е. има непряко значение, той трябва първо да се претълкува в съответната логема ¹¹, което означава да се изрази на пропозиционален, неметафоричен език, след което с него се процедира по вече описания начин. Така например логемата на горната пословица е „Прави нещата навреме”.

Културемата “wisdom (+)” в английски език е културема на всеки от цитираните по-горе в бележка под линия № 9 примери, тъй като всички те внушават положително отношение към тази същност. Но ако се опитаме да приложим същата процедура към ексцерпирания материал от научните статии, ще видим, че нещата не са толкова прости.

Нека за илюстрация разгледаме следното изречение:

“Wisdom is one of the most elementary activities of the human mind, with the practical aim of averting harm and impairment of life from man” („Мъдростта е една от най-елементарните дейности на човешкия ум, на практика целяща да се избегне причиняването на вреда и разстройването на живота от друг човек”) (Von Rad, 1975, цит в: Jeffrey Schloss).

Към това изречение задаваме въпроса „Какво утвърждава / отрича това изречение?” и получаваме следните два отговора:

Това изречение утвърждава (внушава положително отношение към). мъдростта.

Това изречение утвърждава по-конкретно, че „мъдростта е една от най-елементарните дейности на човешкия ум, на практика целяща да се избегне причиняване на вреда и разстройване на живота от друг човек”. Тази втора, конкретна, специфична културема, която ще наречем културема от втори порядък, няма да изразим само със съществителното „мъдрост (+)”, а със следната дълга синтагма, придружена с положителен знак:

„мъдростта [като] една от най-елементарните дейности на човешкия ум, на практика целяща да се избегне причиняване на вреда и разстройване на живота от друг човек (+)”.

И така, най-общите наблюдения над ексцерпираните изречения на тема мъдрост очертават от една страна общата за всички тях културема от първи порядък „мъдрост (+)”, която обаче съдържа в себе си цяла „вселена” от конкретни значения, цял богат набор от специфични културеми от втори порядък. Това налага първата задача на настоящото изследване да се формулира по следния начин: да се експлицират културемите от втори порядък, които съставляват сложната културема „мъдрост (+)”.

Изложение

По-долу първо ще изредим културемите от втори порядък, които се съдържат в изреченията на тема мъдрост, получени по описаната процедура, след което ще направим и някои обобщения. Пълните текстове на културемите ще бъдат дадени в превод на български език, като се отбелязват съответните страници в книгата. За по-голяма яснота някои от термините ще се дават и в оригинал (в скоби, след превода им на български език).

1.“мъдростта като дълбочина и качество при разбирането на конкретни ситуации, проблеми, решения и отношения (+)”, с. ix;

2. “мъдростта като неосъзнавано качество от индивидите, които я притежават (+)”, c. ix;

3. “мъдростта като способност за по-добро вникване в житейските ситуации и оттам за по-адекватно и по-оптимално действие със съчувствие и съучастие (+)”, с. ix;

4. “мъдростта като способност да се тълкуват и прилагат пословици (+)”,с. ix;

5. “мъдростта като способност да се реагира адекватно в сложни социални ситуации (+)”,с. ix;

6. “мъдростта като способност да се живее в съгласие с реалностите (+)”,с. ix;

7 .“мъдростта като способност да се осъзнава крайната цел на живота (+)”, c. 1;

8. “мъдростта не просто и не само като когнитивен атрибут – т. е. като съчетание на благоразумие и способност да се съди правилно за нещата и произтичащият от тях рационален избор (-)”, с. 5;

9. “а като емоционална зрялост (+)”, c. 5;

10. “мъдростта като учене как да управляваме емоционален си опит (+)”, c. 5;

11. “мъдростта като личностна характеристика (+)”, c. 5;

12.“мъдростта като способност да се решават успешно проблеми, особено свързаните с личността и обществото (+)”, с. 6;

13.“лица със специфични мозъчни увреждания са неспособни да проявяват мъдрост, изразяваща се в определени чувства към определени подходи и начини на действие (-)”, с. 7;

14. “мъдростта, съдържаща се в “Притчи Соломонови” (Proverbs), е свързана с морала (+)”;

15. “целта на мъдростта е добродетел и цялостност (virtue and wholeness) (+)”, с. 8;

16. “мъдростта като проява на човешката способност за оцеляване (+)”, с. 8;

17. “мъдростта като проява на човешката способност за преуспяване (+)”, с. 8;

18.“мъдростта като правилно отношение на човека към неговата природна среда (+)”, c. 8;

19.“мъдростта като осъзнаване на относителността на човешкото знания и постижения (+)”, с. 8;

20.“мъдростта като обръщане към Бога в резултат на осъзнаването на относителността на човешките знания и постижения (+)”, с. 8;

21.“мъдростта не е само знанието на пословици (-)”, с. 9;

22.“а е правилното им използване в подходящ контекст (+)”, с. 9;

23.“мъдростта като успешно вписване на индивида в средата и в обществото (+)”, с. 9;

24.“мъдростта не толкова като успешното вграждане в обществото (-)”, с. 9;

25.“а по-скоро като правене на добро (+)”, с. 9;

26.“мъдростта като живот във върховната (Божествената) реалност (Ultimate Reality) (+)”, с. 9;

27.“това, което е отдалечено от религиозното или духовно равнище, не е мъдрост

(-)”, c. 9;

28.“мъдростта е съхранена в пет книги на Стария завет – Книга Притчи Соломонови (Proverbs), Книга на Йова (Job), Книга на Еклезиаста или Проповедника (Ecclesiastes), Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов (Ecclesiasticus (Ben Sira)) и Премъдрост Соломонова (Wisdom of Solomon) (+)”, с. 16;

29.“мъдростта в Книга Притчи Соломонови като ръководство за опазване на семейството (+)”, с. 16;

30.“мъдростта в Книга Притчи Соломонови като ръководство за укрепване на семейното стопанство с упорит труд и разумност и предпазливост във финансовите дела (+)”, с. 16;

31.“мъдростта в Книга Притчи Соломонови като ръководство за избягване на агресивно и безотговорно поведение (+)”, с. 16;

32.“мъдростта в Книга Притчи Соломонови като постигане на добър живот (+)”, с. 16;

33.“мъдрото поведение като път към щастието (+)”, с. 17;

34.“мъдрото поведение е здравословно, усилва живота и води до щастие (+)”, с. 17;

35. “този, комуто липсва мъдрост (глупака, безумния, the fool), не може да бъде образован и поправен от мъдрия (-)”, с. 18;

36. “мъдростта започва като страх от Бога (+)”, с. 19;

37. “мъдростта като добро отношение на първо място към близките и на второ към съседите (+)”, c. 20;

38.“мъдрият не разчита на съдебната система (-)” ¹², с. 20-21;

39.“мъдростта започва като страх от Бога (+)”, с. 17;

40. “мъдростта като навици за упорит труд и изключително внимателно отношение към парите (+)”, с. 21-22;

41.“мъдростта като приемане на съществуващите институции на властта и съобразяване с управляващите (+)”, с. 23;

42.“мъдростта като приемане и подчиняване на това, което човек не може да промени (+)”, с. 23;

43.“мъдростта като зачитане на всяко човешко същество независимо от ранга му (+)”, с. 24;

44.“мъдростта като зачитане на всяко човешко същество независимо от това, дали е близък човек или е от чужд род (+)”, с. 24;

45. “мъдростта като предпазване от задлъжняване (+)”, с. 24-25;

46. “мъдростта като въздържане от буйно и безразсъдно поведение на младини (+)”, с. 25;

47. “мъдростта като път към благополучие и успех (+)”, с. 26;

48.“мъдростта като стремеж човек да заслужи уважението на своите съграждани (+)”, с. 36;

49.“мъдрост е да не се гневи Бога (+)”, с. 26;

50. “мъдрият е аполитичен (+)”, с. 26;

51.“мъдростта като изграждане на правилен характер и правилни критерии (+)”, с. 27;

52.“мъдростта не се изчерпва само с правила за уместно поведение в определении ситуации (-)”, с. 27;

53. “мъдростта като художествен усет и стремеж към естетика (+)”, с. 28;

54. “мъдростта като умение да се говори красиво, образно, изразително и увлекателно (+)”, с. 28-29;

55. “мъдростта като умение да се пише красиво (+)”, с. 30;

56. “мъдростта като морален и качествен живот, наричан «добър живот» (+)”, с. 31;

57. “мъдростта не толкова като святост (holiness) (-)”, с. 31;

58. “а по-скоро като справедливост (justice) (+)”, с. 17;

59. “мъдростта като умение да се отличават приоритетите (+)”, с. 32;

60. “този, комуто липсва мъдрост (глупака, безумния, the fool), не може да осъзнае нуждата от нея (-)”, с. 32;

61. “мъдростта е сравнена с пътни знаци, предупреждаващи за възможно бедствие (+)”, c. 32.

62. “човешката мъдрост е ограничена (-)”, с. 33;

63. “според мъдростта в Стария Завет светът се подчинява на вътрешна подредба и закони (+)”, с. 104;

64. “мъдрост е научаването на законите, управляващи света (+)”, с. 104;

65. “мъдростта е живот в съгласие с тях (+)”,, с. 105;

66. “според Книга Притчи Соломонови персонифицираната Мъдрост е съществувала преди сътворението (+)”, с. 109;

67. “според Книга Притчи Соломонови тя е действала отвъд времето и пространството (+)”, (Lang, 1986, цит. в: Dianne Bergant), с. 109;

68. “според Книга Притчи Соломонови влиятелните люде дължат успеха си на намесата и помощта на Мъдростта (+)”, c. 110;

69. “според Книга Притчи Соломонови мравките, язовецът, скакалците и гущерите също са мъдри (+)”, с. 111;

70. “според Книга Притчи Соломонови хората биха могли да имат полза от мъдростта на животните (+)”, с. 111;

71. “според Книга Премъдрост Соломонова наградата и наказанието са вградени в самия строеж на вселената (+)”, с. 114;

72. “според Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, Мъдростта е предвечна, тя предшества сътворението (+)”, 115;

73. “според Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, Мъдростта е космична (+)”, с. 115;

74. “според Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, Мъдростта е идентична със завета и закона (Тора) (+)”, с. 115;

75. “мъдростта не е антропоцентрична, т. е. земята не е създадена единствено, за да я ползват хората (-)”, c. 116;

76. “мъдростта е космична и цялостна, т. е. обхваща всички твари (+)”, с. 116;

77.“мъдростта като разумно дирене на определени начини за осигуряване на благополучие и прилагането на тези открития в ежедневния живот (+)”, с. 155;

78. “мъдростта като една от най-елементарните дейности на човешкия ум, на практика целяща да се избегне причиняването на вреда и разстройването на живота от друг човек (+)” (Von Rad, 1975, цит в: Jeffrey Schloss) , c. 155;

79. “мъдростта като необходимото качество за справяне с реалността (+)” (Von Rad, 1975, цит в: Jeffrey Schloss) , c. 155;

80. “мъдростта е респект към всеки ред [Божествения ред], (+)”, c.156;

81. “страхът от Бога е начало на всяка мъдрост (+)”, с. 156;

82. “мъдростта като прагматични съвети за задоволяване на човешките нужди (+)”, с. 156;

83. ”мъдростта като начин на живот, който съответства на реалното състояние на нещата (+)”, с. 156;

84. “мъдростта не е само знание (-)”, с. 156;

85. “мъдростта не е само морални поучения (-)”, с. 156;

86. “а прозрение за целта на съществуването (+)”, с. 157;

87. “и живот, съответстващ на тази цел, т. е. живот, съобразен с реалността (+)”, с. 157;

88. “мъдростта като живот в съгласие с реалностите (+)”, с. 166;

89. “мъдростта като регулиране на свръхпотреблението (+)”, с. 166;

90. ”мъдростта като умереност във всяко нещо (+)”, с. 166;

91. “мъдрост е призивът на св. Павел, “Hе се подчинявайте на този свят, а се преобразявайте вътрешно, като обновявате съзнанието си” (+)”, с. 166;

92. “мъдростта като мета-когнитивна адаптация към бързо променящата се културна евристика и като интегриране на разнообразни репрезентации на света с помощта на различни когнитивни модули (+)”, с. 168;

93. “една от функциите на мъдростта е оценяващата интеграция в посока отгоре надолу на културната иновация с психологически и когнитивни нужди от по-нисък разряд (+)”, с. 168;

94. ”мъдростта като спазване на златното правило, “Прави на другите това, което искаш те да ти правят” (+)”, с. 170;

95. “не е мъдрост ”оловното” правило, “Прави на другите това, което те ти правят” (+)”, с. 170;

96. “мъдростта като задоволяване на личните потребности (+)”, с. 170;

97. “мъдростта като най-важната цел на човешкото съществуване (+)”, с. 170;

98. “мъдростта като самостойна цел (+)”, с. 170;

99. “мъдрост е казаното от Сократ, че неосъзнатият живот не си струва да бъде живян (+)”, с. 171;

100. “мъдростта е по-ценна от скъпоценни камъни, нищо, което желаеш, не може да се сравни с нея (+)”, с. 171;

101. “не можем да придобием мъдрост, ако се стремим към богатство (-)”, с. 171;

102. “мъдростта намират тези, които я предпочитат пред среброто (+)”, с. 171;

103. “мъдрост е човешкият стремеж към доброто и прекрасното (+)”, с. 171;

104. “ мъдрост е нетърпимостта към лошото и безобразното (+)”, с. 171;

105. “мъдростта е път към богатството (+)”, с. 172;

106. “но ако се прилага с цел търсене на богатство, мъдростта не води до него (-)”, с. 172;

107. “мъдростта и търсенето на смисъл е човешка хомеостатична нужда с биологически и културни основи (+)”, c. 178;

108. “мъдростта [може да] е когнитивна потребност, възникнала като адаптация към специфично човешката способност за самоизмама (+)”, с. 181;

109. “мъдростта като призив човек да познае себе си (+)”, с. 182;

110. “мъдростта като съвет човек за наблюдава много внимателно сърцето си, защото от него тръгват потоците на живота (+)”, с. 182;

111. “мъдростта като човешка метакогнитивна адаптация към скоростта на културната иновация (+)”, с. 182;

112. “мъдростта като допускане само на тези технологични иновации и нови организационни форми, които спомагат за развитието на човека (+)”, с. 182;

113. “мъдростта като оценка на взаимовръзката между човешките желания и основните цели на човешкото съществувание (+)”, .с. 182;

114. “мъдростта като опит и нужда за интегриране на разнообразни сфери на човешко разбиране (+)”, с. 183;

115. “мъдростта като способност за правилно оценяване на неща, свързани с живота и поведението (+)”, с. 193;

116. “мъдростта като способността да се вникне в същината на сложна ситуация и да се предприеме съответното поведение (+)”, с. 193;

117. “мъдростта като съчетание от знание (съзнателно и интуитивно), оценъчна способност и воля (+)”, с. 195;

118. “ мъдростта се проверява не с думи, а в делата (+)”, с. 196;

119. “мъдростта се изявява като качество на действие в реалния свят, което произтича от подходящо знание и подходящ емоционален отклик (+)”, с. 196;

120. “мъдростта като концентрирана функция на целия мозък и на цялото тяло (+)”, с. 210;

121. “мъдростта като правилно преценяване на това, кое е правилно и подходящо, и готовността за съответни действия (+)”, с. 210-211;

122. “мъдростта не може да се прояви при някои специфични мозъчни увреждания (-)”, с. 211;

123. “мъдростта … се съхранява в пословиците (+)”, с. 238;

124. “мъдростта в пословиците обхваща културни норми, общо знание, вярвания, морални стойности, уроци, получени в резултат на най-разнообразни преживявания и др. (+)”, с. 238;

125. “ мъдростта не е само знание и разбиране на морални императиви (-)”, с. 245.

126. “въпреки че знанието и разбирането на моралните императиви са част от мъдростта (+)”, с. 245;

127. “мъдростта и cвързаният с нея морал не бива да се грижат за жизнеспособността само на една група хора (-)”, с. 245;

128. “мъдростта се грижи за цялото човечество, за целия живот, за цялата вселена (+)”, с. 245;

129. “мъдростта се появява в процеса на акултурация в семейството, в родовата общност, в рамките на дадено общество (+)”, с. 245;

130. “мъдростта идва от опита (+)”, с. 245;

131. “мъдростта не зависи изцяло от дългия опит (-)”, с. 245;

132. “мъдростта не е идентична с интелигентността (+)”, с. 245;

133. “но мъдростта в голяма степен се развива от интелигентността и е нейно продължение (+)”, с. 245;

134. “мъдростта е твърде сложна, за да бъде разбрана напълно (+)”, с. 245;

135. “мъдростта обикновено се подобрява и укрепва в зряла възраст (+)”, с. 249;

136. “мъдрост е различаването на добро и лошо, на разумно и неразумно, на правилно и неправилно в човешките отношения и в институциите (+)”, с. 264-265;

137. “мъдростта като избор на правилно действие с оглед на последствията (+)”, c. 265;

138. “ мъдростта много се доближава до експертните умения (+)”, с. 265;

139. “мъдростта според Аристотел e добродетелно поведение (+)”, с. 320;

140. “мъдър е човекът с добър и правилен характер (+)”, с. 320;

141. “мъдрост е да знаеш кога да се боиш и кога да бъдеш самоуверен (+)”, с. 320;

142. “мъдрост е да знаеш за кое си струва да жертваш живота си (+)”, с. 320;

143. ”мъдрост е да знаеш към кого и колко щедрост да проявиш (+)”, с. 320;

144. “мъдрост е да знаеш колко да дариш, но и да не останеш самият ти без средства (+)”, с. 320;

145. “мъдрост е да знаеш кога не си достатъчно щедър (+)”, с. 320;

146. “мъдростта е да виждаш морално релевантните ситуации за действие и след внимателно обмисляне да знаеш какво следва да се направи (+)”, с. 320;

147. “мъдростта според Аристотел е добродетел в плът, жив човек, който става пример за подражание (+)”, с. 320;

148. “мъдростта според Аристотел принадлежи на тези, които са живели много, натрупали са голям опит и са научили много от него (+)”, с. 417;

149. “мъдростта не е качество на младостта (-)”, с. 417;

150. “мъдростта не е морален релативизъм (-)”, с. 420;

151. “ мъдростта не е само правила (-)”, с. 420;

152. “мъдрият човек умее да види как е правилно да се постъпи (+)”, с. 421;

153. “и след това извършва тази постъпка (+)”, с. 421;

154. “мъдростта според Аристотел е различаването на правилната цел (+)”, с. 423;

155. “според Никомаховата етика на Аристотел умният се различава от мъдрия по това, че знае най-добрите средства за постигане на дадена цел, (+)” с. 423;

156. “а мъдрият знае кои цели си заслужават да бъдат преследвани (+)”, с. 423.

Заключение

От големия брой на културемите от втори порядък – 156 – и от тяхното съдържание може да се заключи, че съдържанието на културемата от първи порядък “мъдрост (+)” се характеризира с изключително богатство, разностранност и многообразие. Нюансираната й и детайлна културна разработеност означава, че в англоезичната култура, и по-специално в хуманитарните дисциплини, тя е имала дълъг и богат живот, за нейната същност са разсъждавали много образовани хора, била е обект на специално изследване не само в богословието и философията, но и в литературата, в паремиологията, психологията, педагогиката, невролингвистиката и дори в медицината. В резултат на това дълго развитие културемата “мъдрост (+)” днес представлява значима ценност с много ярко присъствие в английската лингвокултура.

Прави впечатление, че съставляващите я културеми от втори порядък са почти изцяло положителни. Изключение правят малко над една десета от общия брой - осемнадесет културеми (№ 8, 13, 21, 24, 27, 35, 56, 61, 92, 93, 109, 130, 133, 135, 139, 157, 158 и 159). Те определят мъдростта отрицателно, като посочват какво не влиза в нейното съдържание, например, че тя не се изчерпва само с правила, че не е единствено антропоцентрична, че специфични мозъчни увреждания могат да доведат до нейното изчезване, че по някои признаци се различава от интелигентността и особенно от практичния ум.

Останалите културеми утвърждават най-различни нейни свойства и качества, които понякога са твърде контрастни. Например мъдростта е същевременно средство за благополучен живот, но така също и самостойна ценност, на която е достойно човек да посвети живота си. Мъдростта води към богатство, здраве, сила, тя предпазва от грешки и провали и укрепва човешката общност. Мъдростта е предвечна, на нея се крепи цялото мироздание. Тя е в основата на целия живот и се проявява в природата и при животните. Тя е в основата и на нравствените закони – за щедростта и уважението, за наградата и наказанието на човешките постъпки; тя е в основата на «златното правило» човек да постъпва с другите така, както очаква те да постъпват с него, на закона за преобразяването на съзнанието и за търсенето на себе си. Мъдростта е практична, но не цинична, разумна, но не студена, щедра, но в разумни граници, смела, но не безразсъдна. Тя се удава трудно на младите хора, защото се изковава много бавно и продължително в опита. Живият пример в семейството и в групата и четенето на книгите на мъдростта най-добре помагат на хората да я оценят, усвояват и прилагат като полезна житейска стратегия.

Особено интересно е разбирането на мъдростта като култивиране на усет за красивото и изящното и като изграждане на умения за художествена реч и калиграфия. Интересен е и скептичният възглед за безполезността от политическия живот и неефективните съдебни институции. Правят впечатление и разбиранията за мъдростта като покорство пред властта и съобразяване със силните на деня. Несъмнено последните няколко културеми са продукт на своето време и на особените условия, които са ги извикали на живот и не бива да се схващат като абсолютни. Но много от тях надхвърлят своята епоха и имат универсално приложение. Такава е културемата за мъдростта като умереност във всяко нещо, за нравствеността като гарант на запазването на живота, за приемането на несъвършенството на човешкото знание и оттам стремежът за поправяне на грешките и за развитие. Най-често повтарящите се културеми от втори порядък характеризират мъдростта като страх от Бога и като изграден навик да се живее в съгласие с реалностите, без да се изпускат от поглед върховните нравствени цели на живота.

Като цяло, своеобразната съвкупност от културемите от втори порядък, макар и съставена с ексцерпиран материал от няколко научни статии, очертава контурите на един сложен, разнообразен, богат и разностранен портрет на културемата “wisdom (+)” в английския език. С този портрет далеч не се изчерпват всички характеристики на мъдростта, но той дава насоките, по които може да се продължи работата.

Данните от представения анализ биха могли по-нататък да се използват при съпоставително изследване на английската и на българската културема, при което несъмнено ще се открият не само прилики, дължащи се на общ произход, но и някои интересни разлики. Такова контрастивно изследване още по-ясно ще очертае културно-специфичните нюанси на тази сложна културема с дълга история в българския и в английския език.
За контакти

Гл. ас. д-р Румяна Петрова Стоянова

Катедра «Европеистика», ФБМ

Каб. 110 / корпус 7

Русенски университет «Ангел Кънчев»

Ул. Студенстска № 8

7017 Русе

България