Мечтите ми няма да влязат в поеми, защото те всички са в минало време

защото те всички са в минало време.

Нападна ги страшният вирус на СПИН-а,

когато бях само на десет години.

Във миг периодът латентен изтече,

а аз осемнайсет навършил бях вече.

Последва внезапна мъчителна криза,

предвестник на бъдещи тежки акцизи.

Тях плащах редовно до двайсет и седем,

дори за случайните малки победи.

През тези години неспирно усещах,

как вирусът с “Огън!” т-клетките среща.

Накрая те бяха напълно избити,

а след тях угаснаха бързо мечтите.

Злощастно докрай ги съдбата ориса,

ако и илюзии те да били са.