Мед за злато Пастор Уолтър Файт

Ние сме на самия праг на последния конфликт и светът трябва да бъде предупреден. Това движение няма да се раздели на различни църкви. То ще проникне навсякъде.

Светът е свидетел на бунтове. Но кой организира тези събития? Те се случват не само в арабския свят, но и в Европа, ще дойдат и тук. На хората им е дошло до гуша от всичко, което става в този свят. И това е развалината, която трябва да бъде поправена във времето, в което живеем.

Може да изучаваме пророчествата, може да разбираме какво се случва в света, може да виждаме всички тези неща, но ако не започнем точно тук и сега с Исус, няма да стигнем до никъде.

Озаглавих тази лекция „Мед за злато”. Ще започна с една история от Стария завет и ще видим дали има приложение за нашето време. Отстъплението на Соломон е записано за нашето време. То доведе до невиждано зло в Израел. Сърцата на хората бяха отвърнати от истинското поклонение на Бога. Синкретизмът се вмъкна и те бяха потопени в идолопоклонство, докато те самите се смятаха за верни във всичките си пътища. Синкретизмът е поклонение на Бог по различни начини, въвеждайки поклонение пред Ваал и други форми на поклонение, и посвещавайки това поклонение на Бога. И си мислиш, че си на правия път, а в същност си далеч от Бога. Това беше проблемът, който имаше Израел. Библията предрича сходно отстъпление в края на времето, където Божият народ ще бъде заблуден, както Езавел заблуди Божия народ чрез въвеждане на синкретичното поклонение на Ваал и Яхве.

В 3 Царе 11:1 се казва, че цар Соломон залюбил много чужденки. Разбира се, жената в Библията е символ на църквата. А цар Соломон е символ на водача в църквата. Заедно с фараоновата дъщеря. Тя също е спомената. Това е не само символ на църква, но също така представя египетския начин на мислене.

В края на времето църквата може да има икуменически връзки, но същевременно може да проповядва и еволюцията. Светски начин на мислене. И жените - моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки. А сестрите църкви – моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки. Също така и чуждите религии. Те всички се прегърнаха. Това е начинът на мислене на християнските църкви като цяло. И това е начинът на мислене, който заплашва да навлезе дори в самите среди на Божията църква. Северният цар изглежда, че стъпва дори ВЪВ Божията Църква. Но в тази лекция няма да се занимавам толкова с Божията църква, колкото с християнската църква в нейната цялост.

3 Царе 11:2 „… от народите, за които Господ каза на израелтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се прилепи страстно”.

Изпитваше страст към тях. Това падение на Соломон е документирано, тюка че да се поучим от неговия опит. То беше постепенно, почти незабележимо. Грехът има склонността да се прокрадва незабележимо в теб. Той увива нишката на паяжината си около теб, докато те погълне напълно.

Соломон обичаше Господ и в своята младост направи избора да Го следва с цялото си сърце. Неговото ранно царуване беше за пример. Четем в книгата „Пророци и царе”: „Над всяко земно благо, царят желаеше мъдрост и разум”. Става дума за известната картина с жените и малкото им бебе, която демонстрира неговата мъдрост. „Той копнееше за бързина на ума, за великодушие на сърцето, за нежност на духа. И после Господ му се яви на сън и Соломон Му каза: Ти показа голяма милост към слугата Си, баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, правда и сърдечна правота спрямо Тебе. Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. - И Господ му каза: - Искай каквото желаеш да ти дам. - И отговорът беше: - Дай ми мъдрост да управлявам тоя велик народ. - И Бог го надари толкова много. Той му даде и всичко останало, което не беше поискал”.

3 Цар. 3:7 „Сега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид. А аз съм малко момче; не зная как да постъпвам.

8. Слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне.

9. И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ”?

Бог взе неговото смирение и му даде това, което беше пожелал. И християнската църква беше такава. Християнската църква започна с такава мъдрост, с такова проникновение и какво се случи с нея? Какво се случи с нея? Бог я призова отново от духовната тъмнина и протестантизмът беше изпълнен с толкова мъдрост, пълен с проникновение. Но какво се случи с нея?

„11. И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие, 12. ето, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце…”.

Той стана най-мъдрия от всички царе. И можеше да различава всичко. Но как можа да се случи така, че се промъкна отстъплението и причини такова падение?

„14. Ако ходиш в Моите пътища и пазиш наредбите и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, ТОГАВА ще продължа дните ти”.

Обещанията са условни. Стъпки към отстъплението. Първото нещо, което се случва е, че получаваш толкова много похвали, щото в теб започва да се промъква:

1.Самоувереност. Соломон започна да губи от поглед Източника на своята власт и слава. Тъй като наклонностите вземат връх над разума, самоувереността се увеличава. Трябва да бъдем много внимателни, за да не станем самодоволни. Трябва винаги да помним, че без Христос ние не можем да направим нищо.

Но Соломон търсеше да осъществи Господните цели по свой собствен начин. „АЗ ЗНАМ как да направя това”. И после губим съвета. Той мислеше, че политическите и търговските съюзи със съседните народи биха довели тези народи до познание на истинския Бог. Толкова често се срещам с това в моята служба. Не се очаква от теб да благовестваш по този начин. Трябва да го правиш по различен начин. Трябва да се сдружаваш, да станеш част от тях. Аз отговарям: „Това работи ли? - Те: - Ами, не още”. Но ако се сдружаваш, накрая твоят начин на мислене става техен начин на мислене. Или техният начин на мислене става твой и ти губиш своя. И така, самоувереността е първия проблем.

2. После той встъпваше в несвяти съюзи. Влизаше в несвяти съюзи с нация след друга. Често тези съюзи бяха скрепени с бракове с езически принцеси. Така, ти приемаш в начина си на мислене принципите на тези, с които се съединяваш.

3. Поставяне настрана Божиите изисквания заради светските хора. Тогава си на опасна почва. Заповедите на Йехова бяха поставени настрана заради обичаите на съседните народи. И започнаха да се покланят по техния начин. Соломон все още се покланяше на Бога, Когото той познаваше, но се покланяше по техния начин. Това е синкретизъм.

4. Следващата стъпка е ласкателство, че мъдростта му е превъзхождаща. В края на краищата те биха познали Бога на Библията. Соломон се ласкаеше, че мъдростта му и силата на неговия пример ще обърнат неговите съпруги от идолопоклонство към поклонение на истинския Бог и че така скрепените съюзи ще притеглят околните народи към по-близка връзка с Израел. Напразна надежда! Грешката на Соломон, че считаше себе си за достатъчно силен да устои на влиянието на езическите съдружници, беше фатална. Фатална беше и измамата, която го накара да се надява, че въпреки незачитането на Божия закон от негова страна, другите могат да бъдат доведени до почитане и покорство на святите предписания. Това беше постепенно отклоняване. И аз питам: Ние, като народ, не правим ли същото?

5. Следващият проблем беше наслаждаване на светските почести. Съюзите и търговските връзки на царя с езическите народи му донесоха именитост, почести и богатствата на този свят. Беше му позволено да донася в голямо изобилие злато от Офир и сребро от Таршиш.

2 Лет. 1:15 „И царят направи среброто и златото да бъдат изобилни в Йерусалим като камъни, а кедрите направи по множество като полските черници”.

И така, той станал богат. Богатството, заедно с всички придружаващи го изкушения, бяха достигнали по времето на Соломон до огромна част от народа, но чистото злато на характера беше избледняло и помрачено.

6. Накрая така се потапяш във всичко това, че започваш да губиш увереност в Божието ръководство. Отстъплението на Соломон беше толкова постепенно, че преди да се усети, се беше отклонил далеч от Бога. Това беше бавен, незабележим процес. И все повече и повече той разчиташе на своята собствена сила и вземаше свои собствени решения, и не отдаваше значение на съветите на Бог. А когато стигнеш до тази точка, тогава започва да се промъква безсрамното непокорство.

7. Безсрамното непокорство. „Малко по малко той отказваше да дава на Бог онова непоколебимо покорство, което щеше да направи Израел специален народ и се съобразяваше с обичаите на околните народи”.

Не правим ли и ние това в християнското поклонение? Не въвеждаме ли това в нашите среди, докато би трябвало да стои извън тези среди? Ние мислим за музика, за начин на поклонение и за всички тези неща. Като християни сме върху същата хлъзгава кал.

8. Нездрава амбиция. „Амбицията да превъзхожда всички останали народи по сила и великолепие го доведе до погрешно изполване на небесните дарове за себелюбиви цели, досега използвани за слава на Бога”.

И така, ние си мислим, че сме чудесни и даже си мислим, че сме най-големите човеколюбци на света и искаме да станем известни. Библията казва: „Ако правиш добри дела, прави ги тайно и Отец ти в небесата ще те почете“.

9. По-малка грижа за другите. „Парите, които би трябвало да бъдат използвани със свято доверие за полза на бедните и за разпространение на принципите на свят живот по целия свят, бяха себелюбиво погълнати от амбициозни проекти”.

Той започна да строи и да показва своето великолепие и слава. Днес това са нещата, които най-добре могат да бъдат видяни.

10. Развитието на характера е пренебрегнато. „Завладян от господстващо желание да надмине другите народи по външна показност, царят пренебрегна нуждата за придобиване на красота и съвършенство на характера”.

Религията започва да става форма и външна показност, и вие имате вашите суперпевци, а църквата… тя не пее толкова добре. Нека да пеят, както аз ги наричам, “иглите на ананаса”. Това е онази горна част от листата, игличките на ананаса. Те ще пеят и най-важното нещо е показността. Не казвам, че доброто пеене отпред е погрешно, но когато показността заеме мястото на сърдечното поклонение, тогава имаме проблем.

11. Благосклонността се превръща в тирания. Когато вече имаш такава власт, тогава ще я отстояваш, ще я поддържаш с постановленията си. „Огромните доходи, добити чрез търговия с множество страни, бяха обложени с тежки данъци. Гордост, амбиция, разточителство и угаждане родиха плодове като жестокост и изнудване”.

И народът беше лишен от граждански права.

„От най-мъдър и най-милостив между владетелите, той се изроди в тиранин. Народът се страхуваше от този, който някога беше състрадателен”.

12. И той вече не контролираше страстите си. „Относно страстта за власт, като защитна мярка против упованието на плътската мишца, Господ беше предупредил тези, които щяха да управляват Израел, да не умножават конете за себе си. Но в пълно незачитане на тази заповед „за Соломон докарваха коне от Египет”.

”И докарваха коне за Соломон от Египет и от всички страни” 2 Лет. 1:16; 9:28.

„Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при себе си в Йерусалим” 3 Цар. 10:26.

Тук той показва своята власт, така че вече разчиташе на властта си, вместо на Бог. Друга негова страст бяха жените. Бяха докарани красиви и привлекателни жени от Египет, Финикия, Едом, Моав и много други страни. Бяха стотици на брой. Соломон беше заобиколен от тези жени и прие тяхната религия и ритуали, тяхното идолопоклонство.

13. Идолопоклонство. „Тяхната религия представляваше поклонение пред идоли. Те бяха обучавани да практикуват жестоки и унизителни ритуали. Замаян от тяхната красота, царят пренебрегна задълженията си и към Бога, и към царството си“.

„Пророци и царе“, стр. 56.3: „Неговите съпруги упражниха силно влияние върху него и постепенно го убедиха… И той се отдаде на поклонение на фалшиви богове”.

В Библията е записано, че той се е покланял на Астарта - богинята на сидонците и на Моллох - мерзостта на амонците. Лъжеше себе си, че все още се покланя на Яхве, но всичко това идва, за да покаже неговата гледна точка.

Днес всички тези „жени” (църкви), които очевидно са красиви, са в икоменическите съвети и съглашения в света. И лъжем себе си, че техният стил на поклонение ще стане като нашия. Но истината е, че нашето поклонение става като тяхното.

Накрая съвестта му е толкова притъпена, че вече дори не вижда разликите. Ето този, който се молеше: „Дай ми разумно сърце, за да различавам между добро и зло“. Но сега не можеше да различава нищо. Посоката на действие на Соломон донесе сигурното му наказание. Неговото падение беше отделянето му от Бог, чрез общуване с идолопоклонници. Тъй като захвърли верността си към Бог, той изгуби собственото си господство. Моралната му компетентност беше изгубена. Стана невъзприемчив, съвестта му беше притъпена. Стана дори мекушав. Движейки се в тези кръгове, правейки това, което съпругите му искаха, той стана като тях. Имаше направени статуи на всички тези божества.

„Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт” Пр. 14:12.

„В късните си години, се отклони толкова далече от чистотата, че подкрепяше безнравствените, отвратителни ритуали, свързани с поклонението на Хемош и Астарта”.

Това е невероятно!

„Той бъркаше своеволието със свободата. Опита, но на каква цена, да свърже светлината с тъмнината, доброто със злото, чистотата с нечистотата, Христос с Ваал”.

Не можеш да го направиш! Не можеш да служиш на Бога и в същото време на Ваал, надявайки се, че хората ще приемат Бог, вместо Ваал. И тогава благородството ти е изгубено. Ти не мислиш вече за това, за което Бог те е призовал.

„Бидейки един от най-великите царе, държали някога скипър, Соломон стана развратник, инструмент и роб на другите. Неговият характер, някога благороден и мъжествен, стана безсилен и мекушав. Неговата вяра в живия Бог беше изместена от атеистични съмнения. Неверието помрачи неговото щастие, отслаби неговите принципи и унижи живота му”.

„Божие чудо е, че в последните секунди от живота си този цар се обърна“.

„Бедна, податлива на изкушения човешка природа! За хората, които губят своето чувство на зависимост от Него, Бог може да направи малко”.

Това е основният въпрос. Ако мислим, че можем да се справим сами, ще изубим. Този начин на мислене на „светските жени” - светските църкви, ще се промъкне и ще завладее.

„Сред просперитета се крие опасност. През вековете богатствата и почестите винаги са били придружени с излагане на риск смирението и духовността”.

След като църквата стане благоденстваща, когато преследванията престанат и вие станете известни, тогава настъпва просперитет. Това крие опасност.

„Не празната чаша е трудна за пренасяне. Препълнената до горе чаша е тази, която трябва внимателно да бъде балансирана”. Това е мъдър съвет.

„Нещастията и бедите могат да причинят скръб, но просперитетът е този, който е по-опасен за духовния живот. Ако човекът не е постоянно подчинен на Божията воля, ако не е осветен чрез истината, просперитетът със сигурност ще издигне естествените наклонности до дързост”.

„Пророци и царе“, стр. 59: „В долината на смирението, където хората зависят от Бог, за да ги обучава и да направлява стъпките им, има сравнителна сигурност”.

Ето защо Бог води народа Си в пустинята. Защото в пустинята вие сте зависими от Бог. Това е, което Бог иска от нас да правим. И така, как се справи Бог с това духовно състояние? Как върна Соломон обратно? Бог повдигна неприятели срещу избраника Си и обеща да откъсне царството от него. Тези неприятели биха могли да вразумят хората и аз се моля, когато настъпят усилни времена, много хора, които сега са точно като Соломон, да се вразумят.

3 Царе 11:12 „Но заради баща ти Давид в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна”.

Това му каза Бог.

13. „Обаче няма да откъсна цялото царство, а едно племе ще оставя на сина ти - заради слугата ми Давид и заради Йерусалим, който избрах”.

И така, ето неприятелите, които се повдигнаха против Соломон. Интересно е, че те бяха родственици, близки хора, външни и вътрешни. Дайдоха проблеми от всички страни.

Това бяха: Адад - едомецът, който беше избягал в Египет, когато Йоав избиваше всички мъжки в Едом. Той се беше съюзил с царя на Египет и беше женен за сестрата на фараоновата жена, т. е. беше едно семейство с Египет, имаше сила зад себе си. След смъртта на Давид той се върна в Едом, за да бъде трън в ребрата на Соломон.

Вторият противник беше Резон, който царуваше над Сирия и третият беше Еровоам - ефремецът, който въстана срещу него и по-късно царува над десетте племена, откъснати от царството на Соломон. Това беше след дните на Соломон. Интересно е, че името на Еровоамовата майка беше Серуа, което означава „проказа” и служи като символ на греха.

Така царството беше откъснато от неговите потомци по времето на сина му. Бог беше обещал, че това ще се случи. Въпросът е: „Защо Бог допусна това?“.

3 Цар. 11:33 „Защото изоставиха Мен и послужиха на Астарта - богинята на сидонците, на Хамос - бога на моавците и на Мелхом - бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, за да вършат онова, което е праведно пред Мен, и не пазиха наредбите Ми и законите Ми, както правеше баща му Давид”.

Това ще бъде вашата участ, ако практикувате синкретизъм. Историята казва, че Соломон се опитал да убие Еровоам, но той избягал в Египет и се съюзил с фараон Сисак. Върнал се след смъртта на Соломон и се опитал да сключи мир с Ровоам, но знаете историята - Ровоам се вслушал в съвета на младите служители, отхвърлил съвета на старейшините и решил да постави по-тежък хомот върху народа, и така царството било откъснато от него. Така, вслушвайки се в съвета на младите служители, той удвоил хомота върху врата на Еровоам. Но Исус казва: „Игото Ми е благо и бремето Ми е леко. Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” Мат. 11:30, 28.

„Обаче Моят народ Ме забрави, кади на суетни богове; и те са ги направили да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, за да ходят в обиколните пътеки на ненаправен път” Ерем. 18:15.

Ако искаме да вършим правото пред Бог, трябва да се върнем обратно към древните пътеки. Не трябва да следим хода на историята. Това е историята на Давид, Соломон, Еровоам. Еровоам не само взе десетте племена със себе си, но се опита да облече в официалност фалшивата система на поклонение като фалшификат на истинската. Ето един постоянен източник на конфликти.

3 Цар. 12:26 „А Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне в Давидовия дом”.

Той се страхуваше, че тези, които той беше отделил, биха последвали предписанията на Библията, биха ходили в Йерусалим, и биха се върнали в Давидовия дом. Ето защо той предотврати това като установи фалшива система и фалшив олтар.

3 Цар. 12:27 „Защото, ако този народ отива да принася жертви на Господния дом в Йерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, юдейския цар Ровоам, а мене ще убият; и ще се върнат при юдейския цар Ровоам”.

И така, той се съветва, и направи две златни телета. Постави жертвеник и каза на народа: 28 ст. „Това са боговете ти, Израелю, които те изведоха от египетската земя. 29. И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан. 30. А това беше грях, защото народът, за да се кланя пред всеки от тях, отиваше чак до Дан”. Това беше фалшива религия и целият Израил беше отклонен от правия път.

Интересната история за пророка, който укори и пророкува против фалшивия олтар е записана в 3 Царе. Царят протегна ръката си против пророка и ръката му изсъхна.

3 Цар. 13:4 „А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, протегна ръката си от жертвеника и каза: „Хванете го“!. И ръката му, която протегна против него, изсъхна, така щото не можа да я върне назад към себе си. 5. Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек даде чрез Господнето слово”.

Забележително е, че всеки път, когато се промъкнеше отстъплението в Израел, Бог изпращаше пророк. Всичко беше наред за кратко време и после отново се подхлъзваха. Интересното е, че самият този жертвеник по-късно беше осквернен от Йосия. Ще разгледаме това по-късно, в друга типология. „И ръката му, която протегна против него, изсъхна, така че не можа да я върне назад към себе си”, ни казва 3 Царе. Еровоам беше изпълнен с дух на открит бунт срещу Бога. Протегна ръката си от жертвеника, извика: „Хванете го!“ и Бог мигнивено го порица.

И така, има моменти, когато Бог чудодейно се намесва в отстъплението, но това не помага за дълго. Защото накрая те паднаха и бяха отведени в плен. И после „… царят помоли пророка да се застъпи пред Бог за него и Божият човек помоли Господа и ръката на царя беше отново възстановена, и стана както беше преди”. В Духът на пророчеството четем, че усилията на Еровоам да облече в официалност този олтар на фалшивата система за поклонение тотално се провалиха. Не проработи. Не можеш да се покланяш на Яхве и на Ваал едновременно. Как е възможно при наличието на цялата тази информация, врагът да може да въведе своите фалшиви учения и фалшивата си система за поклонение в християнската църква, и дори в последната Божия църква на остатъка? Господ търси да спаси, не да унищожи. Той се наслаждава в спасението на грешниците.

„Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия” Ер. 33:11.

Чрез предупреждения и умолявания Той призовава непокорните да престанат да вършат зло, да се обърнат към Него, и да живеят. Той дава на Своите избрани вестители свято дръзновение, така че тези, които чуят, да се убоят и да бъдат доведени до покаяние.

После се разказва историята за този вестител, който укорявал дори царете. И може би това е, което трябва да бъде направено и в нашето време, защото днес има много царе, които се покланят на олтара на Еровоам. Царуването на Ровоам е също удивително в своята типология.

В 3 Цар. 14:21 четем: „А Ровоам, Соломоновият син, царуваше над Юдея. Ровоам беше на четиридесет и една години, когато стана цар, и царува седемнадесет години в Йерусалим - града, който Господ беше избрал измежду всички израелеви племена, за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, беше Наама”.

Името й означава „приятна“. Но тя беше жена чужденка и не познаваше законите на Божия народ.

22. „А Юда върши зло пред Господа. И Го раздразниха до ревност”.

В каря на краищата се случва същото и Бог отново се намесва, и ги укорява. Те построиха високи места с идолите им и дори позволиха на содомитите (мъжеложниците) да бъдат въведени в тяхната система за поклонение. Т. е., те включиха езическите ритуали на содомитското поклонение дори в поклонението на Яхве. Колко далеч можеш да изпаднеш от истината! Това е логичната картина, заела мястото на съвета на старейшините, които той отказа да послуша.

„Въпреки че Соломон копнееше да подготви ума на Ровоам, неговият избран наследник, за да посрещне с мъдрост кризата, предсказана от Божия пророк, той никога не беше способен да упражни силно оформящо влияние за добро върху ума на своя син. Ровоам имаше характера на майка си, амонката, която отпечата върху него колебливия си характер. И той въведе народа в идолопоклонство”.

Последното отстъпление в края ще бъде типологично.

Във 2 Лет. 12:1 четем: „Но след като царството на Ровоам се закрепи и той стана силен, изостави Господния закон, а заедно с него и целият Израел”.

Ако известен викопоставен лидер вземе решение, защо толкова много хора го следват сляпо? Това е такава гибел в християнството!

2 Лет. 12:2 „И понеже бяха престъпили пред Господа, затова в петата година на Ровоамовото царуване египетският цар Сисак излезе против Йерусалим”.

Той дойде с мощна армия от хиляди конници и много народи с него, и превзе укрепените градове. Тогава пророк Семая дойде при Ровоам и при юдейските първенци, които се бяха събрали в Ерусалим заради Сисак, защото се страхуваха. После се покаяха и Бог позволи Сисак да ги надвие, но не и да ги унищожи напълно. И те се смириха.

Стих 7. „А когато видя Господ, че се смириха…“, Той каза: „… няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление… 8. Обаче те ще му станат слуги…”. И те трябваше да слугуват на египтяните.

3 Цар. 14:25 „А в петата година от Ровоамовото царуване египетският цар Сисак се опълчи против Йерусалим, 26. и отнесе съкровищата на Господния дом и на царската къща. Отнесе всичко, включително всички златни щитове, които Соломон беше направил”.

Славата на храма беше отнета. Всичкото злато беше изнесено и закарано в Египет.

27. „Вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата и царската къща. 28. И когато царят влизаше в Господния дом, телохранителите ги държаха. После пак ги занасяха в залата на телохранителите”.

Не е ли смешно, че той се грижеше по-добре за медните щитове, отколкото за златните? Той направи тези медни щитове и ги даде на началниците на телохранителите да ги пазят. И когато бяха изкарвани, след това трябваше да бъдат заключени и пазени. Така е и нас. Понякога се задоволяваме с медни щитове, вместо със златни. Понякога излагаме на показ нашите медни щитове, когато всъщност имаме една второкачествена религия, а би могла да бъде от злато. И се страхувам, че това е, което се случва в християнския свят.

31. „И Ровоам заспа с бащите си и беше погребан”.

Тъжна история.

Пс. 45:6 „Твоят престол, Боже, е до вечни векове; скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. 7. Възлюбил си правда и си намразил нечестие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя. 8. На смирна и алое, и касия миришат всичките Ти дрехи; от слоново-костни палати струнните инструменти Те развеселиха. 9. Царски дъщери има между Твоите почтени жени; отдясно Ти е поставена царицата в офирско злато”.

Това се отнася за Исус Христос. И това е Неговата невеста. Тук са жените (църквите). Соломон беше символ на Исус Христос. Разбира се, църквите, които приемат Исус Христос са праведни, но Неговата невеста е в офирско злато. Тя не носи облекло от мед. Тя има истинската, чистата религия, Христовата правда.

Пс. 45:10 „Слушай, дъще и виж, и приклони ухото си; забрави и народа си, и бащиния си дом; 11. така Царят ще пожелае твоята красота; защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони“.

Ако искаме да се покланяме на Бог, медта не е достатъчно добра, дори ако я изработим разкошно и да я демонстрираме. Христовата невеста е покрита с офирско злато, символът на Христовата правда. За медта тук няма място.

Ефес. 6:16 „ А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия“.

Нашата вяра е основана на нищо по-малко от Исус и Неговата правда. Нашата вяра трябва да бъде основана на Божието Слово. Ако Словото казва така, значи е така. Но ние сме склонни да поставяме щитове от мед, на мястото на вярата. Библията използва много тъжни думи в случая с Ровоам: „А заедно с него и целият Израел”. Страшно трудно е да разбереш защо отстъплението е толкова популярно.

2 Лет. 12: 1 „Но след като царството на Ровоам се закрепи и той стана силен, изостави Господния закон, а заедно с него и целият Израел”.

Екстравагантността на Соломоновото царуване по време на неговото отстъпничество го доведе до налагане на тежки данъци на народа. Дали Ровоам и неговите неопитни съветници разбираха Божията воля за Израел? А би трябвало да се вслушат, би трябвало да имат тази прозорливост, този разум. Ако той се беше молил за разум, както баща му се беше молил за разумно сърце, би могъл да върши правото. Перото на боговдъхновението е направило тъжния запис за Соломоновия наследник като един, който не можа да упражни силно влияние за преданост към Йехова. „Той беше своеволен, самоуверен, упорит”. От това впоследствие възникнаха проблемите.

Откр. 3:18 „…то съветвам те да купиш от Мене злато…“.

Отново и отново Библията говори за това. А за да можем да различаваме златото от медта, ние имаме нужда от разум. Трябва да разбираме кога една доктрина, кога един начин на поклонение, кога една теология, кога една есхатология са мед и кога са злато. Защото ние трябва да купим „… злато, пречистено с огън, за да се обогатиш и бели дрехи, за да се облечеш, и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш”.

Колко тъжна, колко пълна със значение е думата: „…а заедно с него и целият Израел”. Народът, който Бог беше избрал, за да бъде светлина за околните народи, се отвръщаше от своя Източник на сила и искаше да стане като другите народи около тях. Както със Соломон, така и с Ровоам, влиянието на погрешния пример въведе мнозина в заблуда. Няма нужда след тези думи да четем целия цитат. Това е същността на въпроса, сериозността на проблема.

„Пророрци и царе“, стр. 96: „С откъсването на царството при ранното царуване на Ровоам славата на Израел започна да умира, за да не бъде никога възстановена в нейната пълнота. През следващите векове тронът на Давид беше заеман от мъже с морални ценности и далновидност и под управлението на тези суверени благословенията, почиващи върху юдеите, се разпространиха върху околните народи. За известно време името на Йехова беше извисено над всеки фалшив бог и Неговият закон беше почитан”.

След това, обаче, пак имаше обрат. Това е историята на Израел. Какво е приложението й за нас? Четем пак в Духа на пророчеството: „Аз съм изпълнена с тъга, когато мисля за нашето състояние като народ. Господ не е затворил небето за нас, но нашата собствена посока на продължаващо отстъпление ни е отделила от Бог. Гордост, алчност, любов към света се подхранват в сърцето без страх от отхвърляне или осъждение. Тежки и дръзки грехове се извършват сред нас. И въпреки това, всеобщо мнение е, че църквата процъфтява и че мир и духовен просперитет са вътре във всички нейни граници. Църквата се е отвърнала от следването на Христос - нейния Водач и неотклонно се насочва към Египет… Той обичаше жени чужденки и принцесата на Египет… Въпреки това, малцина са разтревожени или загрижени в тяхното желание за духовна сила. Съмнение и дори неверие в свидетелствата на Духа на пророчеството въздействат върху нашите църкви навсякъде. Така Сатана ще ги притежава“ („Свидетелства“, т. 5).

Искам да обърнете внимание на този цитат от „Копнежът на вековете”. „Управлението, под което живееше Исус, беше корумпирано и деспотично. Навсякъде се ширеха злоупотреби, изнудване, нетолерантност и мъчителна жестокост. Въпреки това, Спасителят не се зае с граждански реформи“.

Обърнете внимание на това: „… не се зае с граждански реформи“.

„Той не критикуваше злоупотребите на народа, нито осъждаше народните врагове. Той не се намесваше в авторитета или управлението на тези, които имаха властта. Този, Който е нашият пример, се държеше настрана от земните управления. Не защото беше незаинтересован от злочестините на хората, но защото лекарството не се съдържаше в прости човешки външни мерки. За да бъде ефикасно, лекарството трябва да достигне човеците индивидуално и трябва да обнови сърцето“.

Ако не държим вестта на евангелието, което може да обнови сърцето, тогава имаме проблем. Ако нашето евангелие е променено в евангелие на социалната справедливост и на коригирането на несправедливостите и неравенствата, тогава ние се борим на страната на Рим, а не на страната на Исус Христос. Не казвам, че тези въпроси не трябва да ни засягат. И Исус беше загрижен за тези въпроси, но това не беше Неговото евангелие. Неговото евангелие беше индивидуално евангелие, което трябваше да достигне сърцето да отделния човек. Днес северният цар е пуснал своите пипала навсякъде. И ако мислите, че протестантският свят е по някакъв начин в безопасност от северния цар, имам новина за вас. Твърдението, което прочетохме, че той е „пуснал пипалата си дори в Йерусалим, е плашещо! Това означава, че неговият начин на мислене е дори сред Божия остатък. Той е установил толкова много структури, толкова много служещи за прикритие организации и сдружения, че би било невъзможно да бъде разкрит“.

Трябва да познаваме евангелието, трябва да знаем какво представлява то, така че да можем да различим медта от златото.

„Нашата вяра трябва да бъде вкоренена в Исус и Неговата истина, и трябва да имаме покой в Него, Който скоро ще дойде да раздели овцете от козите“.

Това е последното решение. Това е важния въпрос. Хората вярват, че жените там, отвън, са чудесни - амонки, моавки, едомки. Защото най-малкото, те са сестри. Те имат част от кръвта на Авраам в себе си. Сестрите църкви са чудесни. Това е протестантизъм. Разбира се ние МОЖЕМ да влезем във взаимоотношения с протестантизма. И това не би трябвало да е проблем. Нека да погледнем какво се случва в протестантския свят.

Това е Норман Гайслер, а това е една интересна статия.

„Йезуити създават йезуити. Норман Гайзер Веритас и Калвъри Чапел Байбъл колидж (два различни библейски колежи). Тези колежи са установени навсякъде по света и протестантите вярват, че евангелистите контролират тяхната работа.

Норман Гайзер, автор на Chicago Statement от 1978, формулирал post PhD от йезуитското училище Loyola University, е основателят на Veritas Evangelical Seminary и основател на International Society of Christian Apologetics. Всички негови членове на борда на Veritas са пастори и/или говорители, свързани с Calvary Chapel и/или членове на борда на други Calvary Chapel“.

Изглежда, че първо има един и после друг колеж, но в действителност те са един и същи. Едни и същи хора ги контролират. International Society of Christian Apologetics бивш президент: Д-р Норман Гайзер PhD, Loyola University. Виден професор по теология и апологетика в Veritas Evangelical Seminary, Murietta, CA. Това е личният му уебсайт и където са получили своите научни степени. Ето още един - Southern Evangelical Seminary (това са евангелски, а не римокатолически училища) е основан през 1992 год. от Рос Роудс, бивш евангелист и после пастор в Calvary Church. Тук има един взаимен обмен. Зад кулисите управляват едни и същи сили. Southern Evangelical Seminary не само популяризира йезуитска теология и идеи, но също така има някои професори, дошли от йезуитски училища. Кой обучава света? Ние приемаме мед вместо злато. Протестантизмът е изгубил своята котва.

„Гайзер също е свързан с колежа Calvary Chapel Bible и подкрепя библейската апологетика, основана на разума… не основана на Библията... Той също така извършва служения в противоположно вероизповедание и подкрепя католико-евангелското сътрудничество“.

Тези хора работят зад сцената. Ето някои статии за Гайзер. „Ролята на йезуитски обучаваният евангелски лидер Норман Гайзер в унищожаването на еванелското християнство в Америка”- статия, написана от Рик Фридрих през януари 2008 год. Бих искал да взема тези статии и да ви ги покажа, защото дори камъните крещят. Дори камъните! Това всъщност са евангелисти, които виждат какво се случва. Бог има Свои чада в много църкви и тези хора са загрижени. Какво пише той?

„Само като погледнем задната корица на книгата и направим малко проучване на имената на тези, които препоръчват книгата, бихме могли да кажем достатъчно. Само погледнете всичките йезуити и връзките с йезуити и техните идеи, и си спомнете, че Гайзер е получил своята Ph. D. от йезуитския Loyola университет. Въпреки че това може да не тревожи някои хора, всъщност има много, върху което да се замислим. Няма нужда да казвам, че сега разбирам идеите, които евангелски лидери като Били Греъм, Чък Колсън и Гайзер са имали през годините и защо нещата се обърнаха в друга посока. Това беше много умно замислено и работи. Има хора отвън, които виждат това, но хората вътре казват: „О, йезуитите… те не играят вече никаква роля, забравете ги! - Рик Фридрих продължава - Един последен пример е Франк Бекуит. Той беше председател на Евангелското теологично общество”. На ЕВАНГЕЛСКОТО! Той беше ПРЕДСЕДАТЕЛ! Очевидно не католик. „...и се оттегли, за да се върне обратно към римокатолицизма“.

И така, те идват, вършат своето дело, и после си отиват. А хората, оставени след него, са пожертвали своето злато и са прегърнали медта! Те лъскат медта, издигат я на показ и казват: „Вижте, имаме тази красива мед, изглеждаща като злато!“. Неща от този сорт не са ли се случвали много пъти в миналото? Тези, които се преструват на евангелисти, са издигани до високи постове и по-късно показват истинския си цвят, след като са нанесли вече своите щети. Но забележете какво председателят, сегашния председател на този колеж, има да каже при представянето на такива хора и тяхната защита на вярата. Той пита защо досега хората са ходели в такова училище? И отговаря: „За да бъдат обучавани от някои от най-добрите апологети и библейски учители в страната, за да могат да евангелизират света и да защитават историческата християнска вяра“.

Коя историческа християнска вяра? Това трябва да е католическата. Дали най-малкото някои от тези хора не насърчават римската вяра? Това са камъни, които крещят! И един от тях накрая ясно и недвусмислено се връща обратно. Това е председателят, който просто се връща обратно. Не сме ли виждали това толкова много пъти?.

„Къде е християнската апологетика в SES? Какво се случи със защитаването на вярата от най-големия враг? Както съм писал и другаде, най-добрия начин да победиш опозицията е, да я създадеш и да я контролираш…“.

Брилиянтно! Мисля, че това е брилиянтно твърдение. Създаваш опозицията, но в действителност я контролираш. Няма опозиция. Всичко е една лъжа.

Слово от председателя, д-р Алекс Макфалънд: „Защо стотици студенти идват в Southern Evangelical Seminary от всички американски щати и от много други страни? Защото тук те могат да получат нещо, което не могат да получат никъде другаде. А именно - обучение от някои от най-добрите апологети и библейски учители в страната, за да евангелизират света и да защитават историческата християнска вяра”.

Прочетохме това и преди малко в пасажа за католическата вяра. „Само за няколко години SES е обучавала студенти от всички части на страната и света”. Хора идват от всички части на света отиват в тези евангелски колежи, връщат се обратно и стават ръководители в своите църкви на коя философия? Мед, не злато. „…наистина най-добрите теолози и апологети от цялата страна идват в Шарлот, за да помагат в обучението на бъдещото поколение“. Кой обучава християнския свят днес? „Различни йезуити за различно благовестие. Какво общо имат Бил Брайт (колежът „Поход за Христос“), Били Греъм (Евангелска асоциация „Били Греъм“), Тим Лахей (основател на CNP) и Чък Смит“?

Това са хора от евангелския свят, които поставят тези въпроси. И аз мисля, че е честно да ги „почетем“.

„Всички те са подпомагани финансово от Нелсън Банкър Хант”.

Ето кой бил Нелсън Банкър Хант. А това са всички организации, свързани с него.

Нелсън Банкър Хант е бизнес магнат, известен с превръщането на активите му в сребро и още нещо, което скоро научих - той е йезуит от ордена „Свети Лазар от Йерусалим“. Всичко зад сцената, цялата тази теология, която е приета от евангелистите в ляво, дясно и център, е контролирана от йезуитите. Нелсън Банкър Хант е в Съвета за национална политика (CNP), председател на Изпълнителната комисия (1983), Старши изпълнителен директор (1983-84) и… наследник на богатството на компанията „Хант Ойл“, финансов поддръжник на CNP, CBN, JBS и т.н.

Във всички изброени по име по-горе организации йезуитите имат пръст. Уолъс Джонсън, основател на „Холидей Инс“ (финансови институции, религиозни институции) финансира колежа „Поход за Христос“ на Бил Брайт и дарява $ 515.5 млн. Аз имах серия от лекции в колежа „Поход за Христос“. Говорих в университета в Камптаун, изнасях лекции за сътворението и еволюцията, и те бяха най-големите опоненти на тези лекции. Мислех, че Отделът на зоолозите или геолозите биха били най-големите ми опоненти, но не. Най-големите опоненти бяха учителите в колежа „Поход за Христос“, защото трябва да приемем еволюцията, трябва да се откажем от златото, трябва да приемем медта. Дали някои от нашите собствени институции правят същото?

„През 1967 Хант създава организацията „Християнски свят за свобода“ (CWLF), като скрита организация на колежа „Поход за Христос“, която се отцепва и става главната служба на движението „Народът на Исус“.

Кой стои за тези движения, това не са догадки. Но това е точно каквото се случва - всички тези наследници на милиони, които той (Хант) събрал заедно, и всичките пари, които той предоставил на Съвета по национална политика, а понастоящем той е и член на Съвета по национална политика (CNP). Ето и самия Съвет по национална политика. Аз бих искал да знам кои са тези хора. Имат ли какво да ни кажат тези, които движат парите на йезуитите?

CNP е основан през 1981 като 501(с)(3), като образователна организация с нестопанска цел от Тим Лахей от Религиозната кръгла маса, който е и първият председател на CNP. Лахей е дясното крило, евангелски политически деец и автор на сериите Left Behind. Това е теологията, с която е пропит днес светът. Това е теологията, която гледа към земния Йерусалим.

Първите директори, както са публикувани в статиите на CNP за корпорацията, съхранявани в Секретариата на щата Тексас, са били: Хауърд Филипс, дългогодишен активист консерватор. Можете да видите имената, не е нужно да навлизаме във всички детайли. Но да отидем на тяхната уебстраница. Съвет за национална политика. Съжалявам, това не е тяхната уебстраница.

Тук се казва: „Облечен в секретност от основаването си през 1981, Съветът за национална политика е истинският кой, кой е в крайно десните. Негови членове са вашингтонските десни политици, финансови поддръжници, религиозните власти в дясно и център. Поради това, че CNP поддържа твърдението, че „Събранията са затворени за медиите и всеобщата публика” и „нашата членска листа е строго конфиденциална и не трябва да бъде споделяна извън Съвета”, главната преса знае много малко за CNP“.

Никой не знае кои са тези хора. „Обаче, първите членове на ръководството на CNP бяха разкрити чрез предприемане на проучвания, които разкриха, че първите лидери на CNP в действителност били представени и в Съвета за чуждестранни взаимоотношения. Значи той (CNP) има общо с правителствените неща, установявайки Новия световен ред. И всички тези организации са контролирани от кого? От йезуитите, рицарите на Малта, „самата организация на глобалистите, на която CNP трябваше да бъде консервативната алтернатива…”.

Значи те създават организация, предполагаемо опонентна на тази, от която са се отделили. В първия CNP борд на директорите имаше не по-малко от три, а вероятно и повече членове на CFR (Съвета за чуждестранни взаимоотношения): Гилдър - в борда на директорите на CNP (1982), Телър-в борда на директорите, Вандер Ягт - в борда на директорите. Много от най-висшите членове на CNP също така принадлежат на масонските рицари от Малта. Кой контролира всичко? Рим. А ние сме заслепявани. Ние виждаме статии, дори в някои от нашите списания, които казват: „Оставете Рим!“. Как да оставим Рим, като той е част от пророчеството? Списъка с членовете е доказателство за това кой, кой е, включвайки политици, Федерален резерв и членове на CRF, както и многобройни общества.

Ето друга уебстраница. Международни духовни ръководители. Ако отидете на уебстраницата на „Международни духовни ръководители”, ще видите, че там присъстват протестанти, католици (включително и йезуити) и равини. Това е една ерудирана общност, посветена на напредъка на духовното наставление по целия свят. Членството й се състои от хора от много нации и много вероизповедания. „Международни духовни ръководители” доставя програми и процедури за подкрепа на духовното наставление. Те подкрепят свещеното слушане, духовното наставничество, духовното сдружаване и… всички тези неща. Дали тази общност не е навлязла в ешелоните на всяка християнска деноминация, включително Църквата на остатъка? Аз вярвам, че да. Тя е там. И това са йезуитите. Отново казвам, радвам се, когато камъните започнат да крещят, защото не аз казвам това. Това са хора от системата. Те наблюдават какво се случва в институциите. Там, отвън, има християни, които, искам да ви кажа, че са по-добре информирани от тези, които би трябвало да бъдат информирани. Искам да споделя това с вас, защото този човек е бил в близка връзка с Уилоу Крийк, където стотици пастори са изпращани на обучение. И те се връщат със своето Уилоу Крийк-обучение, и го донасят обратно в целия протестантски свят, включително, ВКЛЮЧИТЕЛНО Божия народ на последното време. И те идват, и проповядват евангелие, което обърква ума. Нека видим какво е отвътре, какво казват хора не от нашата вяра.

Мери Феърчайлд, активен участник в Уилоу Крийк, написала статия, в която дискутира състоянието на Уилоу Крийк и неговите учения. Статията е озаглавена „Вече не сме протестанти“. Уилоу Крийк е пропит от мистично квакерско движение, наречено „Обновление“. Тя написала това през 2003, но нещата, които посочва са много повече приложими днес. Тя пише: „Духовността не е християнство“.

Това е добро начало на една статия.

„Писаното Божие слово дава на християните предписания и ръководство в живеенето и поклонението им заедно. Бог определя Своето слово като истина. То е обективно, авторитетно и достатъчно“.

Искам да помислите върху това, което казва тази жена. И после искам да помислите за Божия народ, който разменя злато за мед, като изпраща стотици пастори точно в тези институти за обучение.

Откр. 22:18 „Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга, 19. и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга“.

После тя казва: „Вярата вярва, че ако се покоряваме на Бог, всичко в края ще бъде наред. Ако се покоряваме на Божието слово, Бог ще се грижи за последиците. Икуменическият евангелизъм защитава проникването на либерални деноминациии и организации, вместо отделяне от либералното неверие и лъжата“.

Това е доста ясно. Бог казва: „Излезте!“. Вижте какво тя казва: „Тази организация, в която бях замесена твърди: „Не, нека се съберем заедно“. Библията призовава за отделяне от неверието и света. Докато църквата поддържаше стандарта си за отделяне, тя беше удивително благословена от Бог. Когато започна да прави компромиси с този стандарт и направи несвяти съюзи с невярващите, нейната духовна сила беше изтощена и в резултат настъпи объркване и хаос. Това се случи в историята на Израел, която е символ на нашето време. Виждаме го и сега. Тя пише: „Проповядва се приемане на традициите на други вероизповедания“.

Това е, което Соломон направи.

„През миналата есен имаше лекции за жените, чиито теми бяха еднакво обезпокоителни. Техниките за медитация, писанията и традициите на йезуитите, квакерите и Черната църква са смесвани с Писанието и идеите на Ню Ейдж“.

Тя дори предупреждава срещу lectio divina - на латински „божествено четене“, при което Библията става спиритическо оръжие - бъркотия от думи, без да се обръща внимание на съдържанието и най-важно става четенето, вместо разбирането на това, което Бог казва. По-късно ще видим, че папата пропагандира това в голям мащаб. Ще говоря за тези неща по-късно.

Тя казва: „Аз не одобрявам тези медитации и „дихателни молитви”. Аз я предупредих (тя предупреждава учителка от друг курс), че тази форма на медитация може да отвори ума на хората за зли духове и чуване на гласове. Индикатор за фалшивата вяра, която не води до обръщане, е желание да бъдеш спасен от наказанието за греха, а не от самия грях“.

Това е камък, който крещи.

„Други индикатори включват желание за благословенията на Христос, а не желание за връзка с Него и желание за безплатния дар на вечния живот. Но с празни ръце и без вяра. Индикаторите за фалшива вяра включват желание за Христос като Свещенник, за да получат прошка и мир, но не като Пророк, Който да ги направлява или като Цар, Който да владее над тях“.

Казвал съм това стотици пъти, казвал съм стотици пъти, че хората искат Спасителя, но не искат Царя. Искат да бъдат спасени, но не искат да се покоряват.

„И накрая - желание за Христос, Който е само в рамките на техните религиозни традиции или „свободна” философия. Библията ни казва, че „не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства…. за светиите по Божията воля” Римл. 8:26, 27. Помнете, че Исус винаги се моли и служи според волята и целта на Отца Си във всеки един случай.

„И дръзновението, което имаме пред Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да попросим знаем, че получаваме това, което сме просили от Него” 1 Йоан 5:14, 15.

Тя цитира Писанието и казва: „Когато се молите не използвайте празното повторение. Тези хора знаят това и при все това го вършат. Аз съм смаяна да видя, как това навлиза дори в нашите кръгове. Това е невероятно и то от висшите източници! Защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си (цитира Матей). Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди“ (цитира Марк и Римл.).

И накрая казва: „Подкрепяните писатели и лидери на това движение са от Световните съвети. - И после добавя: - Те подкрепят Ричард Фостер, Тилден Едуърдс - основателят на Шалом института за Духовна формация, Паркър Палмър. Дори йезуитите подкрепят точно тези писания. И така, кой е проникнал в тази организация? Игнацио Лойола. Те подкрепят него. Едно от най-кървавите времена в човешката история - йезуитите бяха вероятно най-жестоките и свирепи, тъй като оправдаваха мъченията и убийствата в името на църквата. Духовните практики на Лойола бяха използвани от йезуитите. Те въвеждаха себе си в транс и левитираха“.

Тя цитира какво са правили и пише: „Защо четем тези автори и ни е казвано да ги изучаваме? Джордж Фокс - основател на квакерството, майка на феминизма. „Историята на жената-квакер в Америка“, от Маргарет Хоуп Бейкън (тя цитира всичко това). По време на дълбока депресия и безнадеждност Фокс чува глас и го припознава като „вътрешната светлина”. Може би в резултат на привързаността си към своята предана и добре образована майка, той създава силно егалитаристко движение, издига жени проповедници, като изопачава Писанието, за да даде правдоподобност на своите „преживавания” и да обясни своите небиблейски решения“. После е цитиран Гилбърт Билезикан: „Егалитаристите заявяват, че и жените трябва да бъдат пастори, старейшини и глави на семейства. Те изкривяват Писанието както Джордж Фокс, за да направят това възможно“.

Това го пише жена! Това го пише жена от евангелската организация Уилоу Крийк. Излагайки всички тези неща тя казва: „Църквата е премахнала златото и го е заменила с мед. Лъскава медта, поставя я в ръцете на стражата, заключва я, излага я нависоко за показност и разкош, и казва: „Поклонете се!“.

Искаме ли мед вместо злато? Всички тези хора, Духовната формация, са част от Новия световен ред. Тя пише за йезуитите и казва: „Игнацио Лойола и йезуитите. Тъй като неговата съвест го е тревожела дълбоко, той избрал да си спечели спасението чрез покорна служба на римската църква и папата, вместо да приеме Христовия безплатен дар на спасението. Той планирал скоро да доведе католиците, превърнали се в протестанти, обратно към римската църква, която той смятал за царството Божие на земята. (Това е много важна точка). Около 1550 год. йезуитите започнаха да навлизат във всяка религия и деноминация. Тяхната работа беше да навлязат и да унищожат църквите, различни от църквата-майка. От много отдавна йезуитите ставаха учители и професори в университетите в цяла Европа. Накрая основаха собствени училища, колежи и университети и заявиха, че са евангелски. Вече хвърлихме поглед върху някои от тези неща“.

Те гледаха на образованието като начин да се служи на църквата чрез укрепване на хората, които вече са нейни членове и превъзпитаване на тези, които са станали протестанти. Римската църква остана убедена, че тя е царството Божие на земята (трябва да разгледаме тази теология) и гледаше на протестантската реформация като заплаха за това царство. Църквата реши да събере отново това, което беше изгубила и да постави целия свят под своето религиозно господство веднъж завинаги. И днес те все още проникват в църквите (това е евангелско твърдение). Те проникват също в много библейски училища и семинарии по целия свят, и ги държат настрана от изучаването на Божието слово в пълнота. Образованието беше и е използвано за достигане на други хора и укрепване на своите членове, и тяхната отличителна черта е „целта оправдава средствата”. Мед за злато! Ние сме толкова наивни, мислим, че светът се е променил, мислим че църквите са се променили, опитваме се да „прегърнем жените” и приемаме Египет, а в действителност, приемаме медта.

Еремия 2:13 „Защото две злини стори Моят народ - изоставиха Мене, извора на живите води и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода“.

Втор. 30:1 „Когато ти се сбъднат всички тези неща, благословенията и проклятията, които изложих пред теб, ако ти си ги припомниш сред всичките народи, между които Господ, твоят Бог, ще те пръсне, 2. и се обърнеш към Господа, твоя Бог и с цялото си сърце, и с цялата си душа послушаш, ти и синовете ти гласа Му според всичко, което днес ти заповядвам, 3. тогава Господ, твоят Бог, ще те върне от плен, ще ти покаже милост“.