Медиазнанието като наука



Дата15.10.2018
Размер21.95 Kb.
#87650

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1



Откъс от учебника на В. Фаулщих „Медиазнание”, раздел 6: Методи1


[…]

Медиазнанието КАТО НАУКА


Науката днес вече се дефинира не само според предмета й, а по-скоро според конкретните проблеми, които се дебатират. В сравнение с установената система на предметните науки, която се е формирала през последните 300 години, науката за медиите е трансдисциплинарна наука. Това означава, че тя си служи при решаването на своите проблеми и въпроси, при разработването на медийни теми с методите на съвсем различни, по принцип дори на всички вече съществуващи отделни науки – на психологията и на социологията и изследването на свободното време, на политологията и на икономическите науки, на литературознанието и историята и т. н. Пример: “Информират ли вечерните телевизионни новини зрителите?” Един такъв медийнонаучен “проблем” не може да се реши в тихи стаички, а имплицира различни частни въпроси като: Какви конкретно вечерни новини се имат предвид, как функционират телевизионните новини? Кои са „тези”, които са телевизионни зрители? Кога точно човек е действително информиран, кога само се чувства информиран? Какво отношение спрямо действителността предполага информирането? Следователно става въпрос не само за една конкретна телевизионна програма (наука за текста), а и за зрителите като социален феномен (социологически науки), за информационни процеси (психология), за допускания за истинност (философия). При решаването на конкретните си въпроси медиазнанието прибягва до по-широки перспективи и частни резултати от другите науки, доколкото те са релевантни в това отношение: Какво вече се знае за телевизионните новини като тип текст измежду много други? Кой изобщо гледа телевизия, кой предпочита вечерните новинарски програми, защо и с какви очаквания? Как протичат информационните процеси при хората, дали те се направляват повече от чувства или от рационални съображения? Как по принцип възприемаме действителността и кога информацията е информация?
Медиазнанието вече не се интересува само от една специфична за предмета методика, а по принцип от по-широките, вече изградени и предлагани от други науки методи и от избора на онези методи, които са “подходящи” за специфичната постановка на проблема или въпроса. “Правилни” са онези методи, които спомагат за решаването на проблема, за достигане до отговора на подбрания въпрос. Подходящ е оня инструмент, който носи успех; даден метод се легитимира чрез резултативността си.

Това например означава: При въпроси относно институционалната история на радиото се използват методите на историческите науки, при проблеми като организацията на вестникарска редакция – икономическите науки, при консумацията на медии като дейност през свободното време – социологията, при медийните инсценировки на политици – политологията, при въпроси за филмовото право, правото на пресата или защитата на младежта – юридическите науки, при въздействието на медиите – психологията и т. н.



[…]

Медиазнанието е трансдициплинарна наука за комуникационните медии с методически инструментариум, който е функционално обоснован.

1 Вж. W. Faulstich. Medienwissenschaft. Wilhelm Fink Verlag: Padeborn, 2004 (6: Methoden, S. 191-183).







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница