Медицина и физкултура



страница1/4
Дата20.04.2017
Размер0.88 Mb.
#19565
  1   2   3   4


БЪЛГАРСКИ ТУРИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ

Петко Heдkoв

АБВ на mexнukama на единичното въже

МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА

СОФИЯ • 1983

В книгата са изяснени теоретичните постановки п въ­просите, свързани с използуването на динамичните и статич­ните въжета в практиката на пещерното дело. Авторът е обхванал всичко, което е необходимо за усвояване основата на най-съвременната техника за проникване в пропасти и пропостни пещери — техниката ни единичното въже.

Книгата е предназначена за обучаващите се в отделенията по пещерно дело към специализираните спортно-туристи­чески школи на БТС и в курсовете на БФПД за подготовка на инструкторскн кадри и спасители в пещери п пропасти. Тя представлява интерес и за всички членове на пещерните клубове в страната, които искат да обогатят практически­те си знания при проникването в пещери и пропасти.

Български туристически съюз, 1983.



ПРЕДГОВОР
През последните години спортната спелеология постигна големи успехи. В Пиринеите, Алпите и редица планини и карстови райони извън европейския континент бяха открити и щурмували непозна­ти досега подземни дълбочини. Български пещерняци покориха много трудни пропасти в Италия, Австрия и Гърция. Напоследък и много български пропасти разкриха тайните си пред тях.

Съвсем логично е да си зададем въпроса — на какво се дължат тези успехи? И няма да сгрешим, ако кажем — на широкото на­влизане на науката н техниката вън всички сфери на живота. Спелеологията също не остана настрана от този всеобщ процес. Именно поради това нарасналите й възможности са свързани тясно с усъвършенствуването на съоръженията и техниките за проник­ване в пещери и пропасти.

Революционен скок в това отношение беше откриването на нова техника за проникване в подземните бездни — техниката на еди­ничното въже. Появила се първоначално във Франция, тя бързо се разпространи както в страните от стария континент, така и в Съединените щати и Австралия. Не закъсня н нейното прилагане в България. Няколко години след като тя се бе разпространила по света, българските пещершци, въпреки първоначалните си резерви, също възприеха нейните строги и. исквания. В това отно­шение бе направено много, а последните републикански техниче­ски прегледи показаха, че техниката на единичното въже в основ­ни линии вече е овладяна у нас. Това обаче никак не бива да ни успокоява, защото да използуваш една техника, без да си запоз­нат с нейните детайли, е толкова опасно, колкото да знаеш да въртиш педалите на велосипед, без да можеш да се справяш с кормилото. Затова бъдещите усилия на пещерняците трябва да бъдат насочени както към всестранното н задълбочено изучаване, така и към педантичното прилагане на специфичните изисквания на техниката па единичното въже. В основата на всичко това трябва да лежат познанията за въжетата и тяхната употреба. И това ие е случайно, тъй като въжето е основният елемент в тази система и без подробното му познаване нашата сигурност би била съмнителна. За да бъдем по-убедителни, трябва да на­помним, че докато при класическата система въжетата бяха две, в новата е само едно. А това налага не само задълбочени позна­ния за качествата и начините .ча употреба, но по- добросъвестно отношение към него.

Без подробното овладяване на всички страни от техкиката на единичното въже българската спортна спелеология не само няма да бъде в крак със съвременните изисквания, но ще бъде съпътствувана от все още несъществуващи, но напълно възможни отрицателни явления. Изхождайки от това, Българската федерация по пещерно дело изцяло подкрепя усилията на автора да осветли по-широко въпросите, свързани с познанията и употребата на въжетата, използувани за проникване в пещери и пропасти.

Надяваме се, че настоящият труд ще допринесе за запълване на една празнина в нашата спелеоложка литература и ще повиши теоретичните знания и техническите умения на пещерняците в на­шата страна.

АЛЕКСЕЙ ЖАЛОВ

зам.-председател на БФПД

На всекиго трябва да с ясно, че дори и да имат най-съвършени качества, съ­оръженията за проникване в пропастите не са предназначени за използуване от самонадеяните и неподготвените!”



Адриано Ванин

1. ЗА ТЕХНИКАТА НА ЕДИНИЧНОТО ВЪЖЕ

Техниката на единичното въже се появи преди десетина години. Това стана почти едновременно, но отделно и неза-висимо, в ня­колко географски твърде отдалечени страни — Франция, Ав­стралия и Съединените щати. След публикуването през 1973 г. във Франция на книгата на Жан-Клод Добриа и Жорж Марбак «Техника на алпийската спелеология», която запозна по-широк кръг спелеолози с основните елементи на техниката на единичното въже, тя за няколко години се разпространи във всички стра­ни с раз-вита спелеология. В края на 1979 г. тази техника започна да навлиза и в практиката на българските спелеолози.

Бързото развитие и разпространение иа техниката на едини-чно­то въже се дължи изключително на многобройните й предимства в сравнение с класическите техники за прони-кване в карстовите пропасти. По-важните от тях са:

— намалява се износването на съоръженията и на първо място на въжетата;

— намалява се теглото на екипировката, необходима за дадена пропаст — въжетата са почти два пъти по-малко;

— създава се възможност вертикалният път да се търси далече от скалата, а това е по-удобно и по-безонасно;

— общото време за преодоляване на пропастите значително се съкращава в сравнение с времето при използуване па класиче­ските техники;

— намалява се необходимият минимум на участниците за осъ­ществяване на дадено проникване;



  • създава се възможност за избягване на водната струя при преодоляване па водопади;

— спелеологът е независим от своите съекипници по време на движението си по отвесите;

— при преодоляване на дълбоки отвеси се създава възможност за поддържане на пряка и постоянна аудиовръзка между уча­стниците;



  • преодоляването на всеки отвес и на всяка пропаст като ця­ло, включително иай-дълбокнте в света, е по-лесно и сигурно, отколкото при класическите техники.

Едиа от характерните особености на техниката на еди-ничното въже е, че почти 90 % от сигурността и безопасно-стта на проникването се подготвят предварително още при екипирането на всеки отделен отвес. Конкретната ситуация при всеки от тях обаче винаги е различна и екипирането не може да се из­вършва нито по шаблон, нито чрез подража-телство. Необходимо е проблемите да се решават творчески на място. А това изисква не само основно познаване на правилата за екипираме, много добра спортно-техннческа подготовка и опит, но и отлично позна­ване на характери-стиката и състоянието на използуваните въже­та. Тази техника безусловно изисква да имаме пълно доверие в тях. Но доверието не бива да бъде «юнашко», защото законът на Нютон за гравитацията е безпощаден, а второ въже «за всеки случай» няма.

Следователно познанията за въжетата, които се използуват за проникване в пропастите, са основата, върху която трябва да се гради усвояването на техниката на еди-ничното въже н една от гаранциите за безаварийното й пра-ктикуване.

Скромната цел на настоящия труд е да даде малко по-широка представа както общо за характеристиката и каче-ствата на раз­личните видове въжета, така и в частност за употребата на т. нар. статични въжета, които отскоро запо-чнаха да навлизат в прак­тиката на българските спелеолози. За всичко останало, свързано с техниката на единичното въже, трябва да се ползуват съответни ръководства, както н преведеното на български учебно помагало «Вертикална снелсология» от Майк Мередит — ведомствено из­дание на Българската федерация по пещерно дело, 1980 г.
2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЖЕТАТА

2.1. ЯКОСТ НА ОПЪН

Всяко въже има граница, на която се къса при бавно нараства­що натоварване. Тя определя статичната му здравина или якост на опън. Стойността й винаги се обявява от производителя, но никога не се покрива с дей-ствителната якост на съответното въже в процеса на него-вата употреба. Преди да обясним защо е така, да надникнем във



2.1.1. ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ЕДНО ВЪЖЕ

Обикновено в опаковката на произвежданите от повечето спе­циализирани фирми алпийски и спелеовъжета има малко картончe с по-подробна или по-скромна информация за тяхната техни­ческа характеристика. То е «визитната картичка» на въжето, чрез която се запознаваме с него и с качествата му.

Таблици 1 и 2 показват каква информация се съдържа във •«визитните картички» на две различни по вид въжета, произве­дени през 1983 г. от една и съща фирма — «Еделрид».

Таблица 1
Динамично основно въже тип «Класик МД 72» с ǿ 11 мм


Якост на oпън ....................................................... 2350 кгс*

Удължение при скъсване .................................... 54 %

Върхово динамично натоварвано (при f = 1.78) 1090 кгс

Брой на задържаните тестови падания ............. 6—7 х

Удължение при нормална употреба с

натоварване 80 кг.................................................... 7,6 %

Тегло на метър ..................................................... 72 г




Таблица 2
Статично въже тип «Супсрстатпк» с ǿ 10 мм
Якост на опън ....................................................... 2500 кгс

Удължение при скъсване ....................................... 29 %

Върхово динамично натоварване (при f=l) ........ 1245 кгс

Брой на задържаните тестови падания ............... 7 х

Удължение при нормална употреба с

натоварване 100 кг .................................................. 2,5 %

Удължение при нормална употреба с

натоварване 300 кг ................................................. 9 %

Тегло на метър ....................................................... 60 г


Най-впечатляващи и безспорно най-ускоряващо действу-ващи са обявените от производителя числени стойности за якостта на опън п за двата вида въжета. Това важи и за всички други ал­пийски и спелеовъжета, които се намират на световния пазар.

Два тона са прилична издръжливост за скромните 80 кг на един спелеолог заедно с екипировката му, но въпреки това нека видим доколко може да се доверим на така наречената

2.1.2. ОБЯВЕНА ЯКОСТ НА ОПЪН
Стойностите иа обявената якост на опън, гаранти­рани от производителите, са твърде внушителни, като се започне от 1700 кгс за 9-мм. спелеовъже «Иитералп-Спелунка» и се стигне до 3500 кгс за американското «Блу уотър» с ǿ 11 мм. Това на пръв поглед създава впечатление едва ли не за излишна преосигуреност на произвежданите въжета.

Експерименталните условия, при които се определя обявената якост на опън, обаче съществено се различават от условията, при които въжетата се използуват в пропастите. Затова от всички числени стойности, определящи техниче-ската характеристика на всяко динамично или статично въже, няма по-опасно успокоя­ващи данни от тези за якостта му на опън. А това е така, защото:

— те се отнасят за границата на натоварване, при която въ­жето се къса, без предварително да е подложено на действието на намаляващи здравината му фактори (наличието на възли, дей­ствието на влагата, замърсяването с глина и пр.);

—тези данни са валидни само за ново въже, и то за момента, в който напуска заводския конвейер. Веднага след това под влия­ние на редица фактори якостта на опън прогресивно намалява и скоро значително се отдалечава от първоначалната си стойност.



Да се запомни:

— обявената якост на опън не е показател, от който мо-же да се съди за сигурността на въжето;

— тя се отнася само за неговото първоначално със-тояние и за изпитания, при които е било сухо, чисто и без възли.

За да добием по-реална представа за рисковете, на които бихме се изложили, ако безпрекословно разчитаме на обявената якост, ще проследим по-подробно какво става с нея след като въжето е в ръцете ни и се готвим да се спуснем по отвесите на поредната пропаст.


2.1.3. ПРЕГЪВАНЕ ВЪВ ВЪЗЛИТЕ
Още с изваждането на въжето от транспортния сак задъл-жител­но се извършва един жест — връзването на възел. Дали ще бъде възел за направата на клуп или за да се свър-же въжето с друго, няма значение. Нито едно въже не може да се използува, ако не сме направили някакъв възел. Обаче веднага след връзването на възела якостта на опън на въже-то намалява наполовина. Напри­мер при обявена якост на опън 2350 кгс след връзването на първия клуп с възел осморка тя намалява иа 1290 кгс. Или ако коефициентът на сигурност* на въжето в началото е 23, веднага след завър-зването на възела намалява иа 13. Защо става така?

Обикновено силите, които действуват при натоварване на едно въже без възли, се разпределят равномерно по цялото му напреч­но сечение, т, е. всички нишки, от които е съста-вено, се опъват едновременно (фиг. 1 а). Ако въжето се прегъне, както това става във витките на всеки възел, сили-те при натоварване се разпре­делят неравномерно (фиг. 1 б). Част от нишките, които се намират от външната страна иа дъгите, се опъват значително. Поради това възможностите им за удължаване при натоварване на въжето са по-малки от тези на останалите.

•ктс — килограм-сила: единица за сила вкл. сила на тежестта или тегло, която при нормални земни условия е числено равна на единицата за маса «килограм» (кг). Поради това все още в практиката много често масата (в кг) п теглото (и кгс) на едно тяло се отъждествяват

* Отношението между якостта на опън н номиналното натоварване. В слу­чая 100 кг, колкото приблизително с теглото на един сиелеолог с личната му екипировка и носения багаж.



а б в


Фиг. 1 Прегъване във възлите

В зоните на прегъване въз­никват и напречни усилия, които се сумират с надлъжните и до­пълнително натоварват ниш-ките на въжето (фиг. 1 в). В следствие на комбини-раното въздействие на силите иа опън и на срязване въжето е по-слабо там, където е прегънато, отколкото в правите участъци. Колкото по-силно е прегъването, толкова повече на­малява неговата издръжливост.

Поведението на възлите при бавно нарастващо нато-варване до скъсване многократно е проучвано. Въз основа на многобройни изпитания са публикувани редица таблици, които показват с колко процента се намалява якостта иа опън на дадено въже при употребата на един или друг възел. Известна представа за това може да се получи от таблица 3, съставена по данни за изпитания на статично въже.
Таблица З

Възли за привързване на въжето към закрепвания




Класиране

Вид на възела

Намаляване якостта на опън въжето в %

1

Девятка

30%

2

Осморка

45%

3

Двоен булин

47%

4

Единичен булин

48%

5

Пеперуда

49%

6

Водачески

50%

Възли за свързване на въжета и примки




1

Двоен тъкачески

44%

2

Насрещна осморка

53%

3

Насрещен водачески

59%

Поведението на възлите при динамично натоварване е по-раз­лично. Затова от гледна точка на сигурността подобни данни трябва да се приемат само информативно.


Да се запомни:

— различните видове възли намаляват от 30 до 60 % якостта на опън на въжето;

— колкото по-малък е радиусът на прегъване и по-силно при­тискането, толкова повече намалява якостта на опън;

— наличието на възли не променя динамичните качества на въжето.



2.1.4. ВЛИЯНИЕ НА ВОДАТА И ВЛАЖНОСТТА
Поглъщането на вода от полиамидните влакна, от какви-то са и въжетата, с които се работи у нас, общо взето, е зна-чително. Количеството й зависи от съотношението на гру-пите СН2 към групите CONH в молекулите на съответното влакно. Затова при въжета, които не са произведени от една и съща фирма или не са от една и съща серия, се наблюда-ват известни различия, но в случая те не са от съществено значение.

Въпреки че не във всяка пропаст има течащи води, влажността на въздуха е висока и често достига 100%. Направените експе­рименти показват, че действието на влажността върху якостта на опън е почти същото, както и ако въжето се намира в отвес, из­цяло обливан от вода. А когато е мокро, то загубва още няколко процента от своята якост. Таблица 4 показва това, като изпита­нията са правени с нови статични въжета.


Таблица 4

Вид на възела

Състояние

Издържливост в % спрямо обявената якост на опън

Водачески

сухо

50%

мокро

43%

Осморка

сухо

55%

мокро

52%

Девятка

сухо

74%

мокро

67%



Да се запомни:

— когато едно въже се намира но отвесите на дадена пропаст, то винаги трябва да се счита за мокро.




2.1.5. СТАРЕЕНЕ И ИЗНОСВАНЕ ПРИ УПОТРЕБА
Под влияние на фотохимични н термични процеси, както и поради окислителното въздействие на въздуха, органичните ма­териали, каквито са н полимерите, са подло-жени на непрекъс­нато прогресиращи необратими промени, които се означават като стареене. Главните виновници за стареенето на полимерите са отломки от молекулите сво-бодни радикали и атоми. Те се зараждат в самите полимери под действието на топлината, слън­чевата светлина и кисло-рода във въздуха. Притежавайки агре­сивен характер, сво-бодните радикали и атоми разкъсват полимерните молеку-ли, отломките на които също се включват в раз­рушителния процес.

Свободните радикали са главните, но не н единствените винов­ници за стареенето на полимерите. Различни йонни и молеку­лярни реакции също спомагат за процеса на разру-шаване. Ре­зултатът в крайна сметка е, че структурата на по-лимера и хими­ческият му състав след време се променят, а заедно с това се вло­шават неговите механически и други свойства. Процесите на ста­реене протичат независимо от това, дали въжето се употребява или не. Това води до пос-тоянно и непрекъснато намаляване на якостта на опън на всички въжета от синтетичен материал.

Вследствие на стареенето намалява и способността на въжето да поема енергия, а това вече пряко се отразява на неговата си­гурност. При изпитания, направени от комиси-ята за проучване на материалите и съоръженията при френ-ската федерация по спелеология, е установено, че през първите няколко месеца ста­реенето се проявява много по-интензивно, отколкото по-късно.

Поради усилена деполимеризации на синтетичния материал способността на въжето да поема енергия през този период значител­но намалява и то при нормални условия на употреба. След това процесът се стабилизира, като се проявява и по-нататък с непрекъснато, но вече много по-постепенно отслабване.

Отрицателният ефект от стареенето не е възможно да бъде опре­делен с общоважащи за всяко въже числени стойности, тъй като зависи и от редица други фактори — климатичните условия, съ­пътствуващи съхраняването и употребата на всяко въже по­отделно през целия период на неговото използуване, начина и интензивността на употребата му и пр. Затова достатъчно е да се помии, че най-големият неприятел на полимерите е светлината, и че въжетата в никакъв случай не бива да се оставят без нужда на светло и особено на слънце.

Едновременно със стареенето въжето започва да се износва и физически в резултат на неизбежните механични въздействия, на които е подложено при използуването му. Особено голямо влия­ние за намаляване якостта на опън оказва абразивното действие вследствие на триене. За прегледност условно ще разделим фак­тора триене на: интензивно триене на натоварено от тежестта на спелеолога въже в скални ръбове и издатини при изкачване; ча­стично триене при временен допир в скалата на възел или на от­делен участък от въжето в процеса на спускане или изкач-ване или при изтеглянето му от отвсса; триене през съоръженията за спускане; триене между някакъв замърси-тел (глина, песъчинки и пр.) и нишките на защитната обвивка или сърцевината на въ­жето.

Резултатите от интензивното триене на натоварено въже в скал­ни ръбове, издатини и пр., особено при изкачване, може да се предвидят без затруднения: само за броени минути то може не само многократно да намали неговата якост на опън, но и на­пълно да я ликвидира. В резултат на това следва падане поради скъсване на въжето. Нито едно въже не е в състояние да издържи триене от подобен характер. Като правило то трябва да се из­бягва с всички възможни начини п средства и затова не се включ­ва към причините, намаляващи якостта на въжето.

Абразивното действие на останалите фактори, които водят до триене, обаче е неизбежно. То се проявява по-сла-бо или по-ин­тензивно в зависимост от това, дали въжето е чисто или кално, сухо или мокро, както и от вида на съоръженията, които се из­ползуват за спускане.

Особено неблагоприятно въздействие, което спомага за интен­зивно износване на въжето, оказват съоръженията за спускане н замърсяването с глина, кал и др. Дори лекото замърсяване с глина след непродължителен срок намалява якостта на опън с около 10 %. Глината в пещерите и пропастите често съдържа го­лямо количество калцнтнн микрокристали. Те са с остри ръбове или са като иглички и плътно се забиват в нишките на въжето. При движението им една спрямо друга и особено когато по въже­то преминава десандьор или друго съоръжение за спускане, микрокристалите постоянно повреждат и срязват нишки от защитната обвивка или сърцевината на въжето.

Освен това независимо ст вида на съоръжението за спускане спирачното действие за контрсл на скоростта или за спиране се осъществява не само чрез триене, но и чрез прегъване и деформи­ране на въжето, ксето се пречупва под по-голям или по-малък ъгъл около самото съоръжение или помощния карабинер. Сил­ните притискания и усуквания също допринасят за повреждане на въжето.

Въпреки че самохватите циклично притискат въжето при из­качване, а зъбците на палците им разкъсват отделни нишки от защитната обвивка, съоръженията за изкачване относително най-малко изменят неговото състояние.

Действието на факторите, които предизвикват стареене и из­носване па въжето, все още не е проучено изцяло и комплексно. Отрицателното им въздействие за намаляване на якостта на опън е безспорно, но все още не се познава с положителност тяхната абсолютна или относителна стойност. Независимо от това прак­тиката и някои изпитания са установили, че още при първия признак за явно износване всяко въже трябва веднага да се бра­кува без оглед колко пъти или време е било използувано до мо­мента.

При нормална по интензивност и внимателна употреба всяко въже следва да се изхвърли най-много след четиригодишно из­ползуване.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г
2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г
2010 -> Закон за храните /извадка
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика
2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница