БЪЛГАРСКИ ТУРИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ
Петко Heдkoв
АБВ на mexнukama на единичното въже
МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА
СОФИЯ • 1983
В книгата са изяснени теоретичните постановки п въпросите, свързани с използуването на динамичните и статичните въжета в практиката на пещерното дело. Авторът е обхванал всичко, което е необходимо за усвояване основата на най-съвременната техника за проникване в пропасти и пропостни пещери — техниката ни единичното въже.
Книгата е предназначена за обучаващите се в отделенията по пещерно дело към специализираните спортно-туристически школи на БТС и в курсовете на БФПД за подготовка на инструкторскн кадри и спасители в пещери п пропасти. Тя представлява интерес и за всички членове на пещерните клубове в страната, които искат да обогатят практическите си знания при проникването в пещери и пропасти.
Български туристически съюз, 1983.
ПРЕДГОВОР
През последните години спортната спелеология постигна големи успехи. В Пиринеите, Алпите и редица планини и карстови райони извън европейския континент бяха открити и щурмували непознати досега подземни дълбочини. Български пещерняци покориха много трудни пропасти в Италия, Австрия и Гърция. Напоследък и много български пропасти разкриха тайните си пред тях.
Съвсем логично е да си зададем въпроса — на какво се дължат тези успехи? И няма да сгрешим, ако кажем — на широкото навлизане на науката н техниката вън всички сфери на живота. Спелеологията също не остана настрана от този всеобщ процес. Именно поради това нарасналите й възможности са свързани тясно с усъвършенствуването на съоръженията и техниките за проникване в пещери и пропасти.
Революционен скок в това отношение беше откриването на нова техника за проникване в подземните бездни — техниката на единичното въже. Появила се първоначално във Франция, тя бързо се разпространи както в страните от стария континент, така и в Съединените щати и Австралия. Не закъсня н нейното прилагане в България. Няколко години след като тя се бе разпространила по света, българските пещершци, въпреки първоначалните си резерви, също възприеха нейните строги и. исквания. В това отношение бе направено много, а последните републикански технически прегледи показаха, че техниката на единичното въже в основни линии вече е овладяна у нас. Това обаче никак не бива да ни успокоява, защото да използуваш една техника, без да си запознат с нейните детайли, е толкова опасно, колкото да знаеш да въртиш педалите на велосипед, без да можеш да се справяш с кормилото. Затова бъдещите усилия на пещерняците трябва да бъдат насочени както към всестранното н задълбочено изучаване, така и към педантичното прилагане на специфичните изисквания на техниката па единичното въже. В основата на всичко това трябва да лежат познанията за въжетата и тяхната употреба. И това ие е случайно, тъй като въжето е основният елемент в тази система и без подробното му познаване нашата сигурност би била съмнителна. За да бъдем по-убедителни, трябва да напомним, че докато при класическата система въжетата бяха две, в новата е само едно. А това налага не само задълбочени познания за качествата и начините .ча употреба, но по- добросъвестно отношение към него.
Без подробното овладяване на всички страни от техкиката на единичното въже българската спортна спелеология не само няма да бъде в крак със съвременните изисквания, но ще бъде съпътствувана от все още несъществуващи, но напълно възможни отрицателни явления. Изхождайки от това, Българската федерация по пещерно дело изцяло подкрепя усилията на автора да осветли по-широко въпросите, свързани с познанията и употребата на въжетата, използувани за проникване в пещери и пропасти.
Надяваме се, че настоящият труд ще допринесе за запълване на една празнина в нашата спелеоложка литература и ще повиши теоретичните знания и техническите умения на пещерняците в нашата страна.
АЛЕКСЕЙ ЖАЛОВ
зам.-председател на БФПД
“На всекиго трябва да с ясно, че дори и да имат най-съвършени качества, съоръженията за проникване в пропастите не са предназначени за използуване от самонадеяните и неподготвените!”
Адриано Ванин
1. ЗА ТЕХНИКАТА НА ЕДИНИЧНОТО ВЪЖЕ
Техниката на единичното въже се появи преди десетина години. Това стана почти едновременно, но отделно и неза-висимо, в няколко географски твърде отдалечени страни — Франция, Австралия и Съединените щати. След публикуването през 1973 г. във Франция на книгата на Жан-Клод Добриа и Жорж Марбак «Техника на алпийската спелеология», която запозна по-широк кръг спелеолози с основните елементи на техниката на единичното въже, тя за няколко години се разпространи във всички страни с раз-вита спелеология. В края на 1979 г. тази техника започна да навлиза и в практиката на българските спелеолози.
Бързото развитие и разпространение иа техниката на едини-чното въже се дължи изключително на многобройните й предимства в сравнение с класическите техники за прони-кване в карстовите пропасти. По-важните от тях са:
— намалява се износването на съоръженията и на първо място на въжетата;
— намалява се теглото на екипировката, необходима за дадена пропаст — въжетата са почти два пъти по-малко;
— създава се възможност вертикалният път да се търси далече от скалата, а това е по-удобно и по-безонасно;
— общото време за преодоляване на пропастите значително се съкращава в сравнение с времето при използуване па класическите техники;
— намалява се необходимият минимум на участниците за осъществяване на дадено проникване;
-
създава се възможност за избягване на водната струя при преодоляване па водопади;
— спелеологът е независим от своите съекипници по време на движението си по отвесите;
— при преодоляване на дълбоки отвеси се създава възможност за поддържане на пряка и постоянна аудиовръзка между участниците;
-
преодоляването на всеки отвес и на всяка пропаст като цяло, включително иай-дълбокнте в света, е по-лесно и сигурно, отколкото при класическите техники.
Едиа от характерните особености на техниката на еди-ничното въже е, че почти 90 % от сигурността и безопасно-стта на проникването се подготвят предварително още при екипирането на всеки отделен отвес. Конкретната ситуация при всеки от тях обаче винаги е различна и екипирането не може да се извършва нито по шаблон, нито чрез подража-телство. Необходимо е проблемите да се решават творчески на място. А това изисква не само основно познаване на правилата за екипираме, много добра спортно-техннческа подготовка и опит, но и отлично познаване на характери-стиката и състоянието на използуваните въжета. Тази техника безусловно изисква да имаме пълно доверие в тях. Но доверието не бива да бъде «юнашко», защото законът на Нютон за гравитацията е безпощаден, а второ въже «за всеки случай» няма.
Следователно познанията за въжетата, които се използуват за проникване в пропастите, са основата, върху която трябва да се гради усвояването на техниката на еди-ничното въже н една от гаранциите за безаварийното й пра-ктикуване.
Скромната цел на настоящия труд е да даде малко по-широка представа както общо за характеристиката и каче-ствата на различните видове въжета, така и в частност за употребата на т. нар. статични въжета, които отскоро запо-чнаха да навлизат в практиката на българските спелеолози. За всичко останало, свързано с техниката на единичното въже, трябва да се ползуват съответни ръководства, както н преведеното на български учебно помагало «Вертикална снелсология» от Майк Мередит — ведомствено издание на Българската федерация по пещерно дело, 1980 г.
2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЖЕТАТА
2.1. ЯКОСТ НА ОПЪН
Всяко въже има граница, на която се къса при бавно нарастващо натоварване. Тя определя статичната му здравина или якост на опън. Стойността й винаги се обявява от производителя, но никога не се покрива с дей-ствителната якост на съответното въже в процеса на него-вата употреба. Преди да обясним защо е така, да надникнем във
2.1.1. ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ЕДНО ВЪЖЕ
Обикновено в опаковката на произвежданите от повечето специализирани фирми алпийски и спелеовъжета има малко картончe с по-подробна или по-скромна информация за тяхната техническа характеристика. То е «визитната картичка» на въжето, чрез която се запознаваме с него и с качествата му.
Таблици 1 и 2 показват каква информация се съдържа във •«визитните картички» на две различни по вид въжета, произведени през 1983 г. от една и съща фирма — «Еделрид».
Таблица 1
Динамично основно въже тип «Класик МД 72» с ǿ 11 мм
Якост на oпън ....................................................... 2350 кгс*
Удължение при скъсване .................................... 54 %
Върхово динамично натоварвано (при f = 1.78) 1090 кгс
Брой на задържаните тестови падания ............. 6—7 х
Удължение при нормална употреба с
натоварване 80 кг.................................................... 7,6 %
Тегло на метър ..................................................... 72 г
Таблица 2
Статично въже тип «Супсрстатпк» с ǿ 10 мм
Якост на опън ....................................................... 2500 кгс
Удължение при скъсване ....................................... 29 %
Върхово динамично натоварване (при f=l) ........ 1245 кгс
Брой на задържаните тестови падания ............... 7 х
Удължение при нормална употреба с
натоварване 100 кг .................................................. 2,5 %
Удължение при нормална употреба с
натоварване 300 кг ................................................. 9 %
Тегло на метър ....................................................... 60 г
Най-впечатляващи и безспорно най-ускоряващо действу-ващи са обявените от производителя числени стойности за якостта на опън п за двата вида въжета. Това важи и за всички други алпийски и спелеовъжета, които се намират на световния пазар.
Два тона са прилична издръжливост за скромните 80 кг на един спелеолог заедно с екипировката му, но въпреки това нека видим доколко може да се доверим на така наречената
2.1.2. ОБЯВЕНА ЯКОСТ НА ОПЪН
Стойностите иа обявената якост на опън, гарантирани от производителите, са твърде внушителни, като се започне от 1700 кгс за 9-мм. спелеовъже «Иитералп-Спелунка» и се стигне до 3500 кгс за американското «Блу уотър» с ǿ 11 мм. Това на пръв поглед създава впечатление едва ли не за излишна преосигуреност на произвежданите въжета.
Експерименталните условия, при които се определя обявената якост на опън, обаче съществено се различават от условията, при които въжетата се използуват в пропастите. Затова от всички числени стойности, определящи техниче-ската характеристика на всяко динамично или статично въже, няма по-опасно успокояващи данни от тези за якостта му на опън. А това е така, защото:
— те се отнасят за границата на натоварване, при която въжето се къса, без предварително да е подложено на действието на намаляващи здравината му фактори (наличието на възли, действието на влагата, замърсяването с глина и пр.);
—тези данни са валидни само за ново въже, и то за момента, в който напуска заводския конвейер. Веднага след това под влияние на редица фактори якостта на опън прогресивно намалява и скоро значително се отдалечава от първоначалната си стойност.
Да се запомни:
— обявената якост на опън не е показател, от който мо-же да се съди за сигурността на въжето;
— тя се отнася само за неговото първоначално със-тояние и за изпитания, при които е било сухо, чисто и без възли.
За да добием по-реална представа за рисковете, на които бихме се изложили, ако безпрекословно разчитаме на обявената якост, ще проследим по-подробно какво става с нея след като въжето е в ръцете ни и се готвим да се спуснем по отвесите на поредната пропаст.
2.1.3. ПРЕГЪВАНЕ ВЪВ ВЪЗЛИТЕ
Още с изваждането на въжето от транспортния сак задъл-жително се извършва един жест — връзването на възел. Дали ще бъде възел за направата на клуп или за да се свър-же въжето с друго, няма значение. Нито едно въже не може да се използува, ако не сме направили някакъв възел. Обаче веднага след връзването на възела якостта на опън на въже-то намалява наполовина. Например при обявена якост на опън 2350 кгс след връзването на първия клуп с възел осморка тя намалява иа 1290 кгс. Или ако коефициентът на сигурност* на въжето в началото е 23, веднага след завър-зването на възела намалява иа 13. Защо става така?
Обикновено силите, които действуват при натоварване на едно въже без възли, се разпределят равномерно по цялото му напречно сечение, т, е. всички нишки, от които е съста-вено, се опъват едновременно (фиг. 1 а). Ако въжето се прегъне, както това става във витките на всеки възел, сили-те при натоварване се разпределят неравномерно (фиг. 1 б). Част от нишките, които се намират от външната страна иа дъгите, се опъват значително. Поради това възможностите им за удължаване при натоварване на въжето са по-малки от тези на останалите.
•ктс — килограм-сила: единица за сила вкл. сила на тежестта или тегло, която при нормални земни условия е числено равна на единицата за маса «килограм» (кг). Поради това все още в практиката много често масата (в кг) п теглото (и кгс) на едно тяло се отъждествяват
* Отношението между якостта на опън н номиналното натоварване. В случая 100 кг, колкото приблизително с теглото на един сиелеолог с личната му екипировка и носения багаж.
а б в
Фиг. 1 Прегъване във възлите
В зоните на прегъване възникват и напречни усилия, които се сумират с надлъжните и допълнително натоварват ниш-ките на въжето (фиг. 1 в). В следствие на комбини-раното въздействие на силите иа опън и на срязване въжето е по-слабо там, където е прегънато, отколкото в правите участъци. Колкото по-силно е прегъването, толкова повече намалява неговата издръжливост.
Поведението на възлите при бавно нарастващо нато-варване до скъсване многократно е проучвано. Въз основа на многобройни изпитания са публикувани редица таблици, които показват с колко процента се намалява якостта иа опън на дадено въже при употребата на един или друг възел. Известна представа за това може да се получи от таблица 3, съставена по данни за изпитания на статично въже.
Таблица З
Възли за привързване на въжето към закрепвания
Класиране
|
Вид на възела
|
Намаляване якостта на опън въжето в %
|
1
|
Девятка
|
30%
|
2
|
Осморка
|
45%
|
3
|
Двоен булин
|
47%
|
4
|
Единичен булин
|
48%
|
5
|
Пеперуда
|
49%
|
6
|
Водачески
|
50%
|
Възли за свързване на въжета и примки
1
|
Двоен тъкачески
|
44%
|
2
|
Насрещна осморка
|
53%
|
3
|
Насрещен водачески
|
59%
|
Поведението на възлите при динамично натоварване е по-различно. Затова от гледна точка на сигурността подобни данни трябва да се приемат само информативно.
Да се запомни:
— различните видове възли намаляват от 30 до 60 % якостта на опън на въжето;
— колкото по-малък е радиусът на прегъване и по-силно притискането, толкова повече намалява якостта на опън;
— наличието на възли не променя динамичните качества на въжето.
2.1.4. ВЛИЯНИЕ НА ВОДАТА И ВЛАЖНОСТТА
Поглъщането на вода от полиамидните влакна, от какви-то са и въжетата, с които се работи у нас, общо взето, е зна-чително. Количеството й зависи от съотношението на гру-пите СН2 към групите CONH в молекулите на съответното влакно. Затова при въжета, които не са произведени от една и съща фирма или не са от една и съща серия, се наблюда-ват известни различия, но в случая те не са от съществено значение.
Въпреки че не във всяка пропаст има течащи води, влажността на въздуха е висока и често достига 100%. Направените експерименти показват, че действието на влажността върху якостта на опън е почти същото, както и ако въжето се намира в отвес, изцяло обливан от вода. А когато е мокро, то загубва още няколко процента от своята якост. Таблица 4 показва това, като изпитанията са правени с нови статични въжета.
Таблица 4
Вид на възела
|
Състояние
|
Издържливост в % спрямо обявената якост на опън
|
Водачески
|
сухо
|
50%
|
мокро
|
43%
|
Осморка
|
сухо
|
55%
|
мокро
|
52%
|
Девятка
|
сухо
|
74%
|
мокро
|
67%
|
Да се запомни:
— когато едно въже се намира но отвесите на дадена пропаст, то винаги трябва да се счита за мокро.
2.1.5. СТАРЕЕНЕ И ИЗНОСВАНЕ ПРИ УПОТРЕБА
Под влияние на фотохимични н термични процеси, както и поради окислителното въздействие на въздуха, органичните материали, каквито са н полимерите, са подло-жени на непрекъснато прогресиращи необратими промени, които се означават като стареене. Главните виновници за стареенето на полимерите са отломки от молекулите сво-бодни радикали и атоми. Те се зараждат в самите полимери под действието на топлината, слънчевата светлина и кисло-рода във въздуха. Притежавайки агресивен характер, сво-бодните радикали и атоми разкъсват полимерните молеку-ли, отломките на които също се включват в разрушителния процес.
Свободните радикали са главните, но не н единствените виновници за стареенето на полимерите. Различни йонни и молекулярни реакции също спомагат за процеса на разру-шаване. Резултатът в крайна сметка е, че структурата на по-лимера и химическият му състав след време се променят, а заедно с това се влошават неговите механически и други свойства. Процесите на стареене протичат независимо от това, дали въжето се употребява или не. Това води до пос-тоянно и непрекъснато намаляване на якостта на опън на всички въжета от синтетичен материал.
Вследствие на стареенето намалява и способността на въжето да поема енергия, а това вече пряко се отразява на неговата сигурност. При изпитания, направени от комиси-ята за проучване на материалите и съоръженията при френ-ската федерация по спелеология, е установено, че през първите няколко месеца стареенето се проявява много по-интензивно, отколкото по-късно.
Поради усилена деполимеризации на синтетичния материал способността на въжето да поема енергия през този период значително намалява и то при нормални условия на употреба. След това процесът се стабилизира, като се проявява и по-нататък с непрекъснато, но вече много по-постепенно отслабване.
Отрицателният ефект от стареенето не е възможно да бъде определен с общоважащи за всяко въже числени стойности, тъй като зависи и от редица други фактори — климатичните условия, съпътствуващи съхраняването и употребата на всяко въже поотделно през целия период на неговото използуване, начина и интензивността на употребата му и пр. Затова достатъчно е да се помии, че най-големият неприятел на полимерите е светлината, и че въжетата в никакъв случай не бива да се оставят без нужда на светло и особено на слънце.
Едновременно със стареенето въжето започва да се износва и физически в резултат на неизбежните механични въздействия, на които е подложено при използуването му. Особено голямо влияние за намаляване якостта на опън оказва абразивното действие вследствие на триене. За прегледност условно ще разделим фактора триене на: интензивно триене на натоварено от тежестта на спелеолога въже в скални ръбове и издатини при изкачване; частично триене при временен допир в скалата на възел или на отделен участък от въжето в процеса на спускане или изкач-ване или при изтеглянето му от отвсса; триене през съоръженията за спускане; триене между някакъв замърси-тел (глина, песъчинки и пр.) и нишките на защитната обвивка или сърцевината на въжето.
Резултатите от интензивното триене на натоварено въже в скални ръбове, издатини и пр., особено при изкачване, може да се предвидят без затруднения: само за броени минути то може не само многократно да намали неговата якост на опън, но и напълно да я ликвидира. В резултат на това следва падане поради скъсване на въжето. Нито едно въже не е в състояние да издържи триене от подобен характер. Като правило то трябва да се избягва с всички възможни начини п средства и затова не се включва към причините, намаляващи якостта на въжето.
Абразивното действие на останалите фактори, които водят до триене, обаче е неизбежно. То се проявява по-сла-бо или по-интензивно в зависимост от това, дали въжето е чисто или кално, сухо или мокро, както и от вида на съоръженията, които се използуват за спускане.
Особено неблагоприятно въздействие, което спомага за интензивно износване на въжето, оказват съоръженията за спускане н замърсяването с глина, кал и др. Дори лекото замърсяване с глина след непродължителен срок намалява якостта на опън с около 10 %. Глината в пещерите и пропастите често съдържа голямо количество калцнтнн микрокристали. Те са с остри ръбове или са като иглички и плътно се забиват в нишките на въжето. При движението им една спрямо друга и особено когато по въжето преминава десандьор или друго съоръжение за спускане, микрокристалите постоянно повреждат и срязват нишки от защитната обвивка или сърцевината на въжето.
Освен това независимо ст вида на съоръжението за спускане спирачното действие за контрсл на скоростта или за спиране се осъществява не само чрез триене, но и чрез прегъване и деформиране на въжето, ксето се пречупва под по-голям или по-малък ъгъл около самото съоръжение или помощния карабинер. Силните притискания и усуквания също допринасят за повреждане на въжето.
Въпреки че самохватите циклично притискат въжето при изкачване, а зъбците на палците им разкъсват отделни нишки от защитната обвивка, съоръженията за изкачване относително най-малко изменят неговото състояние.
Действието на факторите, които предизвикват стареене и износване па въжето, все още не е проучено изцяло и комплексно. Отрицателното им въздействие за намаляване на якостта на опън е безспорно, но все още не се познава с положителност тяхната абсолютна или относителна стойност. Независимо от това практиката и някои изпитания са установили, че още при първия признак за явно износване всяко въже трябва веднага да се бракува без оглед колко пъти или време е било използувано до момента.
При нормална по интензивност и внимателна употреба всяко въже следва да се изхвърли най-много след четиригодишно използуване.
Сподели с приятели: |