Медицински свойства на веществата в гъбите висши базидиомицети: актуални перспективи (преглед) 1



страница1/4
Дата17.09.2016
Размер0.74 Mb.
  1   2   3   4


Медицински свойства на веществата в гъбите висши базидиомицети: актуални перспективи (преглед)1
Solomon P. Wasser2 и Alexander L. Weis3
Резюме: Този преглед разглежда някои от наскоро изолираните и идентифицирани вещества с произход от гъбите висши базидиомицети, които показват обещаващи анти-туморно, имуномодулиращо, кардиоваскуларн и анти-хиперхолестеролемно, анти-вирусно, анти-бактериално, анти-паразитно, хепатозащитно и анти-диабетно действие. Медицинските гъби имат дълга история на използване в народната медицина. В Китай, Русия, Япония и Корея, както и САЩ и Канада, са известни гъби, използвани срещу рак на стомаха, хранопровода, белите дробове, и др. Съществуват приблизително двеста сорта гъби, които доказано забавят растежа на различни видове тумори. Повечето от анти-туморните вещества в гъбите, обаче, не са ясно определени. От медицинските гъби са изолирани някои анти-туморни полизахариди, например хетеро--глюкани и техните протеинови комплекси (например ксилоглюкани и киселинни -глюкани, съдържащи уронова киселина), както и диетични фибри, лектини и терпеноиди. В Япония, Русия, Китай и САЩ от плодните тела, мицели и мицелни култури на различни медицински гъби (Lentinus edodes (Шиитаке), Ganoderma lucidum (Рейши), Schizophyllum commune (Шизофилум), Trametes versicolor (Траметес), Inonotus obliquus (Инонотус) и Flaminulina velutipes (Фламинулина) са разработени няколко различни полизахаридни анти-туморни агенти. Клетъчните компоненти, както и вторичните метаболити на голям брой гъби, оказват ефект върху имунната система на приемника, и следователно могат да се използват за лечение на различни болестни състояния. Информацията, представена в този преглед, е полезна за изследване и разбиране на богатите традиции на медицинските гъби в източните и западните култури и медицина.

Ключови думи: диетични фибри, висши базидиомицети, имуномодулиращ ефект, имуностмулатори, лектини, медицински гъби, полизахариди, терпеноиди, анти-туморни вещества

Съкращения: BRM: модификатор на биологичния отговор; BSC: холестерол в кръвния серум; HMGCoA редуктаза: 3-хидрокси-3-метил-глутарил-коензим А редуктаза; i.p.: интраперитонеален метод; p.o.: орален метод; VLDL: липопротеини с ниска плътност

Въведение

Гъбите висши базидиомицети са били използвани в народната медицина от древни времена. Висшите базидиомицети (ядливи и отровни гъби) не са таксономична група. Те включват сортове от клас Basidiomycetes, които имат макроскопични плодни тела (базидиома или базидиокарп), които могат да бъдат хипогенни или епигенни, достатъчно големи да се видят с просто око, и обикновено събирани на ръка. Висшите базидиомицети биват приблизително 10 000 сорта от 550 рода и 80 фамилии. Диагностичният характер на базидиомицетите е наличието на базидиоспори, раждащи базидиум. Типичен базидиум на по-високи базидиомицети е септен и има четири едноклетъчни хиалина или оцветени хаплоидни базидиоспори (балисто- или статисмоспори), разпространявани основно по въздуха. Типичният цикъл на живот включва поникване на базидиоспората, за да даде септен първичен (хаплоиден) мицел. По-късно, по време на диплоидизациите, хомо- и хетероталичният първичен мицел става вторичен (дикариотен) мицел, който често има кламп връзки. Преди развитието на базидиоспора има сливане на ядрото в младия базидиум и мейоза. Характерната макроскопична базидиома обикновено е месеста и приема различни форми. Характерните черти на по-високите базидиомицети ги разделят на земни или хипогенни, дървесни или сапрофитни, микоризни или патогенни, както и ядливи, медицински, халюциногенни и отровни гъби.

Медицинските гъби, използвани срещу рак, са познати в Китай, Русия, Япония и Корея, както и в САЩ и Канада. В руската медицина екстракт от Chaga (Inonotus obliquus) се използва като анти-туморно лекарство и диуретик. А. Солженицин твърди в статията си „Рак на бяла бреза”, че раково поражение е било излекувано с прилагане на Chaga, гъба, която расте по стеблата на бялата бреза (Betula alba L.). В допълнение, в „Shen Norg Ben Cao Jin” („Компендиум на медицинската материя” на набожния фермер) на източната династия Хан в Китай (100-200 г.) се споменават медицински гъби като Ganoderma lucidum (Рейши), Dendropolyporus umbellatus, Tremella fuciformis.

Някои сортове ядливи висши базидиомицети са показали забележително забавяне растежа на различни видове тумори. Съществуват приблизително двеста сорта висши базидиомицети, които притежават това действие. Търсенето на нови анти-туморни и други медицински вещества във висшите базидиомицети и изучаването на медицинската стойност на тези ядливи гъби представлява голям интерес. Така че някои автори са комбинирали използването на гъби за хранителни (храна) и медицински цели.

Гъбите обикновено са използвани като адаптогени и имуностимуланти. Първо дефиниран от Брекман (1980), адаптоген е всяко вещество, което отговаря на определени критерии за категорията на естествен растителен4 „модификатор на биологичния отговор” (BRM) или имуностимулатор. BRM са онези агенти или подходи, които модифицират биологичния отговор на приемника чрез стимулиране на имунната система, което може да доведе до различни терапевтични ефекти.

Критериите за BRM са:



  • Не трябва да нанася вреда и не трябва да води до допълнителен стрес за тялото.

  • Трябва да помогне на тялото да се адаптира към различни психологически стресове и такива на средата.

  • Трябва да има неспецифично действие върху тялото, подкрепяйки всички основни системи, вкл. нервна, хормонална и имунна система, както и регулиращите функции.

Голям брой съединения, извлечени от гъби, както клетъчни компоненти, така и вторични метаболити, са показали въздействие върху имунната система и могат да се използват за лечение на различни болестни състояния. Тези, които засилват или подобряват съпротивата на приемника, се търсят за лечение на рак, болести на имунна недостатъчност (вкл. СПИН) или при обобщено имунно подтискане след лечение с лекарства.

Ядливите висши базидиомицети са ценени заради техните хранителни стойности и приемливост, както и заради фармакологичните им свойства. Гъбите са функционална храна и източник на физиологично полезни и невредни лекарства. Доказано е, че гъбите имат значителни фармакологични ефекти или физиологични свойства, като биорегулиране (имунологично засилване), поддържане на хомеостаза, регулиране на биоритъма, лечение на различни болести и предпазване и излекуване от животозастрашаващи болести като рак, церебрален удар и болести на сърцето. Потвърдено е също, че гъбите имат ефективни вещества за намаляване на кръвния холестерол и могат да имат хиполипемични, анти-тромботични, хипотензивни и други приложения (вж. табл. 1, Приложение 1). Използвайки експериментални животни са разработени методи за ин виво тестване на физиологично активните компоненти на гъбите.

Този преглед разглежда някои от най-скоро изолираните и идентифицирани вещества от гъбен произход, които са обещаващи имуномодулатори и са демонстрирали значителни анти-туморни, кардиоваскуларни, анти-вирусни, анти-бактериални, анти-паразитни, хепатозащитни и анти-диабетични свойства.

Анти-туморни вещества от гъбен произход

Ракът е втората най-голяма причина за смъртта на деца и възрастни, отнемайки повече от 6 милиона живота по света всяка година. Химиопредпазването (т.е. предпазване от рак чрез инжектиране на химични агенти, които намаляват риска от карциногенезис) е един от най-преките начини за намаляване заболеваемостта и смъртността. Раковите химопредпазни агенти включват нестероидни антивъзпалителни лекарства (NSAIDs) като аспирин, ибопрофен, пироксикам, сулиндак и индометацин. Чрез изследване механизма на действие на NSAIDs, циклооксигеназа (COS, PGHS или PGH, простагландин-ендопероксид синтаза, ЕС 1.14.99.1) се установи като ключов ензим, отговорен за производството на простаноид. Превръщането на арахидонова киселина в простагландин G2 после в простагландин Н2 се катализира чрез два ензима – СОХ-1 и СОХ-2. СОХ-1 е изоформ на СОХ, ключов ензим в биосинтеза на простагландин. Втори изоформ (СОХ-2) е въведен във възпалените клетки като моноцити и макрофаги при стимулация чрез цитокини, митогени, серум и ендотоксини.

Конвенционалните NSAIDs, като сулиндак или индометацин, забавят двете форми на ензимите СОХ-1 и СОХ-2, но се търсят нови NSAIDs, които забавят избрано СОХ-2. Нови данни сочат, че СОХ-2 играе ключова роля в туморния генезис, и показват, че избрани забавители на СОХ-2 могат да бъдат нов клас терапевтични лекарства за подходящи химопредпазни агенти за много видове рак.

Днес, в началото на третото хилядолетие, защитни и специфични лекарства срещу рак не са разработени с ваксини и антибиотици. Тъй като раковите клетки произлизат от нормални клетки, които избягват контрол на растежа и стават злокачествени, може да е приложимо да има нови лекарства, които не увреждат нормалните клетки на приемника, а предпазват от карциногенезис и забавят растежа само на раковите клетки. В последно време вниманието е насочено към разработването на имунна терапия, която да установи и елиминира раковите клетки, както и към вещества, като имуноусилватели, имуноинициатори и BRM, които предпазват от карциногенезис и предизвикват карцинозабавяне.

В търсене на нови ракови химопредпазни агенти през последните няколко години, стотици растителни екстракти са оценени за потенциала им да забавят СОХ. Например, екстракт от Cassia quinquangulata, срещана в Перу, беше идентифициран като потенциален забавител, а на базата на фракция, получена от биоанализ, резвератрол (3,5,4’-трихидрокси-транс-стилбен) беше установен като активното вещество.

Резвератрол, фитоалексин, открит в гроздето и други хранителни продукти, беше пречистен и показа раково химопредпазно действие в пробен представител на три основни етапа на карциногенезис. Резвератрол действаше като антиоксидант и антимутаген, и предизвикваше фаза ІІ ензими, метаболизиращи лекарства (анти-иницииращо действие). Той спомагаше за антивъзпалителни ефекти и забавяше функциите на СОХ и хидроксипероксид (анти-насърчаващо действие), и предизвикваше разграничаване на клетките на човешка промиелоцитна левкемия (анти-прогресивно действие). В допълнение, той забавяше развитието на пренеопластични поражения в млечните жлези на карциноген-третирана мишка в култура и забавяше туморгенезиса в модел на мишка с рак на кожата. Тези данни подсказаха, че резвератрол, обичайна съставка на човешката диета, заслужава изследване като потенциален раков химопредпазващ агент в хората.

От много години е известно, че избрани гъби, произхождащи от по-високи базидиомицети, са ефективни срещу рак на стомаха, хранопровода, белите дробове и др. Компонентите, обаче, които предизвикват такова действие, все още не са напълно идентифицирани.

Анти-туморното действие на висшите базидиомицети беше демонстрирано за първи път от Лукас и неговите сътрудници (1957), които използваха екстракти от плодни тела на Boletus edulis и други хомобазидиомицети в тестове срещу Сарком 180 линия в мишки. През 60-те години на ХХ век калвацинът беше най-често цитираният естествен продукт, изолиран от медицинската гъба и широко използван в много лаборатории като анти-туморен агент. Калвацин беше изолиран от гигантската прахавица (Calvatia (=Langermannia) gigantea) от Лукас и колегите му. Интересно е да се отбележи, че калвацинът се появи косвено от древното приложение и потвърждение на народната медицина. Калвацин беше тестван срещу много експериментални тумори, вкл. Сарком 180, млечен аденокарцином 755, левкемия L-1210 и HeLa клетъчна линия.

През 1962г. Йохида и сътрудниците му изолират от Lampteromyces japonicus (Kawaruma) Синг, агент, активен срещу Ehrlich карцином на мишката. Грегори и сътрудници (1966) изследваха повече от 7000 култури на висши базидиомицети за анти-туморно действие срещу три разяждащи туморни системи. Петдесет култури, представящи 22 сорта, произведоха във ферментираща среда материали, показващи забавящи ефекти срещу Сарком 180, млечен аденокарцином 755 и левкемия L-1210.

Ikakawa и колегите му (1968, 1969) съобщиха, че екстракти в гореща вода, получени от плодните тела на седем ядливи диворастящи висши базидиомицети (Auriculia auricular-judae, Flammulina velutipes, Lentinus edodes, Pholiota nameko, Pleurotus ostreatus, P. Spodoleucus, Tricholoma matsutake) показаха (освен A. auricular-judae) определено анти-туморно действие, опосредствано от приемника, срещу Сарком 180 в швейцарските мишки албиноси. Те също предоставиха данни относно компонент на фракция, получена във вода от L. edodes (Шиитаке гъба), която показа 94.8% ръст на туморно забавяне при доза от 200 мг/кг/ден. Интересно е да се отбележи, че компонентът, получен в алкалин, даде само 62.5% ръст на туморно забавяне при същата доза. Бял прах беше също получен чрез ацетонова утайка на фракция във вода. Туморът напълно регресира в шест от деветте мишки при същата доза. Не се забеляза загуба на тегло при третираните мишки.

Използвайки стандартни методи на фракциониране и пречистване на полизахариди (вж. фиг. 1, Приложение 2), Chihara и колегите му (1969, 1970а,в) изолираха водоразтворим анти-туморен полизахарид от плодните тела на Lentinus edodes, който беше наречен „Лентинан” заради родовото име на тази гъба. Chihara определи анти-туморните свойства на L. edodes и обяви, че лентинан „почти напълно регресира туморите от плътен тип в синергична система А на приемник с тумор”. Анти-туморният ефект на лентинан беше първоначално потвърден чрез използване на Сарком 180, имплантиран в CD01/ICS мишки.

Оттогава досега много изследователи са изолирали важни полизахаридни вещества. Всяко едно от тях беше -D-глюкан, полизахарид, добиващ D-глюкоза чрез киселинна хидролиза. В допълнение към -D-глюкан, голям брой анти-туморни компоненти с високо молекулно тегло бяха изолирани от медицински гъби, вкл. хетерогликани, хитинови вещества, пептидогликани, протеогликани, лектини, РНК компоненти, диетични фибри и/или несмилаеми полизахариди. Освен това, в резултат на наблюдения на забавяне растежа на култивирани ракови клетки като тези в карцином на цервикалния канал на маточната шийка и черния дроб, голям брой органични вещества с ниско молекулно тегло като терпеноиди, стероиди, нови гама-пирони и нови феноли, бяха изолирани от гъби и идентифицирани.

Полизахариди, демонстриращи забележително анти-туморно действие ин виво, бяха изолирани от различни сортове гъби, принадлежащи към Auriculariales, Tremellales, Polyporales, Gasteromycetideae и Agaricomycetideae (вж. табл. 2, Приложение 1), чрез наблюдения срещу Сарком 180 в мишки, и интраперитонеален (i.p.) или орален (p.o.) метод на администриране. Тези анти-туморни вещества се смятат за BRM, които предават свойствата си чрез активиране на имунологичната функция на приемника. Принципният компонент на тези вещества е (1-3)-β-D-глукани. Тези компоненти се характеризират с антигенност и липса на странични ефекти.

В Япония, Русия, Китай и САЩ няколко полизахаридни карциностатични агенти са развити и комерсиализирани, използвайки биомаса от потопена мицелна култура на Trametes versicolor, плодни тела на Lentinus edodes, Inonotus obliquus, Agaricus blazei, течен култивиран продукт от Schizophyllum commune.



β-D-глюкани

Анти-туморните полизахариди5, изолирани от гъби (плодно тяло, биомаса от потопена мицелна култура и течна култура), са показани на табл. 2, Приложение 1. В резултат на изследването беше изяснено, че активните β-D-глюкани показват тройно-нишковидна дясно-извита спирална структура. β-D-глюкани от гъби не винаги показват анти-туморно действие. Различията в действието могат да са свързани с разтворимостта във вода, размера на молекулите, степента на разклоняване, и форма, (1-6)-свързваща система в β-(1-3) основна верига. Трябва да се отбележи, че оптималната доза (i.p. или p.o.) все още не е определена. Сравнително голям брой β-глюкани се получават с разредени алкали, които са неразтворими във вода. Направени са няколко опита да се засили действието чрез химична модификация. β-глюкани, получени от Auricularia auricular-judae и Dendropolyporus umbellatus, са направени по-водоразтворими чрез няколко модификации:



  • Карбоксиметилация

  • Хидроксиетилация

  • Полиалкохоли, формирани чрез намаляване на BH4 след оксидация на IO4

  • β-(1-6) елиминиране на разклоняване чрез лека Смит деградация

  • глюкопираносил остатък в основната верига на β-(1-3)-D-глюкан е частично превърнат в 3.6-анхидроглюкопираносил остатък, манопираносил остатък, и манносамино пираносил остатък.

β-D-глюканът от гъбата Lentinus edodes, лентинан, е изследван по-обширно от другите подобни вещества. Лентинанът показва забележително анти-туморно действие не само срещу алогенни тумори като Сарком 180, а и срещу различни синергични и автохтонни тумори, и предотвратява химични и вирусни онкогенезиси. Молекулната формула на лентинана е (С6Н10О5)n, средното молекулно тегло е около един милион – 5 х 105 Da, []D + 20° – 22° (NaOH). Той е β-D-глюкан, което се показва чрез електрофореза и ултрацентрофуга, както и чрез други химични техники и инструментален анализ. Лентинанът не е токсичен за туморните клетки, но забавя растежа на тумора чрез стимулиране на имунната система. Това става като β-D-глюканът се свързва с лимфоцитните повърхности или серум специфични протеини, които активират макрофаги, Т-хелпери, NK и др. влияещи клетки. Всички те засилват производството на антитела, както и интерлевкини (IL-1, IL-2) и интерферон (IFN-), които се отделят при активиране на влияещите клетки. Така карциностатичният ефект на лентинана произлиза от активирането на имунната система на приемника. При тестване на карциностатичното действие с животни се използва i.p., но понякога p.o. е ефективен. В сравнение с други ракови химиотерапевтични агенти, рядко се наблюдават токсичност и вредни реакции на лентинан. С чист β-D-глюкан няма антиген-антитяло реакция, нито други нарушения като алергия, шок, и т.н.

Туморното действие на лентинана беше значително по-силно от това на полизахариди от много други фунги (вкл. лишеи) или от по-висши растения. Той изглежда е активен при определени животни за някои, но не всички видове тумори. Данни за анти-туморното действие, предотвратяване на метастази и подтискане на химичен и вирусен онкогенезис чрез лентинан са показани в табл. 3, Приложение 1.



Хетерополизахариди и гликопротеини

В допълнение към водоразтворимите β-D-глюкани, гъбите съдържат също β-D-глюкани с хетерозахаридни вериги на ксилоза, маноза, галактоза и уронова киселина, извлечени от соли и киселини, и β-D-глюкан-протеинови комплекси, присъстващи при 10 до 50% в сухо вещество. Някои от тях показаха забележителни карциностатични ефекти не само чрез интраперитонеална инжекция, а също чрез орална доза (вж. табл. 2, Приложение 1).

В допълнение към β-D-глюкани, глюкуроноглюкан, ксилоглюкан, унанноглюкан, ксиломанноглюкан и други активни хетероглюкани и техните протеинни комплекси бяха извлечени от Ganoderma lucidum за медицинска употреба и пречистени чрез соли, киселини и DMSO.

От екстракт на мицелна култура на Lentinus edodes беше изолиран -маннен пептид (KS-2). Полизахарид KS-2 (MW 6-9.5 x 104 []D = 62°C = 0.5 вода) беше получен чрез екстракция на мицелна култура на L. edodes (щам KSLE 007) с топла вода, следвана от утаяване с етанол. Продуктът е -маннен пептид, съдържащ аминокиселините серин, треонин, аланин и пролин (както и остатъчни количества от други аминокиселини). Оказа се, че KS-2 има ефект върху Сарком 180 и Ehrlich карцином, или i.p. или p.o., и действа чрез интерферон-индуцирана активност. Острият LD50 на KS-2 е изключително висок в мишки, повече от 12500 мг/кг, когато се администрира орално.

Механизмът на действие на KS-2 не е ясен, въпреки че резултатите не показаха пряк цитолизен ефект на KS-2 срещу туморни клетки ин витро. Неговото анти-туморно действие е по-високо при по-ниския ваксинен размер на туморните клетки, независимо от пътищата на администриране на KS-2 (60% ръст на оцеляване при 5 х 103 туморни клетки/мишка, 10% оцеляване при 1 х 106 туморни клетки/мишка). Резултатите показаха също, че анти-туморното действие на KS-2 в мишки беше винаги съпроводено с предизвикване на интерферон в серумите. Освен това, предварителни резултати показаха, че макрофагите, получени от мишки, третирани с KS-2, показаха действие, убиващо туморите. Schultz и др. (1977) установиха, че макрофагите убиват тумори, когато са инкубирани ин витро с интерферон. Имайки предвид тези изводи, анти-туморното действие на KS-2 може да се обясни с активиране на макрофаги с или без предизвикване на интерферон чрез KS-2.

LEM и LAP екстракти от мицелна и културна среда на гъба L. edodes са гликопротеини, съдържащи глюкоза, галактоза, ксилоза, арабиноза, манноза и фруктоза. LEM съдържа също различни производни на нуклеинова киселина, витамин B компоненти, особено B1 (тиамин), B2 (рибофлавин) и ергостерол.

LEM беше приготвен от екстракт от прахов мицел на L. edodes. След инкубация на мицела в плътна среда при 20 до 22°С за 80 до 120 дни и преди даване на плод, средата беше направена на прах и по-нататък инкубирана в присъствието на ензими, естествено присъстващи в мицела, за 50 до 60 часа при 40 до 50°С (частично хидролизирана в процеса). Когато реакцията завърши, остатъкът беше извлечен с вода (60°С), а филтратът беше замразено изсушен. Полученият светлокафяв прах беше LEM. Добивът на LEM е около 6 до 7 г/кг среда. Утайката, получена от воден разтвор на LEM чрез добавяне на 4 обема етанол, беше наречена LAP, а добивът на LAP е = 0.3 г/г от LEM.

LEM и LAP демонстрираха силно анти-туморно действие, както орално, така и чрез инжектиране при животни и хора. И двата показаха активиране на имунната система на приемника.

През 1990 г. от фракционация на LEM беше получено имуноактивно вещество, ЕР3. ЕР3 е лигнинен комплекс, съставен от приблизително 80% лигнин, 10% въглехидрати и 10% протеин. След премахването на въглехидратите и протеина, биологичното действие не се промени, но когато се премахна лигнина, действието намаля. Следователно активното вещество е водоразтворим лигнин, съдържащ много карбоксилни групи.

От мицелна култура на Agaricus blazei беше изолиран глюкоманнан-протеин комплекс (АТОМ), а от култивиран филтрат – маннан-протеин комплекс (AB-FP). Както АТОМ, така и AB-FP показаха определено анти-туморно действие. От плодните тела на A. blazei беше изолиран водоразтворим β-(1-6)-D-глюкан протеин комплекс (полизахариди: протеин = 50:43 w/w), в допълнение към водоразтворим β-(1-3)-глюкан. За първи път определеното анти-раково действие беше забелязано на β-(1-6)-D-глюкан.

От плодното тяло на Flammulina velutipes беше изолиран β-глюкан-протеин (ЕА6). ЕА6 съдържа С 41.39%, Н 6.92%, N 3.82%, захарид 70%, протеин 30%, []D-14.2° (с = 0.5, Н2О), и се състои от глюкоза, галактоза, манноза, ксилоза, арабиноза и 16 аминокиселини. ЕА6 показа силно анти-туморно действие срещу Сарком 180, Lewis рак на белите дробове и В-16 меланом.

В допълнение към изследванията на плодното тяло на F. velutipes, нов анти-туморен гликопротеин беше открит в култивирания мицел. Този гликопротеин беше наречен „Профламин”. Профламин е водоразтворим гликопротеин с молекулно тегло 13,000±4,000 []D-52-57° (с = 0.1, 0.1 N NaOH), съдържа 90% протеин и 10% захарид. Профламин беше изолиран по метода, показан на фиг. 2, Приложение 2.

Профламин е ефективен срещу алогенни и синергенни тумори чрез орално администриране. Така той е ефективен срещу Сарком 180, В-16 меланом, аденокарцином 755, и Гарднър лимфом. Той е също полезен в комбинирана терапия с други анти-туморни агенти. Профламин засилва формирането на антитела и активира лимфоцитния бластогенезис.

Бяха изследвани анти-туморните действия на Dictyophora indusiata (T-2-HN, T-4-N и T-5-N) срещу плътен тумор Сарком 180. Силата на анти-туморните действия на разклонените (1-3)-β-D-глюкани (T-4-N и T-5-N), и двата извлечени с киселинни разтвори и разтворими във вода, беше по-слаба от тази на водно-извлечени (1-3)- β-D-глюкани, изолирани от други гъби (Lentinus edodes, Ganoderma lucidum, Hericium erinaceus). По-специално, T-4-N има много по-високо молекулно тегло (MW:5.5 x 105 в 0.25 M NaOH), което показва, че анти-туморното действие на разклонените (1-3)- β-D-глюкани зависи от молекулните им тегла. От друга страна, частично О-ацетилирани (1-3)-β-D-глюкани (T-2-HN) показват значително анти-туморно действие при доза само 25 мг/кг/ден х 10, въпреки че не се наблюдава пълна регресия на тумора в мишките.





Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница