Медикобиологични науки

Деп.”Медикобиологични науки”,1618, София Монтевидео 21 тел. 81 10 380 и 81 10 280

ОЩЕ ЗА КУЛТУРАТА И КУЛТУРОЛОГИЯТА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Културата e ПРОЦЕС И ПРОДУКТ на духовно производство

Духовното производство е верига за създаване, разпространяване, усвояване, съхраняване и предаване във времето на духовни ценности, норми, знания, представи, значения и СИМВОЛИ. Те се натрупват в сферата на съзнанието (в интелектуална и художествена форма) или под формата на знаци и символи (в езика, религията, морала, изкуството, науката, знанието и т.н.)

Културният процес е сбор от миналото (митове, легенди, религия, традиции, норми, ценностна система - предавана по наследство в семейството и т.н) + днешния ден - социална среда, влияние на пазара, образование, лична жизнена ценностна система като морал и етика. Всичко това е уникална смесица, която се развива и променя постоянно.

1."Културата е състояние на развитието и на неговите придобивки и то в най-широк смисъл".

“Ние разбираме културата като наследствена памет на колектива, която се изразява в определена система от забрани и предписания”.

Юрий Лотман, в ”Идеи в културологията”, том 2, София 1990, стр.810
3 “Ние схващаме системата на културата като обменна система, която осигурява необходимия обмен между индивидите, между индивид и общество, между общество и космос и т.н. ..... Така става ясно, че културата не е нито надстройка, нито база, а обменна верига, която ги свързва.” Ето една примерна система на културата:

Едгар Морен, в ”Идеи в културологията”, том 2, София 1990, стр.810
4.”Културата е клас от явления и предмети, зависими от употребата на символи и разгледани в извънтелесен контекст.....Културата може да бъде разглеждана като процес sui generis...Цялата култура е била породена и запазена от символизирането изобщо и от членоразделната реч в частност...При човешкия вид обществата са културни, т.е.те са социокултурни системи.....Въпреки че физически и биологически човекът е термодинамична система, той е и си остава марионетка на своята култура....защото елементите на културата под формата на идеи, чувства, действия и материални предмети въздействуват върху човешкия организъм още от неговото раждане и дори преди това, карайки го да постъпва по един или друг начин...

Лесли Уайт,"Науката за културата", София, 1988; 276-281

Кой е Лесли Уайт - 1900г-1975г - един от световните научни лидери - американски професор, пръв защитава и налага смисловото съдържание на науката "културология" - като наука за културата; работи основно в университета в Мичигън, в 50те години обосновава свое цялостно виждане за културната еволюция на човека, за "културния детерминизъм". Основна "единица" на културата е символът (както за биологията е клетката) - способността за сътворяване и опериране със символи е водещата отличителна черта между човека и животното, тя се изразява от културата.

"Символното поведение" на човека - основа на всички форми и съставни елементи на културата, защото чрез символи се прави езиковото общуване и самата артикулирана реч. Тук да се подчертае, че се отнася за човешката способност не само да разбира, А ДА СЪТВОРЯВА СИМВОЛИТЕ.
5. ”Тя е организация на следните феномени:

ДЕЙСТВИЯ (модели на поведения) + ПРЕДМЕТИ (оръдия и неща, произведени чрез тях) + ИДЕИ (вяра, знание) + ЧУВСТВА (нагласи и ценности), която зависи от употребата на символи....................

Поради своя символен характер, намиращ най-съществен израз в членоразделната реч, културата лесно и с готовност се предава от един човешки организъм на друг. И тъй като нейните предмети лесно се предават, тя се превръща в континуум - тече през вековете между народите. Културният процес е също така комулативен - от време на време в потока навлизат нови елементи, които увеличават цялото. Той е също така прогресивен в смисъл, че се движи към по-пълен контрол над силите на природата, към по-голяма сигурност на човешкия живот. СЛЕДОВАТЕЛНО КУЛТУРАТА Е СИМВОЛЕН, НЕПРЕКЪСНАТ, КУМУЛАТИВЕН И ПРОГРЕСИВЕН ПРОЦЕС.”

Лесли Уайт,"Науката за културата", София, 1988; стр.160-161
6.”Тя има за функция да направи живота на човешките групи сигурен и продължителен. За да изпълни тази си функция културата трябва да овладее под една или друга форма енергия и да я пусне в действие.Тя е една термодинамична система в механичния смисъл и за това се развива във всички свои аспекти - идеологически, социологически и технологически, когато се увеличава количеството овладяна енергия на един човек за една година и когато се усъвършенствуват средствата за използуване на тази енергия."

Лесли Уайт,"Науката за културата", София, 1988, стр.183.

Науката за културата според него има за свой предмет не човешкото поведение, не социалния процес или взаимодействие, а самите елементи на културата - като отделен и обособен клас феномени - "изучаването не на племената и народите, а на СЪСТОЯНИЕТО, КОЕТО РЕЛИГИЯТА, ЗНАНИЕТО, ИЗКУСТВОТО, ОБИЧАИТЕ и т.н. ИМАТ СРЕД ТЯХ"! (отношенията на елементите на културата - исторически, географски и функционално, не на хората - като техни носители или потребители).

В научната литература има твърде много определния за културата, мнението за трудност при избор на едно адекватно определение са особено в сила след 1952г когато А. Крьобер и К. Клакхон (американски културолози) публикуват книгата си “Култура. Критичен обзор на концепциите и определенията”, в която има цитирани над 150 определения за термина.

Когато сумираме посочените множество разбирания за културата, можем да отделим пет основни стратегически посоки на нейното определяне:

• 
  Тя като особена сфера и форма на дейност, свързана с мисленето, заниманията с художествена култура, приетите норми на поведение и др;
  
• 
  Тя като общо равнище на развитие на обществото, неговата просветеност и рационалност по пътя от ”дивачеството към цивилизацията”;
  
• 
  Тя като общност, характеризирана от общи (в смисъла на общоприети) съвкупности от норми, ценности, нагласи, правила на поведенчески реакции и смислови оценки, каквито се проявяват в етносите, нациите и цивилизациите;
  
• 
  Културата като обща система от ценности и представи, определящи облика на една класа – социално-статусна или професионална субкултура – нейното значение за медицинската и парамедицински професии и специалности;
  
• 
  Културата като духовно измерение на всяка дейност, в което са формирани мотивите, принципите, правилата, целите, значенията на тази дейност. Това е разбирането за културата като духовен компонент на всяка дейност (производство), който поддържа в обществения организъм връзките и зависимостите на цялостната му регулация – най-общия подход и поглед към моделната му конструкция.
  

Като обществена наука, която обяснява процесите на културата и нейните вариации посредством културните феномени (немският химик Вилхелм Оствалд, Нобелов лауреат, е употребил пръв термина през 1909 г в "Енергетични основи на науката за културата", като я поставя на върха на "пирамидата на науките").

Културологията - според него - "науката, която има за свой предмет онези факти и взаимоотношения, които са се развили в човека в противоположност на всички останали животни и които формират това, което ние специално наричаме човешка цивилизация"- тук културата е представена като “извънтелесна традиция.”

През 1915г той използувал термина културология в своята реч "Системата на науките", който е въведен в антропологичната литература през 1939 г.от американския учен проф. Лесли Уайт в "Един проблем на родствената терминология", по-късно наложил се с култовата сред специалистите книга " Науката за културата" - 1949г.

С културата започва истинското разделение м/у човека, респ.обществото и всички други живи същества на земята, нейната същност и природа са свързани с предаването по негенетичен път (пътят на създаването и боравенето със символите и знаците) на навици, умения и световъзприятия.

Човекът – като носител, изразител и създател на културите; Културата като поток (континиум) от явления и процеси, които текат свободно през времето от една генерация към друга и се предават от една раса или среда на друга .
Обучението е името на процеса, чрез който културата се предава от едно поколение на друго и от един народ на друг.

-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки