Медикобиологични науки

1.Създаване на новата азбука и превеждане богослужебните книги на класическия за средновековието старобългарски език. (за България това е 9 век, за Франция Библията е преведена през 13 век, първите църковни книги в Англия са написани на английски език от Уинклиф през 15 век). Така се слага край на триезичната ерес ”латински, еврейски и старогръцки езици”.

Братята са били много добре запознати с основните медицински познания за времето си –.......Константин-Кирил като възпитаник на Магнаурската школа е изучавал ”лечебното изкуство” (известно е как след диспута с хората на сарацинския владетел не му подействувало даденото отровно питие, защото той вероятно е бил взел “антидот”-противоотрова). Освен това уменията им да подобряват качествата на питейната вода, но особено важно е че при диспута с хазарите Константин-Кирил се проявява като противник на “хомеопатичната медицина” ♥“подобното се лекува с подобно”,........а застъпва “алопатичната медицина”, основен принцип при терапията на която е с обратна дефиниция ♥“противното се лекува с противно”. Познаването на двата принципа на двете основни терапевтични школи е категорично доказателство за отличните медицински познания на двамата братя – освен в религията и в езикознанието – още и в лечителското изкуство. Не е случайно тяхното чествуване по стар стил на 11 май - когато е денят на един от 12 врачове - безсребърници – Св. Вчк. Мокия.

2.Написването през 9 век от Йоан Екзарх Български на първото светско приложение към религиозната книга “Шестоднев” и създаването на ПЪРВАТА СЛАВЯНСКА АНАТОМИЧНО-АНТРОПОЛОГИЧНА НОМЕНКЛАТУРА. Тя се намира в притурката “Човешкото тяло” – първата антропология на некласически език, във време, когато се е приемало че религията няма нищо общо с науката, защото науката не може да обясни с нищо “венеца на Божието творение - човешкото тяло”. Тя съдържа общо 87 термина, от които 16 запазени с някои промени и до днес, а 30 – напълно като днешните. В тази своя книга Йоан Екзарх е компилатор и преводач, но и талантлив творец – като заменя и прилага много нови думи, напр.превежда гръцкото “антропос-човек” с благозвучното българско”горезрей”- човекът с високо поставената глава.

”Шестодневът” е голяма енциклопедия, с уникално място между подобните богословски трактати.

3. Организацията на средновековния университет в Охрид, създаден от Св.Климент Охридски – една истинска книжовно-просветна школа. В нея има “изнесено обучение” – освен в трите къщи в Девол, подарени лично от княз Борис, и в острова на Преспанското езеро, и в Главиница, и околните манастири, и в Струга и в Струмица, и в Охрид, на хълма край езерото се преподава. Аудиториите на Св.Климент са из цяла Кутмичевица – неговите ученици наброявали до 3500.

В тази академия са се обучавали освен свещеници и учители още и агрономи и лекари , защото са преподавани не само духовно-религиозни дисциплини, но и от светските науки – астрономия, математика, медицина. Тук за пръв път се прилага взаимо-учителната метода (в централна Европа чак през 18 в., като система на Бел-Ланкъстър), а също и индивидуализация в учебните методи.

4.Високо равнище на ЦЪРКОВНО-МАНАСТИРСКАТА МЕДИЦИНА И ПСИХОНЕВРОЛОГИЧНАТА ДИАГНОСТИКА. Нейни основоположници са “Св.Седмочисленици”. Те са канонизирани поради култа към числото 7, което се приема за свещено, свръхзагадъчно, целебно. Началото му е свързано със седемчленната здравеносна фамилия на Ескулап/Асклепий. Този култ от трако-гръко-римския пантеон битува силно в нашите земи и начело с двамата братя всеславянски първоучители, обединява техните първи ученици – Св.Св. Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Така клирът получава обединени седем славянобългарски просветители – известни като “ Св.Седмочисленици”. Култът им се утвърждава официално около 13 в. .Те са се занимавали активно с лечебна дейност, вкл. и на психо-физически дефекти. Има много свидетелства за това –напр.в манастира около Охрид ходят за лечение всички психично болни, в специална ”лечителска” стая, а по стенописите на манастира има много лечителски сцени – обездвижване на болни и др. Св.Климент е лекувал и деца, провеждал трезвена и профилактична просвета.

След “Седмочислениците” в България продължава тази лечителска традиция от “Великия рилски пустинник и целебник” – Св.Йоан, св.Гаврил Лесновски, Св.Йоаким Осоговски. Църковно-манастирската медицина процъфтява в цялата Средновековна България. Много от тези лечители са канонизирани и то не само мъже – Св. Теодосий Търновски, Св.Димитрий Бесарабски, Св.Евтимий Търновски, а и жена - Св. Филотея Видинска. На целия полуостров са известни църковно-манастирските болници в Бачковския манастир, в Кукленския, в Гложенския , в Рилския, Светогорските манастири /особено Зограф/.

5.ДАННИ ЗА УНИКАЛНИ РЕШЕНИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНАТА НИ МЕДИКОПЕДАГОГИКА - здравословието на килийните училища и “Рибният Буквар” с неговия раздел “Как да пази человек здравието свое” на гениалния медико-педагог П.Берон. Тук могат да се посочат много изображения с лечителски сюжети в църкви, манастири и училища. Старата църква в с .Добърско- Благоевградско, посветена на Св.Теодор Стратилат – сцената “Изцелението на слепия по рождение” – в продължение на три века /до 9.09.44г/ селото е известно като “център на слепите гъдулари”. Там са зимували като братя и сестри слепите от цяла България и създали своята “гъдуларо-певческа школа”.С хрисовул на цар Иван Шишман селото е придадено към Рилския манастир и негови учители учели незрящите.

6.В ЛОНОТО НА БПЦ СА СЪЗДАДЕНИ НАЧЕНКИТЕ НА РЕДИЦА НАУКИ - дефектологията, антропологията. Те носят своя “религиозен печат”- влиянието на времето, на мястото. Йоан Екзарх Български е основоположник на анатомията, физиологията и антрополгията за славянството. Пренасянето на мощите на папа Климент в Рим от Св.Св..Кирил и Методий ги сочи като основоположници и на българската палеонтропология и археология. Св.Климент Охридски е основоположник на българската дефектология.

7.Поучителни слова за здравословен начин на живот в творбите на Константин-Кирил Философ и Климент Охридски – доказано е присъствието на медицински идеи и знания в техните творби, но основно е разпространението им сред техните ученици и вярващите. Единственото безспорно творение на славянския първоучител, достигнало до нас е ”Написание о правей вере” – от втората половина на 12 век, но според някои автори също и “Азбучна молитва” и “Проглас към Евангелието” – трудността е във факта, че повечето от неговите оригинални произведения не са достигнали до днес. Чрез диалозите от авторите на пространните жития за него, получаваме данни за високата му здравна култура: “Ако някой заболее след като яде мед и пие студена вода…….” Известно е отношението му към пиянството – той е негов противник, защото пречи на човек да се отдаде на бога и да запази здравето си.

Известни са становищата на Св.Климент Охридски, който от своята школа в Лихнидон преподава и селскостопански и медицински знания - сам лекува болни, обучава и написва прочутото “Слово за светите врачове Козма и Дамян”/ в два варианта/. Преподава обществена хигиена, изгражда манастири и болници към тях – към Климентовия манастир в Лихнидон през втората половина на 9 век има болница, където се обучава видният богомил и лечител Василий Врач, която се издържа от благотворителност.

Климент е против чревоугодничеството и излишествата, против пиянството. Той придава на молитвата особен психолечебен ефект. Лекувал е много болни и в манастира “Св.Пантелеймон”. “На слепите и немите той възвръщаше зрението и ясния говор, бесноватите лекуваше….” В съчиненията му идолопоклонничеството и магьосничеството се обявяват за греховни, сигурно е че в болницата му магиите и баянията не са били използувани като лечебни техники.

Особено важни са данните на Климент за светите братя безсребреници КОЗМА и ДАМЯН, които сравнява с божи ангели. Те са “лекарски светила”, лекували са и животни, те са хуманни – “осеняват болните с милостта си”. Според поверието братята продължавали да лекуват болните и след смъртта си – гробовете и мощите им, а после и култът към тях.

1.Манастирът “Св.Троица /Вакъфският манастир/- основан през Втората Българска държава – южно от Тополовград, по течението на р.Тунджа, до с.Устрем.. До манастира има пещера –наричана Ветата черква, с редки стенописи -14 на брой, датирани от 10-12 в - едни от първите средновековни живописни паметници по българските земи. Тази пещера е била молитвен дом. До нея има и тракийска гробница и параклис “Св.Петър и Павел". Сълзящата от свода вода се счита за свещена и лековита.

2.Ямболската черква “Св.Георги”- място на лечение на душевно болни. До църквата е имало специално общежитие за лечение, поради което се наричало манастир. Построена е преди 1720 г, разрушавана, изграждана отново. Най-буйните душевно болни са били връзвани около иконата на Св.Георги – чак до 40-те години на нашия век, като престоявали до 40 дни в пост и молитви. Лекували също главоболие, с християнски обреди, пост и диета за възстановяване на физическо и душевно равновесие. Вярващите напускали на Велики петък след изпълнение на всички предписания , обнадеждени и възстановени. Много от монасите са най-популярните лечители в околността, автори на книги и песни.

3. Храм “Александър Невски” на Бакаджика – възвишение източно от Ямбол, храмът е построен след идването на руските войски през 1879 г. по идея на ген.Скобелев за увековечаване спомена от руското пребиваване. Снабдена е с руски икони и хоругви и с иконостас изработен в Киевско-Печорската лавра. Тук има поименен списък на загинали руси и българи в освободителната война; подарени от ген.Скобелев са сребърен кръст с разпятие и сребърна икона. Срещу черквата има пещера с извор и цял манастирски комплекс “Св.Спас” – на храмовия му празник хората се мият с тази свята вода за здраве и изцеление, прекарвайки цяла нощ в молитви. Установено е още от руските лекари благотворното влияние на въздуха в планината за белодробни и др. болести.

4.Манастир “Свето Рожденство Пресветая Богородици” край Ямболското село Кабиле, където има аязмо-извор, което е със слава на място за намиране здраве и изцеление – особено за очни болести, сърце и много.др.

5.Приоритет на лечение в манастирските болници имали психичните заболявания, като уникална проява на хуманизъм към страдащите (разлика с анатемосването им от католическата религия и гоненето на “зли духове”). Известна е днес действуващата църква Св.Дева Мария в Несебър.

Много популярни са леченията с билки, които монасите-лечители познавали, като ги събирали и раздавали на нуждаещите се; също лечението с осветени вода, храни, хляб и т.н.

Най-важните лечебни методи на българската християнска църковна медицина били, както следва

А/ словесно въздействие чрез молитви, утешение, изповеди и проповеди

Б/ музиколечение като продължение на тракийската лечебна практика

В/ БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Г/ стресови лечебни методи –студена вода, манастирски подземия

Д/ обездвижване – връзване с вериги, дървен ярем – в Хрельовата кула на Рилския манастир

Е/ лекуване със свети мощи

Ж/ осветена вода и лечебна, минерална вода в комбинации

З/ осветени при богослужение храни - хляб, плодове, вино.

За нуждите на манастирската медицина се пишат МОЛЕБНИЦИ, ЛЕКАРСТВЕНИЦИ – най-популярен е ХИЛЕНДАРСКИЯТ МЕДИЦИНСКИ СБОРНИК в XVI век, който оказва голямо влияние не само върху българската здравна култура, но и за тази на другите балкански народи. Патриарх Евтимий Търновски написва отделен труд, посветен на половите въпроси – 14 век, а в житието на Ромил Видински се разискват въпроси на диетиката.

Тези методи се прилагали комплексно и извън манастирските лечебници.

6.Параклисът в българската болница “Евлоги Георгиев” в Цариград –историята започва след 1870 г, когато със султански ферман е учредена официално Българската Екзархия, все се мисли за нуждата да се основе в турската столица българска болница, за многолюдната българска колония дошла от Тракия и Македония да вади прехраната си. Болницата е открита през 1901 г, а е започната по инициатива на Българското Благодетелно Братство в града още през 1895г .

(Преди това болните българи били договорно настанявани от Благодетелното настоятелство в германската, френска и руска болници в Цариград). За работата си тя получавала ежегодна сума от Княжеството, но все още не била завършена и осветена църквицата –параклис в нея, който трябвало да е под покровителството на Св.Климент Охридски. Тогава Централната Комисия за нейното поддържане в София отправя апел към манастирите в Света Гора и всички българи за снабдяването на параклиса с икони и друга църковна утвар – това прави бълг.търговец Иван Христов от Цариград, дарил 18 броя металически и дървени икони - работа на майстори в Москва. Параклисът е осветен на 1 юли 1907г от епископ Неофит-управител на болницата е д-р Кирил Вазов. От тогава този храм е упование на болните и всички гости на столицата.

ИЗПИСВАНЕ НА УНИКАЛНИ ТЕМИ, СЮЖЕТИ И ОБРАЗИ В НАШАТА МЕДИЦИНСКАТА ИКОНОГРАФИЯ и в другите религиозни изкуства - българската медицинска иконопис /иконография/ е изключително постижение на зографи, иконописци, ювелири, каменоделци, резбари и др.религиозни творци, които със своята реалистичност и артистизъм са изпреварили европейския Ренесанс. Така с илюстрации за душевните грехове – като резултат от неспазване на народностни традиции – са намерени нови форми на здравно възпитание

Медицината в българската иконопис - е застъпена навсякъде : в икони, стенописи, дърворезби, барелефи, щампи, миниатюри, обкови, утвар. Те се срещат в манастири, църкви, параклиси, аязма, оброчища и всички свещени за християните обекти, разпръснати в различни краища на страната. Медикобиологичните елементи в иконописта се систематизират както следва:

-образи на канонизирани лечители

-екологична, антропологична и етнографска характеристика на епохата

-медикохигиенни схващания на народа

-главните биологични моменти в живота на човека – раждане и смърт

-отглеждане и възпитание на детето

-сцени на лечение,

-принципите на медицинската доктрина и др.

От 4-5и век иконата започва да се налага в християнския култ (нейната традиция е пряко свързана с погребалните потрети в Египет – восъчни бои върху дъска) и в началото е поставяна също само върху саркофази и гробове на мъченици загинали за християнската вяра.

През 843 г източната църква (след тежък спор дали тя самата не е особен вид идолопоклонничество), утвърждава иконопочитането като правилно и иконата се превръща в сакрална вещ за всеки християнин . Така светците стават предпочитани герои на иконописта – между тях са и образите на канонизираните лечители:

А/ основно – светите Врачове – Безсребърници - изобразявани с лекарските атрибути – лекарската кутия (заместваща днешната чанта), без капак, за да се видят нейните прегради и съдържание с лечебни прахове и шишенца с балсами, която те държат в лявата ръка, а в дясната – т.н. “спатомеле” – лъжичка-лопатка., или ножче, лъжичка, книга, свитък и т.н. В българската иконопис се изобразяват преди всичко братята-близнаци Козма и Дамян, но и още 6 двойки братя /т.е. те са общо 12 души/ от тях по популярност следват братята Кир и Йоан.

Те двамата /Козма и Дамян/ са изписана на входа на вътрешното отделение на Боянската църква, в Драгалевския манастир, в Рилския, Соколския , Роженския , Бачковския манастир.

Б/ горният етаж на Боянската църква е посветен на св.Пантелеймон.

Г/ има и много изображения на медицински меценати и общохристиянски светци-лечители – св.Йоан Златоуст,св.Василий Велики и св.Григорий Богослов и др

• 
  Свети Великомъченик Мина – защитник на женската чест, помага на хромите и немите (заекващите); - църквата “св.Параскева” – Плевен (с една сребърна ръка)
  
• 
  Свети Йоан Кръстител – помага при главоболие;
  
• 
  Преподобна Домника – помага за благополучно раждане и денят на нейното честване е празникът на акушерките (Бабин ден)
  
• 
  Свети Великомъченик Пантелеймон, Св.Вмчк.Харалмпий и светите безсребреници и чудотворци Кир и Йоан, Козма и Дамян лекуват всички телесни и душевни болести
  
• 
  Свети Бонифаций и преподобен Серафим Саровски – пазители и закрилници от пиянство и наркомания;
  
• 
  Свети евангелист Лука – спомага на лекарите и художниците;
  
• 
  Света Богородица Троеручица – (копие в Троянския манастир от Света Гора);
  
• 
  Света Петка Параскева – за болести по очите
  

ЗА ИКОНАТА

Произход на думата – от гръцки eikon – образ, портрет. Изображение с религиозен сюжет върху дъска или плоскост от друг материал. Тя е много почитана в източноправославната църква, в чието богослужение играе основна роля.

Това свое значение е придобила в края на “иконоборството” – IX век, като поклонничеството към нея се подготвя много по-рано чрез култа към кръста на мощите (4 век). Нейният езически предшественик е т.н. ФАЮМСКИ ПОРТЕРТ от римско време, открит във Фаюм – Египет, който се поставял върху лицата на мумиите, с една и съща техника – бои, примесени с восък, като целта им е да се запазят максимално в оригиналния вид чертите на починалия.

Рисувани образи на богове са известни още от древността – от предхристиянския период, като влиянието на естетическите традиции на елинистичния период и късната античност се запазват като първоизточник на християнския портрет – икона. Предпочитани са образите на Богородица, Христос, апостолите, светците и събитията от Стария и Новия завет.

Основната драматургия и изказна задача в иконописването е ДА СЕ ПРИДАДАТ С РЕАЛНИТЕ ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА НЕРЕАЛНИ СЪБИТИЯ, което определя промяната в техниката – формата се стилизира, като линията играе основна роля.

Избран способ е плоскостното двуизмерно изображение, при което предметите изгубват обема и теглото си, а ритъмът е подчертан до краен предел. Често иконите в отделни свои елементи се покриват с метален обков. В практиката се ползуват основно дървени плоскости, но също кост, камък, рог, скъпи материали, кристали, като в зависимост от мястото, което ще заемат в църквата имат специализирани размери, съдържание и ориентация.

Най-отличителната им черта е консерватизмът, доведен почти до догма. За запазването на традицията голяма роля имат специалните албуми с образци и композиции, по които се работи, така че богомолецът може да разпознае лесно изобразените светци и сюжети.

“Енциклопедия на изобразителните изкуства в България”, том 1 , София 1980г
-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки

Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®

Creator J. Vinarova

Каталог: 902
902 -> Медикобиологични науки
902 -> Assault- заплашване с физическо насилие, опит за физическо насилие
902 -> Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София
902 -> Списък на автомобилите на „ВиК” еоод, гр. Стара Загора по райони с монтирани gps устройства І. Район Стара Загора
902 -> Sole proprietorship (in both us and uk) – Едноличен търговец (ЕТ) General partnership
902 -> Sole Proprietorship
902 -> Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София
902 -> Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София

Изтегляне 125 Kb.

Сподели с приятели: