Медикобиологични науки
Изтегляне 105.97 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ФУНКЦИИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА НОВИ ЦЕЛИ, ЗНАЧЕНИЯ, ЦЕННОСТИ
 Деп.”Медикобиологични науки”, София, 1618, Монтевидео 21 тел. 8110380 и 8110280тел.: 955 54 51, B. 2239 е-mail: jvinarova@nbu.bg Базови Програми “Естествени науки ”, “Приложна биология” и “Обща и приложна биология” Курс “Биомедицинска култура” За полифункционалността на културата Изключителното съдържателно богатство и многообразие на културата като система, както и динамиката й, правят нейното изучаване сложен и дълъг процес. Ако се опитаме да представим функциите, които културата изпълнява във всяко обществоq първо следва да се изведе правилото, че тя е важен фактор за управление на стопанския живот, социалните дейности и политиката, чe тя е всеобемащ регулатор на човешкия личен и обществен живот и дейности. В този смисъл изреждането на всичките нейни функции е непосилна задача, то се определя от гледната точка на подобен анализ.
Тук анализът следва да започне с изясняване на позицията, кое е функционално изгодното въздействие на всеки културен феномен за човека? Ако приемем че това е човешката адаптация към средата (адаптационен културологичен синдром), то става ясно, че всеки културен процес, традиция, норма, която намалява или затруднява тази приспособимост е по същество с дисфункционално действие, че пречи на човека. Точно тази двойственост обаче, е в основата на най-гъвкавите способности за промени или принудително нагаждане към нова, необичайна среда на живот – “културните предразсъдъци”, “демодираните” културни традиции, ритуали и практики и тяхното на пръв поглед стопиращо влияние (какъвто е сблъсъкът между религиозните и научни норми, сблъсъкът между очакваното нормативно значение на “дума-термин” и съдържанието, което й се придава при конкретна употреба – такива са думите-термини “революция”, “държава”, “ре(и)форма”, “пазар”, ”демокрация” и др.; сблъсъкът между традиция на лечение, раждане, гледане на болен човек и новата практика и научни резултати; съвместимостта на всяко ново научно откритие с предишен опит и представи – често този процес е болезнен!) От казаното е ясно колко е важно да се анализира всяко културно явление с отчитане на различните му функции и дисфункции във времето – да се търси балансът между тях, за да се използува именно като приспособителен, социологизиращ механизъм! В науката винаги (днес особено) е съществувал проблемът за “дисфункционалността на знанието”, който е пораждал необходимостта то да се укрива, да се ограничава разпространението му. Р. Мертон е въвел в социологията термина “латентна (скрита) функция“ на културните феномени. Да посочим примера с една ритуална церемония по някакъв повод – вече невалидна като начин да се намери изход (молебенът за дъжд), но тя все пак има своето позитивно значение, дори защото събира заедно хората и ги кара да се чувствуват като общност в препятствието и преодоляването му. Функция – дисфункция – латентна функция на културата (в опит за пълно изброяване на нейната уникална многофункционалност) – ако искаме да представим и “скритата, дремеща” функционална активност на един културен феномен, тя се изразява във възможното различие между явлението и неговата същност. Такава “скрита” функция на националната култура е да разграничи “своите” от “чуждите” културни явления, като се опита да съхрани, предаде и популяризира националното културно производство, оценявайки го реално на фона на “чуждото”. Обратите във функционалността на културните продукти и явления са най-голямата възможност да бъдат използувани за приспособяване, адаптация и по-лесна социологизация на индивида в различната среда, която животът му поднася или той сам си извоюва като право да обитава. Такава скрита функционалност има (или поне следва да се търси) в почти всяко културно проявление! В настоящата лекция се прави опит за представяне вариант на класификация от избрани основни функции на културата: 1- за поддържане приемствеността /традициите/; традиционните култури (особено за медицинските практики) – културно наследство и памет – език, текст, /културният език/, носителите на информация като културни постижения – от папируса и книгата до новите информационни технологии 2- за създаване и налагане на нормативността /новите културни норми/ 3- за оценка на света и процесите и явленията в него /оценъчни функции/ 4- целеполагаща функция; научно целеполагане 5- познавателни функции /смислообразуващи/ – основно производството на ново знание – от гадателство към днешните научни системи; натрупване, съхранение и разпространение на тези знания; 6- комуникативни функции на културата – езикът, новите комуникативни технологии на постиндустриалното общество, типовете комуникация, системите с изкуствен интелект, биоманипулаторите, информатизацията и роботизацията /по подразбиране нашите специални интереси са в областта на медицината и здравеопазването/. Социализация в обществена група (професионален колектив) чрез създаване структура на отношения и поведенчески реакции, които съответстват на етичните и морални правила на работа в тази професия. Анализ на избраните в класификацията функции: ФУНКЦИИ НА НАТРУПВАНЕ, СЪХРАНЕНИЕ И ПРЕДАВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО – традициите - като сбор от практики, норми, ценности и цели, традиции и ритуали, значения и знания. Тя запазва социалния опит на едно поколение – придобит чрез труд и творчество и материализиран в език, формули, знаци, символи, изкуства, наука и се явява “паметта на обществото”. Измерването на времето с часовник и календар се допълва от нея – тя е другият универсален метод – като безпогрешно оценява и “забравя“ или “помни” заслужено избирателно всяка културна проява (продукт) – и така става “пазителка, съкровищница” на наследеното. Това се прави чрез личната, семейна, групова, национална памет, запечатана в езика и духовната култура, символните и веществени носители на информацията - текстове, книги, паметници (всякакви технически средства за записи). Поддържането на определена знакова система като информационен архив – най-доброто си остава разговорният език, а негови варианти за представяне са устната реч, митовете, легендите, каноните, логично и семантично разработените системи на знание, плод на различните частни науки. Световните промени в системите за натрупване и организация на знанието – информационната революция като събирателно понятие и неговото динамично съдържание. Ролята на празниците – датите като мерило за запазена традиция, като белег за полезността и нуждата от тях (как се връщаме интуитивно към християнските празници и ритуали – забравени или забранявани), за да търсим паметта на предците си, смисълът на семейните ценности. В изкуството страхът от загуба на паметта се оприличава с последиците от загуба на миналото, идентификацията и родовата памет. За ефективната работа на естествената памет на индивида, за книгите, символите и веществените продукти, за новите технологии, за произведенията на изкуството, вкл архитектура и монументални произведения, за музиката и танца е необходима ясна знакова система и метод за нейното поддържане, подреждане и популяризация, за да се структурира и развива информацията в нея. Тук могат де се изброят исторически създаваните от хората “системи за натрупване на знанието, културните резервоари” на всяка историческа генерация:
Възпроизводство на духовния процес: всяка една от многото компоненти на културата може да изпълнява тези функции и го прави по своеобразни начини – и традициите и нормите и ценностите и практиките и обичаите са основа на т.н.”традиционна култура” – тя живее и се проявява в науката, в правото, в морала и в религиите, тя е анонимна по произход, приема се като изконно съществуваща и се предава с всички познати вербални и невербални форми. На нея се противопоставят “авторските” и “професионални” култури, но следва да се търси разумното комбиниране и съвместяване, защото полезността и на двата типа култура е именно в комбинирането им. Всяко общество е подложено на въздействие и на двата типа култури:
Специализираната култура: нейна основа е специализацията на труда, която е свързана с вътрешната нагласа – ценностната система, целите на човек, да бъде свързан с труд, който го води към неговата сфера на реализация. Медицинската и здравна култура е нашият пример и цел на изучаване, като насочена да “обслужва” една избрана сфера от човешката дейност, която е цел и ценност за практикуващите типичен кръг от професии. Както се подразбира тя не е и не може да бъде “общозадължителна” , тя е ПОСТИЖЕНИЕ НА ПРОФЕСИЯТА и това я прави още по-значима като цел за постигане и подготовка за пълноценно реализиране в избраната професия. С днешна дата тя носи още една особеност – медицинската култура е пресечна точка на национални и интернационални характеристики, поради световните стандарти на тази професия и тяхната известност. Степента на разнопосочност на целите, които се преследват от групи хора, е основа за високата степен на диференциация на обществото. В индустриалното общество степента на диференциация така рязко нараства, че се формират много нови, вторични, специализирани субкултурни пластове – всички свързани с новите професии и начини за реализация. Тя изисква целево обучение, практика установена като част от профилираното образование по света. ФУНКЦИИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА НОВИ ЦЕЛИ, ЗНАЧЕНИЯ, ЦЕННОСТИВ процеса на рационализиране на дейностите и активностите си човек следва да отдели необходимото от същественото – онзи целесъобразен ред и градация на стремежи, които отговарят на неговите разбирания, на неговата ценностна система. Тук да споменем целта – като ясна задача, която се преследва, докато “ценността” може да е нещо съвсем ирационално – идея, принцип, правило, стратегия, чието постигане да се окаже невъзможно в рамките на някакво време, но да бележи и мотивира всички цели и начините за тяхното постигане. Целта и ценностите могат да определят различни смислови и морални значения на събитията – и всички те са прояви на определена културна принадлежност и традиция. Ако в икономиката основа за общуване е собствеността, в политиката – властта, то в културата такава неотменима основа са нормите, ценностите и значенията (целите могат да са различни, те са динамична величина във времето). Така културната ценностна система става един от основните механизми са структуриране на обществото – заедно с икономическите и политически механизми. Знакови носители на социалния статус могат да бъдат всякакви фактори: етнос, образование, богатство, лични постижения, наука, таланти, знатност на рода и родови връзки и т.н., но днес в икономизирания свят на всеобщи материални достижения все по-важен знаков културен идентификатор става образованието – и не само като средство за професионална реализация, но и като културен източник на гарантирани професионални ценности. Така културно-статусните отношения на професията стават естествен мост към формиране на общности, където регулатор са и символите на “професионалния престиж” – език (и терминологичен), маниери, поведенчески реакции и нагласи, образование и духовност, статусната символика – знаците и символите на професията, като важен белег за културна принадлежност. Еднаквите ценности в една професия са предпоставка за създаване и поддържане на стабилни субкултурни (колегиални) общности, дори в една неблагоприятна социална среда. Човекът не е само Homo economicus (икономическа, финансова мощност) или Homo politicus (властта на политическото държавно управление) - двата гарантирани пътя за социален успех, той има и друг престижен статус – този на Homo cultus (образован, прен.културен човек). ФУНКЦИИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА НОВО ЗНАНИЕ Всяко общество изработва и използува многоетажни системи за производство на нови знания – от ритуала и езотеричното знание, през религията към светската култура - чрез нейните изкуства, литература, философия и основно – чрез науките.В областите на изкуствата производството на ново знание зависи в голяма степен и от таланта на автора си, макар че във всяко произведение на изкуството следва да се търси и открива духовната интерпретация на авторската позиция, задвижена и дори предопределена от обществото и неговите специфични субкултури; т.е. ролята на обществото е да създаде и гарантира стабилна поддръжка на авторите си, за да се учи и развива от и чрез тях /да си спомним схемата за връзки в обществото ката суперсистема/. В днешно време развитието на обществото е функция на системата за производство и разпространение на знания – индустрия за знания, която произвежда и потребява информация (а не стоки); това налага всякаква оптимизация в структурата и организацията на този индустриален клон, насочени към задоволяване очакванията за растеж. КОМУНИКАТИВНИ ФУНКЦИИ Системите за комуникация са оръдие за размяна на информация чрез знаци, символи и образи. Без такава размяна не е възможна никаква форма на отношение или дейност. Според Т. Парсънс, най-важното условие за интеграция в системата на взаимодействия е присъщата на всички членове на обществото база на нормативен ред – т.е. “общата култура”, тук важното е именно в нормативността, в правилата, които контролират възможното (и очаквано) рушително индивидуално действие. Именно общите интегриращи цели, смисли, ценности и тяхното проявление като език, религия, писменост, духовна култура, изобразителни изкуства е основа на всички методи за комуникация. Това прави лесно и дори приятно общуването в една организирана група от хора, които приемат единно културно поведение и си предават единно културно наследство (особено в професионалната среда). Въвеждането и масовизацията на съвременните аудио-визуални изкуства като универсално техническо средство за комуникация измества и променя значимо всички техники и правила на общуване. Една възможна историческа класификация на видовете комуникации включва :
-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©® Creator J.Vinarova Каталог: 899 899 -> Книга и четене в португало- и испаноезичните страни 899 -> Аспекти, проблеми и тенденции при фентъзи изданията за деца в Северна Америка и Австралия д-р Стела Георгиева 899 -> Задача Отговор Критерии за оценка Брой точки 1 899 -> На Нерод Отново и … Разбира се! 899 -> Езопови басни превод: Александър Балабанов 899 -> Медикобиологични науки 899 -> Bg европейска комисия брюксел, 30 2010 com(2010) 352 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите 899 -> Медикобиологични науки Изтегляне 105.97 Kb. Сподели с приятели:
|