Медикобиологични науки

Този рак на душата, тази несмъртоносна

Художественият образ е уникален модел на елементи (внимание! само на отделни елементи) от действителността, създадени от определени естетически позиции, с избран художествен метод (това е основната разлика между художествен и научен модел). Така се възпроизвеждат одухотворено и емоционално събития от човешкия живот – раждането – болестите – смъртта.

Всяко изкуство разполага със своя уникална гама от изразни средства за създаване на тези модели. Художествените модели се отличават от научните (кибернетичните) по способността им да създават и естетически възприятия (освен единствените информационни, познавателни значения), които носят научните модели.

Митологията е собствено изражение на идеологията в условията на традиционната затворена общност – УСИЛЕНО СИМВОЛИЧНА И ОБРАЗНА ИДЕОЛОГИЯ, която се изразява със система от образи, мотиви и фабули, но в своята същност представлява една силно традиционна мирогледна система, в затворен човешки колектив с общи интереси – в случая за здраве, живот и смърт. Тя се практикува в слово и чрез словото, като ритуали, които са система от кодове.

Основната разлика във философското и митологично обяснение на света е в причината за възникването и функционирането на Космоса – митологията не се интересува от каузалните връзки и причинно-следствени отношения , в нея всичко се обяснява със свръхестествена намеса.

Легенда – по определение е вид епическо народно сказание, в основата на което лежи реално историческо събитие, но преувеличено и идеализирано, а понякога и с подчертан фантастичен елемент.

Няколко примера от БЪЛГАРСКАТА МИТОЛОГИЯ, свързани с областта:

-те са резултат от природни стихии и метеорологични явления;

-от досег на човек със свръхестествени сили и демони – нави, самодиви, змейове, вампири;

-те са Божие наказание за извършени грехове.

Болестите се възприемат като невидими свръхестествени същества, които нямат божествен произход, като се персонифицират в женски образи и са подвластни на Господ. Живеят на края на света, където е дворецът на Слънцето. Като грозни почернени старици се представят чумата, холерата, шарката, безсъницата, треската и др. Всички тези болести имат свои празници в християнския календар: за шарката се почитат Св.Варвара, Св.Сава и Св.Катерина; за чумата – Св.Атанас.

Светите братя /близнаци/ Григор и Кузма се приемат като лечители и господари на всички болести. Техните имена се споменават в много апокрифни молитви за здраве от 16-17 век. Те дори помагат при тайнствената болест нежит –болест на венците и зъбите, представяна като страховит демоничен дух.

Има персонификация и на някои от болестите на домашните животни.

За да се умилостивят в ежедневието болестите ги наричали галено “лели, сестри, майки, сладки и медени, благички, маслени, БОГИНКИ”.

2.Вотив- малко метално, най-често медно или сребърно изображение на човек, на част от неговото тяло или на животно, което се изработва за да се постави пред иконите на светците в църквата. Използува се при настъпила нужда – болести, страх от заболяване, при всякакви здравословни беди. Прави се ръка , крак, друг пострадал орган и се поставя пред /върху/ иконата на покровителя (на човека, на семейството, на селото). Много често бременните жени поставят своите вотиви пред иконата на Св.Богородица за да родят лесно здраво дете. За болните животни се използуват иконите на Св.Влас, Св.Модест.

Поговорка:”Всеки старец – зналец, всяка баба – врач!”

Култът към Асклепий бил особено популярен в Епидавър, където се стичали на лечение от всички краища на Гърция. Неговият задължителен атрибут била змията (даже две) , на която се правели в храма му жертвоприношения. На остров Кос се намирало особено популярно светилище, а знаменитите лекари от острова се считали за потомци на Асклепий, за негови ученици и следовници и се наричали Асклепиади. Той е ярък пример на вярването че децата на боговете (и сам полубог) са герои, които със своята дързост могат (или поне се опитват) да нарушат равновесието на земята, установено от олимпийците.

За тази си уникална способност Асклепий си навлякъл гнева на владетеля на царството на умрелите Хадес и на гръмовержеца Зевс, тъй като нарушил реда и правилата и в царството на мъртвите и света на живите. Разгневеният Зевс му хвърлил светкавица и го сразил. Но хората го обожавали и след смъртта му издигали светилища в негова чест – като места за изцеление и спасение от болести , там се стичали страдащи и умиращи хора – особено известно е светилището в Епидавър.

В римската митология той се наричал ЕСКУЛАП – култът към него се установил в Рим в началото на 3 в.пр.н.е. на един от островите на р.Тибър, там където била пусната на свобода донесената от светилището в Епидавър култова змия и основан първият храм на бога на лечителското изкуство и на здравето.

Счита се за патрон на лекарите и на аптекарите и като такъв е изобразяван в много медицински миниатюри и трактати през Средновековието. Популярни са фреската на Доменикино и гравюрата на Голциус , изобразяващи уникалното му раждане в огъня, от тлеещото майчино тяло и с участието на баща му Аполон.

-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки