Медикобиологични науки

КУЛТУРОЛОГИЯ – НАУКАТА ЗА КУЛТУРАТА

За определенията и предмета на науката
Условен модел на обществото като организмична структура включва:

ИКОНОМИКА + СОЦИАЛНА СИСТЕМА + ПОЛИТИКА + КУЛТУРА

В негово съответствие се приема и специализиране на обществените науки :

Икономически, Социологични, Политологични и Културологични.От което следва, че културологията е една обществена наука.

За разлика от повечето науки, които изучават диференцирано човешките дейности по техния предмет –икономика, военно дело, право, изкуства, педагогика – тя има за обект ВСИЧКИ ВИДОВЕ ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ ЧОВЕШКИ ЖИЗНЕНИ ПРАКТИКИ в техни строго определени аспекти – ценностно-регулаторни и комуникативни .

• 
  Създаване
  
• 
  Съхраняване
  
• 
  Разпространяване
  
• 
  Усвояване на културни продукти (ценности), както и
  
• 
  Прилагането им в реални житейски условия.
  

Така културологията е :

1.специфични; както и

2.общи нормативни способи за социална интеграция, организация, познание, регулиране, КОМУНИКАЦИЯ И САМООРГАНИЗАЦИЯ, който емпирично е опредметен като създаваната или придобита СРЕДА ЗА ЖИВОТ НА ХОРАТА. Тази “изкуствена среда” включва: всички произведени материални обекти; символни продукти – знания, идеи, език и т.н.;технологии, всички създавани “социални конвенции” – социални норми + оценъчни критерии, целия исторически опит и наследени традиции и вярвания.

Казаното може да се подреди така:

1.комплексна наука

2.обект на дейности (по всеки профил на производство)

3.обществено явление

4.продукт на духовната дейност

5.процес

6.отразява отношенията обект /субект и реципрочно

7.има функции на връзки и регулация в обществото като организъм.

ОТЛИЧИТЕЛНА ЧЕРТА НА КУЛТУРАТА Е ДЕЛЕНИЕТО Й ( също приблизително; те постоянно преминават едно в друго) НА ДВА ОСНОВНИ ВАРИАНТА, ВСЕКИ СЪС СВОИТЕ ЦЕЛИ, СЪДЪРЖАНИЕ И МЕТОДОЛОГИЯ:

Базирано на постиженията на "представителните" варианти на културата: ЛИТЕРАТУРА, ИЗКУСТВО, ЕЗИК, МИТОЛОГИЯ, РЕЛИГИЯ, ИДЕОЛОГИЯ, МОРАЛ И НАУКА. Всеки един от тези варианти има своя система от "постижения" за тяхното тълкуване : текстове, образи, правила и принципи.

Предполага друга модалност по отношение на културата, основана на обективен и аналитичен поглед върху културния живот на обществото; не "от вътре", а "отстрани". Т.е. не усвояване на "вечните образци", а разбиране на движещите мотиви в реалното поведение на индивидите, групите и цялото общество, А СЪЩО И ПРИНЦИПИТЕ НА ДУХОВНА РЕГУЛАЦИЯ В РАЗЛИЧНИТЕ СФЕРИ НА СОЦИАЛНОТО БИТИЕ. Да се опишат културните явления в съотнасяне с другите сфери на социалната дейност - ИКОНОМИКА, СОЦИОЛОГИЯ И ПОЛИТИКА. Към тази сфера са : изучаването на културното наследство, социалната памет и състоянието на общественото съзнание, генезисът на духовните образования. Така социалната културология е една комплексна специализация с различни съставки: социология на изкуството и литературата, на религията и идеологията, НА ЗНАНИЕТО И НАУКАТА, НА ИНФОРМАЦИЯТА, на личността, на междуличностното взаимодействие т.н. От този сложен комплекс водят началото си "културната антропология" - етнографията, социологията на национализма, теорията на цивилизациите, социологията на свободното време, на потреблението, на масмедиите и т.н.

Някои отделят и трети клон:

3.ПРИЛОЖНА КУЛТУРОЛОГИЯ – за разработване на технологии и методи по разпространение на културни норми и ценности, така че те да станат необходимо достижение на социокултурната практика (да се масовизират). Това е място, където има опасност от силно политизиране и идеологизация – тук се включват:културната политика и управление на културните институти, охрана на културното наследство, музейно дело, културологизация на образованието, краеведско дело, социализация и инкултурация на личността чрез специализирано обучение – практика във висшите училища.

Този последен дял е твърде специализиран и няма да е обект на нашия интерес.

1.Литература

2.Изкуство

3.Художествена култура

4.Език

5.Митология

7.Идеология

8.Морал /етика/ и естетика

9.Наука и знание

10.ИНФОРМАТИЗАЦИЯ И КОМПЮТЕРИЗАЦИЯ
СОЦИАЛНА КУЛТУРОЛОГИЯ в медицината и здравеопазването

1.Мотиви в реалното поведение на индивидите и групите

2.Принципи на духовната регулация в социалното битие

3.Социално значение на културните явления и тяхната връзка с други социални прояви

4.Културно наследство

5.Обществено съзнание

6.Процеси на практическата култура – регулация на социалното битие
-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки

Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®