Медитацията Венцислав Евтимов
Изтегляне 291 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- НАЧАЛОТО ИЛИ КАК ДА МЕДИТИРАМЕ
|
Медитацията Венцислав Евтимов УВОД Днес много и навсякъде се говори за медитацията. За нея могат да се чуят най-различни неща и да й се приписват най-чудновати вълшебства - от здравословни до екстрасензорни и окултни. Например: с медитация може да се излекуват спин и рак в напреднал стадий, да се проникне в отвъдното, да се установи контакт с други светове, да се говори с духове, да се върнем назад в еволюцията си, за да се разбере какви духове сме били в предишните животи и пр.,и пр. И колкото някои да се поддават като деца на невероятното и фантастичното в разпространяването на цели легенди за медитацията, в противовес на другите, които, основавайки се на своята „желязна" научна логика, пренебрежително отхвърлят подобни екстравагантни слухове, то в името на истината трябва да кажем, че всичко споменато по-горе относно медитацията е ВЯРНО! Днес могат да се срещнат много интерпретатори, теоретици и „специалисти" относно медитацията, които да ви омаят със сладките си думи и без угризение да ви отправят към онази „непозната земя", забулена в тайнственост и мъгла, в която, заблуждавайки се, можете безрезултатно да пропилеете целия си живот. Но, забележете, никой от тях няма да ви покаже как да направите първите си стъпки, за да овладеете медитацията. Запомнете обаче добре, че в Йога, от която всъщност произлиза медитацията, от значение е преди всичко практиката! Затова днес темата за медитацията ще започна с най-обикновения практически въпрос: НАЧАЛОТО ИЛИ КАК ДА МЕДИТИРАМЕ? Често на нашите съботни тренировки или пък в лекциите, които съм изнасял по този въпрос, както и в моята книга „Йога", изтъквам значението на асаната за медитацията. Впрочем нека да започнем със заемането и разполагането ни в една от обикновените медитативни пози - турски седеж (Сукхасана - на санскрит, фиг. 1) или пък т. нар. съвършена поза (Сидхасана, фиг. 2), т. е. да заемем „Сукха старха", което, преведено от санскрит, ще рече - приятна и стабилна, устойчива поза. В нея ние не трябва да чувстваме никакво неудобство и гръбначният ни стълб трябва да е напълно изправен, поставен върху своите естествени и равновесни извивки, което ни прави стабилни, позволява ни максимално отпускане на мускулите и запазване на една абсолютна неподвижност. Лицето ни е напълно отпуснато, като обръщаме погледа си било към междувеждието, било към върха на носа. В този случай, макар че затваряме очи, оставаме един малък процеп между клепачите, който да пропуска по малко светлина и да ни позволява като „кривогледи" да си виждаме края на носа. Положението на очите е твърде важно за медитацията, тъй като то обуславя всякаква промяна в състоянието на съзнанието. След като моята поза е добре установена, езикът - блокиран в едно положение, за да не говоря, аз съм готов да започна медитацията. Впрочем започвам, като наблюдавам моето тяло, което диша само. Така аз ставам един заинтересуван и бдителен наблюдател, но пасивен относно дихателния процес, който се контролира от една висша, независима от тялото интелигентност. След това осъзнавам присъствието дори на моето тяло, на неговата външна форма и чувствам, че тази форма определя това привилегировано място във вселената, където моят „аз" (не моето малко „аз", разбира се, но все пак „аз" - с малки букви относно абсолютния АЗ) структурира едно човешко тяло, което е пресечна точка на множество планове на съществуване на моето същество. Удивен, аз чувствам, че имам привилегията да живея в едно човешко тяло, което е жив храм. Наблюдавайки се изцяло, внимателен, но пасивен (моето тяло диша напълно само), аз оставам тежестта на главата да слиза в гръдния кош и тежестта на гръдния кош да спада в ниската коремна/слабинна област, в мястото, където се намира центърът на моето диафрагмално дишане и където усещам туптенето на сърцето. Накратко: правя бързо концентрация в диафрагмалната област и оставям цялата тежест на тялото да падне на земята като една скала, която се срутва. Прибавям една мисъл на признателност към въздуха, който си разделяме с толкова много живи същества. Въздухът е най-ценният дар след живота, без него човек не е възможно да съществува. Докато въздухът навлиза бавно и леко в мен, аз си представям, че цялата жизненост на вселената ме пронизва и прониква във всяка моя клетка. Обратно, докато изпразвам моите дробове, винаги бавно и леко, аз се изпълвам с жизненост и при всяко издишване се прочиствам. В същото време чувствам, че този живот, който споделям с всички живи същества върху планетата и дори в просторната вселена, дължа като начало на моята майка, на която благодаря с любов, че ми го е предала. И сега предизвиквам в съзнанието си възможно най-далечния, още от времето на детството ми щастлив спомен, който пазя за мама. Спомням си тази жена, която служи като средство за протичането на вечния ток на живота в мен, тази, която ме е обичала, хранила, грижила се и бдяла над леглото ми по време на болест. Случва се в тази фаза от медитирането да достигна до силни емоционални реакции, но няма да се бавя много с това поколение и веднага ще премина на предшестващото, където провокирам появата на образа на моята баба, но не на старата жена, която си спомням, а на оная млада и цъфтяща жена, която е обичала, била е бременна и е родила моята майка, като я е обичала, хранила и се е грижила за нея. И аз благодаря отново искрено и с чувство на майката на моята майка, че е послужила като проводник на протичащия ток на живота, достигнал до мен. После аз мисля със същата признателност и любов за моята прабаба, която не познавам изобщо, но това няма никакво значение. Важното е, че тя е съществувала, и това е достатъчно! И така осъзнавам непрекъснатата последователност на майките. Ако се изкача до края на тази любовна верига, ще опра непременно до първата жена и оттам ще достигна до първата клетка, дала началото на космическия живот върху нашата планета. И тогава схващам, че животът, който тупти в мен, е същият като в началото отпреди милиарди години, представляващ едно голямо негово приключение, в което дори за милиардна част от секундата тази дълга жива верига няма прекъсване. Това е за мен вече един изключителен, екзалтиран опит, ако истински го изживявам, което не е трудно! Когато предизвиках спомена за майката, бабата, пра-бабата и т. н., забравих ли бащата, дядото, прадядото и т. н.? Ни най-малко! Аз зная, че йогийската традиция изисква да мисля за моите родители, после за моите стари родители по майчина и бащина линия и т. н., но след много поколения ще се намеря пред едно впечатляващо голямо число от прародители. И тъй като майчината линия е проста, то избирам да се връщам назад само по майчиното родословие. То ми позволява да възстановя връзката си с цялата еволюция върху планетата и това ми е достатъчно. Във всеки случай не забравям, че двигателят на медитацията - това е образът, пораждащ чувство, емоция. Емоцията е голямата тайна на медитацията. Тя не трябва да бъде едно безплодно редуване на студени умствени картини, а подхранвана от емоции през всички етапи. Обикновено ние сме играчка на своите емоции, за които не изпитваме никаква отговорност. В йогийската медитация, избирайки една поредица от грижливо подбрани образи, пробуждаме желания, един емоционален ток. И така аз изпълних началния стадий на моята медитация. Колко време ми струва това? За всеки един е индивидуално, но в никакъв случай не се медитира с хронометър. Продължаваме дотогава, докато почувстваме емоцията, отговаряща на настоящия стадий на медитацията; после оставяме и преминаваме към следващия стадий, в който не сме способни повече да изпитваме емоцията, съответстваща на стадия, в който се намираме. Изтъкнахме значението на медитативната асана, където абсолютната неподвижност е решителният елемент за постигане на състоянието на т. нар. променено съзнание. След като сме се настанили в нашата стабилна и удобна поза за медитация, ние се възхищаваме, че живеем в едно човешко тяло и че това е една рядка привилегия, която ни се струва, че идва от само себе си. Това чувство, което изпитваме, плюс осъзнаването на непрекъснатата верига на майките, за която говорихме по-горе, ни помага да осъзнаем, че животът, който пулсира в нашите артерии и вени, е същият този живот, който се е появил за пръв път върху планетата, и е толкова стар, колкото е началният живот в Космоса, т. е. съществува още от началото на същия. Това просто схващане или осъзнаване ни потапя в онова, което е крайно в Космоса и ни кара да осъзнаем нашите космически корени, с които сме свързани. Изтегляне 291 Kb. Сподели с приятели:
|