Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище

1. 
   ВЪВЕДЕНИЕ И ЦЕЛИ НА НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ
   

Въвеждането на общ механизъм за противодействие на тормоза се налага от разбирането, че реален напредък в справяне с насилието може да бъде постигнат само в резултат на прилагането на последователна и целенасочена политика, която се споделя и следва от цялата училищна общност и се подкрепя от всички отговорни институции. Подобна политика е необходимо да включва мерки и дейности за превенция и намеса, както и разписани механизми и отговорности за действие в ситуации на насилие. Тези елементи са подробно разгледани в настоящия документ.

Документът се състои от няколко основни части. В първата се разясняват понятията „насилие” и „тормоз”, както и видовете поведение, които те включват, докато в следващите се разглеждат задължителните елементи на училищния механизъм за противодействие на тормоза. В третата част на документа се очертават и основните ресурси, които училището и съответно Министерство на образованието, младежта науката трябва да осигурят, за да може ефективно да се противодейства на насилието.

2. 
   ИЗМЕРЕНИЯТА НА НАСИЛИЕТО МЕЖДУ ДЕЦАТА
   

Според чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето всяко дете има право на закрила от насилие и всеки, на когото стане известно за дете, преживяло насилие, е длъжен да сигнализира органите по закрила.

Тормозът срещу връстници се разглежда от много автори като групов феномен (Craig and Peplar, 1997). Те посочват, че 85% от случаите на насилие се извършват в присъствието на други. Дан Олвеус (Olweus,1993) обяснява този факт с груповата динамика. Според него тормозът е форма на насилие, която се определя като сбор от съзнателни негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на един ученик или група.

Ключови в разбирането за тормоза са следите характеристики на това поведение:

1. 
   Злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете;
   
2. 
   Извършва се от позиция на силата, като едната страна използва доминиращата си позиция за да нарани другата физически или психически, да я унизи или изолира от социалния живот;
   
3. 
   Повтаря се многократно във времето, а не е еднократен и изолиран акт на агресия.
   

Физическият тормоз е формата, която възрастните най-често забелязват и затова често мерките за справяне обикновено са насочени именно към нея. Психическият и социалният тормоз по-трудно могат да бъдат установени, тъй като те не са така видими, а и децата от своя страна нямат нагласата да споделят с възрастните за своите преживявания.

В много случаи социалният и психическият тормоз, като обидните думи и прякори, социалното изолиране и други се подценяват и считат за нормална част от процеса на социализация и израстване на децата.

Тормозът, независимо от това как се упражнява, е деструктивен и опасен вид насилие.

Следователно усилията за справяне с насилието от деца над деца в училище трябва да бъдат насочени към всички проявления на това явление, а не само към неговите физически форми.

Разпознаването на физическото насилие включва следните физически и поведенчески показатели:

• 
  различни по вид и цвят натъртвания, включително синини, постоянни или чести червени петна, включително от пръсти, насинени очи, следи от ухапване;
  
• 
  неправдоподобни или объркани обяснения за травмите, включително едносрични отговори;
  
• 
  безпокойство и крайности в поведението - от агресивност до пасивност;
  
• 
  лоша представа за себе си - децата смятат, че са заслужили насилието;
  
• 
  прекалена отстъпчивост на детето и оставяне без протест да се прави каквото и да било с него;
  
• 
  влошаване на здравословното състояние, което включва прилошавания, главоболие, отпадналост;
  
• 
  влошаване на успеха и чести отсъствия от училище;
  
• 
  чести отсъствия от определени часове, например физическо;
  

• 
  детето може да стане затворено и изолирано, да не желае да контактува с връстниците си;
  
• 
  агресивно поведение и/или поведение, насочено към привличане на вниманието, упорито непослушание, самонараняване;
  
• 
  внезапни избухвания, които са необичайни за възрастта или нивото на развитие на детето;
  
• 
  бягане и криене, включително зачестили бягства от училище;
  
• 
  загуба на доверие, неучастие в общите занимания в училище, ниска самооценка;
  
• 
  употреба на алкохол, медикаменти, самозанемаряване (постоянно обличане на едни същи дрехи или отказ да сресва косата си);
  
• 
  психосоматични симптоми.
  

- обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронна поща, Skype или Facebook;

- разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават;

- снимането на детето с мобилен телефон и свободното разпространяване на снимки или видео в интернет или други канали без негово съгласие, на слухове, клюки и заплахи в социалните мрежи, крадене на самоличност и др.

Един от признаците, че дете може би е жертва на кибертормоз е рязката смяна на настроението и поведението му при използване на интернет или получаване на обаждане по мобилен телефон - напр. детето става мълчаливо и боязливо.

Роли в ситуации на тормоз

В ситуациите на тормоз могат да бъдат въвлечени много деца, като ролите могат да се разделят по следния начин:

Има и малка група деца, които са едновременно и насилници и насилвани. Обикновено такива деца са тормозени от някой „по-силен”, а те реагират като тормозят някой по-слаб от тях.

За ефективното справяне с насилието и тормоза от изключително значение е да се повлияе и промени поведението на всяко дете, а не да се съсредоточат усилията само върху преките извършители и потърпевши. Начините и подходите за това са различни, но те са неделима част от общата стратегия за справяне с явлението.

3. 
   ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА МЕХАНИЗМА ЗА ПРОТИВОДЕСТВИЕ НА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ
   

1. 
   Разработване и въвеждане на превантивни мерки за предотвратяване и противодействие на тормоза в училище
   

• 
  непоследователните и наблягащи на наказанието подходи за справяне с нежеланото поведение на децата;
  
• 
  неясните правила и очаквания за това какво представлява приемливо поведение в училище;
  
• 
  недостатъчните усилия за възпитаване у децата на социални умения и нагласи, които не допускат насилие във взаимоотношенията, липсата на ефективна система за надзор и др.
  
• 
  физическата среда в училище също може да бъде предпоставка за изява на агресивното поведение;
  
• 
  нагласите към ученето и съревнователният елемент между учениците;
  

Превенцията на тормоза включва комплекс от мерки, които най-общо имат за цел ограничаване и/или елиминиране на предпоставките и рисковите фактори, допринасящи за насилието.

Превантивните мерки в училище трябва да започнат задължително с оценка на проблема с насилието, както и с определяне на елементите на училищната компетентност за справяне и недопускане на явлението.

1. 
   Осъзнаване и оценка на проблема.
   

За да се изгради защитната мрежа е необходимо да се поставят ясни граници, изграждане на ценности, правила и процедури, които не допускат прояви на насилие и тормоз във взаимоотношенията в училище.

Основните въпроси, които трябва да намерят отговори тук са:

1. 
   Има ли правила и решения във връзка с всяка една проява на тормоз, дефинирана в предишната стъпка?
   
2. 
   Има ли система за превенция и намеса? Познават ли децата и родителите възможностите за реагиране, ако все пак има изградена някаква система за защита?
   
3. 
   Използват ли децата, родителите и учителите тази система?
   
4. 
   Получават ли децата помощ когато я поискат и каква?
   
5. 
   Имат ли капацитет учителите, учениците и родителите да реагират на различните форми на тормоз?
   
6. 
   От какъв вид допълнителна подкрепа или обучение има нужда, за да могат да участват ефективно и да се спре с безразличието?
   
7. 
   От какъв вид сътрудничество и помощ с други, външни за училището служби, организации или институции, има нужда?
   
8. 
   Кои са те и как могат да бъдат привлечени? Действа ли в училището ефективна система за дежурства и обхваща ли тя местата, на които най-често се случва насилието?
   

Оценката да се извършва регулярно, в началото и в края на учебната година. Оценката се организира от училищното ръководство. Предлага се да се използва въпросник, разработен от проф. Пламен Калчев (2003). Приложение

За целта могат да се използват редица инструменти като специални въпросници, дискусии с участие на цялата училищна общност, фокус групи с деца, учители и родители и др.

На базата на извършената оценка в началото на всяка учебна година се изготвя план за противодействие на училищния тормоз. Този план се ревизира и актуализира всяка година.

Изследването на проблема се обсъжда на педагогически съвет, с непедагогическия персонал, с родителите и децата.

В края на учебната година може да се проведе училищна конференция с участието на цялата училищна общност или серия от фокус групи с деца от различни възрасти, родители и учители и др.

2. 
   Дефиниране на елементите на училищната компетентност
   

Във всяко училище да се създаде координационен съвет с ясни функции и делегирани отговорности, който да отговаря за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза. Съветът да се ръководи задължително от заместник-директор и да включва училищния психолог или педагогически съветник, учители, ученици и родители.

Комплексът от превантивни мерки трябва да включва всички възможни аспекти и форми на тормоза, ясно да фокусира вниманието върху участието на всички групи и да се планира на три нива - класна стая/паралелка, училище, общност.

Дейности на ниво клас/класна стая:

• 
  За работата на ниво класна стая следва да се прилагат всички форми на групова работа, дискусии, решаване на казуси, споделяне на опит, като се използват възможностите на часа на класа, предмети от задължителното учебно съдържание, различни извънкласни и извънучилищни дейности.
  
• 
  Необходимо е да се извеждат теми от учебното съдържание, които могат да се използват за работа и анализ по проблема насилие, свързани с правата на децата, ценностите, социалните роли, функционирането на групите и институциите и т.н.
  

1. 
   какво представлява тормозът, разпознаваме ли го и как можем да докладваме за случаи на тормоз;
   
2. 
   какви са преживяванията на извършителя и потърпевшия (някои видове поведение като присмиването може да изглеждат като игра или шега, но обиждат и водят до негативни емоции у този, към когото са насочени и той да се чувства унизен или заплашен);
   
3. 
   как се чувстваме когато видим прояви на тормоз и какво правим;
   
4. 
   какво можем и искаме да направим;
   
5. 
   кои са основните ценности, правила на поведение, които следва да приемем;
   
6. 
   как можем да ги прилагаме.
   

Паралелно с дейностите в клас е необходимо да се провеждат и дейности, които обхващат цялата училищна общност.

1. 
   обобщаване на всички предложения за правила на поведение и ценности, направени от класовете и формулиране на общоучилищни ценности и правила, които да бъдат част от училищната политика;
   
2. 
   договаряне на единен механизъм, включително разписани ясни отговорности, за реагиране при всяка проява на тормоз и насилие;
   
3. 
   разработване на предложения за промени в Правилника за дейността на училището и обсъждането им с училищната общност;
   
4. 
   приемане на съгласуваните промени;
   
5. 
   прилагане на програми за развитие на личните и социалните умения на децата;
   
6. 
   подобряване на системата от дежурства с оглед обхващане на местата, в които на етапа на оценка е установено, че се извършва тормоза;
   
7. 
   подобряване на системата за съобщаване на случаи на тормоз (въвеждане на нови форми и канали, гарантиране на конфиденциалността);
   
8. 
   включване на експерти, родителите и самите ученици в процеса на създаване и реализирането на всички интервенции;
   
9. 
   използване на подхода за работа с връстници (peer education), които трябва да станат естествените помощници при реализирането на всички видове интервенции както по отношение на децата, които са обект на тормоз, така и по отношение на децата, които упражняват насилие;
   
10. 
    повишаване квалификацията на учителите за работа с програмите, включително реализиране на специализирани тренинги за определени категории от работещите в училище за справяне с критични ситуации и други;
    
11. 
    ясно разпределение на конкретни отговорности на всички възрастни в училището, вкл. дежурства на определени места;
    
12. 
    разработване на стъпки за привличане на родителите;
    
13. 
    разработване на процедури и механизми за осигуряване на непрекъснато съгласуване на интересите и потребностите на отделните групи, съставляващи училищната общност;
    
14. 
    осигуряване на реални партньорства с външни на училището служби, организации и специалисти;
    
15. 
    насочване към основни здравни и социални услуги за децата и семействата.
    

Родителското съдействие може да има различни измерения като:

1. 
   родители - специалисти от областта на помагащите професии (психолози, социални работници, лекари, свещеници) или други професии, които могат да бъдат полезни, включително журналисти, спортисти, драматурзи, композитори, музиканти, художници, режисьори и други, с чиято помощ могат да реализират ценни училищни инициативи и други;
   
2. 
   родители, които могат да се включат в групи за придружаване на определени групи деца по пътя от дома до училището;
   
3. 
   родители, които могат да станат посредници между училището и родителите или други организации и институции;
   
4. 
   родители, които могат да осигуряват ресурси - в натура, услуги или пари, за изпълнение на училищните дейности.
   

Училището се нуждае от ясни процедури в случаите, които са специфични за всяко училище, район или общност. Примерен вариант за процедури:

Намесата и справянето с конкретни ситуации на тормоз и насилие е част от цялостната политика на училището срещу насилието. Намесата на възрастните следва внимателно да се обмисли и планира. Тя трябва да бъде последователно прилагана от цялата училищна общност, за да бъде максимално ефективна.

Важно е да не бъдат омаловажавани и първите прояви на влошаване на отношенията между децата и поведение, което е неприемливо. Необходимо е още при най-малките сигнали и съмнения за тормоз да се предприемат стъпки, за да се предотврати ескалация на насилието и да се изпрати ясно послание, че такова поведения няма да бъде толерирано. Вниманието трябва да бъде насочено както към проявите на физически тормоз, така и към неговите социални и психологически форми.

По-голямата част от ситуациите на тормоз могат да бъдат овладени от учителите, а някои от самите деца. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест. На първо място важно е да се разграничат случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелско премерване на силите между децата. За целта е необходимо да се наблюдава поведението на децата, включително и на тези, които само присъстват без активно да участват. Следното би могло да помогне за правилна оценка на ситуацията:

• 
  Ако децата се закачат, бутат или блъскат или си разменят шеги, като при това се смеят, разменят си ролите и позициите и никое от тях няма видимо доминиращо положение, а околните не им обръщат особено внимание, то най-вероятно става дума за игра.
  
• 
  Ако едно от децата е видимо напрегнато, не се усмихва, опитва се да се махне, ако ролите не се сменят, а другото дете е в постоянно доминираща позиция и това поведение привлича вниманието на околните, то най-вероятно става дума за тормоз.
  

2. 
   Прекратяване на ситуация на тормоз:
   

1. 
   В случай на физически тормоз децата трябва да бъдат разделени и да се прекрати физическият контакт между тях незабавно.
   
2. 
   Не трябва веднага да се разпитва за случилото се, да се обсъждат причините за насилието или да се изяснява ситуацията. Това може да се случи на по-късен етап. Важното е учителят ясно да обяви пред всички, че това е насилие и то е недопустимо поведение. В този момент не е добре да се разпитва за подробности и детето, което е потърпевшо, особено в присъствието на насилника и други деца, защото това може да урони неговото достойнство;
   
3. 
   Честа спонтанната реакция на възрастните е заставането на страната на „жертвата” и наказване на „насилника”. Ключово при интервенцията на възрастните е приемането на разбирането, че детето, обект на тормоз, не се нуждае от състрадание, а детето, извършител на тормоз, не се нуждае от наказание, особено което го унижава, а от състрадание, за да може то да развие това чувство към другите. Защото липсата на състрадателност е една от основните причини, поради която се упражнява тормоз.
   

2.3.1 Когато става въпрос за първа проява, която не е тежка по отношение на нанесената вреда, може да се приложи подходът за възстановяване на щетата или да се наложи друга предварително съгласувана мярка;

2. 
   Когато се прилага подходът за възстановяване на щетата е необходимо задължително да се уведоми класният ръководител;
   

4. 
   Подходът за възстановяване на щетата често се прилага в училище като логическо последствие от отклоняващото се поведение, свързано с рушене на материалната база. Той се основава на принципа, че „всяка щета, нанесена на друг, трябва да бъде възстановена“ и включва съответните действия в тази насока. Същият подход успешно може да се прилага и когато се касае за нематериални щети. Важно е преди да се прилага подходът да бъде предварително съгласуван с цялата училищна общност, включително и с децата, и да бъде част от политиката на училището.
   

Като първа стъпка класният ръководител изслушва детето. Не е желателно детето да се изслушва съвместно с потърпевшото дете. След изясняване на ситуацията и постигане на договорка, класният ръководител за определен период от време може да проследява поведението на децата и да дава обратна връзка. Класният ръководител може да потърси съдействие и от другите учители, които също да проследяват поведението на децата и да реагират своевременно. Педагогическият съветник или училищният психолог също може да подпомогне работата на учителя като наблюдава детето във взаимоотношенията му с другите деца и даде насоки за действията и мерките, които учителят да предприема при необходимост или като насочи детето насилник и неговото семейство към услуги в общността като центрове за превенци и консултативни кабинети към местните комисии за БППМН, центрове за обществена подкрепа, комплекс за социални услуги, общински съвети по наркотичните вещества и др. (индивидуално или семейно консултиране).

Работата с деца, които са обект на тормоз, трябва да бъде насочена към формиране у тях на умения за справяне с подобно поведение.

1. 
   Важно е класният ръководител да поговори с детето, по възможност още същия ден (или веднага след като е разбрал за случая, ако се касае за ситуация, за която е научил случайно) и да разбере какво точно се е случило. Ако е необходимо отделни факти могат допълнително и дискретно да бъдат проучени;
   
2. 
   Погрешно е открито и публично пред другите деца да се оказва подкрепа на потърпевшото дете, защото това допълнително ще урони достойнството на детето пред неговите връстниците;
   
3. 
   При този първи разговор е важно да се предложи на детето подкрепа, като се остави то само да определи какво точно ще му помогне да се почувства сигурно;
   

4. 
   Детето трябва да почувства доверие и сигурност за споделяне, което е особено важно, ако насилието се повтори. Може да му се предложи да поговори с училищния психолог;
   
5. 
   Никога не трябва да се предлага среща между дете, жертва на насилие и неговия мъчител с цел да се помирят и да се разберат. Такива срещи могат да доведат до неблагоприятни последствия;
   
6. 
   Наблюдавайте детето в следващите дни, за да се уверите как се чувства и при необходимост отново разговаряйте с него.
   
4. 
   Реакции, спрямо наблюдателите:
   

1. 
   Да се работи с наблюдателите на това ниво, не само на нивото на превенцията, а с групата след ситуация на тормоз;
   
2. 
   Не се отстраняват наблюдателите, когато се прекратява или управлява ситуация на тормоз като всички, които са били там да видят какво се прави съгласно правилата на училището;
   
3. 
   Изтъкват се тези, които са се намесили в защита ценностите на училището. На останалите се споделя очакването да направят същото, ако се случи в бъдещето;
   
4. 
   Убеждение за отговори на насилието с думи, търсене на помощ и съобщаване за случая.
   
5. 
   Насърчение за грижа спрямо тормозеното дете.
   

От 2010 г. функционира „Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция” (КМ). Основната цел на Координационния механизъм е да бъдат обединени ресурсите и усилията на професионалистите и органите за закрила за осигуряване на ефективна система за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие.

Всяка ситуация на тормоз трябва да бъде регистрирана и описана в единен регистър на училището от учителя, който я е наблюдавал. Това се налага, за да може да се проследи развитието на случая във времето и да се планира подходяща интервенция. Добре е регистърът да съдържа кратко описание на всяка ситуация, кога се е случила, кои са участниците и какви мерки са били предприети. Този регистър трябва да се съхранява на достъпно място в учителската стая.

В случаите, при които поведението на детето се отличава с изразени агресивни прояви, снижен контрол върху гнева, склонност да разрешава конфликтни ситуации с насилие е необходимо да бъде потърсено съдействие от страна на отдел „Закрила на детето” по местоживеене. Като първа стъпка се уведомява директора на училището, който е задължен да уведоми съответния отдел „Закрила на детето” по местоживеене и отдела за „Закрила на детето”, на чиято територия е училището, местните комисии за БППМН, полицията и всички останали участници в мултидисциплинарния екип по силата на координационния механизъм.

Детето, което е склонно към насилие, се нуждае от разбиране на неговите потребности, причините за агресивното поведение, помощ при осъзнаване на собствените чувства, умения за контрол на гнева, развитие на емпатията.

В същото време има и една група деца, които са едновременно и насилници, и жертви. Възможно е детето да е жертва на насилие в семейството си или да е насилвано от някои “по-силни” връстници. Децата жертви могат да упражняват насилие върху някой по-слаб от тях. Те са най-рискови по отношение на бъдещото си развитие и израстване, защото търпят последиците и на единия, и на другия профил.

В тази връзка е необходимо да бъде потърсено съдействие от страна на социалните работници от отделите „Закрила на детето” към Дирекциите „Социално подпомагане”. Социалният работник е професионалистът, който може да проучи ситуацията, в която се намира детето, условията, при които живее, родителският капацитет и при необходимост да предприеме мерки, които да подпомогнат детето и семейството като цяло.

В случаи на дете в риск е важно да бъдат обединени усилията на специалистите от различни области, за да бъдат ефективни мерките за закрила. В този смисъл социалният работник е партньор на останалите специалисти, ангажирани с проблема.

Към настоящия момент на местно ниво са сформирани мултидисциплинарни екипи. Задължително представени страни в тези екипи са представителите на Дирекции „Социално подпомагане” (отдел „Закрила на детето”), МВР и общината.

2.6.2 Кога и къде може да бъде подаден сигнал за дете в риск?

Съгласно Закона за закрила на детето, чл. 7 (1) „Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна”.

Към Държавна агенция за закрила на детето функционира Национална телефонна линия за деца 116 111. Националната телефонна линия за деца предоставя консултиране, информиране и помощ по всякакви въпроси и проблеми, свързани с деца. Към нея при необходимост могат да се обръщат за съдействие и професионалисти. Националната телефонна линия за деца с номер 116 111 е с национално покритие, достъпна от територията на цялата страна, напълно безплатна за обаждащите се, независимо дали звънят от стационарен или мобилен телефон. Тя функционира 24 часа в денонощието.

Според Координационния механизъм, в случай че сигналът за насилие бъде приет от някой от визираните органи за закрила – получен от ДСП/ОЗД, ДАЗД или МВР (съгласно чл.7 от Закона за закрила на детето), той е длъжен да уведоми за това останалите незабавно до 1 час от регистриране на сигнала, включително по телефон и факс. Сигналът се изпраща в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето.

Съгласно Координационния механизъм във всеки един отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” началникът на отдела е на разположение, като той определя отговорен социален работник. В отдел „Закрила на детето” определеният отговорен социален работник извършва проверката на сигнала до 24-часа от постъпване на сигнала.

Мултидисциплинарният екип на местно ниво следва да си постави единна стратегическа цел, за постигането на която следва да изготви съвместен план за действие с разписани конкретни задачи със срок за изпълнение. Всеки един от посочените по-горе участници в мултидисциплинарния екип набелязва и предлага на останалите от екипа конкретни задачи по случая, които да изпълни, съобразно собствените си правомощия, в съответствие с нормативната уредба. Конкретните задачи за изпълнение следва да бъдат зададени така, че да може всеки участник да действа съобразно оперативната си самостоятелност, като изпълнението на конкретните дейности и задачи да бъде подкрепено от съдействието на останалите участници и в същото време това да спомогне за крайния резултат – дългосрочна цел, която трябва да гарантира в най-голяма степен интереса на засегнатото дете.

От страна на училището всеки един професионалист, работещ в системата на образованието може да подаде сигнал към отдел „Закрила на детето” по местоживеене на детето. Това може да бъде директор, учител, педагогически съветник, училищен психолог, възпитател, хигиенист и т.н.

Когато сигналът се отнася за дете в риск, той ще бъде проучен от социалния работник, дори да е подаден анонимно.

При проучването на сигнала социалният работник може да потърси съдействие от страна на училището – информация за детето във взаимоотношенията му с учениците, впечатленията на учителите, т.е. ще потърси информация, с която да бъде направена оценка на случая.

При проучването на сигнала и предприемането на действия се изисква работа в екип от страна на различни специалисти. От една страна, за да се направи точна оценка, а от друга – да бъдат съгласувани действията на различните специалисти.

В случай че бъде установен риск за детето, то ще бъде отворен случай, т.е. ще бъдат предприети мерки за закрила. Ще бъде изготвен план, в който ще бъдат описани планираните мерки, като социалният работник ще следи за изпълнението на плана.

Социалният работник може да консултира семейството, да насочи родителите и детето към подходящи социални услуги и консултации.

В работата с децата и техните семейства всеки професионалист има своята роля.

Ролята на социалния работник е свързана с проучване на семейната среда и предприемане на мерки за закрила. В същото време, той има правомощията и ангажимента да консултира родителите, да подпомогне тяхната ангажираност в работата с детето на ниво училище.

Работата в екип ще даде възможност и за обратна връзка между различните специалисти, работещи с детето и неговото семейство за успехите или трудностите в планираните цели.

1. 
   Във всички случаи е необходимо родителите да бъдат уведомени за случилото се, както и за предприетите от училището действия за разрешаване на ситуацията;
   
2. 
   В разговора е важно да се акцентира върху необходимостта родителите да не критикуват другото дете, а да се опитат да погледнат на ситуацията през погледа на другата страна;
   
3. 
   Родителите трябва да бъдат запознати, че критиките, обидите и неглижирането на другото дете от тяхна страна само ще задълбочат конфликта;
   
4. 
   Разговорът трябва да бъде проведен на подходящо място, в партньорски взаимоотношения, като се предостави отворено пространство за споделяне на техните опасения и гледни точки;
   
5. 
   От разговора могат да бъдат изведени конкретни договорки кой какво може да предприеме и какво се очаква като резултат;
   
6. 
   Учителят може да насочи родителите за консултация с педагогическия съветник или училищния психолог.
   

3.1 Училищното ръководство се задължава да осигурява:

3.1.1 Обучение за всеки един от служителите си задължително всяка година;

3.1.2 Изграждане на механизми за взаимодействие с различни институции;

3.1.3 Осигуряване на подкрепяща мрежа от специалисти в училище, които да удържат ситуации на тормоз в училището;

3.1.4 Осигуряване на материали и други.

3.2 Министерството на образованието, младежта и науката:

3.2.1 Осигурява проучване на необходимостта от повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти в областта на справяне с училищния тормоз;

3.2.3 Осигурява планирани обучения чрез включване на области, свързани насилието и тормоза в Националната програма за квалификация, посредством оперативни програми и други;

3.2.4 Подпомага училищните екипи при разработване на програми от грижи за деца в риск и в случаи на насилие посредством Националната мобилна група за психологическа подкрепа.

Настоящият документ има характер на задължителен при разработване на училищни политики и програми, свързани с насилието и при справяне в случаи на насилие.
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОРМОЗ В УЧИЛИЩЕ ОТ ВРЪСТНИЦИТЕ?

Тормоз в училище от връстниците означава, когато едно дете или група деца нарочно се отнасят лошо към друго дете, което е по-слабо и не може да се защити (да им отговори): напр. дразнят го, обиждат го, подиграват му се, измислят му неприлични прякори, бутат го, удрят го или го ритат, заплашват го, взимат му нещата, изнудват го, затварят го в стаята или правят други неприятни неща.

Тормоз означава също така когато за някое дете се пишат обидни неща, напр. по дъската, стените, разпространяват се злобни слухове, клюки и измислици или когато другите деца нарочно го изключват от игрите, не искат да говорят или да правят нищо заедно с него.

Тормоз означава, когато към дадено дете се отнасят по този начин не само веднъж (еднократно), а много пъти или в продължение на дълго време

Тормозът се различава от конфликтите, караниците или схватките в училище, които възникват между деца с приблизително еднаква сила. При тормоза едното дете (групата от деца) са очевидно по-силни от другото дете, което е по-слабо и не може да се защити, да отговори на тези, които го тормозят.

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

Катедра "Обща, експериментална и генетична психология"

ВЪПРОСНИК ЗА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ

След като прочетеш внимателно всеки въпрос, огради с кръг верния според теб отговор.

1) В твоето училище какво правят децата, а) блъскат, удрят другите деца;

които тормозят други деца? б) заплашват ги;

(Можеш да оградиш повече от един отговор.) в) обиждат ги, псуват ги, измислят им

неприлични прякори;

г) дразнят ги;

д) взимат им от нещата;

е) говорят зад гърба им, разпространяват

за тях неверни неща, клюки;

ж) изнудват ги;

з) настройват другите деца срещу тях;

и) искат им пари;

й) друго (посочи какво):

__________________________________

2) Къде се случва децата да бъдат тормозени: а) в класната стая;

(Можеш да оградиш повече от един отговор.) б) по коридорите;

в) в тоалетните;

г) пред бюфета;

д) на двора на училището;

е) на улицата;

ж) в квартала, пред блока;

з) на друго място (посочи къде):

__________________________________

3) Случвало ли се е досега теб да те тормозят а) да;

през тази учебна година? б) не;

4) Ако ти се е случвало да те тормозят през а) всеки ден;

тази учебна година, колко често? б) няколко пъти през седмицата;

в) веднъж седмично;

г) един път през месеца;

д) по-рядко от един път през месеца;

е) досега не се е случвало да ме тормозят.

5) Ако ти се е случвало да те тормозят, децата, които те тормозиха бяха:

а) от твоя клас а) момчета;

б) от други класове б) момичета;

в ) от твоя клас и от други класове в) момчета и момичета;

6) Ако ти се е случвало да те тормозят, а) сами;

децата, които те тормозиха бяха: б) с тях имаше и други деца, които също те тормозиха;

в) с тях имаше и други деца, но те само гледаха.

7) Случвало ли се е някой да те тормози а) да;

през тази седмица? б) не.

8) Когато теб те тормозиха, ти каза ли на някого? а) казах на някого от учителите;

(Можеш да оградиш повече от един отговор.) б) казах на майка ми;

в) казах на баща ми;

г) казах на брат ми/на сестра ми;

д) казах на приятели;

е) казах на друг човек (посочи

на кого): ___________________________

ж) не казах на никого;

з) досега не се е случвало да ме тормозят.

9) Ако си казал на някого, това помогна ли ти, а) да;

доведе ли до спирането на тормоза? б) не;

в) досега не се е случвало да ме тормозят.

10) Виждал ли си да тормозят други деца в училище? а) да;

б) не;

11) Колко често си виждал да тормозят а) всеки ден;

други деца в училище? б) няколко пъти през седмицата;

в) веднъж седмично;

в) един път през месеца;

г) по-рядко от един път през месеца;

д) досега не съм виждал да тормозят други деца.

12) Ако си виждал да тормозят други деца а) да, на някой от учителите;

в училище, казвал ли си някого за това? б) да, на приятели;

в) да, на родителите;

г) да, на брат ми/на сестра ми;

д) да, на други възрастни (посочи на кого): _____

ж) не съм казвал на никого;

з) досега не съм виждал да тормозят други деца.

13) Виждал ли си да тормозят деца извън училище? а) да; б) не.

14) Случвало ли се е ти да тормозиш а) почти всяка седмица;

друго дете през тази учебна година? б) почти всеки месец;

в) един-два пъти през учебната година;

г) не се е случвало да тормозя друго дете;

през тази учебна година.

15) Случвало ли се е да тормозиш друго дете през тази седмица? а) да; б) не.

16) Кой ти помага най-много, ако се случи а) някой от учителите;

някой да те тормози? б) майка ми;

в) баща ми;

г) брат ми или сестра ми;

д) приятелите;

е) друг човек (посочи кой): ___________________

ж) никой;

з) досега не се е случвало да ме тормозят.

17) Има ли в твоя клас деца, които а) да; 18) Ако има, колко са на брой? __________

обичат да тормозят другите? б) не.

19) Има ли в твоя клас деца, които а) да; 20) Ако има, колко са на брой? __________

често са тормозени от другите деца? б) не.

Ти си: а) момче; б) момиче. Навършени години: ___________ Клас: _________

1 Предложената по-долу рамка е базирана на опита на други европейски държави, които са постигнали ефективни резултати. Също така се основава и на резултати от пилотен проект на МОМН, с партньорството на УНИЦЕФ, ДАЗД, Столична община и Дружество на психолозите през 2007 – 2008 г. Изследванията, проведени в участващите шест училища в рамките на проекта, показват, че тормозът взима сериозни размери – 27 % от децата търпят многократно насилие, а 10% признават, че извършват насилие.

Каталог: web folders -> docs files -> norm
norm -> Дв бр. 37 от 22 Април 2003г., попр дв б
docs files -> Евгения вълкова началник на рио
web folders -> Списък на училищата-гнезда в софия-град
norm -> Министерство на образованието, младежта и науката регионален инспекторат по образованието, софия-град
docs files -> Годишен план за дейността на регионален инспекторат по образованието – софия-град за учебната 2014/2015 година
web folders -> Утвърждавам: ваня кастрева началник на рио

Изтегляне 312.38 Kb.

Сподели с приятели: