Механизмът на човешката история



Дата20.08.2018
Размер64.5 Kb.
#81462
Слава на Исус Христос!

МЕХАНИЗМЪТ НА ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ”


Ако внимателно размишляваме в/у страниците, в/у които сякаш за миг, преди да отпътува е полегнала човешка история забелязваме, че две тенденции в организацията на човешките общества се преплитат като основни и борещи се през хилядолетията.

Едната е идеята за обединение, за една доминираща религия или власт над всички останали, всъщност не допущаща други. Това е едната идея- в нея няма място за капчица толерантност и плурализъм, на различия. Другата - е идеята за създаване на обществен живот на съжителстване на множество различни религиозни и политически възгледи. Тук място за тоталитарност в суров вид просто няма.

Как да се живее? - ето това е проблем! И тези две идеи са се сблъсквали непрестанно през отлетелите векове, борещи се за превес дори до днес!

Изразители ту на едната, ту на другата идея са били подред цялата плеяда от световни империи, общества и култури откакто свят съществува до днес. Имената са идвали и са си отивали, но двата основни модела на обществен живот са оставали. В определен исторически контекст единият модел се е оказвал по- успешен от другия, но както ще ни убедят хронологиите, не за дълго.

Ако използваме библейският език, първата идея можем да я наименуваме с подходящия термин - “Египет” или още “Южното царство”. Втората идея - би било подходящо да я озаглавим с наименованието - “Вавилон”, или използвайки по- специфичната терминология - “Северното царство”.

Професор Жак Дукан, в книгата си “Стенанието на земята” пояснява, че “самото двойно съчетание “Север- Юг” е стилистичен израз често използван в Библията в символичен смисъл, за да изрази идеята за пълния обхват на цялото земно пространство”. Тези модели сякаш са двата срещуположни края на скалата, в/у която се позиционира и варира модела на определено общество - по- близо до единия или до другия модел.

Конфликтът Север- Юг е значим в човешката история. В кн.на пр.”Даниил”, гл.11, от 5 до 39 ст., посочва този драматичен конфликт като основен принцип в историята.

Ето как изглежда литературната структура на текста в Дан.11:5-39:

А.Югът атакува Севера (ст.5-8)

Б.Северът атакува Юга (ст.9,10)

В. Югът атакува Севера (ст.11,12)

А1. Северът атакува Юга (ст.13-25а)

Б1. Югът атакува Севера (ст.25б-27)

В1. Северът атакува Юга (ст.28-39)

Библията не намира за нужно да ни описва историята на всички народи, а по- скоро да ни запознае с историята и конфликтите м/у онези народи, в които е разкрит механизма на историята - принципно валиден и за всички останали народи.

Чрез тази своеобразна въртележка принципно ни е представен метода, по който се изгражда историята на света - посредством конфликта на двата модела “Юг”-“Север”; сблъсък м/у двата основни обществени модела “Египет” и “Вавилон”.

Конфликтът Север- Юг сякаш е зидал човешката история. И не е нужно дори да си напрягаме ума за да се досетим, че в момента доминиращата идея на световната широчина и дължина е Вавилонската идея. Нейните изразители имат проблеми с изразителите на тези от другия модел. Всъщност така е било винаги. Затова историята на хомо- сапиенс е наситена с войни. Само, че терминологично “Север” понастоящем е станал “Запад”, а “Юг” - “Изток”, защото Вавилонският обществен модел е силно развит от западната демокрация и САЩ, а Египетският - предимно в Източните тоталитарни модели.

Египет, Вавилон и ... Третият елемент в историята
Друг интересен исторически факт е, че тези две понятия Египет и Вавилон в Библията имат пряка връзка с едно трето понятие - “Божий народ” или “Народ на завета” - “Израил”. Даже много често историята на Божия народ е свързана, както с едното, така и с другото явление. Нещо повече - Божият народ е някак си все в средата на тези две борещи се идеологии в света. Дори географски древният Израил бе помежду Египет от юг и Вавилон от изток, но обозначен като северното царство. Историята на “народа на завета” е свързана и с поробването му - ту от изразители на едната власт, ту от такива на втората.

Не по- малко любопитно е, че кръщелниците на тези две тенденции в живота на обществото - Древният Египет и Вавилон - са просто отдавна залезли- купчина камъни, останки и руини насред обширни пустини. И като, че ли само бдителното око на историка, потръпва от мисълта, че залезът на древните Египет и Вавилон са като прокобно предсказание за участта и на нашите съвременни цивилизационни форми на обществен живот, защото нещата принципно си остават същите, въпреки, че историческата епоха е друга.


Какво можем да констатираме, анализирайки човешката история?
Сатана има проблеми с управлението на обществата. Най- доброто до което той е достигнал в хилядолетното си управление е постоянното боричкане м/у двата модела на обществен живот. Той знае, че за да има щастие трябва да има единство, от друга страна трябва да има и разнообразие. В продължение на хиляди години, във всички общества, в които той владее, всъщност не може да постигне единство. Всеки път, когато му се отдаде да въведе единство - многообразието го разпуква. Когато успее да проконтролира многообразието, за да го доведе до единно съжителство, изведнъж се ражда неудържимата и спонтанна идея за обединение. И резултатът - никога баланс, никога хармония! Като жонгльор, който винаги изтърва топчетата от ръцете си.

Тези две идеи за управление над света и обществото са като две взаимно преливащи се безкрайности - отблъскващи се и търсещи се! И Сатана не е в състояние да ги урегулира. Защо? Само безкраен интелект може да обхване безкрайно много неща - в безкрайните им изменения и развития; и да ги държи в безкраен порядък - това Е Бог!

Да ограничава развитието и да довежда до замразяване на напредъка - това е нещо, което е удачно за неговата ограничена същност. Все пак той е ограничено творение, не е Бог. А когато му идват много на Сатана - той просто няма избор - започва да унищожава. Всяко унищожаване на хора не е просто поради злоба, а защото унищожавайки остават по- малко елементи за контрол. Т.е. - ако Вселената бе попаднала под управлението на Люцифер, поради факта, че е сътворен, ограничено същество, а не безкрайно като Исус, Сатана би подтискал, а след това би започнал и да унищожава вселената - защото не може да се справи с проблемите й. Сталин и всички диктатори имат кой знае от къде заимстваният девиз- “Нет человек- нет проблем!” И са избивали - не един и двама, а милиони!

Повтаря ли се древната Израилева история в нашето съвремие?
Ис.46:9,10 Бог ни кани да вникнем в Неговата гениалност. Той ръководи така човешката история, че живеещите в края да знаят какво ще се случи в бъдещето, вниквайки в, и разбирайки миналото. Събитията в човешката история, макар многобройни и тъй различни, стоят на принципни основи. Ето някой паралели в човешката история във времето преди и след Христа:

В Бит.15:13,16 Бог предсказа на слугата Си - Авраам, 400г. угнетяване и робство на на потомството му в Египет.



Пл.Ер.2:9 По време на египетското робство нямаме пророци всред еврейският народ- поради факта, че и законът, 10-те Божии заповеди със съботата бяха нарушавани от народа.

Ако погледнем и към историята на Божия народ след 2-ри век констатираме, че подобно и през средновековието нямаме данни за работата на Божий пророк.



Откр.10:11 ни посочва нов момент от историята на Божия народ в Новозаветни времена- ние имаме пророк. Следователно нещо значимо се е случило! Какво? За да разберем Откр. 10гл. на помощ ни идва Откр.11гл.

Кой е подтискал Божиите люде, спирал светлината от Бога и препятствувал пазенето на 10-те Божии заповеди?

Библията разкрива, че през времето на Средновековието Божият народ, състоящ се от различни общности верни на Евангелските истини, един верен на Бога остатък, бе под робството и угнетението на Римо- Католическата църква, която наследи управлението на Рим, което бе от “Вавилонски тип”. Чрез постепенното издигане на папската институция църквата разви един завършен модел на общество тип “Египетски”. Резултатът бе дързост и бунт пред Бога, подобно на поведението на Египетския Фараон при “Изхода”, атеизъм скрит под покривалото на религията. Френската революция премахна това покривало и веднага се изяви атеистичната същност на обществото, контролирано от църквата.

Бог, подобно както и на Авраам, предсказа времето на това робство на Божия народ в новозаветната история - до време и времена и половин време - 1260 пророчески дни = 1260г.., 42 пророчески месеца (съответно в стихове Дан7:25; Откр.12:6; Откр.13:5). В 1798г., когато изтекоха 1260 пр.дни или буквални години, божият народ излезе от новото “Египетско” робство. До тогава божият народ е скрит от погледа, подобно на онеправданите еврейски роби някога в древния Египет. И тогава, в миналото, Бог отвори морето и ги изведе - в най- новата история - Бог отвори Атлантическият океан и изведе своя народ от робството на Египетския Католически и монархически гнет. Откр.12:16 “Земята помогна на жената”. САЩ станаха обетованата земя за Божиите люде - бреговете на свободата, земята, която Бог благославя свръхестествено с присъствието и просветлението на Своя Свет Дух.



В.Б.178:3,4/179:3 “Сред изгнаничество и трудности, любов и вяра ставаха по-силни. Уповаваха се на Божиите обещания и Бог не ги остави в нуждата. И когато Божията ръка им посочи през морето друга страна, където биха могли да си основат държава и да оставят на децата си скъпото наследство на религиозна свобода, без да трепнат се впуснаха напред по пътя, показан от Провидението.

Бог бе допуснал изпитания на Своите чеда, за да ги приготви за изпълнението на милостивия Си за тях план… Бе направлявал събитията така, че гневът на Сатана и съзаклятията на зли човеци да се обърнат за Негова прослава и да изведат народа Му на сигурно място. Преследването и изгнаничеството подготвяха пътя към свободата… Точно желанието за свобода на съвестта въодушевяваше странниците да посрещнат смело опасностите на дългото пътуване през морето, да понесат трудностите и рисковете на пустинята и с Божието благословение да положат на Американските брегове началото на една могъща нация.”

Откр.12:17 Опитността на Адвентното движение е описана в Откр.10гл. В Откр.10:11 се казва- “трябва пак да пророкуваш” - имаме пророк в края на времето - следователно й законът ще бъде опазен сред Божия народ! Осия12:13 Чрез Моисей Бог изведе народа от Египет! - Така стана и в най- новата история на Божия народ. Бог издигна първо пророк - г-жа Вайт и след това оформи и Своята църква в последните дни. Имаме пълна, дори удивителна, аналогия! И древният Израил и съвременният адвентен народ биват доведени да послужат на Йеова - спазвайки 10-те б.з.!

Когато в древността, Божият народ се насели в обещаната земя, леко, незабелязано, измести погледа си от Бога! Неусетно евреите се впуснаха да уредят личния, обществения и религиозния си живот и отделиха погледа си от същността - народ на Господа, за да бъде светлина за всички останали. И тогава дойде Вавилонското робство. Това се е повторило и в нашето съвремие. В периода 1865-1888г. и ние, подобно на израилтяните в древността, изживяхме своята криза. Божият народ бе изпреварен от света.

Лаодикия не е Вавилон, но е призована от Исус да излезе от Вавилон. Във вавилонското робство имаме пророци- 2-ма - един класически и един апокалиптичен, даващ вести относно края. Единият от Божиите пророци работещ във Вавилон бе Езекиил, другият бе Даниил.

По времето на пр. Езекиил и Даниил народа е под Божия съд. Името Лаодикия означава същото - “народ във времето на съд”! И вестите на кн. Езекиил и Даниил са, че Бог е с неговия народ, където и да се намират, в каквото й състояние да са - дори пленници във Вавилон. Присъствието на Бога - дори и народа да е под съд - е там. Ако книгата Откровение не ни донася вестта - “Бог е с нас, тук и сега!”, то тогава тя не е разбирана правилно. Тонът на кн. Езекиил е - да посрещнем бъдещето, чрез спомняне на това, което е било в миналото + да се приготвим да посрещнем Божията слава. Откровението в новия завет има същият тон - ако си спомним как Бог е водил църквата Си в миналото ще сме готови да посрещнем идващата към нас Божия слава в бъдещето!

Даниил бе пророк, който по времето на своето пленничество служеше на Бога във Вавилон. Чрез разтълкуване на пророчеството за 2 300 денонощия Бог ни извика като Свой народ на последното време. То остана хиляди години неразпечатано, защото не беше дошло историческото сходство. Даниил живееше във вавилонско обкръжение и вестите му добиват актуалност в съвременното Вавилонско обкръжение. Съвременната пророческа книга е всъщност библейската книга Откровение, ап. Йоан е в особен смисъл за нас и Даниил, и Езекиил взети заедно. Книгата Откровение ни донася идеите от кн. Даниил, чрез езика, изразяването и духа на кн. Езекиил. Сякаш двата пророка са възкресени за да ни говорят отново.

Още едно историческо сходство - Ездра 6:14(б) излизането от Вавилонски плен стана чрез три указа, три съобщения, три вести. И в края на времето, имаме последни три вести, които са указания за Божия народ от последните дни. Кои са тези последни три указа за Божия народ в края на времето? - Откр.14:6-13 - тройната ангелска вест! Даже не е случайност и факта, че когато, някога, в древността се издаваха указите м/у втория и третия указ мина сравнително много време - около 70г. (537,520 - 457). Даже исторически вторият указ е временно блокиран (кн.Ездра); и днес е така (В.Б.233,237Тъй като тя следва предупреждението за съда, трябва да бъде проповядвана в последните дни. Следователно не може да се отнася единствено за римската църква, тъй като тя от много столетия е отпаднала. По-нататък в 18 глава на Откровение Божият народ е призован да излезе от Вавилон. Съгласно този текст би трябвало още много хора от Божия народ да са във Вавилон. Но все още не може да се каже: “Падна Вавилон”, “защото напои ВСИЧКИТЕ народи от виното на своето разпалено блудстване”. Той още не е довел ВСИЧКИТЕ НАРОДИ до това състояние. Духът на изравняване със света и равнодушие към изпитващите истини за нашето време съществува и печели територия в църквите с протестантска вяра във всички християнски страни; и тези църкви са включени в тържественото и страшно обвинение на втория ангел. Но делото на отстъпничество не е достигнало още своята кулминация. Пълното падане на Вавилон няма да настане, докато това състояние и съединението на църквата със света не навлезе в цялото християнство. Промяната се развива бързо и съвършеното изпълнение на Откр. 14:8 е все още в бъдещето.).

В оригиналния език- Откр.14:8 думата не е следваше, а че вторият ангел вървят заедно с първия, придружаваше го, беше в компания с първия, ръка за ръка с него, докато третият лети след тях. Третият указ, третата вест изостава във времето.

Мисля, че щрихирах достатъчно, за да се убедим, че макар да сме сред Вавилонско обкръжение не сме сами- “Бог е с нас, тук и сега!”. Даже уверението за Божието водителство е още по- мащабирано. “В миналото Аз отворих морето пред вас, а сега отворих океана за своя народ!” Църквата не е Вавилон, а е във Вавилон, подобно на Божия Израел във древния Вавилон.



В.Б.284:2 Историята на древния Израил е поразителен пример за отминалите (за сегашните- в друг превод) преживявания на адвентистите. Бог водеше Своя народ в адвентното движение, така както водеше израилтяните при излизането им от Египет. Вярата им бе изпитана по време на “голямото разочарование”, така както и евреите бяха изпитани край Червено море. Ако бяха продължили да се облягат на водещата ги и в миналото ръка, щяха да видят Божието спасение.

Екл.1:9,10 Историята се повтаря. Адвентната история не е нещо абсолютно ново и уникално. По- скоро нашата адвентна история е синтез от всичко до сега.

В.Б.248:2 Бог не изостави Своя народ. Духът Му все още пребъдваше с онези, които не се бяха отказали прибързано от получената светлина и не бяха се отрекли публично от адвентното движение. В посланието към евреите има думи на поощрение и предупреждение за уморените и очакващите във време на криза: “И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та като извършите Божията воля, да получите обещаното. “Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра, но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.” Ние обаче не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват, та се спасява душата им”. Това увещание е отправено към църквата в последните дни …”

Предпоставки за възникването на двата модела - Египет и Вавилон
Ако игнорираме Библейският разказ за произхода на тези два основни обществени структури на обществена организация, можем да посочим като предпоставка за възникването на идолопоклонническите култури на Египет и Вавилон различните им природни фактори. Различаващата се география на Египет и Месопотамия (Вавилон), особено големите речеви системи на Нил и на Тигър и Ефрат, до известна степен определили и техният различен начин на обществен живот и устройство.

Животът в древен Египет бил тясно свързан с разливите на р.Нил. Имало три фиксирани сезона в годишния календар на реката: “Наводнение” от средата на юли до ноември, “Появяване” - когато сушата се показвала над водата и семената израствали - от средата на ноември до средата на март и “Течението” - редовното ниво и течение на р.Нил. Причината за този редовен цикъл на реката от една страна са големите езерни резервоари в Източна Африка, които регулирали потока на реката още в горното й течение и от друга страна - редовните мусонни дъждове в етиопските височини, които можели да се предричат с голяма точност, а от там и поведението на реката. От началото на първата Египетска династия царе, годишните доклади за височината на р.Нил се пазели и се правели годишни изчисления за прииждането и вероятната зърнена реколта. След като цял щаб от разбиращи тайните на египетската наука за реките информирал Фараона, за последния не е било трудно да излезе пред народа и да се представи за Бог, който може да заповядва на реката да се разлива или отдръпва в определеното време. В очите на поданиците му със сигурност изглеждало, че Фараон притежава сила да контролира природата и нейното плодородие. Така се е оформил тоталитарният обществен модел тип “Египетски”, при който върховната власт била съсредоточена в/у една политическа сила, в/у една религия - абсолютизма.

Живота и земеделието в Месопотамия също било свързано с разлива на реките Тигър и Ефрат, но за разлика от Нил те са непредвидими. В ниска Месопотамия пълноводието е през май и юни, когато топенето на снеговете съвпадне с максимума на пролетните дъждове, но не винаги тези две явления съвпадат, което прави наводненията непредсказуеми. Можем да си представим стотиците различни храмове във Вавилон и предсказанията на техните жреци викащи към техните богове за да дадат разлив на реките. Разбира се понякога някои познавали, но общо взето месопотамските управители не са могли така сигурно да се позовават на предсказанията от жреците на само една религия. Затова имиджа на източния ръководител не е бил никога тъй силен както този на Фараон. За да спечелят и задържат одобрението на народа, управителите са били принудени да толерират една твърде голяма и разнообразна формация от множество религии и богове, като никоя от тях не притежавала абсолютна сила. Така за пръв път е направен опит да се оформи друг тип общество, нуждаещо се от закони и спогодби даващи права на всички политически и религиозни сили. Разбира се ако сме добри познавачи на историята ще знаем, че в лицето на Вавилонските, Персийските и Гръцките царе едва ли можем да забележим изчистен и ясно изкристализирал модел на толерантност или търпимост към различното, но по- скоро там е идеята, зародиша, малкото семенце на новите обществени взаимоотношения, което все повече ще се развива и открои в бъдещето. В общественият модел на древна Гърция, можем да видим и корените на възникналото по- късно демократично общество - съвременната развита форма на “Вавилонския” модел.

Не по- малко любопитно е, че кръщелниците на тези две тенденции в живота на обществото - Древният Египет и Вавилон - са просто отдавна залезли- купчина камъни, останки и руини насред обширни пустини. И като, че ли само бдителното око на историка, потръпва от мисълта, че залезът на древните Египет и Вавилон са като прокобно предсказание за участта и на нашите цивилизационни форми на обществен живот.










Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница